Решение по дело №2438/2024 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 557
Дата: 23 октомври 2024 г.
Съдия: Димчо Генев Димов
Дело: 20242330102438
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 август 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 557
гр. Ямбол, 23.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря С. С. М.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20242330102438 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 7 и сл. от Закона за защита от домашно насилие /ЗЗДН/.
Образувано е по молба от Т. К. Г. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я. ****, с
искане за издаване на заповед за защита от домашно насилие против К. Т. Г. с ЕГН
**********, с адрес: гр.Я. ****.
С молбата се твърди, че ответника е син на ищеца, че ответника употребява
наркотици и страда от психическо заболяване. На 02.08.2024 год. ответникът звъннал на
молителя и започнал да му крещи, че не го оставил да заспи. Ищецът му затворил, но
ответника продължавал да звъни като молителят не му отговорил. След като се прибрал,
привечер, в къщи молителят установил, че всичко било потрошено, прозорец и входна врата.
Бил потрошен и прозореца на съседната къща. Молителят се обадил на тел.112 като дошли
полицаи, а на следващия ден молителят разбрал, че синът му е задържан и настанен в
психиатрично отделение на МБАЛ „***“ гр.Я..
В съдебно заседание молителят Т. К. Г. редовно призован се явява лично и с
процесуален представител по пълномощие адв. С. В. от АК Я. чрез когото в хода на делото
по същество се поддържа молба като се иска да бъде потвърдена издадената заповед за
незабавна защита. Претендират се разноски.
Редовно призован за съдебно заседание ответника по молбата К. Т. Г. се явява лично
като отрича изложеното в молбата да е вярно, твърди че бил нападнат. В хода на делото по
същество заявява, че иска да живее при баща си, който да се грижи за него.
Съдът, като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
1
За доказване на твърденията си, молителят е представил декларация по чл.9, ал.3
ЗЗДН.
Видно от изготвената служебно справка за родствени връзки ответника по молбата К.
Т. Г. е син на молителят Т. К. Г..
Видно от изисканите от съда справки за съдимост молителят и ответника по молбата
не са осъждани.
Видно от изисканата от съда и представените по делото медицински справки
изаддена от д-р Л. Д.а Началник отделение по психиатрия при МБАЛ „***“ гр.Я., молителят
Т. К. Г. не се води на отчет към психиатричния кабинет, а ответника по молбата К. Т. Г. се
води на отчет с диагноза: *********, лекуван е в отделението при МБАЛ Я., както и в ПБ Р.,
като към момента бил в обострено психично съсотяние с активна **** симптоматика.
Видно от изисканите и представени по делото заверени копия на докладна и сведение
от РУМВР Я., на 02.08.2024 год., полицейските служители мл.инсп.С. Д. Д. и мл.инсп.Д. Е.
П., са получили сигнал от ОДЧ за увреждане прозорец и входна врата на къща в гр.Я.,
*****. На място същите разговаряли с подалия сигнала - Т. К. Г., от когото свалили и
писмено сведение, и който им заявил че около 08.00 часа същият ден е отишъл да работи,
като по имота не е имало щети. Прибирайки се около 17.20 часа установил, че входната
врата на къщата е разбита, както и един от прозорците на втория етаж бил счупен. Казал още
че няма липси от дома му, както и че има съмнения, че щетите са причинени от сина му - К.
Т. Г., който и преди бил нанасял щети по къщата му.
Видно от материалите по ч.н.дело № ***/2024 год. по описа на ЯРС, с Решение
*****/04.04.2024 год. ответника по молбата е бил настане по съдебен ред на задължително
лабораторно лечение за срок от три месеца, поради налично психично заболяване –
*********.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит в качеството на свидетели,
лицата: С. Д. Д. и Д. Е. П. /полицейски служители посетили сигнала на 02.08.2024 год./.
Видно от показанията на св.С. Д., същият не може да се сети точната дата, но си
спомня, че е бил получен сигнал за мъж, който заявил, че са счупени стъклата на къщата и
на входната врата. На място пристигнали около 5-6 часа следобед като освен господина
нямало друг. Казал им че е отишъл на работа сутринта и когато се прибрал установил
счупено стъкло на прозореца и счупена входна врата.
Видно от показанията на св.Д. П., бил получен сигнал от тел.112, и били изпратени
на място от дежурния, късния следобед, като на място бил ищецът. Установили че е разбита
входната врата, имало и счупени стъкла на прозорци. Друго лице в момента там нямало.
С оглед установените по делото факти и като взе предвид специалните правила в
производството по ЗЗДН, както и общите приложими такива, съдът приема от правна
страна следното:
Настоящият съд е родово и местно компетентен да се произнесе по подадената молба.
2
Молбата е допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона преклузивен срок
по чл.10, ал.1 ЗЗДН, от и срещу процесуално легитимирани лица по смисъла на чл.3, т.4
ЗЗДН, а разгледана по същество искането на молителя е основателно, на следните
съображения:
Според нормата на чл.2, ал.1 ЗЗДН за домашно насилие се счита всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът
за такова насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка. От своя
страна в чл.3 ЗЗДН лимитивно е очертан и кръгът на субектите, чиито действия се
санкционират от този закон. Така е несъмнено, че страните по делото попадат в обхвата на
регулация по ЗЗДН при условията на чл.3, т.4 ЗЗДН.
Съдът намира за доказани фактите и обстоятелствата изложени в молбата за защита
от домашно насилие. За да обоснове този си извод за осъществен акт на домашно насилие от
страна на ответника, съдът кредитира като годно доказателство, с предвидената в чл.13, ал.3
ЗЗДН формална доказателствена сила, представената по делото декларация по чл.9, ал.3
ЗЗДН, която доказателствена сила се подкрепя макар и косвено от фактическите данни
установени от събраните в хода на съдебното дирене писмени и гласни доказателства.
По-нататък следва да се съпоставят посочените в молбата действия на ответинка със
законовото определение, за да се прецени дали те представляват „домашно насилие“.
Съдът намери, че безспорно по делото се установи, че на 02.08.2024 год. звъннал на
молителя и започнал да му крещи, че не го оставил да заспи. Ищецът му затворил, но
ответника продължавал да звъни като молителят не му отговорил.
Така извършените от ответника действия, представляват поотделно и в съвкупност
форма на психическо насилие и следва да се квалифицират като акт на домашно насилие
осъществено от ответника спрямо молителя съгласно нормата на чл.2 ЗЗДН.
С оглед установеното, съдът счита, че са налице условията за налагане на мерките,
предвидени за защита от домашно насилие в чл.5, ал.1 ЗЗДН спрямо пострадалото лице – Т.
К. Г. като по отношение извършителят на домашно насилие – К. Т. Г., следва да бъдат
наложени следните мерки: по чл. 5, ал. 1, т.1 – задължаване на ответника да се въздържа от
извършване на домашно насилие; чл.5, ал.1, т.2 - отстраняване на извършителя от съвместно
обитаваното жилище; чл.5, ал.1, т.3 - забрана за извършителя да приближава пострадалото
лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото
лице, на разстояние по-малко от 50 метра за срок от осем месеца и по чл.5, ал.1, т.4 - забрана
на извършителя да осъществява контакт с пострадалото лице под каквато и да е форма,
включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез
всякакви други средства и системи за комуникация, за срок от осем месеца.
Видът, условията и срокът на продължителността на мерките по чл.5, ал.1, т.2, т.3 и
т.4 ЗЗДН съдът определи като съобрази вида, характера и тежестта на извършения от
3
ответника акт на домашно насилие, но така също взе предвид и неговото здравословно
състояние, наличие на психично заболяване.
Съдът намира че така определените по вид и размер мерки за защита от домашно
насилие са достатъчни по обем за да осъществят до този момент търсената закрила на
пострадалото лице.
На основание чл.5, ал.2 ЗЗДН, съдът следва да приспадне от срока на определените
мерки за защита от домашно насилие срокът на действие на мерките по издадената срещу
ответницата заповед за незабавна защита ****/2024 год., считано от 08.08.2024 год.
На основание § 1а от Заключителните разпоредби на ЗЗДН във вр. с чл.78, ал.6 ГПК
и чл.11, ал.2 ЗЗДН, следва ответника по молбата да бъде осъден да заплати в полза бюджета
на съдебната власт по сметка на ЯРС сумата от 25,00 лева – дължима държавна такса.
При този изход на делото и на основание § 1а от Заключителните разпоредби на ЗЗДН
във вр. с чл.78, ал.1 ГПК, следва ответника да бъде осъден да заплати на молителят
сторените от последния разноски по делото, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лева.
На основание изложените мотиви, Районен съд Я.,
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА мерки за защита по реда на Закона за защита от домашно насилие
по молбата на Т. К. Г. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я. ****, за извършен спрямо него на
02.08.2024 год. от К. Т. Г. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я. ****, акт на домашно насилие по
смисъла на чл.2 ЗЗДН, като:
ЗАДЪЛЖАВА К. Т. Г. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я. **** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ
ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ спрямо : Т. К. Г. с ЕГН **********, с адрес:
гр.Я. ****.
ОТСТРАНЯВА К. Т. Г. с ЕГН ********** от съвместно обитаваното с Т. К. Г. с ЕГН
********** жилище находящо се в гр.Я. ****, за срок от осем месеца считано от 08.08.2024
год.
ЗАБРАНЯВА на К. Т. Г. с ЕГН ********** ДА ПРИБЛИЖАВА Т. К. Г. с ЕГН
**********, ОБИТАВАНОТО ОТ НЕГО ЖИЛИЩЕ, МЕСТОРАБОТА,
ПОСЕЩАВАНИТЕ ОТ НЕГО МЕСТА ЗА СОЦИАЛНИ КОНТАКТИ И ОТДИХ НА
разстояние ПО-МАЛКО ОТ 50 МЕТРА, за срок от осем месеца считано от 08.08.2024 год.
ЗАБРАНЯВА на К. Т. Г. с ЕГН ********** ДА ОСЪЩЕСТВЯВА КОНТАКТ с Т. К.
Г. с ЕГН ********** под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна
или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за
комуникация, за срок от осем месеца считано от 08.08.2024 год.
ОСЪЖДА, на основание § 1а от Заключителните разпоредби на ЗЗДН във вр. с чл.78,
4
ал.6 ГПК и чл.11, ал.2 ЗЗДН, К. Т. Г. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза бюджета на
съдебната власт по сметка на ЯРС сумата от 25,00 лева – държавна такса по делото.
ОСЪЖДА, на основание § 1а от Заключителните разпоредби на ЗЗДН във вр. с чл.78,
ал.1 ГПК, К. Т. Г. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Т. К. Г. с ЕГН ********** сумата от
600 лева – разноски по делото.
Въз основа на решението, на основание чл.15, ал.8 и чл.16, ал.2 ЗЗДН да се издаде
заповед за защита на пострадалите лица, в която на основание чл.16, ал.2 ЗЗДН да се
предупреди за последиците по чл.21, ал.4 ЗЗДН – К. Т. Г. с ЕГН **********, в случай на
неизпълнението и.
Решението и Заповедта да се връчат на страните по делото, като копия от тях да се
изпратят на РУ МВР Я..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ямбол в 7-дневен срок считано
от 28.10.2024 год.
Обжалването не спира изпълнението на заповедта.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
5