Р Е Ш Е Н И Е
№485 09.12.2019
год. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Старозагорски административен съд на деветнадесети
ноември две хиляди и деветнадесета година в открито заседание, в състав
Председател:
МИХАИЛ РУСЕВ
при
секретаря Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдия Михаил Русев административно дело №707 по описа за 2019 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), връзка с чл.118, ал.3 от Кодекса за
социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на И.К.И. *** против решение
№2153-23-24/03.09.2019 год. на Директора на Териториалното поделение на
Националния осигурителен институт гр. Стара Загора (ТП на НОИ-Стара Загора), с
което е потвърдено изцяло разпореждане №********** от 28.06.2019 год. на Началника
на отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ гр. Стара Загора.
Жалбоподателят счита оспореното решение за
неправилно и незаконосъобразно. Излага съображения, че неправилно от
административният орган е прието, че с провеждането на задължителния юридически
стаж след обучението, се прекратява основанието за получаването на пенсията.
Налице е противоречие на нормите на чл.82, ал.1 от КСО във връзка с чл.45 от
ЗВО и специалния закон – чл.294 от Закона за съдебната власт, поради което
следва да намери приложение специалния закон. Изложени са подробни съображения
за това, както и е извършен детайлен анализ на провеждания стаж по чл.294 от ЗСВ, неговата същност и предназначение. Същият е част от обучението и едва след
полагането му, лицето придобива юридическа правоспособност с възможност за
практикуване по специалността. Направено е искане за отмяна на решението като
незаконосъобразно и връщане на преписката на административният орган със
задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
Ответникът, директор на ТП на НОИ - Стара Загора, редовно
призован, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Административен съд Стара Загора намира, че
жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.118, ал.1 от КСО, от надлежна страна имаща право и
интерес от обжалването, поради което същата следва да бъде разгледана по
същество.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено следното:
От данните по пенсионната преписка е видно, че
жалбоподателят И.И., чрез майка си П.Й.И. е подал молба с вх.№23557/23.01.2001 год.
/лист 84/ за отпускане на наследствена пенсия за инвалидност поради общо
заболяване. С разпореждане изх.№20 от 03.09.2001 год. (л.68), издадено от Началника
на отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ-Стара Загора, е отпусната на пенсия на И.И. по
чл.81, ал.1 от КЗОО и §8 от ПЗР на КЗОО. През следващите години, пенсията е
осъвременявана, спирани и възобновявана по молби на жалбоподателят.
На 25.06.2019 год. е издадено уверение №**********
от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, Юридически факултет, от което
е видно, че жалбоподателят е положил успешно държавните изпити, последният от
които по публично-правни науки е проведен на 22.06.2019 год. Въз основа на това
уверение е постановено разпореждане №********** от 28.06.2019 год., с което на
основание чл.98, ал.1 от КСО е прекратена получаваната наследствена пенсия за
инвалидност поради общо заболяване на И.К.И., считано от 23.06.2019 год. /лист
18 от делото/
Срещу разпореждане №********** от 28.06.2019 год.,
И. е подал жалба по чл.117, ал.2 от КСО /лист 13/, в която посочил, че неправилно
е прекратено получаваната от него пенсия, тъй като същият не е завършил и
продължава да учащ, тъй като му се провежда задължителния стаж по чл.297, ал.1
от ЗСВ, като в подкрепа на това е приложил заповед №СД-03-340/19.07.2019 год.
на Министъра на правосъдието и акт за встъпване в длъжност от 27.08.2019 год.
След като е бил сезиран с жалбата,
административният орган е разгледал преписката и приел за установено следното:
С молба вх. №23557 от 23.08.2001 г. на П.Й.И.,
майка и законен представител на малолетното си дете И.К.И. е отправено искане
до компетентния административен орган за отпускане на наследствена пенсия за
инвалидност поради общо заболяваме. Към молбата е приложено удостоверение за
наследници, видно от което починалият К. И.К. е оставил след смъртта си един
законен наследник - сина си И.И.. С разпореждане №********** от 03.09.2001 год.
на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП иа НОИ гр. Стара Загора на
основание чл.82. ал. 1 от КЗОО и считано от 07.04.2001 год. е отпусната наследствена
пенсия за инвалидност поради общо заболяване на И.И. в размер на 52.11 лв. След
навършване на 18-годишна възраст и тъй като И. е продължил образованието си във
виеше учебно заведение, първоначално, задочна форма на обучение, по
специалността „Софтуерни технологии и дизайн“ в Пловдивски университет „Паисий
Хилендарски”, а после, редовна форма на обучение по специалността „Право“ в
същия университет изплащането на наследствената пенсия е продължило до
23.06.2019 год. Видно е от уверение №********** от 25.06.2019 год. издадено от
юридическия факултет към ПУ, че с протокол №34 на Държавна изпита комисия г-н И.
успешно е преминал държавните си изпити т. е. дипломиран е на първа редовна
сесия. С оглед последното е издадено и оспореното разпореждане, с което на
основание чл.98, ал.1 от КСО във връзка с чл.96. ат.1, т.4 от КСО считано от 23.06.2019
год. е прекратена получаваната от лицето наследствена пенсия за инвалидност
поради общо заболяване.
Приел, е че с разпоредбата на чл.82, ал. 1 от КСО
е създадено право на наследствена пенсия в полза на. децата до навършване на
18-годишна възраст, а след навършването й, ако учат - за срока на обучението,
но не по-късно от навършването на 26-годишна възраст, както и над тази възраст,
ако учат и ако са се инвалидизирали до 18-, съответно до 26-годишна възраст. В
действащите й редакции до 01.01.2017 год. приложимата законова разпоредба не е
дефинирала понятието „учащ” за целите на наследствените пенсии. С допълнението,
обн. в ДВ, бр. 106 от 2013 год., в сила от 01.01.2014 год., е предвидено, че
децата, които се считат за учащи, се определят с наредбата по чл.106.
Съответно, в чл.34 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж е добавена
нова ал.4, съгласно която лицата, които полагат стаж след дипломиране, не се
считат за учащи. При прилагането на тази нормативна уредба в съдебната практика
е наложено становището, че стажът, който полагат дипломираните юристи по
специалност „право“, се включва в „срока на обучение“ по смисъла на чл.82, ал.1
от КСО. Подзаконовата разпоредба на чл.34. ал.4 от НПОС към онзи момент не е
съобразена със специфичните изисквания за придобиване ма юридическа квалификация,
установени в специалния закон. За да придобият юридическа правоспособност,
завършилите виеше образование по специалността „Право” преминават 6-месечен
стаж като стажант-юристи и полагат изпит пред Министерството на правосъдието
/чл.294 от ЗСВ/. Считано от 01.01.2017 год. в чл.82, ал.1 от КСО е добавено
ново изречение трето със следното съдържание: „Децата, които полагат стаж след
дипломиране, не се смятат за учащи“. Разпореждане №********** от 28.06.2019 год.
на ръководител ПО при ГП на НОИ, гр. Стара Загора е издадено при действието на
цитираната законова разпоредба, чийто текст е ясен и недвусмислен. Изразена е
изрична законодателна воля за учащи по смисъла на чл.82 от КСО след завършване
на средно образование да се считат само децата, които се обучават във висши
учебни заведения по реда на ЗВО. На основание чл.42, ал.8 от ЗВО диплома за
завършена степен съгласно чл.7 се присъжда след успешно изпълнение на всички
задължения, предвидени по учебен план, независимо от календарния срок на
обучение. Дипломиралите се лица със завършено виеше образование губят статута
на учащи по смисъла на чл.82, ал.1 от КСО и стажовете, които по силата на
специални нормативни разпоредби полагат след дипломирането, не се включват в
срока на обучение. По силата на чл.1, ал.1 от Наредбата за единните държавни
изисквания за придобиване на виеше образование по специалността „Право“ и
професионална квалификация „юрист”, действаща към относимия период, виеше
образование по специалността „Право“ се придобива на образователната и квалификационна
степен „магистър” във факултет във виеше училище, което отговаря на изискванията
на Закона за висшето образование и на тази наредба. В чл.12, ал.1 е
регламентирано завършване на обучението по специалността „Право“ с полагане на
държавни изпити по публичноправни, по гражданскоправни и по наказателноправни
науки. В хипотезата на чл.82, ал.1, изр. трето от КСО дипломираните юристи със
завършено виеше образование и със статут на „стажант-юристи” по ЗСВ не могат да
се считат за „учащи”. През времето, през което полагат стаж като дипломиран
юрист, г-н И. губи качеството на „учащ“ по смисъла на КСО и НПОС и поради това
няма право на наследствена пенсия. С обжалваното решение №2153-23-24/03.09.2019
год., директорът на ТП на НОИ-Стара Загора отхвърлил жалбата на оспорващия
против разпореждане №********** от 28.06.2019 год. на Началника на отдел „Пенсии“
при ТП на НОИ-Стара Загора.
Решението е връчено на И. на 09.09.2019 год., а
жалбата е подадена на 20.09.2019 год. чрез ТП на НОИ-Стара Загора, т.е. в срока
за обжалване по чл.118, ал.1 от КСО.
При така изложените фактически данни, които се
подкрепят от приложените по делото писмени доказателства, съдът достигна до
следните правни изводи:
Съдът, като прецени доказателствения материал по
делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен
акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита
жалбата за неоснователна.
Предмет на оспорване е решение на Началника на
отдел ТП на НОИ-Стара Загора, постановено по реда и при условията на чл.117 от КСО, т.е. актът е издаден от административен орган, разполагащ с материална и
териториална компетентност. Обжалваното решение е взето при спазване на
изискуемата форма, съдържа фактически и правни основания за издаването си и е
надлежно мотивирано.
Съдът не констатира допуснати нарушения на
административно-производствените правила, които да бъдат квалифицирани като
съществени такива и основание по смисъла на чл.146, т.3 от АПК за отмяна на
оспореното решение на Директора на ТП на НОИ – Стара Загора.
По отношение на съответствието на оспореното
решение и потвърденото с него разпореждане с материалния закон, настоящият
състав на съда приема следното:
Спор относно фактите по делото не съществува между
страните, като спорът е чисто правен и касае прилагането на материалния закон.
Основният спорен въпрос между страните е относно
правото на лицето на наследствена пенсия след дипломирането му по времето на
стажа за придобиване на юридическа правоспособност съгласно изискването на
Глава ХІV от ЗСВ.
Действително чл.82, ал.1 от КСО (ред. ДВ, бр. 98
от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) предвижда право на наследствена пенсия в
полза на децата до навършване на 18 - годишна възраст, а след навършването й,
ако учат - за срока на обучението, но не по-късно от навършването на 26 -
годишна възраст, както и над тази възраст, ако учат и ако са се инвалидизирали
до 18 -, съответно до 26 - годишна възраст. Децата, които се считат за учащи, се
определят с наредбата по чл.106. Децата, които полагат стаж след дипломиране,
не се смятат за учащи.
Не е спорно, че И. е упражнил субективното си
право да получи наследствена пенсия, като е подал заявление в качеството си на
учащо дете преди изменението на чл.82, ал.1 от КСО /ред. ДВ бр. 98 от 2016 год./.
Оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Стара Загора е постановено при
действието на чл.82, ал.1 от КСО, но след изменението на текста с редакция му в
сила от 01.01.2017 год. Като приложима материалноправна норма чл.82, ал.1 от КСО
съдържа фактическия състав, при наличието на който лицата имат право да получат
наследствена пенсия. На първо място това са лицата, които не са навършили 18
години, без оглед на това дали учат или не. Правоимащи са и децата, за които са
налице другите кумулативните предпоставки - да са на възраст от 18 до 26 години
и да учат в качеството си на преки наследници на починалото лице, което ги е
издържало, както и над тази възраст, ако учат и ако са се инвалидизирали до 18
-, съответно до 26 - годишна възраст. Според чл.34, ал.3 от НПОС лицата,
завършващи последния курс на обучение, се счита, че учат до дипломирането си,
но не по-късно от края на втората сесия за дипломиране на курса. Съгласно
чл.45, ал.1 от ЗВО /изм. - ДВ, бр. 41 от 2007 г./ обучението по всяка
специалност на образователно-квалификационна степен „бакалавър“ или „магистър“
завършва с държавен изпит или със защита на дипломна работа. Съгласно чл.42,
ал.8 от ЗВО, диплома за завършена степен съгласно чл.7 се присъжда след успешно изпълнение на всички задължения,
предвидени по учебния план, независимо от календарния срок на обучение. Нормата
на чл.11, ал. 1 от Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на
висше образование по специалността „Право“ и професионална квалификация „юрист“
, /отм. ДВ, бр.35 от 02.05.2017 год., приложима към датата на издаване на процесните
актове на основание §1 от ПЗР на ПМС №82 от 26 април 2017 год./, обучението на
студентите по специалността „Право“ завършва с полагане на държавни изпити по
публичноправни, по гражданскоправни и по наказателноправни науки. Всъщност и в
новата наредба е предвидена аналогична разпоредба – чл.12, ал.1. С други думи,
независимо от времето, законодателят е предвидил, че специалността се придобива
винаги след полагането на трита държавни изпита – по публично правни,
гражданскоправни и наказателноправни науки. С полагането им приключва тяхното
обучение.
Жалбоподателят е роден на през 1994 год., като до 22.06.2019
год. е бил студент по специалността „Право” в Юридически факултет на Пловдивския
университет „Паисий Хилендарски”. Не е спорно, че към датата на издаване на
процесното решение и потвърденото с него разпореждане, а и на приключване на
устните състезания пред настоящата инстанция, той не е навършил 26 – годишна
възраст – предвидената от закона пределна възраст за получаването на пенсията.
В действащите й редакции до 01.01.2017 год.
приложимата норма на чл.82, ал.1 от КСО не е дефинирала понятието „учащ” за
целите на наследствените пенсии. С допълнението, обн. в ДВ, бр. 106 от 2013 год.,
в сила от 01.01.2014 год., е предвидено, че децата, които се считат за учащи, се
определят с наредбата по чл.106. Съответно в чл.34 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж (НПОС) е добавена нова ал.4, според която лицата, които
полагат стаж след дипломиране, не се считат за учащи, като тази разпоредба не е
изменяна нито към датата на изменението на чл.82, ал.1 от КСО, в сила от
01.01.2017 год., нито към датата на издаване на оспореното решение.
Според установената съдебна практика до
изменението на чл.82, ал.1 от КСО, в сила от 01.01.2017 год., стажът, който
полагат дипломираните юристи по специалността „Право”, се включва в „срока на
обучение” по смисъла на чл.82, ал.1 от КСО. Подзаконовата разпоредба на чл.34,
ал.4 от НПОС не е съобразена със специфичните изисквания за придобиване на
юридическа квалификация, установени със специалния закон. За да придобият
юридическа правоспособност, завършилите висше образование по специалността
„Право” следва да преминат 6 - месечен стаж като стажант - юристи и да положат
изпит пред Министерство на правосъдието съгласно чл.294, ал.1 от ЗСВ.
От
01.01.2017 г. е в сила новата редакция на чл. 82, ал. 1 КСО (обн. ДВ, бр. 98 от
2016 г.)., в която е добавено ново изречение трето със следния текст: „Децата,
които полагат стаж след дипломиране, не се смятат за учащи“. Това изречение
възпроизвежда в цялост текста на чл. 34, ал. 4 НПОС. В случая не могат да
намерят приложение разпоредбите на чл. 34, ал.3 и ал.4 от НПОС, защото на
основание чл.15, ал.3 от ЗНА противоречат на акт с по – висока степен, а именно
чл.294 и сл. ЗСВ. В срока на обучението за придобиване на юридическа
правоспособност дипломираните юристи я придобиват след полагане на стаж и изпит
в съответствие със Закона за съдебната власт. На съдът е известно, че до момента
в постоянната си практика Върховният административен съд е приемал, че до
полагането на държавния практико – теоретичен изпит след задължителен стаж
дипломираните стажант – юристи нямат юридическа правоспособност. Поради това
децата, които са навършили 18 години и провеждат своя задължителен стаж по ЗСВ,
следва да продължат за времето на стажа да получават наследствена пенсия по чл.
82, ал. 1 КСО.
Спорът е дали е налице конкуренция
между отделните законови разпоредби и коя от тях е приложима. За да се даде
отговор на този въпрос, следва да се извърши детайлен анализ на
регламентираните от законите материя.
Съгласно чл.1 от КСО, в кодекса се
уреждат обществените отношения, свързани с държавното обществено осигуряване
при общо заболяване, трудова злополука, професионална болест, майчинство,
безработица, старост и смърт; допълнителното социално осигуряване, което
включва допълнителното задължително пенсионно осигуряване при старост и смърт,
допълнителното доброволно пенсионно осигуряване във фондове за допълнително
доброволно пенсионно осигуряване при старост, инвалидност и смърт или във
фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми
при старост и допълнителното доброволно осигуряване за безработица и/или
професионална квалификация. Един от основните принципи на които се базира
осигуряването, предвиден в чл.3, т.3 е на равнопоставеност на осигурените лица.
Съгласно чл.1 от ЗВО, със закона се уреждат устройството, функциите,
управлението и финансирането на висшето образование в Република България, а
чл.1 от ЗСВ предвижда със законът да се уреждат устройството и принципите на
дейността на органите на съдебната система и взаимодействието помежду им, както
и взаимодействието между органите на съдебната власт и органите на законодателната
и на изпълнителната власт. С оглед на гореизложеното съдът намира, че поради
различната материя същите не могат да бъдат квалифицирани като общ към
специален. Всеки от законите урежда своя специфична материя и не следва да
смесват понятията използвани от тях.
Законодателното изменение на нормата на чл.82, ал.1
от КСО /в сила от 01.01.2017 год./, на която се основава административният
орган, за да разпореди прекратяване на наследствената пенсия, според настоящия
съдебен състав е приложима за претендираното от жалбоподателят право. При
внимателна съпоставка на приложимите към казуса материалноправни разпоредби, ще
видим, че същите не боравят с едни и същи понятия. Не е спорно, че с полагането
на съответните държавни изпити по специалността „Право“, лицата получават
съответната диплома за завършено висше образование - чл.42, ал.8 от ЗВО, стига
да са изпълнили всички задължения, предвидени по учебния план, независимо от
календарния срок на обучение. Аналогична е и разпоредбата на чл.11, ал.1 от Наредбата
за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по
специалността „Право“ и професионална квалификация „юрист“ , /отм. ДВ, бр.35 от
02.05.2017 год., приложима към датата на издаване на процесните актове на
основание §1 от ПЗР на ПМС №82 от 26 април 2017 год./ - с полагането на
държавните изпити завършва обучението на студентите по специалността „Право“.
Неоснователно е позоваването в жалбата на нормата
на чл.297 от ЗСВ. Същата се намира в глава 14 „Придобиване на правоспособност“,
но същата не може да се тълкува, че стажът е част от обучението за придобиване
на висше образование. Терминът е правоспособност, а не придобиване на
специалност „Право“. Не може да се приеме, безрезервно, че същото следва да се
приравни към обучението. Безспорно същото включва практическо обучение, но не и
теоретическо, поради което и същото не е част от обучението за получаване на
висше образование по специалността „право“. Същото не е предвидено нито в ЗВО,
нито в Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше
образование по специалността „Право“ и професионална квалификация „юрист“. В
подкрепа на гореизложеното е, и разпоредбата на чл.296, т.2 от ЗСВ, която
предвижда, че кандидатът за стажант-юрист подава в Министерството на
правосъдието нотариално заверено копие от диплома или уверение за завършено
висше образование по специалността „Право“. Не води различни изводи и
разпоредбата на чл.297, ал.3 от ЗСВ, съгласно която по време на стажа
стажант-юристът не получава възнаграждение и времето не се зачита за
осигурителен стаж, освен когато договорът с лице по ал.2, т.2 предвижда друго
/касае се за стаж при адвокат, нотариус, ЧСИ и т.н. – извън съдебната система/.
Напротив - предвиждането, че част от
този стаж би могъл да се счита за осигурителен стаж, законодателят изрично
заявява, че същият не е част от курса по обучение за специалността „Право“.
Изрично в чл.82, ал.1 от КСО, изрично е посочено,
че децата което полагат стаж след дипломиране, не се считат за учащи, а кои са
учащи за нуждите на КСО се определят в наредбата по чл.106 от КСО. Не се споделя
изложеното в жалбата, че разпоредбата на чл.294 от ЗСВ се явява специална по
отношение на разпоредбата на чл.828, ал.1 от КСО. Както по-горе бе изтъкнато,
двата закона уреждат различна материя, поради което и не могат да се намират в
съотношение на общ към специален. Ако същото се приеме, то тогава ще е нарушен
и принципа на чл.3, т.2 от КСО. Няма да е налице равнопостановеност между лица
– студенти, завършили специалността право, полагащи стажа по чл.294 от ЗСВ и
другите лица – студенти, завършили други специалности и полагащи стаж.
Съдът е запознат с практиката на ВАС, съдържаща се
в решение №327 от 09.01.2019 год. по адм. дело №2853/2018 год. по описа на ВАС,
VІ отделение, постановена по сходен казус, но не споделя мотивите изложени в
решението.
С оглед на
това, като е приел, че са налице основания за прекратяване на наследствената
пенсия на И.К.И., считайки, че е изгубил качеството си на учащ по смисъла на
чл.82, ал.1 от КСО, и е отхвърлил жалбата й по административен ред, директорът
на ТП на НОИ – Стара Загора е постановил едно правилно и законосъобразно
решение.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.К.И. *** против решение №2153-23-24/03.09.2019
год. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен
институт гр. Стара Загора, с което е потвърдено изцяло разпореждане №**********
от 28.06.2019 год. на Началника на отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ гр. Стара
Загора, като неоснователна.
Решението подлежи на касационно обжалване от
страните пред ВАС в 14-дневен срок получаване на съобщенията за изготвянето му.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ:
.