РЕШЕНИЕ
№ 590
гр. Благоевград, 30.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Татяна Д. Богоева Маркова
при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска
като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело №
20231210101715 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано въз основа на искова, подадена от „ЕОС
МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С.......чрез
адвокат П. В. В. - САК, със съдебен адрес: гр. С.......... против С. Й. К., ЕГН **********, с
адрес: гр. Б........
С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което се признае за установено,
че С. Й. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Б....... дължи на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД -
гр.София сумата в размер на 5000, 00 лв. /пет хиляди лева/, частично претендирана от 16 414
лв. - остатък от дължима главница по Договор за потребителски кредит №РК17-00181966 от
02.08.2017 г, ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се сторените разноски.
Посочена е и банкова сметка, по която длъжникът може да плати присъдената сума:
IBAN:..........
Твърди се в исковата молба, че на 02.08.2017 г. в гр. Б........ е сключен Договор за
потребителски кредит №РК17- 00181966 между “СИБАНК“ АД (с настоящо наименование
„Обединена Българска Банка” АД, ЕИК *********), в качеството на Кредитор и С. Й. К.,
ЕГН **********, в качеството му на Кредитополучател, по силата на който „СИБАНК" АД
(с настоящо наименование „Обединена Българска Банка"’ АД, ЕИК *********) е
предоставил на Кредитополучателя потребителски кредит в размер на 22000 лева /двадесет
и две хиляди лева/.Сочи се, че кредитът е олихвен с лихвен процент определен в чл. 6 от
Договора.Излага се, че с подписване на договора ответникът се е задължил да погасява
задължението си по кредита на 120 месечни анюитетни вноски с краен падеж на 03.08.2027
г., като вноските по кредита били уговорени в размер на 252,93 лева, както и една последна
изравнителна вноска в размер на 251,90 лева. Сочи се, че след усвояване на кредита,
кредитополучателят не изпълни поетите договорни задължения към „СИБАНК“ АД, като
останало непогасено задължение по кредита в размер на 20 914 лева. - главница, както и
сумата от 2070,77 лева - договорна лихва. Сочи се, че кредитът е станал изцяло изискуем
предсрочно на 25.07.2020 г., на която дата се е върнало обратно при изпращача със статус
„непотърсено" писмо-съобщение за настъпила предсрочна изискуемост с изх. №
515/29.06.2020 г.
1
Твърди се, че на 31.01.2018 г. е сключен Договор за прехвърляне на парични вземания
между „Обединена Българска Банка” АД, ЕИК ********* /с предишно наименование
"СИБАНК" АД/ и „ЕОС Матрикс” ЕООД, с ЕИК ********* и Анекс № 3 към него от
05.12.2019 г., с които задължението на С. Й. К., ЕГН **********, произтичащо от Договор за
потребителски кредит №РК17-00181966 от 02.08.2017 г., било изкупено от ..ЕОС
МАТРИКС” ЕООД. Посочва се, че на адреса на длъжника било изпратено уведомление
изх.номер 490/29.06.2020 г., по смисъла на чл. 99 от ЗЗД за извършената цесия. Посочва се,
че съгласно приложено като доказателство по делото нотариално заверено пълномощно
цесионерът „ЕОС Матрикс" ЕООД е упълномощен от цедента „Обединена Българска Банка”
АД да извършва уведомявания по чл. 99 ЗЗД до всички длъжници, чиито задължения са
цедирани по силата на Договор за прехвърляне на парични вземания от 31.01.2018 г.
Твърди се, че на 05.11.2020 г. цесионерът подал по пощата до Районен съд - Б......
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу С. Й. К., ЕГН
**********, като било образувано ч.гр.д. 2279/2020 г., по което претенцията на цесионера
било за част от вземането си срещу С. Й. К. по Договор за потребителски кредит №РК17-
00181966 от 02.08.2017 г„ а именно: 4500 лв. частично от общо дължимата главница в
размер на 20914 лв., за 500 лв. частично от общо дължимата договорна лихва в размер на
2070,77 лв. за периода от 02.08.2017 г. до 25.07.2020 г„ както и за разноски по ч.гр.д. в
размер на 100 лв. - платена държавна такса, и 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Твърди се, че на 01.03.2021 г. по ч.гр.д. 2279/2020 г. по описа на Районен съд - Б....... бил
издаден изпълнителен лист в полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД срещу С. Й. К. за сумите от
4500 лв. частично от общо дължимата главница в размер на 20914 лв., за 500 лв. частично от
общо дължимата договорна лихва в размер на 2070,77 лв., както и за разноски по ч.гр.д. в
размер на 100 лв. - платена държавна такса, и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение. На
основание издадения изпълнителен лист от 01.03.2021 г. по ч.гр.д. 2279/2020 г. било
образувано изпълнително дело срещу С. Й. К.. ЕГН ********** с номер 1168/2021 г. по
описа на ЧСИ Борис Велинов. Pen № 890 на КЧСИ.
Твърди се, че на 09.05.2023 г. „ЕОС Матрикс” ЕООД пристъпил към принудително
събиране на останалата част от вземанията си по договора, като подал по пощата до Районен
съд - Б....... заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, с което
поискал длъжникът да бъде осъден да заплати на кредиторва сумата от 5000 лв., частично от
16414 лв. - остатък от дължима главница по Договор за потребителски кредит №РК17-
00181966 от 02.08.2017 г. Сочи се, че било образувано ч. гр. д. № 1010/2023 г. по описа на
Районен съд - Б........ като срещу издадената заповед ответникът С. Й. К., ЕГН ********** е
възразил по реда на чл. 414 ГПК.
Твърди се, че до настоящия момент погасяване на задължението по издадената заповед за
изпълнение не е осъществено.
С Разпореждане № 1857/12.09.2023г. съдията-докладчик, след като е извършил проверка
за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявеният с нея иск, в
съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил препис от исковата
молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника с указание, че в едномесечен
срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал. 2 от ГПК.
Съобщението е връчено на ответника чрез адвокат Ю. А. на 25.09.2023 година.
Видно от данните по делото в законоустановения едномесечен срок на 23.10.2023г. по
делото е постъпил писмен отговор от ответника чрез неговия процесуален представител -
адвокат А., с изрично пълномощно. Със същия се поддържа становище за недопустимост на
предявения иск, а по същество се оспорва същия по основание и размер и се иска да бъде
отхвърлен. Оспорва се наличието на активна легитимация на ищеца, като се сочи, че
извършената цесия не е произвела действие спрямо ответника, тъй като уведомлението за
цесия не е връчено на длъжника.
Поддържа се, че искът е предявен от лице без необходимата материална легитимация
/ищецът няма качеството на цесионер/. Сочи се, че съгласно чл. 99, ал.З от ЗЗД предишният
2
кредитор е длъжен да съобщи на длъжника за продаденото вземане, както и да го уведоми
писмено за извършената цесия, доколкото това негово действие-прехвърляне на вземането,
има сила спрямо длъжника и третите лица от деня, когато то бъде съобщено от цедента.
Твърди се, че в уведомленито по чл.99 от ЗЗД с изх.№491/29.06.2020 год. освен с посочване
на Договора за кредит, вземането не е индивидуализирано по размер и състав-липсват
реквизитите, в т.ч. главница, лихви, периоди на забава. Уведомлението е изпратено от името
на „Обединена българска банка“АД, т е., изхожда от цедента, но е подписано от
нелегитимен пълномощник. Сочи се в писмения отговор, че за доказване наличието на
представителна власт за изпращане на уведомлението по чл.99 от ЗЗД като доказателство
към исковата молба е приложено пълномощно с pen № 987/31.01.2018 год. на М. М.........,
нотариус вписан под № 504 на НК и с район на действие към PC - С......., подписано от двама
законни представители на „ОББ“АД, а именно: Ф....Тео Д... Я.... и С....... А.....Г.....
Уведомлението е изпратено на поС.ния адрес на ответника-гр.Б......... по пощата с куриерска
фирма „М&ВМ EXPRESS“ на 16.07.2020 год. и върнато без да е връчено на адресата като
пощенският оператор не е посочил причината за това.
Оспорва наличието на активна легитимация на ищеца, тъй като съобщението за
извършена цесия не е произвело действие спрямо ответника.
Ha първо място се твърди, че това съобщение не изхожда от лице с необходимата
представителна власт, поради което не може да се приеме за вярно твърдението на ищеца, че
изпратеното уведомление по чл. 99 от ЗЗД изхожда от цедента „ОББ“АД . Сочи още, че
уведомлението е с дата 29.06.2020 год., подписано е от пълномощник, чиито права са
делегирани с пълномощно с нотариална заверка на подписите на двама изпълнителни
директори на „ОББ“АД. Поддържа се, че към датата, на която е изготвено и подписано
уведомлението, единият от подписалите пълномощното изпълнителни директори, а именно
лицето Франк Т...... Д....Я....... вече не е бил законен представител на Банката, което е видно
от извлечение от Търговския регистър на АВписванията по партидата на „ОББ“АД, от което
е видно, че считано от 01.02.2019 год. лицето Франк Тео Джи Янсен е заличен като член на
управителния съвет на Банката, както и като неин законен представител. Съгласно чл. 10, ал.
1 от Закона за кредитните институции Банките се представляват винаги съвместно най-малко
от двама законни представители. Следователно, към 29.06.2020 год. представеното
пълномощно е нередовно като подписано само от един действащ представител - Светла
Атанасова Георгиева, макар към момента на нотариалната заверка да е било редовно, а
пълномощникът към посочения момент е действал без необходимата представителна власт
от Банката, тъй като е упражнявал делегирани права само от един законен представител. Във
всички случаи на сделки, в т.ч. и при упълномощаване, Банката се представлява от двама
законни представители заедно, съвместно. Предвид изложеното се поддържа в писмения
отговор, че уведомлението по чл. 99 от ЗЗД с изх.№491 от 29.06.2020 год. е изготвено и
подписано от лице без необходимата представителна власт и волеизявлението, обективирано
в него не принадлежи на цедента „ОББ“АД. Друго уведомление, различно от приложеното
към исковата молба, не е приложено, следователно това е единственото, с което е направен
опит за уведомление по реда на чл.99, ал.2 от ЗЗД. С оглед обстоятелството, че то не
обективира валидна воля на издателя, се твърди, че същото не е произвело действието на
цесията спрямо ответника по настоящето дело /длъжник по Договора за кредит/, посочено в
чл. 99,ал.4 от ЗЗД.
Поддържа се в писмения отговор и че уведомлениего, с което цедентът се е опитал да
уведоми длъжника за извършеното прехвърляне на цесията, не е редовно връчено и не е
достигнало да неговото знание. Сочи се, че от известието е видно, че е изпратено от
Адвокатско дружество В. и партньори, чийто управител е изготвил и подписал процесните
съобщения, получено е при куриерската фирма на дата 16.07.2020 год., но не е връчено на
адресата. Върху бланката не е отбелязана причината за недоставяне на писмото и датата на
връщането му на изпращача. От това е видно, че уведомлението за извършена цесия с изх.
№491/29.06.2020год., изпратено на 16.07.2020 год. не е връчено на длъжника, следователно
не е получено от него, респ. цесията по отношение на адресата не е произвела действие.
3
Поддържа се в отговора, че не може да се приеме, че и с връчването на исковата молба на
25.09.2023 год. на ответника, уведомлението за извършената цесия, като част от
доказателствата към нея, е достигнало да знанието на длъжника, тъй като то не е изготвено и
подписано от легитимно, редовно овластено от цедента лице, по съображенията, изложени
по-горе относно липсата на представителна власт.
Твърди се от ответника и че уведомлението по чл. 99 от ЗЗД страда и от друг порок - не
посочва в съдържанието си параметрите на прехвърленото вземане. Липсват данни относно
реквизитите на вземането, в т.ч. главница, лихви, такси и разноски, т.е., то не е
индивидуализирано, само се посочва, че длъжникът разполага със 7-дневен срок за
погасяването му. Липсата на индивидуализация на дълга значително затруднява
погасяването му от страна на длъжника. Не е достатъчно да се посочи само новия кредитор
/цесионера/, на който да се изпълни, а е необходимо уведомлението да посочва размера на
дълга, който се прехвърля /цедира/ и подлежи на погасяване, необходимо е след като е
цедиран дълг с уговорено периодично плащане, яя с.е. посочи и начина на погасяването му.
т.е.. процесното уведомление по чл.99, ал.З ЗЗД няма необходимото конкретно съдържание,
което е порок, водещ до невъзможност за длъжника да изпълни договора за кредит.
Уведомлението по чл. 99, ал.4 от ЗЗД има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно
изпълнение на задълженията му по сключения договор за кредит като му посочва новия
кредитор, на когото да изпълни, считано от датата на получаването му.То гарантира точно
изпълнение спрямо лице, легитимирано по смисъла на чл. 75 ал. 1 от ЗЗД.
С оглед гореизложеното, а именно: липсата на валидно обективирана воля на цедента -
„ОББ“ АД за извършено прехвърляне на вземането по Договора за кредит, което да е
достигнало до знанието на длъжника, се твърди, че цесията не е породила своето правно
действие спрямо него, а ищецът по настоящето дело не е придобил качеството на нов
кредитор /цесионер/. По тази причина ищецът не е активно материално легитимиран да
получи изпълнение по прехвърленото вземане. В този смисъл не е активно легитимиран да
иска издаване на Заповед за изпълнение към момента на подаване на Заявлението по чл. 410
от ГПК, поради което липсва правен интерес от подаване на иска по чл. 422 ГПК.
По същество в писмения отговор се оспорва предявения иск по основание и размер.
Оспорва размера на вземането, в т.ч. главница от 20 914 лв. и лихви от 2 070лв. към
посочената дата - 01.12.2019 год., оспорва и размера на частичната претенция от 5 000,00
лв., оспорва твърдението, че вземането е предсрочно изискуемо, считано от 25.07.2020 год.
Сочи се в писмения отговор, че от обстоятелствената част на исковата молба не ставало
видно от коя дата е започнало неизпълнението по договора за кредит, колко на брой са
непогасените падежирали вноски към тази дата, в т.ч. размер на непогасена главница,
договорната лихва и периода, за който се дължи, претендира ли се обезщетение за
забавените падежирали вноски и от кога, и др. параметри по вземането. Твърди се, че на
длъжника не е съобщено какъв е размера на дълга и защо се обявява за предсрочно
изискуем. Твърди се, че ответникът от началото на периода за изпълнение на погасителния
план е превеждал регулярно ежемесечните си анюитетни вноски, но е прекъснал това
доброволно изпълнение поради обективна причина-през м.юни 2018год.е бил принудително
въдворен в Затвора-гр.Бобов дол-за изтърпяване на присъда по НОХД №704/2017г. по описа
на РС-Дупница-лишаване от свобода за срок от 1 год. и три месеца, поради което напуснал
работа и нямал приходи, обективно го е възпрепятствало да продължи изплащането на дълга
по договора.
Твърди се, че със Съобщение, с изх. №515/29.06.2020 год. новият кредитор не е извършил
обявяване на предсрочната изискуемост на вземането по Договор за потребителски кредит,
тъй като същото не е стигнало до знанието на длъжника. Посочва се, че от приложеното
известие за доставяне било видно, че същото не било връчено на ответника, липсвало
отбелязване на пощенския оператор на причината защо не е получено от ответника.
Твърди се, че в сключения договор за потребителски кредит липсвало уговорка с
първоначалния кредитор „ОББ“ АД по какъв начин ще се извършва връчването на книжа в
4
срока на договора. Сочи се, че в случаите, при които в Договора за кредит липсва изрична
клауза за реда за връчване на книжа и документи се счита за връчен редовно от външна
страна и съответно- стигнал до длъжника всеки документ, който му е връчен лично или на
негов пълномощник срещу подшие, или по възлагане на нотариус, или от ЧСИ. Посочва се,
че при връчване по възлагане в посочените случаи се прилагат правилата на чл. 37-58 ГПК,
като отказът за получаване по чл.44 от ГПК или отсъствието на получателя от адреса по
чл.47 от ГПК се удостоверяват от длъжностното лице, едва тогава съобщенията се считат за
връчени. В настоящия случай се твърди, че съобщението за обявяване предсрочната
изискуемост на кредита е изпратено по пощата и-при липса на изрични клаузи между
договарящите се, като условията за доставяне на пратката се определят съобразно Общите
правила, приети с решение №581/27.10.2010 год. от Комисията за регулиране на
съобщенията, като тези общи правила не въвеждат фикцията, че при липса на фактическо
връчване, пратката ще се счита за доставена на адресата-получател.
Твърди се, че в конкретния случай обявяването на предсрочната изискуемост на
вземането следва да се извърши от Банката-цедент „ОББ“АД, а не от цесионера, каквито
доказателства са приложени, тъй като се сочи, че ищецът не е придобил качеството на нов
кредитор по отношение на длъжника заради ненадлежното уведомяване по реда на чл.99, ал.
3 от ЗЗД. Твърди се, че за длъжника съществува само един кредитор, който може да търси
изпълнение, но това не е ищецът по настоящето дело. Сочи се, че съгласно установената
съдебна практика на ВКС при липса на изрично делегирано право от цедента на цесионера
да обяви предсрочната изискуемост на длъжника по банков кредит със сключването на
цесията върху цедента преминава правото да обяви кредита за предсрочно изискуем., т.е., в
настоящия случай се твърди, че ищецът „ЕОС МАТРИКС“ЕООД като цесионер е
нелегитимирано лице за обявяване на предсрочната изискуемост, следователно
съобщението с изх. №515 от 29.06.2020год., с което се обявява предсрочната изискуемост на
вземането, е изпратено от лице, което не разполага с това право поради липсата на
качеството „кредитор“ на това вземане.
Твърди се, че доколкото вземането по договора за кредит става изискуемо ако кредиторът
е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем след настъпване на
обективните предпоставки, визирани в договора за кредит /с неплащане на вноски или
настъпване на определени в договора обстоятелства/, и след надлежното уведомяване на
длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост, като това право следва да бъде
упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В
конкретния случай се сочи, че уведомлението за обявяване на предсрочната изискуемост не
са посочени обективните предпоставки за настъпването й. Съгласно чл.60, ал.2 от Закона за
Кредитните институции в това уведомление следва да се посочат броя на вноските, които не
са издължени на договорените дати, общия размер на просрочената сума; общия размер на
непогасената част от общия размер на дълга, включващ главница и непогасени лихви,
размера на обезщетението за забава на просрочените плащания. Видно от приложеното
доказателство в процесното уведомление за обявяване вземането за предсрочно изискуемо,
се сочи, че не се съдържат данни относно тези реквизити. В уведомлението липсвали данни
относно броя на падежиралите вноски, в т.ч. главница и договорни /възнаградителни лихви,
лихви за забава, размер на цялата дължима главница/, следователно липсвало изискуемото
се законово съдържание и не посочва реалният размер на задължението на ответника.
Единствените данни за размера на вземането се твърди, че се съдържат в Приложение №1Б,
с което обаче разполагат единствено продавача и купувача на вземането.
Твърди се, че за да произведе действие волеизявлението на кредитора, обективирано в
уведомлението за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, трябва да е
недвусмислено и конкретно спрямо вземането и задълженото лице, което се твърди, че в
настоящия случай не е сторено. Т.е. с представеното съобщение с изх. № 515 от 29.06.2020
год. на „ЕОС МАТРИКС“ЕООД не е обявена предсрочната изискуемост на вземането.
С Определение № 1716/07.11.2023 година по делото е насрочено открито съдебно
заседание, като съдът се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил
5
им е проект на доклад по делото, като ги е напътил към процедура по медиация или друг
способ за доброволно решаване на спора.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не се явява законният
представител, не се представлява. С писмено становище се изразява становище за
основателност на депозираната искова молба, претендират се сторените по делото разноски
с представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът, редовно призован, чрез процесуалният си представител – адвокат А.
поддържа подадения отговор, по същество изразява становище за неоснователност на
прредявения иск, като подробни съобпажения излага в писмена защита. Претендират се
сторените по делото разноски с представен списък по чл. 80 от ГПК.
По делото са приобщени представените от ищеца писмени документи, изслушано е
заключението по допуснатата и назначена съдебно-счетоводна експертиза, като същата е
приета и приобщена към доказателствения материал по делото.
След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
от фактическа страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 1010/2023 г. по описа на Районен съд - гр. Б....... ищецът е
подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на
което съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
454/17.05.2023 г., по силата на която е разпоредено длъжникът С. Й. К., с ЕГН **********, с
настоящ адрес гр. Б............да заплати на кредитора „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град С...... представлявано от Р.....
И.....М.....- Т...... - Управител, чрез пълномощника - адвокат П. В. В., следните суми: - 5000
лв. /пет хиляди лева/ - представляваща част от главница (в общ размер от 16414 лв.) по
договор за потребителски кредит № РК 17-00181966, сключен на 02.08.2017 година между
„СИБАНК“ ЕАД /с настоящо наименование „Обединена Българска Банка“ АД/ и С. Й. К. -
кредитополучател, като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от „Обединена
Българска Банка“ АД на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, съгласно Договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 31.01.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума
, считано от датата на подаване на заявлението в съда /15.05.2023г./ до окончателното
погасяване; - 100 лв. /сто лева / - заплатена държавна такса.
Изпратеното съобщение до длъжника със заверено копие от Заповедта е връчена на
05.07.2023 година, като на 13.07.2023 година е депозирал писмено възражение чрез
пълномощник. Съдът е приел постъпилото възражение от длъжника и е указал на заявителя
(кредитор), че може да предяви иск относно вземането си срещу длъжника в едномесечен
срок, като довнесе дължимата държавна такса, както и че следва да представи доказателства,
че е предявил иска в посочения срок, в противен случай съдът ще обезсили заповедта за
изпълнение. На 27.07.2023г. е връчено съобщение, ведно с препис от разпореждането,
съдържащо указанията на заявителя. Видно от данните по делото в указания срок от
връчване на съобщението по чл. 415, ал. 1 от ГПК, ищецът е депозирал настоящата искова
молба, с която иска да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи
сумите, присъдени с издадената заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
1010/2023г. по описа на Районен съд - гр. Б.........
Видно от приобщеното ч.гр.д. № 2279/2020г. по описа на РС-Благоевград настоящият
ищец е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу С. Й.
К., ЕГН **********, като претенцията на цесионера била за част от вземането си срещу С.
Й. К. по Договор за потребителски кредит №РК17- 00181966 от 02.08.2017 г., а именно: 4500
лв. частично от общо дължимата главница в размер на 20914 лв., за 500 лв. частично от общо
дължимата договорна лихва в размер на 2070,77 лв. за периода от 02.08.2017 г. до
25.07.2020 г., както и за разноски по ч.гр.д. По същото дело е издадена заповед за
изпълнение № 908704/09.11.2020г., с която е разпоредено длъжникът С. Й. К., ЕГН
**********, от гр. Б..........да заплати на заявителя „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С.......представлявано от управителя Р..... И........
6
М......-Т.... чрез пълномощниците си юрисконсулт М....... М....... и адв. П. В., следните суми: -
4500 лв. /четири хиляди и петстотин лева/ - представляваща част от главница (в общ размер
от 20914 лв.) по договор за потребителски кредит № РК17-00181966, сключен на 02.08.2017
г., между "СИБАНК" ЕАД /с настоящо наименование „Обединена Българска Банка” АД/ и С.
Й. К. – кредитополучател, като впоследствие вземанията по този договор са били
прехвърлени от „Обединена Българска Банка” АД на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД съгласно
Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 31.01.2018г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда /09.11.2020г./ до
окончателното погасяване. - 500 лв. /петстотин лева/ - представляваща част от договорна
лихва (в общ размер от 2070,77 лв.) за периода от 02.08.2017г. до 25.07.2020г. ; - 100 лв. /сто
лева/ – платена държавна такса по делото; - 50 лв. /петдесет лева/ - представляваща
юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК /Изм. – ДВ, бр.
8 от 2017г./ вр. чл.37 от Закона за правната помощ вр. чл. 26 от Наредбата за заплащане на
правната помощ. Заповедна е връчена на длъжника, не е подал възражение в срок, поради
което е издаден на 01.03.2021 г. по ч.гр.д. 2279/2020 г. по описа на Районен съд -
Б........издаден изпълнителен лист в полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД срещу С. Й. К. за сумите
от 4500 лв. частично от общо дължимата главница в размер на 20914 лв., за 500 лв. частично
от общо дължимата договорна лихва в размер на 2070,77 лв., както и за разноски по ч.гр.д. в
размер на 100 лв. - платена държавна такса, и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение. На
основание издадения изпълнителен лист от 01.03.2021 г. по ч.гр.д. 2279/2020 г. било
образувано изпълнително дело срещу С. Й. К.. ЕГН ********** с номер 1168/2021 г. по
описа на ЧСИ Б.... В...... Peг № 890 на КЧСИ видно от приобщените по делото справка от
15.11.2023г. по изп.д. № 1168/2021г. от ЧСИ Б.......В...... ведно с изпълнителен лист.
Установява се от приобщената справка, че изп. дело е образувано въз основа на посочения
изпълнителен лист, като е събрана сумата от 7 750, 00 лв., от която сумата в размер на 6 834,
00 лв. е преведена на взискателя и делото е приключило с разпореждане от 20.03.2023г.,
влязло в сила на 03.04.2023г.
По делото са ангажирани писмени доказателства от страна на ищеца, от които се
установява, че на 02.08.2017 г. в гр. Благоевград е сключен Договор за потребителски кредит
№РК17- 00181966 между “СИБАНК“ АД (с настоящо наименование „Обединена Българска
Банка” АД, ЕИК *********), в качеството на Кредитор и С. Й. К., ЕГН **********, в
качеството му на Кредитополучател, по силата на който „СИБАНК" АД (с настоящо
наименование „Обединена Българска Банка"’ АД, ЕИК *********) е предоставил на
Кредитополучателя потребителски кредит в размер на 22000 лева /двадесет и две хиляди
лева/. Разрешеният кредит се превежда по сметка №................ на името на
Кредитополучателя С. Й. К.. Съгласно чл. 6.1 от Договора - за усвоения кредит
Кредитополучателят дължи на Банката променлив годишен процент по редовен дълг, равен
на сбора от: референтен лихвен процент (РЛП), който може да се променя при условията на
т. 15.3.2 и т. 15.3.3 и който към датата на сключване на Договора е 0,7 % + надбавка от 6 %
(общо 6,70 % годишно). Съгласно т. 15.3.2 - с подписване на настоящия Договор Длъжникът
дава изричното си съгласие Банката едностранно да променя приложимия лихвен процент
при промяна на РЛП за съответната валута по кредита при условията на т. 15.3.3. Промяната
на стойностите на РЛП се извършва два пъти в годината, като се използват стойностите на
посочените в Методиката индекси и индикатири към 30 юни и 31 декември. Промяната в
стойността на РЛП влиза в сила от 1-во число на месеците август и февруари, а съгласно т.
15.3.3 - Промяна в размера на РЛП може да бъде извършвана при изменение на стойностите
на индексите от които е определен РЛП, което изменение води до разлика от 0,5 % между
действащия до момента и новия РЛП. При отрицателна стойност на РЛП, същият се счита за
0 %, а крайният лихвен процент по кредита не може да бъде по-нисък от фиксираната
надбавка.
Видно от чл. 6.2 от Договора - годишният лихвен процент за просрочен дълг е равен на
сбора от годишния лихвен процент по редовен дълг + обезщетение за забава в размер на
законната лихва. Начисляването на дължимата лихва започва от датата на първо усвояване
на суми по кредита. При начисляване на лихвата се има предвид, че годината има 365 дни
7
(т.15.2).
Съгласно чл. 7 кредитополучателя е поел задължение за следните такси и комисионни по
договора - при кандидатстване - 35 лева; -след подписване на договора за кредит - 200 лева; -
комисион - предоговаряне на ценови параметри - 1 % от сумата на кредита; такса за промяна
други условия извън посочените – 30, 00 лв. Съобразно чл. 8 от Договора ГПР по кредита е
в размер на 7, 17 %. Погасяването на кредита следва да се извърши на 120 броя месечни
анюитентни вноски, с краен падеж до 03.08.2027г.
В чл. 21.1.7 от Договора е регламентирано, че Банката има право да направи предсрочно
изискуем целя дълг по кредита, когато длъжникът не издължи на съответния падеж пълно
или частично, която и да е договорена анюитетна вноска, вноска по главницата, дължима
месечна лихва, такса или комисион, както и при неизпълнение на което и да е от
задълженията или условията по договора.
Съгласно чл. 18, т. 5 е уговорено, че банката има право да прехвърли вземанията си по
договора на трети лица.
По делото е приет и двустранно подписан между страните Погасителен план, в който се
съдържа дати на плащане-лихвен процент, остатък от главница, дължима главница, лихва,
обща вноска.
По делото е приело и приложение към договора, подписано от двете страни –методика за
изчисляване на референтен лихвен процент за кредити на физически лица.
Видно е от представеният и приет по делото Договор за прехвърляне на парични вземания
от 31.01.2018г., сключен между “Обединена Българска Банка“ АД и „Еос Матрикс“ ЕООД,
както и Анекс № 3 към него от 05.12.2019 г., ведно с Приложение № 1, че задължението на
С. Й. К., ЕГН **********, произтичащо от Договор за потребителски кредит №РК17-
00181966 от 02.08.2017 г. е изкупено от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, като на ред 1943-ти от
Списъка е посочено вземането на банката по процесния Договор за кредит със следните
суми: общ размер на вземането - 22 984,77 лева, от които: главница към 01.12.2019г - 20
914,00 лева и договорна лихва към 01.12.2019г-2 070,77 лева.
Видно от представените по делото писма /уведомление/ изх. № 491/29.06.2020 година и
изх. № 515/29.06.2020 година, изпратени до ответника С. К., „ЕОС Матрикс“ ЕООД в
качеството му на пълномощник на “ОББ“ ЕАД по първото писмо и от свое име по второто е
изпратило уведомление до К. за извършеното прехвърляне на вземанията по процесния
договор на „ЕОС Матрикс“ ЕООД. С посоченото уведомление същият е бил информиран, че
считано от датата на получаване на посоченото уведомление кредитор спрямо К. във връзка
с възникналото парично вземане по процесния договор е „ЕОС Матрикс“ ЕООД, като по
второто писмо е уведомен, че обявява кредита за предсрочно изискуем. Видно от
приложените по делото известия за доставяне и копие от пощенски плик е, че К. не е
уведомен за извършената цесия, както и за предсрочната изискуемост, тъй като пощенската
пратка липсва отбелязване за получаване.
По делото е прието като доказателство пълномощно, по силата на което Обединена
българска банка АД е упълномощила посочените в пълномощното адвокати, сред които П.
В., и ЕОС Матрикс ЕООД с правото да уведомяват съгласно разпоредбата на чл.99, ал.3 от
ЗЗД и съгласно Приложение № 1 към договора за прехвърляне на парични вземания, всички
длъжници за сключения на 31.01.2018г. договор за прехвърляне на парични вземания между
ОББ АД и Еос Матрикс ЕООД, по силата на който вземанията на ОББ АД към конкретните
длъжници се прехвърлят на „Еос Матрикс“ ЕООД. Пълномощното е нотариално заверено на
31.01.2018г., като видно от справка от ТР към посочената дата подписалите пълномощното
изпълнителни директори са представлявали банката. Представено е и пълномощно от
ищеца, с което е упълномощил адвокат П. В. за извършва действия от името на „Еос
Матрикс“ ЕООД във връзка с вземанията по договора за цесия и да представлява
дружеството.
Представеното от ответника удостоверение от Затвора в гр. Б......съдът намира за
неотносимо, поради което не го обсъжда.
8
По делото е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по
която е изготвено от вещото лице С. Т. и е прието като неоспорено от страните в съдебно
заседание на 03.07.2024г. Вещото лице след извършена проверка в счетоводството на „ОББ“
АД и ЕОС Матрикс, както и по изп.д. № 168/2021г. по описа на ЧСИ Б......В... е установила,
че датата, на която е заверена банковата сметка на Кредиторолучателя С. Й. К. - № ........ в
лева, (посочена и в Договора за кредит) със сумата от 22 000 лева е 03.08.2017г. Посоченото
основание за превода на сумата от 22 000 лева е „Усвояване на кредит № РК 17-00181966”.
Според заключението на вещото лице към 05.12.2019г. -Датата на прехвърляне на вземането
с цесия на „ЕОС Матрикс“ ЕООД задължението на С. Й. К. по Договора за кредит е в
размер на 23 249 лева, от които: -главница - за 20 914 лева; -договорна лихва - за 2 031,81
лева (справка № 04) и -лихва за забава - за 303,19 лева. Видно от заключението ответникът е
извършвал плащания по договора до 21.05.2018г., като платената до този момент сума е в
размер на 2438, 25 лв., от която 1086, 00 лв. главница, 1152, 25 лв.-договорна лихва и 200, 00
лв.-такса анализ на кредитоспособността. Според заключението към датата на подаване на
заявлението по ч.гр.д. № 2279/2020г.- 09.11.2020г. задължението е за 24 897,22 лева, от които
20 914, 00 лв.-главница, 2792, 24 лв.-договорна лихва за периода от 21.06.2018г.-25.07.2020г.,
575, 18 лв.-наказателна лихва за периода от 22.05.2018г. до 25.07.2020г. и законна лихва.
Вещото лице, след като е констатирало, че по изп.д. № 168/2021г. е внесена сумата от 6 834,
00 лв. с крайна дата 20.03.2023г., от която погасената главница е в размер на 4500, 00 лв. и са
погасени договорните лихви по изп. лист и наказателните лихви , е дало отговор, че
остатъка от главницата е в размер на 16 414, 00 лв. Видно от заключението на вещото лице
за периода от 02.08.2017 год. до 01.12.2019 год. възнаградителната лихва по т.6.1.1. от
Договора не е променяна. За целия период същата е в размера, определен към датата на
сключване на Договор за потребителски кредит № РК17-00181966/02.08.2017г (и посочена в
самия договор) от 6,70 %
Останалите отговори на вещото лице, съдът не обсъжда, доколкото същите не касаят
предмета на иска, който е само за главница.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
Предявен е иск с правно основание с правно основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл.
415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 410 от ГПК, във връзка с чл. 99, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 79, ал.
1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 9 ЗПК във вр. с чл. 86 ЗЗД.
Искът е допустим, тъй като е налице правен интерес от предявяването му, което се доказа
от приложеното ч.гр.д. № 1010/2023г. по описа на Районен съд - гр. Б........ по което срещу
ответника е издадена Заповед № 454 от 17.05.2023г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК, за посочените в заповедта суми. Същата е връчена на ответника на
05.07.2023 година, който на 13.07.2023 година е депозирал писмено възражение в
законоустановения срок, като съобразно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК на ищеца е указано в
едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането, предмет на заповедта. По
отношение на направеното оспорва от страна на ответника, че не е налице активна
легитимация на ищеца, тъй като извършената цесия не е произвела действие спрямо
ответника, в която връзка се поддържа становище за недопустимост на предявения иск,
съдът намира, че посоченото оспорване е такова по същество, а не по допустимост на иска.
Уважаването на исковата претенция е детерминирано от кумулативното наличие на
следните предпоставки:
Ищецът следва да установи процесуалните предпоставки на иска по чл. 422, ал. 1 от ГПК,
наличие на изискуемо и ликвидно задължение, като в негова тежест е да докаже изложените
в исковата молба твърдения - ищецът следва по реда на пълното и главно доказване да
установи проведено заповедно производство, да установи качеството си на кредитор спрямо
ответника, наличието на валиден договор за цесия, прехвърлянето на спорното вземане на
ищеца, да установи факта, че цесията е породила действие /арг. чл.99, ал.3 от ЗЗД/, че е
валидно съобщена на длъжника от предишния кредитор.
9
Ищецът следва да установи наличието на валидни облигационни правоотношения,
създадени между ответника и „Обединена Българска Банка” АД по Договор за
потребителски кредит. Ищецът следва да докаже, че уговорената сума е била предоставена и
усвоена от кредитополучателя, от който за ответника е възникнало задължение за заплащане
на сумата, претендирана като неизплатена главница; наличието на твърдения договор за
цесия, с който процесното вземане е прехвърлено в полза на ищцовата страна и уведомяване
на длъжника за извършената цесия. Следва да докаже, че е настъпила забава в плащанията,
че са били налице основанията за обявяване на предсрочна изискуемост, че е обявена
предсрочна изискуемост и че същата е съобщена на длъжника, размер на претендираната
главница.
Ответникът следва да докаже възраженията си.
Исковата молба е подадена в рамките на преклузивния едномесечен срок по чл. 415, ал. 1
от ГПК за спазването, на който съдът следи служебно, съгласно т. 5а от Тълкувателно
решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Разгледан по същество, съдът намира искът за изцяло основателен, поради следното:
От ангажираните по делото писмени доказателства се установи, че ответникът С. Й. К. на
02.08.2017 г. е сключен Договор за потребителски кредит №РК17- 00181966 с кредитодател
“СИБАНК“ АД (с настоящо наименование „Обединена Българска Банка” АД, ЕИК
*********), по силата на който му е предоставена сума в размер на 22000 лева /двадесет и
две хиляди лева/, като сумата е усвоена, видно от заключението на вещото лице, което съдът
кредитира като пълно и компетентно.
Съдът не констатира договора да съдържа неравноправни клаузи. Видно от изготвената
експертиза, ответникът е преустановили плащанията по договора на 21.05.2018г., когато е
последното извършено доброволно плащане.
Установи се, че кредитора “СИБАНК“ АД (с настоящо наименование „Обединена
Българска Банка” АД, ЕИК *********) е прехвърлил вземането по договора на ищеца като
на 31.01.2018 г. е сключен Договор за прехвърляне на парични вземания между „Обединена
Българска Банка” АД, ЕИК ********* /с предишно наименование "СИБАНК" АД/ и „ЕОС
Матрикс” ЕООД, с ЕИК ********* и Анекс № 3 към него от 05.12.2019 г., с които
задължението на С. Й. К., ЕГН ********** е прехвърлено. Същото е индивидуализирано
като размер в Приложение № 1 към Анекса. Цесията е правен способ за прехвърляне на
субективни права (вземания), по силата на която настъпва промяна в субектите на
облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото цедентът е
прехвърлил вземането си по силата на сключен между тях договор. За успешното уважаване
на иска на цесионера спрямо длъжника е необходимо при условията на пълно и главно
доказване да се установи, че са цедирани валидни и изискуеми вземания към ответника по
процесния договор за кредит.
Видно от приложения по делото договор за цесия и приложение към него по делото е
доказано, че вземанията към ответника по договора са прехвърлени с договор за цесия в
полза на купувача „ЕОС МАТРИКС“ ООД.
Следователно въз основа на събраните по делото доказателства безспорно се установи, че
между СИБАНК“ АД (с настоящо наименование „Обединена Българска Банка” АД, ЕИК
*********) и ответника действително е сключен Договор за потребителски кредит №РК17-
00181966 от 02.08.2017 г. Установи се също така, че с валидно сключен договор за
прехвърляне на парични задължения от 31.01.2018 г. и Анекс № 3 към него от 05.12.2019 г.,
вземанията, произтичащи от горния договор, са прехвърлени на ищеца "ЕОС МАТРИКС"
ООД. Липсват доказателства ответникът да е бил уведомен за продажбата на вземането
преди подаване на заявлението.
Въпреки това, съдът намира, че процесната цесия е произвела действие спрямо ответника,
като намира за неоснователни възраженията, сторени в писмения отговор на ответника,
касаещи уведомяването, липсата на материална легитимация, оспорването на
пълномощното, въз основа на което е изготвено уведомлението за цесията.
10
В тази връзка следва да се има предвид следното:
По делото се установява, че ищецът е приложил към исковата си молба уведомления,
изходящи от цедента, чрез пълномощник за извършената цесия.
Съгласно разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД предишният кредитор трябва да съобщи
на длъжника за прехвърлянето на вземането и от този момент цесията има действие спрямо
длъжника и третите лица. Уведомяването за цесията трябва да бъде извършено от стария, а
не от новия кредитор, тъй като целта на закона е длъжникът да бъде защитен срещу
ненадлежно изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Понеже прехвърленото
вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и стария кредитор, напълно
логично е изискването съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено
именно от стария кредитор, за да създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената
замяна на стария му кредитор с нов/ТР № 142-7 от 11.11.1954 г. на ОСГК на ВС, решение №
123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., ТК, II ТО на ВКС/.
Затова съобщението от новия кредитор няма предвиденото в чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД
действие. Това обаче не означава, че предишният кредитор няма правото да упълномощи
новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Според чл.
36 ЗЗД представителната власт възниква по волята на представлявания, нейният обем се
определя според това, което упълномощителят е изявил /чл.39 ЗЗД/ и не са предвидени
никакви изрични ограничения посредством повелителни правни норми на тази власт,
свързани с уведомяването за цесията.
Следователно по силата на принципа за свободата на договарянето /чл.9 ЗЗД/ няма пречка
старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за
цесията. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал.3 и
ал.4 ЗЗД (вж. в този смисъл решение № 156/30.11.2015г. по т. д. № 2639/2014г., II т. о. на
ВКС; решение № 137 от 2.06.2015г. по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о. на ВКС). В настоящия
казус старият кредитор е упълномощил адвокат да съобщи за извършената цесия, като тази
упълномощителна сделка не противоречи на разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Относно
оспорване от страна на ответника в писмения отговор, което се поддържа и в хода на
устните състезания на пълномощното, съдът намира за нужно да отбележи, че валидността
на пълномощното, предоставено от цедента на цесионера за уведомяване длъжника за
цесията, е напълно ирелевантно за настоящия спор, тъй като уведомяването на длъжника е
без значение за пораждане правните последици на цесията, а възражение, че е платил на
цедента преди валидно уведомяване за цесията, което плащане би имало съобразим
погасителен ефект, ответникът не е въвел. Отделно от това съществуването на
упълномощителна сделка е от значение за отношенията между упълномощителя и
пълномощника, като за настоящия ответник не съществува правен интерес да оспорва
съществуването или валидността на упълномощителната сделка. За пълнота съдът намира за
нужно да отбележи и че твърденията на ответника са и неоснователни, тъй като видно от
справка от ТР към датата на заверяване от нотариуса на пълномощното подписалите го лица
са били представители на дружеството-упълномощител, като пълномощното е безсрочно,
поради което и възраженията са неоснователни.
Следва да се има предвид и че съобразно практиката на ВКС (вж. решение №
3/16.04.2014г. по т. д. № 1711/2013г., II т. о. на ВКС; решение № 123/24.06.2009г. по т. д. №
12/2009г.,П т.о. на ВКС) връчването на препис от исковата молба с приложено към нея
надлежно уведомление от цедента, за цесията, съставлява надлежно съобщаване за цесията,
съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД и следва да бъде съобразено като факт от значение
за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.
Видно от приложените по делото съобщения на ответника е бил връчен препис от исковата
молба, ведно с приложените към исковата молба писмени документи, в това число и
уведомлението за цесия. С оглед на това съдът намира, че цесията е породила действие.
Нещо повече, видно от ч.гр.д. № 2279/2020г. по описа на РС-Благоевград, както и от справка
от изп.д. № 1168/2021г. по описа на ЧСИ Велинов същите касаят отново процесния договор
11
и по изпълнителното дело взискател е бил настоящия ищец, като по него са събрани
вземания отново по договора, поради което ответникът е уведомен за кредитора
си.Неоснователно е възражението на ответника, че в уведомлението липсват реквизити,
като не са посочени дължима главница, лихви, периоди на забава. В закона липсва изискване
за такова съдържание на уведомлението.
По отношение на направеното възражение от страна на ответника, че не е уведомен за
настъпилата предсрочна изискуемост, съдът намира същото за неоснователно. В
действителност с връчване на препис от исковата молба с приложено към нея надлежно
уведомление за настъпила предсрочна изискуемост, съдът намира, че същото съставлява
надлежно съобщаване за предсрочна изискуемост. Видно от приложените по делото
съобщение на ответника е връчен препис от исковата молба, ведно с приложените към
исковата молба писмени документи, в това число и уведомлението за предсрочна
изискуемост. Предвид това следва да се приеме, че същият е надлежно уведомен за
настъпване на предсрочната изискуемост в хода на производството. Когато изявлението на
банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е инкорпорирано в исковата молба
или в отделен документ, представен като приложение към исковата молба, изявлението
поражда правни последици с връчването на препис от исковата молба с приложенията към
нея на ответника – кредитополучател, ако са налице предвидените в договора за кредит
обективни предпоставки. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем в исковото
производство представлява правнорелевантен факт, който трябва да бъде съобразен от съда
на основание чл. 235, ал. 3 ГПК в рамките на претендираните суми.В тази насока и Решение
№ 10/25.02.2020 година по т. дело № 16 по описа за 2019г. на ВКС, Търговска колегия, второ
отделение. Неоснователно е възражението и спрямо уведомлението за предсрочна
изискуемост, че не съдържало дължимите суми. Такова изискване към уведомлението за
предсрочна изискуемост няма, а видно от същото съдържа посочване на договора, по който
се обявява предсрочната изискуемост и ясно изразено волеизявление, че цялото задължение
се обявява за предсроно изискуемо.
По делото се доказа от изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, че
ответникът е изпаднал в забава, като последната внесена от него сума е през 2018г. /извън
събраните по принудителен ред суми/. Предвид изложеното са били налице предпоставките
за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Невъзстановяването на сумите е неизпълнение на договора, който факт, обаче, е
отрицателен и не подлежи на доказване от страната, която го твърди. На доказване подлежи
само изпълнението на договора. По реда на насрещното доказване ответника не установи да
е заплатил процесните суми.
От приетата по делото експертиза се установи, че последата платена сума по кредита за
главница е в размер на 4500, 00 лв. по принудителен ред на 20.03.2023г., което е преди
подаване на заявлението по ч.гр.д. № 1010/2023г. по описа на РС-Благоевград-15.05.2023г.
След това, а и в хода на настоящото производство не са ангажирани доказателства за
извършени от ответника плащания. Видно от заключението на вещото лице неиздължената
главница е в размер на 16 414, 00 лв., като ищецът е претендирал частично от същата сумата
от 5000, 00 лв. С оглед на всичко гореизложено следва, че предявената установителна
претенция за дължимост на претендираната главница е основателна на предявеното
основание и ответника дължи главница, така както е предявена от ищеца в размер на 5000
лв., представляваща част от дължима главница по договора в размер на 16 414, 00 лв.
По отношение на претенцията за законна лихва върху главницата от 5000 лв. считано от
подаване на заявлението съдът намира за необходимо да отбележи следното: В случая, както
беше прието по – горе е настъпила предсрочна изискуемост на цялото вземане за главница в
хода на производството с връчване на исковата молба. Съобразно ТР № 3/27.03.2019 г. по
тълк. дело № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС върху предсрочно изискуемата главница се дължи
законна лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането.
В настоящия казус обаче претендираната част от главницата в размер на 5000, 00 лв. съдът
намира, че е с настъпил падеж към момента на подаване на заявлението. Същото се
12
установява от представения и приет по делото погасителен план и от експертното
заключение, от които е видно, че падежиралата главница до датата на подаване на
заявлението-15.05.2023г. е в размер на 10 644, 85 лв., от която до този момент са били
платени 1086, 00 лв. доброволно и 4500, 00 лв. по принудителен ред, като остатъка е
падежирала главница. Предвид изложеното не е приложимо посоченото правило и законна
лихва следва да се присъди от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК.
Предмет на настоящия иск е единствено главница, като не са претендирани договорна
лихва, наказателна лихва или други вземания, поради което съдът не обсъжда в тази насока
възраженията на ответника и експертизата. Само за пълнота съдът намира за нужно да
отбележи, че действително представлява неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 11
ЗЗП клауза, касаеща възможност за банката едностранно да променя размера на дължимата
по кредита лихва и размера на вноските по погасителния план, но в случая се установи от
заключението на вещото лице, че въз основа на посочената клауза не е извършвана такава
промяна, а са прилагани изрично договорените с подписания договор за потребителски
кредит размери на дължимата възнаградителна лихва, послужили наред с уговорките за
размера на месечните анюитетни вноски и погасителния план - приложение към договора за
определяне на задълженията на ответника.
По разноските:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСТГК на ВКС
съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както
в исковото, така и в заповедното производство.
Присъдените със заповедта за изпълнение разноски не се включват в предмета на
установителния иск по чл. 422 от ГПК, а представляват законна последица от уважаването,
респ. отхвърлянето на иска, като съдът, който разглежда иска по чл. 422 от ГПК, следва да
разпредели отговорността за разноски по издаване на заповедта за изпълнение, като съдът се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство.
Ищецът е претендирал разноски в заповедното производство в общ размер на 100, 00 лева
- заплатена държавна такса за образуване на заповедното производство и същата му е
присъдена. С оглед изхода на делото ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 100, 00 лева, представляваща сторените от ищеца разноски в заповедното
производство. Не следва да бъде присъждано претендираното от ищеца юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство, доколкото заявлението не е подадено от
юрисконсулт, а от адвокат, за който липсват данни за уговорено и заплатено адвокатско
възнаграждение, не е поискано присъждане на такова в заявлението, като не е и присъдено в
заповедта за изпълнение.
По отношение на разноските в исковото производство ищецът претендира сторените
разходи, за които са ангажирани доказателства за извършването им, съгласно представения
списък на разноските по чл. 80 от ГПК, а именно: 100, 00 лева - заплатена държавна такса;
300, 00 лева – депозит за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза или общо
претендираната в исковото производство сума за сторени разходи възлиза в размер на 400,
00 лева. Предвид изложеното и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответника следва да бъде
осъден да заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производство в
общ размер на 400, 00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, че С. Й. К., ЕГН **********,
с адрес: гр. Б.дължи на ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК 131001.......375, със седалище и адрес
13
на управление гр. С......., чрез адвокат П. В. В. - САК, със съдебен адрес: гр. С........ следната
сума, която е предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
454 от 17.05.2023 г., издадена по ч. гр. д. № 1010/2023 г. по описа на Районен съд - гр......
както следва: сумата от 5000, 00 лв. /пет хиляди лева/, част от общо дължима главница в
размер на 16 414, 00 лв., представляваща остатък от дължима главница по Договор за
потребителски кредит №РК17-00181966 от 02.08.2017 г. между „СИБАНК“ ЕАД /с настоящо
наименование „Обединена Българска Банка“ АД/ и С. Й. К. - кредитополучател, като
впоследствие вземането по договора е прехвърлено от „Обединена Българска Банка“ АД на
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, съгласно Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
от 31.01.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда-15.05.2023г. до окончателното погасяване на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК С. Й. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Б........
ДА ЗАПЛАТИ на ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С............ чрез адвокат П. В. В. - САК, със съдебен адрес: гр. С........сумата от
100,00 лв. /сто лева/, представляваща разноски по заповедното производство по ч.гр.д. №
1010/2023г. по описа на РС- Б..... и сумата от 400,00 лв. /четиристотин лева/, представляваща
разноски в исковото производство.
Задълженията могат да бъдат платени по следната банкова сметка : IBAN:...........по сметка
на „ЕОС Матрикс“ ЕООД.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по частно гражданско дело
№ 1010/2023г. по описа на РС-Благоевград.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Б......... в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
14