мотиви
НОХД №
187/2012 г. на Силистренски окръжен съд
Силистренската Окръжна прокуратура е обвинила Б. А. C. в извършване на престъпление
по чл. 115 във връзка с чл. 18, ал. 1 от НК, с това, че на 19. 04.2012 г. около 1,30
часа в с. Правда на ул. „Зли дол" пред дом №27 е направил опит умишлено да
умъртви И.Х.И., като деянието е останало недовършено по независещи от него
причини.
Производството се провежда при правилата на глава XXVII от НПК по
служебно решение на съда, съобразено с изразено в досъдебното производство
искане на подсъдимия
В съдебно заседание защитникът на подсъдимият адвокат Й.С.,
както и самият подсъдим признават обвинителният акт и фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и дават съгласие да не се събират доказателства за
тези факти. В тая връзка съдът е обявил, че доказателствата от досъдебното
производство ще бъдат използвани заедно с направеното от него самопризнание при
постановяване на присъдата и съдът ще гради своите изводи досежно предмета на
доказване, базирайки становището си на събраните по време на досъдебното
производство доказателства.
Преди даване ход на делото, с писмена молба пострадалият И.Х.И., чрез
повереника адвокат П.Н. е предявил против подсъдимия граждански иск за сумата
от 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в причинени болки и страдания ведно със законната лихва, считано
от датата на извършване на деянието до окончателното изплащане на сумата.
Претендира и направените по делото разноски. Предвид своевременното предявяване
на гражданския иск и неговата връзка с предмета на наказателното дело, съдът го
прие за съвместно разглеждане в настоящия наказателен процес и конституира И.Х.И.
като частен обвинител и граждански ищец в наказателното производство.
В съдебно заседание представителят на Окръжна
прокуратура -Силистра поддържа обвинението по чл. 115 във връзка с чл. 18, ал.
1 от НК срещу подсъдимия. Прокурора прави описание на личностните особености на
подсъдимия, поведението му преди, по време и след извършвате на инкриминираното
деяние и резултатите от съдебно-медицинската експертиза за вида и механизма на
уврежданията на пострадалия. Предлага размерът на наказанието да бъде определен
след приложение на чл. 58а от НК и същият да бъде 12 години лишаване от
свобода. Счита също така, че не би трябвало да се прилага чл. 55 от НК предвид
конкретните причини, поради които престъплението е останало недовършено, а
именно - както отзоваването на свидетелите Б. Г.и синът му М. Г. на виковете на
пострадалия и незабавното уведомяване от тяхна страна на ЦСПМ - Дулово и РПУ -
Дулово, така и навременната медицинска намеса, т.е. това са причини, които са
изцяло независещи от волята на извършителя. Мели мярката за неотклонение да
бъде потвърдена. Счита, гражданският иск за предявен своевременно от
пострадалия И.Х.И..
Гражданският ищец и частен обвинител се явява в съдебно
заседание. Повереникът му - адвокат П. Н., се придържа към
казаното от представителя на прокуратурата, включително относно вида и размера на наказанието, което
следва да бъде наложено на подсъдимия. По отношение но предявения граждански
иск счита, че същият е доказан по безспорен начин, предвид направеното от
подсъдимия самопризнание, както и от приетата съдебно-медицинска експертиза. От
последната се установявало, че пострадалият И.Х.И. е получил освен една средна и три леки телесни повреди и
една тежка телесна повреда с постоянно общо разстройство на здравето. В тая
връзка, счита размера на предявения граждански иск за справедливо претендирай,
като моли съда да го уважи изцяло.
Защитникът на подсъдимия - адв. С. пледира, че подзащитният
и има чисто съдебно минало, доброволно се е предал на органите на полицията и е признал вината си. На това
основание прави искане съда да приложи разпоредбата на чл. 58 във връзка с
чл.55 от НК като определи наказание под най-ниския предел и при условията на
чл. 66 от НК да отложи изпълнението на същото.Счита гражданският иска за
допустим, но оспорва претендираният размер като прекомерно завишен.
Подсъдимият Б. А. C. се признава за виновен.
Съжалява за случилото се и моли за снизходително наказание.
С оглед особените правила на
производството, съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в
обвинителния акт и констатира следното :
Подсъдимият Б. А. C. ***************
През деня на 18.04.2012 г. поде. Б. C. заедно
със пострадалия И.И. полагали основите на оградата пред къщата на св. М. Г.в с.
Правда. Работата продължила до 18,30 часа, след което всички влезли в дома на
св. М. Г., за да се почерпят. Там изпили около 2 литра ракия. Към 00.30 -
01.00 часа на 19.04.2012 г. възникнал спор между поде. Б. C. и св.И.И. по повод поведението на съпругата на C.. Поде.
C. твърдял, че тя има интимни
връзки с различни мъже от селото, на което св. И. се противопоставил като
казал, че това не е вярно.
Словесните пререкания между двамата прераснали във физическо спречкване, което
било прекратено от домакина М. Г. След като разтървал мъжете, св. Г.изгонил от
дома си поде. Б. C. и помолил св.И. да изчака и да
си тръгне по-късно, за да избегне евентуален нов сблъсък с Б. Cap. След
около двадесет .минути И.И. бил изпратен от М. Г. и майка му Б. Г., като последната
го превела през вратата, свързваща дворовете на дом № 27 и дом № 29 на ул. „Зли
дол ".
В същото време поде. C., ядосан
според твърденията му, че свидетеля Голеш го изгонил, отишъл у дома си, от
където взел нож и се върнал обратно до дома на св. Г., за да изчака св.И. при
излизането му. След като последният излязъл от дома на съседа си, подсъдимият
го пресрещнал и директно му нанесъл удар с ножа в областта на стомаха. След
това нанесъл още няколко удара с ножа в предната част на тялото на И.И., след
което последния паднал на земята в близост до електрически стълб пред дома на
св. З. А.. Клякайки върху него поде. C.продължил да му забива ножа с
думите: „Ела, аз те убивам, ела, аз те убивам!". В този момент И. успял да
хване ножа и да извика за помощ, крещейки името на свидетеля М. Г., като се
мъчел с другата ръка да притиска раните, от която обилно течала кръв.
Св. Б. Г. чула виковете на св. И. за помощ и заедно
със сина си М. Г. се отзовали незабавно. Пръв пристигнал М., който видял И.И.
да лежи на земята, а върху него Б. C., който
му нанасял удари. М. Г. хванал подсъдимия, успял да го отдели от И. и след като
му нанесъл удар с ритник, C.побягнал. Пострадалият И.
поискал да бъде извикана линейка и тогава св.М. видял, че е прободен в областта
на гърдите, корема и на крака, и кърви силно. Незабавно е уведомил както ЦСМП -
Дулово, от където изпратили линейка, така и РУП - Дулово.
По-късно от назначената съдебно-медецинска експертиза
било установено, че на пострадалия И.И. са причинени 5 прободно-порезни рани.
Най-голямата рана в дясната гръдна половина и в коремната кухина, преминаваща
през девето междуребрие до гръдната кост е нанесена със значителна сила, като
след вкарването на ножа е извършено движение, с което е разширена входната рана, при
което острието е отрязало
парче от повърхността на десния лоб на черния дроб, а именно около 2/2 см. Три
прободно-порезни рани също проникват в коремната кухина, но не са увредени
коремните органи. Раната по предната повърхност на дясното бедро завършва сляпо
в меките тъкани.
От съдебно-биологичната
експертиза е доказано, че по иззетите веществени доказателства от дома на
подсъдимия има човешка кръв, която е сходна по системата ABO с
кръвта на И.И..
В хода на разследването на
поде. C.е назначена комплексна психолого-психиатрична
експертиза, според заключението на която към момента на извършване на деянието той не страда от психично
заболяване, могъл е да разбира свойството и значението на извършеното от него. Cap е
конфликтна личност с нисък самоконтрол и завишена самооценка, склонен да
реагира импулсивно-агресивно при фрустриращи обстоятелства и да ползва
физическа саморазправа, особено в ситуация с повишена консумация на алкохол. C. не е бил в състояние на силно
раздразнение, пряко предизвикано от потърпевшия. Бил е в състояние на
обикновено алкохолно опиване.
При така изяснената фактическа
обстановка и анализът на относимите съгласно чл. 373 ал. III от НПК
доказателства по делото, съдът приема, че подсъдимия Б.А. C. е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав на чл. 115 във вр. чл. 18 ал. I от НК
При горепосочените време и
място поде. Б. C., в
изпълнение на решението си да лиши от живот пострадалия, му е нанесъл пет удара
с нож, четири от които попаднали в жизнено важни области на тялото. Умисълът му
е бил инцидентно формиран, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, предвиждал е общественоопашите последици от него и е
искал настъпването им.
От оръдието на престъплението - нож, от силата и броя на ударите и от
зоните на тялото, в които са нанесени уврежданията, може да се направи
единствения извод, че намерението на подсъдимия не е било да нанесе на
пострадалия телесна повреда, а действията му са били насочени към умъртвяването
му. За умисъла на подсъдимия говорят и изречените по време на деянието думи,
насочени към пострадалия- „Ела, аз те убивам!". Подсъдимият е бил наясно,
че при нанасянето на силни удари с нож в гърдите и в корема на св. И. неминуемо
ще причини смъртта му и ги е нанесъл именно с тази цел, желаейки настъпването
на този вредоносен резултат. Деянието е останало недовършено поради независещи
от него причини.
Ударите са е били достатъчно
силни, а ножът, достатъчно остър, за да бъдат прерязани, с един от тях,
междуребрената артерия и мускулната част на диафрагмата и голямото було, да
бъде наранен черният дроб, а останалите да причинят още три прободно проникващи
рани в двете страни на коремната кухина и порезна рана на дясното бедро.
Констатираните лявостранен
пневмоторакс и пневмомедиастинум с подкожен ефизем на кожата, нараняване на
черния дроб и
междуребрената
артерия в девето междуребрие с изливане на литър и половина кръв в коремната
кухина, довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота на
пострадалия и постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота му са
последици от тези удари.
Безспорен е умисъл за убийство, тъй като със средство,
годно да причини смъртта на пострадалия, подсъдимия е нанесъл множество удари в
жизнено важни области на тялото му със сила, достатъчна да причини телесно
увреждане, несъвместимо с живота. Исканият общественоопасен резултат, изразяващ
се в причиняване смъртта на пострадалия, не е настъпил поради навременно
оказана медицинска помощ, поради което и не следва да се приеме, че е налице доброволен отказ
от довършване на престъплението.
Ето защо наказателната му
отговорност следва да се ангажира заради осъществяване на престъпния състав по
чл. 115 във вр. с чл. 18 ал. I от НК.
При определяне на наказанието,
което следва да се наложи на поде. C., съдът
взе предвид чистото му съдебно минало и искреното разкаяние, недовършеността на
деянието, а от друга страна високата обществена опасност на престъплението и на
конкретното деяние и при спазване разпоредбите на чл. 373 ал.П от НПК във вр. с
чл. 58 б „а" и 58а
ал.ІV от НК, съобразявайки се и с целите на наказанието,
присъди шест години лишаване от свобода. Според съда, наказание от този вид и
за определения срок е в състояние да подейства поправителното, превъзпитателно
и предупредително на дееца. Ще бъде изпълнено и целеното генерално превенционно
въздействие. Предложението на прокуратурата, за налагане на наказание от
осемнадесет години лишаване от свобода, съдът намери за явно несправедливо, с
оглед прекомерната си тежест. Такова, клонящо към максимума предвиден за
престъплението, би следвало да се наложи, при довършено деяние, осъществено при
превес на отегчаващите отговорността обстоятелства. В дадения случай, според
преценката на съда, това наказание би се явило ненужна и незаконосъобразна
репресия.
Безспорно е установено, че в
резултат на противоправното поведение на подсъдимия, на гражданския ищец И. са
причинени неимуществени вреди, които съгласно разпоредбите на чл. 45 от ЗЗД и
справедливостта подлежат на репарация.
В конкретния случай, причинените на гражданския ищец
вреди се изразяват в претърпени болки от причинените увреждания и страданията,
предизвикани във връзка с тях- травматичния шок и лечението на нараняванията в
гръдната и коремна кухини и тази на бедрото, както и дългия срок на
възстановителния период.
Съгласно закона и справедливостта съдът оцени
причинените на пострадалия неимуществени вреди на двадесет хиляди лева, поради
което и уважи предявения граждански иск изцяло. Паричното обезщетение в така
определения размер, по преценка на съда, до известна степен ще облекчи
предизвиканите в резултат на вредата страдания и затруднения за гражданския
ищец.
Върху уважените размери на
иска бе присъдена и законна лихва от датата на деликта до окончателното
изплащане на сумите. Подсъдимият беше осъден да заплати и направените по делото
разноски.
Така мотивиран, съдът
произнесе присъдата си.