№ 1227
гр. С., 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание
на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20241000501341 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 656/05.02.2023г., постановено по гр.д. №8128/2022г. по описа на СГС,
ГО, 13 състав е уважен частично иск с правно основание чл.432 КЗ вр.чл.52 ЗЗД, като „ЗК
Лев инс” АД, е осъден да заплати в полза на М. К. Я. сумата от 30 000 лв. обезщетение за
причинени неимуществени вреди - телесни увреждания при ПТП на 12.04.2022 г. ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 28.07.2022г. до окончателното изплащане .
Със същото решение е отхвърлен иска в останалата му част за разликата над 30 000
лв. до претендираните 50 000 лв. като неоснователен.
Присъдени са разноски, като „ЗК Лев Инс“ АД, е осъдена да заплати по сметка на
СГС сумата от 1200 лева дължима д.т. и 360 лв. бюджетни разноски, на осн.чл.78 ал.6 ГПК, а
в полза на адв.С. Н.-К. възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА в размер на 3050 лв. По
компенсация на основание чл.78, ал.3 ГПК М. К. Я., е осъден заплати на „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД,
разноски в общ размер на 510 лв.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението са депозирани две въззивни жалби и от
двете страни по делото.
Жалбоподателят-ищец М. К. Я. оспорва решението в неговата отхвърлителна част
за разликата над 30 000лв. до 50 000лв. Изтъква факта, че е получил изключително тежки
травматични увреждания, изразяващи се в счупване на ляво коляно. Лекувано е оперативно
с поставянето на остеосинтеза по Вебер - 2 винта и обримчващ серклаж с тел. Предписана е
1
имобилизация за 30 дни, след изписването с указания за сваляне на конците на 14-тия ден и
смяна на превръзките с антикоагулантна терапия за дома с Ксарелто от 10 мг и дата за
контролен преглед. Коленното капаче е анатомична част от коленната става и когато е
фрактурирано страда цялата става. Въпреки направеното навременно оперативно лечение по
остеосинтезата на капачето, не е възможно да се възстанови точната му анатомична
конфигурация на микро ниво, което в по- далечно бъдеще /около 15 години/ ще се отрази
като развиващ се артрозен процес в лявото коляно с по-бързи темпове, отколкото при
нетравмираното дясно коляно. Ходът на този артрозен процес зависи и от външни фактори
като степен и честота на натоварване на долните крайници, особено тежко натоварване и
наднорменото тегло ако има такова. Въпреки направеното оперативно лечение по
остеосинтезата на капачето, не е възможно да се възстанови точната му конфигурация на
микро ниво, което в бъдеще ще се отрази като развиващ се артрозен процес в лявото коляно
с невъзможност да свие коляното си докрай - измерен е функционален дефицит от 30
градуса. Имал непрекъсната нужда от чужда помощ в ежедневието, гадене, световъртеж,
шум в ушите. Тези оплаквания продължават и понастоящем. Касае се за отоневрологичен
синдром с травмена генеза. Налагало се непрекъснато да приема обезболяващи
медикаменти. Бил е изцяло прикован към леглото, тъй като му било забранено да стъпва на
крака си. Не можел да се придвижва до тоалетна, нито да се изкъпе. Към настоящия момент
продължава да изпитва болки и неудобство, при промяна на времето и натоварване на левия
глезен и лявото ходило, изпитва болки. В резултат на ПТП е получил също и мозъчна увреда
с последващи КТ данни за дифузни нископлътни лезии в бялото вещество на двете
голямомозъчни хемисфери с възможен демиелиниращ процес. От разпитаната по делото
свидетелка - съпруга също се установява тежкото му състояние в резултат на ПТП, че след
операцията също изпитвал силни болки не само в крака, но и в главата. Поне два месеца бил
неподвижен и неспособен да се обслужва сам. Оплаквал се от болки и световъртеж, станал
нервен и сприхав. Моли за увеличение на присъденото обезщетение, съобразно годината на
ПТП 2022г.. Претендира разноски.
Жалбоподателят-ответник „ЗК Лев Инс“ АД оспорва решението в неговата
осъдителна част за разликата над 15 000 лв. до 30 000 лв. и моли съда да намали размера на
присъденото обезщетение. Посочва, че след произшествието, при ищеца е изведена една
окончателна диагноза - фрактура пател е синистри. При прегледа, направен от вещото лице
обективно е установено, че при флексията на ставата има дефицит от 30 градуса, както и
кожен оперативен белег, който е спокоен и не пречи на движенията на колянната става.
Също, че остеосинтезата не е извадена, въпреки, че на ищеца е казано, че същата трябва да
се извади. Вещото лице е посочило /стр. 3, абз. 3/, че ограничението на флексията от 30
градуса не е дефинитивно, и след отстраняване на поставения имплант (за което на ищеца
вече е дадено медицинско предписание) обемът на движенията в коляното постепенно ще
достигне до нормалните нива на сгъване и разгъване, дори без рехабилитация.
Отстраняването на остеосинтезата изисква хоспитализация за срок от 3 дни - за изваждане на
импланта, но тази процедура не изисква възстановителен период, нито води до понижена
работоспособност. Липсват констатации за хипотрофия на бедрената мускулатура.
2
Походката е самостоятелна, без помощни средства. Твърди, че ищецът е възстановен до ниво
на работоспособност, и невъзможността да сгъне коляното в обема на тези 30 градуса е по
причина от собственото му поведение, а не поради травмата. От друга страна, възможността
за развиване на артрозен процес в лявото коляно с по-бързи темпове се обсъжда под условие
и от външни фактори, вкл. предвид възрастово обусловените такива т.е. артрозния процес
неминуемо възрастово ще настъпи, но в каква степен би бил и в какви темпове, от травмата
на колянното капаче, и как тази травма ще се прояви спрямо артрозата на цялата става не би
могло да се предвиди, нито прогнозира, тъй като процесът е в условията на обусловеност от
значителен брой фактори на средата, непредвидими като проява, периодичност и влияние
именно върху посоченото състояние. Вещото лице посочва, че при прегледа, ищецът е
съобщил, че не е провел МРТ на мозъка, каквото изследване му е било предписано. Не е
приемал и изписания му медикамент против световъртеж. Също, че остеосинтезата не е
извадена, въпреки, че му е казано, че същата трябва да се извади. Що се отнася до
оплакването, че съдът да не е взел под внимание наличие на отоневрологичен синдром с
травмена генеза, предвид заключението на СМЕ, такова състояние не е диагностицирано
като настъпило при ищеца в резултат от осъществяване механизма на произшествието.
Направена е КТ на глава и мозък, като изследването е разчетено противоречиво, но поради
липсата на проведено изследване, назначено от лекарите, направили преглед на данните от
образните изследавния, на ищеца няма поставена неврологична диагноза и вещото лице е
категорично, че тя не може да се посочи като достоверен медицински факт, както и да е
свързана, в причинна връзка с процесния инцидент. Посочва, че недоказано остава
твърдението за налична мозъчна увреда, проявила се чрез дифузни нископлътни лезии в
бялото вещество на двете голямомозъчни хемисфери. Необосновано е поддържаното
възражение срещу размера на определеното обезщетение с довод за липса на пълно
възстановяване с оглед заключението на вещото лице за завършена консолидация на
фрактурата, за изтичане на възстановителния срок - общо за около 2-2,5 месеца. Няма
медицинска документация, установяваща прояви на гадене, световъртеж, шум в ушите,
които от друга страна се проявяват не само по причина от травматизъм, но и от хронични
състояния - напр. високо кръвно, Мениеров синдром, но и от вирусни заболявания, и дори
провокирани от фактори от средата. Затова моли за намаляване размера на присъденото
обезщетение. Претендира разноски.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.432 КЗ вр. чл. 52 и
чл.45 ЗЗД.
Ищецът М. К. Я. твърди, че на 12.04.2022 г. около 04:20 часа в гр.С., на бул. „Александър
Малинов“ е настъпило ПТП между управлявания от него л.а. и лек автомобил „Шевролет
Каптива“ с per. № ********, управляван от К. К. М., който при маневра завой наляво му е
отнел предимството на кръстовище и знак Б 3. От произшествието получил тежки
3
травматични увреждания, изразяващи се във фрактура на ляво коляно, мозъчна увреда с
последващи КТ данни за дифузни нископлътни лезии в бялото бещество на двете
голямомозъчни хемисфери с възможен демиелиниращ процес. Търпял силни болки и
неудобства, които продължават и понастоящем. Твърди, че за управлявания от делинквента
л.а. е имало застраховка ГО по застрахователна полица № BG/22/121003477404, валидна до
16.12.2022г. по застраховка „ГО“. Претендира обезщетение за търпени неимуществени вреди
- болки и страдания от телесни увреждания, настъпили в резултат на ПТП от 12.04.2022 г., в
размер на сумата от 50 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на ПТП -
12.04.2022 г., до окончателното плащане.
Ответникът „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, оспорва така предявения иск изцяло като неоснователен и
недоказан. Оспорва механизма на ПТП. Заявява възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, за когото твърди, че се е движил на
забранено за движение място на пътното платно; при забранен сигнал на светофарната
уредба; с превишена и несъобразена скорост и без поставен обезопасителен колан.
Поддържа, че предвид действията на водача на другото МПС, за него е налице случайно
деяние по смисъла на чл. 15 НК. Оспорва ищецът да е търпял неимуществени вреди, които
да стоят в пряка причинна връзка с настъпилото на 12.04.2022 г. ПТП. Оспорва иска по
размер, като прекомерен и несъответстващ на принципа на справедливостта, установен с
чл.52 ЗЗД.
От фактическа страна се установява, че на 12.04.2022 г. в гр. С. около 04.20 ч. л.а.
Шевролет Каптива рег.№ ******** с водач К. К. М. се е движил по бул. „Александър
Малинов“ с посока на движение от ул.„Околовръстен път“ към ул.„Анна Ахматова“ и в
района на кръстовището с ул.„Св Киприян“, при маневра завиване наляво, участва в ПТП с
насрещно движещият се л.а. Киа Сеед per.№******** управляван от ищеца. Последния е
транспортиран до УМБАЛ "Света АННА“, където след установяване фрактура на лява
патела е предприето оперативно лечение чрез кръвна репозиция и поставяне на метална
остеосинтеза и е изписан за домашно лечение на 18.04.2022г.
От заключението по допуснатата АТЕ /л.67/, кредитирано от съда като обективно и
компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че на кръстовището е налична
трисекционна светофарна уредба, която по време на произшествието е светела само с жълта
светлина. Лек автомобил Киа Сеед рег. № ******** се е движел направо по бул.
“Александър Малинов” в посока от бул. "Цариградско шосе” към бул. "Околовръстен път”
със скорост от порядъка на 67 км/ч. Приближавайки към кръстовището с ул. „Св. Киприян“ в
същото време, л.а. Шевролет Каптива с водач К. К. М., който се е движил в обратната
посока, е навлязъл в кръстовището извършвайки ляв завой, като преминал в насрещната
лента, където е последвал удар с челната зона на л.а.Киа Сеед върху преден десен калник,
колело и врата на л.а. „Шевролет“. Водачът на л.а.Киа Сеед не е имал техническа
възможност да предотврати удара, тъй като опасната зона за спиране при скорост от
66,91 км/ч (18,59 м/с) е 53,21 метра, при скорост от 50,00 км/ч (13,89 м/с) е 35, 33 метра, а в
момента на навлизането на л.а.„Шевролет“ в платното за насрещно движение разстоянието
4
до мястото на удара, на което се е намирал л.а.„Киа“ е било 23,49 метра. Причината за
настъпване на произшествието е единствено в субективните действия на водача на л.а.
Шевролет Каптива, който е следвало да изчака преминаването на л.а. през кръстовището,
след което да предприема маневра ляв завой, с оглед което произшествието е било
предотвратимо за него. Изложено е становище, че скоростта на движение на л.а. Киа Сеед
рег. № ******** е от порядъка на 67 км/ч./ над максимално разрешената за градски условия/,
но тази скорост не се намира в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП. Обоснован е
извод, че ударът е технически непредотвратим за водача на л.а. Киа Сеед, тъй като от
момента на възприемане на опасността - навлизането на л.а.„Шевролет“ в платното за
насрещно движение разстоянието до мястото на удара, на което се е намирал л.а.„Киа“ е
било 23,49 метра.
В този смисъл пострадалият не е допринесъл за неговото настъпване, доколкото за него
ударът е бил непредотвратим, а скоростта му на движение не се намира в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилото ПТП. Още повече л.а., водач на който е пострадалият, се е
движел по път с предимство, а водачът на л.а.Шевролет Каптива не се е съобразил със знак Б
3-Спри, пропусни движещите се по път с предимство, преди предприемане на маневра - ляв
завой. Затова правилно е прието за недоказано пълно и главно възражението за
съпричиняване, изразяващо се в движение с несъобразена скорост и рязко завъртане на
колана.
От заключението на допуснатата СМЕ, депозирано на л.39 от делото, прието от съда като
обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че в резултат на
ПТП ищецът е получил само една средна телесна повреда, а именно „Фрактура пателе
синистри“ (счупване на лявото колянно капаче). Фрактурата е лекувана оперативно с
поставянето на остеосинтеза по Вебер- 2 винта и обримчващ серклаж с тел. Предписана е
имобилизация за 30 дни след изписването, указания за сваляне на конците на 14-ия ден и
смяна на превръзките, антикоагулантна терапия за дома (Ксарелто от 10 мг.). Вещото лице
посочва, че при прегледа, ищецът му е съобщил, че не е провел МРТ на мозъка, каквото
изследване му е било предписано. Не е приемал и изписания му медикамент против
световъртеж. Също, че остеосинтезата не е извадена, въпреки, че му е казано, че същата
трябва да се извади. В медицинските документи на ищеца не се откриват диагнози въз
основа на обективен статус като мозъчно сътресение и/или намерени рани в областта на
главата и лицето. Направена е КТ на глава и мозъка, като изследването е разчетено
противоречиво, но поради липсата на проведено изследване, назначено от лекарите,
направили преглед на данните от образните изследавния, няма поставена неврологична
диагноза и вещото лице е категорично, че тя не може да се посочи като достоверен
медицински факт, както и дали е свързана, в причинна връзка с процесния инцидент.
Обективно е установил от прегледа, че при флексията на ставата има дефицит от 30 градуса,
както и кожен оперативен белег, който е спокоен и не пречи на движенията на колянната
става. Липсват констатации за хипотрофия на бедрената мускулатура. Походката е
самостоятелна, без помощни средства. Вещото лице е категорично, че по отношение на
5
фрактурата на колянното капаче е настъпило пълно възстановяване за срок от около 2.5 до 3
месеца. Ограничението на флексията от 30 градуса не е дефинитивно, и след отстраняване
на поставения имплант (за което на ищеца вече е дадено медицинско предписание) обемът
на движенията в коляното постепенно ще достигне до нормалните нива на сгъване и
разгъване, дори без рехабилитация. Също така установява, че въпреки наместването на
счупеното и поради невъзможност това да стане идеално точно е възможно след години да
страда от преждевременен артрит на лявото коляно. Формиран е извод, че ищецът е
възстановен до ниво на работоспособност, като възможността за развиване на артрозен
процес в лявото коляно с по-бързи темпове се обсъжда под условие и от външни фактори,
включително и предвид възрастовообусловените. Отстраняването на остеосинтезата изисква
хоспитализация за срок от 3 дни - за изваждане на импланта, но тази процедура не изисква
възстановителен период, нито води до понижена работоспособност.
Що се отнася до колана посочва, че в медицинските документи представени в делото не се
откриват диагнози въз основа на обективен статус като мозъчно сътресение и/или намерени
рани в областта на главата и лицето, травматични състояния които са в полза на не поставен
предпазен колан, доколкото главата може да се удари в твърдите повърхности от интериора
на купето пред нея, само ако водача в случая е бил без предпазен колан./а вещото лице Е.
уточнява, че за л.а. Киа, управляван от ищеца ударът е челен/. Ако ударът при процесното
ПТП е бил предимно челен за колата на ищеца, то данните за травматичните му увреждания
говорят за не поставен предпазен колан, доколкото главата и коляното са имали обхвата да
достигнат до твърдите повърхности от интериора на купето, намиращи се пред тях и да
понесат травматични увреди. Ако е бил предимно страничен от ляво, то същите травматични
увреждания биха се получили без значение дали ищецът е бил с поставен или не предпазен
колан.
Следователно възражението за съпричиняване поради непоставен колан би било
основателно, но доколкото не е предмет на въззивно обжалване, в тази част решението е
влязло в сила. Жалбите релевират доводи единствено за обема на причинените вреди.
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства - разпит на св.Я.а в о.с.з. на
18.05.2023г., чийто показания съдът кредитира напълно като обективно дадени и вътрешно
непротиворечиви, при условията на чл.172 ГПК.
От показанията на св.Я.а се установява, че непосредствено след катастрофата пострадалият
й се обадил по телефона, като бил неадекватен, уплашен, изпитвал силни болки и имал кръв
по главата. В окръжна болница й казали, че предстои операция на коляното. Имал и удар по
главата, наранявания между веждите. След операцията също изпитвал силни болки не само в
крака, но и в главата. Поне два месеца бил неподвижен на легло и неспособен да се
обслужва сам, бил на подлога. При домашното лечение се оплаквал от болки и световъртеж,
станал неврен и сприхав. Твърди, че към момента вече върви, но куца и има лек оток. На
03.05.2022г. заради проблеми с главата посетили болница „Св.Наум“, според когото има
контузия на главата, а ЯМР не са правили, защото им казали, че няма нужда и всичко се
вижда. Тези показания съдът кредитира с изключение твърдението за наличието на контузия
6
на главата, тъй като влизат в противоречие със заключението на вещото лице по
депозираната СМЕ, а именно освен анамнестичните оплакванията на ищеца в УМБАЛ „Св.
Анна“ от гадене, главоболие и световъртеж при прегледа от неврохирург и установените
симптоми за световъртеж с комбиниран отоневрологичен синдром, поради липсата на МРТ
няма поставена неврологична диагноза като достоверен медицински факт, която да е
свързана в причинна връзка с процесното ПТП.
На 28.04.2022г. е депозирана покана, съгласно която ищецът е предявил пред ответното
застрахователно дружество искане за изплащане на обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди, вследствие на ПТП /л.11/.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
Съгласно чл.432 ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност”. Основателността на прекия иск предполага установяване при условията на
пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1/настъпилото ПТП и неговия
механизъм, 2./противоправното поведение на виновния водач, 3./ претърпените
неимуществени вреди и 4./наличието на пряка причинна връзка между вредите и
настъпилото ПТП 5./ ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на
причинилия произшествието водач. Вината съгласно установената с нормата на чл.45 ал.2
ЗЗД законова презумпция се предполага.
Установи се, че ищецът е пострадал при пътен инцидент, представляващ резултат от
противоправно и виновно /по презумпция от чл. 45, ал. 2 ЗЗД/ поведение на водач, който е
нарушил правилата за движение по пътищата, като на кръстовище при маневра завой
наляво е отнел предимство.
На второ място, това противоправно и виновно поведение се намира в пряка причинна
връзка с претърпените от ищеца травматични увреждания, наложили разходване на парични
средства за лечение и обусловили временно влошаване на здравето, съпътствано с болки и
страдания, главно от емоционален и битов характер в резултат на преживения психически
стрес от създалата се ситуация и причинените телесни повреди.
Застрахователят не е доказал пълно и главно релевираното от него възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в движение с несъобразена скорост,
довело до настъпване на ПТП, поради което съдът приема, че нормата на чл.51 ал.2 ЗЗД е
неприложима. Възражението е въведено с отговора, но в.л. е категорично, че за него ударът
е бил непредотвратим.
Гореизложените правни констатации обосновават извода за наличието на предпоставките на
чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД по отношение на причинителя на вредата, а именно: вреди, виновно
противоправно деяние от страна на причинителя на вредата, причинна връзка между това
деяние и част от причинените вреди. При това положение ищецът има правото да получи
7
обезщетение за причинените му вреди - неимуществени и имуществени .
Досежно размера на обезщетението, съдът съобрази следните обстоятелства:
В процесния случай ищецът претендира претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания от факта на обездвижване в резултат на получените при процесното
произшествие увреждания.
От изложеното по-горе, както и предвид факта, че пострадалият е бил на 33 години към
датата на ПТП през 2022г. - в работоспособна възраст, че е получил само една средна
телесна повреда, а именно „ Фрактура пателе синистри“ (счупване на лявото колянно
капаче), лекувана оперативно с поставянето на остеосинтеза по Вебер- 2 винта и обримчващ
серклаж с тел. Пострадалият не е провел МРТ на мозъка, каквото изследване му е било
предписано. Не е приемал и изписания му медикамент против световъртеж. Точно затова
недоказано остава твърдението за наличието на отоневрологичен синдром с травмена генеза
и контузия на главата. В медицинските документи на ищеца не се откриват диагнози въз
основа на обективен статус като мозъчно сътресение и/или намерени рани в областта на
главата и лицето. Направена е КТ на глава и мозъка, като изследването е разчетено
противоречиво, но поради липсата на проведено изследване, назначено от лекарите,
направили преглед на данните от образните изследавния, няма поставена неврологична
диагноза и вещото лице е категорично, че тя не може да се посочи като достоверен
медицински факт, както и да е свързана, в пряка причинна връзка с процесния инцидент.
Вещото лице е категорично, че по отношение на фрактурата на колянното капаче е
настъпило пълно възстановяване за срок от около 2.5 до 3 месеца. Ограничението на
флексията от 30 градуса не е дефинитивно, и след отстраняване на поставения имплант (за
което на ищеца вече е дадено медицинско предписание) обема на движенията в коляното
постепенно ще достигне до нормалните нива на сгъване и разгъване, дори без
рехабилитация. От друга страна остеосинтезата не е извадена, въпреки, че му е казано, че
същата трябва да се извади. Отстраняването на остеосинтезата изисква хоспитализация за
срок от 3 дни - за изваждане на импланта, но тази процедура не изисква възстановителен
период, нито води до понижена работоспособност. Липсват констатации за хипотрофия на
бедрената мускулатура. Походката е самостоятелна, без помощни средства. Въпреки
наместването на счупеното е възможно след години да страда от преждевременен артрит на
лявото коляно. Формиран е извод, че ищецът е възстановен до ниво на работоспособност,
като възможността за развиване на артрозен процес в лявото коляно с по-бързи темпове се
обсъжда под условие и от външни фактори, включително и предвид възрастта. Съдът
съобразява факта, че възстановяването е продължило за около 2-3 месеца, като няма данни
за усложнения т.е. към момента е напълно възстановен и няма трайни негативни
последици.
С оглед горното съдът намира, че обезщетението за неимуществени вреди, в присъдения
размер от 30 000 лв. за 2022г. е завишено и следва да бъде намалено до 20 000 лв. Върху
главницата е дължима и законна лихва считано от датата на поканата 28.04.2022г. до
окончателното й изплащане. С оглед диспозитивното начало в процеса тя следва да бъде
8
присъдена така, както е поискана изрично в жалбата - от 28.07.2022г./в тази част няма
релевирани доводи в жалбата/ В този смисъл при частично несъвпадане изводите на първа и
настоящата инстанции решението следва да бъде отменено в осъдителната му част за
разликата над 20 000 лв. до 30 000 лв. и потвърдено в останалата му част.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Обжалваем интерес от общо 35 000 лв., като жалбата на ищеца е неоснователна, а тази на
застрахователя е частично основателна. Затова в полза на ищеца не се дължат разноски за
въззивна инстанция, а и такива няма направени. Съобразно този изход на делото ответникът
следва заплати на адв. С. К. Н.-К. възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА в размер на 1130
лв., без ДДС, тъй като пълномощното на л.4 е с дата 26.04.2022г. т.е. в старата редакция на
чл.7, ал.2, т. 5 Наредба № 1/2004г. на ВАС, преди изменението от 04.11.2022г.
На осн.чл.78 ал.3 ГПК жалбоподателят-ищец дължи в полза на жалбоподателя-ответник
направените пред настоящата инстанция разноски, които възлизат общо на 220 лв. и 540 лв.,
съгласно списък по чл.80 ГПК. От тях дължими са само 325.71 лв. разноски за въззивна
инстанция.
Разноските, пред първа инстанция, следва да се преизчислят, както следва:
На осн.чл.78 ал.6 ГПК по сметка на СГС е дължима държавна такса в размер на 800 лв. и
разноски за експертизи платени от бюджета от 360 лв. Съобразно уважената част от иска
ответникът следва заплати на адв. С. К. Н.-К. възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА в
размер на 1130 лв. без ДДС, тъй като пълномощното на л.4 е с дата 26.04.2022г. т.е. в старата
редакция на чл.7, ал.2, т. 5 Наредба № 1/2004г. на ВАС, преди изменението от 04.11.2022г. На
осн.чл.78 ал.3 ГПК ищцата дължи в полза на застрахователя сумата от 504 лв. с оглед
отхвърлената част от иска /30 000 лв./
Воден от горното и на основание чл. 271т ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 656/05.02.2023г., постановено по гр.д. №8128/2022г. по описа на СГС,
ГО, 13 състав, В ЧАСТТА, с която искът е уважен за разликата над 20 000 лв. до 30 000 лв.,
д.т. и разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. К. Я., ЕГН ********** съдебен адрес гр.С., бул. Македония
№ 12, ет.3, чрез адв. С. К. Н.-К. срещу ЗК ”Лев Инс” АД, ЕИК *********, адрес: гр. С., п.код
1700 ул. “Симеоновско шосе” 67А, иск с правно основание чл.432 КЗ вр.чл.52 ЗЗД, за
разликата над 20 000 лв./двадесет хиляди лева/ до сумата от 30 000 лв. /тридесет хиляди
лева/ обезщетение за причинени неимуществени вреди - телесни увреждания при ПТП на
12.04.2022г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.07.2022г. до
окончателното изплащане .
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
9
ОСЪЖДА ЗК ”Лев Инс” АД, ЕИК *********, адрес: гр. С., п.код 1700 ул. “Симеоновско
шосе” 67А, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА адв. С. К. Н.-К. сумата в размер на 1130 лв.
/хиляда сто и тридесет лева/ без ДДС, адв. възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА, за първа
инстанция, както и сумата в размер на 1130 лв. /хиляда сто и тридесет лева/ без ДДС, адв.
възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА, за въззивна инстанция.
ОСЪЖДА М. К. Я., ЕГН ********** съдебен адрес гр.С., бул. Македония № 12, ет.3, чрез
адв. С. К. Н.-К. ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА ЗК ”Лев Инс” АД, ЕИК *********, адрес: гр.
С., п.код 1700 ул. “Симеоновско шосе” 67А, сумата от 504 лв. /петстотин и четири лева/
направени разноски за първа инстанция, както и сумата от 325.71 лв. /триста двадесет и пет
лева/ разноски за въззивна инстанция, съразмерно на отхвърления обжалваем интерес.
ОСЪЖДА ЗК ”Лев Инс” АД, ЕИК *********, адрес: гр. С., п.код 1700 ул. “Симеоновско
шосе” 67А, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА съда сумата от 1160 лв./хиляда сто и
шестдесет лева/ на осн.чл.78 ал.6 ГПК.
В осъдителната част до 15 000 лв. решението като необжалвано е влязло в сила.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10