Решение по дело №2432/2020 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 94
Дата: 25 януари 2021 г.
Съдия: Галина Георгиева Радикова
Дело: 20207040702432
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

                         Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е  № 94

 

гр. Бургас, 25 януари 2021г.

 

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

Административен съд гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на двадесет и първи януари, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА

                                                                                 АТАНАСКА АТАНАСОВА

При секретар Й. Б. и с участието на прокурора АНДРЕЙ ЧЕРВЕНЯКОВ, изслуша докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА КАХД № 2432/2020 г.

Производството е по реда на чл.63, ал.1 ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена  от „ПИ ЕНД ПИ МАУНТИН“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша, бул. „България“ № 132, вх.А, представлявано от А.А.против решение № 260060/28.09.2020 г., постановено по НАХД № 502/ 2020 по описа на Районен съд – гр.Несебър.

С решението е потвърдено наказателно постановление № 02-0002909/ 01.06.2020 г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас, с което на „ПИ ЕНД ПИ МАУНТИН“ ЕАД, за нарушение на чл.128, т.2, вр. с чл.270, ал.2 и ал.3 от КТ, на основание чл.416, ал.5, вр. с чл.414, ал.1 от КТ,  е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1500 лв. и дружеството е осъдено да заплати на ИА“ГИТ“ сума в размер на 80лв., представляваща разноски по делото.

Жалбоподателят иска отмяна на съдебното решение и отмяна на наказателното постановление. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон, като не е отчел допуснати в хода на административно- наказателното производство, съществено нарушение на процесуалните правила- липса на покана за съставяне на АУАН. Неправилно е преценил, че нарушението е доказано по несъмнен начин.

В съдебното заседание не изпраща представител. За датата на същото е представена писмена молба, с която процесуалния представител на дружеството заявява, че поддържа касационната жалба и направените с нея искания.

Ответникът, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Н., намира касационната жалба за неоснователна. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, с право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество е неоснователна.

С потвърденото от съда наказателното постановление, дружеството- касатор  е санкционирано за това, че в качеството си на работодател, към 26.10.2019г. не е изпълнило задължението си да изплати на Б.А.А.(работила на длъжност „камериерка“ в стопанисвания от дружеството обект: „Гранд хотел „Свети Влас“, находящ се в гр.Свети Влас) дължимото трудово възнаграждение за м.септември 2019г., което съгласно сключения между страните трудов договор е следвало да бъде изплатено до 25-то число на месеца, следващ този, през който е положен труда, а именно до 25.10.2019г.

Възраженията на касатора, за допуснати съществени нарушения в хода на административнонаказателното производство при съставяне и връчване на АУАН, са неоснователни.

Поканата за представяне на документи, въз основа на които е съставен АУАН е връчена на изрично упълномощен представител на фирмата, с нотариално заверено пълномощно.

Съставените актове, сред които и процесния са изпратени именно на адреса на търговеца, вписан в ТР, но предвид факта, че са връчени на лице без посочване на качеството му, е прието, че след като не е открит законният представител на този адрес, връчването следва да се осъществи в хипотезата на чл.416, ал.3 от КТ, с поставяне на обявление на таблото на ДИТ-гр.Бургас и на интернет страницата на ИА „Главна инспекция по труда“. За последното жалбоподателят е уведомен с писмо  от 14.04.2020г., връчено на 15.04.2020г. 

В този смисъл, при съставяне и връчване на акта и НП са спазени законовите изисквания и не са нарушени правата на санкционираното лице. Осигурена е възможност да се дават обяснения, да се представят доказателства и да се изложи позицията на работодателя по констатациите на контролните органи.

Нарушението на административнопроизводствените правила е съществено, само когато води до ограничаване процесуалните права на страните. Такова в случая не е налице.

Неоснователно е възражението, че в наказателното постановление не е посочена дата на извършване на нарушението.

Наказващият орган изрично е указал, че задължението за плащане на трудовото възнаграждение за м. септември 2019г., е следвало да бъде изпълнено до 25.10.2019г. Фактът  на неизпълнение е констатиран на 10.12.2020г., след представяне на всички изискани документи. В тази връзка не е налице препятствие за упражняване правото на защита.

Неоснователно е твърдението на касатора, че възнаграждението не е изплатено поради това, че не потърсено от Б.А.А..

То е и невярно.

Извод за обратното може да се направи от съдържанието на сигнала, изпратен от А. до Инспекция по труда Бургас, в който е посочено, че на работодателя е предоставена сметка, на която да бъде преведена сумата, правени са многократни, неуспешни опити за осъществяване на контакт по телефона.

Съответен на доказателствата е изводът на първоинстанционният съд, че задължението за плащане не е изпълнено в предвидения по закон срок, поради което е осъществен състава на нарушението по чл. 414, ал.1 във вр. с чл.128, т.2 от КТ.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че по отношение на обжалваното решение не са налице заявените касационни основания и същото следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, намира за основателно искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на възнаграждение на юрисконсулт.

С оглед нормата на  чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и при отчитане на фактическата и правна сложност на делото, определя  възнаграждение  в размер на  80.00 лева.

По изложените съображения  и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260060/28.09.2020 г., постановено по НАХД № 503/ 2020 по описа на Районен съд – гр.Несебър.

ОСЪЖДА „ПИ ЕНД ПИ МАУНТИН“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша, бул. „България“ № 132, вх.А, представлявано от А.А.да заплати на ИА „Главна инспекция по труда“ сумата от 80 лева, представляваща възнаграждение на юрисконсулт.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   

 

ЧЛЕНОВЕ: