№ 73
гр. София, 23.02.2022 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Петков
Членове:Яника Т. Бозаджиева
Анелия М. Игнатова
като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Въззивно частно
наказателно дело № 20221800600088 по описа за 2022 година
В качеството си на инстанция по въззивен контрол Софийски ОС е
сезиран с частна жалба против определение по чл.248 НПК, постановено в
разпоредително заседание по НОХД № 405 /019г. по описа на РС- С.
С атакуваното определение съдът е приел, че липсват основания да се
приеме, че в хода на досъдебното производство и най-вече след привличане
на подсъдимия към наказателна отговорност със съставяне и връчване на
обвинителния акт, са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, в разрез с правото на защита на същия.
Така застъпеното виждане не се споделя от защитата на подсъдимия,
която атакува определението с частна жалба в законовия срок. В жалбата се
съдържа оплакване за неправилност- противоречие с процесуалния закон –
разпоредбата на чл.246 НПК, относно изискванията към съдържанието –
обстоятелствена и заключителна част на обвинителния акт и критериите за
точност и яснота, на които следва да съответства, за да постигне основната си
функция – да информира подсъдимия за обвинението в кореспонденция с
правото на защита на привлеченото към отговорност лице.В жалбата,
изготвена от защитника на подсъдимия- адв. М. Т. се твърди, че липсва
яснота относно конкретните действия, в които се е изразило изпълнителното
деяние „държане“ и по двете деяния, които са посочени в състава на
продължаваното престъпление по смисъла на чл.26 НК. Според защитника на
1
подсъдимия нарушението е съществено, тъй като не позволява на подсъдимия
да узнае релевантните факти, обвинението и да организира защитата си. В
този смисъл е цитирана и задължителната съдебна практика ТР № 2 /2002г.
на ОСНК на ВКС с докладчик Зам. Председателя Р. Н..
Отправя се искане за отмяна на атакуваното с жалбата определение и за
връщане на делото на РП- Своге за отстраняването на съществени нарушения
на процесуалните правила при изготвянето на обвинителния акт и
формулиране на обвинението.
На следващо място- с частната жалба е атакувано определението по
чл.248,ал.1 т.6 НПК, относно потвърждаване на мярката за неотклонение на
подсъдимия „гаранция в пари“, с молба за отмяна на същата, поради отпадане
на нейната необходимост.
Съдът, като разгледа жалбата на заявените основания и осъществи
служебен контрол по отношение на атакувания съдебен акт намери за
установено следното:
Внимателният прочит на обвинителния акт, с който е повдигнато
обвинението по чл. 354а, ал.3, т. 1, пр. 1 НК, като продължавано –
осъществено с две еднородни изпълнителни деяния по смисъла на чл.26 НК,
не налага извода за съществуваща неяснота относно съставомерните
признаци на всяко едно от деянията, включени в състава на престъплението.
Посочени са прецизно и точно времето, мястото на осъществяване на
държането, а относно начина на осъществяване на последното не е
необходимо същият да бъде обстоятелствено изложен в диспозитива-
заключителната част. Същевременно фактите, които конкретизират
държането на високорисково наркотично вещество, осъществено и при двете
изпълнителни деяния, се извличат от обстоятелствената част на обвинителния
акт, като според мнението на решаващия въззивен състав са изложени
подробно и ясно, по начин- непораждащ съмнения или колебания относно
вменените противозаконни действия на привлеченото към отговорност лице.
В обобщение на гореизложеното – изводът на първостепенният съд относно
наличие на необходимото и достатъчното съдържание, съгласно цитираното
по-горе ТРОСНК № 2/2002г. е верен и законосъобразен.
Частната жалба против определението по чл.248, ал.1 т.6 НПК също е
лишена от основание. Прилагана е мярка за неотклонение без ограничаване
2
на свободното придвижване на обвиняемия, напълно пропорционална на
обществения интерес от ефикасно и бързо- в разумен срок правосъдие и от
друга страна- правата на личността. По аргумент от разпоредбата на чл.61,
ал.8 НПК е безспорно-вън от всякакво съмнение, че на този етап, в който се
намира наказателното и в частност- съдебното производство необходимостта
от прилаганата мярка за неотклонение не е отпаднала.
Изложеното по-горе обуславя потвърждаване на атакуваното
определение като съответно на закона и правилно ,
предвид на което и на осн.чл.249, ал.3 и 4, вр.чл.248, ал.1 т.3 и т.6 НПК
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 12.01.2022г., постановено в
разпоредително заседание по НОХД № 405 /2019г. на РС- С.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3