РЕШЕНИЕ
№ 50
гр. Перник , 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:КАЛИН К. БАТАЛСКИ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
в присъствието на прокурора Бисер Игнатов Ковачки (ОП-Перник)
като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211700600149 по описа за
2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.328, гл. XXI „ВЪЗЗИВНО ПРОИЗВОДСТВО“ от
НПК, образувано по протест подаден
ОТ: Станислав Страшимиров - прокурор при Районна прокуратура Перник
ПРОТИВ: ПРИСЪДА № 260001 /19.01.2021 год., постановена по НОХД № 00596 /
2020 год. по описа на Пернишкия районен съд.
С протестираната ПРИСЪДА от 19.01.2021г., подсъдимият П. Г. Г. – роден на *** г.
в ***, с постоянен и настоящ адрес: ***, българин, с българско гражданство, с ***
образование, неженен, безработен, неосъждан, с ЕГН:********** е признат за НЕВИНЕН в
това, че на *** г., в ***, на пункт за регистрация на МПС, съзнателно ползвал официален
документ с невярно съдържание /нотариално удостоверяване с номер *** г. на подписите на
страните върху договор за покупко – продажба на лек автомобил марка/модел „Шевролет
Орландо“, с рег. № *** – П. Г. Г. и В. А. Т., което отразява невярното обстоятелство, че
подписите на страните са удостоверени от помощник – нотариус И. А. при нотариална
кантора на нотариус Е. З., с район на действие Районен съд – С., с рег. № *** на
Нотариалната камара/, когато за неговото съставяне не може да се търси наказателна
отговорност и на основание чл. 304, предл. трето от НПК е оправдан по повдиганото му
1
обвинение за престъпление по чл.316, вр. чл. 308, ал.2, вр. ал. 1 от НК.
В подадения въззивен протест прокурорът намира, че подсъдимото лице е
извършило деяние, което съставлява престъпление по смисъла на чл.316, във вр. с чл. 308,
ал.2, вр. ал. 1 от НК, за което е и поддържал обвинението пред първостепенния съд. В тази
връзка счита, че първоинстанционната присъда е неправилна, с оглед на което предлага да
бъде отменена и по отношение на подсъдимия да бъде постановена нова присъда, с която
той да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл.316, във вр. с чл. 308,
ал.2, вр. ал. 1 от НК, като му бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3
/три/ месеца, чието изпълнение да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с
изпитателен срок от 3 /три/ години.
Пернишкият окръжен съд, след като разгледа обжалваната присъда с оглед
доводите на страните и служебно по реда на чл.313 и 314 от НПК установи следното:
По делото са събрани всички доказателства, необходими за всестранното му
изясняване. Въз основа на тях, след направен съвкупен и обстоен анализ, районният съд е
установил точно фактическата обстановка. Направените правни изводи са правилни. В тази
насока следва да се подчертае, че първостепенният съд в пределите на своята
компетентност, по реда и със средствата, предвидени в НПК, е взел всички мерки за
разкриване на обективната истина.
Постановил е решението си по вътрешно убеждение, основано на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.
Изпълнил е задължението си по чл.378, ал.4, т.2, вр. с чл. 305, ал. 3 НПК, като в
мотивите е посочил установените обстоятелства, доказателствата, които ги подкрепят и е
изложил правните си изводи.
Посочил е и съображенията си по отношение кредитирането на събрания по делото
доказателствен материал, неговата относимост към решаването на делото по същество и
противоречията, както и всички факти релевантни към обективната и субективната страна
на извършеното от подсъдимия П. Г. Г. деяние. Посочил е точно въз основа на кои
доказателства ги е приел за установени и защо.
Всички доказателства са приобщени към доказателствения материал с допустими
от процесуалния закон средства, без съществени нарушения на процесуалните правила.
Районният съд е обсъдил поотделно показанията на всички разпитани пред него
свидетели, обяснил е на кои дава вяра и защо и на кои не, включително и касателно фактите
изложени от подсъдимия. Всички гласни доказателствени средства са съпоставени помежду
си и с останалите събрани доказателства, а към направените правни и фактически изводи
настоящата инстанция се солидаризира.
С оглед изложените във въззивния протест и съдебните прения доводи, следва да се
отбележи следното:
Въз основа на комплексна преценка и анализ на събрания по предвидения
процесуален ред доказателствен материал, районният съд законосъобразно е приел, че
обвинението не е доказано по несъмнен начин по смисъла на чл. 303, ал. 2 НПК, като макар
и да е осъществен от обективна страна съставът на престъплението по чл. 316, вр. чл. 308,
ал.2, вр. ал. 1 от НК, лицето е осъществило изпълнителното деяние, но при липса на пряк
умисъл, поради което отсъства субективният елемент от състава на инкриминираното
престъпление. Трябва да се подчертае, че този извод е изграден на базата на различни
доказателствени източници, които взаимно си кореспондират – обясненията на подсъдимия,
в това число и извършеното от него самопризнание, показанията на разпитаните по делото
свидетели, заключението на съдебно – техническата експертиза, както и останалите събрани
2
по делото писмени доказателства. Оценъчната дейност на доказателствената съвкупност е
извършена от първоинстанционния съд при съобразяване с изискванията, визирани в
разпоредбата на чл. 14 от НПК.
Основното възражение на обвинението, наведено с допълнителното изложение към
въззивния протест, във връзка с неправилност на изводите на съда, направени на база
правната същност на нотариалното удостоверяване, настоящият състав намира за
неоснователно. Първоинстанционният съд, вземайки предвид принципните постулати,
посочени в ППВС №3/23.03.1982г., правилно е разграничил, че върху процесния материален
носител съществуват два документа – частен – договорът за покупко – продажба на МПС,
сключен между П. Г. Г. и В. А. Т., и официален документ – нотариалната заверка, съставена
от длъжностно лице в кръга на службата му. Правилно съдът е приел, че нотариалното
удостоверяване се свежда до това, че подписите на страните по договора са положени от
подсъдимия и свидетеля Т. и че това удостоверено обстоятелство съответства на
действителното положение, тъй като по делото е установено по безспорен начин, че
договорът е подписан лично от тези лица. Правилно е посочено, че отразеното нотариално
удостоверяване с рег. № ***г. има характер както на неистински официален документ, така
и на документ с невярно съдържание, тъй като нито помощник – нотариус И. А. е полагала
подписа си след нотариалното удостоверяване, нито щемпелът върху документа е на
нотариус Е. З. (които обстоятелства придават характер на официалния документ на
неистински по смисъла на чл. 93, т.6 НК), нито пък подписите на подсъдимия и на
свидетеля Т. са удостоверявани от помощник – нотариус И. А. (тоест официалният документ
е и с невярно съдържание). Тези изводи са направени въз основа на представеното като
доказателство по делото извлечение от Регистъра за нотариални заверки, воден от нотариус
Е. З., от показанията на свидетелите Е. З. и И. А., и от заключението на съдебно-
техническата експертиза.
Имайки предвид направеното изменение на повдигнатото обвинение поради
наличие на основания за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението
по реда на чл. 287 НПК, на подсъдимия е предявено обвинение за съзнателно ползване на
официален документ с невярно съдържание, за съставянето на който не може да се търси
наказателна отговорност. При така повдигнатото обвинение, правилно съдът е приел за
установено, че на ***г., в пункт за регистрация на МПС в ***, подсъдимият е ползвал
официален документ, материализиран върху договора за покупко-продажба на лек
автомобил марка/модел „Шевролет Орландо“, с рег. № ***, а именно нотариално
удостоверяване с рег. № ***г. на подписите на страните върху договора. Правилни са
изводите на първоинстанционния съд, че при използването на официалния документ
подсъдимият не е съзнавал, че същият отразява невярното обстоятелство, че подписите на
страните са удостоверени от помощник – нотариус И. А..
Настоящият състав се солидаризира с посоченото от първоинстанционния съд
относно принципната възможност, предвидена от законодателя в чл. 573, ал. 3 и чл. 589, ал.
2 от ГПК, при нотариално удостоверяване на подписи върху частен документ, лицата, чиито
подписи подлежат на удостоверяване, да подпишат документа извън нотариалната кантора и
без присъствието на нотариуса в момента на полагането на подписите им, а самото
удостоверяване да се извърши в последващ момент. При правилно установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, е прието, че в действителност
подсъдимият не е положил подписа си върху договора за покупко – продажба на МПС пред
помощник – нотариус И. А., нито е посещавал нотариалната кантора на нотариус Е. З.. Тези
обстоятелства са и извън предмета на нотариалното удостоверяване. Поради посоченото
настоящият състав намира за правилен извода на съда, че субективната страна на
престъплението по чл. 316, вр. чл. 308, ал.2, вр. ал. 1 от НК не може да се изведе от
наличието на знание у подсъдимия, че същият не е посещавал нотариална кантора и не е
полагал подписа си пред нотариус по повод покупко-продажбата на МПС.
3
При наличието на действително положени подписи от подсъдимия и от свидетеля Т.
върху частния документ, както и при възможността същите да бъдат нотариално заверени
извън нотариалната кантора и без присъствието на нотариуса в момента на полагането им, в
съзнанието на подсъдимия е било невъзможно да възникнат представи относно това, че
подписът му и този на свидетеля Т. в действителност не са били нотариално заверени и че
удостоверяването не е извършено от помощник – нотариус И. А.. В тази връзка следва да се
посочи, че правилно съдът не е кредитирал обясненията на подсъдимия в частта им, в която
същият посочва, че не му е бил известен редът за извършване на нотариална заверка на
подписи върху частен документ. Въпреки това обстоятелство обаче, поради липсата на
противоречие между обективната действителност и удостовереното (че подписите в
договора са положени от подсъдимия и от свидетеля Т.), от самото фактическо ползване на
документа не може да се вмени знание у подсъдимия Г., че документът е с невярно
съдържание и че удостоверяване на подписите изобщо не е извършвано. До този извод
първоинстанционният съд правилно е достигнал, като е извършил проверка и оценка на
събраните по делото доказателства, в това число обясненията на подсъдимия, които съдът
подробно е обсъдил, отчитайки двойнствената им същност на доказателствено средство и на
средство за защита, както и свидетелските показания на свидетелите В. Т. и Г. Г..
Настоящият състав възприема изводите на първоинстанционния съд, че извънпроцесуалното
поведение на подсъдимия, преценено с оглед на неговите последващи ползването на
официалния документ действия и изразяващо се в продажба на закупения лек автомобил с
цел дистанциране от започналата полицейска проверка на редовността на извършената
сделка, не разкрива наличие на пряк умисъл на подсъдимия за престъпно ползване на
документа със съзнанието, че съдържанието му не е вярно.
Поради изложеното, по делото не е установено по несъмнен начин, че подсъдимият
П.Г. е извършил престъплението, за което е обвинен поради недоказаност на наличието на
пряк умисъл при извършването му.
При така изяснената фактическа обстановка, която напълно се възприема от
настоящата инстанция и не се налага нейното преповтаряне, районният съд е направил
обосновани и законосъобразни правни изводи относно липсата на субективен елемент от
състава на инкриминираното престъпление. Обжалваната присъда е обоснована,
законосъобразна, постановена при спазване на процесуалните правила, поради което за
въззивния съд липсват основания за нейната отмяна. По изложените съображения
подаденият въззивен протест се явява неоснователен и направените в него възражения
следва да бъдат оставени без уважение.
При тези изводи, Пернишкият окръжен съд не намира основания за отменяне на
обжалваната присъда, с която подсъдимият П. Г. Г. е признат за невинен по повдигнатото му
обвинение.
Правилно и в съответствие със закона районният съд е оставил за сметка на
държавата направените по делото разноски.
Водим от изложеното и на основание чл.338, във вр. с чл. 334‚ т. 6 от НПК‚ съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260001 /19.01.2021 год., постановена по НОХД №
00596 / 2020 год. по описа на Районен съд – Перник.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване и касационен протест по
аргумент от чл. 346 от НПК.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5