О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2
гр. Велико Търново, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в закрито заседание на двадесет и
втори февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ДИАНКА ДАБКОВА КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ |
|
при секретар |
……………………………………. |
И с участието |
|
на прокурора |
…………………………………….. |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
КАЛЧЕВ |
|
|
по касационно административен характер дело № 10025 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2022 г. |
||
Производството е по реда чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на адв. И.М., като пълномощник на М.В.М. *** срещу Решение № 588/01.12.2021г. /с характер на определение/ по АНД № 1005/2021 г. по описа на Районен съд – В. Търново. В частната жалба се излагат оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното определение. Иска се неговата отмяна и вместо него постановяване на друго, с което да се осъди ответната страна да заплати на процесуалния представител на жалбоподателя възнаграждение в размер на 180 лв. съобразно отменената част от наказателното постановление.
Ответникът не взема становище по частната жалба.
Съдът, като взе предвид доводите в частната жалба и доказателствата по делото, установи от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна.
С Наказателно постановление № 20-1275-000831/10.06.2020 г. на началник сектор при ОД на МВР – В. Търново, на М.В.М. са наложени глоба в размер на 20 лв. на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, глоба в размер на 20 лв. на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение на чл. 186, ал. 7 от ЗДвП и глоба в размер на 10 лв. на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. НП е обжалвано пред ВТРС от адв. И.М. като пълномощник на М.М.. В приложения към жалбата бланков договор за правна защита и съдействие от 30.06.2021 г. в графата „договорено възнаграждение“ е посочено „по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата“. Адв. И. М. е осъществил процесуално представителство по делото, като е поискал да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата.
С Решение № 521/29.10.2021 г. по АНД № 1005/2021 г. по описа на ВТРС е отменено НП № 20-1275-000831/10.06.2020 г. в частта, в която на М.В.М. за нарушение на чл. 186, ал. 7 от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лв. и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лв., а в останалата част НП е потвърдено. В мотивите на решението е прието, че в полза на адвоката, осъществил процесуалното представителство следва да се присъди възнаграждение в размер на 100 лв., определено на основание чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждение в съответствие с фактическата и правна сложност на делото и съобразно уважената част от жалбeната претенция. С диспозитива на решението съдът е осъдил ОД на МВР – В. Търново да заплати на М.В.М. сумата в размер на 100 лв., представляваща направени по делото разноски за възнаграждение на упълномощен адвокат, съобразно уважената част от жалбената претенция, съобразно чл. 66, ал. 3 от ЗАНН и чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
От адв. И. М. е подадена молба, с която същият е поискал от ВТРС да поправи постановения съдебен акт относно разминаването между мотивите и диспозитива за това в чия полза се присъждат разноските, както и да увеличи размера на адвокатското възнаграждение на 180 лв. съобразно уважената част от жалбата.
При тази фактическа обстановка е издадено на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК оспореното Решение № 588/01.12.2021 г. по АНД № 1005/2021 г. по описа на Районен съд – В. Търново, с което съдът е допълнил Решение № 521/29.10.2021 г. по АНД № 1005/2021 г. в частта за разноските, като е осъдил ОД на МВР – В. Търново да заплати на М.В.М. сумата в размер на 80 лв., представляваща направени по делото разноски за възнаграждение на упълномощен адвокат, съобразно уважената част от жалбената претенция, съобразно чл. 66, ал. 3 от ЗАНН и чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
Решението /с характер на определение по чл. 248, ал. 3 от ГПК/ е неправилно. На първо място следва да се посочи, че първоначалното решение не е непълно, тъй като със същото съдът се е произнесъл по всички искания на страните, вкл. и за разноските, за да се допълва впоследствие с процесния акт, а при приетото от него съдът е следвало да измени първоначалното си решение в частта за разноските.
На следващо място, неправилно съдът е осъдил ОД на МВР – В. Търново да заплати разноски на М.В.М.. От адв. И. М. е осъществено процесуално представителство не срещу договорено и платено възнаграждение, а на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА – безплатно на материално затруднено лице, съобразно вписването в договора за правна помощ и съдействие. В такъв случай и при цялостно или частично уважаване на претенцията, съобразно чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, платимо от другата страна, чийто размер не може да е по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2. Тоест възнаграждението се заплаща в полза на адвоката, осъществил правната защита, а не в полза на неговия клиент. По отношение размера на това възнаграждение следва да се посочи, че в случая съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата при материален интерес до 1000 лв. /какъвто е случаят/, възнаграждението е 300 лв. При отменени глоби в размер на 30 лв. от наложените общо в размер на 50 лв. /или 60 %/, то адвокатското възнаграждение следва да бъде определено в размер на 180 лв.
Изложеното налага отмяна на обжалваното решение като вместо него се постановява ново, с което се уважава искането на молителя за изменение на решението в частта на постановените разноски.
Водим от горното и на основание чл. 235, ал.1 от АПК Великотърновският административен съд,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
Решение № 588/01.12.2021 г. по АНД № 1005/2021 г. по описа на Районен съд – В.
Търново и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ
Решение № 521/29.10.2021 г. по АНД № 1005/2021 г. по описа на Районен съд – В.
Търново в частта за разноските, като ВМЕСТО присъдените в полза на М.В.М., ЕГН **********,
разноски в размер на 100 лв., Областна дирекция на МВР – Велико Търново следва
да заплати на адв. И.Т.М. от ВТАК, ЛН:**********, съдебен адрес ***, офис 3, сумата
от 180 лв. /сто и осемдесет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение по
чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.