№ 7491
гр. София, 12.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20211110139733 по описа за 2021 година
Предявени са от „. СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК ., представлявано от . със седалище и адрес на
управление: ГР.СОФИЯ, УЛ.ЯСТРЕБЕЦ №23Б, срещу Ц. Х. А., ЕГН **********,
ГР.СОФИЯ, Ж.К. КРАСНО СЕЛО, БЛ. 212, ВХ. Е, ЕТ. 3, АП. 97, и Е. Й. Й., ЕГН
**********, ГР.СОФИЯ, Ж.К. КРАСНО СЕЛО, БЛ.212, ВХ. Е, ЕТ. 3, АП. 97, и двете
действащи особения представител, назначен по делото адвокат Т. В., със съдебен адрес:
гр.София, бул. Васил Левски № 72, ет. 2, ап. 8, иск с правна квалификация чл.422 от ГПК във
връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ - за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответниците дължат на ищеца сумата от по 1071,20 лв.,
ведно със законна лихва от 8.1.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер
на по 203,62 лв. за периода от 15.9.2018 г. до 21.12.2020 г., сумата от по 11.43 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.12.2017
г. до 30.4.2019 г., ведно със законна лихва от 8.1.2021 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на по 2,58 лв. за периода от 31.1.2018 г. до 21.12.2020 г., всяка от
тях, при условията на разделност.
Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл.153, ал. 1 от Закона за енергетиката за имот, находящ се в ГР. СОФИЯ, Ж.К.
КРАСНО СЕЛО, БЛ.212, ВХ. Е, ЕТ. 3, АП. 97, аб.№ 73144, но не са изпълнили
задължението си да заплатят доставената в имота им топлинна енергия за битови нужди в
процесния период. Моли за присъждане на разноски.
Ответната страна е подала в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба,
като оспорват иска като неоснователен. Прави възражение за погасяване на част от
1
вземанията чрез изтекла погасителна давност. Прави възражение за недължимост на
претендирани мораторни лихви върху главниците, поради нищожност на клаузите на чл. 33,
ал. 1 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия от 2014 г., съобразно чл. 146, ал. 1, предл. 1 от ЗЗП
като неравноправни и противоречащи на общия принцип за добросъвестност, установен в
нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП и водещи до значително неравновесие на правата и
задълженията на ищеца и тези на потребителите. Оспорва твърдението, че между ищеца и
третото лице-помагач има сключен договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът е предявил заявление по чл. 410 от ГПК на 08.01.2021 г., по което е било
образувано ч.гр.д. № 1030/2021 г. по описа на СРС, 120 състав. Заявлението е депозирано
срещу ответниците като длъжници. След като на длъжниците заповедта е връчена по реда
на чл. 47, ал. 5 от ГПК, на заявителя са дадени указания, че може да предяви иск за
вземането си в едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса.
Представени са писмени доказателства, от които се установява, че процесният
топлоснабдяем имот е придобит от Николина Крумова Й. и Йордан Асенов Йорданов чрез
Нотариален акт № 44, том II, дело № 244/20.03.1971 г. С Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 86, том XVIII, дело № 3180/14.05.1990 г. Николина Й. дарила на внука си
Николай Тодоров Георгиев собствената си една втора идеална част от същия имот, като си е
запазила ползването върху посочената идеална част пожизнено. Йордан Асенов Йорданов е
починал на 01.09.2009 г. и е оставил за свои наследници съпругата си Ц. Х. А. и дъщеря си
Е. Й. Й..
С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 83, том I, рег. № 4721, дело № 81
от 27.05.1999 г. Николай Тодоров Георгиев е дарил на Йордан Асенов Йорданов ½ идеална
част от процесния имот. От акта се установява, че дарителят е племенник на надарения.
С Молба-декларация от 18.06.2002 г. Йордан Асенов Йорданов е поискал да бъде
открита партида на адреса, на който се намира процесният апартамент, като е декларирал, че
семейството му се състои от трима души. Посочено е и името на предходния потребител –
Николина К. Й.. Николина Крумова Й. е починала на 11.04.1999 г., видно от Препис-
извлечение от Акт за смърт (л.125 от делото).
Със Заявление-декларация от 15.09.2010 г. ответницата Ц. Х. А. е поискала да бъде
открита партида на нейно име за процесния имот, декларирала е домакинство от трима души
и е посочила, че предишният потребител е бил Йордан Асенов Йорданов.
От изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че в
сградата, където се намира процесният имот, количеството топлинна енергия за абонатната
станция на адреса се измерва и отчита, съгласно Закона за енергетиката от средство за
търговско измерване общ топломер, монтиран в абонатната станция, който се отчита от
служители на ищцовото дружество всеки месец по електронен път. Съществува валиден
2
договор за услугата дялово разпределение, сключен между Етажната собственост и фирма
„МХ Елвеко“ ЕООД, като последната е отчитала уредите за дялово разпределение и
водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите. По данни от фирма „МХ
Елвеко“ ЕООД в процесния имот не е имало монтирани отоплителни тела и
топлоразпределители, имало е щранг-лира за отопление в банята, за която се начислявало
служебно ТЕ. В имота имало монтиран един водомер за топла вода за отчитане на
потреблението на топла вода. През процесния период фирмата за дялово разпределение е
отчитала водомера в имота на ответниците, с изключение на периода 2017-2018 г., поради
неосигуряване на достъп и тогава е начислен служебен разход по НТ. Дължимата сума за
отопление възлиза 1076.09 лв., в това число сума за топлинна енергия за отопление на имота
в размер на 798.66 лв. и за сградна инсталация – 277.43 лв. и сума за подгряване на топла
вода в размер на 1043.58 лв., или общо сума в размер на 2119.67 лв.
По делото е изслушана Съдебно-счетоводна експертиза, която съдът приема като
компетентно изготвена и обективна. Счетоводната експертиза е установила, че сумата не е
погасена от потребител. Дължимата главница за целия имот възлиза на 2119.54 лв., таксата
за дялово разпределение възлиза на 22.85 лв., а лихвите върху двете главници – общо 412.38
лв., в това число лихви върху главницата за дялово разпределение в размер на 5.15 лв.
При така установените факти, съдът счита, че ответниците се явяват потребители на
топлинна енергия, доставяна в имота в качеството си на собственици, съгласно квотата си от
собствеността, а именно – по ½ част всяка от тях. Неоснователни са възраженията, че само
Ц. А. е потребител на топлинна енергия, доставяна в имота, тъй като само тя е подала
заявление до ищцовото дружество за разкриване на партидата. Съгласно чл. 153 от Закона за
енергетиката, собствениците и вещните ползватели в сграда с режим на етажна собственост,
присъединена към абонатна станция или към самостоятелно отклонение на такава, са
абонати на топлинна енергия и дължат суми за доставяна такава в сградата и в имотите им.
Продажбата на топлинна енергия се осъществява при публично известни Общи условия,
които се публикуват след одобряване на КЕВР и потребителите имат възможност да бъдат
оспорени по реда на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, но ответниците не са сторили това, поради което
спрямо тях Общите условия са влели в сила.
Стойността на топлинната енергия, доставяна в имота, е установена чрез
техническата експертиза, като доставката на тези количества и на тези стойности,
установени от вещото лице, е приета за безспорен факт между страните по реда на чл. 146 от
ГПК в открито съдебно заседание, проведено на 20.03-2023 г. С оглед на това, съдът приема,
че главницата за доставена топлинна енергия в имота е установена в размер на 2119.67 лв.
Съдът счита за установен и размера на услугата за дялово разпределение, съгласно
Счетоводната експертиза, която не е оспорена и е приета по делото като обективно
изготвена, а именно - 22.85 лв.
Ответната страна е оспорила дължимостта на лихвите, които ищецът претендира.
Предвид това, че всяко вземане става изискуемо, съгласно приложимите Общи условия за
периода, 45 дни след публикуването му на електронната страница на топлофикационното
3
дружество, ищецът следваше чрез пълно и главно доказване при направеното оспорване да
ангажира доказателства на коя дата са публикувани процесните вземания. Такива
доказателства липсват по делото, поради което и следва иска за лихви върху двете главници
да бъде оставен без уважение, като недоказан.
Наведено е и възражение за погасяване на вземането чрез погасителна давност. Тъй
като искът е по реда на чл. 422 от ГПК, исковата молба се счита предявена от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, а именно от 08.01.2021 г. Предвид характера на
вземането, което е периодично, същото се погасява с тригодишната давност по чл. 111, б.
„в“ от ЗЗД, която в случая обхваща всички вземания, станали изискуеми до 07.01.2018 г.
Вземанията на ищцовото дружество стават изискуеми 45 дни след публикуването на
фактурите на интернет страницата на дружеството. По делото не са ангажирани
доказателства за датата, на която фактурите са публикувани на страницата на дружеството-
ищец, поради което съдът приема, че същите са публикувани в деня, в който са издадени,
което е в полза на потребителя. Съобразно установените от вещото лице по счетоводната
експертиза данни, съобразени с посочените по-горе приложими норми, съдът приема, че
погасена по давност е главница в размер на 393.86 лв. за доставена топлинна енергия в
имота, както и сума от 1.26 лв. – главница за услугата дялово разпределение. Така, остават
дължими сума за главница за топлинна енергия в размер на 1725.81 лв., както и сумата от
21.59 лв. за услугата дялово разпределение, като тези суми следва да се признаят за
дължими от ответниците при равни квоти, а именно – всеки ответник дължи по 862.90 лв. за
топлинна енергия и 10.80 лв. за услугата дялово разпределение. В останалата част главните
искове следва да бъдат отхвърлени, поради погасяване на сумите по давност.
С оглед изложеното, съдът счита, че исковете се явяват основателни и доказани до
посочените размери и следва да бъдат уважени в посочената част, а в останалата част да
бъдат отхвърлени, като неоснователни.
По направените разноски: ищецът е направил разноски в заповедното производство в
общ размер на 101.10 лв., в това число за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, а в исковото – 1114.93 лв., в това число за държавна такса, депозити за
вещи лица и особен представител на ответниците, както и за юрисконсултско
възнаграждение, определено в размер на 150 лв. по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Общо
разноските на ищеца в двете производства възлизат на 1216.03 лв. Съразмерно на уважената
част от исковете, на ищеца му се следва сумата от 831.73 лв., като всеки ответник следва да
бъде осъден да заплати припадащата му се част от 415.87 лв. Ответниците не са направили
разноски по делото и такива не им се присъждат.
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните „. СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК .,
4
представлявано от . със седалище и адрес на управление: ГР.СОФИЯ, УЛ.ЯСТРЕБЕЦ №23Б
и Ц. Х. А., ЕГН **********, ГР.СОФИЯ, Ж.К. КРАСНО СЕЛО, БЛ. 212, ВХ. Е, ЕТ. 3, АП.
97, и Е. Й. Й., ЕГН **********, ГР.СОФИЯ, Ж.К. КРАСНО СЕЛО, БЛ.212, ВХ. Е, ЕТ. 3,
АП. 97, и двете действащи особения представител, назначен по делото адвокат Т. В., със
съдебен адрес: гр.София, бул. Васил Левски № 72, ет. 2, ап. 8, по предявените искове с
правна квалификация чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ,
че ответниците Ц. Х. А., ЕГН ********** и Е. Й. Й., ЕГН ********** дължат на ищеца „.
СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК ., при разделна отговорност сумите, както следва: главница за
доставена топлинна енергия в размер на по 862.90 лв. (осемстотин шестдесет и два лева и
деветдесет стотинки), дължима за периода от 08.01.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със
законна лихва за периода от 08.1.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от по 10.80 лв.
(десет лева и осемдесет стотинки), представляваща главница за услугата дялово
разпределение за периода месец януари 2018 г. – месец април 2019 г., ведно със законна
лихва за периода от 08.1.2021 г. до изплащане на вземането, като отхвърля исковете над тези
размери и до пълните такива за главница за доставена топлинна енергия от по 1059.77 лв.,
претендирана от всеки ответник, за услугата дялово разпределение до размера от 11.43 лв.,
претендирана от всеки ответник, като погасени по давност, на основание чл. 111, б. „в“ от
ЗЗД, и изцяло сумите за лихви за забава върху двете главници в пълен размер от по 203.62
лв. – лихва върху главницата за топлинна енергия и по 25.58 лв. върху главницата за дялово
разпределение, като неоснователни.
ОСЪЖДА Ц. Х. А., ЕГН **********, ГР.СОФИЯ, Ж.К. КРАСНО СЕЛО, БЛ. 212,
ВХ. Е, ЕТ. 3, АП. 97, и Е. Й. Й., ЕГН **********, ГР.СОФИЯ, Ж.К. КРАСНО СЕЛО,
БЛ.212, ВХ. Е, ЕТ. 3, АП. 97, да заплати всяка от тях на „. СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК .,
представлявано от . със седалище и адрес на управление: ГР.СОФИЯ, УЛ.ЯСТРЕБЕЦ №23Б
сумата от по 415.87 лв. (четиристотин и петнадесет лева и осемдесет и седем стотинки),
съразмерно на уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5