Решение по дело №46039/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4349
Дата: 9 май 2022 г.
Съдия: Мария Георгиева Коюва
Дело: 20211110146039
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 август 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 4349
гр. София, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:
при участието на секретаря
като разгледа докладваното от Гражданско дело № 20211110146039 по
описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен иск с чл.128, т.2 КТ.
Производството е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ от ищец Р. М. Д.,
ЕГН **********, с адрес с. Мировяне, обл. София-град, р-н Нови Искър, ул. „Перуника“
№2, срещу ответник „МД Г И Г“ ООД, ЕИК със седалище и адрес на управление г като
моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника ДА ЗАПЛАТИ на ищеца от
323,00 лева/лв./, представляваща дължимо трудово възнаграждение за период 12.7.2021г.-
23.7.2021г. по Трудов договор № 57/12.7.2021г.
Ищецът твърди, че на 12.7.2021г. сключил договор с ответника „МД Г И “ ООД, по
силата на който работел като „Технически ръководител – строителство“ с основно трудово
възнаграждение в размер на 1000,00 лева. Твърди, че през втората седмица в срока на
действие на договора ответникът не му е изплатил уговореното между страните седмично
възнаграждение в размер на 500 лева, поради което трудовото му правоотношение било
прекратено на 23.7.2021г. Позовава се на подаден сигнал до Министерство на труда и
социалната политика и до „Инспекция по труда“. Претендира да му се заплати полагащото
му се трудово възнаграждение.
ОТВЕТНИКЪТ „МД Г И “ ООД от своя страна е подал отговор, с който оспорва
предявената претенция като неоснователна, невярна и недоказана. Поддържа, че трудовият
договор /ТД/, сключен на 12.7.2021г., е със срок на изпитване съгласно чл.70, ал.1 КТ и е
прекратен на 23.7.2021г. по двустранно волеизявление и на двете страни, за което е издадена
заповед за прекратяване на ТПО № 098/03.7.2021г. считано от 23.7.2021г., като се навеждат
твърдения за допусната техническа грешка на дата на издаване на заповедта. Навеждат
1
твърдения, че ищецът е полагал труд за периода 13.7.2021-22.7.2021г., доколкото към датата
на прекратяването на ТД (23.7.2021г.) ищецът не се явява на работа на самия 23.7.2021г.
Изтъква се, че заповедта за прекратяване на ТПО е надлежно изпратена по куриер на
30.7.2021г., но е върната при ответника с отбелязване на отказ за получаването й от ищеца.
Оспорва се, като неоснователно твърдението на ищеца за неизплатено ТВ, като се поддържа,
че му е изплатен аванс в размер на 500 лева при подписване на ТД на 12.7.2021г., за което
има издаден разходен касов ордер /РКО/ със саморъчен подпис на ищеца. Твърди се, че на
ищеца е изплатено изцяло полагащия му се размер на дължимо трудово възнаграждение.
Позовават се на резултатите от извършена проверка от страна на Дирекция „Инспекция по
труда“ - гр. София, в която не са установени нарушения на задълженията му като
работодател за заплатено ТВ на ищеца. Моли се съдът да отхвърли предявения иск изцяло
като неоснователен и недоказан. Претендират се разноски.
В открито съдебно заседание ищецът, поддържа предявения иск и моли съдът да го
уважи.
В открито съдебно заседание ответникът не се явява, в подадения отговор на ИМ моли
съдът да отхвърли иска предявен срещу него.
Съдът ПРЕКРАТЯВА ЧАСТИЧНО производството в частта относно претенции на
ищеца за изплащане на данъци и осигуровки в неясен размер и на обезщетение за
материални и морални вреди в размер на 500 лева с неясен произход и причина на същите
вреди, както и поради липса на формулирани петитуми и неостраняване на нередовностите
на ИМ в тази част и в срока по ГПК, на основание чл.129, ал.3 ГПК. Определението за
прекратяване е влязло в сила на 2.4.2022г./л.49 от делото/.
Съдът като взе предвид чл.12 и чл.235 ГПК, и като прецени събраните по делото и
относимите към разрешаване на спора доказателства във връзка с доводите и
съображенията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По делото са приети като писмени доказателства копия на следните документи –
Трудов договор/ТД/ № 57 от 12.7.2021г. /л.4 от делото/; Писмо с изх. № 21067102 от
14.09.2021г. Изпълнителна агенция „Инспекция по труда“ /л.19/; Удостоверение за
декларирани данни с изх. № 220192102988059/16.09.2021г. на Териториална дирекция на
НАП София /л. 20/, Справка – данни за осигуряването по ЕГН за период от 01.07.2021 г. до
31.07.2021 (въведена) за Р. М. Д. издадена от Териториална дирекция на НАП София от
16.09.2021 г. /л. 21/, Справка актуално състояние на действащи трудови договори за
ЕГН/ЛНЧ ********** за период от 01.07.2021 г. до 31.07.2021 издадена от Териториална
дирекция на НАП София от 16.09.2021 г. /л. 22/, Заповед № 098/03.07.2021 г. за прекратяване
на трудово правоотношение /л. 43/, Уведомително писмо от МД ГРУП ИНЖИНЕРИНГ ООД
с изх. № 42/17.08.2021 г. /л. 44/ и Разходен касов ордер от 16.07.2021 г. /л. 46/.
При така установеното от фактическа страна съдът възприе следните правни
изводи:
2
Разпоредбата на чл.128 КТ установява възмездност на полагания от
работниците/служителите труд, вменявайки на работодателя задължението да престира
уговореното трудово възнаграждение в предвидените срокове, като при забавено
изпълнение дължи изплащането му заедно със законната лихва, съгласно даденото в чл.245,
ал.2 КТ разрешение. В този смисъл за успешното провеждане на иск с посоченото правно
основание, в тежест на ищеца е да докаже наличието на трудово правоотношение между
него и ответника, а последният, да установи точното в количествено и времево отношение
изпълнение на задължението си за плащане на трудово възнаграждение.
В конкретния случай е прието за безспорно обстоятелството, че страните са били във
валидно трудово правно отношение/ТПО/ по силата на което ищецът е заемал длъжността
„Технически ръководител – строителство“ при ответника, което е прекратено на 23.7.2021г.,
както и че ищеца е полагал труд за дните от 13.7-22.7.2021г., като тези обстоятелства са
приети за безспорни с доклада на съда по чл.140 ГПК с Определение № 6839 от 17.3.2022г.
Ищецът признава в о.с.з. проведено на 15.04.2022, че ответника му е заплатил сумата от 500
лева на ръка с РКО и че след сигнал до инспекция по труда са заплатени още и дължимите
данъци и осигуровки на 16.1.2022г., затова няма претенции повече за заплащане на данъци и
осигуровки за процесния период.
От приетото доказателство по делото Писмо с изх. № 21067102 от 14.09.2021г.
Изпълнителна агенция „Инспекция по труда“ /л.19/ става ясно, че съгласно проверката
извършена от инспекторите при ответника съгласно разчетно-платежна ведомост за м.
7.2021 г. срещу името на ищеца е начислен брутно трудово възнаграждение за 8 /осем/
работни дни в размер на 323.08 лева /чиста сума за получаване/. В същата проверка
ответника е представил Разходен касов ордер от 16.07.2021 г. /л. 46/, съгласно който ищеца е
получил срещу подпис начисленото трудово възнаграждение, като последния потвърждава
това в о.с.з. проведено на 15.4.2022 г.
От всички събрани по делото доказателства съдът достига до извод, че предявения иск
подлежи на отхвърляне като неоснователен и недоказан, защото претендираното трудово
възнагрждение е заплатено преди прекратяване на трудовия договор на ръка с издаване на
РКО в размер на 500 лева на 16.7.2021г.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на спора разноски следва да се присъдят само в полза на съда по реда
на чл.78, ал.6 ГПК, но доколкото исковете са отхвърлени, то разноски за държавна такса в
полза на СРС не могат да се присъдят, защото ищеца е освободен от заплащане на държавна
такса съгласно чл.83, ал.1, т.1 ГПК. Ответника не е представил Списък по чл.80 ГПК както и
доказателства за направени разноски затова и на него не се присъждат такива.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения иск от Р. М. Д., ЕГН
**********, с адрес с. Мировяне, обл. София-град, р-н Нови Искър, ул. „Перуника“ №2, да
му бъде заплатена сумата от 323,00 лева/лв./, представляваща дължимо трудово
възнаграждение за период 12.7.2021г.-23.7.2021г. по ТД№ 57/12.7.2021г. от ответник „МД Г
И “ ООД, ЕИК със седалище и адрес на управление на основание чл.128 КТ.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред СГС в 2-седмичен срок от
връчване на препис на страните ведно със съобщението за изготвянето и обявяването.

ПРЕПИС да се изпрати на страните ведно със съобщение!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4