№ 72
гр. Ловеч, 13.02.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на тринадесети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА
ТЕНЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА
в присъствието на прокурора В. Ст. В.
като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА ТЕНЕВА
Въззивно частно наказателно дело № 20254300600053 по описа за 2025
година
Производството е по чл. 64, ал. 8 НПК.
Постъпила е жалба от адв. И.,– защитник на обвиняемия А. И. И., ЕГН
**********, против Определение рег.№ 47/06.02.2025 по ч.н.д №106/2024 по
описа на РС – Ловеч, с което по отношение на А. И. И., е взета мярка за
неотклонение „задържане под стража“.
В жалбата са изложени съображения за несъобразяване на всички
доказателства по делото, като неаргументирано е даден превес на едни от тях
за сметка на другои. Сочи, че не е безспорно доказано, че в процесната кутия
за цигари е имало пари, а не наркотици. Оспорва приложените по ДП
видеозаписи да са разглеждани в съдебно заседание или да са били
предоставени за запознаване. Твърди, че е неприложима хипотезата на чл. 63,
ал.2 НПК. Счита, че не е налице висока степен на обществена опасност на
обвиняемия, както и че липсват доказателства за опасност той да се укрие.
Предвид това е направено искане за отмяна на обжалваното определение и за
изменение на взетата мярка за неотклонение в по-лека.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - Ловеч
заявява, че намира депозирания протест за неоснователен и счита, че са
налице предпоставките по чл. 63 НПК за вземане на мярка за неотклонение
„задържане под стража“. Намира възражението относно формата на
обжалвания съдебен акт за неоснователно. Счита, че е налице опасност от
укриване на обвиняемия при вземане предвид предходните осъждания.
Защитникът на обвиняемия, упълномощен в съдебно заседание - адв. З.,
счита, че обжалваното определение не отговаря на изискванията за форма на
1
съдебен акт. Оспорва наличието на предпоставки по чл. 63 НПК за вземане на
най-тежката мярка за неотклонение, като излага подробни съображения, че не
са налице данни за съпричастност на подзащитния му към повдигнатото
обвинение. Счита, че не е налице опасност от укриване на обв. И., тъй като е
реабилитиран по 3 от предходните осъждания, а последното такова касае
непредпазливо деяние. Моли взетата мярка да бъде отменена евентуално
намира мярката за неотклонение „домашен арест“ за подходяща, доколкото
бащата на обв. И. се нуждае от грижите му.
В хода на съдебните прения обв. И. първоначално заявява, че не помни
точно адреса, на който живее в момента. В последствие след консултация със
защитника си заявява, че живее в *****. Твърди, че няма паспорт и не може да
отиде във Великобритания. Потвърждава, че няма намерение да се укрива.
Заявява, че пострадалият трябва да е задържан, а не той.
В последната си дума обв. И. заявява, че иска да му бъде наложена мярка
домашен арест, с гривна или ако трябва да седи вързан вкъщи. Заявява, че
прокурорът по делото по предходното му осъждане му се извинил, защото не
бил прочел документите.
Съдът, като съобрази изложеното в жалбата, становището на
страните в процеса и доказателствата по делото, приема за установено
следното:
С Постановление от 05.02.2025 г. по ДП № 56/2025 г. на РУ МВР Ловеч,
А. И. И. е привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по
чл. 198, ал.1, пр.1 НК.
С Определение рег.№ 47/06.02.2025 по ч.н.д №106/2024 по описа на РС –
Ловеч по отношение на А. И. И., обв. по дп. №56/2025 по описа на РУ МВР
Ловеч, е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“.
На първо място, по отношение възражението на защитата за валидността
на обжалвания съдебен акт следва да се отбележи, че съдът намира същото за
неоснователно, доколкото при извършена служебна проверка се констатира, че
актът е подписан както с електронен подпис, така и със саморъчен подпис на
хартиен носител. Посоченото се отнася и за протокола от съдебно заседание.
Настоящият съдебен състав счита, че при съвкупния анализ на
показанията на свидетелите Ц. Н., М.П., А.К.-С., се установява наличието на
обосновано предположение за извършване на същото от обвиняемия И.,
доколкото същите, преценени в съвкупност, логично и безпротиворечиво
обрисуват механизма на извършване на престъплението, като с достатъчна
категоричност посочват като негов автор тъкмо обвиняемия И.. Следва да се
отбележи, че присъствието на обв. И. на инкриминираната дата в процесното
казино се потвърждава и от св. А., както и от обясненията на самия обвиняем.
Същият изрично признава и че е издърпвал от св. Н. кутия цигари, като съдът
не дава вяра на обясненията в частта, в която обв. заявява, че предположил, че
св. Н. държи наркотици, доколкото същите са изолирани и лишени от логика.
Предвид това, настоящият състав се солидаризира напълно с извода на
2
първоинстанционния съд относно обоснованото предположение за
извършване на деянието от А. И.. В тази връзка следва да се посочи, че
обстойното анализиране на доказателства не е предмет на настоящото
производство. Степента на доказване на предположението като предпоставка
за вземане на мярка за неотклонение, респ. при разглеждане на искането за
изменение на същата не следва да се приравнява на по – високия стандарт,
който съдът прилага при решаване на въпросите относно вината и
отговорността на дееца при постановяване на крайния съдебен акт.
Разследването е в своя начален етап и предявеното обвинение има характер на
работно такова.
Следва да се отбележи и че показанията на св. Д., дадени в съдебно
заседание хода на първоинстанционното производство при разглеждане
искането за вземане мярка за неотклонение, не следва да бъдат взети предвид,
тъй като в рамките на същото не е допустимо събиране на доказателства
относно авторството и механизма на извършване на деянието. До
приключване на досъдебната фаза на производството разследването на
инкриминирането деяние следва да се извършва в рамките на досъдебното
производство, а не в рамките на производството по вземане на мярка за
неотклонение. В противен случай би се стигнало до накърняване правото на
защита на обвиняемия.
Настоящият съдебен състав не гради изводите си относно наличието на
обосновано предположение за извършване на процесното деяние на CD със
записи от камери за видео наблюдение, медицинска справка за
освидетелстване на задържано лице, протокол за личен обиск на лице,
справка за съдимост, характеристична справка.
За инкриминираното деяние се предвижда наказание лишаване от
свобода от три до десет години, поради което безспорно е налице и втората
предпоставка за налагане на мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Относно наличието реална опасност от извършване на престъпление по
см. на чл. 63, ал.1 НПК, настоящата инстанция намира за основателно
възражението на защитата, че презумпцията по чл. 63, ал.2 НПК е
неприложима, доколкото не са налице предпоставките по нито една от точките
1-4. Същевременно, както правилно е посочил районният съд, видно от
приложената справка за съдимост, обв. И. е осъден със споразумение №
45/04.05.2023 год. по НОХД № 325/2023 год. по описа на РС Ловеч, в сила от
04.05.2023 г., с което му е наложено наказание една година лишаване от
свобода, изтърпяването на което наказание е било отложено за срок от три
години от влизане на споразумението, т.е инкриминираното деяние е
извършено в изпитателния срок на наложеното му с посоченото споразумение
наказание. Ето защо, с оглед обремененото съдебно минало на обв. И. съдът
намира, че у същия са налице трайно изградени престъпни навици, поради
което е налице и наличие на реална опасност да извърши престъпление. Тук е
мястото да се отбележи, че обремененото съдебно минало има отношение към
3
опасността от извършване на престъпление, а не към опасността от укриване.
По отношение на реална опасност укриване съдът приема следното. От
заявеното от обв. И. в хода на настоящото производство се установява, че
същият не е сигурен за адреса, на който живее, но при консултация с адвоката
си посочва адрес в с. Дойренци. Същевременно от подписаната от него
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние в хода на
досъдебното производство се установява, че живее сам в гр. Ловеч. Предвид
изложеното, съдът намира, че не може да се приеме, че обв. има установено
местоживеене, поради което и е налице опасност от укриване. Липсват данни
обаче относно трансгранична мобилност към настоящия момент.
Ето защо, въззивният съд намира, че са налице предпоставките по
отношение на обвиняемия И. да бъде взета мярка за неотклонение „задържане
под стража“.
Този извод на съда не се разколебава от обстоятелството, че от
представената медицинска документация се установява, че бащата на
обвиняемия страда от неинсулинов захарен диабет без усложнения и
хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност. Няма данни
същият да се нуждае от прилагане на специфично лечение и помощ на близки.
С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваното определение
следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл. 64, ал. 8 НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение рег.№ 47/06.02.2025 по ч.н.д №106/2024
по описа на РС – Ловеч.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4