Решение по адм. дело №1447/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 84, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/.

Образувано е по жалба на М. М. А., [държава], против Решение № УПХ-43/21.07.2025 г. на интервюиращ орган при Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет /МС/.

Изложени са твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение. Същото било постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. Не били посочени аргументи защо молбата се явявала явно неоснователна и следвало да се разглежда по общия ред. Излага подробни съображения в подкрепа на твърдението, че ще бъде изложен на опасност от посегателства. Излагат се и аргументи във връзка с нарушение на материалния закон, защото молителят не бил длъжен да доказва, че е застрашен. Моли решението да бъде отменено, а преписката – върната на административния орган с указания за предоставяне на международна закрила.

В съдебно заседание жалбоподателят М. М. А., редовно призован, не се явява лично, представлява се от процесуален представител, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Моли за отмяна на решението.

Ответникът Интервюиращ орган при ДАБ при МС /Н. Г./, редовно призован, не се явява и не се представлява. Не подава отговор.

Административен съд - Хасково, като обсъди твърденията на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 01.07.2025 г. М. М. А. - [държава], е поискал международна закрила в Република България, като молбата е била потвърдена с такава с вх. № 1163/07.07.2025 г. пред РПЦ Храманли, на която дата чужденецът е регистриран като лице от мъжки пол, роден на [дата]. в [населено място], [държава], [ЛНЧ], етническа принадлежност – кюрд, религия – мюсюлманин-сунит, семейно положение – неженен. Видно от приложението към регистрационния лист родителите му, тримата му братя и сестра му живеят в [държава].

На 07.07.2025 г. е проведено интервю с М. М. А. в условията на ускорено производство. Напуснал [държава] на 19.06.2025 г. като преминал нелегално през реката , която била близо до К. К., без документи през оградата, пеш, но след като преминал през земеделски ниви бил задържан от полицията. Бил заведен в затворения лагер в [община], а след 17 дни го довели в [община].

Допреди това живеел в *, като бил вроден в [населено място]. Преди две години бил задържан и било заведено дело срещу него, за това че имал сума пари в банковата си сметка, която приятелката му получила. Търсили го да върне сумата пари и той подал жалба в полицията, където го задържали и година и два три месеца бил в ареста. Имал наложена [възраст] присъда и 36 или 25 висящи дела. Избягал при пореден отпуск от затвора. В затвора го обиждали че е *. Н. Т. за да не търпи наложената единадесет годишна присъда.

Въз основа на гореизложените факти, справка на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ при МС относно Република [държава] от 06.06.2025 г. с Решение № УПХ43/21.07.2025 г. на Н. Г. - интервюиращ орган при ДАБ при МС, се отхвърля молбата за предоставяне на международна закрила на М. М. А..

Решението е връчено на адресата му на 23.07.2025 г.

При така установеното от фактическа страна Административен съд - Хасково обуславя следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол, от активно легитимирано лице - адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него, съгласно чл. 152, ал. 1 АПК и чл. 84, ал. 2 ЗУБ, в указания 7-дневен срок.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На първо място, оспореното решение е издадено от компетентен административен орган - Интервюиращ орган при ДАБ при МС, на основание чл. 70, ал. 1 във връзка с чл. 48, ал. 1, т. 10 ЗУБ /заповед на Председателя на ДАБ/, в установената писмена форма, поради което не са налице основания за прогласяване на неговата нищожност по смисъла на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК, съответно – за отмяна по смисъла на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2 АПК.

На второ място, производството за предоставяне на международна закрила е образувано с регистрирането на М. М. А. като чужденец по подадена от него молба за международна закрила /чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 4, ал. 2 ЗУБ/. В административната преписка не се съдържа становище от Държавна агенция „Национална сигурност“ по чл. 58, ал. 10, изр. второ ЗУБ но евентуалното му представяне не би променило извода на органа за явна неоснователност на подадената молба за международна закрила. Този извод е формиран след анализ – налице ли са предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обективиран в оспорения акт. Проведено е интервю, в хода на което са изяснени всички факти и обстоятелства във връзка с подадената молба, а на молителя е предоставена възможност да даде подробни обяснения, да представи допълнително доказателства, като изрично е посочено, че текстът на протокола е преведен на разбираем език, не са съществували комуникативни пречки, добре разбира смисъла на написаното и няма възражения по него, което е удостоверено с подписите на интервюиращия орган, на преводача и на лицето, търсещо закрила. Не се установява необходимостта от провеждане на допълнителни интервюта на основание чл. 63а, ал. 5 ЗУБ. Интервюиращият орган обективно и безпристрастно, прилагайки ускореното производство, е отхвърлил молбата на М. М. А. за предоставяне на международна закрила на основание чл. 70, ал. 1 ЗУБ. Формира се извод, че не са допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените, които да ограничават правото на защита на лицето молител и предпоставка за отмяна на оспорения административен акт съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 3 АПК. Съдът не намира че е допуснато съществено процесуално нарушение поради непосочването на основанията за провеждане на ускорено производство при условие, че същите са налични, което е така.

Съгласно чл. 70, ал. 1 ЗУБ „при наличие на основания по чл. 13, ал. 1 в срок до 14 работни дни от регистрацията на чужденеца интервюиращият орган може да приложи ускорено производство, като вземе решение за отхвърляне на молбата като явно неоснователна“.

Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗУБ „молбата на чужденец за предоставяне на международна закрила се отхвърля като явно неоснователна, когато не са налице условията по чл. 8, ал. 1 и 9, съответно по чл. 9, ал. 1, 6 и 8, и чужденецът:

1. се позовава на основания извън предмета на този закон;

2. не посочва никакви причини за основателни опасения от преследване“.

От анализа на цитираните разпоредби се обуславя извод, че липсата на условията по чл. 8, ал. 1 и 9 ЗУБ, съответно по чл. 9, ал. 1, 6 и 8 ЗУБ, кумулативно с наличието на някое или и двете обстоятелства по чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ предпоставя явна неоснователност на молбата за предоставяне на международна закрила на чужденеца.

Извършена е от компетентния орган преценка на всички факти, сочени като осъществени от молителя, и писмените доказателства, представляващи административна преписка по издаването на акта, като е изследван въпросът следва ли да бъде предоставен статут на бежанец.

Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ „статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея“. Без значение е обстоятелството дали чужденецът принадлежи към тези раса, религия, националност, социална група, или изразява политическо мнение, които са в основата на преследването /чл. 8, ал. 2, изр. Първо ЗУБ/. В конкретния случай М. М. А. не е обосновал твърденията си за осъществено спрямо него преследване поради някоя от причините по чл. 8, ал. 1 във връзка с ал. 4 ЗУБ. Не може да се обуслови извод за осъществено спрямо молителя преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ или действия на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5 ЗУБ от някой от субектите по чл. 8, ал. 3 ЗУБ. Не се констатира, че на същия са нарушени основни права или е осъществена съвкупност от действия, които да доведат до нарушаване на основните му права, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Молителят не заявява да е преследван поради етническата си или религиозната си принадлежност в страната по произход – [държава], поради което не може да се направи извод, че са налице основания за опасения от преследване. Същият е бил и политически ангажиран, но няма данни това да е оказало влияние върхунеговия социален статус. Молителят е бил арестуван по криминално обвинение не и на политическа, етническа или религиозна основа, бил е осъждан отново за криминално деяние и срещу него не било оказвано физическо и психическо насилие.

Не представлява основание за предоставяне на статут на бежанец наказателното му преследване за извършено престъпление, тъй като то не попада в обхвата на понятието действия на преследване по чл. 8, ал. 5 ЗУБ. В изложената бежанска история не се сочат конкретни случаи, в които лицето да е заплашвано или върху него да е оказвано насилие. Във връзка с етническата му принадлежност не се установява причинно следствена връзка връзка с влошаване начина му на живеене или взимането на решение за напускане на [държава] и доброволното му отправяне за България.

Следва да се акцентира и върху изявленията на М. М. А., дадени пред Интервюиращия орган, от които следва извод, че не е бил принуден да напусне [държава], а го е направил доброволно, по собствено желание в търсене да избегне наложено с присъда наказание лишаване от свобода за извършено криминално престъпление. С оглед твърдението на молителя, че е подал молба за предоставяне на международна закрила в Република България, без конкретни намерения за завръщане в [държава] или оставане в България, се обезпечава извод, че нежеланието му да се върне в държавата по произход не е обосновано от причини за основателно опасение от преследване по смисъла на чл. 8, ал. 6 и 8 ЗУБ, а от отклонение от изпълнение на наказание, като не следва да се коментират предпоставките по чл. 8, ал. 7 ЗУБ.

Правилно е формиран от административния орган извод, че искането на чужденеца за предоставяне на международна закрила /статут на бежанец/ следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

2. Извършена е от компетентния орган и преценка на всички факти, сочени като осъществени от молителя, и писмените доказателства, представляващи административна преписка по издаването на акта, относно въпроса следва ли да бъде предоставен хуманитарен статут.

Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗУБ „хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като:

1. смъртно наказание или екзекуция, или

2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или

3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт“.

Не се доказва в конкретния случай реална опасност от тежки посегателства спрямо М. М. А. като изброените в чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Изрично е заявено от молителя, че същият не е осъждан в страната си по произход /чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ/. Не се установява, че той е бил подложен на посегателство /физическо или психическо/ по смисъла на чл. 3 „Забрана на изтезанията“ от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ/. По отношение на предпоставките да се предостави хуманитарен статут съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ на анализ подлежи бежанската история с оглед Решение от 17 февруари 2009 г. на СЕС по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО относно преценката за силата на степента на безогледно насилие. Посочено е изрично в оспорения акт, че към момента не е налице въоръжен конфликт в страната по произход. Също, че [държава] е светска и мирна държава с икономическа устойчивост. [държава] се счита за сигурна страна.

Този извод се формира и въз основа на представената по делото справка от 06.06.2025 г. на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ при МС относно [държава]. Не се установява наличието на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ – „тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт“. Не подлежат на анализ разпоредбите на чл. 9, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 ЗУБ поради липсата на каквито и да е било доводи на лицето за извършването спрямо него на тежки посегателства.

Правилно е формиран от административния орган извод, че искането на чужденеца за предоставяне на международна закрила /хуманитарен статут/ следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

3. Липсват предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 ЗУБ, а именно – член от неговото семейство да има предоставена международна закрила.

Не се сочи наличието на предпоставките за предоставяне на международна закрила по чл. 9, ал. 8 ЗУБ, а именно – по други причини от хуманитарен характер, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците. „Под „други причини от хуманитарен характер“ по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ се има предвид не всяка причина независимо от нейното естество, а хипотезата урежда останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1, въз основа на които да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. В конкретния случай такива не се изтъкват“ /така вж. Решение по адм. дело № 4725/2023 г. на ВАС/.

В случая не подлежи на изследване приложим ли е принципът за забрана за връщане по чл. 4, ал. 3 ЗУБ.

4. Следва да се добави, че съгласно глава II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации, мигрантът е лице, което по причини, различни в изброените в определението за бежанец, доброволно напуска страната си, за да се засели другаде, като той може да прави това от желание за промяна или приключение или по семейни или други причини от личен характер, както в случая се установява, че това е направено от жалбоподателя М. М. А.. Последният е беглец и мигрант, а не бежанец.

5. Съгласно глава II, § 56 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации преследването по смисъла на бежанското право следва да се разграничава от преследването от общ характер, а именно за извършена криминална проява . Лица бягащи от преследване за реализиране на наказателна отговорност за престъпление обикновено не се счетат за бежанци, тъй като бежанецът е жертва или потенциална жертва на несправедливост, а не беглец от правосъдието. В конкретния случай с твърденията си молителят цели получаването на международна закрила по лични причини, а не – поради наличието на някоя от предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ.

Този извод се обуславя и от следните обстоятелства – семейството на молителя живее в [държава], същият всъщност не е сигурен, къде иска да отиде, а желае да вземе документи тук, тъй като неговите са в затворническите власти, което показва, че в действителност не желае да му бъде предоставена именно в Република България поисканата международна закрила.

Заключение: оспореното решение е законосъобразно издаден административен акт, поради което и жалбата на М. М. А. следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

На основание чл. 172, ал. 2 АПК, чл. 85, ал. 3 във връзка с чл. 84, ал. 2 ЗУБ Административен съд - Хасково

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. М. А., [държава], против Решение № УПХ43/21.07.2025 г. на интервюиращ орган при Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет /Н. Г./.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на основание чл. 138, ал. 3 АПК.