Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260665
/ 14,05,2021 г., гр. Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, VІІІ
граждански състав, в публично заседание на десети февруари 2021 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
НЕДЯЛКА СВИРКОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА
ДИМОВА
разгледа докладваното от съдия Свиркова
въззивно гражданско дело № 2133/2020 г. и прие следното:
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
С решение № 2305/07,07,2020 г., постановено по гр.
д. № 1255/2019 г. на РС Пловдив, 14 гр. състав, И.Г.И. с ЕГН **********; и Т.В.И.
с ЕГН **********; се осъдени да заплатят на Й.И.А. с ЕГН **********; сумата от
5802 лв., представляваща стойността на подобрения, извършени в недвижим имот,
находящ се в гр. Пловдив, представляващ СОС с идентификатор 56784.540.442.2.36,
изразяващи се в поставяне на вътрешна изолация, изграждане на преградна стена,
поставяне на настилки в стаите и коридора, поставяне на кухненско обзавеждане,
поставяне на алуминиеви первази на прозорците, поставяне на алуминиеви врати за
баня и тоалетна, поставяне на входна врата и вътрешни врати; като ЗА РАЗЛИКАТА
над посочената по-горе сума до пълния претендиран размер от 8283,91 лв. (за
външна изолация и монтаж на три бр. климатици), исковете са отхвърлени. Със
същото решение са отхвърлени и предявените от Й.И.А. против Г.И.И. и К.М.И.
искове за заплащане стойността на посочените по-горе подобрения.
Решението се обжалва от И.Г.И. и Т.В.И. В ЧАСТТА, с
която са осъдени да заплатят на ищцата стойността на извършени от нея
подобрения, изразяващи се в поставяне на кухненско обзавеждане, изграждане на
преградна стена между хол и спалня, и полагане на подови настилки, ЗА РАЗЛИКАТА
над сумата от 1370,06 лв. до присъдения с решението на РС размер от 5802 лв.
С оплакване за незаконосъобразност на решението
поради необоснованост, противоречие със закона и съществени нарушения на
процесуалните правила, от съда се иска да го отмени в обжалваната част и вместо
това – да отхвърли исковете за посочената по-горе разлика над сумата от 1370,06
лв.
Ответникът по жалбата Й.И.А. с ЕГН **********;
заявява становище за неоснователност на същата и иска потвърждаване на
решението в обжалваната част.
След
преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на
страните, съдът приема следното:
Производството
е образувано по обективно и субективно съединени искове с правна квалификация
чл. 61 ал. 2 от ЗЗД. Предявени от Й.И.А. с ЕГН
**********; против И.Г.И. с ЕГН **********; и Т.В.И. с ЕГН **********.
Решението по исковете срещу останалите двама ответници – Г.И.И. и К.М.И., е
влязло в сила и същите не са предмет на въззивното производство.
Ищцата твърди, че в периода от 2013 до 2017 г. е
обитавала описаното по-горе жилище, тогава – собственост на ответниците И.И. и Т.И., и е извършила за
своя сметка посочените по-горе подобрения, вследствие на които е увеличена
стойността на имота им и ответниците се обогатили. Въз основа на изложеното от
съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответниците да заплатят на
ищцата обезщетение за неоснователното си обогатяване за нейна сметка.
Предмет на спора пред настоящата инстанция е
претенцията за заплащане на подобренията, представляващи поставяне на кухненско
обзавеждане, изграждане на преградна стена между хол и спалня, и полагане на
подови настилки, на стойност РАЗЛИКАТА над сумата от 1370,06 лв. до присъдения
с решението на РС размер от 5802 лв.
Ответниците по исковете оспорват основателността
им. Предявяват възражение за изтекла по отношение на претендираните вземания
погасителна давност. Оспорват кухненското обзавеждане да има характеристиките
на подобрение на недвижимия им имот. Наред с това считат, че на ищцата се дължи
само половината от увеличението стойността на имота им, доколкото при
извършване на подобренията тя е била семейна и заплатените за подобренията
средства били съпружеска общност.
Пред настоящата инстанция не се спори, че
ответниците са собственици на процесното жилище, както и че в същото в
процесния период е живяла ищцата, заедно със съпруга и децата си.
От показанията на разпитаните пред РС свидетели се
установява, че в периода след 2013 г. в жилището били извършвани ремонти на
няколко етапа – първо била сменена дограмата (за което не се предявява
претенция), поставени били външни щори, (извън предявените претенции), била
поставена вътрешна изолация на външните стени (претенцията за което е уважена
от РС и решението в тази част не е обжалвано). Впоследствие били сменени
интериорните врати, вратите на банята и тоалетната, както и входната врата на
жилището. Подменени били подовите настилки в помещенията, поставено било ново
кухненско обзавеждане. Всички посочени дейности свидетелят Х. сочи да е
извършвал лично, като сочи за тях да му е заплатено от ищцата.
Всички посочени дейности представляват подобрения,
довели до увеличаване стойността на имота, следователно – до обогатяване на
неговите собственици – ответниците. На ищцата се дължи, съобразно правилото на
чл. 61 ал. 2 от ЗЗД, по-малката сума измежду стойностите на обедняването и на
обогатяването, които пред РС са установени със заключение на СТЕ. Именно по
този начин са определени дължимите суми и с обжалваното решение. Възражението
за изтекла по отношение на претендираните вземания погасителна давност остава
недоказано. Неоснователно е и възражението за това, че на ищцата се дължи само
половината от стойността на подобренията, тъй като същите били заплатени със
семейни средства, а не с нейни лични. Предявяването на иск срещу трети лица за събиране общите вземания е акт на управление, който може да бъде
извършен и само от единия от съпрузите по отношение на цялото вземане.
Изложеното обосновава извод за
основателност на предявените претенции, поради което първоинстанционното
решение в този смисъл следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.
На въззиваемата следва да се присъдят
сторените за въззивното производство разноски, които се констатираха в размер
на 500 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2305/07,07,2020 г., постановено по гр. д. № 1255/2019 г. на РС
Пловдив, 14 гр. състав, В ЧАСТТА, с която са И.Г.И. с ЕГН **********; и Т.В.И. с ЕГН **********;
са осъдени да заплатят на Й.И.А. с ЕГН **********; стойността на подобрения, извършени в недвижим
имот, находящ се в гр. Пловдив, представляващ СОС с идентификатор
56784.540.442.2.36, изразяващи се в поставяне на кухненско обзавеждане,
изграждане на преградна стена между хол и спалня, и полагане на подови
настилки, ЗА РАЗЛИКАТА над сумата от 1370,06 лв. до присъдения с решението
размер от 5802 лв.
В останалата
част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА И.Г.И. с ЕГН **********; и Т.В.И. с ЕГН **********;
да заплатят на Й.И.А. с ЕГН
**********; сумата от 500 лв. (петстотин лева),
представляваща разноски за въззивното производство.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: