Определение по дело №1274/2019 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№……………./07.08.2019г.

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на девети август две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА

ТОНИ КРЪСТЕВ

Като разгледа докладваното от съдия Писарова ч.т.дело №1274/2019г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.274 вр.чл.118 и чл.390 ГПК.

Образувано е по ЧЖ на ПОДДЪРЖАНЕ ЧИСТОТАТА НА МОРСКИТЕ ВОДИ АД, ЕИК *********, Варна, срещу определение №8932/12.07.2019г., постановено по ч.гр.дело №10884/2019г. на 25 състав на ВРС, с което съдът е прекратил производството по обезпечаване на бъдещ иск на молителя срещу БЕЛОР БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, София, поради родова неподсъдност на бъдещите искове, предмет на обезпечаване, и постановил изпращане на делото на ВОС.

С жалбата се твърди, че постановеното от ВРС определение е неправилно и незаконосъобразно тъй като съдът не отчел, че всеки един от бъдещите осъдителни искове е с цена под 25 000 лева, съответно компетентен да се произнесе по молбата за обезпечаване е именно районният съд. Твърди се, че съобразно представения с първоначалната молба по чл.390 ГПК договор от 01.07.2015г., е било уговорено действието му за продължителен период от време до 2020г. като по този договор са били дължими ежемесечни плащания. Твърди, че към 11.07.2019г. били издадени от изпълнителя по договора – молител в производството по чл.390 ГПК, пет броя фактури, всяка от които на стойност под 25 000 лева, на обща стойност от 33 379.10 лева. Жалбоподателят сочи, че родовата подсъдност по молбата се определя от цената на бъдещите искове, но поотделно, а не като сбор от обективно съединените претенции. Счита, че родово компетентен да се произнесе по исканото обезпечение е именно РС –Варна, с оглед на което моли да бъде отменено определението и съдът да допусне обезпечението.

Съдът намира подадената частна жалба за редовна и производството по нея – допустимо. Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на ВРС, от легитимирана страна, след надлежно администриране и при внесена държавна такса.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна, а постановеното от ВРС определение за правилно и законосъобразно.

Спорът пред настоящата инстанция има за предмет единствено определяне на компетентния съд по молбата с правно основание чл.390 ГПК. На посоченото основание, настоящата инстанция не е компетентна да разгледа по същество въпроса за допустимостта и основателността на искането за обезпечаване.

Действително, подсъдността в обезпечителното производство – родова и местна, е абсолютна положителна процесуална предпоставка, за която съдът е длъжен да следи служебно. Съгласно чл.390 ГПК, молбата за обезпечение на бъдещ иск се подава до родово компетентния съд по постоянния адрес на ищеца или по местонахождение на недвижимия имот, който ще служи за обезпечение. В случая не е налице основание за приложимост на ал.2 на чл.390 ГПК поради естеството на спора както и за приложимост на ал.4 от същата разпоредба, с оглед естеството на поисканата мярка. В упражняване на правомощието си за служебна преценка на родовата подсъдност на молбата, доколкото местната подсъдност се определя от постоянния адрес/седалището на молителя, съдът следва да изходи от цената на бъдещите искове, определена съобразно чл.69 ГПК вр. чл.104 ГПК.

В случая са обективно съединени няколко иска за задължения, произтичащи от Договор за съхраняване/складиране на товари от 01.07.2015г. със срок на действие до 2020г. ведно с допълнително подписан Договор за пристанищни услуги от януари 2019г., по които молителя е изпълнител, а ответното дружество възложител. Въпреки некоректно посочване на квалификация на бъдещите искове по чл.266 ЗЗД /по договор за изработка/, при наведени твърдения за друг вид правоотношение, съдът достига до извод, че претенцията на ищеца се основава на две различни правоотношения, възникнали въз основа на договор за пристанищни услуги от 02.01.2019г. и на договор за складиране на стоки от 01.07.2015г. Съществен за цената на исковете се явява вторият договор доколкото на основание на същия са предявени значителни по размер вземания – два иска за по 16 428.97 лева. Съобразно уточнението в молбата по чл.390 ГПК, тези искове касаят наемната цена, дължима ежемесечно по договора от 2015г., за периода май и юни 2019г. Останалите обективно съединени искове касаят договора от 2019г. за пристанищни услуги и са свързани с обработката на товари /преработка на пластмаса и ползване на пристанищен кантар/, но същите не оказват влияние върху цената на исковете от значение за родовата подсъдност. Тъй като двете претенции, за сумата от по 16 428.97 лева в съвкупност надхвърлят прага от 25 000 лева, а същите произтичат явно от договора за съхранение на товар, т.е. от едно правоотношение, то поради това и компетентен да се произнесе по молбата за обезпечаването им е именно ОС – Варна, а не РС. Касае се не за отделни, откъснати едно от друго правоотношения по наемане на складови площи за съхранение на товари, а за едно единствено правоотношение с продължително действие, което се основава на договора от 01.07.2015г. С оглед на горното, постановеното от ВРС определение следва да бъде потвърдено, а делото задържано за образуването му в самостоятелно производство за обезпечаване пред ВОС.

Съобразно изложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение рег.№8932/12.07.2019г., постановено по гр.дело №10884/2019г. на ВРС, 25 състав. 

ЗАДЪРЖА делото ведно с молба вх.№51118/12.07.2019г. на ПОДДЪРЖАНЕ ЧИСТОТАТА НА МОРСКИТЕ ВОДИ АД, ЕИК *********, Варна, за допускане обезпечаване на бъдещи искове на молителя срещу БЕЛОР БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, София, във ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД по подсъдност.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на ВРС за сведение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Делото да се докладва на Зам. председателя на ВОС за образуване и разпределяне на молбата по чл.390 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ: