Решение по дело №3175/2020 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 260128
Дата: 29 април 2022 г.
Съдия: Маринела Красимирова Маринова-Стоева
Дело: 20201720103175
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№260128

гр. Перник, 29.04.2022 г.

 

Пернишкият районен съд, гражданска колегия, Х – ти състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

                                                                                           Съдия: Маринела М.-Стоева

                                                                                                                                                                           

При секретаря Даниела А., като разгледа гр. д. № 03175 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове от К.К.Д. и Н.М.Д. срещу М.Е.К. за осъждане на ответника да премахне строителни материали/камъни/, които са поставени на регулационната линия между ****, кв. 27 и ****, кв. 27 по плана за регулация на село К., да премахне строителните материали, поставени и в част от площта на собствения на ищците имот ****, кв. 27 по плана за регулация на с. К., а именно площ от 50 кв.м., при граници на тази площ: останалата площ на **** и **** по плана на с. К., да премахне построената от него оградна мрежа и колове, с която се заема описана част от ****.

В исковата молба се твърди, че ищците са собственици на ****, кв. 27 по регулационния план на с. К., общ. Перник, утвърден със заповед № **-***г. и заповед № 965/21.04.2007 г., целият с площ 895 кв.м., заедно с построената в него двуетажна масивна сграда и пристройката към нея, представляваща масивна едноетажна сграда с търговско предназначение - аптека, като се легитимират с нот. акт № 16, рег. № 169, дело 15/2009 г. на нот. Е.Б.. Сочи се, че през 2016 г. ответникът М.К. складирал строителни материали/камъни/ върху регулационната линия между **** и ****. С тези строителни материали се заема и част от имота на ищците от 50 кв.м. Също така ответникът поставил и колове и оградна зелена мрежа, която обичайно се ползва при ограждане на строежи по време на тяхното строителство. Със същата били оградени както строителните материали, така и посочената площ от имота на ищците. Поставянето на оградата в имота на ищците  е в нарушение на чл. 48, ал.3 ЗУТ. Поддържа се, че с тези свои действия ответникът нарушава правото на собственост на ищците. Сочи се, че разполагат с издадено разрешение за строеж от 17.02.2011г. от гл. арх. на Община Перник, тъй като желаят да изградят плътна ограда между двата имота и постройки на допълващо застрояване при условията на чл. 42, ал.2 ЗУТ, но поставените от ответника строителни материали, ограда и колове се явяват пречка за това.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подал писмен отговор, с който оспорва като неоснователни предявените искове. Счита за невярно твърдението, че той е поставил колове и оградна мрежа, тъй като имотът бил закупил в този му вид през 2016 г., като той в присъствието на първия ищец и сина му подменил само коловете, със съгласието на ищците. Твърди, че поставената ограда е разположена изцяло в неговия имот. Възразява се, че представеното разрешение за строеж е с изтекъл срок на валидност. Оспроват се констатациите от извършено трасиране, на което ответникът не е присъствал.

Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Няма спор между страните, а и се установява от представените по делото нот. акт № 16, рег. № 169, дело 15/2009 г. на нот. Е.Б. и нот. акт № 82, рег. № 2053, дело 72/2016 г. на нот. В.Д., че ищците са носители на правото на собственост върху ****, кв. 27 по регулационния план на с. К., общ. Перник, утвърден със заповед № **-***г. и заповед № 965/21.04.2007 г., а ответникът върху ****, кв. 27 по регулационния план на с. К., общ. Перник, утвърден със заповед № **-***г. и заповед № 965/21.04.2007 г..

Представено е резрешение за строеж № 40 от 17.02.2011 г. на масивна ограда за ****, по вътрешната регулационна линия с ****, с **** на изток и североизток по уличната регулационна линия,  издадено в полза на ищците от гл. архитект на общ. Перник, като е предписато трасиране на границите от правоспособно лице, специалност « Геодезия».

В обясненията си, дадени по реда на чл. 176 ГПК, ищецът К.Д. посочва, че е закупил имота с така поставената ограда, като впоследствие се установило, че тя не е на мястото си. Когато започнал строежа на масивна ограда се установило това и същият бил спрян от строителите. Ищецът отрича ответникът да е подменял коловете и мрежата в негово присъствие, без противопоставяне. Обясненията в частта им, съдържаща отговори на въпроси за съставяни протоколи по реда на ЗМВР съдът намира за неотносими към предмета на спора.

От показанията на разпитания по делото свидетел К.К., съсед на страните по делото, пресъздаващ свои преки впечатления, се установява, че на границата на двата имота, в дясната част има камъни и тухли. Споделя, че преди оградата, на мястото имало колове от тръбно скеле и мрежа, като това било състоянието на имота преди закупуването му от К.. Съдът дава вяра на тези показания, тъй като са логични и последователни и се подкрепят от останалите събрани доказателства.

По делото е прието заключение на СТЕ, изготвено от вещо лице Р.Н., на база на извършен оглед и представения по делото протокол за трасиране, означаване и координиране на южната граница на ****, кв. 27 и ****, кв. 27 по регулационния план на с. К., общ. Перник. Експертът посочва, че на място няма реален белег от извършено през 2019 г. трасиране в мястото на точката на пресичане на граничните регулационни линии между двата имота и е изготвил заключението си по данни на ищците. В съдебно заседание уточнява, че следва да се извърши ново трасиране, на което да присъства, за да отговори точно на поставените въпроси. Заключението е оспорено от ответника. Съдът не основава изводите си на това заключение, тъй като то се базира на данни от извършено трасиране, които са спорни между страните.

Прието е по делото повторно заключение на СТЕ, изготвено от вещо лице Р.И., изготвено след извършено в присъствието на ищците, съпругата на ответника и представител на «Идея М» ЕООД-инж. К.А., трасиране на регулационната линия между двата процесни имота. Заснета е съществуващата ограда, както и местоположението на строителните материали. След обработката на данните от трасирането и заснемането вещото лице посочва, че изградената ограда почти изцяло попада в границите на ****, като отстоянието от трасираната регулационна линия и заснетата на място във всеки един кол ограда е между 29 и 16 см в посока север от регулационната линия. Измерената графична площ между изградената ограда и регулационната линия между двата имота е 4,94 кв.м. Вещото лице посочва, че до основата на съществуващата ограда са подредени камъни, които попадат в площта между оградата и регулационната линия. Поставените палета с керемиди граничат с регулационната линия, като са разположени в имота на ответника. Експертът посочва, че с изключение на подредените камъни, които попадат в площта между оградата и регулационната линия, останалите строителни материали не попадат в площта на ****. Тези строителни материали, с изключение на камъните, не пречат да се постави ограда по вътрешно-регулационната линия между двата УПИ. Според вещото лице рулото от оградна мрежа, което е разположено върху палетата не заема площ от имота на ищците. Експертът посочва, че съгласно строителните правила и нормативи, при наличие на плътна ограда между двата имота, може да се изградят постройки на допълващо застрояване непосредствено до изградената плътна ограда /чл. 41, ал.2 ЗУТ/. Сочи, че северната част на границата на **** – съществуващата ограда, почти изцяло попада в площта на имота на ищците с площ по графични данни от 4.94 кв.м.С изключение на подредените камъни, които попадат в площта между оградата и регулационната линия, останалите материали не попадат в имота на ищците. Съдът кредитира на осн. чл. 202 ГПК заключението на вещото лице като компетентно и обосновано, изготвено на база данни от извършено в присъствието и на двете страни трасиране.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявените искове са с правна квалификация чл. 109 ЗС.

С ТР № 4/2015 г., прието на 06.11.2017 година, ОС на Гражданската колегия на ВКС се приема, че съгласно чл. 109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Разпоредбата на закона установява две задължителни условия за уважаването на иска с правно основание чл. 109 ЗС: 1./ установяване неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и 2. / създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Застъпено е разбирането, че ако действията на ответника са неоснователни, но не създават пречки на ищеца да ползва имота си, няма да е налице основанието по чл.109 ЗС. Например, такива са случаите, в които в исковата молба се твърди и по делото е доказано, че ответникът осъществява действия в собствения на ищеца имот или поддържа създадени в резултат на такива действия състояния в имота, без да има облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху този имот. Тъй като правото на собственост е абсолютно и неограничено право, което задължава всички трети лица да се въздържат от каквито и да било въздействия върху собствения на ищеца имот, а собственикът не е длъжен да търпи в имота си каквото и да било действие, което се извършва без негово съгласие, самото пряко въздействие върху имота на собственика, без негово съгласие и от лице, което няма право да осъществява такова въздействие, представлява пречка за собственика да упражнява правото си.

Установи се по делото от заключението на СТЕ, че изградената между двата имота ограда почти изцяло попада в границите на ****, като отстоянието от трасираната регулационна линия и заснетата на място във всеки един кол ограда е между 29 и 16 см в посока север от регулационната линия. Измерената графична площ между изградената ограда и регулационната линия между двата имота е 4,94 кв.м. По делото няма спор относно приложението на дворищно - регулационния план, нито има данни спорното място да е било част от имота на ответника и да е било придадено по регулация към имота на ищците, поради което въпрос за трансформиране на регулационните граници в имотни изобщо не е стои за разрешаване.Установи се, че до основата на съществуващата ограда са подредени камъни, които попадат в площта между оградата и регулационната линия, т.е. в имота на ищците.

Такива нарушения са посочени в последния абзац на мотивите на т.3 от цитираното тълкувателно решение като примерна практическа хипотеза, при която нарушението по естеството си не оставя съмнение, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си на собственост в пълен обем. Константна е практиката на ВКС, че този иск може да бъде насочен не само срещу лицето, което е извършило неоснователните действия, които ограничават, смущават и пречат на собственика да ползва пълноценно собствената си вещ според нейното предназначение, но и срещу ответник, който поддържа и се ползва от така създаденото противоправно състояние.

Съдът отчита, че разликата между трасираната ограда и заснетата на място във всеки един кол е между 29 и 16 см..  Дори да се приеме, че е налице допустимо отклонение съобразно Наредбата № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри и житейски оправдано е отклонение в някои нейни части с посочените стойности и само по себе си това състояние да не е от естество да наруши пълноценното упражняване на правата на ищците, то в случая съдът намира, че ищците доказаха и втората предпоставка за уважаване на иска, че с поддържането на това състояние им се пречи да изградят масивна ограда по регулационната линия, до която биха могли да изградят постройки на допълващо застрояване. Няма значение, че представеното разрешение за строеж е с изтекъл срок на валидност. Същото установява предприети действия по извършване на предвидения строеж.

Ответникът не е предприел действия по освобождаване на имотната граница с оглед изграждане на ограда по нея между двата имота, и с поведението си поддържа това противоправно състояние, създадено от праводателите му, което е достатъчно основание за ангажиране на отговорността му по реда на чл. 109 ЗС.

Установеното, че поставените от ответника камъни не заемат 50 кв. метра, както е посочено в исковата молба, а много по-малка площ не предполага постановяване на отхвърлителен диспозитив, тъй като поначало площта не е индивидуализиращ недвижимите имоти белег, каквито са описанието по действащия устройствен план и границите на имота, като същевременно предявеният иск не е иск за установяване право на собственост, а на защита от нарушаването му, съобразно промененото разбиране, възприето в ТР № 4/2015 г.

По разноските:

Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му се заплатят направените разноски съгласно уважената част на исковете. По делото се претендират разноски от ищеца К.К.Д. в размер на 130 лева - държавна такса,  320 лева –депозит за вещи лица и 1020 лв. заплатено адвокатско възнаграждение и 360 лв. за трасиране. Заплатената държавна такса е в размер на 51,41 лв., до който искането следва да се уважи, както и за заплащане на сумата от 320 лв. депозит за вещи лица и 1020 заплатено адвокатско възнаграждение. Относно претенцията за разходи в размер на 360 лв. съдът намира, че действително същите не са извършени по делото, но са предпоставка за изготвяне на експертизата, доколкото същата е предпоставена от извършването на трасиране от правоспобно лице. Участието на вещото лице е калкулирано в представената от него декларация и съобразено при определяне на възнаграждението, но за извършването на трасирането е било необходимо участието на лицензирано лице, разполагащо с необходимата апаратура и човешки ресурс. В този смисъл извършването на тези разноски е свързано с изготвянето на експертизата, като прави същото възможно.

Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,

 

Р Е Ш И :

 

            ОСЪЖДА М.Е.К., ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл. 109 ЗС да преустанови неправомерните си действия, с които пречи на К.К.Д., ЕГН ********** и Н.М.Д., с ЕГН **********, с адрес *** да упражняват пълноценно правото си на собственост, като премахне строителни материали/камъни/, попадащи в площта между съществуващата на място оградна мрежа и регулационната линия между ****, кв. 27 и ****, кв. 27 по плана за регулация на село К., и да премахне навлизащата в имота на ищците оградна мрежа и колове, очертана със зелен цвят на скица номер 1 на вещото лице към заключение с рег. № 277151/01.11.2021 г., на лист 101 от делото, представляващата неразделна част от настоящото решение.

ОСЪЖДА М.Е.К., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на К.К.Д., с адрес: ***  сумата в размер на 1751,41 /хиляда седемстотин петдесет и един лева и четиридесет стотинки/ лева, представляваща направени разноски в производството.

 

Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

Съдия:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА : В.А.