Р Е Ш Е Н И Е
№ 5
гр. Велико
Търново, 17.02.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, втори касационен състав в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ТОНЕВА ЕВТИМ БАНЕВ
При
секретаря Д. С.и в присъствието на прокурора Светлана Иванова, разгледа
докладваното от съдия Банев касационно
НАХД № 10330/ 2019 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63, ал. 1, изр.
второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Делото е образувано по касационна жалба,
подадена от *** С.С. от САК, като пълномощник на Х.Б.М. с ЕГН ********** и
посочен съдебен адрес ***, чрез ***С., срещу Решение № 372/ 08.11.2019 г. по
АНД № 605/ 2019 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица. С решението на
районния съд е потвърден Електронен фиш за глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство серия К № 1299899, издаден от ОД на МВР –
гр. Велико Търново, с който на Х.М., за извършено административно нарушение по
чл. 21, ал. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 189,
ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 2, т. 6 от
същия закон, му е наложена глоба в размер на 300 лева. В касационната жалба се
развиват съображения за постановяването на решението в разрез със събраните по
делото доказателства, което е довело и до неправилно прилагане на материалния
закон. По съществото се твърди, че в случая е изтекла погасителната давност за
административнонаказателно преследване, като съдът неправилно е възприел, че
същата е прекъсвана с предприетите действия по връчването на електронния фиш на
неговия адресат. Предвид съдържанието на жалбата настоящият състав квалифицира
наведените в нея оплаквания като такива за неправилност на обжалвания съдебен
акт поради постановяването му в нарушение на закона и при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила – отменителни основания по чл. 348, ал. 1,
т. 1 и т. 2 от НПК. От настоящата инстанция се иска да разреши спора по
същество, като отмени решението на ГОРС и потвърдения с него електронен фиш. В
съдебно заседание, касаторът редовно призован, не се явява и не изпраща
представител.
Ответникът по касационната жалба,
Областна дирекция на МВР – гр. Велико Търново, редовно призован, не изпраща
представител в съдебно заседание, не
ангажира становище по спора.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Велико Търново заема становище за неоснователност на
касационната жалба. Счита за правилни изводите на съда относно прекъсването на
давността посредством предприетите от ОД на МВР действия, както и този, че към
момента на постановяване на въззивното решение не е изтекла абсолютната
погасителна давност. Предлага решението да бъде оставено в сила.
Съдът, след като
се запозна с представените по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното съдебно решение, установи следното:
Касационната жалба е подадена по пощата,
в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1
от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, вр. с чл. 63,
ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Същата е процесуално допустима за разглеждане в
настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При проверката по чл. 218, ал. 2 от АПК,
вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН съдът не установи пороци, засягащи
валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.
Въз основа на наличните в делото доказателства се установи, че фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от районния съд.
На 30.07.2016 г. в 11:39 часа, на път
I-4 при км 153+343 на територията на Община Лясковец, е бил заснет със
стационарна видео-радарна система MultaRadar SD 580 с № 00209D33F1A0 автомобил
„Мерцедес МЛ 230” ***, собственост на касатора, движещ се в посока към гр.
Варна със скорост 114 км/ч при въведено в този участък с пътен знак В26
ограничение на скоростта от 60 км/ч. На 03.08.2016 при преглед на записа от АТС
е установено описаното деяние и на Х.Б.М., в качеството му на собственик на
МПС, е издаден Електронен фиш Серия К № 1299899. На 26.08.2016 г. от ОД на МВР
– В. Търново са предприети действия за връчване на ЕФ на неговия адресат.
Електронният фиш е връчен на Х.Б.М. на дата 08.08.2019 г. и е обжалван по
съдебен ред в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП. Няма данни и не се твърди
касаторът, като собственик на лек „Мерцедес МЛ 230” ***, да е предприемал
действия по чл. 189, ал. 5 – ал. 7, вр. с чл. 188, ал. 2 от ЗДвП. Тази
фактическа обстановка районният съд е установил въз основа на събраните по
делото документи, вкл. представените с административната преписка доказателства
за годността и техническата изправност на АТС и справка, снимков материал,
справка за собствеността на автомобила и служебно събрани схема на
хоризонталната маркировка и вертикалната сигнализация на път I-4 „Севлиево – Велико Търново – Антоново“, в
процесния пътен участък и опис за изпратената явна кореспонденция на ОД на МВР
- Велико Търново.
С
жалбата пред районния съд нарушителят е оспорил констатациите във фиша с доводи
за нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения.
Поддържал е и незаконосъобразност на електронния фиш, поради изтекла
погасителна давност с аргумента, че от датата на извършване на нарушението
/30.07.2016 г./ до датата на връчване на ЕФ е изтекъл период от време,
надвишаващ посочения в чл. 80, ал. 1, т. 5 от Наказателния кодекс, приложима
норма по силата на чл. 11 от ЗАНН. Направил е и възражения и относно
съдържанието на електронния фиш, непокриващо изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а по същество – за недоказаност на санкционираното деяние, поради
недоказани въведено ограничение на скоростта в пътния участък на мястото на
измерването и техническа изправност на автоматизираната техническа система, с
която то е извършено. Изброените възражения са
били преценени като неоснователни от решаващия състав, който въз основа на
приобщените към делото доказателства, е приел за безспорно установени
противоправното деяние, времето и мястото на извършването му, годността на техническото
средство да установи това нарушение, и надлежното му използване. Приел е и че поради прекъсването й чрез предприемането на действия за
връчване на ЕФ, не е изтекла погасителната давност за
административнонаказателно преследване по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, както и че
не е изтекла абсолютната такава по чл. 81, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 5 от НК, вр.
с чл. 11 от ЗАНН. При така изяснените обстоятелства, решаващият
състав е намерил подадената от Х.М. жалба за неоснователна, като е преценил, че
извършеното от същия деяние осъществява от обективна и субективна страна
признаците на нарушение по чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП. Той е формирал извод
за законосъобразност на проведената процедура по издаването на електронен фиш,
установяващ и санкциониращ посоченото деяние, правилност на дадената
квалификация на извършеното нарушение и законосъобразност на дейността по
индивидуализиране на наказанието, като е изложил и нарочни мотиви за
неприложимост на чл. 28 от ЗАНН. С тези съображения, районният съд е потвърдил
обжалвания пред него електронен фиш.
Постановеното от Районен съд – Горна
Оряховица решение е правилно. Касационната жалба, с оплакванията, така както са
формулирани в нея, е неоснователна.
Неоснователни са направените в
касационната жалба оплаквания, извеждащи отменителното основание по чл. 148,
ал. 1, т. 2 от НПК. При постановяване на обжалваното решение не е било
допуснато нарушение на процесуални правила. Решаващият състав на РС – Горна Оряховица
е формирал изводите си, след като е обсъдил всички обстоятелства по делото,
както и наведените от страните доводи и възражения. Съдът е изпълнил
задължението си за изясняване на обективната истина, вкл. чрез служебно
събиране и приобщаване, на допустими и относими доказателства. Видно
от самия съдебен акт е, че при постановяването му тези доказателства са
обсъдени поотделно и в съвкупност, като са изложени мотиви, относно тяхната
преценка. Делото пред въззивната инстанция е било приключено и решението
е било постановено от законен състав и в границите на вменената му
компетентност, като за заседанията са съставени протоколи. Не се установява при
постановяването на обжалваното решение да е била нарушена тайната на
съвещанието.
Решението
на въззивния съд не е постановено в нарушение на закона.
От съдържащите се в делото доказателства
се установява, че процедурата по санкциониране на водач по реда на чл. 189, ал.
4 от ЗДвП е приложима в разглеждания случай. С чл. 188, ал. 1, изр. второ от ЗДвП е установена оборимата презумпция, че автомобилът се управлява от неговия
собственик, при което тежестта за доказването на друг нарушител се носи от
собственика на МПС, в производството по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. Такова
производство не е инициирано от касатора при което по безспорен начин за целите
на административната санкция се явява установен извършителят на противоправното
деяние. Доколкото няма спор, че Х.М. е собственик на автомобила, чиято скорост
е измерена с АТС той е субектът, който подлежи на наказание съгласно цитираната
по-горе разпоредба от ЗДвП. Електронният фиш е съставен на основание
снимков материал за заснето нарушение по ЗДвП, а именно движение с превишена
скорост, като нарушението е установено с АТС —стационарна
видео-радарна система MultaRadar SD 580. От ОД на МВР – Велико Търново са представени
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.12.4888 от 08.12.2010
г. на Български институт по метрология и протокол за проверка № 2- ИСИ/
14.01.2016 г. на Български институт по метрология се установява, че
същата е одобрен тип средство за измерване, с установена
изправност. Не се констатират
нарушения, допуснати в производството по установяване на административното
нарушение и ангажиране на съответната отговорност, нито ограничаване правото на
защита на дееца. Извършеното деяние е безспорно доказано и съдържа
признаците на административно нарушение, изразяващо се в несъобразяване на
избраната от водача на автомобила скорост с въведеното ограничение. Съобразно
установеното превишение на скоростта то осъществява фактическият състав на
посочената в електронния фиш законова норма на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП и е
основание за реализирането на административно-наказателната отговорност,
установена в същата разпоредба. Извършена е правилна квалификация на деянието и
е наложено съответното за извършеното нарушение наказание, в предвидения от
закона абсолютен размер. В обжалваното решение ГОРС е изложил подробни
съображения относно законосъобразността на проведената процедура и доказаността
на санкционираното деяние, те се споделят от настоящия състав и не следва да
бъдат преповтаряни, като АСВТ препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2,
изр. последно от АПК,
Неоснователна е и основната група
възражения на касатора за неправилна преценка от въззивния съд за наличие на
обстоятелства, прекъсващи погасителната давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НПК.
Както правилно е посочил ГОРС, издаването на електронния фиш и последващите
действия, предприети за връчване на адресата му по реда на чл. 189, ал. 5, изр.
първо от ЗДвП, както и самото връчване, представляват действия на наказващия
орган, предприети за преследване на нарушителя по смисъла на чл. 81, ал. 2 от НК, доколкото целят приключване на административнонаказателното производство с
влязъл в сила акт. Явно в разглеждания случай ОД на МВР – Велико Търново е
срещнала затруднения при връчването на ЕФ, но това не променя факта, че в
изброените действия по естеството си са такива, прекъсващи изтичането на
давността за административнонаказателното преследване. В тази връзка
несподелими доводите в касационната жалба, че за прекъсване на давността е
необходимо действие на публичния изпълнител, предприето спрямо наказаното лице.
Те биха могли да касаят единствено т.нар. „изпълнителска давност“ по чл. 82 от ЗАНН,
която макар и със сходни като основани факти е различна от погасителната
такава. Тази разлика бе ясно направена в Тълкувателно постановление № 1/
27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/ 2014 г., ОСНК и ОСС на ВАС, съгласно
което при погасителната давност юридическите факти, представляващи погасителни
основания настъпват преди влизане в сила на правоохранителния акт, а при
изпълнителската - след влизането му в сила. Съответно тези факти имат и
различни правни последици, като при погасителната давност компетентният орган
губи възможността да реализира което и да било от правомощията си по
правоотношението, а във втория - да реализира изпълнението на наложената
санкция. Доколкото в разглеждания случай ЕФ не е влязъл в сила, очевидно се
касае за прекъсване на погасителната давност, компетентен за което с действията
си е именно административнонаказващия орган, а не публичният изпълнител. Пак
според цитираното тълкувателно постановление, сроковете по чл. 34 от ЗАНН са
давностни и в чл. 34 от ЗАНН няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл.
81, ал.3 от НК, уреждаща абсолютната давност. Именно тази празнина се
преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр.
чл. 11 от ЗАНН. В конкретния случай давността изключваща наказателното
преследване е три години, а абсолютната
давност /съгласно чл. 81, ал. 3 от НК/, е четири години и шест месеца от
момента на извършване или довършване на нарушението по аналогия от чл. 80, ал.
3 от НК. Или съобразно датата на извършване на конкретното нарушение
/30.07.2016 г./, към момента на заявяване възражението за давност и към
постановяване на обжалваното решение, не е бил изтекъл абсолютният давностен
срок по чл. 81, ал. 3 от НК, но и този по 80, ал. 1, т. 5 от същия кодекс. Към
датата на устните състезания по настоящото дело горепосочената абсолютна
давност също не е изтекла. Като се е произнесъл в
този смисъл и е потвърдил електронния фиш, районният съд е постановил
решението си при правилно приложение на закона.
При така изложеното, настоящият състав
преценява, че обжалваното решение на РС – горна Оряховица не страда от пороци,
представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и
законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 63,
ал. 1, изр. второ от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
Оставя
в сила
Решение № 372/ 08.11.2019 година, постановено по НАХД № 605/ 2019 година по
описа на Районен съд – Горна Оряховица.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.