Определение по дело №580/2020 на Софийски градски съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр.София,   30.11.2020 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-14 състав, в закрито заседание на тридесети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА

като разгледа търг.дело № 580 по описа на съда за 2020 г., взе предвид следното:

 

Производството  е по чл.130 ГПК.

С исковата молба Ц.М. БМ., чрез адв.В. предявява против „Е.“ ООД иск с правно основание чл.29, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ за признаване за установено несъществуването на вписано обстоятелство – приемане на И.И.Х.за съдружник в търговското дружество „Е.“ООД, чрез записване на нови 50 дяла с номинал 100 лева, вписано с № 20150820112225. Твърди, че е кредитор на съдружника Е.А.К.с вземане в размер на 37 000 лв. по заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№23825/2017 г. на СРС, ГО, 50 състав и вземане в размер на 175 140 лв. за което е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№4947/2019 г. на СРС, 65 състав. Приемането на нов съдружник осуетявало възможността му да се удовлетвори от вземанията си спрямо съдружника К.от имуществото на дружеството, поради намаляването му чрез приемане на нов съдружник, тъй като така К.вече не е негов едноличен собственик. Твърди, че непосредствен позитивен резултат от уважаване на иска би настъпил в правната сфера на ищеца, доколкото при установяване че е несъществуващо вписано обстоятелство – приемане на  нов съдружник и заличаването му, имуществото на неговия длъжник Е.А.К.би се увеличило с 50 на сто от капитала на дружеството „Е.„ ООД, а ищецът – нейн кредитор би се удовлетворил по – лесно от имуществото на своя длъжник.

Твърди се, че е вписано несъществуващо обстоятелство, доколкото вписването от 20.08.2015 г. е било извършено въз основа на нищожно решение на едноличния собственик на капитала от 03.08.2015 г. за приемане на И.И.Х.за съдружник на посочените при условие на евентуалност основания: противоречие със закона;  привидност;  заобикаляне на закона; накърняване на добрите нрави; липса на съгласие.

 Ответникът оспорва иска като недопустим, поради липса на правен интерес за ищеца от предявяване на установителния иск; оспорва изцяло твърденията, че ищецът е кредитор на съдружника К.. При евентуалност – оспорва иска като неоснователен.

Съдът, за да се произнесе взе предвид следното:

Разпоредбата на чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ урежда активната легитимация по исковете по чл. 365, т. 3 ГПК за защита срещу порочните вписвания в Търговския регистър, като овластява, извън прокурора, всяко трето лице с правен интерес, да предяви иск за защита срещу незаконосъобразните /извършени при отсъствие на законовите предпоставки/ вписвания. Непротиворечива е съдебната практика, че активно легитимирано да проведе установителните искове чл. 365, т. 3 ГПК във вр. с чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, е това трето лице, чието правно положение е засегнато от вписаното обстоятелство и би се променило вследствие на заличаването му. Заинтересовано е лице, което не е било страна в охранителното производство, т. е. трето за регистърното производство, като преценката за наличие на правния му интерес от предявения иск е винаги конкретна, обусловена от твърденията за засегнати негови съществуващи реални права и вида на търсената защита, и кумулативно - от възможността като последица при успешно провеждане на иска, да се постигне целеното изменение в съществуващото правно положение на ищеца. Правният интерес от предявяване на установителните искове по чл. 29, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ е абсолютна процесуална предпоставка, за чието наличие съдът следи служебно. Такъв интерес ще е налице, когато заличаването на вписаните обстоятелства по реда на чл. 30 от ЗТРРЮЛНЦ, като последица от успешното им провеждане, ще рефлектира благоприятно непосредствено в правната сфера на ищеца, а такъв е случаят когато ищецът е носител на права, които са несъвместими с вписаните обстоятелства, или чието упражняване е препятствано, или осуетено от вписването.

В случая ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на исковете с опасността да не може да удовлетвори свое парично вземане спрямо досегашен съдружник Е.К., но такова обаче не би било възможно да настъпи пряко от имуществото на търговското дружество, а с евентуалното предприемане на ищеца на принудително изпълнение върху дружествени дялове. Дори и да се приеме, че същият има качеството на кредитор на този съдружник, то за него съществува възможност в предвидените от закона случаи да оспори чрез конститутивен иск извършено от неговия длъжник прехвърляне на дяловете в полза на трето лице, независимо от вписването на това прехвърляне в търговския регистър – напр. чрез всички предвидени искове за обявяване на относителна недействителност на прехвърлянето /чл. 135 ЗЗД, чл. 646, чл. 647 ТЗ, чл. 216 ДОПК и др. /, или с иск за нищожност. Едва след успешното провеждане на подобни искове и при наличие на изпълнително основание за паричното си вземане кредиторът може да насочи принудителното изпълнение върху съответните дружествени дялове. Това изпълнение може да се насочи срещу дружествени дялове, независимо от това кой е вписан в търговския регистър за техен притежател– стига съдебното решение да има действие и за приобретателя,  или той да е обвързан от същото. Ако прехвърлянето на дяловете е нищожно, или действието му отпадне с обратна сила /в т.ч. по силата на съдебното решение/, то вписаното в търговския регистър лице няма да е станало действителен собственик на дружествените дялове. Вписването в случая не създава права, а е само средство за тяхното доказване. Затова за кредитора не съществува интерес от заличаване на вписване и това не е условие за провеждане на принудително изпълнение срещу дружествени дялове,

С оглед на изложеното, съдът намира, че и при успешно провеждане на предявения за разглеждане иск не би рефлектирало пряко върху правата и имуществената сфера на ищеца Ц.М., а дали то осуетява или не права на наследници на починал съдружник не е от значение за възникването и съществуването на правен интерес у ищеца от търсената защита.

Така мотивиран, съдът

 О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по търг.дело № 580 по описа за 2020 година на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI- 14 състав, като недопустимо.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: