№ 7739
гр. София , 21.07.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ЕШ
като разгледа докладваното от ЕШ Частно гражданско дело №
20211110136684 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление вх. № ......./24.06.2021 г. от „ПК“ ЕООД за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ИВ. ЕЛ. Д., за сумата от 777,95 лв., представляваща
непогасена главница по договор за потребителски кредит № ................... от 10.01.2020 г.,
ведно със законна лихва от 24.06.2021г. до изплащане на вземането, договорна лихва в
размер на 285,41 лв. за периода от 15.03.2020г. до 03.04.2021г., мораторна лихва в размер на
134,65 лв. за периода от 16.03.2020 г. до 03.04.2021 г., мораторна лихва в размер на 44,62 лв.
за периода от 03.4.2021 г. до 23.06.2021 г., за сумата от 230,00 лв., представляваща
възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ и за сумата от 690,00 лв.,
представляваща възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Ф“.
Съдът намира, че подаденото заявление следва да бъде отхвърлено в частта, за сумата от
230,00 лв., представляваща възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ и за
сумата от 690,00 лв., представляваща възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Ф“,
поради следните правни съображения:
В настоящото производство съдът следи за наличие на положителните предпоставки по
чл.410 ГПК и наличие на пречки по чл.411, ал.2 ГПК. Искането за издаване на заповед и
изпълнителен лист следва да се отхвърли в случаите, когато противоречи на закона или
добрите нрави– арг. чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, както и ако искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност
за това – арг. чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.
В настоящия случай в представения договор за кредит е уговорено, че кредитополучателят
закупува допълнителен пакет от услуги – услугата „Фаст“, даваща право на клиента за
приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит и услугата „Ф“, даваща право
на клиента да промени предварително уговорения погасителен план при спазване на
конкретно посочени специфични изисквания, предвидени в Общите условия на договора
/чл. 15.1. и 15.2. от ОУ/.
1
Съгласно чл.10а, ал.1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Допълнителни са тези
услуги, които са извън основната престация на заемодателя, а именно отпускане на заема и
неговото администриране – арг. от противното на нормата на чл.10а, ал.2 ЗПК. Услугата
„Фаст“ със съдържанието, посочено в Общите условия на договора, няма характер на
допълнителна услуга, защото не е услуга, предлагана при действието на договора, а е за
действия, предхождащи самото сключване на договора – приоритетно разглеждане на
искането за кредит. Целта на таксите и комисионите по смисъла на чл. 10а, ал. ЗПК е да се
покрият административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни
услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга по
предоставяне на кредит. Процесната клауза, уреждаща възнаграждение за услуга, която не е
сред допустимите по договора за потребителския кредит, противоречи на нормата на чл.10а
ЗПК, поради което се явява нищожна.
По отношение уговореното възнаграждение за допълнителна услуга „Ф“ съдът констатира,
че Общите условия към договора за кредит/чл. 15.2.2.1 и чл. 15.2.3./ предвиждат
необходимост от сключване на анекс към договора за кредит при ползване на всяка една от
услугите, а не възможност за кредитополучателя да се възползва директно от тях чрез
едностранно волеизявление. При това положение се налага заключението, че
допълнителните услуги, свързани с отлагане на вноски, тяхното намаляване и пр.,
представляват по своя характер изменения на кредитното правоотношение по съгласие на
страните по реда на 20а, ал. 2 ЗЗД, а не допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1
ЗПК. Ето защо възнагражденията попадат също в хипотезиса на императивната забрана на
чл. 10а, ал. 2 ЗПК, доколкото са уговорени за елемент от съдържанието на самото кредитно
правоотношение, а не за предоставяне на свързана с него допълнителна услуга.
Същевременно следва да се посочи, че потребителят дължи предварително възнаграждение
за услуги, които кредиторът може по своя преценка да не предостави, ако не са спазени
правилата, установени едностранно от кредитора в ОУ. В договора не се съдържа
задължение на кредитора да предостави исканата и предварително заплатена услуга дори да
са спазени изискванията на ОУ за подаване на заявления и представяне на доказателства,
тъй като предоставянето на съответната услуга изисква сключване на допълнително
споразумение между страните за изменение на договора, което се извършва по преценка на
кредитора.
Принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват потребителят да
заплати възнаграждение за реалното ползване на определена услуга, а не за хипотетично
ползване на такава, при това едва при изпълнение на всички поставени едностранно от
кредитора условия и само ако и доколкото кредиторът прецени да я предостави. В тази
насока са и нормите на чл. 143, ал. 2, т. 3 и т. 15 ЗЗП, определящи като неравноправни
клаузи, които поставят изпълнението на задълженията на търговеца в зависимост от
условие, което зависи единствено от неговата воля, както и клаузите, които налагат на
потребителят да изпълни своите задължения, дори и ако търговецът на изпълни своите. При
2
това положение съдът приема, че клаузите от ОУ относно възнаграждението за
допълнителна услуга „Ф“ са неравноправни клаузи на основание чл.143, вр. чл.146 ЗЗП.
Същите се явяват част от общи условия, поради което следва да се приеме за целите на
настоящото производство, че потребителят не е имал възможност да влияе на тяхното
съдържание.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК
заявлението в посочената част следва да бъде отхвърлено.
Воден от гореизложеното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх. № ......./24.06.2021 г., подадено на основание чл. 410 ГПК за
издаване на заповед за изпълнение от „ПК“ ЕООД, ЕИК ..........., срещу ИВ. ЕЛ. Д., ЕГН
**********, в частта за сумата от 230,00 лв., представляваща възнаграждение за закупена
допълнителна услуга „Фаст“ и за сумата от 690,00 лв., представляваща възнаграждение за
закупена допълнителна услуга „Ф“.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от
връчването му на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3