№ 4467
гр. С., 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20211110150715 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Предявени са от ищеца „Т.С.” ЕАД искове с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и наследодателя на ответниците било
налице облигационно отношение, възникнало въз основа договор за продажба
на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи обвързвали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че е
доставял топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., бул.
„Н. Й. В..“, бл, ет, ап аб, чиято цена не била заплатена в предвидения в
общите условия срок. Сочи, че наследодателят на ответниците – Ч.М. като
собственик на отоплявания имот, не е изпълнил задължението си да заплати
дължимите суми, за които суми ответниците отговарят съобразно
наследствените им дялове (по ½), а именно: С.М. за сумата 1440,96 лв.,
представляваща незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до
м.02.2018 г., ведно със законната лихва от 31.08.2021г. до окончателното
погасяване на вземането, както и сумата от 374,84 лв. обезщетение за забава
от 15.09.2018 г. до 16.08.2021г., а ЦВ. Ч. М. за сумата 1440,96 лв.,
представляваща незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до
м.02.2018 г., ведно със законната лихва от 31.08.2021г. до окончателното
погасяване на вземането, както и сумата от 374,84 лв. обезщетение за забава
от 15.09.2018 г. до 16.08.2021г. Претендира присъждане на разноски в
исковото производство.
Ответниците С.М. и Ц.М. са депозирали отговор в срока по чл. 131
ГПК, в който оспорват предявените искове при твърдението, че вземанията са
погасени по давност. Поддържат към периода на възникване на задължението
да не са били наследници на имота, както и последният да е продаден преди
възникване на задължението и придобиването качеството на наследници от
тяхна страна. Сочат, че не са били уведомявани за наличието на задължения
към ищцовото дружество. Поради изложеното ответниците молят за
отхвърляне на исковата претенция.
Конституираното по реда на чл.219, ал.1 ГПК трето лице-помагач на
1
страната на ищеца „Т.С.” ЕООД изразява становище за основателност на
исковата молба и за осъществяване на дяловото разпределение в съответствие
с действащите за периода нормативни правила.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил
топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и
че през процесния период в сградата, в която се намира
процеснияттоплоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение
от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за
заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на
тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и
водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат
в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с
които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните
ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой
е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота –
собственост или вещно право на ползване.
Видно от Договор за продажба на недвижим имот по реда на НДИ /отм./
от 19.04.198 г., издаден въз основа на заповед № ДИ-03-90/83г. лицето С.В
М.а е закупила недвижим имот, представляващ апартамент № 3, етаж 1,
находящ се в гр. С., бул. Н.Й.В... От изготвената по делото справка за данни
по реда на Наредба № 14/18.09.2009 г. (л. 41 по делото) се установява, че С..а
(майка на Ч. ЦВ. М. е починала). Видно от съдържанието на нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот № 80, том 1, рег. № 2157, дело №
44/2018 г. (л. 10 по делото) на 08.03.2018 г. процесния недвижим имот е
продаден от Ч. ЦВ. М. на П.В.П.. Представено е удостоверение за наследници
(л. 64), от което се установява, че Ч. ЦВ. М. е починал на 07.04.2019 г. като е
оставил за свои законни наследници ответниците С.М. (дъщеря) и Ц.М. (син).
Поради изложеното може да се направи извод, че ответниците са
потребители на топлинна енергия в процесния имот, респ. между тях и
ищцовото дружество е налице облигационно отношение. Съдържанието на
това правоотношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното
предприятие, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране и
действащи през процесния период. На съда му е служебно известно, че
Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са влезли в сила, а
и към исковата молба са представени доказателства в тази насока. Общите
условия обвързват ответниците дори и без да саприети изрично съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се
установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е
2
упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл.
150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно се налага извод, че между страните съществува
облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия,
по силата на което за ищеца „Т.С.” ЕАД е налице задължение да доставя в
топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответниците е налице задължение
да заплащат нейната цена, в качеството му на потребители на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за
енергетиката. С Тълкувателно решение № 2/2016 г., постановено по
тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС е посочено, че за
отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови
нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за
енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл.62 във връзка с
пар.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Същите отговарят за задълженията на своя наследодател до датата на
продажбата на процесния топлоснабден имот – до 08.03.2018 г.
Не е спорно по делото, че имотът на ответниците се намира в сграда –
етажна собственост, а съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се
извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна
енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а. Етажната собственост по местонахождението на
процесния имот е сключила договор с „Топлоконтрол”ООД за извършване на
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода. Не се твърди и не се
представят доказателства взетото от общото събрание решение да е оспорено
по надлежния законов ред, поради което същото е влязло в сила.
Следва да се посочи, че според чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
части и топлинна енергия за отопление на имотите. Разпоредбата на чл. 145
ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната
енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери се определя като разлика между
топлинната енергия за отопление на сградата и топлинната енергия за
отопление на имотите, след което се разпределя между всички клиенти
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти.
Не се спори по делото и с изготвеното определение за насрочване е
отделен като безспорен и ненуждаещ се от доказване фактът че до процесния
имот е доставена топлинна енергия за периода 01.5.2017 г. до м.02.2018 г. за
претендираната от ищеца цена, както и че за същия период е извършва услуга
дялово разпределение при дължимо възнаграждение в посочения в исковата
молба размер.
Предвид изложеното ответниците дължат заплащане на претендираната
сума за доставена в имота топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г.–
28.02.2018 г., съобразно посочените в исковата молба квоти 9 по ½ всеки от
тях). Към същата следва да се добавят дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение, които съобразно разпоредбите
на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между
„Т.С.” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се
3
заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество,
което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата
за дялово разпределение. Отделно от това, по делото не се доказа
ответниците или техния наследодател да е възразил срещу извършеното
дялово разпределение в установените срокове.
По наведеното от ответниците възражение за изтекла погасителна
давност:
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК,
задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните
дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им
са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането
на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за
забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на исковата
молба на 31.08.2021 г. Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми
преди 31.08.2018 г., са погасени по давност.
По отношение на вземанията за периода от м.05.2017 г. до м. 02.2018 г.
приложение намират ОУ, действащи към този момент, като съгласно чл. 33,
ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.
Както бе посочено за процесния период се прилагат ОУ от 2016 г.,
съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят като погасени по давност се явяват задълженията за периода
01.05.2017 г. до 28.02.2018 г., тъй като както бе посочено по-горе
тригодишният давностен срок за задължението 01.05.2017 г. до 30.02.2018 г. е
изтекъл на 15.04.2021 г. – преди подаване на исковата молба.С оглед на
изложеното искът за главница за топлинна енергия следва да бъде отхвърлен
изцяло. Предвид неоснователността на главния иск изцяло неоснователен се
явява и иска с правно основание чл. 86 ЗЗД.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски възниква за ответниците.
Същите не се претендирали такива и присъждане не се следва.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ....., със седалище и
адрес на управление: гр. С., ул. „Ястребец” № 23Б искове с правно основание
вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на С.Ч. М.а -Х., ЕГН ********** и ЦВ. Ч. М., ЕГН ********** да
заплатят на ищеца при разделност на дълга, при квоти, съответно за
ответника С.Ч. М.а -Х. – 1/2, за ответника ЦВ. Ч. М. – 1/2, от обща сума в
4
размер на 2881,87 лв.,представляваща незаплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. С., бул. „Н. Й. В..“, бл, ет, ап аб за
периода от 01.05.2017 г. до м.02.2018 г., ведно със законната лихва от
31.08.2021г. до окончателното погасяване на вземането, както и сумата от
749,69 лв. обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия от
15.09.2018 г. до 16.08.2021 г. КАТО ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Т.С.” ЕАД –„Т.С.“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5