Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,11.08.2022
г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на осемнадесети
май през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ
ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при
секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 1961 по описа за 2021
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на „Б.П.П.Ф.“
С.А., Париж, Франция, чрез „Б.П.П.Ф. С.А., клон България“, ЕИК********,
гр.София, подадена чрез юрк.Петко
Палазов, срещу решение № 119986 от 14.06.2020 год., постановено по гр.дело № 14030/2019 год. по описа на СРС, ІІІ
Г.О., 88 състав, в частта, с която
са отхвърлени предявените от Б.П.П.Ф. С.А., Париж, рег.№ ********/
правоприемник на Б.П.П.Ф. ЕАД/, чрез „Б.П.П.Ф. С.А.“- клон България“, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление:***, Бизнес Парк София, сгр.14, срещу М.Т.Д.,
ЕГН **********,***, положителни
установителни искове за признаване на установено, че
М.Т.Д. дължи на ищеца следните суми по договор за револвиращ
потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard, въз основа на който е издадена кредитна карта № ********за
която се твърди да е активирана на 25.03.2016 г., сключен между Б.П.П.Ф. ЕАД и М.Т.Д.: сумата от 1179,01 лева, дължима главница, ведно със
законната лихва от 23.07.2018 г. до окончателното изплащане, сумата в размер на
586,41 лв. възнаградителна лихва за периода 01.05.2016 г. - 11.10.2017 г. и
сумата в размер на 89,77 лв. лихва за забава за периода 11.10.2017 г. –
11.07.2018 г., за които суми е издадена заповед от 01.08.2018 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 48158/2018 г. на СРС, 88
с-в.
Във въззивната жалба се излагат доводи, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на процесуалните правила и на материалноправните
разпоредби на закона, по съображения
изложени в жалбата. Въззивникът- ищец, чрез своя процесуален представител моли
съда да постанови решение, с което да отмени решението на СРС в обжалваната му
част, като неправилно и незаконосъобразно и вместо това да постанови друго, с
което да уважи изцяло предявените установителни искове. Претендира присъждане
на направени разноски по делото.
Въззиваемата страна- ответник М.Т.Д.,
чрез назначения й особен представител по делото адв.В.Я., оспорва въззивната
жалба по съображения подробно изложени в представения по делото отговор в срока
по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли въззивната жалба, като неоснователна да се остави
без уважение, като се потвърди първоинстанционното решение в обжалваната от
ищеца част, като правилно и законосъобразно.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че
фактическата обстановка се установява така както е изложена от
първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа
обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Въззивната жалба е
допустима - подадена е в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса
срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване,
поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни и процесуалноправни норми на закона. Същото е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният
състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност
на предявените положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1
от ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Фактическите и правни констатации на настоящия съд
съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации/чл.272 ГПК/. При правилно
разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и
изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, изложил е
подробни мотиви, като е основал решението си върху приетите от него за
установени обстоятелства по делото и съобразно
приложимия материален закон. В обжалвания съдебен акт са
изложени конкретни и ясни мотиви по
отношение разкриване действителното правно положение между страните и
разрешаването на правния спор. Изводите на съда са обосновани с оглед данните
по делото и събраните по делото доказателства. Доводите в жалбата са общи, а по
същество са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба
доводи, следва да се добави и следното:
Като
неоснователни следва да се преценят доводите за неправилност на обжалваното
решение. Противно на изложеното във въззивната жалба обжалваното решение е
правилно. Неоснователни
са изложените доводи във въззивната жалба във връзка със събраните по делото
доказателства и приетите за установи с тях обстоятелства от първата съдебна
инстанция. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните
по делото доказателства.
Основният изложен довод във
въззивната жалба за допуснати от първоинстанционният съд процесуални нарушения,
при постановяване на обжалваното решение, съдът намира за изцяло
неоснователен.
Съдът приема, че доводите в жалбата за
допуснати процесуални нарушения от СРС са без значение към законосъобразността
на обжалваното решение. Въззивната инстанция е такава по същество на спора, а
не е контролно- отменителна, поради което ирелевантни са процесуални нарушения,
които не водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение. Съдът
приема, че доводите изложени в жалбата за допуснати процесуални нарушения от
първоинстанционния съд, биха били основание за допускане на изрично посочени от
страната доказателства пред въззивната инстанция, в случай на направено искане за
събирането им на основание чл.266 от ГПК. В случая с въззивната жалба, подадена
от страна на ищеца е направено доказателствено искане за допускане на съдебно-
счетоводна експертиза, но същото е оставено без уважение, като неоснователно с
определение постановено в публично съдебно заседание проведено на 18.05.2022 г.
С оглед на което доводите на ищеца, чрез неговия процесуален представител за
допуснати процесуални нарушения от СРС,
изложени в депозираната от него въззивна жалба се явяват изцяло
неоснователни. Съдът приема, че в настоящия случай при постановяване на обжалваното
първоинстанционно решение не е допуснато от първоинстанционният съд нарушение
на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.
С оглед на така изложените съображения, предявените от ищеца срещу ответницата положителни установителни
искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД
и чл.86, ал.1 от ЗЗД се явяват неоснователни и недоказани, и като такива
правилно са били отхвърлени от първоинстанционният съд.
При така изложените съображения и поради
съвпадане на приетите от двете инстанции изводи, въззивната жалба следва да
бъде оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното с нея решение,
включително и в частта на разноските, като правилно и законосъобразно следва да
бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК, в обжалваната част.
По отношение на разноските за въззивното производство:
С оглед изхода на спора на въззивника-ищец не се следват разноски за
настоящата въззивна инстанция. При липса на направено искане за присъждане на
разноски, такива не следва да се присъждат и на въззиваемата страна- ответник
по делото.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В
с-в,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
119986 от 14.06.2020 год., постановено по гр.дело № 14030/2019
год. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 88 състав, в частта, с която са
отхвърлени предявените от Б.П.П.Ф. С.А., Париж, рег.№ ********/ правоприемник
на Б.П.П.Ф. ЕАД/, чрез „Б.П.П.Ф. С.А.“- клон България“, ЕИК********, със
седалище и адрес на управление:***, Бизнес Парк София, сгр.14, срещу М.Т.Д., ЕГН **********,***,
положителни установителни искове за
признаване на установено, че М.Т.Д. дължи
на ищеца следните суми по договор за револвиращ потребителски кредит под
формата на кредитна карта MasterCard, въз
основа на който е издадена кредитна карта № ********за която се твърди да е
активирана на 25.03.2016 г., сключен
между Б.П.П.Ф.
ЕАД и М.Т.Д.: сумата от 1179,01 лева, дължима главница, ведно със
законната лихва от 23.07.2018 г. до окончателното изплащане, сумата в размер на
586,41 лв. възнаградителна лихва за периода 01.05.2016 г. - 11.10.2017 г. и
сумата в размер на 89,77 лв. лихва за забава за периода 11.10.2017 г. -
11.07.2018 г., за които суми е издадена заповед от 01.08.2018 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 48158/2018 г. на СРС, 88
с-в.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване по арг. на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.