Р
Е Ш Е
Н И Е № 68
гр.Попово, 05.06.2015
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Поповският районен съд, в публично съдебно
заседание на трети юни през две хиляди петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР ТОМОВ
при секретаря М.А., като разгледа
докладваното от с ъ д и я та НАХД №
68 по описа за
Административнонаказателното производство
по чл.59 и сл. от ЗАНН е образувано по жалба на Р.С.Г. ***/ 24.09.2014 г. на Зам.министър на културата, с което е
на осн.чл.228в от Закона за културното наследство /ЗКН/ му е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 2000 лв. /две хиляди лева/ за това, че „при извършено на 18.03.2011 г.
процесуално-следствено действие, в жилище с прилежащите му избени и тавански
помещения, гаражи, находящи се в гр.П., ул.”***”№**, обитавано от Р.С.Г. са
иззети монети и вещи от различни периоди, притежаващи качества на движими
археологически културни ценности, съгласно протокол за претърсване и изземване
от 18.03.2011 г. и предадени с Акт за приемане № ІІ-4798/17.06.2013 г. на
Националния исторически музей гр.С.. Същите
не са заявени и регистрирани по изискуемия от закона ред, а освен това
представляват публична държавна собственост по смисъла на чл.2а, вр. с чл.146
от ЗКН. Към датата на извършване на процесуално-следствените действия –
18.03.2011 г. лицето не е подавало заявления и декларации за идентификация и
регистрация на вещите в национален или регионален исторически музей. Съгласно
становището на възложената и изготвена в хода на наказателното производство
археологическа, нумизматична и оценителна експертиза, предметите са с
археологически произход и имат качеството на културни ценности по смисъла на
ЗКН” – нарушение по §5,ал.1 и
§6,ал.1 от ПЗР на ЗКН. Със същото НП, на осн.чл.20,ал.3 от ЗАНН са отнети в
полза на държавата вещите, принадлежащи на нарушителя, които са били предмет на
нарушението, съгласно Акт за приемане № ІІ-4798/17.06.2013 г. на НИМ, гр.С..
В жалбата се оспорва извършеното нарушение
като се релевират подробно аргументирани доводи свързани от една страна с
допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, а от друга
и по същество. В с.з. жалбата се
поддържа чрез упълномощен процесуален представител адв.Р. Р. от гр.П., ТАК,
който моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно.
Въззиваемата страна редовно призована, не
ангажира становище по жалбата.
Районна прокуратура П., уведомени съгл.чл.62 от ЗАНН, не изпращат
представител в с.з.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа
страна:
Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 от ЗАНН и е процесуално допустима. С вх.№ 11-00-54/27.03.2014 г. в
Министерство на културата е постъпило Постановление за прекратяване на ДП №
237/2013 г. по описа на НСлС, респ. прокурорска преписка № 4-5112/2009 г. на
СГП, водено срещу няколко лица /между които и жалбоподателя, с указание към
Министъра на културата да образува административно производство, съобразно
правомощията си по ЗКН.
При извършване на процесуално-следствени действия по реда на НПК, в
рамките на образуваното ДП, на 18.03.2011 г. от дома на жалбоподателя Р.С.Г.,***,
били намерени и иззети метални предмети с различни форми, метални
монети и метални елементи от различни периоди, които според разследващите
органи притежавали качества на движими археологически културни ценности. В хода на
разследването е прието, че тези вещи не са заявени и регистрирани по изискуемия
от закона ред, а освен това представляват публична държавна собственост по
смисъла на чл. 2а
във връзка с чл. 146 от ЗКН. Изготвеният протокол за претърсване и
изземване /приложен/ бил предявен на Г. , който се запознал с него и потвърдил,
че всички вещи /без компютъра, който бил на сина му/, са лично негови. Било
установено също, че към датата на извършване на процесуално-следствените
действия /18.03.2011 г./, лицето не е подавало заявления и декларации за
идентификация и регистрация на вещите в национален или регионален исторически
музей. В хода на разследването е извършена комплексната археологическа
експертиза /приложена в цялост по делото/, при която е констатирано, че
иззетите предмети са с археологически произход и културни ценности по смисъла
на Закона за
културното наследство.
След получаване на материалите по прекратеното ДП, изразеното в
експертното заключение е мотивирало наказващия орган да приеме, че
жалбоподателя Р.С.Г. е извършвал противоправна дейност с движими културни
ценности, като в качеството си техен притежател, не е предприел действия по
идентификацията им, което е възприето като осъществен състав на административно
нарушение с правна квалификация по §5,ал.1 и §6,ал.1 от ПЗР на ЗКН. На
24.09.2014 г. било издадено и атакуваното в настоящия процес № 24 /приложено/ на
Зам.министъра на културата, връчено лично на 22.01.2015 г., с което
отговорността на нарушителя била ангажирана посредством налагане на санкция по
чл.228в от ЗКН.
При така установената фактическа обстановка, от
правна страна съдът намира, че жалбата
е ОСНОВАТЕЛНА, като констатира, че при реализиране на
административнонаказателната отговорност е допуснато неотстранимо съществено
процесуално нарушение, водещо до опорочаване на цялото производство по налагане
на административно наказание. Преди всичко следва да се посочи, че обжалваното
НП действително е издадено от компетентен орган предвид и обстоятелството, че
съгласно чл.229,ал.2,пр.1 от ЗКН „…НП се издават
от Министъра на културата или от оправомощено от него длъжностно лице…”,каквото
несъмнено се явява заместник-министъра на културата Б.Б., на когото с оглед
представената Заповед № РД09-721/01.09.2014 г. са делегирани правомощия по
чл.47, ал.2 от ЗАНН.
Както
вече съдът посочи по-горе, наказанието наложено на нарушителя Г. е с правно
основание чл.228в от ЗКН – разпоредба, която е създадена и приета като част от
националното законодателство по силата на § 113 от ЗИДЗКН ДВ бр.54 от
15.07.2011 г., т.е. около 4 месеца след като и извършено претърсването и
изземването в дома на жалбоподателя. При така посоченото и доколкото
подаването на жалба против НП има суспенсивен ефект и възпрепятства влизането
му в сила (по аргумент от противното от чл. 64,б.”в” от ЗАНН) съдът е длъжен да
извърши преценка по чл.3 от ЗАНН за това кой закон по-благоприятен за нарушителя.
При извършеният анализ и съпоставяне в различните редакции на двата закона за
съда е безспорно, че към датата на извършване на нарушението 18.03.2011 г. в
правния мир не съществува възможност за налагане на санкция по чл.228в от ЗКН. Приложението на
несъществуваща норма към датата на извършване на инкриминираното деяние е
самостоятелно основание за отмяна на НП поради съществено процесуално
нарушение, с което е засегнатото правото на защита на жалбоподателя.
Ето защо съдът приема, че следва да се приложи разпоредбата чл.З,ал.2 ЗАНН, тъй
като това би довело до по-благоприятен за жалбоподателя резултат и НП бъде
отменено изцяло (в т.см. и решение № 42/17.03.2011 г. по кнахд № 38/2011 г. на
АС Т.).
По отношение приложението на
чл.20,ал.3 от ЗАНН съдът намира, че НП в тази му част е законосъобразно досежно
вещите, предмет на описаното нарушение по ЗКН. Иззетите от дома на
жалбоподателя вещи са описани в Акт за временно ползване №
ІІ-4798/17.06.2013 г. и се намират в НИМ, гр.С. до решаване на въпроса за
тяхното изземване.
Водим от горното и на осн.чл.63, л.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА НП № 24/24.09.2014 г. на заместник-министър на културата,
с което и на основание чл.228в от ЗКН,на Р.С.Г.
***, ЕГН-**********, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на
2000 лв. /две хиляди лева/ за нарушение по §5,ал.1 и §6,ал.1 от ПЗР на ЗКН, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПОТВЪРЖДАВА НП № 24/24.09.2014 г. на заместник-министър на културата, в
частта в която и на осн.чл.20,ал.3 от ЗАНН са отнети в полза на държавата
вещите, принадлежащи на нарушителя, които са били предмет на нарушението,
съгласно Акт за приемане № ІІ-4798/17.06.2013 г. на Националния исторически
музей, гр.С..
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред Търговищки административен съд на
основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: