Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна,
.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24
състав, в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети юли през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при
участието на секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 8695/ 2019 година на
ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е във фазата по допускане на делба.
Образувано е по
предявени от Й.Д. и М.Д. срещу С.Д. искове за делба с правно основание чл. 69 ЗН на следните недвижими имоти и движима вещ, както следва: 1./ апартамент № 30, находящ се в гр.
Варна, *****с идентификатор № *****по КККР, одобрена със заповед № РД – 18 –
92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се във вход 1, на
седмия етаж от сграда № 1, изградена в поземлен имот с идентификатор № *****,
със застроена площ от 59.58 кв.м., състоящ се от хол, спалня, кухня, коридор,
баня – тоалет и две тераси, ведно с 1, 5649 % идеални части от общите части на
сградата и изба при съседи на апартамента: на същия етаж: апартамент с идентификатор
№ ***** и идентификатор № *****, под обекта: апартамент с идентификатор № *****,
а над обекта: апартамент с идентификатор № *****; 2./ ПИ с идентификатор № ***** по КККР, одобрена със заповед № РД –
18 – 85/17.09.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. Девня,
*****с площ от 905 кв.м. при съседи: ПИ с идентификатор № *****, ПИ с
идентификатор № *****, ПИ с идентификатор № *****, ПИ с идентификатор № *****,
ПИ с идентификатор № *****и ПИ с идентификатор № *****, ведно построените в
него еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № *****.1 с площ от 56 кв.м.,
състояща се от антре и три спални, еднофамилна жилищна сграда с идентификатор №
*****.2 с площ от 32 кв.м., състояща се от кухня, спалня, ведно с баня и
тоалет, едноетажни селскостопански сгради с идентификатор № *****.3, състояща
се от едно помещение, представляващо гараж
с площ от 20 кв.м. и с идентификатор № *****.4 с площ от 13 кв.м.; 3./ лек
автомобил, марка „ВАЗ”, модел 21011, рег. № *****, цвят зелен, рама № *****,
двигател № *****, намиращ се в държане на С.Т.;
В исковата молба ищците
излагат, че между страните е налице съсобственост, възникнала както следва:
Апартаментът, находящ
се в гр. Варна, *****, е придобит от Й. Ч. по време на брака й със С. Ч. с
договор за покупко-продажба в режим на съпружеска имуществена общност.
След смъртта на С. Ч.,
съпружеската имуществена общност е прекратена и преживялата съпруга Й. Ч., се е
легитимирала като собственик на ½
идеална част и ¼ идеална част на лично основание, като наследник
на починалия си съпруг, а останалата ¼ идеална част е придобита от
неговия син Т.С. Д..
На 06.07.2005г. Й. Ч. е
прехвърлила на своя внук С.Т.Д., явяващ се ответник по делото, притежаваните от
нея ¾ идеални части от правото на собственост върху апартамента с
договор за издръжка и гледане. Приобретателят не е
бил в брак към деня на придобиване правото на собственост.
От брака, сключен между
Т.С. Д. и М.Д., на 27.01.1990г., е родено детето Й.Д..
На 02.06.2005г., Т.С. Д.
е починал и е бил наследен от преживялата си съпруга М.Д., която е придобила на
лично основание 1/12 идеална част и от двете си деца Й.Д. и С.Д., всеки
придобил от по 1/12 идеална част.
През 2017г. ответникът С.Д.
се е снабдил с КНА, с който същият е признат за собственик на целия апартамент,
вкл. и на 2/12 идеални части по давност, които принадлежат на М.Д. и Й.Д..
Поддържа се, че имотът,
предмет на делбата е съсобствен между страните при
квоти: 10/12 идеални части за С.Д. и от по 1/12 идеална част за Й.Д. и М.Д..
С договор за дарение от
29.01.1979г. наследодателят на страните по делото Т.С. Д. е придобил от своите
родители дворно място, жилищна сграда и стопански постройки в гр. Девня.
След смъртта му,
преживялата съпруга М.Д. е придобила 4/6 идеални части, а децата му Й.Д. и С.Д.
от по 1/6 идеална част от правото на собственост върху имотите и при които
права в съсобствеността същите следва да бъдат допуснати до делба.
Считано от смъртта на Й.
Ч., починала през 2014г. ищците са лишени от ползването на имотите в гр. Девня.
С договор за
покупко-продажба от 18.06.1977г. наследодателят на страните е придобил правото
на собственост и върху лек автомобил, което след смъртта му е преминало в
патримониума на неговите наследници при права от по 4/6 идеални части в полза
на М.Д. и за всяко едно от децата от по 1/6 идеална част. В този обем от права
следва да бъде допусната и делбата на движимата вещ.
В срока по чл. 131 ГПК,
ответникът С.Д., е депозирал писмен отговор, с който се противопоставя да бъде
извършена делба на жилището в гр. Варна. Релевирано е и възражение за
придобиване по давност на апартамента, находящ се в гр. Варна, *****,
осъществено в периода от 2001г. до деня, в който С.Д. се е снабдил с КНА № ***,
ТОМ **, рег. № ***, дело № ***от ******г.
Счита се, че вещите
представляват лично имущество на наследодателя, апартаментът, придобит по
наследяване, а автомобилът възмездно, но преди сключване на брака с М.Д..
Оспорват се исковете за
делба на недвижимите имоти, находящи се в гр. Девня по съображения, че
съсобственост не е налице, тъй като те са придобити по давност от ответника. В
условие на евентуалност, в случай, че имотите са съсобствени
между страните, се настоява за допускане до делба при равни квоти от по 1/3
идеална част за всеки един от тях.
В срока по чл. 131 ГПК
е депозирана насрещна искова молба, с която С.Д. е предявил срещу М.Д. и Й.Д.
искове по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване в отношенията между страните, че С.Д.
е придобил правото на собственост върху
ПИ с идентификатор № ***** по КККР, одобрена със заповед № РД – 18 –
85/17.09.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. Девня, *****с
площ от 905 кв.м. при съседи: ПИ с идентификатор № *****, ПИ с идентификатор № *****,
ПИ с идентификатор № *****, ПИ с идентификатор № *****, ПИ с идентификатор № *****и
ПИ с идентификатор № *****, ведно построените в него еднофамилна жилищна сграда
с идентификатор № *****.1 с площ от 56 кв.м., състояща се от антре и три
спални, еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № *****.2 с площ от 32
кв.м., състояща се от кухня, спалня, ведно с баня и тоалет, едноетажни
селскостопански сгради с идентификатор № с идентификатор № *****.3, състояща се
от едно помещение, представляващо гараж
с площ от 20 кв.м. и с идентификатор № *****.4 с площ от 13 кв.м., на основание
давностно владение, осъществено от смъртта на
наследодателя Т.С. Д., починал на 02.06.2005г. до 2015г.
Исковете са основани на
твърдения, че след смъртта на Т.С. Д., починал на 02.06.2005г., неговият син е
установил фактическата власт върху съсобствените имот
и придобил в пълен обем правото на собственост с изтичане на предвидения в
закона давностен срок, извършвайки действия, сочещи намерение за своене – ограждане, засаждане и почистване на двора и
ремонтни дейности в сградите, на които останалите съсобственици не са се
противопоставили. Затова й исковете за делба следва да се отхвърлят поради
липса на съсобственост.
В срока по чл. 131 ГПК,
ответниците М.Д. и Й.Д. оспорват предявените искове и настояват за тяхното
отхвърляне. Твърдят, че до смъртта на Й. Ч., явяваща се майка на наследодателя,
починала през 2014г., Й.Д. е посещавала непрекъснато дома на своята баба, която
единствена е живяла в него, а след това С.Д. е възпрепятствал достъпа до
имотите, лишавайки ги от ключове и допускайки в него трето лице, което и към
настоящия момент ги ползва.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 344, ал.1 ГПК с решението по допускане на делбата съдът се произнася между кои лица и за
кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки съделител.
Самото производство е особено исково производство, чрез което се установява и
принудително се осъществява потестативното право за
прекратяване на съсобствеността /чл. 34, ал.1 ЗС и чл. 69 ЗН/. С оглед особения
характер на производството и въпросите, които се разрешават в първата фаза,
следва да се приеме, че е релевантно дали между страните по делото е налице
съсобственост върху процесните имоти, както и какви
са правата им в съсобствеността.
По възражението за
придобиване по давност на апартамента в гр. Варна и по иска за делба
Безспорно е между
страните, че Й. Ч. и С. Ч. са придобили по време на брака си в режим на
съпружеска имуществена общност правото на собственост върху апартамент № 30, находящ се в гр. Варна, *****с
договор № 3499/09.11.1979г. за покупко – продажба по
реда на НДИ /л. 198/.
На 24.02.2002г. С. Ч. е починал /л. 96/ и същият е бил наследен от
преживялата си съпруга Й. Ч., която е придобила след прекратяването на СИО и на
лично основание ¾ идеални части от правото на собственост върху жилището
/чл. 27 СК /1985г. отм./ и чл. 9, ал. 1 ЗН/ и от сина си Т.С. Д., придобил
¼ идеална част /чл. 5, ал. 1 ЗН/.
Към момента на
придобиване на ¼ идеална част от собствеността от апартамента, Т. Д. е
бил в брак с М.Д., сключен на 27.01.1990г. /л. 22/. От брака си съпрузите имат
едно дете Й.Д..
На 02.06.2005г. Т. Д. се е самоубил, факт безспорен между страните и
установяващ се от показанията на свидетеля П.К..
След смъртта му, същият
е бил наследен от преживялата си съпруга М.Д. и от децата си – С.Д. и Й.Д. /л.
7/.
Към момента на смъртта
му, синът му е бил на 27 години, а дъщеря му на 14 години.
Притежаваната от
наследодателя Т. Д. ¼ идеална част от правото на собственост върху
жилището е преминало в патримониума на неговите наследници – преживяла съпруга
и две деца в обем от по 1/12 идеална част за всеки един от тях, на осн. чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 9, ал. 1 ЗН.
На 06.07.2005г. Й. Ч. е прехвърлила с договор за издръжка и гледане,
за който е съставен НА № ***, том *, рег. № ***, дело № ***г. /л. 9/ на своя
внук С.Д. собствените си ¾ идеални части от апартамент № 30, находящ се
в гр. Варна, *****срещу грижите и издръжката, които приобретателят
е предоставял лично или чрез трето лице до момента, както и срещу задължението
да поеме гледането и издръжката на прехвърлителя до
края на дните му лично или чрез трето лице, като му осигури нормален и спокоен
живот, какъвто е водил.
Следователно, имотът е съсобствен между страните по делото в следния обем от права:
от по 1/12 идеална част за М.Д. и Й.Д. по наследствено правоприемство
и 10/12 идеални части за С.Д., от които 1/12 идеална част, придобита по
наследяване и 9/12 ид. части с договор за издръжка и
гледане от 06.07.2005г.
След смъртта на
наследодателя, на 02.08.2005г. процесният имот е деклариран в Община Варна от С.Д., М.Д. и
Й.Д..
На 09.09.2005г. С.Д. *** ООД договор за продажба на питейна вода за
питейно – битови и производствени нужди по отношение на имот, който не е
индивидуализиран по никакъв начин.
За периода от 2006г. до
2013г. С.Д. е заплащал дължимите за процесния недвижим имот местен данък и
такса „битови отпадъци”.
На ******г. Т. Д. се е снабдил с КНА № ***, ТОМ **, рег. № ***, дело №
***г. /л. 10/ по обстоятелствена проверка, с който е признат за изключителен
собственик на апартамент № 30, находящ се в гр. Варна, *****, както следва:
2/12 идеални части по давностно владение, 1/12
идеална част по наследство и 9/12 ид. части, чрез
възмездна сделка.
В исковата молба ищците
признават, че С.Д. живее в съсобственото жилище след
смъртта на неговия баща.
С писмо, получено от С.Д.
на 22.04.2019г. /л. 16/, М.Д. и Й.Д.
са предложили на съсобственика споразумение за доброволно прекратяване на
съсобствеността по отношение на всички съсобствени
имоти.
Писмото, обективира признание, че М.Д. и Й.Д., не разполагат с
достъп до процесното жилище.
Признание, че достъпът
до съсобствените им недвижими имоти, е ограничен от С.Д.
след смъртта на Й. Ч., починала на 17.01.2014г., установено при служебна
справка в НБД „Население“, се съдържа и в отговора на насрещната искова молба.
За установяване на давностното владение са ангажираните гласни доказателства,
чрез разпита на водените от Т. Д. свидетели Л.А., А.А.и
П.Л., които преценени при съблюдаване на разпоредбата на чл. 172 ГПК
установяват следните релевантни за делото факти: г-жа А. притежава жилище на
първия етаж в същия блок от 1979г., в който се намира и процесния апартамент,
състоящ се от общо 13 етажа. Свидетелят не познава Й. Ч. и С. Ч., нито Т. Д., М.Д.
или Й.Д.. Не познава всички свои съседи в блока. Не разполага с информация по
какъв начин С.Д. се е установил в жилището на шестия или седмия етаж, но в него
живее от 20 години. Не е посещавала апартамента, в който той живее.
Показанията на А.А., на тридесет и двегодишна възраст, собственик на жилище,
но на десетия етаж в същия блок, в който има общо 65 самостоятелни обекти,
установяват, че С.Д. живее в апартамента от 20 години. Моментът на установяване
на г-н Д. в апартамента свидетелят свързва с детски спомен за притежавана от
приятеля му спортна кола марка „Рено” с един спойлер. Жилището е негова
собственост, прехвърлен от баща му. Едва преди година, две узнал, че приятелят
му има сестра, която свидетелят не е виждал. Приятелят му не му е споделял други
лица да са заявявали някакви права по отношение на апартамента.
От показанията на г- жа
Л. се установява, че в деня на погребението на Т. Д. – 02.06.2005г., С.Д. се
обърнал към своята мащеха с думите: „Нали знаеш, какво казваше татко, какво сме
коментирали вкъщи – къщата в гр. Девня да остане за мен и сестра ми, а апартаментът
– само за мен.” На тези думи, отговорът на М.Д. бил: „Да, така е.”
По инициатива на М.Д. и
Й.Д. са събрани гласни доказателства, чрез разпита на М.М.
и П.К..
От показанията на г-жа М.
се установява, че в съсобствения апартамент, са
живели съпрузите Т. Д. и М.Д. и дъщеря им Й.Д. до момента, в който са построили
друг свой имот. Предполага, че след изнасянето им, апартаментът първоначално е
останал празен, с след това в него се е нанесъл С.Д., във всички случаи преди
смъртта на своята баба Й. Ч..
Й.Д. и брат й С.Д. са
били близки до смъртта на баща им, след което отношенията им според свидетеля
са охладнели. Не е запозната дали Й.Д. и М.Д. са предприемали постъпки да влязат
в жилището. Не са ползвали апартамента, защото в него е живял друг. По време на
процеса е узнала, че С.Д. е заявил свои права по отношение на целия имот.
Показанията на г-н К.,
колега на Т. Д. в МВР, а към настоящия момент колега на Й.Д. установяват, че до
смъртта си той, съпругата му и дъщеря им са живели в апартамента в гр. Варна, ****.
Свидетелят не е посещавал апартамента, но е знае, че на работното си място Т. Д.
е идвал именно от това жилище, намиращо се в гр. Варна, ****. След смъртта на
колегата му в жилището е живял С.Д., с когото е имал възможност да общува
служебно само веднъж.
Когато постъпила на
работа в Община Варна и преди да декларира притежаваното от нея имущество Й.Д.
узнала, че брат й се е снабдил с констативен нотариален акт за апартамента.
Към настоящия момент
опитите на Й.Д. да общува със своя брат са неуспешни. Свидетелят не е запознат
дали разривът в отношенията им са резултат от обстоятелствата, при които е
починал техния баща.
По реда на ЗПКОНПИ, Й.Д.
е декларирала притежавани идеални части от апартамент № 30, находящ се в гр. Варна,
*****.
В съдебно заседание
заявява, че в апартамента е живяла до 1997г. Ключове за него не е притежавала
след напускането на жилището.
Ищецът по насрещния иск
С.Д. твърди, че е придобил правото на собственост върху апартамента по давностно владение от 2001г. до деня, в който се е снабдил
с КНА, легитимиращ го като изключителен собственик на жилището.
В съдебно заседание,
г-н Д. настоява, че волята на наследодателя Т. Д. е била апартаментът да остане
за неговия син, а имотите в гр. Девня съсобствени
между еднокръвните му деца, която следва да бъде зачетена и изпълнена.
Съобразявайки
изявленията на С.Т. в последното съдебно заседание, съдът приема, че след
смъртта на наследодателя, поради „съмнения” в поведението на втората съпруга на
неговия баща, предхождащи 02.06.2005г., контактите между него, сестра му и М.Д.,
са били преустановени. За този факт свидетелстват и показанията на П.К., в
частта, в която сочи, че С.Д. не е откликнал на желанието на сестра си да
общуват.
За да е налице
владение, годно да произведе правни последици, е необходимо упражняването на
фактическата власт за себе си да е постоянно и непрекъснато /да нямат случаен
характер, а да е израз на воля, трайно да се държи вещта по начин препятстващ
евентуалното владение на други лица за период по-дълъг от шест месеца/, да е
спокойно /да не е установено с насилие или по скрит начин/, да е явно /да се
упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за това/ и да е
несъмнено /да няма съмнение, че владелецът държи вещта, както и за това, че я
държи за себе си/.
Най-често спорове за
несъмнеността на владението възникват, когато то е придобито от държател, който
променя намерението с което държи вещта, започвайки да я държи за себе си и
претендира изключително владение. При промяна на намерението на субекта,
упражняващ фактическата власт, намерението да се държи вещта като своя, вместо
за другиго или като обща трябва да бъде изразено по ясен /несъмнен/ начин, т.е.
чрез действия който не будят съмнение за отричане на чуждата власт по отношение
на вещта и не допускат чужди действия. В тази хипотеза /при превръщане на
държането във владение/ в тежест на претендиращия владение, годно да породи
правни последици, е да докаже извършването на такива действия след придобиване
на фактическата власт. В същия смисъл са и разясненията, дадени с ТР № 1/ 2012
г на ОСГК на ВКС.
В конкретния случай, с
оглед ангажираните писмени и гласни доказателства, съдът приема, че
възражението за придобиване правото на собственост върху целия самостоятелен
обект, апартамент № 30, находящ се в гр. Варна, *****от С.Д. въз основа на давностно владение упражнявано в периода от 2001г. до деня
на снабдяване с КНА – ******г., е недоказано.
Ангажираните гласни
доказателства сочат, че С.Д. живее в съсобствения
имот, непосредствено след смъртта на неговия баща, починал на 02.06.2005г.,
факт, установен от показанията на свидетеля П.К., плод на преки и
непосредствени впечатления до деня на смъртта на наследодателя, неразколебани
от други доказателства.
Показанията на
свидетелите Л.А. и А.А.не установяват по-ранен от
посочения момент, в който С.Д. се е установил да живее в апартамента, тъй като
те не разполагат с непосредствено добити впечатления за релеватните
за делото факти. Г-жа А. не познава родителите, нито прародители на С.Д., нито
е виждала лицата, които са живели в апартамента след 1979г., жилище, което
никога не е посещавала. Спомените на А.А.от момента
на установяване на С.Д. в жилището са от времето, в което свидетелят е бил
дете, едва на 12 годишна възраст, които освен това са бегли и свързват появата
му в блока със спомен за интересна спортна кола.
Обстоятелството, че от
1994г. адресът на процесното жилище се явява настоящ, а от 2001г. постоянен за С.Д.
/л. 170/ не променя горния извод на съда. Заявяването в регистрите на
населението на адреса, на който се намира имота, като постоянен и настоящ, не
установява факта, че съсобственикът живее в него от 2001г. Отделно от
изложеното към 1994г. титуляр на родителските права по отношение на
непълнолетния си син, е именно бащата Т. Д., комуто са възложени с решение по
гр.д. № 2882/1979г. на Районен съд – Варна /л. 41/, което сочи съвместно
живеене до навършване на пълнолетие – 21.04.1996г.
След смъртта на
наследодателя, починал на 02.06.2005г. и от деня на сключване на договора за
издръжка и гледане – 06.07.2005г., С.Д. е бил владелец на собствените си 10/12
идеални части от апартамента и държател на останалите 2/12 идеални части.
По делото не се
установява съсобственикът да е променил намерението си да държи останалите 2/12
идеални части като свои, вместо като общи, което да е било изразено по несъмнен
начин спрямо останалите съсобственици, първоначално до 02.06.2005г. спрямо Т. Д.,
а след това спрямо М.Д. и Й.Д.. Фактът, че е живял в апартамента не променя
горния извод на съда, нито обстоятелството, че след смъртта на наследодателя
отношенията между съсобствениците са охладнели, а контактите им преустановени.
Гласните доказателства,
събрани чрез разпита на Л.А. и А.А., не установяват
извършване на действия, сочещи промяна в намерението да свои чуждите идеални
части в съсобствеността за себе си, чрез действия препятстващи и отблъскващи
възможността останалите съсобственици да упражняват фактическата власт върху
имота, както и тази промяна да е станала тяхно достояние. Показанията им
установяват единствено, че С.Д. живее в апартамента, факт, който не е спорен
между страните. Настъпилият разрив в отношенията между съсобствениците след
02.06.2005г. и обстоятелството, че М.Д. и Й.Д. не са посещавали имота, не води
до извод за промяна в намерението за своене на С.Д..
Показанията на г-жа Л.,
в частта относно предварителната уговорка за предаване на владението на
апартамента в гр. Варна от Т. Д. на неговия син, не установяват по категоричен
начин този факт, доколкото волята на наследодателя не е изявена и възприета
лично от свидетеля, а и липсват други доказателства подкрепящи тези изявления.
Пресъздаването на разговор между съсобствениците в деня на погребението на
наследодателя за намеренията му приживе не би могло да обоснове позитивен извод
за това, че Т. Д. е изразил воля да предаде владението върху имотите на своя
родственик, който след смъртта му има качеството негов наследник по закон.
Декларирането на имота
пред данъчната служба като съсобствен, както и
плащането на данъци за него, не могат да обективират
обръщане на държането във владение, тъй като тези действия не достигат до
знанието на останалите съсобственици и не сочат промяна на намерението.
Вписването на нотариалния акт, издаден по реда на чл. 587 ГПК в полза на един
от съсобствениците за целия съсобствен имот не е
действие на довеждане до знанието на останалите съсобственици на имота на
намерението на владелеца съсобственик да свои целия имот. Още по-малко подобна
последица може да се свърже с факта на самото снабдяване с констативен
нотариален акт.
Дори и да се приеме, че
след смъртта на Й. Ч., починала на 17.01.2014г., съсобственикът е ограничил достъпа
на останалите съсобственици до жилището, с което е отблъснал възможността те да
упражняват фактическа власт върху имота, то до деня на подаване на исковата
молба – 05.06.2019г., не е изтекъл изискуемия десетгодишен давностен срок.
Липсата на фактически
действия за манифестиране спрямо другите съсобственици, установяване на
владение изключително за себе си върху целия имот, включително и върху чуждите
идеални части, както и липсата на доказателства за отблъскване владението на
останалите, както и тези действия да са достигнали до знанието на последните,
обосновава извод за липса на непрекъснато, явно и необезпокоявано владение по
смисъла на чл. 79, ал. 1 ЗС, което да е довело до придобиване собствеността по давностно владение, респ. загубване на правото на
собственост на останалите съсобственици.
Предвид изложеното,
имотът следва да бъде допуснат до делба при квоти: от по 1/10 идеални части за М.Д.
и Й.Д. и 10/12 идеални части за С.Д..
Констативният
нотариален акт № ***, ТОМ **, рег. № ***, дело № ***г., издаден по реда на 537,
ал. 1 ГПК, в частта, с която С.Д. е признат за собственик на 2/12 идеални части
въз основа на давностно владение, следва да бъде
отменен, тъй като не удостоверява действителния обем на притежаваното от него
право, на осн. чл. 537, ал. 2 ГПК.
По насрещните искове за
собственост по отношение на недвижимите имоти в гр. Девня, на основание давностно владение осъществено от смъртта на наследодателя Т.С.
Д., починал на 02.06.2005г. до 2015г. и исковете за делба
С договор за дарение от
28.04.1961г., инкорпориран в НА №
163, том *I, дело № ****г., Т. Т. е подарил на Й.С. и на С. Ч. следния свой недвижим
имот, а именно 902 кв.м. дворно място, находящо се в ****,
съставляващо парцел IV – 68 в кв. 25 по плана на същото село /л. 197/.
Видно от заключението
на служебно допуснатата и неоспорена от страните СТЕ, парцел IV – 68 е идентичен на ПИ с идентификатор № ***** по КК на гр.
Девня.
На 29.01.1979г., Й. Ч. и С. Ч. са подарили на сина си Т. Д. с договор
за дарение, съставен в изискуемата от закона форма на НА № ** том *, дело № **/**г. дворно място с пространство от 830 кв.м., съставляващо имот с пл. № ***, парцел VII – ***, кв. 40 по плана на гр. Девня, *****, заедно с
построения в същия парцел жилищна сграда и стопански постройки /л. 8/.
Към деня на изповядване
на безвъзмездната сделка – 29.01.1979г., съобразно действалия КП и РП, одобрени
със Заповед № 4540/20.07.1968г. в дворното място, съответстващо на ПИ с
идентификатор № ***** по КК, са съществували полумасивна
жилищна сграда с площ от 57 кв.м., идентична на сграда с идентификатор № *****.1,
паянтова жилищна сграда с площ от 52 кв.м., която не съществува към настоящия
момент, паянтова стопанска сграда, съответстваща на сграда с идентификатор № *****.2
и паянтова стопанска постройка, идентична на сграда с идентификатор № *****.4 и
навес № 9.
В одобрените
кадастрална карта и кадастрални регистри със Заповед № РД – 18 –
85/17.09.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, в ПИ с идентификатор № *****,
са отразени, както следва:
1./ едноетажна еднофамилна
жилищна сграда с идентификатор № *****.1 с площ от 57 кв.м., състояща се от три
стаи – стая I с площ от 19, 5 кв.м., стая II с площ от 20 кв.м. и
стая III от 15 кв.м. и антре с площ от 2, 5 кв.м., граничещо с трите стаи, дворното
място и верандата /стълбище/, отразени с черен контур и цифри в Приложение №
1 от заключението на СТЕ;
2./ едноетажна
еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № *****.2 с площ от 32 кв.м.,
състояща се от стая I с площ от 19 кв.м., кухня II с площ 13 кв.м., отразени със зелен надпис в Приложение № 1 от
заключението на СТЕ;
3./ селскостопанска
сграда с идентификатор № *****.3 с площ от с площ от 20 кв.м., представляваща
гараж, отразена с черен контур и цифри в Приложение № 1 от заключението на
СТЕ;
4./ селскостопанска
сграда с идентификатор № *****.4 с площ от 13 кв.м., отразена с черен контур
и цифри в Приложение № 1 от заключението на СТЕ;
Към момента на огледа в
имота съществуват и следните сгради:
1./ селскостопанска
сграда № 5 в северната граница на имота с площ от 16 кв.м. при граници: имот с
идентификатор № ***** и дворното място, отразени с червен контур и цифри в
Приложение № 1 от заключението на СТЕ;
2./ тоалет и баня № 6 с
площ от 7, 6 кв.м. при граници: от всички страни дворното място, отразени с
червен контур и цифри в Приложение № 1 от заключението на СТЕ;
3./ тоалет и баня № 7 с
площ от 7, 2 кв.м. при граници: кухня II от жилищна сграда с
идентификатор № *****.2, дворно място, стая I от жилищна сграда с идентификатор № *****.1, отразени с червен контур и
цифри в Приложение № 1 от заключението на СТЕ;
4./ веранда и стълбище
№ 8 към жилищна сграда с идентификатор № *****.1 и № *****.2 с площ 7 кв.м. при
граници: кухня II от жилищна сграда с идентификатор № *****.2, дворно
място, стая I от жилищна сграда с идентификатор № *****.1 и антре, отразени с червен
контур и цифри в Приложение № 1 от заключението на СТЕ;
5./ навес № 9 с площ от
7, 9 кв.м. при граници: стопанска сграда № *****.4 с площ от 7, 9 кв.м.,
дворното място и имот с идентификатор № *****;
6./ маза със светла
площ от 3, 6 кв.м., находяща се под антрето на жилищна сграда № 1 и стълбището
към нея;
Експертът е
категоричен, че сграда с идентификатор № *****.1 представлява самостоятелен
обект, а останалите – сграда с идентификатор № *****.2, селскостопанските
сгради с идентификатори № *****.2, № *****.3, *****.4, селскостопанска сграда №
5, тоалет и баня № 6, тоалет и баня № 7 и навес № 9, нямат самостоятелен
характер. Те са част от допълващото застрояване, тъй като представляват
второстепенни, обслужващи, спомагателни и стопански постройки.
Дължимият за имотите
местен данък и такса „битови отпадъци” за 2007г., 2011г. и 2018г., е заплащан
от ответниците по насрещната искова молба.
Въз основа на
изложеното, след смъртта на Т. Д., починал на 02.06.2005г., личното имущество
на наследодателя, придобито с договор за дарение от 29.01.1979г., е преминало в
патримониума на неговите наследници по закон, а именно преживялата му съпруга М.Д.
и децата му С.Д. и Й.Д. в обем от по 1/3 идеална част за всеки един от тях, на осн. чл. 9, ал. 1 ЗН и чл. 5, ал. 1 ЗН.
Във връзка със
заявеното от С.Д. възражение за придобиване по давност на идеалните части на
останалите съсобственици по делото са събрани гласни доказателства, чрез
разпита на водените от С.Д. свидетели Ж.С. и П.Л..
От показанията на г-жа С.
се установява, че в периода от 2009г. до смъртта й през 2014г. тя е полагала
ежедневни грижи за Й. Ч. /баба Д./, която е била диагностицирана с „Алцхаймер”. След смъртта й с позволението на С.Д. е
продължила да живее в къщата в гр. Девня, *****безвъзмездно, полагайки грижи за
имота. За времето през което е полагала грижи за баба Д., внукът и е осигурявал
дърва за огрев и храна, плащал е консумативните разходи и е посещавал къщата
почти всеки ден, оставайки да пренощува в нея. Г-жа С. не познава М.Д., а
дъщеря й е видяла за първи път по време на огледа на вещото лице във връзка с
допуснатата от съда експертиза. Не е запозната дали и други лица разполагат с
ключове за къщата. Предполага, че имотът, в който тя живее безвъзмездно е
принадлежал на прародителите на С.Д.. Миналото лято С.Д. подновил мебелите в
стаите. Излял е бетонови плочи. За времето от 2009г. до настоящия момент никой
не е заявявал претенции към имотите в гр. Девня.
Показанията на г-жа Л.
установяват, че две години след смъртта на своя син Й. Ч. се е разболяла от деменция, поради което внукът й често я е посещавал,
осигурявайки лица, които да полагат грижи за нея срещу заплащане на
възнаграждение. За времето от 2009г. до смъртта й, грижи за възрастната жена е
полагала леля Живка /Ж.С./, която живее в къщата и към настоящия момент. Й.Д. е
посещавала дома на своята баба, когато е била дете.
През 2018г. или 2019г. С.Д.
е подменил покрива на къщата, закупил е нови мебели за стаите и нови
електроуреди.
В деня на погребението
на Т. Д. – 02.06.2005г., С.Д. се обърнал към своята мащеха с думите: „Нали
знаеш, какво казваше татко, какво сме коментирали вкъщи – къщата да остане за
мен и сестра ми, а апартаментът – само за мен.” На тези думи, отговорът на М.Д.
бил: „Да, така е.”
Показанията на водения
от ответниците по насрещната искова молба свидетел М.М.
установяват, че често семейството й и това на М.Д. и С.Д. са се събирали в
имота в *****. Същият се състои от дворно място, двуетажна къща, баня и външни
сервизни помещения в стопанския двор. До смъртта на С.Д., семействата са се
събирали често, а след това във връзка с помени на неговия баща С. Ч.. До
смъртта на баща си, неговата дъщеря Й., тогава ученичка, е посещавала дома, в
който баба й живее. След смъртта на наследодателя, посещенията в имота са били
преустановени. От ответниците по насрещната искова молба г-жа М. знае, че Й. е
посещавала често дома на баба си, докато все още здравословното й състоянието е
било добро. След като била приета във висше учебно заведение в гр. София, Й. е
ограничила посещенията си, които станали по-редки. Според г-жа М. и М.Д., и
дъщеря й са разполагали с ключове за къщата в *****. Не е запозната
съсобствениците да са имали конкретни уговорки по отношение ползването на
имотите.
От показанията на г-н П.К.
се установява, че същият в качеството на колега на Т. Д. е узнал от него, че в
гр. Девня същият притежава имоти, но не ги е посещавал до смъртта му и след
нея.
Придобиването по
давност на съсобствен недвижим имот от страна само на
някой от съсобствениците, предполага упражняване на фактическата власт по
отношение на процесния недвижим имот с намерение за своене,
за период по дълъг от 10 години. Упражняването на тази фактическа власт следва
да демонстрирано явно, необезпокоявано от страна на останалите съсобственици,
които да съзнават , че упражняващият фактическата власт на общ имот
съсобственик , не го държи за тях от отношение на съсобствените
им части, а за себе си изцяло, като собственик, упражнявайки собственическите
правомощия.
Ангажираните гласни
доказателства не установяват, че от 02.06.2005г. до 2015г. С.Д. е извършил
действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите
съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като
това завладяване и промяната в намерението да е манифестирано пред тях чрез
действия, отблъскващи владението им и установяващи своене.
Показанията на Ж.С.
установяват единствено, че от 2009г. до смъртта на прехвърлителя
Й. Ч., починал през 2014г. по договора за издръжка и гледане, приобретателят е изпълнявал поетите с алеаторния
договор задължения – да престира ежедневно и
пожизнено грижи съобразно здравословното му състояние, лично и чрез трето лице.
Останалите показания
сочат, че след 02.06.2005г. до 2015г. М.Д., не е посещавала имотите в гр.
Девня, а Й.Д. в периода от 2012г. до смъртта на баба си.
Обстоятелството, че
след смъртта на Т. Д. отношенията между наследниците по закон са се влошили и
те не са комуникирали предвид обстоятелствата, при които е починал
наследодателя и „съмненията” на С.Д.
относно поведението на втората съпруга на неговия баща, не води до извод за
явно, несъмнено и необезпокоявано владение с намерение за своене
на идеалните части на съсобствениците, което да е манифестирано пред тях.
Показанията на г-жа Л.,
в частта относно предварителната уговорка за предаване на владението на имотите
в гр. Девня от Т. Д. на неговия син, не установяват по категоричен начин този
факт, доколкото волята на наследодателя не е изявена и възприета лично от
свидетеля, а и липсват други доказателства подкрепящи тези твърдения.
Пресъздаването на разговор между съсобствениците в деня на погребението на
наследодателя за намеренията му приживе не би могло да обоснове позитивен извод
за това, че Т. Д. приживе е изразил воля да предаде владението върху имотите на
своя родственик, който след смъртта му има качеството негов наследник по закон.
Действията по
извършване на ремонтни дейности в къщата в гр. Девня през 2018/2019г. касае
период следващ заявения, като по естеството си те се приравняват на обикновено
ползване на общата вещ, което всеки от съсобствениците може да извърши,
съгласно чл. 31, ал. 1 ЗС.
Предвид изложеното, самостоятелните
имоти, ведно с постройките от допълващото застрояване към сградите на основното застрояване, следва да се допуснат до делба между съсобствениците, явяващи се страни
по делото при квоти от по 1/3 идеална част за всеки един от тях.
В полза на ответниците
по насрещната искова молба следва да се присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение от 900 лв., чиито размер е под минимално установения по чл. 7,
ал. 4 вр. ал. 2, т. 4 по Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията й от
23.05.2017г. към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие
от 16.12.2019г., се явява неоснователно.
По иска за делба на лекия
автомобил
Между страните не е
спорно, че през 1977г. наследодателят на страните е придобил с договор за
покупко- продажба правото на собственост върху лек автомобил, марка „ВАЗ”,
модел 21011, рег. № *****, цвят зелен, рама № *****, двигател № ***** преди
сключване на брака му с М.Д..
Лекият автомобил се
намира в държане на С.Т., факт, признат в първото по делото съдебно заседание от
процесуалния представител на ответника.
След смъртта на Т. Д.,
починал на 02.06.2005г. правото на собственост върху движимата вещ е преминало в
патримониума на наследниците му, поради което тя следва да бъде допусната до
делба при равни квоти от по 1/3 идеална част за всеки съделител.
Разноски в първата фаза
на делбеното производство не се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА извършването на
съдебна делба между Й.Т.Д., ЕГН **********, М.Х.Д., ЕГН ********** и двете с
адрес: *** и С.Т.Д., ЕГН **********,*** на
следния недвижим имот: апартамент № 30, находящ се в гр. Варна, *****с
идентификатор № *****по КККР, одобрена със заповед № РД – 18 – 92/14.10.2008г.
на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се във вход 1, на седмия етаж от
сграда № 1, изградена в поземлен имот с идентификатор № *****, със застроена
площ от 59.58 кв.м., състоящ се от хол, спалня, кухня, коридор, баня – тоалет и
две тераси, ведно с 1, 5649 % идеални части от общите части на сградата и изба
при съседи на апартамента: на същия етаж: апартамент с идентификатор № *****.1.34
и идентификатор № *****.1.31, под обекта: апартамент с идентификатор № *****.1.25,
а над обекта: апартамент с идентификатор № *****.1.35, на осн.
чл. 69 ЗН, при следните права в
съсобствеността:
1/10 идеална част за Й.Т.Д.;
1/10 идеална част за М.Х.Д.;
10/12 идеални части за С.Т.Д.;
ОТМЕНЯ констативен нотариален
акт № ***, ТОМ **, рег. № ***, дело № ***г., издаден по реда на 537, ал. 1 ГПК,
в частта, с която С.Т.Д., ЕГН **********,***
е признат за собственик на 2/12 идеални части въз основа на давностно
владение по отношение на апартамент № 30 с кадастрален идентификатор № *****по
КККР на гр. Варна, одобрени със заповед № РД – 18 – 92/14.10.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. Варна, община Варна, Област
Варна, район „******”, **** *****с площ от 59, 58 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, баня –
тоалет и два балкона, при съседни самостоятелни обекти в сградата по схема: на
същия етаж: с идентификатор № ***** и идентификатор № *****, под обекта: с
идентификатор № *****, а над обекта: с идентификатор № *****, с граници по
документ за собственост: двор, ап. 31, стълбищна
клетка, ап. 34 и двор, ведно с принадлежащо избено помещение без посочен номер
и площ в документ за собственост, а с данъчно декларирана площ 3 кв.м. при
граници: двор, изба на ап. 51, коридор, изба на ап. № 41, както и 1, 5649 %
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
поземления имот, в който е постреона сградата и от
правото на строеж върху поземления имот с кадастрален идентификатор № *****, на
осн. чл. 537, ал. 2 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.Т.Д.,
ЕГН **********,*** срещу М.Х.Д., ЕГН ********** и двете с адрес: *** искове за
установяване в отношенията между страните, че С.Т.Д., ЕГН **********,***,
е собственик на следните имоти: 1./ ПИ
с идентификатор № ***** по КККР, одобрена със заповед № РД – 18 –
85/17.09.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. Девня, *****с
площ от 905 кв.м. при съседи: ПИ с идентификатор № *****, ПИ с идентификатор № *****,
ПИ с идентификатор № *****, ПИ с идентификатор № *****, ПИ с идентификатор № *****и
ПИ с идентификатор № *****; 2./ едноетажна еднофамилна жилищна сграда с
идентификатор № *****.1 с площ от 57 кв.м., състояща се от три стаи – стая I с площ от 19, 5 кв.м., стая II с площ от 20 кв.м. и
стая III от 15 кв.м. и антре с площ от 2, 5 кв.м., граничещо с трите стаи, дворното
място и верандата /стълбище/, отразени с черен контур и цифри в Приложение №
1 от заключението на СТЕ, ведно с едноетажна еднофамилна жилищна сграда
с идентификатор № *****.2 с площ от 32 кв.м., състояща се от стая I с площ от 19 кв.м., кухня II с площ 13 кв.м., отразени
със зелен надпис в Приложение № 1 от заключението на СТЕ, селскостопанска
сграда с идентификатор № *****.3 с площ от с площ от 20 кв.м.,
представляваща гараж, отразена с черен контур и цифри в Приложение № 1 от
заключението на СТЕ, селскостопанска
сграда с идентификатор № *****.4 с площ от 13 кв.м., отразена с черен
контур и цифри в Приложение № 1 от заключението на СТЕ, селскостопанска сграда
№ 5 в северната граница на имота с площ от 16 кв.м. при граници: имот с идентификатор
№ ***** и дворното място, отразени с червен контур и цифри в Приложение № 1
от заключението на СТЕ;, тоалет и баня № 6 с площ от 7, 6 кв.м. при
граници: от всички страни дворното място, отразени с червен контур и цифри в
Приложение № 1 от заключението на СТЕ, тоалет и баня № 7 с площ от 7, 2
кв.м. при граници: кухня II от жилищна сграда с
идентификатор № *****.2, дворно място, стая I от жилищна сграда с идентификатор № *****.1, отразени с червен контур и
цифри в Приложение № 1 от заключението на СТЕ; 8, веранда и стълбище № 8
към жилищна сграда с идентификатор № *****.1 и № *****.2 с площ 7 кв.м. при
граници: кухня II от жилищна сграда с идентификатор № *****.2, дворно
място, стая I от жилищна сграда с идентификатор № *****.1 и антре, отразени с червен
контур и цифри в Приложение № 1 от заключението на СТЕ, навес № 9 с площ от
7, 9 кв.м. при граници: стопанска сграда № *****.4 с площ от 7, 9 кв.м.,
дворното място и имот с идентификатор № ***** и маза със светла площ от
3, 6 кв.м., находяща се под антрето на жилищна сграда № 1 и стълбището към нея,
съобразно заключението на вещото лице Д.К., неразделна част от което е и
Приложение № 1 /л. 193/, което приподписано от съда,
съставлява неразделна част от постановения съдебен акт, на основание давностно владение, осъществено от смъртта на наследодателя
Т.С. Д., починал на 02.06.2005г. до 2015г., на осн.
чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА С.Т.Д., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на М.Х.Д., ЕГН **********
и двете с адрес: *** сумата от 900 лв.
/деветстотин лева/, представляваща сторени по иска по чл. 124, ал. 1 ГПК
съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
ДОПУСКА извършването на
съдебна делба между Й.Т.Д., ЕГН **********, М.Х.Д., ЕГН ********** и двете с
адрес: *** и С.Т.Д., ЕГН **********,*** на
следните недвижими имоти: 1./ ПИ
с идентификатор № ***** по КККР, одобрена със заповед № РД – 18 –
85/17.09.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. Девня, *****с
площ от 905 кв.м. при съседи: ПИ с идентификатор № *****, ПИ с идентификатор № *****,
ПИ с идентификатор № *****, ПИ с идентификатор № *****, ПИ с идентификатор № *****и
ПИ с идентификатор № *****; 2./ едноетажна еднофамилна жилищна сграда с
идентификатор № *****.1 с площ от 57 кв.м., състояща се от три стаи – стая I с площ от 19, 5 кв.м., стая II с площ от 20 кв.м. и
стая III от 15 кв.м. и антре с площ от 2, 5 кв.м., граничещо с трите стаи, дворното
място и верандата /стълбище/, отразени с черен контур и цифри в Приложение №
1 от заключението на СТЕ, ведно с едноетажна еднофамилна жилищна сграда
с идентификатор № *****.2 с площ от 32 кв.м., състояща се от стая I с площ от 19 кв.м., кухня II с площ 13 кв.м., отразени
със зелен надпис в Приложение № 1 от заключението на СТЕ, селскостопанска
сграда с идентификатор № *****.3 с площ от с площ от 20 кв.м.,
представляваща гараж, отразена с черен контур и цифри в Приложение № 1 от
заключението на СТЕ, селскостопанска
сграда с идентификатор № *****.4 с площ от 13 кв.м., отразена с черен
контур и цифри в Приложение № 1 от заключението на СТЕ, селскостопанска сграда
№ 5 в северната граница на имота с площ от 16 кв.м. при граници: имот с
идентификатор № ***** и дворното място, отразени с червен контур и цифри в
Приложение № 1 от заключението на СТЕ;, тоалет и баня № 6 с площ от 7, 6
кв.м. при граници: от всички страни дворното място, отразени с червен контур
и цифри в Приложение № 1 от заключението на СТЕ, тоалет и баня № 7 с площ
от 7, 2 кв.м. при граници: кухня II от жилищна сграда с
идентификатор № *****.2, дворно място, стая I от жилищна сграда с идентификатор № *****.1, отразени с червен контур и
цифри в Приложение № 1 от заключението на СТЕ; 8, веранда и стълбище № 8
към жилищна сграда с идентификатор № *****.1 и № *****.2 с площ 7 кв.м. при
граници: кухня II от жилищна сграда с идентификатор № *****.2, дворно
място, стая I от жилищна сграда с идентификатор № *****.1 и антре, отразени с червен
контур и цифри в Приложение № 1 от заключението на СТЕ, навес № 9 с площ от
7, 9 кв.м. при граници: стопанска сграда № *****.4 с площ от 7, 9 кв.м.,
дворното място и имот с идентификатор № ***** и маза със светла площ от
3, 6 кв.м., находяща се под антрето на жилищна сграда № 1 и стълбището към нея,
съобразно заключението на вещото лице Д.К., неразделна част от което е и
Приложение № 1 /л. 193/, което приподписано от съда,
съставлява неразделна част от постановения съдебен акт, на осн.
чл. 69 ЗН, при следните права в
съсобствеността:
1/3 идеална част за Й.Т.Д.;
1/3 идеална част за М.Х.Д.;
1/3 идеални части за С.Т.Д.;
ДОПУСКА извършването на
съдебна делба между Й.Т.Д., ЕГН **********, М.Х.Д., ЕГН ********** и двете с
адрес: *** и С.Т.Д., ЕГН **********,*** на
следната движима вещ: лек автомобил, марка „ВАЗ”, модел 21011, рег. № *****,
цвят зелен, рама № *****, двигател № *****, намираща се в държане на С.Т.Д., на осн.
чл. 69 ЗН, при следните права в
съсобствеността:
1/3 идеална част за Й.Т.Д.;
1/3 идеална част за М.Х.Д.;
1/3 идеални части за С.Т.Д.;
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на препис от акта на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: