РЕШЕНИЕ
№ 1299
гр. Пловдив, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Дафина Н. Арабаджиева
при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова
като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело №
20225330101575 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив,
бул. „Шести септември” № 250 против С. И. Б., ЕГН **********, гр. *****, ул. ***** с
правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл. 79 и чл. 86 ЗЗД, с която се иска да бъде
установено, че ответникът – С. И. Б. дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД
сумата от 532,16 лв. - главница, представляваща предоставени услуги по доставяне на
питейна вода и отвеждане на канална вода за периода от 15.11.2018 г.-18.10.2021 г., както и
сумата от 45,80 лв. - обезщетение за забава за периода 30.01.20*** г.-30.09.2021 г., ведно със
законна лихва върху главницата, считано от 29.10.2021 г. до окончателното изплащане, за
които суми е издадена Заповед по чл. 410 ГПК от 07.11.2021 г. по ч.гр.д. №17160/2021 г. на
ПРС.
Претендират се и сторените в настоящото производство съдебно – деловодни разноски и
юрисконсултско възнаграждение, както и разноски в заповедното производство.
В исковата молба се твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги, като в тази връзка
фигурира в база данни на оператора като потребител с № ****** Сочи се, че към настоящия
момент отношенията между потребител и ищцово дружество се уреждат от публично
известни Общи условия, приети в сила по реда на ЗРВКУ, като същите са общо достъпни на
сайта на дружеството. Сочи се, че водомерът не отговаря на Закона за измерванията, поради
което месечното количество вода е определено съгласно чл. 25 от действащите през
процесния период Общи условия. Това е пояснено допълнително с уточнителна молба от
1
28.02.2022 г. Ищецът сочи, че е депозирал Заявление за издаване на заповед изпълнение по
реда на чл. 203 от Закона за водите. Издадена е Заповед и тъй като ответникът не е намерен
са дадени указния за предявяване на иск, с което обосновава правния си интерес от
предявяване на исковете, предмет на настоящото производство. Моли исковете да се уважат
и да се присъдят разноски, както за частно гражданското дело, така и за настоящото
производство.
В срок е постъпил отговор от особения представител на ответника адв. В., в който се
оспорва пасивната процесуална легитимация на ответника по отношение на обекта на ул.
*****, тъй като обектът се сочи, че е продаден през 2005 г. Оспорва се качеството
потребител на ответника. Твърди се, че от представените документи не се установява на
какво правно основание ответникът е регистриран като абонат към Водоснабдяване и
канализация ЕООД с посочения номер на водомер. Сочи, че ищецът не е представил договор
за присъединяване, договор за наем или заявление за регистриране, от които да е видно, че
ответникът има права за посочения имот и е получател на предоставените от
Водоснабдяване и канализация ЕООД услуги. Оспорва да са налице доказателства, които да
установяват каквито и да е права за обект ул.*****, както и ответникът да е собственик или
ползвател със сочения номер на водомера. Посочва се, че цитираните Общи условия не
могат да породят правоотношение между страните и би следвало да бъдат изрично приети
от потребителя. Оспорва се ответникът да се намира в облигационни договорни отношения с
ищеца. Оспорват се представените копия на карнети и се моли исковете да се отхвърлят.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.***8 „о”, ал.1 от
Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане за
територията на гр. Пловдив. Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, ВиК операторите публикуват
одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги най-
малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им.
Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни
системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системите, като в
конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на ВиК услуги са уредени
от одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването
на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква. Според чл. 3 от посочената
Наредба, потребители на ВиК услуги са собствениците или притежателите на вещно право
на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в
чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира
няколко основни групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на
2
ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2
ЗРВКУ – наематели.
За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той на
първо място трябва да има качеството на “потребител” на тези услуги, по смисъла на чл. 2,
ал.1 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - Пловдив.
Доказателства за това, че ответникът е потребител на услуги, предоставени от ищеца за
процесния период, не се представиха по делото, като от приетото по делото, като
доказателство писмо от Община Пловдив – отдел „МДТ“ се установява, че имотът,
представляващ ап. *** на ул. ***** в гр. Пловдив е деклариран през 2008 г. от С. С., който
го е придобил чрез покупко – продажба през 2007 г.
Не се представят доказателства през процесния период ответницата да е била собственик на
апартамента. Видно от представения и приет като писмено доказателство нотариален акт
ответницата е притежавала ап. 20 на същия адрес, но го е продала през 2005 г.Дори да се
предположи, че неправилно е отразен номерът на апартамента вместо 20, номер ***, то и в
този случай, не се установява ответницата да е притежавала ап.20 към процесния период.
Ищецът не установи, че именно ответникът е материалноправно легитимиран да отговаря по
исковете. По делото не са ангажирани доказателства същият да е собственик или ползвател
/носител на ограничено право на ползване/ на посочения в исковата молба имот, каквото
качество изисква горепосоченият нормативен акт по отношение потребителя. Лицето не е
намерено и на посочения адрес, като именно поради тази причина е назначен особен
представител, поради и което не може да се приеме, че лицето не оспорва, че е собственик
на имота.
Отделно е налице и друго основание за отхвърляне на иска, т.к. ищецът не доказа, че е бил
изправна страна и, че е доставял твърдените услуги, които са правилно начислени и
определени по размер. Според ОУ, количествата доставена вода се отчитат посредством
показания на водомер, в присъствието на потребителя или негов представител, който
подписва показанията. Подобна е разпоредбата на чл.32, ал.4 от Наредбата. По делото не се
установява в карнета за процесния период да има подпис на ответника или негов
представител. Не се установяват и твърденията на ищеца, че водомерът в имота е бил
неизправен, при което да са били налице предпоставки за начисляване по тарифа. В
хипотезата на чл. 23, ал. 5 ОУ, ищецът е следвало да процедира по реда, предвиден в чл.33,
ал.2 от Наредбата, според който - при установяване на повреда в индивидуалните водомери
на потребителите, представителят на оператора прави предписание за отстраняването й и
определя срок за това, като демонтира пломбата на холендъра. В случая нито се твърди,
нито установява, подобно предписание за смяна на СТИ да е дадено, още по - малко
потребителят /дори да се приеме, че това е ответникът/ да е бил уведомяван за повредата и
необходимостта от подмяна. Само след изпълнение на горните задължения, ищецът има
право да начислява служебни количества вода според броя на обитателите. В приложените
карнети предписание няма, а и те не могат да обвържат ответника със съдържанието си, тъй
като не са подписани от него и са изрично оспорени от особения представител на ответника.
3
След като няма дадено предписание за отстраняване на повредата, операторът е следвало да
процедира по реда на чл.20, ал.1 и ал.3 и чл.26, ал.2 ОУ, като определи срок за изправяне на
повредата, в рамките на който да определя месечното количество изразходвана вода по
средномесечен разход за съответния период от предходната година, и едва след изтичането
на срока или подмяна на водомера, ако повредата не е отстранена, да таксува по реда на чл.
25, ал. 8 ОУ – по 6 куб.м. за топлофицирано и по 5 куб.м. за нетоплофицирано жилище за
всеки обитател. В случая няма данни тази поредност да е била спазена.
С оглед изложеното, съдът намира, че ищецът не е доказал наличието на предпоставки за
начисляване на количества вода, без същите да са отчитани през процесния период от време
в имота, съответно не доказва за него да е доставяна и изразходвана вода или да са ползвани
други ВиК услуги от ответника и той да е материалноправно легитимиран да отговаря за
твърдените вземания.
Ето защо, предявеният главен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, ведно с
искането за законна лихва. С оглед неоснователност на главния иск, като неоснователен
следва да се отхвърли и искът за обезщетение за забава.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250 против С.
И. Б., ЕГН **********, гр. Пловдив, ул. ***** искове с правно основание чл.422 ГПК във
връзка с чл. 79 и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено, че ответникът – С. И. Б. дължи на
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД сумата от 532,16 лв. - главница, представляваща
предоставени услуги по доставяне на питейна вода и отвеждане на канална вода за периода
от 15.11.2018 г.-18.10.2021 г., както и сумата от 45,80 лв. - обезщетение за забава за периода
30.01.20*** г.-30.09.2021 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от
29.10.2021 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед по чл. 410 ГПК
от 07.11.2021 г. по ч.гр.д. №17160/2021 г. на ПРС.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____/п/___________________
4