Решение по дело №1029/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 799
Дата: 22 юни 2022 г.
Съдия: Мая Недкова
Дело: 20223100501029
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 11 май 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 799
гр. Варна, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Константин Д. Иванов

мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20223100501029 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба вх. №: 263044/14.03.2022г. от ИВ.
Д. Г. ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, бул. „Вл.Вл.“, бл. 54, вх. А, ет. 8, ап. 25, чрез
процесуален представител против Решение № 260114/22.02.2022г. по гр.дело № 713/2020г.
по описа на ВРС, 51 св., с което е ОТХВЪРЛЕН предявения от въззивника срещу ИЛК. Д.
ДР. ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „Вл.Вл.“, бл. 11, вх. 11, ет. 2, ап. 29, иск с
правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 12 000 лв. /дванадесет
хиляди лева/ – частичен иск от сума в общ размер на 35 000 лв., представляваща сбор от
предоставени от ищеца на ответницата без основание парични средства в периода от
м.11.2008 г. до м. 08.2019 г., вкл., за погасяване на дължимите погасителни вноски по
договор за банков ипотечен кредит № И-1993/TR72992563 от 31.10.2008 г., сключен между
ответницата и „Уни Кредит Булбанк“ АД, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 21.01.2020 г., до окончателното изплащане на
задължението.
Считайки обжалваното решение за неправилно, постановено по непредявен иск,
както и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, въззивника
претендира неговата отмяна и постановяване на друго, с което иска му да бъде уважен.
Твърди, че неправилно съда е квалифицирал и разгледал иска, като такъв по чл. 59 от ЗЗД, а
не по чл.55 ал.1 пр.2 от ЗЗД , която правна квалификация съответства на изложените в
исковата молба фактически твърдения. От там и съда неправилно е разпределил и
доказателствената тежест. Оспорват се изводите на съда за недоказаност на предявения иск,
като се излага, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
заплатените от бившата му съпруга и дъщеря на ответника суми по кредита са такива на
двамата бивши съпрузи, доколкото не е оборена презумцията за съвместния принос. Твърди
се,че съда неправилно е извършил преценка на събраните доказателства като е кредитирал
недопустими и неотносими такива – свидетелски показания и, че през процесния период
семейството е кандидатствало за общинско жилище и не е обсъдил заключението но СГрЕ,
1
което е релевантно за правния спор.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован не се явява, чрез процесуалния си
представител, поддържа жалбата.Претендира същата да бъде уважена, както и присъждане
на разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна,
в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение, което намира за правилно и законосъобразно.Претендира потвърждаването му и
присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание въззививаемият, редовно призован не се явява, чрез
процесуалния си представител, поддържа депозирания отговор на жалбата. Моли същата да
бъде отхвърлена, а решението - да бъде потвърдено.Претендира присъждане на сторените по
делото разноски.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания.
За да се произнесе съставът на ВОС ,намира за установено следното:
Производството пред районния съд е образувано по предявен ИВ. Д. Г. срещу ИЛК.
Д. ДР. иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД , за заплащане на сумата от 12 000 лв. –
частичен иск от сума в общ размер на 35 000 лв., представляваща сбор от предоставените
от ищеца на ответницата без основание средства в периода от м.11.2008 г. до м. 08.2019 г.,
вкл., предназначени за погасяване на дължимите погасителни вноски по договор за банков
ипотечен кредит № И-1993/TR72992563 от 31.10.2008 г., сключен между ответницата и
„УниКредит Булбанк“ АД, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба
– 21.01.2020 г., до окончателното изплащане на задължението.
В хода на производството пред ВРС е прието за съвместно разглеждане направеното
от ответницата евентуално процесуално възражение за прихващане на претендираната
главница от 12000 лв. с насрещно нейно вземане към ищеца с правно основание чл. 59, ал. 1
ЗЗД за сумата от 37500 лв., представляваща обезщетение за лишаването й от ползването на
собствения й апартамент № 56, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Вл.Вл.“, бл. 36, вх. 2, ет. 6, за
периода от м. декември 2008 г. до м. май 2019 г.
В исковата и уточняващите молби ищецът ИВ. Д. Г. твърди, че на 30.04.2006г. е
сключил граждански брак с Е.О. Г.а – дъщеря на ответницата. Поради нуждата от семейно
жилище двамата решили да закупят апартамент чрез банков кредит, като се съгласили
кредитът да бъде изтеглен от ответницата И.Д., респ. и имотът да бъде записан на нейно
име, тъй като същата щяла да получи по-изгодни условия по кредита.Твърди също,че след
изплащането на кредита, ответницата се задължила да прехвърли собствеността върху
жилището на съпрузите И. и Е. Г.и. На 05.11.2008 г. ответницата придобила чрез покупко -
продажба избрания апартамент № 56, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Вл.Вл.“, бл. 36, вх. 2, ет.
6 и го предоставила за ползване на съпрузите.Те от своя страна ежемесечно изплащали с
получаваните от тях доходи месечните вноски по договора за банков ипотечен кредит № И-
2
1993/TR72992563 от 31.10.2008 г., сключен между ответницата и „Уникредит Булбанк“ АД,
с оглед на уговореното последващо придобиване на закупения с кредита апартамент.
Поддържа, че за периода от закупуването на жилището през м.11.2008 г. до фактическата му
раздяла с дъщерята на ответницата през м. 08.2019 г., вкл., той ежемесечно предоставял на
съпругата си негови средства от получавано трудово възнаграждение, продажба на
съсобствен недвижим имот, както и получавана рента на земеделски земи, които тя да
превежда по лични банкови сметки на ответницата, открити в „УниКредит Булбанк“ АД и
„Банка Пиреос България“ АД и предназначени за заплащане на вноските по
кредита.Твърди, че за посочения период, предоставената от ищеца в полза на ответницата
сума възлизала в общ размер на 35 000 лв. , като след развода му с Е., майка й му заявила,
че няма да му прехвърли правото на собственост върху апартамента, нито ще му върне
заплатените от него суми по кредита. Поради изложеното счита, че ответницата
неоснователно се е обогатила за негова сметка с предоставената й сума от 35 000 лв.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата И.Д. е депозирала отговор на исковата молба, в
който оспорва иска като неоснователен. Не оспорва , че на посочената дата е придобила
процесния апартамент, но оспорва да го е направил с уговорка да го прехвърли на
семейството на дъщеря й, както и някой друг освен нея да е погасявал вноските по кредита.
Твърди, че през последните 15-20 години е реализирала значителни доходи от трудова
дейност, поради което решила да инвестира в закупуването на процесния апартамент, който
имала намерение да отдава под наем. Излага, че дъщеря й я помолила временно да живее със
семейството си в жилището, докато си закупят тяхно или намерят друго място за обитаване,
като тя се съгласила, тъй като съпрузите по това време имали малко дете на около 6-7
месеца. В тази връзка твърди, че многократно е говорила с дъщеря си, че е крайно време да
се изнесат от там, вкл. е имала намерение да ги изгони, но не е сторила това от съжаление
към дъщеря й и внуците й, както и че съпрузите двукратно са подавали молби за общинско
жилище, втората от които от дата 22.01.2019 г. Поддържа, че плащанията по кредита са
извършвани с нейни лични средства, които тя предоставяла на дъщеря си, за да ги внесе в
банката, тъй като била много ангажирана и често била в командировки, а дъщеря й имала
повече свободно време. Твърди, че ищецът разходвал получавания от него доход за алкохол,
който употребявал в големи количества, което довело и до прекратяването на брака му с
нейната дъщеря. Излага, че и двамата съпрузи получавали минимални доходи, с които не
можели дори да покрият нуждите на семейството и често тя давала пари на дъщеря си за
издръжката им. Излага, че от м. май 2019 г. нито дъщеря й, нито ищецът обитават
собственото й процесно жилище Прави и възражение за изтекла погасителна давност на
вземането на ищеца. Релевира евентуално процесуално възражение за прихващане на
процесната сума от 12 000 лв. с насрещно нейно вземане към ищеца за сумата от 37 500 лв.,
представляваща обезщетение за лишаването й от ползването на собствения й апартамент в
периода от м. декември 2008 г. до м. май 2019 г. – 125 месеца по 300 лв. месечно.
От събраните по делото пред първа инстанция доказателства съдът, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Възражението на въззивника за неправилна правна квалификация на разгледания от
пъровинстанционния съд иск, настоящия съдебен състав счита за неоснователно. Съгласно
разпоредбите на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК, спорният предмет на делото се въвежда от
ищеца. Съдът дава правната квалификация на иска въз основана на твърдените в
обстоятелствената част на исковата молба правнозаничими факти /в този смисъл Решение №
241/15.01.2021г. по гр. дело № 3796/2019г. , IV-то гр. о. на ВКС/ . Фактическите твърдения,
изложени в обстоятелствената част на исковата молба, съставляват основанието на иска, а
петитумът на исковата молба указва вида и съдържанието на търсената защита. Сочената от
ищеца правна квалификация на иска – както квалификацията на фактическите му твърдения,
не обвързва съда, а задължение на последния е да подведе фактическите твърдения на
ищеца под приложимата материалноправна норма и по този начин да посочи
3
действителното правно. Правилно и законосъобразно ВРС е приел, че предявения иск е за
неоснователно обогатяване в хипотезата на чл.59 от ЗЗД, а не за връщане на връщане на
полученото поради неосъществено основание в хипотезата на чл.55 ал.1 пр.2 от ЗЗД,
доколкото устната уговорка/ако се приеме, че такава съществува/, не изпълва съдържанието
на „неосъществено основание“ по смисъла на цитирания текст.
Фактическата обстановка по делото е изяснена от първоинстанционния съд, поради
което настоящия състав не следва да я преповтаря.
За да е налице фактическият състав на чл.59 ал.1 от ЗЗД, следва ответника да е
увеличил имуществото си за сметка на имуществото на ищеца, обедняването на последния
и обогатяването на ответника да произтичат от един и същ факт или обща група факти, като
неоснователно обогатилия се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е
обогатил, но само до размера на обедняването. Тези елементи следва да са кумулативно
дадени , като следва да липса на друг иск, с който обеднелият да се защити .
При условията на пълно и главно доказване ищецът,чиято е доказателствената
тежест,не е установил изложените в исковата молба фактически твърдения за обогатяване от
страна на ответника за сметка на собственото му обедняване.
По делото няма спор, а и е установено от събраните в хода на процеса писмени
доказателства, че : Ищецът И.Г. и дъщерята на ответницата- Е. Г.а са бивши по силата на
влязло в сила на 09.12.2019г. Решение по гр.д. 8767/2019 г. по описа на ВРС съпрузи, с
което е прекратен сключения между тях на 30.04.2006 г. граждански брак, като след развода
съпругата е върнала предбрачното си фамилно име – М..
На 05.11.2008 г. ответницата И.Д. е закупила недвижим имот – апартамент № 56 в гр.
Варна, ж.к. „Вл. Варненчик“, бл. 36, вх. 2, за продажна цена от 13 000 лв., платима чрез
банков кредит, предоставен й от „УниКредит Булбанк“ АД, съобразно сключен договор за
банков ипотечен кредит на физическо лице под № И-1993/TR72992563 от 31.10.2008 г.,като
сделката е обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от
05.11.2008 г.,№ 140,том III,рег.№ 7772,дело № 485 от 2008г. на нотариус № 529, с район на
действие Районен съд –Варна и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от
05.11.2008 г.,№ 141,том III,рег.№ 7774,дело № 486 от 2008г. на нотариус № 529, с район на
действие Районен съд –Варна и молба от 12.09.2018г. за подновяване на договорна ипотека-
л.11 от първоинстанционното дело. Предоставеният на ответницата банков кредит е за
сумата от 30 000 евро , с уговорен краен срок за погасяване до 15.10.2028 г.
Страните не спорят и , че така закупеният от ответницата апартамент е бил семейно
жилище за ищеца, съпругата му и техните две деца в периода от м. декември 2008 г. до м.
май 2019 г.
Безспорно е още и установено от представените писмени доказателства –молба,
декларации за семейно положение /л. 308 – 312/,удостоверение от 09.03.2021 г., издадено от
Кмета на район „Вл. Варненчик“ Община Варна –л.307, че в рамките на този период
съпрузите ежегодно са кандидатствали за настаняване в общинско жилище в гр. Варна,но
молбите им не са удовлетворени.
По делото е приетото заключение на допуснатата съдебно-оценителна експертиза,
което съда кредитира, неоспорено от страните, от което се установява, че средният пазарен
наем на процесното жилището за периода от м. 12.2008 г. до м. 05.2019 г. възлиза в общ
размер на 30 670 лв.
От приетото заключение на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, изготвено
от вещото лице М.С. и допълнителното такова на вещото лице К.К., последното не оспорено
4
от страните, които съда кредитира, като пълни и обосновани, се установява, че до 18.02.2016
г. договорът за банков ипотечен кредит на ответницата под № И-1993/TR72992563 от
31.10.2008 г. е обслужван по нейна банкова сметка в евро с IBAN **********************,
открита в „Уни Кредит Булбанк“ АД, а след 18.02.2016 г. кредитът е превалутиран в лева и
обслужван по сметка в лева с IBAN **********************. В периода от 16.10.2009г. до
30.04.2019 г. по посочените банковите сметки на ответницата са превеждани суми с
основание „погасяване на кредит“ в общ размер на 53 833 лв., от които 28 543 лв. са внесени
от И.Д. и 25 290 лв. – от Е. Г.а. Кредитът е усвоен на 10.11.2008г. и погасяван чрез директен
дебит, като до м. 02.2016 г. месечната вноска по същия е в размер на ок. 230 евро (с левова
равностойност ок. 450 лв.), а след м.02.2016 г. – на ок. 416 лв. Няма данни за извършени
плащания с основание „вноска по кредит“ по банковата сметка на ответницата с IBAN
**********************, открита в „Банка Пиреос България“ АД. Банковата сметка с IBAN
**********************, на която титуляр е ответницата И.Д. е открита в „Банка Пиреос
България“ АД на 07.11.2008г. и закрита на 29.11.2012г. За този период Е. Г.а е внесла по
сметката в брой общо 8000 лв., от които 5600 лв. са с основание „захранване“, 2000 лв. с
основание „вноска“ и 400 лв. – „вноска кредит“.
От приетото по делото удостоверение от 07.01.2021 г., издадено от Сектор БДС при
ОД на МВР-Варна -л. 306, е видно,че И.Д. е отсъствала от пределите на Република България
в следните периоди: 28.09.2011 г. – 05.10.2011 г., 11.12.2015 г. – 13.12.2015 г., 01.10.2016 г. –
02.10.2016 г., 04.12.2017 г. – 10.12.2017 г., 11.05.2018 г. – 20.05.2018 г., 25.10.2018 г. –
28.04.2019 г. , като са налице данни и за напускане на страната на 20.11.2013 г. и на
26.05.2019 г. без данни за връщане, както и за връщане на 30.09.2016г. без данни за
излизане, което от своя страна установява, твърденията на ответника- въззиваем, че в
процесния период тя често е отсъствала от страната.
При липса на твърдения на ищеца, че същия е внасял лично суми за погасяване на
кредита, с който е закупено процесното жилище, спорно по делото е какъв е произхода на
средствата, с които са погасявани вноските.
Възражението на въззивника, че това са изцяло семейни средства – доходи от заплати
на двамата съпрузи, както и негови лични получени от наем на земеделска земя, продажба
на наследствен съсобствен имот, са неоснователни по следните аргументи.
С оглед приетото по делото заключение по съдебно-почеркова експертиза,което съда
кредитира, че подписите в разписките не са полагани последователно на посочените в тях
дати в периода 2008 г. – 2019 г. и не е налице различие вследствие стареене нито в цвета на
хартията /нюанс на бялото/, нито в химикалната паста, както и че разписките са изпълнени
на една и съща хартия /с една и съща влакнеста структура/ и разпечатани от един и същ
принтер с една и съща глава, съдържаща касетката на мастилото /с идентичен дефект на
отпечатания текст/,съда не кредитира представените по дело ангажирани от ответника 62
броя разписки от 30.11.2008 г. – 26.02.2019 г. за предоставени от нея и получени от дъщеря
й Е. Г.а суми в различен размер за заплащане на вноски за периода м. 12.2008 г. – м. май
2019 г. по кредит за жилище – апартамент № 56, Вл. Варненчик № 36.
Представените по делото писмени доказателства - удостоверения от съответния
работодател за получавани от ищеца трудови възнаграждения в периода 2008 г. – 2019 г. в
размер на ок. 200-600 лв. на месец -л. 13 и л. 127-138, договор за наем на земеделска земя от
05.12.2002 г., сключен между наемодателите Г. Г.а и И.Г. и наемателя ЗК „Добруджа-94“ -л.
139, договори за наем на земеделска земя от 01.03.2019 г., 01.20.2018 г., 01.10.2017г. ,
01.10.2015г., 01.11.2013г. – л.143-147, сключени между наемодателя И.Г. и наемателя ЗК
„Добруджа-94“, 9 бр. разписки за пощенски записи -л. 148-156, извършени в периода 2008г.
– 2014г. от ЗК „Добруджа-94“ в полза на И.Г. и Г. Г.а в общ размер на 19 498,16 лв.,
5
извлечения от банкова сметка, открита в „Райфайзенбанк България“ ЕАД, в които са
отразени извършени плащания за рента в периода 2015 г. – 2019 г. в полза на ищеца И.Г. и
Г. Г.а -л. 157 -166, както и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от
22.11.2013г. с посочени четирима продавачи, сред които и ищецът И.Г., и уговорена
продажна цена от 19610 лв. -л. 141, удостоверение от 13.06.2019 г., издадено от „Селена
2020“ ООД -л. 12, според което в периода от м. май 2018г. до м. април 2019г. Е. Г.а е
работила като готвач и получавала нетно възнаграждение в размер на ок. 430-500 лв. на
месец, не могат да обосноват положителен извод относно твърденията на ищеца , че има
пряко влагане на лични негови средства и такива СИО в заплащането на апартамента,
доколкото по делото няма никакво доказателство свързващо получаваните от ищеца
извънсемейни - лични , както и средства СИО с погасяването на вноските по конкретния
кредит.
Семейния произход не се установява и от представените от ищеца- въззивник
писмени доказателства - вноски бележки за извършени от Е. Г.а в периода от м. 04.2009 г.
до м. 01.2012 г. 31 бр. месечни плащания по банкова сметка с IBAN
**********************, открита в „Банка Пиреос България“ АД с титуляр ответницата
И.Д., всяко в размер на 400 лв. или общо 12400 лв., от които 23 бр. плащания са с отразено
основание „захранване“, 7 бр. плащания с основание „вноска“ и едно плащане – „вноска
кредит“ -л. 14-22. , вносна бележка от 31.01.2019 г. за сумата от 430 лв., преведена от Е. Г.а
по банкова сметка на ответницата И.Д., открита в „Уни Кредит Булбанк“ АД, с IBAN
**********************, с посочено основание „вноска по кредит“ - л.14-гръб.
Твърденията на въззивника в тази насока не се доказват и от показанията на водения
от него свидетел Стоян Стоянов /без дела и родство със страните,чиито показания съда
кредитира доколкото се базират на лични впечатления/.От същите се установява, че през
2008 г. майката на бившата съпруга на ищеца /ответницата/ е закупила апартамент в кв.
Владиславово в гр. Варна, в който е живяло семейството на ищеца. Съда не кредитира
показанията на свидетеля в частта , че ищеца и съпругата му са плащали вноските по
кредита, доколкото същите не се базират на лични впечатления , а възпроизвеждат казаното
му от ищеца. Свидетелят не знае кога и как са предоставяни парите, нито сочи конкретен
размер на вноските.
Че именно ответника- въззиваем е погасявала вноските по кредита с лични средства,
се установява от събраните по делото гласни доказателства,чрез разпита на свидетелите Е.
М. и О. М., които съда кредитира в условията на чл.172 от ГПК, като обективни, базиращи
се на лични впечатления и като кореспондиращи с останалия събран по делото
доказателствен материал. Съвкупно от показанията им се установява, че първоначално
свидетелката и ищеца са живели в жилището на баща й- втория свидетел, а от 2008 г. до
2019 г. обитавали закупения от майка й чрез банков кредит апартамент в кв.
„Владиславово“, който тя им предоставила за ползване, докато намерят собствено жилище.
Всяка година кандидатствали за общинско жилище, както и че ответницата работила в
чужбина и сама изплащала кредита за апартамента. Тя се прибирала регулярно в България и
й давала на ръка различни суми пари, които да внася по личните й банкови сметки в „Банка
Пиреос България“ АД и „УниКредит Булбанк“ АД, а понякога пращала пари по нейни
приятелки и колежки, които се прибирали в страната. Свидетелката излага, че двамата с
ищеца имали общ бюджет и доходите им били недостатъчни, поради което разчитали на
помощ от роднини, вкл. и от нейната майка. Свидетеля О. М. също твърди , че финансовото
състояние на дъщеря му и бившия й съпруг не било добро, парите им стигали за храна и ток,
и се случвало той да им помага с покупки, а бившата му съпруга да им праща пари. Твърди,
че той живее на съпружески начала със сестрата на ищеца Г., като му е известно, че те с
6
ищеца са отдавали под аренда земеделски земи и понеже ищецът първоначално нямал
банкова сметка, годишната рента била превеждана по сметка на сестра му и тя му давала на
ръка половина, която му се полага. Няколко пъти лично присъствал на предаването на суми
в по-големи размери / 3000-4000 лв./ от ответницата на дъщеря им и придружавал
последната до дома й.И двамата свидетели са единодушни, че между страните не е имало
уговорка за закупуване на жилището от ищеца и съпругата му, чрез ответника, като купувач,
както и за последващо прехвърляне на собствеността , в полза на семейството на ищеца.
С изложените мотиви, съобразявайки, че общият текст на чл. 59 ЗЗД регламентира
правилата за имуществено изравняване при безпричинно разменени блага и доколкото по
делото такова не е установено от ищеца, правилно и законосъобразно първоинстанционния
съд е отхвърлил исковата му претенция като неоснователна и
недоказана.Неоснователността на главния иск предполага неоснователност и на акцесорния
такъв за заплащане на законна лихва,считано от дата на подаване на исковата молба в съда ,
до окончателното изплащане на задължението.
Предвид съвпадането на изводите на двете инстанции, първоинстанционното
решение не следва да бъде коригирано в частта за присъдените разноски.
С оглед изхода на спора и направеното искане , на основание чл.78 ал.3 от ГПК на
въззиваемия следва да се присъдят сторените в настоящото производство разноски,
съобразно представения списък по чл.80 от ГПК и доказателства за извършването им в
размер на 1600.00лв. – заплатено възнаграждение на един адвокат.

По изложените съображения, Окръжен съд гр.Варна,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 260114/22.02.2022г. по гр.дело № 713/2020г.
по описа на ВРС, 51 св.

ОСЪЖДА ИВ. Д. Г. ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, бул. „Вл.Вл.“, бл. 54, вх. А,
ет. 8, ап. 25, ДА ЗАПЛАТИ на ИЛК. Д. ДР., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к.
„Вл.Вл.“, бл. 11, вх. 11, ет. 2, ап. 29, сумата от 1600.00/хиляда и шестстотин / лв.,
представляваща сторени във въззивното производство разноски на основание чл. 78, ал. 3
ГПК.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7