Решение по дело №353/2020 на Окръжен съд - Хасково

 

Р Е Ш Е Н И Е № 199

гр. Хасково, 09.07.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Хасковският окръжен съд  първи  въззивен граждански състав, в публично съдебно заседание на десети юни  две хиляди и двадесета година, в следния състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ:  ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА

                                                  ТОДОР ХАДЖИЕВ

 

секретар  Р. Р*а,

като разгледа докладваното от съдия Серафимова

в. гр. д. № 353 по описа за 2020 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

             Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

        С решение № 47/17.01.2020 г. по гр.д. № 1348 по описа на съда за 2019 г., РС-Хасково  е приел за установено, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 9 от ЗПК, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, по отношение на Р.Й.Д. ***, че дължи на „БНП Париба ПърсънълФайненс“ С.А., Франция, с рег. № ********* в Търговския и фирмен регистър на Париж, седалище и адрес на управление: бул. „Осман“ № 1, 75009, Париж, Франция, чрез „БНП ПарибаПърсънълФайненс“ С.А., клон България, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк София сг. 14, по договор за потребителски заем № PLUS-14846075 от 09.06.2017 г. суми в размер на: 852,47 лв., представляваща главница по кредита; 102,69 лв., представляваща възнаградителна лихва по договора; и 78,38 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 05.04.2018 г. до 11.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 473/2019 г. по описа на Районен съд – Хасково - 20.02.2019 г. до окончателното й изплащане, като исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 9 от ЗПК, вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на  главница по кредита в останалата част – за разликата до пълния предявен размер от 901,47 лв. и на законна лихва за забава в останалата част – за разликата до пълния предявен размер 78,44 лв., отхвърля.

С решенето, съдът е осъдил Р.Й.Д. ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Франция, с рег. № ********* в Търговския и фирмен регистър на Париж, седалище и адрес на управление: бул. „Осман“ № 1, 75009, Париж, Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк София сг. 14, сумата от 630,09 лв., от която 71,60 лв., представляваща направени разноски по настоящото дело и 558,49 лв., представляваща направени разноски по ч. гр. д. № 473/2019 г. по описа на РС – Хасково, за която е издадена Заповед № 218/21.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, съразмерно на уважената част от исковете.

  Недоволна от решението е останала въззивницата Р.Й.Д., която чрез назначения й особен представител адв. М. го обжалва в законоустановения срок, с оплакване за неправилност и незаконосъобразност. Изложени са съображения във връзка с нищожност на клаузи по договор за потребителски кредит, сключен между страните и са изложени съображения за наличието на нищожност на тези клаузи, които според въззивницата не са породили   основание за ангажиране на нейната гражданска отговорност, във връзка с потребителския кредит. В тази връзка в жалбата са изложени подробни съображения.

Прави се искане въззивната инстанция да  отмени  обжалваното решение на Районен съд-Хасково и вместо него да постанови ново по същество на спора, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.

В срока по чл. 263,ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, чрез пълномощник  юрисконсулт  П* П*, с който моли да се отхвърли като неоснователна въззивната жалба.Счита, че съдебния акт на РС-Хасково е правилен, допустим и законосъобразен и излага подробни съображения за това.

 Моли въззивната инстанция да постанови решение, с което да потвърди обжалвания съдебен акт, като правилен и законосъобразен. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

 Пред въззивната инстанция не се представиха нови доказателства.

 СЪДЪТ, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:

   Жалбата е подадена в предвидения в чл. 259, ал. 1 от ГПК срок, от легитимирана страна и против съдебен акт, подлежащ на обжалване, с оглед на което е процесуално допустима.

   Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

   Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен в рамките на доводите, заявени във въззивната жалба. Първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

   При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички съотносими към спора и сочени от страните доказателства. Пред настоящата инстанция не се представиха нови доказателства, които да дават основание да бъде направен извод различен от направеният от решаващия съд. Изложената от районния съд фактическа обстановка е правилно установена и не се оспорва от страните, поради което на основание чл. 272  ГПК изцяло се споделя. С оглед наведените в депозираната въззивна жалба доводи е необходимо да се обсъди следното:

   Районен съд–Хасково  е сезиран с подадена от ищеца"БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., Франция, чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон България, искова молба срещу Р.Й.Д..

    По делото е установено,че между страните съществуват облигационни правоотношения  възникнали по силата на  сключен договор за потребителски паричен кредит,отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта РLUS-14846075.Ищцовото дружество  е отпуснало кредит в размер на 1 526,00 лв., на длъжника ,при погасяване чрез изплащането на определени вноски в предвидените в договора срокове и размери. На 09.06.2017 г. в гр. Хасково страните са сключили договор за потребителски заем № РLUS-14846075. Този договор заедно със сертификата към него, както и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити са представени по делото и от тях е видно, че имат посоченото в исковата молба съдържание.Съглашението е подписано и от ответника и автентичността му не е оспорена от него, като в него са инкорпорирани и т.нар. общи условия, поради което възражението на процесуалния му представител в тази връзка е неоснователно, като в раздел „удостоверявания" е посочено, че  уговорената сума е получена от ответника и тъй като установените в закона изисквания за форма и съдържание  са спазени следва да се приеме, че то е породило уговорените с него правни последици.

     От приетото  като доказателство по настоящото производство ч. гр. д. № 473/2019 г. по описа на РС-Хасково се установява, че въз основа на заявление с вх. № 3584/20.02.2019 г. в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение № 218/21.02.2019 г. за процесиите суми, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.02.2019 г., както и направените разноски - 25,00 лв. за държавна такса и 50.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и с разпореждане от 15.04.2019 г. на ищеца е указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията си в едномесечен срок и последният е сторил това.Видно от заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза в първоинстанционното производство  неоспорено от страните, се установява, че кредитът по процесния договор е бил усвоен от ответника на 09.06.2017 г.Извършени са плащания по кредита  в размер общо на 878,64 лв., като размерите на останалите дължими суми са: 901,47 лв. за главница, 102,69 лв. -договорна лихва, 78,38 лв. - лихва за забава за периода от 05.04.2018 г. до 11.02.2019 г.

  При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

  Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 240. ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, които са процесуално допустими, доколкото изхождат от заявител по образувано заповедно производство срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването му за връчването на издадената заповед за изпълнение относно процесиите вземания при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.

 Исковото производство по чл. 422 от ГПК се явява продължение на заповедното производство за установяване съществуването на спорните вземания по заповедта.В тежест на заявителя-ищец е да установи съществуването на вземането си спрямо длъжника.

  Предметът на спора, решаван по реда на чл. 422 от ГПК се определя от правните твърдения на кредитора-заявител в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Районният съд е сезиран с искова молба от кредитора-заявителя в преклузивния едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК, поради което предявените искове са допустими. Налице е  идентитет между вземанията, предмет на исковото производство и посочените в заявлението вземания. От събраните по делото писмени доказателства по несъмнен начин се установява, че между страните е бил сключен валиден договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Съдържанието на това правоотношение е подробно регламентирано в представения договор за потребителски заем № РLUS-14846075 от 09.06.2017 г. Договорът е подписан и от ответника, като автентичността му не е оспорена от него, като в него са инкорпорирани и т.нар. общи условия, поради което възражението на процесуалния му представител в тази връзка е неоснователно. Освен това в последното изречение на раздел „Удостоверявания" е посочено, че той е получил уговорената сума. Постигнатото между страните съгласие обективирано в договора за потребителски кредит отговаря на установените в закона изисквания за форма и съдържание на този вид договор. Ето защо следва да се приеме, че този договор  е породил уговорените с него правни последици,и  дружеството е отпуснало на ответника кредит в размер на 1 526,00 лв., който е трябвало да се погаси чрез изплащането на определени вноски в предвидените срокове и размери.

По делото  няма спор, а и от заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза с  вещо лице К* Р* се установява, че ответникът не е погасявал текущите си задължения съобразно уговореното, като е заплатил сума в общ размер от 878,64 лв. Вещото лице уточнява в заключението и в устния си доклад пред първата инстанция, че размерите на непогасените вземания на ищеца за главница и договорна лихва съвпадат с претендираните такива, а именно: 901,47 лв. и съответно 102,69 лв. Вземанията са възникнали и са били изискуеми към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, тък като уговореният падеж за изпълнение вече е бил настъпил.Сумата  в размер на 49,00 лв., включена в главницата на кредитния дълг по съществото си представлява прикрита такса, свързана с усвояване и управление на кредита , поради което и на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК е нищожна, тъй като така се заобикаля посочената забрана по чл. 10а, ал. 2 ЗПК,поради  което следва да бъде  изключена от вноските за главница.  По отношение на лихвата за забава  съгласно чл. 5 от условията по договора за кредит при забава на една или повече месечни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на забавата до окончателното й погасяване. Тази клауза е съобразена със специалната норма на чл. 33, ал. 2 ЗПК, която ограничава базата за определяне размера на обезщетението за забава именно до размера на законната лихва. Ето защо  и с оглед установеното  по делото  поради неплащане по кредита от страна на ответника след първите седем вноски, последният дължи обезщетение за забавено плащане върху непогасената главницата, считано от 05.04.2018 г. това е датата на която  е станала изискуема осмата вноска до посочената от ищеца дата- 11.02.2019 г. която дата предхожда датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение.Размерът на обезщетението, определен от вещото лице за процесния период е  78,38 лв.

Предвид  гореизложеното  исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД  следва да бъдат уважени частично. Първият иск  е основателен за сумата от 852,47 лв., като за  разликата над този размер до  пълния предявен размер 901,47 лв. като неоснователен искът следва да се отхвърли .По отношение вземането за възнаградителна лихва по договора, претенцията за сумата от 102,69 лева е изцяло  основателна. Претенцията за законна лихва за забава за периода от 05.04.2018 г. до 11.02.2019 г. е основателна  за сумата  от  78,38 лв, като за раликата  над този размер до   78,44 лв. следва да се отхвърли.Вземането за главница е дължимо ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по което е било образувано ч. гр. д. № 473/2019 г. по описа на РС - Хасково - 20.02.2019 г., до окончателното й изплащане, по аргумент от разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК.

  До същите правни изводи е достигнал и първоинстационният съд, поради което обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да се потвърди, включително и в частта на присъдените в полза на ищеца разноски направени в заповедното и в исковото производство.

   С оглед изхода на делото в полза на въззиваемата страна  на основание чл.78,ал.8 ГПК следва  да се присъдят  разноски за въззивната инстанция  -  юрисконсултско възнаграждение в  размер на 100 лева.

    Мотивиран така,съдът

                                 Р  Е  Ш  И :

 

    ПОТВЪРЖДАВА Решение № 47/17.01.2020 г. на Районен съд-Хасково, по гр.д. № 1348/2019 г., по описа на съда.

    ОСЪЖДА Р.Й.Д., с ЕГН ********** ***, да заплати на „БНП Париба ПърсънълФайненс“ С.А., Франция, с рег. № ********* в Търговския и фирмен регистър на Париж, седалище и адрес на управление: бул. „Осман“ № 1, 75009, Париж, Франция, чрез „БНП ПарибаПърсънълФайненс“ С.А., клон България, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк София сг. 14  разноски за въззивната инстанция - юрисконсултско възнаграждение в  размер на 100,00  лева.

    Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

Председател:                                       Членове: 1.

 

 

 

                                                                2