Р Е Ш Е
Н И Е
№ 853
гр. Пловдив, 12 май 2022
год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд –
Пловдив, Първо отд., XVIII състав,
в публично съдебно заседание на седми март две хиляди двадесет и втора година в
състав,
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА, като разгледа докладваното от съдия Й.Русев
административно дело № 137 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл.
от Административно - процесуалния кодекс
(АПК) във вр. чл. 124, ал.
1 от Закона за държавния служител
(ЗДСл).
Образувано е по жалба на П.Г.Т.,
с ЕГН **********,***, срещу Заповед № ЛЗС03-32/07.01.2022
г. на Директора на Лесозащитна станция-Пловдив (ЛЗС-Пловдив), с която на осн. чл. 90, ал.
1, т. 2 във връзка с чл.89 ал.2 т.1 и чл.91 ал.1 от Закона за държавния
служител и чл.14 във вр. с чл.5 т.1, т.7, т.8 и
т.10 от Устройствения правилник на лесозащитните станции на жалбоподателя –
главен експерт в ЛЗС-Пловдив е наложено дисциплинарно наказание
"порицание".
В жалбата се поддържа становище, че заповедта е неправилна.
Изложено е, че описаните в нея нарушения не са извършени. Посочено е още, че
констатациите в заповедта са извадени от контекст и са погрешни. Според
жалбоподателя отношението на директора на Лесозащитна станция-Пловдив е
тенденциозно, враждебно и унизително, а наказването му с дисциплинарно
наказание "порицание" цели прекратяване на работата му в ЛЗС-Пловдив.
В с.з. жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата. Представени са писмени бележки на П.Г.Т..
Ответникът
– Директор на Лесозащитна станция-Пловдив, лично и чрез юрисконсулт Д.А.-пълномощник,
изразява становище за неоснователност и недоказаност на жалбата. Претендира
направените по делото разноски. В представени по делото писмени бележки, са
изложени подробни съображения.
Видно
от отбелязване на заповедта /л.94 по делото/, същата е връчена на жалбоподателя
лично на 07.01.2022г. Жалбата е подадена на 18.01.2022г. директно пред
Пловдивския административен съд, т.е. в законния 14-дневен срок за съдебно
обжалване, от активно легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване
индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
След като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
настоящия състав на Административен съд Пловдив, намира за установено от
фактическа страна, следното:
Няма
спор по делото, че към момента на постановяване на оспорената в настоящото
производство заповед, жалбоподателят е заемал длъжността „главен експерт“ в
ЛЗС-Пловдив. В тази връзка по делото е
приложена Заповед № ЛЗС03-233 от 23.11.2018г. (лист 179). Няма спор, че
жалбоподателят е заемал и друга длъжности (експерт и старши експерт) по
служебно правоотношение в ЛЗС-Пловдив, за което по делото са приложени
съответните трудов договор и заповеди за назначаване, и преназначаване (лист
339, 303, 179). По делото е приложено и цялото служебно досие на П.Г.Т. (листи
136 – 342).
Във
връзка с изпълнение на задълженията си, съгласно длъжностна характеристика за
длъжността „главен експерт“, на 08.12.2021г. жалбоподателят с доклад вх.№
ЛЗС03-1271/08.12.2021г. е представил изготвена годишна прогноза за 2022г. за
нападение на горските територии от болести и вредители в териториалния обхват на
РДГ-Смолян. На така изготвената годишна прогноза е извършена проверка от инж.Р.Н.,
в качеството му на пряк ръководител на П.Т.. При проверката са установени
пропуски, които са посочени като забележка (резолюция) върху документа и
представени на Директора на ЛЗС-Пловдив чрез информационна деловодна система
М-2009 на 09.12.2021г. по компетентност. Констатирани са следните пропуски: не
е приложил към прогнозата Приложения №2,11 и 12; не е заложил продукти за
растителна защита за въздушно пръскане; не е събрал проби (яйцепръстенчета) на
борова процесионка за анализ; допуснати технически грешки, в резултат на
ползване на прогноза за нападение от болести, вредители и други повреди на
ЛЗС-Пловдив за 2021г.; противоречиви констатации относно съхненето на бора и
фитопатогенните гъби по иглолистните дървесни видове; сгрешени данни за площите
стационарните обекти.
Констатирани
са и пропуски на Т. при изготвянето на доклади с вх.№ ЛЗС03-1257/06.12.2021г.,
вх.№ ЛЗС03-1258/06.12.2021г. и вх.№ ЛЗС03-1259/06.12.2021г. касаещи проверка на
площи, засегнати от биотични фактори, а именно: не е посочил предвидените в
лесопатологичното обследване санитарни сечи и въздушно пръскане на територията
на ТП „Държавно горско стопанство акад. Николай Хайтов“, в нарушение на чл.18
от Наредба №9/05.12.2019г. за защита на горските територии от болести,
вредители и други повреди. Констатираните пропуски
са посочени като забележка (резолюция) върху документа и представени на
Директора на ЛЗС-Пловдив чрез информационна деловодна система М-2009 на
07.12.2021г. по компетентност.
Във
връзка с установеното и на основание чл.93 ал.1 от ЗДСл, с писмо
изх.№ЛЗС03-1283/13.12.2021г. Т. е поканен за изслушване от Директора на
ЛЗС-Пловдив. Със същото писмо на Т. е дадена възможност в седмодневен срок от
получаването му да даде писмени обяснения. На 13.12.2021г. жалбоподателят е
получил писмото лично, което е удостоверил с подписа си. В указания срок П.Т. е
представил писмени обяснения, като не се е възползвал от дадената му възможност
да бъде изслушан.
В
обясненията, дадени от жалбоподателя /л. 130-132/, същият отрекъл категорично
изложените факти и обстоятелства, като изразил мнение, че установените пропуски
не се дължат на негово виновно поведение, а на факта, че от страна на
ръководството не са му дадени конкретни указания за изготвяне на правилно
структурирана прогноза. Твърдял, че докладите за проверка на площи, засегнати
от биотични фактори се изготвят еднотипно, каквито са указанията на прекия
ръководител. Заявил, че не е събрал проби (яйцепръстенчета) на борова
процесионка за анализ, тъй като голямата височина, на която се намират
препятства събирането им и отново посочил, че няма указания в тази насока от
прекия си ръководител.
Така
на 07.01.2022г. Директорът на ЛЗС-Пловдив е издал процесната заповед № ЛЗС03-32
от 07.01.2022г., с която на жалбоподателя – „главен експерт“ в ЛЗС-Пловдив е
наложено дисциплинарно наказание "порицание".
В
процесната заповед, като мотиви за издаване е посочено, че дисциплинарното наказание
"порицание" се налага на Т. за това, че при изпълнение на служебните
си задължения, вменени му в чл.14 във вр. с чл.5 т.1,т.7, т.8 и
т.10 от Устройствения правилник на лесозащитните станции и длъжностната
характеристика, при изготвяне на доклад с вх.№
ЛЗС03-1271/08.12.2021г. относно прогноза за очаквани нападения в горските
територии в териториалния обхват на РДГ-Смолян е направил следните пропуски:
не е приложил към прогнозата Приложения №2, 11 и 12;
не е заложил продукти за растителна защита за въздушно пръскане; не е събрал
проби (яйцепръстенчета) на борова процесионка за анализ; допуснати технически
грешки, в резултат на ползване на прогноза за нападение от болести, вредители и
други повреди на ЛЗС-Пловдив за 2021г.; противоречиви констатации относно
съхненето на бора и фитопатогенните гъби по иглолистните дървесни видове;
сгрешени данни за площите стационарните обекти. Както и за това, че при
изпълнение на служебните си задължения, вменени му в чл.14 във вр. с чл.5
т.1,т.7, т.8 и т.10 от Устройствения правилник на лесозащитните станции и
длъжностната характеристика, при изготвянето на доклади с вх.№
ЛЗС03-1257/06.12.2021г., вх.№ ЛЗС03-1258/06.12.2021г. и вх.№
ЛЗС03-1259/06.12.2021г. касаещи проверка на площи, засегнати от биотични
фактори не е посочил предвидените в лесопатологичното обследване санитарни сечи
и въздушно пръскане на територията на ТП „Държавно горско стопанство акад.
Николай Хайтов“, в нарушение на чл.18 от Наредба №9/05.12.2019г. за защита на
горските територии от болести, вредители и други повреди.
Във
връзка с процесната заповед П.Т. подал възражение в Изпълнителна агенция по
горите (ИАГ). На 16.02.2022г. е извършена документална проверка от комисия при
ИАГ, констатациите от която са обективирани в протокол (л.348-350), в който е
отразено, че в действителност са налице нарушенията посочени при издаване на
процесната заповед, обусловили налагането на дисциплинарно наказание
„порицание“ на П.Т..
При
така установените факти и обстоятелства, съдът достигна до следните правни
изводи:
На
основание чл.168, ал. 1 от АПК, съдът е длъжен служебно да осъществи цялостен
съдебен контрол върху законосъобразността на индивидуалния административен акт.
Оспорената
заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 92 от ЗДСл и в
съответстващата я писмена форма. Съгласно посочената разпоредба дисциплинарните
наказания се налагат от органа по назначаването, с изключение на случаите по
чл. 6, ал. 2 и 3.
Съгласно
чл. 8 ал.1 т.3 от Устройствения правилник на лесозащитните станции, Директорът
на ЛЗС издава актове за възникване, изменяне и
прекратяване на служебните и трудовите правоотношения със служителите в ЛЗС по
утвърдени от изпълнителния директор на ИАГ структура и щатно разписание.
Разпоредбата на чл. 8 ал.1 т.9 от Устройствения правилник на лесозащитните
станции сочи, че Директорът на ЛЗС назначава дисциплинарен съвет и налага
дисциплинарни наказания на служителите на ЛЗС.
В
случая и с оглед изложеното, дисциплинарно наказващ орган по отношение
проведеното дисциплинарно производство за извършените от Т. нарушения се явява
Директорът на ЛЗС-Пловдив, тъй като се удостоверява, че в полза на същия е
предоставено от материално компетентния орган правомощие за налагане на
конкретното дисциплинарно наказание. Ето защо не се следва извод за нищожност
на процесната заповед.
Съдът
намира, че не са налице нарушения на изискванията за форма и съдържание на
акта, нито има допуснати съществени процесуални нарушения при осъществяване на
производството по налагане на наказанието.
Спазен
е срокът, посочен в чл. 94, ал. 1 от ЗДСл, който предвижда, че дисциплинарните
наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не
по-късно от една година от извършването му.
По
отношение изискването на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл за изслушване на държавния
служител от дисциплинарно наказващия орган, както и вмененото задължение да му
бъде предоставена възможност да представи писмени обяснения по случая, съдът
намира, че по делото са налице доказателства за изпълнение на това императивно
задължение на ДНО. До жалбоподателя е било подготвено нарочно писмо, с което на
същия е определен и даден 7-дневен срок да изложи обясненията си по случая.
Писмото е получено от Т. на 13.12.2021г., видно от положена дата и подпис за
„получил“ на писмото.
Предвиденото
в разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл гарантира реализирането на реална
защита от страна на обвинения служител, както да спомага за обективно и
всестранно изясняване на релевантните факти и обстоятелства, поради което
неизпълнението й винаги представлява съществено процесуално нарушение и
самостоятелно основание за отмяна на заповедта, с която се налага конкретно
дисциплинарно наказание. В този смисъл е и чл. 93, ал. 2 от ЗДСл, когато ДНО не
е изслушал държавния служител или не е приел и обсъдил писмените му обяснения,
съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по
същество. Съобразно ал. 3 обаче това
правило не се прилага, когато обясненията на държавния служител не са били
изслушани по негова вина и не са дадени в определения срок. В случая се
удостоверява, че на Т. е предоставена възможност да се запознае с повдигнатото
му дисциплинарно обвинение и със събраните в хода на производството
доказателства, както и е предоставена възможност да даде своите обяснения и
възражения. Възможност, от която същият се е възползвал и е дал писмени
обяснения.
Ето
защо Съдът не счита, че са налице данни за действия на ДНО, които да водят до
ограничаване правата на Т. в хода на проведеното производство, които да ограничават
правото му на ефективна защита. Заповедта е обективирана в задължителната
писмена форма, съдържа конкретни фактически основания, на които има дадена и
правна обосновка. Ето защо не се установяват обстоятелства, които да правят
процесната заповед незаконосъобразна на осн. чл.146, т.2-3 от АПК.
Обжалваната
заповед съдът намира за издадена и при правилно приложение на материалния
закон:
Съдебният контрол за материална
законосъобразност на обжалваната заповед обхваща преценката дали са налице
установените от дисциплинарно – наказващия орган релевантни юридически факти
/изложени като мотиви в акта/, доколко същите запълват конкретен състав за
налагане на дисциплинарно наказание нарушение на служебната дисциплина и
правилното определяне на вида и размера на наложената дисциплинарна санкция.
Съгласно чл. 97, ал. 1 от ЗДСл, дисциплинарното наказание се налага с
мотивирана писмена заповед на ДНО, като в т. 1 до т. 7 на посочената норма по
императивен начин са регламентирани реквизитите, които е необходимо да съдържа
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. В чл. 97, ал. 1, т. 4 и т. 5
от ЗДСл е предвидено, че в заповедта задължително следва да има описание на
извършеното от държавния служител нарушение, датата и мястото, където е
извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата,
които го потвърждават и служебните задължения, които са били виновно нарушени.
Законовото въвеждане на тези изисквания за съдържанието на акта за налагане на
дисциплинарно наказание не е самоцелно. Смисълът на императивните изисквания на
специалната норма на чл. 97, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДСл е да бъдат сочени
всички съставомерни от обективна и субективна страна елементи на деянието
/неговото съдържание; формата на вината, време, място и обстоятелствата, при
които е извършено/, по начин, даващ възможност да се направи индивидуализация
на дисциплинарното нарушение, т. е. заповедта следва да съдържа описание на
всички обстоятелства, които имат значение към релевантните юридически факти и
обосновават наличието на виновно поведение, квалифицирано като дисциплинарно
нарушение по смисъла на някоя от хипотезите на чл. 89, ал. 2 от ЗДСл. Това от
една страна е от значение за правилното извършване на съдебния контрол за
материална законосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание - дали и доколко с фактически установеното и описаното в акта по
надлежния ред деяние /действие или бездействие/ на наказаното лице се
осъществява определен нормативно регламентиран състав на дисциплинарно
нарушение. Това е от съществено значение и за правилното приложение на
материалния закон при определяне съставомерността на деянието, неговата правна
квалификация и съответствието на наложеното наказание с извършеното нарушение
по критериите на чл. 91 от ЗДСл.
За
да бъде доказано дисциплинарното нарушение и законосъобразно ангажирана
дисциплинарната отговорност на едно лице, е необходимо да се установи от
фактическа страна действие или бездействие на конкретния служител, което е
противоправно, т. е. да е налице обективно несъответствие между правно
дължимото и фактически осъщественото поведение, а от субективна страна да е
налице вина на дееца, както и да се прецени цялостното поведение на служителя
по време на изпълнение на задълженията му. С оглед на това, за да е законосъобразен
актът, с който се налага дисциплинарно наказание, следва същият да установява
посочените елементи на дисциплинарната отговорност и органът да е направил
преценка, и да е изложил мотиви за тях.
В
случая претендираните от ответника нарушения, като извършени от Т., се
изразяват в неизпълнение на служебните му задължения, вменени му в чл.14 от
Устройствения правилник на лесозащитните станции според разпоредбата на който в
изпълнение на функциите и поставените конкретни задачи служителите от ЛЗС
изготвят доклади, докладни записки, служебни бележки, писма, становища,
справки, отчети, анализи, прогнози, планове, програми, позиции, информации,
проекти на актове и други документи и във връзка с чл.5 т.1,т.7, т.8 и т.10,
разпоредбата на който касае функциите и задачите на лесозащитната станция,
както и неизпълнение на вменените му с длъжностната характеристика задължения,
раздел VII, т. 5.
Установеното
деяние правилно е квалифицирано от ДНО като дисциплинарно нарушение по см. на
чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл, което от своя страна е основание за налагане на
дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 2 от ЗДСл -„порицание“ по повод
установеното виновно неизпълнение на служебните задължения, произтичащи пряко
от разпоредбите на Устройствения правилник на лесозащитните станции. Касае се
за неизпълнение на основни задължения, като нарушението правилно е преценено
като съществено, даващо основание за налагане на наказанието „порицание“.
Във
връзка с изложеното следва да се приеме, че наложеното наказание е съобразено с
поведението на наказания служител и за това са посочени доказателства.
Предвид
гореизложеното, съдът приема, че са налице материалноправните предпоставки на
визираното от ответника правно основание за налагане на конкретното наказание –
неизпълнение на служебните задължения, сочещо на съставомерно от обективна и
субективна страна неправомерно поведение, квалифицирано като нарушение на
служебната дисциплина, изразяващо се в неспазване на правилата на Устройствения
правилник на лесозащитните станции, за което в случая на основание чл. 90, ал.
1, т. 2 във връзка с чл.89 ал.2 т.1 и чл.91 ал.1 от Закона за държавния
служител и чл.14 във вр. с чл.5 т.1, т.7, т.8 и т.10 от Устройствения правилник
на лесозащитните станции е наложено дисциплинарно наказание
"порицание" по повод установено виновно нарушение на чл.14 във вр. с
чл.5 т.1,т.7, т.8 и т.10 от Устройствения правилник на лесозащитните станции и
чл.18 от Наредба №9/05.12.2019г. за защита на горските територии от болести,
вредители и други повреди.
Съдът
намира също, че видът на наказанието е правилно определен от страна на ДНО,
съобразно изискванията, съдържащи се в разпоредбата на чл. 91 от ЗДСл.
Следователно оспорената заповед на директора на Лесозащитна станция-Пловдив е
издадена при правилно приложение на материалния закон, при определянето
съставомерността на деянието, неговата правна квалификация и следващото се за
нарушението наказание. Обосновано, в съответствие с установените факти и обстоятелства,
доказани по безспорен начин от събраните в хода на дисциплинарното производство
доказателства, ДНО е приел, че П.Г.Т. е
извършил виновно вмененото му дисциплинарно нарушение, като за това
законосъобразно му е наложено и съответното дисциплинарно наказание.
Страните
в производството не претендират разноски, поради което съдът не дължи
произнасяне в тази част.
Водим
от горното, Административен съд – Пловдив, XVIII състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
П.Г.Т., с ЕГН **********, срещу Заповед № ЛЗС03-32/07.01.2022 г. на
Директора на Лесозащитна станция-Пловдив, с която на осн. чл. 90, ал. 1, т. 2
във връзка с чл.89 ал.2 т.1 и чл.91 ал.1 от Закона за държавния служител и
чл.14 във вр. с чл.5 т.1, т.7, т.8 и т.10 от Устройствения правилник на
лесозащитните станции е наложено дисциплинарно наказание "порицание".
Решението на
основание чл. 124, ал. 1 от ЗДСл е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/