РЕШЕНИЕ № 102
гр. В**, 25.05.2021 г.
ВОС, гражданско
отделение,
в закрито съдебно заседание на двадесет и пети, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
В* М*
след като изслуша докладваното от съдия Л* Л* въззивно
гражданско дело № 188 по описа за 2021 на ВОС, и за да се произнесе съобрази
следното:
Производство по чл. 463, ал. 1 и сл. ГПК.
Делото е образувано по жалба с № 04746/19.03.2021г. и с правно основание чл.462, ал.2 във вр. с чл.278 от ГПК, подадена от длъжника Д.Я.К. с ЕГН ********** и адрес ***, чрез пълномощника му адвокат К* Г*, против Разпределение от 17.03.2021г. по изп. д. № 20188980401296 по описа на ЧСИ С* Н*, рег. № 898 и район на действие ОС В*, предявено на 23.03.2021г.
В жалбата се сочи, че делото е образувано по издаден в
полза на ПИБ АД изпълнителен лист, издаден от ВРС по гр. дело №1895/2018г.
срещу Д.Я.К. и Р* Н* К*. За събиране вземането на взискателя „ПИБ“ АД, частният
съдебен изпълнител е насочил изпълнението срещу недвижим имот, собственост на К.
и на Р* Н*Кирилова в режим на СИО и ипотекиран в полза на взискателя.
Публичната продан се е състояла и за купувач е обявен Л* В*в А* за сума в
размер на 122000 лева. Частен съдебен изпълнител на основание чл.458 от ГПК е
присъединил като взискател по делото и Държавата в лицето на ТД на НАП -В. Т*,
офис В* за сумата в размер на 63 199,30 лв. по отношение на
длъжника Д.Я.К.. Според жалбоподателят извършеното разпределение в тази му част
е незаконосъобразно и неправилно, направено в противоречие с материалния закон
и процесуалните правила, тъй като сумата, с която е присъединен ТД на НАП В* Т*
- офис В* като взискател в размер на 63 199.30 лева е неправилно изчислена. В
тази насока са направени доводи, че не е посочено как и от къде е определена
дължима сума към НАП в размер на 63 199,30 лева, представената по
изпълнителното дело справка не е детайлна, а касае само крайна сума, от която
не става за какво и на какво основание се дължи сумата и дали се дължи в
посочения размер, който жалбоподателя оспорва.
Посочено е, че със Заявление вх. №3839 от 18.03.2019г. жалбоподателят е
подал искане до ТД на НАП - В. Т*, офис В* за погасяване по давност на
данъчните ми задължения, по отношение на които са настъпили основания за това. Сочи
се също, че жалбоподателят К. е обжалвал Ревизионен Акт
№Р-04000518005373-091-001 от 21.01.2020г. пред Директора на дирекция
,,Обжалване и данъчно осигурителна практика“ гр.В* Т*, който с Решение
№60/21.04.2020г. е отменил Ревизионния акт в частта в която са установени
допълнително задължения за данък върху годишна данъчна основано чл.17 от ЗДДФЛ
за 2013г. в размер на 17 600 лева и лихви в размер на 10 235,04 лева и за
2015г. в размер на 11 200,00 лева и лихви в размер на 4 228,54 лева, като в
останалата част Ревизионния акт е потвърден. Ревизионният акт е обжалван и по
съдебен ред пред Административен съд – В* в потвърдената част, който с Решение
№192 от 30.10.2020г., по адм. дело №136/2020г. по описа на АС – В* е отхвърлил
подадената жалба. Решението на Административен съд - Видин е обжалвано пред ВАС
на Република Б*. Според жалбоподателят, няма данни дали вземанията на ТД на НАП
- В. Търново, офис Видин произтичат от цитираният Ревизионен акт или от нещо друго,
но ако произтичат от цитираният Ревизионен акт, то те са значително в по-малък
размер предвид обстоятелството, че същият е отменен, както посочих по-горе,
което поставя под съмнение точността на разпределението.
Иска се Съдът да се произнесете с решение,
с което да отмени изцяло направеното разпределение и да върне делото на Частен
съдебен изпълнител С* Н* за изготвяне на друго такова, с произтичащите от това
последици. Направено е и доказателствено искане,
респ.
за установяване точния размер на задълженията, да бъде изискана от ТД на НАП -
В. Т*, офис В* справка за погасените по давност публични вземания по Заявление
вх. №3839 от 18.03.2019г.
Към жалбата са приложени следните
писмени документи:
1.Заверено копие от Ревизионен Акт
№Р-04000518005373-091-001 от 21.01.2020г., издаден от Началник сектор, възложил
ревизията и В* Б* Л* на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на
ревизията;
2.Заверено копие от Решение
№60/21.04.2020г.на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна
практика“ гр.В*Т*;
3.
Заверено
копие от Решение №192 от 30.10.2020г., постановено по Адм. Дело №136/2020г. по
описа на АС – В*;
4.
Заверено
копие от Касационна жалба срещу Решение №192 от 30.10.2020г., постановено по Адм.
Дело №136/2020г. по описа на АС – В*;
5. Заверено
копие от протокол от съдебно заседание 02.03.2021 г. по адм. дело №12710/2020г.
на ВАС на Р Б*я.
Ответниците по жалбата – взискателят Първа инвестиционна банка АД, не взема становище по жалбата.
Ответниците по жалбата – присъединените
взискатели С.Г.Груп ЕАД, ТД НАП София, ТД НАП Видин, не вземат становище по
жалбата.
Постъпили са мотиви от ЧСИ С* Н*, рег. № 898 и район на действие ОС В*, в които се излагат съображения за допустимостта на жалбата, но за нейната неоснователност с подробно развити доводи.
Съдът, като разгледа оплакванията в жалбата и след преценка на обжалвания акт и приложените по изпълнителното дело доказателства, намери за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена е от активнолегитимирано лице в срока по чл. 462, ал. 2 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител.
Доказателственото искане,
респ.
за установяване точния размер на задълженията, да бъде изискана от ТД на НАП -
В. Т*, офис В* справка за погасените по давност публични вземания по Заявление
вх. №3839 от 18.03.2019г., е неоснователно и не следва да бъде уважено. Това е
така, тъй като релевантните в настоящото производство обстоятелства, се
изясняват от материалите по изпълнителното дело, документите представени от
ЧСИ, а също и от документите представени със жалбата.
По горните съображения не е необходимо и насрочване на открито съдебно заседание.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Изпълнително дело №20188980401296 е образувано по
повод молба с вх.№10730/03.09.2018г. /л.1-4 по и.д./ от „Първа инвестиционна
банка“ АД С*, с ЕИК *********, срещу солидарните длъжници Д.Я.К. с ЕГН **********
и Р* Н* К*с ЕГН **********. Делото е за принудително изпълнение на парично
вземане съгласно приложения към молбата изпълнителен лист /л.5 по и.д./,
издаден на 23.07.2018г. и заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК /л.6-7 по
и.д./, издадена на 20.07.2018г. по ч.гр.дело №1895/2018г. на Районен съд-В*.
Вземането е обезпечено със законна ипотека /л.11 по и.д./, подновена с молба
/л. 12-13 по и.д./ в полза на „Първа инвестиционна банка“ АД. Взискателят
„Първа инвестиционна банка“ АД има качеството и на присъединен взискател с
удостоверения, издадени по изпълнителни дела №20188980401297 и №20188980401298
по описа на ЧСИ С* Н*, образувани срещу длъжника Р* Н* К*. Присъединени по
делото взискатели са и „С.Г.Г*“ ЕАД с ЕИК **, като частен правоприемник на „ПИБ“
АД след цесия, с удостоверения, издадени по изпълнителни дела №20188980401299 и
№20188980401300 по описа на ЧСИ С*Н*, образувани срещу длъжника Д.Я.К., както и
Държавата, представлявана от ТД на НАП С* и ТД на НАП В*.
По изпълнително дело №20188980401296 е събрана сумата
в размер на 122000.00 лева, внесена от обявения за купувач Л* В* А* от
проведена от 20.07.2020г. до 20.08.2020г. публична продан на недвижим имот,
собственост на солидарните по делото длъжници Д.Я.К. и Р* Н* * както и 67.37
лева лихва по специалната сметка. На 12.03.2021г. с постановление на ЧСИ С* Н* е
изготвено разпределение на постъпилата от публичната продан сума /л.530-532 по
и.д./, като същата е разпределена па 2 припадащи се равни части за всеки от
длъжниците, тъй като възложеният имот е в режим па СИО.
Предявяването на разпределението е било насрочено за
23.03.2021г., като страните по делото са редовно уведомени, за изготвеното
разпределение и за насроченото предявяване.
Съгласно чл.460 от ГПК, ако събраната по
изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички
взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение, като най- напред
отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на
предпочтително удовлетворение, а остатъка се разпределя между другите вземания по съразмерност.
Разпределението е акт, с който се определят кои вземания подлежат на
удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага
за пълно или частично изплащане на всяко едно от тях. Редът за удовлетворяване
на вземанията се определя съобразно реда на привилегиите по чл.136 от ЗЗД, а
степента на удовлетворяването им - от правилото за съразмерно удовлетворяване
на вземания с еднакъв ред.
Съдът намира, че изготвеното от съдебния изпълнител
разпределение не е в нарушение на реда на предпочтително удовлетворение,
установен в разпоредбата на чл. 136 от ЗЗД. Конкретно, относно вземането на Държавата,
представлявана от ТД на НАП В* Т*, е спазен а чл.136, т.6 от ЗЗД, за правото на
предпочтително
удовлетворение в регламентирания ред.
Неоснователно е оплакването на
жалбоподателя, че неправомерно е присъединена Държавата представлявана от ТД на
НАП В* Търново, офис В* за сума в размер на 63199.30 лева, тъй като същата е неправилно
изчислена, поради което разпределението в тази му част е неправилно.
Съгласно чл.191, ал.3 от ДОПК, когато срещу
имуществото на длъжника са започнали, принудителни изпълнителни действия по
реда на ГПК, държавата се смята винаги като присъединен взискател за дължимите
ѝ от длъжника публични вземания, размерът на които е бил съобщен на
съдебния изпълнител до извършване на разпределението. С оглед на горното, ЧСИ С*
Н* е изпратил съобщение до НАП за започнатото изпълнение /л.498-499 по и.д./,
като и с оглед чл.191, ал.4 от ДОПК, е направил и официално искане за издаване на удостоверение, което да
съдържа информация за размера на публичните задължения на длъжника К., за
наложените върху имуществото му мерки за обезпечаването им, ако има такива, както
и за имуществото, срещу което е започнато принудително изпълнение. Във връзка с
искането, от НАП, ТД В* Т*е постъпило по и.д. Удостоверение за наличие или
липса на задължения и обезпечителни мерки № 050372100850049/26.02.2021г. /л.513-517 по делото/, респ. с информацията,
необходима но закон. Видно от удостоверението, в него се сочат задължения на
жалбоподателя К. общо в размер на 63199,30 лева, което е по данни на ТД В* Т*,
офис Видин, актуални към 26.02.2021г. За ЧСИ, както и за Съда в настоящото
производство, няма основание за съмнение в данните от удостоверението, а още
по- малко има основание да извършва установително производство на задължения в
рамките на настоящото.
Освен това, видно от решение №60/21.04.2020г. на
Директора на дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ гр.В* Т*,
постановено в производство по жалба на Д.Я.К. срещу Ревизионен Акт
№Р-04000518005373-091-001 от 21.01.2020г. на ТД на НАП-В* Т*, издаден след
ревизия на К., РА е отменен частично, но е потвърден в останалата част. С Решение
№192 от 30.10.2020г. по адм. дело №136/2020г. по описа на АС – В*, е отхвърлена
жалбата на К. срещу
Ревизионен Акт №Р-04000518005373-091-001 от 21.01.2020г. на ТД на НАП-В* Т*, потвърден е Решение № 60/21.04.2020г. на директора на Дирекция ОДОП В* Т*
в обжалвана и потвърдена част по ЗДДФЛ, в
която са установени допълнително задължения за данък върху
годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 1 885,00 лв. и
лихви в размер на 1 287.71 лв., 2013 г. в размер на 1 602,00 лв. и лихви в
размер на 931.62 лв., за 2014 г. в размер на 33 317.00 лв. и лихви в размер на
15 989,68 лв., за 2015 г. в размер на 1 598,00 лв. и лихви в размер на 603,32
лв. и за 2016 г. в размер на 595,00 лв, и лихви в размер на 164.30 лв. Производството
е приключило с Решение №3457 от
16.03.2021 г. по административно дело № 12710/2020г. на ВАС и с него е оставено
в сила решението на АС-В*, с което е отхвърлена жалбата на К..
Видно е, че общата сума на установени допълнително задължения за данък върху годишна данъчна основа по
чл. 17 от ЗДДФЛ, ведно с лихвите, се доближава до посочената в удостоверението
на НАП, като се има предвид и това, че лихвите в ревизионния акт са изчислени
към датата на издаването му, а данните в удостоверението по чл.191, ал.4 от ДОПК са актуални към 26.02.2021г. Също така в цялото производство по обжалване
на РА, жалбоподателя е правил възражения за погасени по давност задължения,
които са обсъждани подробно от решаващите органи и не са уважени. В крайна
сметка, актовете в производството по обжалване на РА не поставят под съмнение данните от удостоверението по чл.191, ал.4 от ДОПК.
Предвид горното жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Водим от гореизложеното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с № 04746/19.03.2021г. и с правно основание чл.462, ал.2 във вр. с чл.278 от ГПК подадена от длъжника Д.Я.К. с ЕГН ********** и адрес ***, чрез пълномощника му адвокат К* Г*, против Разпределение от 17.03.2021г. по изп. д. № 20188980401296 по описа на ЧСИ С* Н*, рег. № 898 и район на действие ОС В*, предявено на 23.03.2021г., и направените в нея доказателствени искания.
Решението може да бъде обжалвано пред САС, в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: