П Р О Т О К О Л
Година 2020 Град Варна
Варненският районен съд Двадесет и
седми състав
На петнадесети декември Година две
хиляди и двадесета
В публично
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВЕЛИНА ХРИСТОВА-ЖЕЛЕВА
Секретар: СИЛВИЯ ГЕНОВА
Прокурор: ЗДРАВКА ЗАДГОРСКА
Сложи за
разглеждане докладваното от Председателя НОХД
№ 4404/2020г. по описа на ВРС.
------------------------------------------------------
На именно повикване в 11:30
часа се явиха:
-----------------------------------------------------
ПОДС. М.С.М. – явява се лично и с адв.
П., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на разпоредителното
заседание.
АДВ. П.: Да се даде ход на разпоредителното
заседание.
ПОДС. М.: Да се даде ход на разпоредителното
заседание.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални
пречки за даване ход на разпоредителното заседание, доколкото всички задължително
участващи според нормите на НПК страни са в съдебната зала, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ
Председателят провери самоличността на
явилите се лица.
ПОДС. М.С.М. - роден на ***г***, българин, български
гражданин, със средно образование, неженен, осъждан, не работи, ЕГН **********.
На осн. чл.272 ал.4 председателят на състава провери връчени
ли са преписите и съобщенията по чл. 247б от НПК и констатира, че същите са
връчени на подсъдимия на 05.11.2020г.
СЪДЪТ разясни на страните правото им на отвод
и процесуалните им права по НПК, както и последствията от влязло в сила
определение по въпросите на чл.248 ал.1 т.3 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ:
Нямам искания за отводи.
АДВ.
П.: Нямам искания за отводи.
ПОДС. М.: Нямам искания за отводи.
Съдът, пристъпи към изслушване на становищата на
прокурора и лицата по чл. 247б ал.1 и 2 по всички въпроси, които се обсъждат в
разпоредителното заседание съгл.чл.248 ал.1 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че делото е подсъдно на съда и
не са налице основания за прекратяване и спиране на наказателното производство.
В хода на ДП не са допуснати съществени процесуални нарушения.
По отношение на
т. 4 считам, че не мога да взема становище, а единствено подсъдимият и защитата
могат да вземат становище за реда, по който ще се проведе делото.
Не са налице
предпоставки делото да се гледа при закрити врати, нито да се привлича резервен
съдия или резервни съдебни заседатели. Не се налага извършването на следствени
действия по делегация, нито назначаването на вещо лице, преводач, или тълковник. Не са налице основания за изменението на мярката
за неотклонение.
Нямам искания по
доказателствата.
По отношение на
т. 8, същата е обвързана със становището на подсъдимия по т. 4.
АДВ. П.: Считам, че делото е подсъдно на
Районен съд - Варна. Не са налице основания за прекратяване, но има основания
за спиране на наказателното производство като доводът ми е следния: представям
определение на Софийски апелативен съд по н.д. № 863/2020г. от 09.11.2020г.,
което е изключително подробно и мотивирано, и в него са обсъдени случаи подобни
на нашия, и е направил преюдициално запитване до съда
на Европейския съюз с три въпроса като е спрял производството по делото до
произнасяне на Съвета на Европейския съд на осн.чл.
23 от Статута на Съда на Европейския съюз. Става въпрос за следното:
разпоредбата на чл. 343в, ал. 3 от НК е абсолютно идентична с разпоредбата на
чл. 177, т .2 от ЗДвП. За едно и също извършено деяние ЗДвП приема, че е налице
административно нарушение, за което се предвижда глоба от 100 до 300 лева и т.
2 е, когато се управлява автомобил след като свидетелството за управление на
МПС е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 от ЗДвП. Същевременно
разпоредбата на чл. 343в от НК при абсолютно същата фактическа обстановка
дефинира това деяние като престъпление и го наказва с лишаване от свобода до
три години и глоба от 200 до 1 000 лева. Решението е изключително
подробно, ползвали са практика на Европейския съд и аз изцяло се солидаризирам
с него. Считам, че с оглед на това направено запитване и чакайки отговор
настоящото производство следва да бъде спряно, тъй като казуса е идентичен и в
случая законодателят е поставил едно недомуслие,
което явно по този начин Софийски апелативен съд в лицето на неговия
Председател К.К. са решили да изяснят и се чака
отговор, който към настоящия момент все още не е получен.
По отношение на
т. 3 допуснато ли е на ДП отстранимо съществено
нарушение на процесуалните правила. Аз считам, че на ДП е допуснато такова отстранимо същество нарушение на процесуалните правила.
Какво имам предвид: аз от 26 години съм адвокат и за първи път ми се случва
нарушение на разпоредбата на чл. 375 от НПК. Когато прокурорът установи, че са
налице основанията на чл. 78а от НК той внася делото в съответния първоинстационен съд с мотивирано постановление, с което
прави предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание. Твърди се, че вмененото престъпление е
извършено на 05.09.2019г. като безспорно е, че към тази дата обвиняемия е
неосъждан. За престъплението, за което е обвинен се предвижда до три години
лишаване от свобода, няма настъпили съставомерни
имуществени последици, които не са възстановени и в случая не е въпрос на наш
избор в съдебната зала, а това е повеля на закона, който казва, че в този
случай следва прокурорът да внесе такова постановление и съответно съда да
насрочи разглеждане на делото по реда на Глава 28 от НПК. Пак казвам това не е
мое волеизявление, а е волеизявление на закона.
На следващо
място в обв. акт се твърдят и сочат обстоятелства,
които реално ни пречат да се защитим адекватно. Какво имам предвид: още в
първия абзац е записано, че на обв. М. е отнето свидетелството
с цитирана Заповед за ПАМ на осн.чл. 171, ал. 2, т. 3
от ЗДвП. Чл. 171 от ЗДвП няма нито една алинея, а има точки от една до осем.
Какво се има предвид не мога да гадая, а и не е мястото тук в един процес да
гадаем какво е имал предвид прокурора. На следващо място се твърди за някакъв
АУАН и се твърди, че вината на обвиняемия се установява от този АУАН, а този
АУАН аз по делото не го видях. От документите, които ми бяха изпратени
помислих, че има пропуск, но в самия опис на ДП също липсва този АУАН.
На следващо
място при този вид дела за престъпления по чл. 343в от НК следва да се установи
най-вече издадена и връчена Заповед за ПАМ, и влязла в законна сила. В случая
въпросната Заповед за ПАМ дори не е приложена. Приложено е едно решение на
Административен съд - Търговище, което е
по съществото на спора и до там, което е дори извадка от интернет сайт. Връчена
ли е Заповедта за ПАМ, на коя дата, обжалвана ли е, влязла ли е в законна сила, тези неща на са упоменати
дори с едно изречение. Написано е също, че смекчаващо отговорността
обстоятелство са самопризнанията на моя доверител, а по делото той не е давал
обяснения. Написано е също в диспозитива, че на
05.09.2019г. в гр. Варна управлявал МПС – в колко часа, на коя улица, в кой
район поне, също не е упоменато. Ако не уважите искането ми за спиране, всички
тези доводи за мен са основание да искам връщане на делото като считам, че по
този начин сериозно е накърнено правото на защита на моя доверител, а всички
тези допуснати нарушения са отстраними.
По отношение на
т. 4 налице ли са основания за разглеждане на делото по реда на особените
правила. Законът не ни дава възможност при това обвинение нито да поискаме да
направим споразумение с прокурора, нито да поискаме разглеждане на делото по
реда на Глава 27 от НПК. Законът е категоричен, че в случая с това внесено
обвинение следва делото да се гледа по реда на Глава 28 от НПК и това не е мое
желание, а желание на закона.
Ако Вие
прецените да не уважите искането за спиране и за връщане на делото, би трябвало
делото по искане на закона да се гледа по реда на Главна 28 от НПК.
Не са налице
предпоставки делото да се гледа при закрити врати, нито да се привлича резервен
съдия или резервни съдебни заседатели. Не се налага извършването на следствени
действия по делегация, нито назначаването на вещо лице, преводач, или тълковник. Не са налице основания за изменението на мярката
за неотклонение.
Нямам искания по
доказателствата, като в обв. акт има посочени три
лица за разпит, които следва да бъдат допуснати до разпит.
По отношение на
т. 8 не мога да взема становище, тъй като според мен това не е реда, по който
да се гледа делото, а би следвало да се образува по Глава 28 от НПК без да се
провежда разпоредително заседание.
ПОДС. М.: Придържам се към казаното от моят
защитник.
СЪДЪТ като
взе предвид становището на страните и материалите по делото намира следното:
Делото е образувано по внесен обвинителен акт за престъпление по чл. 343в, ал. 3 вр.ал. 1 от НК, и е родово и местно подсъдно на ВРС.
Настоящият съдебен състав противно на становището на защитата намира, че към настоящия момент не са налице основания за спиране на наказателното производство. Разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 4 от НПК предвижда, че конкретното наказателно производство би могло да бъде спряно, когато съдът отправи преюдициално запитване до съда на Европейския съюз. Такова преюдициално запитване от настоящият съдебен състав не е направено, а е направено от състав на Апелативен съд – София на 09.11.2020г. по конкретно наказателно производство. Да, вярно е, че практиката на Европейския съюз по правата на човека като приложимо право е задължителна за Държавите членки на Европейския съюз, но докато не се произнесе съответния съд към настоящия момент настоящият съдебен състав не разполага с правомощия да спре производството, доколкото той сам не е отправил такова преюдициално запитване.
С оглед на което и съдът по въпросите на чл.248, ал.1, т. 1 и т.2 от НПК:
О П Р Е Д Е Л И :
1. Делото е родово и местно подсъдно на Районен съд Варна;
2.
Няма основание за прекратяване или спиране на
наказателното производство.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
По отношение на
възраженията по т. 3 на разпоредбата на чл. 248 от НПК съдът намира следното:
от страна на РП – Варна е внесен обв. акт срещу подс. М. за това, че на 05.09.2019г. в гр. Варна управлявал
МПС – л.а. „Форд Мондео“ с рег. Т 20 96 ТН в срока на
изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС наложена със Заповед за налагане на
принудителна административна мярка връчена му на 19.05.2019г. от младши автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ при МВР –
Търговище. При тази квалификация от обв. акт
съобразно разпоредбите на чл. 246, ал. 1 от НПК и съобразно изискванията за
запълване на диспозицията следва да бъдат посочени минимално необходими
реквизити от фактическа страна в обв. акт посочени в
разпоредбата на чл.246 от НПК. Следва да бъде посочено време, място и начин на
извършване на деянието т.е. следва да бъдат посочени всички съставомерни
елементи от състава на престъплението, за което е обвинен подсъдимият. По
отношение на времето и мястото на извършване на деянието ясно е посочено, че е
извършено на 05.09.2019г. в гр. Варна. Такива факти се съдържат и в
обстоятелствената част на обв. акт. Обстоятелството,
че не е посочен точния час на извършване на твърдяното с обв.
акт деяние , административния адрес на който се твърди, че е извършено по
мнение на настоящият съдебен състав това не опорочава прокурорския акт така
щото да прави неразбираемо обвинението. От друга страна обаче съдът намира, че
действително обв. акт страда от дефицити по отношение
на минимално необходимото му съдържание да съдържа пълно и точно описание на
извършеното престъпление по следните съображения: във фактическата обстановка
на обв. акт следва да се съдържа точно и ясно
описание на престъплението, в което се обвинява подсъдимото лице, а именно
следва да се съдържат реквизити по отношение на срока на изтърпяване на
принудителната административна мярка за временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС. В обв. акт лаконично е посочено,
че спрямо подс. М. е била наложена принудителна
административна мярка по чл. 171, ал. 2, т. 3 от ЗДвП като е цитирано, че се
касае за отнемане на свидетелството за правоуправление и на същата дата бил
получил копие от Заповедта. Не е посочен срока, за който е наложена тази ЗППАМ т.е. за който е отнето
това свидетелство за правоуправление с конкретната заповед, както и дали същата
е влязла в сила или е обжалвана. Принципно заповедите за принудителни
административни мерки подлежат на предварително изпълнение и срока за нейното
обжалване не изключва съставомерност на деянието, но
тъй като в диспозитивната част на обв.
акт съобразно възведеното обвинение се касае за извършено деяние в срока на
изтърпяване на принудителна административна мярка във фактическата обстановка
следва да бъде посочен именно този срок, за който е отнето свидетелството за
управление. Той съобразно разпоредбите на ЗДвП може да бъде различен като
съответно и законодателят е предвидил възможност и за отнемане до решаване на
въпроса за отговорността, но тъй като във фактическата обстановка не е посочено
за какъв срок е отнето свидетелството за правоуправление, съдът е лишен от
възможност да изследва определени съставомерни факти
и обстоятелство именно дали действително към 05.09.2019г. тази заповед за
прилагане на принудителна административна мярка е била все още действаща спрямо
подс. М., доколкото същата е обвързана със срок. Ето
защо съдът приема, че посочената по-горе липса на факти за съставомерни
признаци, обосновават нарушение на правото
на защита на обвиняемия и в частност на
правото му да научи в какво е обвинен,
респективно „да научат за какво престъпление е привлечен в това качество“ Тази
липса на факти няма как да бъде
преодоляна от съда по правилата на НПК. Това е така, защото процесуалните
действия в наказателното производство се извършват в последователност,
императивно определена с процесуалните норми и гарантирането на правото на
защита, е задължителна предпоставка за валидност и условие за извършване на
следващото процесуално действие. Същото е отстранимо
/чрез изготвяне на ОА отговарящ на изискванията на закона/, но не може да се санира в съдебната фаза. Горното налага прекратяване на
съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на
допуснатите съществени процесуални нарушения.
По отношение на
възражението на защитата, че бил цитиран АУАН, че била цитирана заповед, която
не се намирала сред материалите по делото това са въпроси по съществото на
делото и изрично законодателят ги е изключил от възможността за обсъждане в
разпоредително заседание.
Съдът не се солидализира и с твърдението на защитата, че реда, по който
следва да протече делото е диференцирана процедура по Глава 28 от НПК, тъй като
видно от материалите, които са представени за проверка пред настоящия състав, а
и от свидетелството за съдимост, което лично е изискано от настоящият съдебен
състав с разпореждането за насрочване на делото, подс.
М. е осъден за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК като споразумението е
влязло в сила на 28.02.2020г. Това обстоятелство е вписано и в обв. акт и разбира се е налице една от отрицателните
предпоставки за провеждане на делото по реда на диференцирана процедура по
Глава 28 от НПК, а именно изискването подсъдимото лице да е неосъждано. Вярно
е, че към момента на твърдяното за извършено в обв.
акт деяние очевидно присъдата по НОХД № 169/2020г. на РС – Търговище не е
влязла в сила, но доколкото към настоящия момент тази присъда е налична
законодателят е категоричен, че се касае за множество престъпления, поради
което и съществува законодателна пречка за разглеждане на делото именно по реда
на Глава 28 от НПК.
С оглед становището на съда, че на ДП са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемите, съдът намира, че не следва да взема отношения по въпросите визирани в т.5, т.6, т.7 и т.8, а именно по въпросите: разглеждането на делото при закрити врати, привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършването на съдебни следствени действия по делегация; взетите мерки за процесуална принуда; искания за събиране на нови доказателства; насрочването на съдебното заседание и лицата, които следва да се призоват за него, тъй като производството по делото не би могло да премине в по-нататъшната фаза на съдебния процес, преди отстраняване на посоченото процесуално нарушение, което безспорно изисква изготвянето на нов ОА.
Предвид гореизложеното и на основание и на основание
чл. 248, ал.5, т.1 вр. чл. 249, ал.1 вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 4404 по описа на ВРС за 2020 година, двадесет и седми състав.
ВРЪЩА делото на Варненска районна прокуратура, за отстраняване на допуснатите отстраними съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване на правата на обвиняемите, посочени по-горе.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване или протест по реда на гл.22 от НПК, пред ВОС, в 7-дневен срок от днес.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 12:05 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: