№ 512
гр. София, 09.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20221110166959 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 272580/07.12.2022 г. /с
дата на пощенско клеймо 05.12.2022 г./, уточнена с молба вх. № 2735/05.01.2023 г. и
молба вх. № 27562/01.02.2023 г., с която от името на „**“ ЕООД, ЕИК: **, със
седалище и адрес на управление: **** против Д**, е предявен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК
за признаване за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата
от 9466,50 лв., представляваща неустойка за неизпълнение по *** г. за отдаване под
наем на обект – изключителна държавна собственост, обособена част от крайбрежна
плажна ивица, представляваща част от морски плаж „****“, индивидуализиран като
морски плаж „****“ – част 2 на морски плаж **** – част 2, находящ се в община
Шабла, област ****, както и иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3, ЗЗД за
прогласяване нищожността на уговорена между страните клауза за дължимост на
неустойка в *** г. за отдаване под наем на обект – изключителна държавна
собственост, обособена част от крайбрежна плажна ивица, представляваща част от
морски плаж „****“, индивидуализиран като морски плаж „****“ – част 2 на морски
плаж **** – част 2, находящ се в община Шабла, област ****, поради противоречие с
добрите нрави.
В исковата молба, уточнена с молба вх. № 2735/05.01.2023 г. и молба вх. №
27562/01.02.2023 г., се твърди, че между ищеца, в качеството му на наемател, и
ответника, в качеството му на наемодател, бил сключен *** г. за отдаване под наем на
обект – изключителна държавна собственост, обособена част от крайбрежна плажна
ивица, представляваща част от морски плаж „****“, индивидуализиран като морски
1
плаж „****“ – част 2 на морски плаж **** – част 2, находящ се в община Шабла,
област ****. Ищецът посочва, че с писмо изх. № Т-26-00-306/15.09.2022 г. бил
уведомен от ответника, че не е изпълнил задълженията си по договора за осигуряване
на водно спасяване, на здравно и медицинско обслужване, както и за поставяне на
указателни табели. Твърди, че с писмо изх. № Т-26-00321/12.10.2022 г. бил уведомен от
ответника, че за констатираното неизпълнение дължи договорна неустойка в размер на
9466,50 лв. Ищецът счита, че не дължи на ответника претендираната неустойка, тъй
като не било налице неизпълнение, а съставените от служители на ответната страна
констативни протоколи не отговаряли на действителността, защото се базирали само
на документи, а не и на проверка на място. При условията на евентуалност поддържа,
че уговорената между страните неустойка е нищожна, поради противоречие с добрите
нрави.
Предвид гореизложеното, се моли за постановяване на решение, с което да бъде
прогласена нищожността на уговорена между страните клауза за дължимост на
неустойка в *** г. за отдаване под наем на обект – изключителна държавна
собственост, обособена част от крайбрежна плажна ивица, представляваща част от
морски плаж „****“, индивидуализиран като морски плаж „****“ – част 2 на морски
плаж **** – част 2, находящ се в община Шабла, област ****, поради противоречие с
добрите нрави и да бъде признато за установено между страните, че ищецът не дължи
на ответника сумата от 9466,50 лв., представляваща неустойка за неизпълнение по ***
г. за отдаване под наем на обект – изключителна държавна собственост, обособена част
от крайбрежна плажна ивица, представляваща част от морски плаж „****“,
индивидуализиран като морски плаж „****“ – част 2 на морски плаж **** – част 2,
находящ се в община Шабла, област ****.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата
молба от името на ответника, който признава, че между страните е сключен посочения
от ищеца договор за наем, но твърди, че било констатирано неизпълнение,
удостоверено в съответните констативни протоколи. В тази връзка посочва, че на
13.09.2022 г. било установено, че ищецът не е изпълнил следните си договорни
задължения: не бил разположил спасители, макар да трябвало да има един спасителен
пост с двама спасители и спасителните постове били оборудвани частично; не бил
поставил указателни табели за етапно обособяване на участъци с максимално
обезопасяване, както и табели с цени; не е обособил зони с поставени плажни
принадлежности, не е осигурил достъп за лица с увреждания и не е създал условия за
опазване на природни забележителности; не бил разположил тоалетни, съблекални,
душове с течаща вода и съдове за отпадъци; не бил ангажирал медицински лица,
медицински пункт и оборудвано медицинско звено. Сочи, че на 21.09.2022 г. отново
било установено, че ищецът не е изпълнил горепосочените договорни задължения.
2
Оспорва проверките да са извършвани само по документи и поддържа, че същите са
били провеждани на място от надлежно оправомощени длъжностни лица. Моли за
отхвърляне на предявените искове.
Претендират се разноски.
С молба вх. № 281678/10.10.2023 г., подадена от името на ищцовото дружество,
е направено оттегляне на предявените с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3, ЗЗД за
прогласяване нищожността на уговорена между страните клауза за дължимост на
неустойка в *** г. за отдаване под наем на обект – изключителна държавна
собственост, обособена част от крайбрежна плажна ивица, представляваща част от
морски плаж „****“, индивидуализиран като морски плаж „****“ – част 2 на морски
плаж **** – част 2, находящ се в община Шабла, област ****, поради противоречие с
добрите нрави, както и е направено искане с правно основание чл. 214 ГПК за
допускане изменение на предявения иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за
установено между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 9466,50 лв.,
представляваща неустойка за неизпълнение по *** г. за отдаване под наем на обект –
изключителна държавна собственост, обособена част от крайбрежна плажна ивица,
представляваща част от морски плаж „****“, индивидуализиран като морски плаж
„****“ – част 2 на морски плаж **** – част 2, находящ се в община Шабла, област ****
и преминаване от отрицателен установителен иск към осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
Съдът, като е взел предвид изявлението на процесуалния представител на
ищеца, обективирано в молбата от 10.10.2023 г. и поддържано в открито съдебно
заседание на 23.10.2023 г., с което се заявява, че се оттеглят предявените с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 3, ЗЗД за прогласяване нищожността на уговорена между
страните клауза за дължимост на неустойка в *** г. за отдаване под наем на обект –
изключителна държавна собственост, обособена част от крайбрежна плажна ивица,
представляваща част от морски плаж „****“, индивидуализиран като морски плаж
„****“ – част 2 на морски плаж **** – част 2, находящ се в община Шабла, област
****, поради противоречие с добрите нрави, и като е отчетл, че оттеглянето е
направено преди приключване на първото открито съдебно заседание по делото
/доколкото в насроченото открито съдебно заседание на 02.10.2023 г. ход на делото не
е даден/, е постановил определение, с което е прекратил производството по гр.д №
66959/2022 г., по описа на СРС, 160 състав, в частта по предявения иск с правно
основание чл. 26, ал.1, предложение 3 ЗЗД, за прогласяване нищожността на уговорена
между страните клауза за дължимост на неустойка в *** г. за отдаване под наем на
обект – изключителна държавна собственост, обособена част от крайбрежна плажна
ивица, представляваща част от морски плаж „****“, индивидуализиран като морски
плаж „****“ – част 2 на морски плаж **** – част 2, находящ се в община Шабла,
3
област ****, поради противоречие с добрите нрави.
По отношение на искането по реда на чл. 214 ГПК, съдът е приел, че доколкото
същото е направено в законоустановения за това срок, то същото се явява допустимо.
Приел е, че доколкото в случая са изложени твърдения, че ищецът е изправна страна по
процесния договор за наем и е изпълнил задълженията си, съгласно уговореното между
страните по същия, както и наведените твърдения за нищожност на уговорените в
раздел 8 от процесния договор неустойки, то същите твърдения обосновават интерес
от предявяване на иск за връщане на процесната сума, поради липса на основание за
начисляване, респ. за удържане на претендираната неустойка. С исканото изменение се
иска да бъде допуснато преминаване от отрицателен установителен към осъдителен
иск, а именно от иск за признаване за установено, че ищецът не дължи претендираната
сума за неустойка към иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 9
466.50 лева., представляваща удържана от банкова гаранция от ответника сума, във
връзка с процесния договор. Доколкото в исковата молба са изложени твърдения за
липса на основание за удържане на горепосочената сума, то съдът е преил, че
изменение чрез преминаване към осъдителен иск по чл. 55, ал.1, пред. 1 ЗЗД за
връщането на така заплатената процесна сума поради липса на основание за задържане
от страна на ответника е допустимо. С молбата от 10.10.2023 г. се прави искане в
условията на евентуалност, ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 9
466,50лв. на отпаднало, респ. неосъществено основание. В исковата молба са изложени
твърдения, че във връзка с подадена жалба е образувано административно
производство, в което се оспорва Заповед № РД- 16-223 от 02.06.2022 г., въз основа на
която именно е сключен процесния договор, както и че същата заповед е отменена от
съда. Така релевираните твърдения, обуславят интерес за ищеца от предявяване в
условията на евентуалност на иск по чл. 55, ал.1 предложение 3 ЗЗД, но не и на такъв
по чл. 55, ал.1 предложение 2 ЗЗД.
Предвид горното, съдът е формирал воля, че направеното искане по чл. 214
ГПК, следва да се допусне изменение на предявения за разглеждане в производството
иска, като от отрицателен установителен иск за недължимост на процесната сума от 9
466,50лв., представляваща неустойка по договора, се премине към осъдителен иск с
правно основание по чл. 55, ал.1 предложение 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца процесната сума, получена и удържана от същия без основание, а в
условията на евентуалност и като получена на отпаднало основание, както и че
искането следва да бъде оставено без уважение, в частта с която се иска при условие на
евентуалност ответника да бъде осъден да заплати на ищеца процесната сума от 9
466,50лв., като получена на неосъществено основание, доколкото в исковата молба не
са изложени твърдения, обуславящи интерес за ищеца от преминаването от
отрицателен установителен иск към осъдителен иск с правно основание по чл. 55, ал.1
предложение 2 ЗЗД.
4
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и обсъди направените от страните доводи, съгласно
разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
По предявения главен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД за осъждане на ответника Д** да заплати на ищеца „**“ ЕООД, ЕИК: **
сумата от 9 466,50 лв., получена и удържана от последния без основание сума,
представляваща неустойка за неизпълнение по *** г. за отдаване под наем на
обект – изключителна държавна собственост, обособена част от крайбрежна
плажна ивица, представляваща част от морски плаж „****“, индивидуализиран
като морски плаж „****“ – част 2 на морски плаж **** – част 2, находящ се в
община Шабла, област ****.
В тежест на ищеца по иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е да докаже
факта на плащане на процесната сума, а в тежест на ответника – че е налице основание
за получаването, съответно задържане на полученото.
В тежест на ответника е да докаже правопогасяващи претендираното от ищеца
вземане факти.
Между страните не е спорно и се установява от събрания в производството
доказателствен материал, че между ищеца, в качеството му на наемател, и ответника, в
качеството му на наемодател, бил сключен *** г. за отдаване под наем на обект –
изключителна държавна собственост, обособена част от крайбрежна плажна ивица,
представляваща част от морски плаж „****“, индивидуализиран като морски плаж
„****“ – част 2 на морски плаж **** – част 2, находящ се в община Шабла, област
****.
С определение постановено в проведено на 23.10.2023 г. открито съдебно
заседание по делото и на основание чл. 146, ал.1, т. 3 ГПК, съдът е отделил за
безспорно и ненуждаещо се от доказване в настоящото производство, че процесната
сума от 9 466,50 лв. е удържана от ответника от учредена в негова полза банкова
гаранция във връзка с процесното правоотношение по *** г. за отдаване под наем на
обект – изключителна държавна собственост, обособена част от крайбрежна плажна
ивица, представляваща част от морски плаж „****“, индивидуализиран като морски
плаж „****“ – част 2 на морски плаж **** – част 2, находящ се в община Шабла,
област ****.
Спорният по делото въпрос е дали за ответника е било налице основание за
получаване, респективно, за задържане на горепосочената сума.
В раздел 8, точки от 8.1 до 8.10 включително от процесния *** г. за отдаване под
наем на обект – изключителна държавна собственост, обособена част от крайбрежна
плажна ивица, представляваща част от морски плаж „****“, индивидуализиран като
5
морски плаж „****“ – част 2 на морски плаж **** – част 2, находящ се в община
Шабла, област ****, е уговорено между страните в производството, дължимостта на
неустойки за неизпълнение на задължения на наемателя, поети по силата на
уговорките, залегнали в процесния договор.
От представения и приобщен към доказателствения материал Констативен
протокол № 0236 от 13.09.2022 г. за извършена проверка на място за изпълнение на
договорни и законови задължения от наемателя на на обект – изключителна държавна
собственост, обособена част от крайбрежна плажна ивица, представляваща част от
морски плаж „****“, индивидуализиран като морски плаж „****“ – част 2 на морски
плаж **** – част 2, находящ се в община Шабла, област ****, се установява в
производството, че на 13.09.2022 г. комисия, избрана от ответника е извършила
проверка за изпълнение задълженията на ищеца – наемател по процесния *** г. за
отдаване под наем на обект – изключителна държавна собственост, обособена част от
крайбрежна плажна ивица, представляваща част от морски плаж „****“,
индивидуализиран като морски плаж „****“ – част 2 на морски плаж **** – част 2,
находящ се в община Шабла, област ****, като са констатирани нарушения на
задълженията на наемателя по т. 6.1.10, б. „в“, т. 6.1.10, б. „г“, т. 6.1.10, б. „д“, т. 6.1.10,
б. „е“, т. 6.1.10, б. „ж“, т. 6.1.10, б. „и“ и по т. 6.1.23 от процесния договор, което
неизпълнение обуславя начисляване на неустойка на основание т. 8.12 вр. т. 8.3, т. 8.4
и т. 8.5 от договора. В тази връзка и предвид уговореното между страните в т. 8.13 от
договора, на ищеца – наемател е предоставена възможност в тридневен срок от
получаване на писмото от извършената проверка, да отстрани констатираните
нарушения, като в противен случай ще дължи неустойка в размер на 5% от наемната
цена за текущата година за всяко неизпълнение на договорните отношения.
От представения и приобщен към доказателствения материал Констативен
протокол № 260 от 21.09.2022 г. за извършена проверка на място за изпълнение на
договорни и законови задължения от наемателя на обект – изключителна държавна
собственост, обособена част от крайбрежна плажна ивица, представляваща част от
морски плаж „****“, индивидуализиран като морски плаж „****“ – част 2 на морски
плаж **** – част 2, находящ се в община Шабла, област ****, се установява в
производството, че на 21.09.2022 г. комисия, избрана от ответника е извършила
проверка за изпълнение задълженията на ищеца – наемател по процесния *** г. за
отдаване под наем на обект – изключителна държавна собственост, обособена част от
крайбрежна плажна ивица, представляваща част от морски плаж „****“,
индивидуализиран като морски плаж „****“ – част 2 на морски плаж **** – част 2,
находящ се в община Шабла, област ****, като е установено, че не са отстранени
констатираните с Констативен протокол № 0236 от 13.09.2022 г. нарушения на
договорните задължения от ищеца и е начислена неустойка в размер на 9466,50 лева,
платима по посочена от наемодателя банкова сметка.
6
От страна на ищеца не се установи да е изправна страна по процесния договор,
респективно, че не са били налице твърдените от ответника неизпълнения на
договорните задължения на ищеца. За установяване изпълнението задълженията на
ищеца по процесния договор на същия бяха допуснати двама свидетели, при режим на
довеждане, които не бяха доведени от ищеца за провеждане на разпит в настояшото
проиаводство.
Същевременно неизпълнението на задълженията на ищеца по т. 6.1.10, б. „в“, т.
6.1.10, б. „г“, т. 6.1.10, б. „д“, т. 6.1.10, б. „е“, т. 6.1.10, б. „ж“, т. 6.1.10, б. „и“ и по т.
6.1.23 от процесния договор се установява от събраните по делото доказателства, в
това число Констативен протокол № 0236 от 13.09.2022 г. за извършена проверка на
място за изпълнение на договорни и законови задължения от наемателя на обект –
изключителна държавна собственост, обособена част от крайбрежна плажна ивица,
представляваща част от морски плаж „****“, индивидуализиран като морски плаж
„****“ – част 2 на морски плаж **** – част 2, находящ се в община Шабла, област ****
и Констативен протокол № 260 от 21.09.2022 г. за извършена проверка на място за
изпълнение на договорни и законови задължения от наемателя на обект –
изключителна държавна собственост, обособена част от крайбрежна плажна ивица,
представляваща част от морски плаж „****“, индивидуализиран като морски плаж
„****“ – част 2 на морски плаж **** – част 2, находящ се в община Шабла, област
****, които писмени документи не се опровергаха от останалия събран в
производството доказателствен материал.
Възраженията на ищеца за нищожност на клаузите от раздел 8 от процесния ***
г. за отдаване под наем на обект – изключителна държавна собственост, обособена част
от крайбрежна плажна ивица, представляваща част от морски плаж „****“,
индивидуализиран като морски плаж „****“ – част 2 на морски плаж **** – част 2,
находящ се в община Шабла, област ****, послужили като основание за наемодателя за
начисляване на процесната неустойка, а именно на клаузите на т. 8.3, т. 8.4 и т. 8.5 от
процесния договор, поради противоречието им с добрите нрави, настоящият съдебен
състав намира за неоснователни.
Съгласно разрешенията дадени в т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от
15.06.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС автономията на волята на
страните да определят свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят
неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на
договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и
на добрите нрави. В този смисъл ограничението се отнася както за гражданските, така
и за приватизационните договори, а също и за търговските сделки - арг. от чл.288 ТЗ.
Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото
правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на
договора със закона (чл. 26, ал.1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и
7
конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях,
като за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно.
При съобразяване начина на уговаряне на процесните неустойки, предвидени в
т. 8.3, т. 8.4 и т. 8.5*** г. за отдаване под наем на обект – изключителна държавна
собственост, обособена част от крайбрежна плажна ивица, представляваща част от
морски плаж „****“, индивидуализиран като морски плаж „****“ – част 2 на морски
плаж **** – част 2, находящ се в община Шабла, област ****, настоящият съдебен
състав намира, че същите не противоречат на добрите нрави. Размерът на неустойката
е изначално определен и фиксиран, като не зависи от дните забава по отношение
изпълнението задълженията на наемателя. Уговореният размер от 5 % от наемната
цена за съответната година не е прекомерен, като в тази връзка се съобразява и
обстоятелството, че неустойките са предвидени за неизпълнения на задължения, които
са не само в интерес на наемодателя, но и на обществото, гражданите и гостите на
Република България. Морският плаж е изключителна държавна собственост и се
ползва от гражданите и гостите на Република България, като държавата в качеството си
на принципал е длъжна да осигури възможността за безопасното ползване на плажната
ивица от гражданите и гостите на страната. Неизпълнението на задълженията по т.
6.1.10, б. „в“, т. 6.1.10, б. „г“, т. 6.1.10, б. „д“, т. 6.1.10, б. „е“, т. 6.1.10, б. „ж“, т. 6.1.10,
б. „и“ и по т. 6.1.23 от процесния договор /за осигуряване на водно спасяване,
обезопасяване на прилежащата акватория, за осигуряване на здравно и медицинско
обслужване – свързано с оказване на първа медицинска помощ на посетители на
плажа, санитарно-хигиенно поддържане на морския плаж, поставяне на указателни
табели и др./ би могло да доведе не само до негативни последици за наемодателя, но и
до застрашаване живота и здравето на гражданите, посещаващи морския плаж.
При съобразяване на всички посочени по-горе обстоятелства, настоящият
съдебен състав намира, че клаузите от раздел 8 от процесния *** г. за отдаване под
наем на обект – изключителна държавна собственост, обособена част от крайбрежна
плажна ивица, представляваща част от морски плаж „****“, индивидуализиран като
морски плаж „****“ – част 2 на морски плаж **** – част 2, находящ се в община
Шабла, област ****, послужили като основание за наемодателя за начисляване на
процесната неустойка, а именно на клаузите на т. 8.3, т. 8.4 и т. 8.5 от процесния
договор, са действителни и не са нищожни поради противоречието им с добрите нрави.
Предвид всичко гореизложено се налага извод за неоснователност на предявения
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника Д** да
заплати на ищеца „**“ ЕООД, ЕИК: ** сумата от 9 466,50 лв., получена и удържана от
последния без основание сума, представляваща неустойка за неизпълнение по *** г. за
отдаване под наем на обект – изключителна държавна собственост, обособена част от
крайбрежна плажна ивица, представляваща част от морски плаж „****“,
8
индивидуализиран като морски плаж „****“ – част 2 на морски плаж **** – част 2,
находящ се в община Шабла, област ****.
С оглед сбъдването на процесуалното условие, настоящият съдебен състав
намира, че следва да разгледа предявения в условията на евентуалност иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пред. 3 ЗЗД за осъждане на ответника Д** да заплати на ищеца
„**“ ЕООД, ЕИК: ** сумата от 9 466,50 лв., получена и държана от последния на
отпаднало основание сума, представляваща неустойка за неизпълнение по *** г. за
отдаване под наем на обект – изключителна държавна собственост, обособена част от
крайбрежна плажна ивица, представляваща част от морски плаж „****“,
индивидуализиран като морски плаж „****“ – част 2 на морски плаж **** – част 2,
находящ се в община Шабла, област ****, поради отмяната, с влязло в сила съдебно
решение на Заповед № РД- 16-223 от 02.06.2022 г. на министъра на туризма, въз основа
на която заповед е сключен *** г. за отдаване под наем на обект – изключителна
държавна собственост, обособена част от крайбрежна плажна ивица, представляваща
част от морски плаж „****“, индивидуализиран като морски плаж „****“ – част 2 на
морски плаж **** – част 2, находящ се в община Шабла, област ****.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже, че е платил процесната сума на ответника в резултат на възникнало между
страните валидно правоотношение по Договор № Т-РД-35-21/01.08.202 г. за отдаване
под наем на обект – изключителна държавна собственост, обособена част от
крайбрежна плажна ивица, представляваща част от морски плаж „Крапе – Север“,
индивидуализиран като морски плаж „****“ – част 2 на морски плаж **** – част 2,
находящ се в община Шабла, област ****, с твърдяното в исковата молба съдържание;
както и че основанието за плащане на сумата е отпаднало, тъй като облигационната
връзка между страните е прекратена, респективно е отпаднало основанието, на което
ответникът е получил процесната сума в размер на 9466,50 лв.
Между страните не е спорно и се установява от събрания в производството
доказателствен материал, че между ищеца, в качеството му на наемател, и ответника, в
качеството му на наемодател, бил сключен *** г. за отдаване под наем на обект –
изключителна държавна собственост, обособена част от крайбрежна плажна ивица,
представляваща част от морски плаж „****“, индивидуализиран като морски плаж
„****“ – част 2 на морски плаж **** – част 2, находящ се в община Шабла, област
****.
С определение постановено в проведено на 23.10.2023 г. открито съдебно
заседание по делото и на основание чл. 146, ал.1, т. 3 ГПК, съдът е отделил за
безспорно и ненуждаещо се от доказване в настоящото производство, че процесната
сума от 9 466,50 лв. е удържана от ответника от учредена в негова полза банкова
гаранция във връзка с процесното правоотношение по *** г. за отдаване под наем на
9
обект – изключителна държавна собственост, обособена част от крайбрежна плажна
ивица, представляваща част от морски плаж „****“, индивидуализиран като морски
плаж „****“ – част 2 на морски плаж **** – част 2, находящ се в община Шабла,
област ****.
От събраните в производството доказателства се установява по делото, че с
решение № 5610/30.05.2023 г. по административно дело № 1938/2023 г. по описа на
ВАС, IV отделение е потвърдено решение № 6713 от10.11.2022 г., постановено по
административно дело № 5641/2022 г. по описа на АССГ, с което е отменена Заповед
№ РД- 16-223 от 02.06.2022 г. на министъра на туризма, въз основа на която заповед е
сключен *** г. за отдаване под наем на обект – изключителна държавна собственост,
обособена част от крайбрежна плажна ивица, представляваща част от морски плаж
„****“, индивидуализиран като морски плаж „****“ – част 2 на морски плаж **** –
част 2, находящ се в община Шабла, област ****.
Следва да се има предвид, че решение № 5610/30.05.2023 г. по административно
дело № 1938/2023 г. по описа на ВАС, IV отделение е потвърдено решение № 6713
от10.11.2022 г., постановено по административно дело № 5641/2022 г. по описа на
АССГ има действие занапред. С отмяната на Заповед № РД- 16-223 от 02.06.2022 г. на
министъра на туризма, въз основа на която заповед е сключен *** г. за отдаване под
наем на обект – изключителна държавна собственост, обособена част от крайбрежна
плажна ивица, представляваща част от морски плаж „****“, индивидуализиран като
морски плаж „****“ – част 2 на морски плаж **** – част 2, находящ се в община
Шабла, област ****, се прекратява облигационна връзка между страните в
производството по процесния *** г. за отдаване под наем на обект – изключителна
държавна собственост, обособена част от крайбрежна плажна ивица, представляваща
част от морски плаж „****“, индивидуализиран като морски плаж „****“ – част 2 на
морски плаж **** – част 2, находящ се в община Шабла, област ****, доколкото
наличието на валидно издадена и съществуваща заповед е част от фактическия състав
за възникване и съществуване на наемното /концесионното/ правоотношение. Тук
следва да се посочи, обаче, че отмяната на Заповед № РД- 16-223 от 02.06.2022 г. на
министъра на туризма с влязло в сила съдебно решение не води до недействителност
и/или нищожност на процесния *** г. за отдаване под наем на обект – изключителна
държавна собственост, обособена част от крайбрежна плажна ивица, представляваща
част от морски плаж „****“, индивидуализиран като морски плаж „****“ – част 2 на
морски плаж **** – част 2, находящ се в община Шабла, област ****. Отмяната на
заповедта въз основа на която е сключен процесният договор за наем води единствено
до прекратяване на договорната връзка между страните, поради липса на елемент от
фактическия състав за нейното съществуване. Както се посочи по-горе решение №
5610/30.05.2023 г. по административно дело № 1938/2023 г. по описа на ВАС, IV
отделение е потвърдено решение № 6713 от10.11.2022 г., постановено по
10
административно дело № 5641/2022 г. по описа на АССГ има действие занапред, т.е.
няма обратно действие. Всички извършени от страните по договора действия,
изпълнени задължения и придобити права, преди влизане в сила на съдебното
решение, остават за страните така, както са извършени и/или придобити.
Следователно се налага извод, че основание, на което ответникът – наемодател е
получил процесната сума от 9466,50 лв. не е отпаднало с отмяната, по съдебен ред, на
процесната Заповед № РД- 16-223 от 02.06.2022 г. на министъра на туризма, въз основа
на която заповед е сключен *** г. за отдаване под наем на обект – изключителна
държавна собственост, обособена част от крайбрежна плажна ивица, представляваща
част от морски плаж „****“, индивидуализиран като морски плаж „****“ – част 2 на
морски плаж **** – част 2, находящ се в община Шабла, област ****.
Предявеният в условията на евентуалност осъдителен иск с правно основание
чл. 55, ал. 1, пред. 3 ЗЗД, следва да се отхвърли.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски в настоящото производство пред СРС
има ответникът.
От страна на ответника своевременно е направено искане за присъждане на
разноски в настоящото производство, а именно за юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определя в размер на 100,00 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът „**“ ЕООД, ЕИК: **,
със седалище и адрес на управление: **** следва да заплати в полза на ответника Д**,
с адрес: ****, сумата от 100,00 лева, представляваща разноски в исковото
производство по гр.д. № 66959/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от името на „**“ ЕООД, ЕИК: **, със седалище и адрес
на управление: **** против Д**, с адрес: ****, осъдителен иск с правно основание чл.
55, ал. 1, пред. 1 ЗЗД за осъждане на ответника Д** да заплати на ищеца „**“ ЕООД,
ЕИК: ** сумата от 9 466,50 лв., получена и удържана от последния без основание сума,
представляваща неустойка за неизпълнение по *** г. за отдаване под наем на обект –
изключителна държавна собственост, обособена част от крайбрежна плажна ивица,
представляваща част от морски плаж „****“, индивидуализиран като морски плаж
„****“ – част 2 на морски плаж **** – част 2, находящ се в община Шабла, област
****.
ОТХВЪРЛЯ предявения в условията на евентуалност от името на „**“ ЕООД,
ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: **** против Д**, с адрес: ****,
11
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пред. 3 ЗЗД за осъждане на ответника
Д** да заплати на ищеца „**“ ЕООД, ЕИК: ** сумата от 9 466,50 лв., получена и
държана от последния на отпаднало основание сума, представляваща неустойка за
неизпълнение по *** г. за отдаване под наем на обект – изключителна държавна
собственост, обособена част от крайбрежна плажна ивица, представляваща част от
морски плаж „****“, индивидуализиран като морски плаж „****“ – част 2 на морски
плаж **** – част 2, находящ се в община Шабла, област ****, поради отмяната, с
влязло в сила съдебно решение на Заповед № РД- 16-223 от 02.06.2022 г. на министъра
на туризма, въз основа на която заповед е сключен *** г. за отдаване под наем на обект
– изключителна държавна собственост, обособена част от крайбрежна плажна ивица,
представляваща част от морски плаж „****“, индивидуализиран като морски плаж
„****“ – част 2 на морски плаж **** – част 2, находящ се в община Шабла, област
****.
ОСЪЖДА „**“ ЕООД, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: **** да
заплати в полза на Д**, с адрес: ****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 100,00
лв., представляваща разноски в исковото производство по гр.д. № 66959/2022 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12