Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО,
ІІІ-В въззивен състав, в публично съдебно заседание на първи декември през две
хиляди двадесет и първа, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.съдия
ДЕСИСЛАВА ЧЕРНЕВА
при участието на
секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от мл. съдия Чернева в. гр.
дело № 12131 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение № 187256/31.08.2020 г., постановено по гр. д. № 35496/2019 г. по описа
на СРС, ГО, 173-ти състав, е признато за
установено на основание чл. 422 ГПК, че М.Б.Т.,
ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД по предявените искове по
чл.79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за топлоснабдяването на недвижим имот – апартамент в гр.
София, ул. „*****, с абонатен номер № 020592, сумата
от 3776,78 лв., представляваща цена за
доставена, но незаплатена,
топлинна енергия за периода от м. 08.
2015 г. до м. 04. 2018 г. и сумата от 45 лв., дължима цена за услуга
дялово разпределение за периода от м. м. 08.
2015 г. до м. 04. 2018 г., ведно със законната лихва
върху главниците по всяка от двете суми от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение - 04.10.2018 г. до изплащане на
вземанията, за които вземания е издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 64563/2018 г. по описа на СРС, 173-ти с-в, като са отхвърлени
предявените искове по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за
установяване съществуване на вземания за главница за незаплатена топлинна
енергия за разликата над сумата от 3776,78
лв. до пълния предявен размер от 4046,
72 лв. и за периода от м. 05. 2015 г. до м. 07. 2015 г. и предявения иск за дялово разпределение
за горницата над 45 лв. до пълния предявен размер от 49,50 лв. за периода
м.05.2015 г. - м.07.2015 г., ведно с
припадащата се законна лихва до окончателното изплащане на сумата; както и
сумата от 386,42 лв. представляваща лихва за забава
върху главницата за топлинна енергия за период на забава от 01.10.2015 г. до 19.09.2018 г. и 7,19 лв. за законна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода 01.10.2015 г. – 19.09.2018 г., като е отхвърлил предявените искове за горницата над 386,42 лв. до пълния
предявен размер от 398,08 лв., съответно за горницата над 7,19 лв. до пълния предявен размер от 7,91 лв.
Със
същото решение М.Б.Т. е осъден да заплати на "Т.С."
ЕАД сумата от 131,12 лв., представляваща разноски
за заповедно производство по ч. гр. д. № 64563/2018 г. по описа на СРС, 173-ти с-в, както и сумата от 1038,31 лв., представляващи разноски
в първоинстанционното исково призводство по гр. д. № 35496/2019 г. по описа на СРС, 173-ти с-в.
Решението
е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ищеца –
"Б." ООД.
Срещу
така постановеното решение е подадена въззивна жалба от М.Б.Т., гр. София, чрез адв. Г.Ф., в частта, в която исковете
са уважени за сумата от 3776,78 лв., представляваща цена за
доставена, но незаплатена,
топлинна енергия за периода от м. 08.
2015 г. до м. 04. 2018 г. и сумата от 45 лв., дължима цена за услуга
дялово разпределение за периода от м. м. 08.
2015 г. до м. 04. 2018 г., ведно със законната лихва
върху главниците по всяка от двете суми от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение - 04.10.2018 г. до изплащане на
вземанията; както и сумата от 386,42 лв. представляваща
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за период на забава от 01.10.2015 г. до 19.09.2018 г. и 7,19 лв. за законна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода 01.10.2015 г. – 19.09.2018 г.
Излага съображения, че първоинстанционното решение е неправилно и
незаконосъобразно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди,
че между страните по делото няма сключен писмен договор за продажба на топлинна
енергия и не е налице облигационна връзка между тях. Не са били приложени Общите условия по процесния
договор, като не са били представени доказателства за тяхното публикуване. Оспорва
счетоводните документи, въз основа на които е
изготвено заключението по експертизата. Твърди, че по делото не са били ангажирани
доказателства, от които да е видно начинът на определяне на конкретните суми за
сградната инсталация, както и липсвали доказателства за действително подадената
енергия към абоната. Оспорва дължимостта и на лихви върху сумите.
Иска отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне в цялост на
предявените искове, като претендира и разноски.
В
срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на въззивна жалба от "Т.С."
ЕАД. В последствие депозира писмена молба,
с който излага съображения по съществото на спора, заявява
претенция за заплащане на разноски, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
В
срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на въззивна жалба от
третото лице – помагач "Б."
ООД.
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Настоящият съдебен състав
намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от
първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани
нови доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК, които да променят така
приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази
връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново
събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като
са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.
Предвид
възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата,
с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Според
уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се произнася
служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта – в обжалваната
му част. Следователно относно проверката на правилността на обжалваното решение
въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.
Предявени
са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149
от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за дължимост на суми начислени на М.Б.Т. като стойност на получена и
разходвана от него топлинна енергия на процесния
адрес.
Производството
се развива след постъпване на възражение против заповед за изпълнение, издадена
в полза на "Т.С." ЕАД. Предвид разпоредбата на чл. 415 ГПК за ищеца е
налице интерес за търсената защита, предвид което производството се явява
процесуално допустимо.
За
уважаване на предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 ЗЕ и респ. за ангажиране
отговорността на ответника ищецът следва да докаже по безспорен начин следните
факти: съществуването на договорни отношения между него и ответника за
доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената в процесния имот
топлинна енергия за исковия период и че нейната стойност възлиза именно на
претендираната сума.
По
общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки е длъжен да
установи всички положителни факти, на които основава претенцията си (чл. 154,
ал. 1 от ГПК). Ищецът е следвало да установи
при условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в
случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни
отношения между страните за доставката на топло енергия, както и качеството на
ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на реално доставената на
ответника топлоенергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза
именно на спорната сума и 2) по иска за законната лихва за забава - че главното
парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и
че размера на законната лихва възлиза именно на спорната сума. Ответникът може
да противопостави защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.
Настоящият
състав намира, че за да се премине към обсъждане по същество на дължимостта на
установените по делото суми за консумирана енергия, следва да се прецени дали
ответника
е ползвател на процесния имот
през претендирания период по смисъла вложен в закона.
Съгласно
чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за
исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна
по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е
единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно
право на ползване.
От
представените доказателства по делото, а и не се спори, че процесният имот
съгласно представените по делото Нотариален акт № 82/16.12.1983 г., т. 33, дело № 5295/1983 г. на І Нотариус при СРС, Б.М.Т.
е продал на сина си М.Б.Т. недвижим имот, представляващ апартамент № 2 в гр. София, ул. „*****, идентичен с топлоснабденото
жилище. Не са представни доказателства за промяна на собственика
на същия имот,
поради което следва да се приеме, че през процесния период ответникът е бил
негов собственик. Това налага извода, че през процесния период той е имал качеството потребител
на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Така придобитото качество
законът не ограничава със срок и не го поставя под условие, в зависимост от
различните нови основания за пораждане на търговски отношения с нови
потребители на топлинна енергия и загубването на това качество става при
настъпване на законоустановени факти, прекратяващи облигационните отношения.
От
изложеното е видно, че потребител на топлинна енергия е ответникът по силата
право на собственост. По силата на закона (чл. 150 ЗЕ) между битовия потребител
и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна
енергия при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им
приемане от потребителя, които са задължителни за всички потребители и с
влизането им в сила се счита, че има сключен договор между топлопреносното
предприятие и битовия потребител.
Съдържанието
на договора за покупко-продажба на топлинна енергия е уредено в представените
публично известни Общи условия за продажба, които са съответно одобрени с
Решение № ОУ-067/12.12.2005 г. на ДКЕВР, последващите такива от 2008 г. и от
2014 г. и които са публикувани.
Съгласно
чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за
исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна
по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е
единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно
право на ползване. Между страните по делото не е налице спор, че сградата, в
която се намира процесния имот е топлоснабдена. С оглед на гореизложеното, направеното оплакване от М.Т., че първоинстанционният съд
неправилно е счел, че е налице облигационна връзка между страните, се явява
неоснователно.
Неоснователно
се явява и възражението, че изготвените пред първата инстанция
съдебно – счетоводна и съдебно – техническа експертизи от вещите лица не следва
да бъдат кредитирани, тъй като за изготвянето им били използвани документи,
които не били приложени като доказателства по делото. Експертизите са допуснати
в съответствие с изискванията на чл. 195, ал. 1 ГПК, поради необходимост от
специални знания в областта на ежемесечните отчети по общият топломер в
сградите - етажна собственост, индивидуалните разпределители в имотите,
изравнителните сметки за конкретни периоди, изразходването на топлинна енергия,
съдебно – счетоводни изчисления и т. н. Няма как съдът да прояви компетентност
по такива въпроси, които изискват специални знания в конкретна област, поради
което за целта се назначават експертизи, които се изготвят от специалисти -
вещи лица, въз основа на чиито специални познания се придобива информация
относно обстоятелства, които са от значение за делото. В конкретният случай
вещите лица – топлотехник и икономист - счетоводител са дали своите заключения
както въз основа на представените по делото писмени доказателства, така и
използвайки специфичните си познания в областта на аналитичните пресмятания при
изразходването на топлинна енергия, както и наличните счетовдни документи по
делото и тези, предоставени от ищцовото дружество и третото лице - помагач.
Предвид обстоятелството, че експертизите не са били оспорени от ответника и не е било необходимо да се
назначават допълнителни или повторни такива, затова и първоинстанционният съд
ги е приел като компетентно изготвени и обосновани, обсъдил ги е в съвкупност с
останалите приети по делото доказателства и не е имал основание да се съмнява в
обективността и достоверността на дадените експертни мнения. Ако изготвените
експертизи не са били достатъчно ясни, точни и конкретни за ответника, то същият е разполагал със законово
предоставената му възможност да поставя
допълнителни въпроси към вещите лица за изясняване на заключенията на
експертизите съгласно чл. 200, ал. 2 ГПК, да оспори същите съгласно чл. 200,
ал. 3 ГПК, да поиска назначаване на допълнителни експертизи, ако счита
изготвените такива за непълни или неясни, да поиска назначаването на повторни
експертизи, ако счита изготвените такива за необосновани и има съмнение относно
правилността им. В случая, видно от проведеното на 11.08.2020 г. открито съдебно
заседание, ответника не е проявил процесуална
активност в защита на своите права и интереси като не е оспорил изготвените по
делото съдебно-техническата и съдебно - счетоводна експертиза, след като не е
бил удовлетворена от заключенията. В тази връзка въззивния съд намира за
необходимо да отбележи, че съдебно-техническата и съдебно – счетоводната
експертизи са ясни, точни и обосновани, като вещите лица са дали пълен и точен
отговор на поставените им задачи. Същевременно по делото не са налице такива
доказателства, които да опровергават изводите на експертите. Следва да се
отбележи, че за изготвяне на експертното заключение по съдебно-техническа
експертиза са ползвани представените от третото лице "Б." ООД документи, които не
са съставени от ищеца по делото и заключението отразява реално потребеното
количество топлинна енергия. Отделно от това следва да се отбележи, че
заключенията на вещите лица по допуснатите СТЕ и СсЧЕ не са били оспорени от ответника.
Ето защо и предвид приетата облигационна връзка между страните непредставянето
на фактури от страна на ищеца не е основание за отхвърляне на иска, доколкото
по делото е установено реално потребеното количество топлинна енергия за
процесния период, което е правопораждащия вземането на ищеца юридически факт, а
не издаването на фактура. По изложените съображения съдът намира оплакването на
М.Т. за необоснованост и
неправилност на изготвените и приети заключения на вещите лица за
неоснователно.
Тъй
като крайните изводи на двете инстанции за неоснователност на предявените
искове съвпадат, то обжалваното решение следва да се потвърди.
По
разноските по производството:
При
този изход на делото на въззивника не се дължат разноски.
Независимо от факта, че претенцията на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е направена своевременно
същата се явява неоснователна доколкото по делото няма данни за извършени
процесуални действия от процесуален представител на въззиваемата страна – няма
подаден писмен отговор на въззивната жалба, както и неин представител не се
явява в съдебно заседание. По тези съображения въззивният съд счита, че в
случая в полза на въззиваемата страна не се дължат разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 187256/31.08.2020 г., постановено по гр. д. № 35496/2019 г. по описа
на СРС, ГО, 173-ти състав, в обжалваната част.
Решението
в необжалваната част е влязло в законна сила.
Решението
е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ищеца -
"Б." ООД.
Решението
не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.