П Р И С Ъ
Д А № 232
гр.Белоградчик,
26.10.2011г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Белоградчишкият
районен съд, 4-ти състав в публично съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и единадесета година, в състав:
Председател:
АННА КАЙТАЗКА
Съдебни заседатели: П.Т.
Н.И.
при участието на секретаря Н.С., в
присъствието на мл.прокурор СВЕТОСЛАВ П., като разгледа докладваното от
съдия Кайтазка НОХД № 255 по описа за 2011г., въз основа на закона и
данните по делото
П Р
И С Ъ
Д И :
ПРИЗНАВА подсъдимия М.П.Г. - роден на ***г***, живущ ***,
българин, български гражданин, разведен, с начално образование, осъждан, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 30.07.2010г. в с.Вещица,обл.Видин и на
02.08.2010г. в с.Граничак,обл.Видин, в условията на опасен рецидив и
продължавано престъпление, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за за
щита на имот, чрез използване на техническо средство, след като се уговорил
предварително с Р.А.К. и Антов К.В.: на 30.07.2010г. отнел от владението на В.И.М.
движими вещи на обща стойност 710,30 лв., без негово съгласие, с намерението
противозаконно да ги присвои и на 02.08.2010г. отнел от владението на Л.И.П.
движими вещи на обща стойност 84,00 лв., без нейно съгласие, с намерението
противозаконно да ги присвои, като общата щета от престъплението е на стойност
794,30 лв., поради което и на основание чл.196 ал.1 т.2 от НК във
вр. чл.195 ал.1 т.3, 4 и 5 НК вр. чл.194 ал.1 от НК във вр.чл.29 ал.1 б.”а” и
"б" от НК вр. чл.26 ал.1 от НК във вр. чл.36 и чл.58 А ал.1 от НК го ОСЪЖДА на "ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА" за срок от ДВЕ ГОДИНИ, като на
осн. чл.61 т.2 от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ
първоначален "строг" режим
на изтърпяване на наказанието, като то следва да се търпи в “затвор”.
ПРИЗНАВА
подсъдимия Р.А.К. - роден на ***г***, жив. в гр.Белоградчик,
обл.Видин, българин, български гражданин, неженен, с основно образование,
осъждан, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в
това, че на 30.07.2010г. в с.Вещица,обл.Видин и на
02.08.2010г. в с.Граничак,обл.Видин, в условията на опасен рецидив и
продължавано престъпление, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за за
щита на имот, чрез използване на техническо средство, след като се уговорил
предварително с М.П.Г. и Антов К.В.: на 30.07.2010г. отнел от владението на В.И.М.
движими вещи на обща стойност 710,30 лв., без негово съгласие, с намерението
противозаконно да ги присвои и на 02.08.2010г. отнел от владението на Л.И.П.
движими вещи на обща стойност 84,00 лв., без нейно съгласие, с намерението
противозаконно да ги присвои, като общата щета от престъплението е на стойност
794,30 лв. – поради което и на основание чл.196
ал.1 т.2 вр.чл.195, ал.1, т.3,4 и 5 от НК във вр.чл.194, ал.1 от НК вр. чл.26
ал.1 от НК във вр. чл.29 ал.1 „а” и “б” от НК го ОСЪЖДА на "ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА" за срок от ДВЕ ГОДИНИ, като на
осн. чл.61 т.2 от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ
първоначален "строг" режим
на изтърпяване на наказанието, като то следва да се търпи в “затвор”.
ПРИЗНАВА подсъдимия А.К.В. - роден на ***г***, живущ ***,
българин, български гражданин, неженен, с начално образование, осъждан, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 30.07.2010г. в с.Вещица,обл.Видин и на
02.08.2010г. в с.Граничак,обл.Видин, в условията на повторност и продължавано
престъпление, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за за щита на
имот, чрез използване на техническо средство, след като се уговорил
предварително с Р.А.К. и М.П.Г.: на 30.07.2010г. отнел от владението на В.И.М.
движими вещи на обща стойност 710,30 лв., без негово съгласие, с намерението
противозаконно да ги присвои и на 02.08.2010г. отнел от владението на Л.И.П.
движими вещи на обща стойност 84,00 лв., без нейно съгласие, с намерението
противозаконно да ги присвои, като общата щета от престъплението е на стойност
794,30 лв., поради което и на основание чл.195 ал.1 т.3, 4, 5 и 7 НК
вр. чл.194 ал.1 от НК във вр. чл.26 ал.1 от НК във вр. чл.36 и чл.58 А ал.1 от НК го ОСЪЖДА на "ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА" за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, като на
осн. чл.61 т.2 от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ
първоначален "строг" режим
на изтърпяване на наказанието, като то следва да се търпи в “затвор”.
ОСЪЖДА на
осн. чл.45 от ЗЗД подсъдимите М.П.Г., Р.А.К. и А.К.В. /с посочени по-горе
самоличности/ да заплатят солидарно на В.И.М. ***, с ЕГН ********** сумата от 684,30 лева - обезщетение за имуществени
вреди причинени с престъплението.
ОСЪЖДА на осн. чл.45 от ЗЗД
подсъдимите М.П.Г., Р.А.К. и А.К.В. /с посочени по-горе самоличности/ да
заплатят солидарно на Л.И.П. ***, с ЕГН ********** сумата от 84,00 лева - обезщетение за имуществени
вреди причинени с престъплението.
На
осн. чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА
подсъдимите М.П.Г., Р.А.К. и А.К.В. /с
посочени по-горе самоличности/ да заплатят солидарно: по сметка на ОД-МВР-Видин
направените по делото разноски, в
размер на 40,00 лева – възнаграждение за вещо лице в досъдебното
производство и по сметка на ВСС държавна такса върху уважените граждански
претенции – в размер на общо 100,00 лв. по двата гр.иска.
Присъдата подлежи на обжалване и
протест в 15-дневен срок от днес пред ОС-Видин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1./
2./
МОТИВИ
към присъда № /26.10.2011г. по НОХ дело №255/2011г. по описа
на РС-Белоградчик.
Срещу подсъдимите М.П.Г., Р.А.К. и А.К.В. ***
е повдигнато обвинение затова, че в условията на опасен рецидив - по отношение
на подс.М.Г. и Р.К. и в условията на повторност по отношение на подс.А.Васиелв,
в условията на продължавано престъпление, чрез разрушаване на прегради, здраво
направени за защита на имот, чрез
използване на техн.средство, след предварителен сговор помежду си : на 30.07.2010г. отнели от владението на В.И.М. движими вещи на обща
стойност 710,30 лв., без негово съгласие, с намерението противозаконно да ги
присвоят и на 02.08.2010г. отнели от владението на Л.И.П. движими вещи на обща
стойност 84,00 лв., без нейно съгласие, с намерението противозаконно да ги
присвоят, като общата щета от престъплението е на стойност 794,30 лв. -
престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във вр. чл.195, ал.1, т.т.3, 4 и 5 във вр.
чл.29, ал.1, б."а" и “б” от НК вр. чл.26 ал.1 от НК - по отношение на
подс.М.Г. и Р.К. и по чл.195 ал.1 т.3,4,5 и 7 от НК вр. чл.26 ал.1 от НК – по
отношение на подс.А.В. .
Предявеният от пострадалия В.И.М. срещу тримата подсъдими
по реда на чл.84 и сл.от НПК във вр.чл.45 от ЗЗД граждански иск за сумата от
684,30 лв. – представляваща обезщетение за причинени му имуществени вреди, бе
приет за съвместно разглеждане в наказателния процес.
Предявеният от пострадалия Л.И.П. срещу тримата подсъдими
по реда на чл.84 и сл.от НПК във вр.чл.45 от ЗЗД граждански иск за сумата от
84,00 лв. – представляваща обезщетение за причинени й имуществени вреди, бе
приет за съвместно разглеждане в наказателния процес.
Пострадалите са конституирани като граждански ищци.
По искане на подсъдимите, съдът е допуснал предварително
изслушване на страните по делото по реда на чл.370 ал.1 от НПК.
Прокурорът поддържа повдигнатото
обвинение, счита че то е доказа но по безспорен начин и пледира на подсъдимите
да бъде наложено наказа ние "лишаване от свобода" малко над
минимумите по съответните състави по закон, като се приложи чл.58А от НК, а
гр.искове – да се уважат изцяло.
Подсъдимите Г., К. и А.В.,
предвид допуснатото предварително изслушване, правят пълни самопризнания
относно фактическата обстановка, изложена в обвин.акт, признават се за виновни,
и молят съда за снизхождение.
Защитниците
на подсъдимите, излагат аргументи за смекчаващи вината обстоятелства, и молят
за определяне на минимални наказания, към които да се приложи хипотезата на
чл.58А ал.1 от НК.
Пострадалите
поддържат гражданските си искове.
Съдът,
като взе под внимание направените от подсъдимите по реда на чл.371 т.2 от НПК
самопризнания в с.з., и прецени събраните и приобщени по делото писмени доказателства
и доводите на страните, по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, и на осн.чл.373 ал.3
вр.чл.372 ал.4 от НПК приема за установено следното:
От фактическа страна:
Подс. М.П.Г. е роден на ***г***, живее в гр.Белоградчик,
обл.Видин, българин, български гражданин, с
начално образование, разведен, осъждан, ЕГН му е **********.
Подс.Г. е осъден с влязло в сила на
13.11.2002 г. споразумение по н.о.х.д. № 198/2002 г. на БРС подсъдимия на
"лишаване от свобода" за срок от една година, за деяние извършено на
13/14.08.2002 г. по чл.195 ал.1 т.5 НК. На осн.чл.66 НК се отлага изтърпяването
на наказанието за срок от три години.
С влязла в сила на 14.12.2002 г. присъда по н.о.х.д.№
199/2002г. на БРС, Г. е осъден на "лишаване от свобода" за срок от
една година за деяние извършено на
13/14.12.2002 г по чл.195 ал.1 т.5 НК. На осн.чл.66 НК изтърпяването на наказанието е отложено за
срок от три години.
С влязъл в сила на
04.05.2005 г. съд.акт по НОХД 16/2005 г. на БРС, Г. е осъден „лишаване от
свобода” за срок от една година при режим „общ” на осн.чл.195 ал.1 т.4, 5 и 7 НК вр.чл.194 ал.1 НК за деяние извършено на 15/16.11.2004 г. На осн.чл. 25 ал.1
и ал.4 НК във вр.чл.23 а.1 НК е определено едно общо наказание по НОХ дела
198/2002 г. и 199/2002 г. и двете на БРС - "лишаване от свобода" за
срок от една година. На осн.чл.66 НК отлага изтърпяването на наказанието
считано от 13.11.2002 г. На осн.чл.68 ал.1 НК е постановено подсъдимия да
изтърпи наложеното общо наказание при режим общ.
С влязло в сила на 15.02.2006 г. споразумение по НОХД №
30/2006 г. на БРС на подсъдимия Г. е
наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година за деяние
извършено на 23.05.2005 г. на осн.чл. 195 ал.1 т.4 и 7 НК.
С
влязла в сила на 05.04.2006 г. присъда по НОХД 32/2006 г. на БРС, на Г. е
наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от една година при
режим „общ” за деяние извършено на 18.04.2005 г. на осн.чл.195 ал.1 т.4, 5 и 7 НК. На осн.чл.23 - 25 НК е определено общо наказание по НОХД 16/2005 г.,
30/2006 г. и 32/2006 г. на БРС - "лишаване от свобода" за срок от
една година при режим „общ”. На осн.чл.68 ал.1 НК е постановено да изтърпи
отделно наложеното общо наказание по НОХД 16/2005 г., 198/2002 г. и 199/2002 г.
на БРС -"лишаване от свобода" за срок от една година при режим „общ”.
На осн.чл.68 ал.1 НК е зачетено изтърпяното до момента считано от 16.05.2005 г.
С протоколно определение 2169/03.11.2006 г. на ОС Враца е Г. освободен условно
предсрочно от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода
с остатък от наказанието 2 мес. и 6 дни. На осн.чл.70 ал.6 НК е определен
изпитателен срок от 6 мес.
Подс.Р.А.К. е роден
на ***г***, живее в гр.Белоградчик, българин, български гражданин, с
основно образование, неженен, осъждан, ЕГН му е **********.
По НОХД 192/2010 г. на РС
– Белоградчик, Р.А.К. е признат за виновен за престъпление по чл.343в ал. 2 от НК и му е наложено наказание „лишаване
от свобода” за срок от четири месеца при режим „строг”. Определението е в сила
от 23.07.2010 г.
С
Определение по ЧНД № 158/2005 г. Р.А.К. е определено наказание „лишаване от
свобода” за срок от три години и шест месеца при режим „строг”. На осн. чл.24
от НК е увеличено така определеното общо наказание с два месеца постановено с
Определение № 182/16.12.2004 г. по ЧНД № 178/2004 г. на РС – Белоградчик. Не е
групирано наказанието по Присъда № 137/2002 г. по НОХД 130/2002 г. на РС –
Белоградчик „лишаване от свобода” за срок от шест месеца. Приспаднато е
наказанието по Присъда № 137/2002 г. но НОХД 130/2002 г. на РС – Белоградчик
считано от 14.01.2003 г. до 27.06.2003 г. поради, което и наказанието не следва
да се изтърпява. Не е групирано наказанието по Определение №76/05.05.2004 г. по
НОХД 77/2004 г. на РС – Белоградчик, а именно „лишаване от свобода” за срок от
две години при режим на изтърпяване „строг”,като наказанието следва да се
изтърпява отделно. Определението по ЧНД 158/2005 е влязло в законна сила на
17.10.2005 г.
Подс.А.К.В. е роден на ***г***,
живее в гл.Белоградчик, обл.Видин, българин, български гражданин, с начално
образование, неженен, осъждан, ЕГН му е **********.
С присъда по НОХД №218/2008 г. на РС – Белоградчик, А.К.В. е признат за
виновен за престъпление по чл. 195 ал.1 т. 5 и т. 7 чл. 194 ал. 1 от НК и му е наложено наказание
„лишаване от свобода” за срок шест
месеца при режим на изтърпяване „общ”. Присъдата е потвърдена с Решение № 14 от
03.03.2009 г. по НОХД 2/2009 г. на ВОС. Присъдата е влязла в закона сила на
03.03.2009 г.
Преди
да са минали пет години от изтърпяване на наказанията по посочените присъди, М.П.Г.,
Р.А.К. и А.К.В. са извършили деянието, предмет на настоящия обвинителен акт.
На 30.07.2010г.
подсъдимите М.П.Г., Р.А.К. и А.К.В.,*** и да извършат кражба от необитаема
къща. Тръгнали около обяд с лек автомобил управляван от подс.Р.К.,*** отишли до
имота на пострадалия В.И.М., прескочили оградната мрежа и взломили входната
врата на къщата. От имота на пострадалия М. подсъдимите откраднали – цветен
телевизор, радиокасетофон, полуавтоматична пералня, медна машина за пръскане на
лозе, меден котел, мобилен телефон, ръчна помпа, гумиран двужилен кабел, 5 бр.
катинари, 12 бр. чаршафи, 2 бр. пликове за легло персон и половина, фотоапарат,
2 бр. раници, чанта за багаж, едножилен кабел, машнка за почистване на уши,
мъжки обувки, пирони, болтове, слипове, мъжки чорапи, клещи комбинирани,
отверки, гаечни ключове. Взетото - си поделили, като по-голяма част от
металните вещи продали в пункт за изкупуване на метали в гр.Белоградчик. След
като установил извършената кражба, пострадалия уведомил служителите на РУП
Белоградчик, като в хода на проведените оперативно-издирвателни мероприятия подс.А.В.
предал доброволно радиокасетофон „Хитачи” на служителя на РУП Белоградчик и
св.И.Щърбанов.
На 02.08.2010 г. тримата подсъдими
отново решили да извършат кражба в необитаема къща и за това с лек автомобил се
придвижили до с.Граничак, обл.Видин, където прескочили оградата на имота,
собственост на пострадалата Л.И.П., счупили едно от стъклата на прозорците и
влезли в помещенията на къщата. От имота откраднали 4 бр. медни котли, които
впоследствие продали в същия пункт за изкупуване на метали.
От изготвената съдебно- оценителна
експертиза е видно, че стойността на общата щета по случая е 794,30 лв., като щетата
причинена на М. възлиза на 710,30 лв., а на П. – на 84,00 лв.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа: самопризнанията на
подсъдимите по реда на чл.371 т.2 от НК и приетите по делото писмени
доказателства, събрани в хода на проведеното ДП № 194/2011г. на
РУ-П-Белоградчик.
Съдът намери, че гореописаните
доказателства, обсъдени в своята съвкупност и поотделно, по безспорен и
категоричен начин установяват описаната фактическа обстановка, поради което
изцяло основа на тях своите фактически изводи.
Доказа се авторството на деянието и
вината на подсъдимите.
От правна страна:
При
така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прие, че подс.М.Г. и Р.К.
от обективна и субективна страна са осъществили състава на престъплението по
чл.196, ал.1, т.2 НК във вр.чл.195, ал.1, т.т.3,4 и 5 НК във вр. чл.194, ал.1 НК във вр.чл.29, ал.1, б."а" и “б” от НК вр. чл.26 ал.1 от НК – по
отношение на всеки едни от тях, а подс.А.В. – състава по чл.195 ал.1 т.3, 4, 5
и 7 от НК вр. чл.194 ал.1 от НК вр. чл.26 ал.1 от НК.
От обективна страна – Тримата
подсъдими – М.Г., Р.К. и А.В., чрез разрушаване на прегради, здраво направени
за защита на имот, чрез използване на
техн.средство, на 30.07.2010г. отнели от владението на В.И.М.
движими вещи на обща стойност 710,30 лв., без негово съгласие и на 02.08.2010г.
отнели от владението на Л.И.П. движими вещи на обща стойност 84,00 лв., без
нейно съгласие, като общата щета от престъплението е на стойност 794,30 лв.
Подсъдимият М.Г. е действал в условията на опасен рецидив по
чл.29 ал.1 б.”а” и „б” от НК, тъй като е извършил престъплението –
предмет на настоящето дело, след като е бил осъждан: А/за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко
от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 НК / наказанието
по н.о.х.д. №32/2006г.
на РС-Белоградчик/ и преди да са изминали пет години от изтърпяване на
наказанието за това осъждане и Б/
повече от два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер, изпълнението на наказанията, за които не е отлагано / по н.о.х.д. № 16/2005г. на БРС и общото наказание по н.о.х.д. №
198/2002г. и н.о.х.д. №199/2002г. на
РС-Белоградчик всички / и преди да са изминали пет години от изтърпяване на
наказанията за тези осъждания.
Подсъдимият Р.К. е действал в условията на опасен рецидив по чл.29 ал.1 б.”а” и „б” от НК, тъй като
е извършил престъплението – предмет на настоящето дело, след като е бил
осъждан: А/за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на
което не е отложено по чл.66 НК /общото наказание по ч.н.д. №158/05г. БРС и преди да са измина ли
пет години от изтърпяване на наказанието за това осъждане и Б/ повече от два пъти на лишаване от
свобода за умишлени престъпления от общ характер, изпълнението на наказанията,
за които не е отлагано / общото наказание по ч.н.д. №158/05г. БРС и н.о.х.д.
№192/10г. на БРС, / и преди да са
изминали пет години от изтърпяване на наказанията за тези осъждания.
Подс.А.В. е извършил престъплението в условията на повторност
по смисъла на чл.28, ал.1 от НК, тъй като към датата на инкриминираното деяние,
предмет на настоящото дело, е бил осъждан с влязъл в сила съдебен акт за друго
такова престъпление – видно от справката му за съдимост/ н.о.х.д. №218/2008г.
на БРС/. Съдът счете, че деянието на А.В. представлява немаловажен случай,
съгласно чл.195, ал.1, т.7 от НК, доколкото не може да се подведе по чл.93, т.9
от НК, предвид високата степен на деянията от този вид, голямата им
разпространеност, както и с оглед обстоятелството, че и другите му предходни
осъждания, са именно за такъв вид престъпления – кражби, налице е “сговор “ и “взлом”, като квалифициращи
деянието признаци. Съдът прие, че престъплението
на тримата подсъдими, е извършено в
условията на продължавана престъпна дейност, тъй като и двете деяния на
подсъдимите, осъществяват поотделно един и същ състав на едно и също
престъпление, извършени са в непосредствена последователност във времето, при
една и съща обстановка и при еднородност на вината, като второто деяние се
явява от обективна и субективна страна продължение на първото.
От субективна страна – подс.Г., К. и А.В. са действали при условията на пряк
умисъл, като са съзнавали, че отнемат вещи, които са чужди, съзнавали са, че
отнемането не е въз основа на закона и са имали намерение да ги присвоят и да
се разпоредат с тях като със свои. Подсъдимите са съзнавали обществено опасния
характер на своето деяние, предвиждали са настъпването на общественоопасните
последици от него и са искали настъпването им. Съдът приема за установено по
делото, че тримата подсъдими са действали след предварителен сговор помежду си
за осъществяване на кражбата.
Съдът намира, че причините за
извършване на престъплението са ниското правно съзнание на подсъдимите и
желанието им да се облагодетелстват по неправомерен начин, без полагане на
труд.
По вида и размера на наказанието:
1./ На подс.М.
Петков Г.
За извършеното от подс.Г.
престъпление е предвидено наказание "лишаване от свобода" от три до
петнадесет години.
Предвид
това и провеждането на съдебното следствие при условията на съкратено такова
във хипотезата му на чл.371 т.2 от НПК, съдът на осн. чл.373 ал.2 от НПК е
длъжен при определяне наказанието да приложи разпоредбите на чл.58 А от НК,
като или на осн. ал.1 от същата разпоредба – да определи наказанието в
законовите норми и да го намали с една трета, или алтернативно да определи санкцията
на подсъдимия, в условията на чл.55 от НК – ако това е по-благоприятно за
дееца.
В настоящият казус, съдът намира, че не са налице
условията на чл.55 от НК, за да преценява дали приложението му е
по-благоприятно за дееца. Съдът не намира в настоящият казус многобройни или
изключителни обстоятелства, които да са смекчаващи – престъпната проява на Г.
е квалифицирана /извън основната
квалификация – опасен рецидив/ и с признаците “сговор”, “взлом” и “използване
на техн.средство”, щетите не са възстановени на пострадалите. При това
положение, съдът счита, че не следва да оценява дейността на М.Г. в условията
на чл.55 от НК. Респ. следва да определи полагащото му се наказание в условията
на чл.58 А ал.1 от НК – т.е. в рамките на предвиденото в чл.196 ал.1 т.2 от НК,
и след това да го редуцира с 1/3. При тези условия, съдът при преценката какво
конкретно наказание да определи, взе под внимание изразеното от подсъдимия
съжаление за стореното и факта, че има малки деца, т.е. затруднено семейно
положение, и при съобразяване с установените от чл.36 от НК цели на
наказанието, счете, че на подсъдимия съответства да бъде наложено наказание
"лишаване от свобода" в минималния размер, а именно три години. Но
съобразно изискването на чл.58А ал.1 от НК, съдът определи на Г. по настоящето дело за реално изтърпяване наказание “лишаване от свобода” в размер на две
години.
При наличието на предишни осъждания
на подс.Г., посочени в справката му за съдимост, не може да намери приложение
чл.66 от НК, тъй като липсват материално правните предпоставки за това /деецът
да не е осъждан на "лишаване от свобода" за престъпление от общ
характер/. С оглед на това и на осн. чл.61, т.2 от ЗИНЗС, съдът определи
първоначален "строг" режим
на изтърпяване на наказанието, наложено на М.Г., като то следва да се търпи в
затворническо заведение от типа “затвор”.
2./
На подс.Р.А. Клачев
За извършеното от подс.К.
престъпление е предвидено наказание "лишаване от свобода" от три до
петнадесет години.
Предвид
това и провеждането на съдебното следствие при условията на съкратено такова
във хипотезата му на чл.371 т.2 от НПК, съдът на осн. чл.373 ал.2 от НПК е
длъжен при определяне наказанието да приложи разпоредбите на чл.58 А от НК,
като или на осн. ал.1 от същата разпоредба – да определи наказанието в
законовите норми и да го намали с една трета, или алтернативно да определи
санкцията на подсъдимия, в условията на чл.55 от НК – ако това е
по-благоприятно за дееца.
В настоящият казус, съдът намира, че не са налице
условията на чл.55 от НК, за да преценява дали приложението му е
по-благоприятно за дееца. Съдът не намира в настоящият казус многобройни или
изключителни обстоятелства, които да са смекчаващи – престъпната проява на К.
е квалифицирана /извън основната
квалификация – опасен рецидив/ и с признаците “сговор”, “взлом” е “използване
на техн.средство”, щетите не са възстановени на пострадалите. При това
положение, съдът счита, че не следва да оценява дейността на К. в условията на
чл.55 от НК. Респ. следва да определи полагащото му се наказание в условията на
чл.58 А ал.1 от НК – т.е. в рамките на предвиденото в чл.196 ал.1 т.2 от НК, и
след това да го редуцира с 1/3. При тези условия, съдът при преценката какво
конкретно наказание да определи, взе под внимание изразеното от подсъдимия
съжаление за стореното и факта, че има затруднено семейно положение, и при
съобразяване с установените от чл.36 от НК цели на наказанието, счете, че на
подсъдимия съответства да бъде наложено наказание "лишаване от
свобода" в минималния размер, а именно три години. Но съобразно
изискването на чл.58А ал.1 от НК,
съдът определи на К. по настоящето дело за
реално изтърпяване наказание “лишаване от свобода” в размер на две години.
При наличието на предишни осъждания на подс.К.,
посочени в справката му за съдимост, не може да намери приложение чл.66 от НК,
тъй като липсват материално правните предпоставки за това /деецът да не е
осъждан на "лишаване от свобода" за престъпление от общ характер/. С
оглед на това и на осн. чл.61, т.2 от ЗИНЗС, съдът определи първоначален "строг" режим на изтърпяване
на наказанието, наложено на Р.К., като то следва да се търпи в затворническо
заведение от типа “затвор”.
3./ На подс.А.К.В.
За извършеното от подс.А.В. престъпление е предвидено
наказание "лишаване от свобода" за срок от една до десет години.
Предвид провеждането на съдебното следствие при условията
на съкратено такова във хипотезата му на чл.371 т.2 от НПК, съдът на осн.
чл.373 ал.2 от НПК е длъжен при определяне наказанието да съобрази разпоредбите
на чл.58А НК. В настоящият казус
съдът или следва да приложи чл.58а ал.1 от НК или ако прецени, че са
налице многобройни или смекчаващи отговорността обстоятелства – чл.55 НК,
ако е по-благоприятно това за дееца.
Съдът намира, че в
случая не могат да се отчетат
многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, за
да приложи разпоредбите на чл.55 от НК, тъй като ще е по-благоприятно за дееца.
Разсъжденията
на съд.състав в тази насока са мотивирани от това, че престъпната проява на А.В.
е квалифицирана /извън основната
квалификация –повторност/ и с признаците “сговор”, “взлом” и “използване на
техн.средство”, щетите не са възстановени на пострадалите. При това положение,
съдът счита, че не следва да оценява дейността на А.В. в условията на чл.55 от НК. Респ. следва да определи полагащото му се наказание в условията на чл.58 А
ал.1 от НК – т.е. в рамките на предвиденото в чл.195 ал.1 от НК – и конкретно
че му се следва наказание в размер на минималния посочен там – а именно една
година “лишаване от свобода”, и това наказание в най-голяма степен би
отговаряло на специалната и генерална превенции
по българското наказателно право. След изпълнение на изискването обаче на чл.58 а ал.1 от НК, това наказание се
редуцира до осем месеца “лишаване от свобода” и
именно това наказание съдът определи на А.В..
При наличието на предишни осъждания на подс.А.В., посочени
в справката му за съдимост, не може да намери приложение чл.66 от НК, тъй като
липсват материално правните предпоставки за това /деецът да не е осъждан на
"лишаване от свобода" за престъпление от общ характер/. С оглед на
това и на осн. чл.61, т.2 от ЗИНЗС, съдът определи първоначален "строг" режим на изтърпяване
на наказанието, наложено на А.В., като то следва да се търпи в затворническо
заведение от типа “затвор”.
По гражданските искове:
І./ След като призна за виновни подс. М.Г., Р.К. и А.В. по повдигнатото им обвинение
относно пострадалия В.М. съдът намери, че предявеният срещу тях граждански иск
с правно основание чл.45 от ЗЗД от В.И.М. е доказан по основание. Относно
претендирания размер от 684,30 лв., съдът счете, че същият е основателен.
Предвид събраните по делото гласни и писмени доказателства – признанията на
подсъдимите и изготвена и приета експертиза, съдът приема за установено, че
стойността на инкриминира ните вещи, отнети от пострадалия М. е общо 710,30
лв., но тъй като една от вещите му е върната/радиокасетофон/, то и претенцията
му по делото е на съответно по-ниска стойност – 684,30 лв. /изключваща
стойността на касетофона/ и така претенцията на М. за обезщетение в този размер
е основателна. Поради което и съдът уважи изцяло претенцията на гражданския
ищец В.И.М., като осъди тримата подсъдими да му заплатят солидарно така
претендираната сума – а именно 684,30
лв.
ІІ./ След като призна за виновни подс. М.Г., Р.К. и А.В. по повдигнатото им обвинение
относно пострадалата П. съдът намери, че предявеният срещу тях граждански иск с
правно основание чл.45 от ЗЗД от Л.И.П. е доказан по основание. Относно претендирания
размер от 84,00 лв., съдът счете, че същият е основателен. Предвид събраните по
делото гласни и писмени доказателства – признанията на подсъдимите и изготвена
и приета експертиза, съдът приема за установено, че стойността на инкриминира
ните вещи, отнети от пострадалата П. е именно 84,00 лв. и претенцията на същата
за обезщетение в този размер е основателна. Поради което и съдът уважи изцяло
претенцията на гражданския ищец Л.И.П., като осъди тримата подсъдими да й
заплатят солидарно така претендираната сума – а именно 84,00 лв.
По
разноските и таксите:
На основание чл.189, ал.3 от НПК
съдът осъди подсъдимите да заплатят /солидарно/ по сметка на ОД-МВР-Видин
направените по делото разноски за вещо лице в хода на досъдебното производство,
в размер на общо 40,00 лв., както и по сметка на ВСС – сумата от общо 100,00
лв. – дължима държавна такса върху уважените гр. претенции на пострадалите. /
по двата иска по отделно изчислени, но не по-малко от 50 лв. за всеки/.
Воден от изложеното, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: