Решение по дело №7601/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2366
Дата: 22 май 2023 г.
Съдия: Маргарита Димитрова Димитрова
Дело: 20221110207601
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 2366
гр. София, 22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ХРИСТИНА Н. ДЖАМБАЗОВА
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20221110207601 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по постъпила жалба от Д. М. Т., ЕГН **********, с адрес
гр.София, ****, чрез адв.Ю. Д. от АК-Силистра, против наказателно
постановление №СО-ЗУО-Д-21-23-070/03.05.2022 г., издадено от Кмет на
Столична община, с което на основание чл.157, ал.4 от ЗУО е наложено
административно наказание глоба в размер на 600 лева, за нарушение на
чл.133, ал.1, т.1 от ЗУО.
Жалбоподателят оспорва процесното НП, като неправилно и
незаконосъобразно издадено, поради допуснати нарушения на процесуалните
правила и материалния закон. Оспорва изложените мотиви в обжалваното НП
относно позоваването на съставения АУАН, приложението на чл.27, ал.2 от
ЗАНН, липсата на основания за приложение на чл.28 от ЗАНН и на
процедурата по чл.58г, ал.1 от ЗАНН.
Оспорва направените констатации в АУАН, като твърди, че те не са
били установени лично, нито от контролните органи, нито от свидетели-
очевидци, поради което не съответстват на обективната истина. Сочи, че
контролните органи са пристигнали в дома му, заедно с кмета на с.Бистрица,
1
които лично завел на място и обяснил за случая, както и как, кога и по какви
причини със свой личен труд е запълнил дупките на пътното платно с
предоставените му строителни материали - натрошен на дребно бетон и
херосан, от приятели-строители, а именно: за да запази здрава собствената си
кола и тези на другите граждани, като се опитал да изравни разликата около
един метър в нивата на визираните две улици на най-големите дупки край
асфалта, намиращи се на ръба и извън пътното платно. Твърди, че кметът на
място му разяснил, че използваните строителни материали не са подхидящи
за целта, поради което му разпоредил да събере обратно запълващия материал
и да го извози от кръстовището, което направил, уведомил своевременно
кмета за това, а последният приел възстановяването на старото положение
като удовлетворително. С оглед на така изложената фактическа обстановка,
жалбоподателят навежда доводи, че от обективна страна не е извършил
административно нарушение, доколкото действията му не са деяние, годно да
предизвика вредни послеци и принципно ЗУО е неприложим, като дейността
му, макар и еднократна и в малък мащаб, се оказала очевидно една
общественополезна дейност, злепоставяща пропуски в работата на Столична
община и други отговорни за състоянието на пътищата институции. Освен
това счита, че вмененото му нарушение не е доказано, включително и от
субективна страна, доколкото не е имал съзнанието, че върши забранена от
закона дейност, с която причинява вреди, че преследваната от него цел нито е
престъпна, нито противозаконна. Сочи още, че като не е взел предвид
възстановяването на преходното фактическо положение, АНО неправилно е
приел, че не са налице предпоставките за квалифициране на случая като
маловажен, поради което и наложената глоба в този размер е явно
несправедлива и несъразмерно тежка за български пенсионер.
Жалбоподателят, както лично, така и чрез надлежно упълномощения си
процесуален представител – адв.Ю. Д. от АК-Силистра, след приключване на
съдебното следствие, моли са да се произнесе с решение, с което да отмени
процесното НП, на посочените в жалбата основания.
Ответната страна по жалбата в лицето на АНО –Кмет на Столична
община, чрез надлежно упълномощения си процесуален представител –
юрк.М. Т., след приключване на съдебното следствие, моли съда да потвърди
НП, като претендира присъждане на направените разноски.
2
Навежда доводи, че вмененото нарушение се изразява в изхвърляне на
отпадъци на неразрешени места, за които се установява от събраните по
делото доказателства, че са строителни отпадъци, а не чакъл или пясък. Счита
нарушението за безспорно доказано, както от обективна, така и от субективна
страна, поради което дори и да се приеме, че не е извършено умишлено, то е
налице непредпазливост като форма на вина.
Оспорва направеното възражение от жалбоподателя за наличие на
предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, в каквато насока навежда
доводи, че жалбоподателят не е отстранил своевременно вредните отпадъци
от пътното платно, след като е имал възможност да направи това, тъй като е
бил с автомобила си, допринесъл е за замърсяване на околната среда и е
създал риск за преминаващите ППС.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална
легитимация да обжалва НП и в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Последното е
надлежно връчено лично на жалбоподателя на 11.05.2022 г., съгласно
приложената разписка, а жалбата против него е депозирана в съда на
19.05.2022 г., видно от датата на поставения входящ номер върху същата, т.е.
в законоустановения срок за обжалване, считано от датата на връчване на НП.
С оглед на горното, жалбата се явява процесуално допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
Административнонаказателното производство против жалбоподателя е
започнало със съставяне на АУАН №21-23-070 на 14.11.2021 г., от
компетентно длъжностно лице при Столичен инспекторат към Столична
община: старши инспектор Д. И. Д., надлежно упълномощена със Заповед
№СО-РД-09-95/22.01.2013 г. на кмета на Столична община, в присъствието на
двама свидетели при установяване на нарушението и съставяне на акта: И. С.
- длъжностно лице при Столичен инспекторат към Столична община, и С. П.
3
– кмет на с.Бистрица, за това, че:
На 14.11.2021 г., около 16:00 часа, в гр.София, Район „Панчарево“,
ул.“Ивата“ ъгъл с ул.“Манастирска“, изхвърля строителни отпадъци чрез
МПС – марка „Шкода“, с рег.№****, на пътното платно, което е извън
определените за целта от кмета на Столична община места, инсталации и
съоръжения за обезвреждане и/или оползотворяване, с което виновно е
нарушил разпоредбата на чл.133, ал.1, т.1 от ЗУО.
АУАН е надлежно предявен и връчен лично на жалбоподателя, срещу
негов подпис, на датата на неговото съставяне, със саморъчно вписани
възражения против направените констатации, касаещи неверни твърдения от
актосъставителя, тъй като строителният отпадък е поставен в дупки, дълбоки
10-15 см., за тяхното запълване и предотвратяване повреда на МПС-та.
Жалбоподателят не се възползвала от правото си по чл.44, ал.1 от ЗАНН - да
представи писмени възражения пред АНО в законоустановения срок.
Въз основа на направените констатации в съставения АУАН,
компетентно длъжностно лице – Кмет на Столична община, издал НП №СО-
ЗУО-Д-21-23-070/03.05.2022 г., с което на основание чл.157, ал.4 от ЗУО,
наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 600
лева, за нарушение на чл.133, ал.1, т.1 от ЗУО.
Наказващият орган възпроизвел изцяло описаната в АУАН фактическа
обстановка, като обосновал издаването на процесното НП с налагане на
административното наказание, при безспорна установеност на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина, при условията на чл.53, ал.2
от ЗАНН, изложил мотиви, че определя наказанието при условията на чл.27,
ал.2 от ЗАНН, а при вземане предвид на изброените обстоятелства – мястото
на нарушението /пътното платно/, видът на отпадъците /строителни/, и
създадените предпоставки за настъпване на ПТП приел, че няма основание за
приложение на чл.28 от ЗАНН. Приел вписаното обяснение в съставения
АУАН от нарушителя, като неоснователно.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от
събраните по делото гласни доказателства: обяснения на жалбоподателя,
показанията на свидетелите Д. Д. /актосъставител/; И. С. и С. П. /вписани
като свидетели в АУАН/, които съдът кредитира с доверие, доколкото
изхождат от лица, даващи показания за непосредствено възприетото по време
4
на изпълнение на служебните си задължения, без наличие на данни за
възможна заинтересованост от изхода на делото; от приобщените по делото
писмени доказателства - процесните АУАН и НП, два броя снимков материал
– чернобели и чветни копия, приложени към АУАН; Заповед №СО-РД-09-
95/22.01.2013 г., издадена от кмета на Столична община, ведно с длъжностна
характеристика за длъжността „старши инспектор“ в Столичен инспекторат
към Столична община; от приложените към жалбата два броя снимков
материал; разпореждане от ТД на НАП от 01.01.2022 г., касаещо
преизчисляване пенсията на жалбоподателя.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на
събрания по делото доказателствен материал, съдът прави следните
правни изводи:
АУАН и НП са издадени от териториално и материално компетентни
органи, съгласно представената заповед, издадена от кмета на Столична
община, с която изрично упълномощава актосъставителя, съобразно
заеманата длъжност в Столичен инспекторат към Столична община, в
уверение на което е представената по делото длъжностна характристика за
заеманата длъжност от актосъставителя; в изпълнение на делегираните им
правомощия по закон /чл.157, ал.1 и ал.4 от ЗУО/, в кръга на техните функции
и по предвидения в закона ред и форма, както и в сроковете по чл.34 от
ЗАНН.
Съдът не констатира допуснати съществени по тежест процесуални
нарушения в хода на административнонаказателното производство, които да
са довели до накърняване правото на защита на санкционираното лице, до
степен да не може да разбере за какво точно нарушение е ангажирана
отговорността му. Спазени са императивните изисквания на разпоредбите на
чл.40, чл.42 и чл.57 от ЗАНН. АУАН и НП съдържат ясно описание на
нарушението и на обстоятелствата, при които е било извършено. С
направеното описание са посочени и всички съставомерни признаци на
вмененото нарушение, и освен това тези признаци, максимално са
конкретизирани и откъм фактически обстоятелства, в съответствие с
установеното в хода на производството. Налице е и съответствие в АУАН и
НП, между посочената като нарушена правна норма.
Правилно е приложен и материалния закон. Разпоредбата на чл.133,
5
ал.1, т.1 от ЗУО, предвижда да се наказва с глоба от 300 до 1000 лева
физическо лице, което изхвърля отпадъци на неразрешени за това места или в
съдове или торби, различни от определените от общината за измерване на
количество битови отпадъци по чл.67, ал.8 от ЗУО. Касае се за правна норма,
която съдържа едновременно състав на нарушение и санкцията, която се
налага при неговото извършване от физическо лице.
Разпоредбата на § 1, т.17 от ДР на ЗУТ дефинира понятието „отпадък“ -
всяко вещество или предмет, от който притежателят се освобождава или
възнамерява да се освободи, или е длъжен да се освободи. Понятието
„строителни отпадъци“ е дефинирано в т.39 на § 1 от ДР на ЗУО - това са
отпадъците от строителство и разрушаване, съответстващи на кодовете
отпадъци, посочени в глава 17 от Индекс към Решение 2000/532/ЕО на
Комисията от 03.05.2000 г. за замяна на Решение 94/3/ЕО за установяване на
списък на отпадъците в съответствие с чл.1, б.“а“ от Директива 75/442/ЕИО
на Съвета относно отпадъците и Решение 94/904/ЕО на Съвета за
установяване на списък на опасните отпадъци в съответствие с чл.1, §4 от
Директива 91/689/ЕИО на Съвета относно опасните отпадъци и следващите
му изменения.
От събраните по делото гласни доказателства се установява по
безспорен и несъмнен начин, че на посочените дата, час и място,
жалбоподателят нерегламентирано е изхвърлил на пътното платно именно
строителни отпадъци – начупени фаянсови плочки и циментови парчета,
представляващи отпадъци по смисъла на §1, т.17 от ДР на ЗУО, респективно –
строителни такива по смисъла на §1, т.39 от ДР на ЗУО. Изнесеното в
жалбата, че е запълнил дупки на пътното платно с натрошен на дребно бетон
и хоросан, взет от приятели-строители, не намират подкрепа в показанията на
актосъставителя и свидетелите-очевидци на извършеното от него нарушение,
поради което съдът ги възприема единствено като изградена защитна теза, с
цел избягване на неблагоприятните последици от ангажиране на
административнонаказателната му отговорност. В тази насока са
приложените към преписката два броя снимков материал, съдържащ две
изображения на жалбоподателя в момента, в който изсипва в дупка на
пътното платно, поставен в найлонови чували, натоварени в собственото му
МПС, очевидно собствен строителен отпадък - начупени фаянсови плочки и
6
циментови парчета. От показанията на свидетеля Д. се установява, че тези
действия на жалбоподателя са заснети от телефона на нейния началник и в
момента, в който заедно със жалбоподателя са се върнали на мястото, където
последният преди това отново изсипал същите строителни отпадъци в дупки
на пътното платно, и то въпреки предупреждението от страна на контролните
органи, че не това е материала, подходящ за запълване на дупки. В подкрепа
на нейните показания са тези на свидетеля С., който добросъвестно съобщава
личните си впечатления от собствените си възприятия по време на проверката
на място, а именно, че жалбоподателят лично изсипал описаните в АУАН
строителни отпадъци в дупка на пътното платно, след което започнал да ги
заравнява с мотика. Направеното оспорване от жалбоподателя, че преди
проверката не е изхвърлил заварените в дупка на пътното платно строителни
отпадъци, не се потвърждават и от проведената очна ставка, между него и
свидетеля С., доколкото уклончивите му отговори на поставените въпроси,
остават изолирани от доказателствената съвкупност по делото. От
показанията на свидетеля П. се установява, че преди пристигане на
контролните органи по подаден сигнал за нарушение, жалбоподателят е бил
изгонен от живущ на ул.“Манастирска“, където също се опитал да подобрява
проходимостта на улицата, след което е изсипал процесния строителен
отпадък в дупка на пътното платно, но около сто метра по-надолу по улицата.
Свидетелят С. твърди, че са посетили местопроизшествието по подаден
сигнал, че жалбоподателят се опитал да изхвърли процесните отпадъци в
контейнер за битови отпадъци, но бил изгонен от там. В този смисъл,
показанията на свидетелите П. и С. навеждат на извод, че жалбоподателят е
искал да изхвърли собственият си строителен отпадък първо в контейнер за
битови отпадъци, но след като не му било разрешено да стори това, взел
решение да го изсипи в дупки на пътното платно под претекст, че подобрява
състоянието на пътя.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че от събраните по делото
доказателства се установява по несъмнен и категоричен начин извършване на
вмененото нарушение от физическото лице - жалбоподателят, който се явява
притежател на процесните строителни отпадъци, поради което
законосъобразно е ангажирана административнонаказателната му
отговорност. Наложеното наказание на жалбоподателя с процесното НП –
глоба в размер на 600 лева, съдът намира за завишено по размер, доколкото
7
същото не е съобразено с възрастта и имотното състание на извършителя.
Жалбоподателят е пенсионер и получава пенсия в минимален размер на 370
лева, считано от 25.12.2021 г., съгласно данните от представеното
разпореждане на ТД на НАП. Очевидно, нарушението е извършено от него за
първи път, въпреки проявената упоритост по време на проверката, доколкото
по делото не са ангажирани доказателства за санкциониране на
жалбоподателя за други нарушения от същия вид, а от своя страна това
навежда на извод за неговия инцидентен характер. Налице са данни от
събраните по делото гласни доказателства, че макар и на следващия ден,
жалбоподателят сам е премахнал изхвърления на пътното платно строителен
материал. При отчитане наличието на така изброените смекчаващи вината и
отговорността на жалбоподателя обстоятелства, съдът намира, че процесното
НП следва да бъде изменено, чрез намаляване размера на наложената глоба от
600 лева на 300 лева, т.е. към предвидения минимум в санкционната
разпоредба на чл.133, ал.1, т.1 от ЗУО. Определено в минимален размер,
наложеното наказание на жалбоподателя, ще способства в пълна степен за
постигане на целите по чл.12 от ЗАНН – да се превъзпита нарушителя към
спазване на законите в страната в бъдеще.
Неоснователно се явява направеното възражение в жалбата, че случаят
следва да се квалифицира като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Категорично, нарушението не разкрива по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с други нарушения от същия вид. Следва да се посочи,
че при уредбата на защитените обществени отношения, законодателят е
възприел принципа „Който замърсява, плаща“, без да е необходимо
настъпване на каквито и да е други вредни последици от нарушението. В този
смисъл, съдът намира за правилна преценката на АНО, отразена в процесното
НП, че с оглед мястото на извършване на нарушението – пътното платно, с
ежедневно преминаващи хора и автомобили, видът на отпадъците –
строителни такива, освобождавайки се от които техният притежател, не само
не е отстранил възможността за повреда на преминаващите ППС, но е създал
предпоставка за настъпване на такива повреди /напр. спукване на гуми/, а
последното е предпоставка и за възникване на ПТП. Не се установи от
събраните по делото доказателства изложеното в жалбата като причина за
извършване на нарушението – общественополезна дейност. Напротив, както
става ясно от гласните доказателства, първоначално жалбоподателят се
8
опитал да изхвърли собствените си строителни отпадъци в контейнери за
битови отпадъци, но след като не е успял да стори това, съзнателно се
освободил от тях, чрез тяхното изсипване в дупки на пътното платно въпреки,
че това не е подходящ материал за тази цел.
С оглед на горното, съдът намира, че процесното НП е правилно и
законосъобразно издадено, но същото следва да бъде изменено, чрез
намаляване размера на наложената глоба на жалбоподателя от 600 лева на 300
лева.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.63д от ЗАНН, следва на
ответната страна по жалбата в лицето на АНО – кмета на Столична община,
да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер, определен в чл.37
от ЗПП, съгласно препращащата разпоредба на чл.63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно
вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет. В случая за защита по дело по реда на ЗАНН,
разпоредбата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ
предвижда възнаграждение от 80 до 150 лева. Производството по делото е
приключило в две съдебни заседания, с разпит на трима свидетел, не е с
фактическа и правна сложност, поради което следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в полза на Столична община към мининума
от 80 лева.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл.63, ал.2, т.4, във вр. с ал.7, т.2, пр.1, във вр. с
ал.1, във вр. с чл.58д, т.1 от ЗАНН, НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
№СО-ЗУО-Д-21-23-070/03.05.2022 г., издадено от Кмет на Столична община,
с което на Д. М. Т., ЕГН **********, с адрес гр.София, ****, на основание
чл.157, ал.4 от ЗУО е наложено административно наказание глоба в размер на
600 лева, за нарушение на чл.133, ал.1, т.1 от ЗУО, като НАМАЛЯВА
размера на наложеното административно наказание глоба от 600 лева на
300 лева.
9
ОСЪЖДА на основание чл.63д от ЗАНН, Д. М. Т., ЕГН **********, с
адрес гр.София, ****, да заплати на СТОЛИЧНА ОБЩИНА, сумата от 80
лева /осемдесет лева/, представляваща направени разноски в настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд София-град на основанията, предвидени в НПК, и по
реда на Глава 12 от АПК, в 14 – дневен срок от получаване на съобщението
от страните, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10

Съдържание на мотивите Свали мотивите

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по постъпила жалба от Д.М.Т., ЕГН **********, с адрес
гр.София, ****, чрез адв.Ю.Д. от АК-Силистра, против наказателно
постановление №СО-ЗУО-Д-21-23-070/03.05.2022 г., издадено от Кмет на
Столична община, с което на основание чл.157, ал.4 от ЗУО е наложено
административно наказание глоба в размер на 600 лева, за нарушение на
чл.133, ал.1, т.1 от ЗУО.
Жалбоподателят оспорва процесното НП, като неправилно и
незаконосъобразно издадено, поради допуснати нарушения на процесуалните
правила и материалния закон. Оспорва изложените мотиви в обжалваното НП
относно позоваването на съставения АУАН, приложението на чл.27, ал.2 от
ЗАНН, липсата на основания за приложение на чл.28 от ЗАНН и на
процедурата по чл.58г, ал.1 от ЗАНН.
Оспорва направените констатации в АУАН, като твърди, че те не са
били установени лично, нито от контролните органи, нито от свидетели-
очевидци, поради което не съответстват на обективната истина. Сочи, че
контролните органи са пристигнали в дома му, заедно с кмета на с.Бистрица,
които лично завел на място и обяснил за случая, както и как, кога и по какви
причини със свой личен труд е запълнил дупките на пътното платно с
предоставените му строителни материали - натрошен на дребно бетон и
херосан, от приятели-строители, а именно: за да запази здрава собствената си
кола и тези на другите граждани, като се опитал да изравни разликата около
един метър в нивата на визираните две улици на най-големите дупки край
асфалта, намиращи се на ръба и извън пътното платно. Твърди, че кметът на
място му разяснил, че използваните строителни материали не са подхидящи
за целта, поради което му разпоредил да събере обратно запълващия материал
и да го извози от кръстовището, което направил, уведомил своевременно
кмета за това, а последният приел възстановяването на старото положение
като удовлетворително. С оглед на така изложената фактическа обстановка,
жалбоподателят навежда доводи, че от обективна страна не е извършил
административно нарушение, доколкото действията му не са деяние, годно да
предизвика вредни послеци и принципно ЗУО е неприложим, като дейността
му, макар и еднократна и в малък мащаб, се оказала очевидно една
общественополезна дейност, злепоставяща пропуски в работата на Столична
община и други отговорни за състоянието на пътищата институции. Освен
това счита, че вмененото му нарушение не е доказано, включително и от
субективна страна, доколкото не е имал съзнанието, че върши забранена от
закона дейност, с която причинява вреди, че преследваната от него цел нито е
престъпна, нито противозаконна. Сочи още, че като не е взел предвид
възстановяването на преходното фактическо положение, АНО неправилно е
приел, че не са налице предпоставките за квалифициране на случая като
маловажен, поради което и наложената глоба в този размер е явно
несправедлива и несъразмерно тежка за български пенсионер.
1
Жалбоподателят, както лично, така и чрез надлежно упълномощения си
процесуален представител – адв.Ю.Д. от АК-Силистра, след приключване на
съдебното следствие, моли са да се произнесе с решение, с което да отмени
процесното НП, на посочените в жалбата основания.
Ответната страна по жалбата в лицето на АНО –Кмет на Столична
община, чрез надлежно упълномощения си процесуален представител –
юрк.М.Т., след приключване на съдебното следствие, моли съда да потвърди
НП, като претендира присъждане на направените разноски.
Навежда доводи, че вмененото нарушение се изразява в изхвърляне на
отпадъци на неразрешени места, за които се установява от събраните по
делото доказателства, че са строителни отпадъци, а не чакъл или пясък. Счита
нарушението за безспорно доказано, както от обективна, така и от субективна
страна, поради което дори и да се приеме, че не е извършено умишлено, то е
налице непредпазливост като форма на вина.
Оспорва направеното възражение от жалбоподателя за наличие на
предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, в каквато насока навежда
доводи, че жалбоподателят не е отстранил своевременно вредните отпадъци
от пътното платно, след като е имал възможност да направи това, тъй като е
бил с автомобила си, допринесъл е за замърсяване на околната среда и е
създал риск за преминаващите ППС.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална
легитимация да обжалва НП и в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Последното е
надлежно връчено лично на жалбоподателя на 11.05.2022 г., съгласно
приложената разписка, а жалбата против него е депозирана в съда на
19.05.2022 г., видно от датата на поставения входящ номер върху същата, т.е.
в законоустановения срок за обжалване, считано от датата на връчване на НП.
С оглед на горното, жалбата се явява процесуално допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
Административнонаказателното производство против жалбоподателя е
започнало със съставяне на АУАН №21-23-070 на 14.11.2021 г., от
компетентно длъжностно лице при Столичен инспекторат към Столична
община: старши инспектор Д.И.Д., надлежно упълномощена със Заповед
№СО-РД-09-95/22.01.2013 г. на кмета на Столична община, в присъствието на
двама свидетели при установяване на нарушението и съставяне на акта: И.С. -
длъжностно лице при Столичен инспекторат към Столична община, и С.П. –
кмет на с.Бистрица, за това, че:
2
На 14.11.2021 г., около 16:00 часа, в гр.София, Район „Панчарево“,
ул.“Ивата“ ъгъл с ул.“Манастирска“, изхвърля строителни отпадъци чрез
МПС – марка „Шкода“, с рег.№****, на пътното платно, което е извън
определените за целта от кмета на Столична община места, инсталации и
съоръжения за обезвреждане и/или оползотворяване, с което виновно е
нарушил разпоредбата на чл.133, ал.1, т.1 от ЗУО.
АУАН е надлежно предявен и връчен лично на жалбоподателя, срещу
негов подпис, на датата на неговото съставяне, със саморъчно вписани
възражения против направените констатации, касаещи неверни твърдения от
актосъставителя, тъй като строителният отпадък е поставен в дупки, дълбоки
10-15 см., за тяхното запълване и предотвратяване повреда на МПС-та.
Жалбоподателят не се възползвала от правото си по чл.44, ал.1 от ЗАНН - да
представи писмени възражения пред АНО в законоустановения срок.
Въз основа на направените констатации в съставения АУАН,
компетентно длъжностно лице – Кмет на Столична община, издал НП №СО-
ЗУО-Д-21-23-070/03.05.2022 г., с което на основание чл.157, ал.4 от ЗУО,
наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 600
лева, за нарушение на чл.133, ал.1, т.1 от ЗУО.
Наказващият орган възпроизвел изцяло описаната в АУАН фактическа
обстановка, като обосновал издаването на процесното НП с налагане на
административното наказание, при безспорна установеност на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина, при условията на чл.53, ал.2
от ЗАНН, изложил мотиви, че определя наказанието при условията на чл.27,
ал.2 от ЗАНН, а при вземане предвид на изброените обстоятелства – мястото
на нарушението /пътното платно/, видът на отпадъците /строителни/, и
създадените предпоставки за настъпване на ПТП приел, че няма основание за
приложение на чл.28 от ЗАНН. Приел вписаното обяснение в съставения
АУАН от нарушителя, като неоснователно.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от
събраните по делото гласни доказателства: обяснения на жалбоподателя,
показанията на свидетелите Д.Д. /актосъставител/; И.С. и С.П. /вписани като
свидетели в АУАН/, които съдът кредитира с доверие, доколкото изхождат от
лица, даващи показания за непосредствено възприетото по време на
изпълнение на служебните си задължения, без наличие на данни за възможна
заинтересованост от изхода на делото; от приобщените по делото писмени
доказателства - процесните АУАН и НП, два броя снимков материал –
чернобели и чветни копия, приложени към АУАН; Заповед №СО-РД-09-
95/22.01.2013 г., издадена от кмета на Столична община, ведно с длъжностна
характеристика за длъжността „старши инспектор“ в Столичен инспекторат
към Столична община; от приложените към жалбата два броя снимков
материал; разпореждане от ТД на НАП от 01.01.2022 г., касаещо
преизчисляване пенсията на жалбоподателя.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на
3
събрания по делото доказателствен материал, съдът прави следните
правни изводи:
АУАН и НП са издадени от териториално и материално компетентни
органи, съгласно представената заповед, издадена от кмета на Столична
община, с която изрично упълномощава актосъставителя, съобразно
заеманата длъжност в Столичен инспекторат към Столична община, в
уверение на което е представената по делото длъжностна характристика за
заеманата длъжност от актосъставителя; в изпълнение на делегираните им
правомощия по закон /чл.157, ал.1 и ал.4 от ЗУО/, в кръга на техните функции
и по предвидения в закона ред и форма, както и в сроковете по чл.34 от
ЗАНН.
Съдът не констатира допуснати съществени по тежест процесуални
нарушения в хода на административнонаказателното производство, които да
са довели до накърняване правото на защита на санкционираното лице, до
степен да не може да разбере за какво точно нарушение е ангажирана
отговорността му. Спазени са императивните изисквания на разпоредбите на
чл.40, чл.42 и чл.57 от ЗАНН. АУАН и НП съдържат ясно описание на
нарушението и на обстоятелствата, при които е било извършено. С
направеното описание са посочени и всички съставомерни признаци на
вмененото нарушение, и освен това тези признаци, максимално са
конкретизирани и откъм фактически обстоятелства, в съответствие с
установеното в хода на производството. Налице е и съответствие в АУАН и
НП, между посочената като нарушена правна норма.
Правилно е приложен и материалния закон. Разпоредбата на чл.133,
ал.1, т.1 от ЗУО, предвижда да се наказва с глоба от 300 до 1000 лева
физическо лице, което изхвърля отпадъци на неразрешени за това места или в
съдове или торби, различни от определените от общината за измерване на
количество битови отпадъци по чл.67, ал.8 от ЗУО. Касае се за правна норма,
която съдържа едновременно състав на нарушение и санкцията, която се
налага при неговото извършване от физическо лице.
Разпоредбата на § 1, т.17 от ДР на ЗУТ дефинира понятието „отпадък“ -
всяко вещество или предмет, от който притежателят се освобождава или
възнамерява да се освободи, или е длъжен да се освободи. Понятието
„строителни отпадъци“ е дефинирано в т.39 на § 1 от ДР на ЗУО - това са
отпадъците от строителство и разрушаване, съответстващи на кодовете
отпадъци, посочени в глава 17 от Индекс към Решение 2000/532/ЕО на
Комисията от 03.05.2000 г. за замяна на Решение 94/3/ЕО за установяване на
списък на отпадъците в съответствие с чл.1, б.“а“ от Директива 75/442/ЕИО
на Съвета относно отпадъците и Решение 94/904/ЕО на Съвета за
установяване на списък на опасните отпадъци в съответствие с чл.1, §4 от
Директива 91/689/ЕИО на Съвета относно опасните отпадъци и следващите
му изменения.
От събраните по делото гласни доказателства се установява по
4
безспорен и несъмнен начин, че на посочените дата, час и място,
жалбоподателят нерегламентирано е изхвърлил на пътното платно именно
строителни отпадъци – начупени фаянсови плочки и циментови парчета,
представляващи отпадъци по смисъла на §1, т.17 от ДР на ЗУО, респективно –
строителни такива по смисъла на §1, т.39 от ДР на ЗУО. Изнесеното в
жалбата, че е запълнил дупки на пътното платно с натрошен на дребно бетон
и хоросан, взет от приятели-строители, не намират подкрепа в показанията на
актосъставителя и свидетелите-очевидци на извършеното от него нарушение,
поради което съдът ги възприема единствено като изградена защитна теза, с
цел избягване на неблагоприятните последици от ангажиране на
административнонаказателната му отговорност. В тази насока са
приложените към преписката два броя снимков материал, съдържащ две
изображения на жалбоподателя в момента, в който изсипва в дупка на
пътното платно, поставен в найлонови чували, натоварени в собственото му
МПС, очевидно собствен строителен отпадък - начупени фаянсови плочки и
циментови парчета. От показанията на свидетеля Д. се установява, че тези
действия на жалбоподателя са заснети от телефона на нейния началник и в
момента, в който заедно със жалбоподателя са се върнали на мястото, където
последният преди това отново изсипал същите строителни отпадъци в дупки
на пътното платно, и то въпреки предупреждението от страна на контролните
органи, че не това е материала, подходящ за запълване на дупки. В подкрепа
на нейните показания са тези на свидетеля С., който добросъвестно съобщава
личните си впечатления от собствените си възприятия по време на проверката
на място, а именно, че жалбоподателят лично изсипал описаните в АУАН
строителни отпадъци в дупка на пътното платно, след което започнал да ги
заравнява с мотика. Направеното оспорване от жалбоподателя, че преди
проверката не е изхвърлил заварените в дупка на пътното платно строителни
отпадъци, не се потвърждават и от проведената очна ставка, между него и
свидетеля С., доколкото уклончивите му отговори на поставените въпроси,
остават изолирани от доказателствената съвкупност по делото. От
показанията на свидетеля П. се установява, че преди пристигане на
контролните органи по подаден сигнал за нарушение, жалбоподателят е бил
изгонен от живущ на ул.“Манастирска“, където също се опитал да подобрява
проходимостта на улицата, след което е изсипал процесния строителен
отпадък в дупка на пътното платно, но около сто метра по-надолу по улицата.
Свидетелят С. твърди, че са посетили местопроизшествието по подаден
сигнал, че жалбоподателят се опитал да изхвърли процесните отпадъци в
контейнер за битови отпадъци, но бил изгонен от там. В този смисъл,
показанията на свидетелите П. и С. навеждат на извод, че жалбоподателят е
искал да изхвърли собственият си строителен отпадък първо в контейнер за
битови отпадъци, но след като не му било разрешено да стори това, взел
решение да го изсипи в дупки на пътното платно под претекст, че подобрява
състоянието на пътя.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че от събраните по делото
5
доказателства се установява по несъмнен и категоричен начин извършване на
вмененото нарушение от физическото лице - жалбоподателят, който се явява
притежател на процесните строителни отпадъци, поради което
законосъобразно е ангажирана административнонаказателната му
отговорност. Наложеното наказание на жалбоподателя с процесното НП –
глоба в размер на 600 лева, съдът намира за завишено по размер, доколкото
същото не е съобразено с възрастта и имотното състание на извършителя.
Жалбоподателят е пенсионер и получава пенсия в минимален размер на 370
лева, считано от 25.12.2021 г., съгласно данните от представеното
разпореждане на ТД на НАП. Очевидно, нарушението е извършено от него за
първи път, въпреки проявената упоритост по време на проверката, доколкото
по делото не са ангажирани доказателства за санкциониране на
жалбоподателя за други нарушения от същия вид, а от своя страна това
навежда на извод за неговия инцидентен характер. Налице са данни от
събраните по делото гласни доказателства, че макар и на следващия ден,
жалбоподателят сам е премахнал изхвърления на пътното платно строителен
материал. При отчитане наличието на така изброените смекчаващи вината и
отговорността на жалбоподателя обстоятелства, съдът намира, че процесното
НП следва да бъде изменено, чрез намаляване размера на наложената глоба от
600 лева на 300 лева, т.е. към предвидения минимум в санкционната
разпоредба на чл.133, ал.1, т.1 от ЗУО. Определено в минимален размер,
наложеното наказание на жалбоподателя, ще способства в пълна степен за
постигане на целите по чл.12 от ЗАНН – да се превъзпита нарушителя към
спазване на законите в страната в бъдеще.
Неоснователно се явява направеното възражение в жалбата, че случаят
следва да се квалифицира като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Категорично, нарушението не разкрива по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с други нарушения от същия вид. Следва да се посочи,
че при уредбата на защитените обществени отношения, законодателят е
възприел принципа „Който замърсява, плаща“, без да е необходимо
настъпване на каквито и да е други вредни последици от нарушението. В този
смисъл, съдът намира за правилна преценката на АНО, отразена в процесното
НП, че с оглед мястото на извършване на нарушението – пътното платно, с
ежедневно преминаващи хора и автомобили, видът на отпадъците –
строителни такива, освобождавайки се от които техният притежател, не само
не е отстранил възможността за повреда на преминаващите ППС, но е създал
предпоставка за настъпване на такива повреди /напр. спукване на гуми/, а
последното е предпоставка и за възникване на ПТП. Не се установи от
събраните по делото доказателства изложеното в жалбата като причина за
извършване на нарушението – общественополезна дейност. Напротив, както
става ясно от гласните доказателства, първоначално жалбоподателят се
опитал да изхвърли собствените си строителни отпадъци в контейнери за
битови отпадъци, но след като не е успял да стори това, съзнателно се
освободил от тях, чрез тяхното изсипване в дупки на пътното платно въпреки,
6
че това не е подходящ материал за тази цел.
С оглед на горното, съдът намира, че процесното НП е правилно и
законосъобразно издадено, но същото следва да бъде изменено, чрез
намаляване размера на наложената глоба на жалбоподателя от 600 лева на 300
лева.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.63д от ЗАНН, следва на
ответната страна по жалбата в лицето на АНО – кмета на Столична община,
да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер, определен в чл.37
от ЗПП, съгласно препращащата разпоредба на чл.63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно
вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет. В случая за защита по дело по реда на ЗАНН,
разпоредбата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ
предвижда възнаграждение от 80 до 150 лева. Производството по делото е
приключило в две съдебни заседания, с разпит на трима свидетел, не е с
фактическа и правна сложност, поради което следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в полза на Столична община към мининума
от 80 лева.
Водим от горните мотиви, съдът
7