О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …………/16.03.2021
г., гр.
Варна,
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
12-ти състав, в открито съдебно заседание, в състав:
СЪДИЯ:
ФИЛИП РАДИНОВ
като
разгледа докладваното от съдията гр. д. №
2576 по описа за 2021 година на
Варненския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от Стилиянка
и Ж. Иванови срещу А.П.,*** отрицателен установителен иск по чл. 440 от ГПК за установяване в
отношенията между страните, че А.П. и К.П. не са собственици на Поземлен имот с идентификатор №
10135.2520.285 по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед РД - 18-92/14.10.2008 г. на изп. директор на АГКК, с адрес: гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, район „Приморски" п. к. 9000, с. о. „Траката", местност „Малкою",
с площ от 498 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин
на трайно ползване: ниско застрояване (до десет метра), номер по предходен
план: 5200285, при граници и съседи: 10135.2520.284, 10135.2520.9514,
10135.2520.291 и 10135.2520.286, и Поземлен
имот с идентификатор № 10135.2520.286 по КККР на гр. Варна, одобрени със
Заповед РД - 18 - 92/14.10.2008 г. на изп. директор
на АГКК, с адрес: гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна,
район „Приморски" п. к. 9000, с. о. „Траката",
местност „Малкою", с площ от 647 кв. м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до десет метра), номер по предходен план: 5200286, при граници и
съседи: 10135.2520.285, 10135.2520.9514, 10135.2520.291, 10135.2520.289 и 10135.2520.287.
С Разпореждане №
267110/23.02.2021 г. по гражданско дело № 2576/2021 г. на РС Варна (л. 74),
исковата молба е оставена без движение, като на ищците е указано да обосноват
правен интерес от предявяване на иск по чл. 440 от ГПК, при наличието на вече
предявен от тях положителен установителен иск по чл.
124 ал. 1 от ГПК за същите имоти, предмет на висящо гражданско дело №
15596/2020 на РС Варна с оглед указанията дадени в мотивите на т. 4 от
Тълкувателно решение № 3/10.07.2017 г. по тълк. дело
№ 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, в които е възприета концепцията, че възможността
за предявяване на тези искове е алтернативна, по преценка на третото лице – в
случая ищците.
В предоставения срок е постъпила уточнителна молба с вх. рег. № 278250/15.03.2021 г.,
депозирана от ищците, с която са изложени няколко групи аргументи обосноваващи
допустимост на предявения иск по чл. 440 от ГПК. Посочено е, че произнасянето
на ВКС в т. 4 на посоченото тълкувателно решене се отнася до въпроса за
съотношението между иска по чл. 440 и жалбата по чл. 435 ал. 4 от ГПК, като
само в мотивите е засегнат въпроса относно съотношението на исковете по чл. 440
и 124 ал. 1 от ГПК и от тези мотиви, според ищците, не може да се направи извод
за наличие на колизия между исковете по чл. 440 и чл. 124 ал. 1 от ГПК. Поддържа
се и че предявеният иск по чл. 440 от ГПК е допустим, тъй като са налице всички
предпоставки обуславящи неговата допустимост. Твърди се, че наличието на висящо
гражданско дело № 15596/2020 на РС Варна не прави иска по чл. 440 от ГПК
недопустим, а има преюдициално значение спрямо него.
Като разгледа материалите по
делото и съобрази становището на ищците, съдът установи следното:
Според мотивите по т. 4 от
Тълкувателно решение № 3/10.07.2017 г. по тълк. дело
№ 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС когато правото, което обуславя правния интерес на третото
лице да предяви
иск по чл.
440 ГПК, е предмет на вече предявен от
това лице положителен установителен иск, отрицателният такъв ще е недопустим. В исковата молба е посочено и
след извършена служебна проверка, съдът установи наличие на образувано преди
настоящото производство, висящо исково производство по гражданско дело №
15596/2020 г. на РС Варна по предявен от Стилянка и Ж.
Иванови срещу А. и К. Попови положителен установителен
иск по чл. 124 ал. 1 от ГПК с предмет правото на собственост върху двата процесни имота. Правата на третото лице – в случая ищците, върху вещта, предмет на изпълнението,
не са предмет
на иска по
чл. 440, ал. 1 ГПК, а само обуславят правния интерес за предявяването му. В случая
правото, което поражда правния интерес
на ищците да предявят иск по чл. 440 от ГПК /без това право да е предмет и на
отрицателния установителен иск по чл. 440 от ГПК/, а
именно правото на собственост върху процесните имоти,
е предмет на вече предявения от ищците положителен установителен
иск по чл. 124 ал. 1 от ГПК, поради което отрицателният такъв по чл. 440 от ГПК е недопустим.
Изложеното от ищците в уточнителната молба от 15.03.2021 г., че произнасянето на
ВКС по т. 4 на посоченото тълкувателно решене се отнася до въпроса за
съотношението между иска по чл. 440 и жалбата по чл. 435 ал. 4 от ГПК, като
само в мотивите е засегнат въпроса относно съотношението на исковете по чл. 440
и 124 ал. 1 от ГПК и от тези мотиви, според ищците, не може да се направи извод
за наличие на колизия между исковете по чл. 440 и чл. 124 ал. 1 от ГПК е вярно.
Липсва колизия между двата иска в смисъл, че ищците са могли свободно да
изберат кой способ за защита да използват – този по чл. 124 или този по чл. 440
от ГПК. Когато обаче правото, което обуславя правния интерес на третото лице да
предяви иск по чл. 440 ГПК, е предмет на вече предявен от това лице положителен
установителен иск – какъвто е настоящият случай,
отрицателният такъв ще е недопустим - т. 4 от Тълкувателно решение №
3/10.07.2017 г. по тълк. дело № 3/2015 г. на ОСГТК на
ВКС. Не е без значение обстоятелството, че мотивите на тълкувателното решение,
в частта, в която е засегнат въпросът за съотношението между исковете по чл.
124 и чл. 440 от ГПК, макар и незадължителни за съдилищата са подписани без
особено мнение на съдиите в гражданска и търговска колегии на ВКС. Не е без
значение и обстоятелството, че застъпеното в мотивите на тълкувателното решение
становище за недопустимост на иска по чл. 440 от ГПК, при наличие на вече
предявен положителен установителен иск, продължава да
се подържа в практиката на ВКС и след неговото постановяване – в този смисъл е Решение
№ 173/18.07.2019 г. по гр. д. № 2906/2018 г., IV г. о. на ВКС , докладчик
Борислав Белазелков, според което по преценка на
третото лице единият иск може да бъде предявен вместо другия. Прието е,
че единият иск може да бъде предявен вместо другия, защото възможността за
предявяване на единия или на другия иск е алтернативна, по избор на третото
лице.
Твърдението на ищците в уточнителната молба от 15.03.2021 г., че са налице всички
положителни процесуални предпоставки за предявяване на иска по чл. 440 от ГПК е
също вярно. За предявяване на същия обаче съществува процесуална пречка, а
именно спорът за принадлежността на правото на собственост на процесните имоти е предмет на вече висящо исково
производство - гражданско дело № 15596/2020 г. на РС Варна. В тази връзка в
мотивите по т. 4 на посоченото тълкувателно решене е предвидено, че третото лице /в настоящия случай ищците/, чиито права са
засегнати от изпълнението, може да предяви предвидения
в чл. 440 ГПК отрицателен установителен иск във всички случаи,
когато са налице предвидените в хипотезата на правната
норма предпоставки за това с изключение
на случаите, когато спорът за
принадлежността на правото е предмет на вече висящо
исково производство, съответно е разрешен със сила на
пресъдено нещо или защитата му
успешно е реализирана чрез друг предвиден
в закона способ - чл. 435 ал. 4 от ГПК.
Твърдението на ищците наведено в
молбата, че наличието на висящо гражданско дело № 15596/2020 на РС Варна не
прави иска по чл. 440 от ГПК недопустим, а има преюдициално
значение спрямо него е невярно. Наличието на висящо гражданско дело №
15596/2020 на РС Варна прави иска по чл. 440 от ГПК недопустим по изложените
по-горе съображения. Посоченото гражданско дело не е преюдициално
за настоящото, тъй като преюдициалността по чл. 229
ал. 1 т. 4 от ГПК има предвид обусловеност, която се основава на връзката между
субективните права, които са предмет на обусловеното и обуславящото дело,
каквато връзка в настоящия случай не е налице. Напротив, в настоящия случай уважаването на положителният установителен иск за собственост ще има същия правен ефект,
какъвто има и уважаването на иска по чл.
440 от ГПК, тъй като ще
бъде установено, че вещта, върху
която е насочено изпълнението не принадлежи на длъжника.
По изложените съображения, съдът
приема, че предявеният иск е недопустим, поради което депозираната искова молба
следва да бъде върната, а производството по нея прекратено.
Воден
от изложеното и на основание чл. 130 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА искова молба с вх. рег. № 273359/19.02.2021 г., депозирана от
Стилиянка Т.И., ЕГН ********** с адрес *** и Ж.С.И.,
ЕГН ********** с адрес ***, на основание чл. 130 от ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 2576/2021 г. на
Варненски районен съд.
Определението подлежи на обжалване
пред Варненския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД :