Р Е Ш Е Н И Е №239
гр. ВРАЦА, 22.07.2019 г.г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд гражданско отделение в
публичното заседание на 11.07.2019 г. в състав:
Председател: Мария Аджемова
Членове:
в присъствието на:
прокурора секретар Виолета Вълкова
като разгледа докладваното от съдията
гр. дело N`702 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание постъпила с вх. №
10217/28.12.18 г. в окръжен съд гр. Враца искова молба от Б.А.Н. с ЕГН **********
***, подадена чрез процесуалния му представител адв. Р.Т. от Врачанска адв. колегия, срещу
Прокуратурата на Република България /ПРБ/ за репариране на причинените на ищеца
Н. неимуществени вреди търпени от него във вр. с прекратяване с определение на
районен съд гр. Враца № 591/23.11.17 г. постановено по ч. н. д. № 113/17 г. на
образуваното наказателно производство по ДП № 127/98 г. по описа на ОСлС при
гр. Враца по отношение на Б.А.Н. в качеството му на обвиняем чрез осъждане на
ответната ПРБ да заплати на ищеца сумата 500 000 лв., заедно със законната
лихва считано от 31.12.1998 г. до окончателното й изплащане.
С разпореждане № 750/31.12.18 г. производството по делото е оставено
без движение, след преценка на окръжен съд за нередовност на постъпилата искова
молба, с конкретни указания и срок за поправяне нередовностите.
С вх. № 144/07.01.19 г. е постъпила молба от ищеца Б.Н., с която той
изпълнява дадените от съда указания.
В исковата молба и в уточняващата молба от 07.01.19 г. ищецът се
твърди, че следните обстоятелства: През 1998 г. срещу него било повдигнато
обвинение за престъпление по чл. 212, ал. 3 и 4 от НК /документна измама в
големи размери/ във вр. с което обвинение било образувано ДП № 127/98 г. по
описа на ОСлС гр.Враца. Така повдигнатото обвинение срещу него било
прекратено с окончателно определение на
районен съд гр. Враца № 591/03.1.17 г. постановено по ч. н.дело № 113/17 г. В
период от 19 години от образуване на наказателното производство срещу него през
1998 г. до прекратяването му през м. ноември 2017 г., ищецът Н. втвърди, че е
разпитван около 32 пъти, като му е наложена мярка за процесуална принуда
"подписка" Ищецът твърди, че от проведените разпити и наложената
мярка за процесуална принуди по ДП № 127/98 г., той претърпял морални вреди
изразяващи се в следното: По процесното ДП съпругата му била доведена за разпит
под конвой от Италия, което било основание тя да прекрати брака си с ищеца.
Нанесения тормоз върху семейството му по повод
ДП №27/98 г., бил основание той да влоши отношенията с дъщеря си, която
не искала да има нищо общо с него. Ищецът имал предложение за работа в Украйна
с добро възнаграждение, но бил върнат от границата на страната, точно по повод
процесното обвинение, което било пречка да напусне България. Наказателното
производство било висящо 19 години и всеки момент могло да бъде възобновено,
като това му било напомняно от прокуратурата при водене на разпитите. Това било
притеснително за ищеца Н. и повод за страхови преживявания. Според ищеца, 19
години той не можел да спи спокойно и скачал на сън. Ищецът моли да бъде
постановен съдебен акт, с който ответната ПРБ бъде осъдена да му заплати сумата
500 000 лв. заедно със законната лихва считано момента на увреждането 31.12.98
г., който сума според него ще го обезщети за претърпените неимуществени
вреди.
Ответникът ПРБ е представила отговор в срока от чл. 131 от ГПК, с който
оспорва предявения иск само по размер, намирайки го за прекомерно завишен без
да излага съображения във вр. с това възражение. В едномесечния срок по чл. 131
от ГПК е постъпил допълнителен отговор от ответната прокуратура с вх. № 1194/06.02.19
г., който съдържа подробна мотивировка защо прокуратурата намира иска за
прекомерно завишен. Ответникът не оспорва доказателствените искания на ищеца. В
пледоария по съществото на спора, ответната прокуратура намира, че ищецът не е
успял да докаже търпени морални вреди като следствие от воденото наказателно
производство, при което предявеният иск следва да се отхвърли изцяло.
Като съобрази изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран
петитум, окръжен съд намира, че предявеният иск е с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Ответната прокуратура признава
обстоятелството, че срещу ищеца е образувано наказателно производство по ДП
№ 127/98 г. по описа на ОСлС гр. Враца престъпления по чл. 212 от НК.
Ищеът Б. Н. носи тежестта да
докаже конкретно настъпилите за него неимуществени вреди, вследствие
действията на ответната прокуратура във вр. с обвинението по чл. 212 от НК
срещу него, както и пряката им причинно-следствена връзка с тези действия.
Ответникът носи доказателствената тежест да установи, че търпените от
ищеца неимуществени вреди са незначителни и не съответстват на размера на
исковата сума.
Окръжен съд като взе предвид събраните поделото доказателства, съобразно
изискванията на чл. 235 от ГПК и прецени доводите на страните, приема за
установена следната фактическа
обстановка по спора:
В приложените досъдебно производство на НСлс № 127/98 г. и н. ч. х. на
районен съд гр. Враца № 113/17 г. се съдържат документи, от които се установява
следното: Първоначално с две постановления първото от 07.10.96 г. /стр. 10 от
дело № 113/17 г./ и второто от 13.03.98 г. /стр. 26 от дело № 127/98 г./ и
двете постановени по сл. дело № 137/96 г. на ОСлС гр. Враца ищецът Б.Н. е привлечен за обвиняем и му е
взета мярка за неотклонение задържане под стража за престъпление убийство по
чл. 116, т. 6, пр. 2 и 3, т.7 и т.9 и във вр. с чл. 115 и чл. 20, ал. 2 от НК извършено
в съучастие с други лица, а също и за това, че в периода от 25.07.95 г. до
19.02.96 г. в градовете Враца, Плевен и Монтана при условията на продължавано
престъпление в съучастие с В. Н. извършил престъпни деяния квалифицирани като
документна измама по чл. 212, ал. 4 от НК.
След това, с постановление за разделяне на предварително производство
от 30.07.98 г., следовател НСлС Кр. Н. е установил, че в хода на разследването
е установено, че обвиняемият Б. Н. е извършил в съучастие лицата М.А.и Е.Е. две
престъпления по чл. 116 от НК предмет на разследвано по делото, ето защо и на
осн. чл. 31а от НПК е постановил РАЗДЕЛЯНЕ на сл. дело № 88/98 г. по описа на
НСС, като престъпленията на Б.Н. и В. Н. по чл. 212, ал. 1, във вр. с чл. 20,
ал. 2 и чл. 26 от НК да се разследват по новото следствено дело № 180/98 г. с
начална дата 30.07.98 г.
След разделяне на нак. производства, следовател К. Н. при НСлС, с
постановление от 07.10.98 г. по сл. дело № 127/98 г. на НСлС е привлякъл ищецът
Б.Н. като обвиняем за това, че през периода от 25.07.1995 г. до 30.08.1995 г. в
гр. Плевен и гр. Монтана, при условията на продължавано престъпление, в
съучастие като подбудител и помагач на В. Н.Н. е извършил следното: - 1. На
25.07.1995 г. в гр. Плевен в качеството си на подбудител и помагач на В. Н.Н.,
чрез използване на документи с невярно съдържание /личен паспорт на В.К. със
залепена снимка на В. Н., нареждане-разписка на името на В. К./ е получил от
клона на ТСБАНК безправно основание сумата от 9000,00 лв. /девет хиляди лева/
от личната сметка на В.К., с намерение да ги присвои; - 2. На 30.08.1995 г. в
гр. Монтана, в качеството си на подбудител и помагач на В. Н.Н., чрез
използване на документи с невярно съдържание /личен паспорт на В.К. със
залепена снимка на В. Н., М.О.№ 000019/20.08.1995 г./ е получил без правно
основание от клона на ТСБАНК в града сумата от 7000,00 /седем хиляди/ лева от
личната сметка на В.К. с намерение противозаконно да ги присвои. Общата
стойност на сумата възлиза на 16 000,00 /шестнадесет хиляди/ лева.
Престъпленията са квалифицирани по чл.212, ал.1 вр. чл.20, ал.3 и ал.4 вр.
чл.26, ал.1 НК.
В постановлението е отчетено, че по сл. д. № 88/98 г. по което се
разследват убийствата, срещу ищеца Б.Н. е взета мярка за неотклонение
"задържане под стража", при което за обвинението по чл. 212, ал.1 от НК по отношение на Б. Н. е взета мярка за неотклонение "подписка".
В деня на изготвяне на посоченото постановление, 07.10.98 г., ищецът Б.Н.
е разпитан в качеството му на обвиняем по повдигнатото обвинение в присъствие
на адвокат П., като той е заявил, че не се признава за виновен и няма да дава
обяснения преди да се запознае със събраните доказателства.
Във вр. разследване на престъплението по чл. 212 от НК, за което ищецът
е привлечен като обвиняем по сл. дело № 127/98 г. на НСлС са събрани писмени
доказателства /документи от нотариални дела по изповядване на два нот. акта №
170/96 г. и № 95/95 г. и двата на нотариус при районен съд гр. Враца Р.С./. По
делото няма данни за разпитани длъжности лица и назначени икономически и
графологични експертизи, а също и за други разпити на ищеца Б. Н. във вр. с
обвинението по чл. 212 от НК.
Следовател Кр. Н. от НСлС е приключил следствието със заключително
постановление от 27.11.98г. с мнение делото да се изпрати на окръжна
прокуратура гр. Враца за прекратяване на обвиненията срещу Б.Н. и В. Н. по чл.
212 от НК на осн. 237, ал. 1 т. 2 от НПК, тъй като не са събрани доказателства
установяващи по безспорен начин авторите на извършеното престъпление и спиране
на наказателното производство на осн. чл. 239, ал. 1, т. 2 от НПК.
В настоящото гр. дело, с вх. № 2628/19.03.19 г. ответната прокуратура е
представила писмо от Национална следствена служба стр. /58/, от чието
съдържание се установява, че сл. дело № 180/98 г., което е образувано от
отделените материали от сл. дело № 127/98 г. на НСлС, е изпратено на ОП гр.
Враца, а тя е изпратила материалите на РП гр. Враца. След постъпване на
материалите в РП гр. Враца е образувана Пр.Пр. № 5487/1998 г., по която е
постановен финализиращ акт на районен прокурор от 22.12.1998 г. /стр. 59/, с
който наказателното производство срещу Б.А.Н. и Р.С. Н. е прекратено за
престъпление по чл. 212, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 и във вр. с чл. 26, ал.
8 от НК.
С друго писмо, вх. № 3012/29.03.19 г. /стр. 71/ ответната прокуратура е
представила като доказателства наказателни дела и преписки, които окръжен съд е
приел като доказателства по делото с протоколно определение от 02.105.19 г. В
приетите като доказателство дела нак. дела и преписки се съдържа пр. пр. вх. №
697/96 г. на ОП гр. Враца /сл. дело № 88/98 г. по описа на НСлС/. В папка 2 от
пр. пр. № 267/96 г. се намира постановлението от 22.12.98 г. на районен
прокурор Д. H., за което е реч-по горе, по пр. № 5487/98 г. В постановлението
прокурор H. посочва, че предварителното производство е образувано на 30.07.98
г. от отделени материали от сл. дело № 697/96 г. по описа на ВрОП срещу
неизвестен извършител, за това, че при условията на продължавано престъпление
за периода от 25.07.95 г. до 19.92.96 г. в гр. Плевен, Монтана и Враца в съучастие с В. Н.Н. и Б.А.Н., чрез използване
на документи с невярно съдържание и неистински такива са получили без правно
основание 150 000 лв. с намерение да ги присвоят - престъпление по чл. 212,
ал.1, във вр. с чл. 20, ал. 2, вр. сл. 26, ал. 1 от НК. По време на
разследването като обвиняеми са привлечени Б.А.Н. и В. Н. стража. От събраните
по делото доказателства не се установявало по безспорен начин, че Б.Н. и В. Н.
са извършили описаните деяния. Ето защо и на осн. чл. 237, ал. 1 и ал. 2 от НПК
прокурор H. е ПРЕКРАТИЛ наказателното производство водено срещу Б.А.Н. и В. Н.
за престъпление по чл. 212, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 26 от НК. По делото
няма данни постановлението връчено или доведено по някакъв начин до знанието на
ищеца Б. Н.. Към момента на издаване на постановлението от 22.12.98 г., ищецът
е бил с мярка за неотклонение "задържане по стража", постановена във
вр. с обвинението за убийство за което е привлечен като обвиняем.
От приложеното н.ч.х.д. № 113/17 г. по описа на районен съд гр. Враца,
е видно, че с писмо изх. № 3227/07.11.16 г. на окръжен следствен отдел гр.
Враца, ищецът Б.Н. е уведомен, че след проверка в Централизирана информационна
система на следствените служби се установявали данни, че към 07.11.16 г. срещу
него има образувани и непрключили наказателни производства и повдигнати
обвинения, както следва: - По пр. пр. № 180/98 г. на ОП гр. Враца, досъдебно
производство № 127/30.07.98 г. по описа на НСлС повдигнато обвинение за
престъпление по чл; 212, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26 от НК.
В същото писмо е посочено, че срещу Б.Н. има и приключило досъдебно
производство по пр. пр. 134/96 на ОП гр. Враца; № 697/96 на ОП гр. Враца,
досъдебно производство № С-88/03.04.98 г. по описа НСС, повдигнато обвинение на
13/03.98 г. за престъпление по чл. 116, т. 6, пр. 2,3, т. 7 вр. чл. 115, чл. 20
от НК.
Това писмо е повод за молба с вх. № 9842/08.12.16 г. на ищеца Б.Н. ***
съдържаща искане за прекратяване
неприключилото все още срещу него наказателно производство, по която пред
районен съд гр. Враца е образувано н. ч. х. д. № 113/ 17 г. Районен съд е
приел, че молбата на Б.Н. има характер на искане по чл. 368 от НПК по отношение
ДП № 127/98 г. по ОСлС гр. Враца и с определение № 102/23.02.17 г. по ч.н.х. д.
№ 113/17 г. е върнал на ОП гр. Враца ДП № 127/98 г., като дава възможност на
прокуратурата в тримесечен срок да внесе делото с обвинителен акт или да
прекрати същото. Прокуратурата не е предприела никакви действия, при което с
окончателно определение № 591/03.11.17 г. районен съд е прекратил ДП № 127/98
г. на ОСлС гр. Враца по отношение на обвиняемия Б.А.Н. за престъпление по чл.
212 от НК.
В с. з. 07.03.19 г. са разпитани
двама свидетели посочени от ищеца. Свидетелката Ц.Ч. живее на съпружески начала
с ищеца от 15 години. Тя свидетелства, че срещу ищеца е водено дело за
убийство, още преди да заживеят заедно. Според нея това дело е прекратено преди
повече от 15 години. Ищецът водил дело да бъде обезщетен за неимуществените
вреди от прекратеното дело за убийство, но такива не му били присъдени.
Свидетелката твърди, че знае и за друго дело за документна измама, по което
ищецът многократно е викан на разпит в гр. София. С ищеца коментирали, че по
едно и също дело се търсела щета, която той не е нанесъл. Търсела се сума от
него да заплати на близките на момичето, за което се водела документната
измама. Според свидетелката, ищецът бил "сринат" от делото за
документа измама, тъй като нощем се будел и подскачал. От 15 години той не
работел. Имал несигурна работа в сивия сектор. От пет години търсел работа в
чужбина, но го връщали от границата, тъй като според свидетелката имало данни,
които били пречка ищецът да излезе в чужбина. Имало няколко такива случаи и
преди 15 години, 10 години и 8 години.
Свидетелят Т.Р. е приятел и колега на ищеца. Знае за някаква дело,
което се водело в миналото против ищеца за някакви трупове, но то било прекратено. Имало и друго дело за
измама срещу Б.. Свидетелят си спомня, че през 2015 г., двамата с ищеца
работели в строителството и следовател го викал по телефона за разпит от гр.
София, 3-4 пъти. А ищецът му казал, че са го викали повече от 100 пъти на
разпити. Според свидетеля, той се чувствал зле. Ищецът искал да работи в
чужбина, но не можел, тъй като има висящо дело. Към момента, ищецът бил също
притеснен. От следствието му искали пари за някакъв апартамент във вр. делото
за измама.
Други доказателства от значение за предмета на спора в предвидения в
процесуалния закон срокове не са ангажирани.
При така изложените обстоятелства, от правна страна окръжен съд намира следното:
Съгласно чл. 7 ЗОДОВ исковете за обезщетение се предявяват срещу
органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия
или бездействия са причинени вреди. Пасивно легитимирани по тези искове са
съответните държавни органи - юридически лица, а не техните териториални
поделения или обособени структури без правосубектност. Доколкото Прокуратурата
на Република България е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в гр.
София /чл. 137 ЗСВ/, по делото е налице пасивна легитимация за ответника.
В настоящия случай от събраните доказателства безспорно се установява,
че ищецът Б.Н. бил привлечен като обвиняем за престъпление от общ характер по
чл. 212, ал. 1 от НК, като производството по делото е било прекратено с влязло
в сила постановление още на неговата досъдебна фаза, без да е внесен
обвинителен акт в съда. Прекратяването на наказателното производство поради
липса на извършено престъпление по смисъла на чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК е
достатъчно, за да се приеме, че обвинението е било незаконно и че е осъществен
фактическият състав на отговорността на държавата за дейността на
правозащитните й органи, поради което следва да бъде ангажирана отговорността
на държавата, в лицето на неин орган - Прокуратура на Република България, като
тази отговорност има обективен характер и се носи независимо дали са били
налице предпоставките за образуване на наказателно производство (законен повод
и достатъчно данни за извършено престъпление), дали процесуално-следствените
действия са били извършени в съответствие с изискванията на НПК и дали са
налице виновно причинени вреди от съответното длъжностно лице, действало от
името на съответния държавен орган. Отговорността е обективна и не е обвързана
от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на
вредата - в този смисъл т. 3 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по ТД № 3/2004 г. на
ОСГК на ВКС.
Следва да се отбележи, че едно висящо наказателно производство винаги
води до негативни преживявания, свързани със стрес, притеснения и неудобства за
съответното обвинено лице, които са пряко свързани с повдигнатото спрямо него
обвинение. В този смисъл претенцията се явява основателна, като отделен е
въпросът до какъв размер същата следва да бъде уважена, на който въпрос може да
се отговори, след като бъде установено конкретно какви са неимуществените
вреди, причинени на ищеца Б.Н..
По искане на ищеца Н., като
доказателства по делото са приложен сл.д. № 137/1996г. по описа на ОСлС Враца /№ 134/1996г. по
описа на ОП Враца/, нохд.№ 261/1998 на ОС Враца, внохд № 484/2001г. на АС
София, нохд № 1040/2002г.на АС София, чнд № 409/2003г.на ОС Враца. От данните по тези дела се установява, а и ищецът не оспорва, че
е привлечен като обвиняем по сл.д.№ 137/1996г.на ОСлС Враца /№ 134/1996г.по
описа на ОП Враца/, наложена му е мярка за неотклонение "задържане под
стража", постановена е осъдителна присъда от ОС Враца по нохд №
261/1998г./, с която му е наложено наказание "доживотен затвор", изменена
от АС София на "20 години лишаване
от свобода" при усилено строг режим на изтърпяване /Решение от
21.02.2002г. по внохд № 484/2001г./ Първоначалното решение на АС София е
отменено от ВКС /решение от 20.11.2002г.по нохд № 227/2002г./ и делото е
върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото гледане на
делото присъдата на ОС "доживотен затвор" е отменена и делото е
върнато на прокурора за отстраняване на допуснати процесуални нарушения
/решение от 07.05.2003г.по внохд № 1040/2002г./.
Повдигнатото обвинение на ищеца е било първоначално по чл. 212 и
чл. 116 от НК, след което двете обвинения са разделени, както подробно се
посочи по-горе. Осъдителната присъда е на ОС Враца е по чл. 116 от НК. И тъй
като прокурорът не отстранил допуснатите процесуални нарушения, с определение
от 24.11.2003г. по чнд № 409/2003г. ВрОС прекратил наказателното производство
по сл.д.№ 134/1996г. по описа на ВрОП по отношение на ищеца. Постановлението на
ОС Враца е влязло в сила на 19.03.2004г., след произнасяне на САС по в.н.ч.д.№ 1247/2003г. с определение, с
което е оставен без разглеждане протеста на зам.окр.прокурор против
прекратителното определение на ОС Враца по н.ч.д.№ 409/2003г.
След служебна справка, окръжен съд установи, че настоящият ищец Б.Н.
е предявил срещу Прокуратурата на Република България осъдителни искове за
репариране на причинените му имуществени и неимущесвени вреди от прекратяване
на образуваното срещу него нак. производство по сл. дело № 134/96 г. по описа
на ОП Враца от ВрОС с определение по ч. н. д. № 409/03 г., влязло в сила на
19.03.04 г. По така предявените искове пред окръжен съд гр. Враца е образувано
гр. дело № 95/16 г. Делото е приключило с влязло в законна сила съдебно решение
от 12.08.16 г., с което исковите претенции на ищеца Б. Н. са отхвърлени изцяло
като погасени по давност.
За сведение, окръжен съд прилага
препис от решение на ВрОС от 12.08.16 г. постановено по гр. дело № 95/16 г.
Тук следва да се посочи, че на овъзмездяване на настоящото
производство подлежат само търпените и доказани от ищеца негови морални
страдания само от обвинението по чл. 212 от НК, доколкото по отношение на
неимуществените му вреди от обвинението за убийство, има влязъл в сила съдебен
акт и смесване на отговорността, която следва да понесе ответната прокуратура
по двете обвинения не следва да се допуска.
По настоящото дело, в с. з. на 07.03.19 г. са разпитани двама свидетели
Ц.Ч. и Т.Р., които се били свидетели и по гр. дело № 95/16 г. на ВрОС. И
двамата твърдят, че знаят за воденото ищеца наказателно производство за
убийство, което било прекратено. Твърдят, че знаят и за успоредно воденото
срещу него престъпление измама, по което той би многократно викан на разпит в
гр. София, като свидетелят Р. твърди, че това е ставало през 2015 г.
Свидетелката Ч. твърди, че бил нарушен сънят на ищеца, той бил неспокоен. От 15
години не работел, намирал си работа в "сивия сектор". И двамата
свидетели твърдят, че ищецът искал да излезе в чужбина за да си търси работа,
но го връщали от границата, тъй като имал висящи дела, като това се случвало
няколко пъти в последните 15 години.
Съдът приема, че безспорно
доказани по делото са негативни психически преживявания, които е понесъл ищцеца
в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с повдигнатото му незаконно
обвинение по чл. 212 от НК. Както се посочи по-горе, настоящият съдебен състав
намира, че всяко образуване на едно наказателно производство и повдигане на
обвинение срещу конкретно лице предизвиква състояние на стрес, притеснения,
тревожност и напрегнатост, както и негативна обществена реакция спрямо
обвиняемия. Безспорно такива отрицателни емоции, които да са резултат от
повдигнатото обвинение, се установи, че е преживял и ищеца, поради което се
доказа причиняването на конкретни неимуществени вреди. Според окръжен съд обаче
тези негативни емоции и отрицателни преживявания във вр. с обвинението по чл.
212 от НК, са в рамките на житейски предвидимите и не са с висок интензитет. По
делото не са събраха доказателства във вр. с процесното обвинение за
престъпление по чл. 212 от НК да се е променил начинът на живот на ищеца,
влошаване на здравословното му състояние, промяна на обществения му статус. Не
може да се приеме, че причина ищецът да не работи от 15 години; да намира
работа само в сивия сектор; невъзможност да излиза в чужбина за да си търси
работа, са пряка и непосредствена последица именно и само от процесното
обвинение по чл. 212 от НК, доколкото, както се посочи по-горе, той е бил
обвиняем и за друго много по-тежко престъпление - убийство.
При извършване на преценка за справедливия размер на обезщетение следва
да се вземат предвид още продължителността на воденото срещу ищеца наказателно
производство, извършваните процесуално-следствени действия, взетите по
отношение на него мерки за неотклонение и други мерки за процесуална принуда. В
случая като начален момент за продължителността на наказателното производство
следва да се вземе предвид датата, на която Б. Н. е привлечен като обвиняем за
престъплението по чл. 212 от НК, тъй като от момента на привличането за него е
било възможно да има негативни последици, имащи характер на неимуществени
вреди. В този смисъл е и практиката на ЕСПЧ. Установи се, че първоначалното
привличане на ищеца в качеството му на обвиняем за престъпление по чл. 212, ал.
1 от НК е на 7.10.98 г., като наказателното производство е приключило с влязъл
в сила съдебен акт на 03.11.2017 г., тоест, по отношение на Н. производството е
имало продължителност около 19 години и един месец. За определяне справедливия
размер на обезщетението следва да се вземе предвид преди всичко факта, че макар
и прекратено на ранна фаза на развитие на нак. производство, след привличане на
ищеца като обвиняем, нак. производство е продължило твърде дълго. Следва да се
посочи, че според окръжен съд нак. производство е прекратено с постановеното на
03.11.17 г. от районен съд гр. Враца определение по нчхд № 11/17 г., а не с постановлението
на районен прокурор гр. Враца H. от 22.12.98 г. по преписка № 5487/98 г., тъй
като няма данни това постановление да е връчено или поне доведено по някакъв
начин до знанието на ищеца Н., при което то не е влязло в сила. Нещо повече,
дори самата прокуратура е "забравила", че има постановен такъв акт,
след като на запитване на ищеца Б.Н. е отговорила с посоченото по-горе писмо №
3227/07.11.16 г., че наказателното производство за повдигнатото срещу него
обвинение по чл. 212 от НК не е приключило. Може да се направи
законосъобразният извод, че допуснатата от страна на прокуратурата
професионална небрежност за това как се е развило наказателното производство,
което тя е повдигната срещу ищеца Б. Н. по чл. 212, ал. 1 от НК, е довела до приключването на същото /наказателното
производство/ в твърде дълъг срок. От друга страна обаче, следва да се има
предвид, че от привличането на ищеца като обвиняем до прекратяване на
наказателното производство, не са извършени почти никакви процесуално
следствени действия. По делото има данни само за един разпит на ищеца, на
1.10.98 г. и за събрани писмени доказателства /нотариални преписки/, няма
назначени и изготвени експертизи или разпит на свидетели.
Твърденията на разпитаните в настоящото производство свидетели Ч. и Р.,
че ищецът е викан многократно на разпит в гр. София, според окръжен съд са
недостоверни. Вероятно свидетелите имат предвид проведените разпити на ищеца по
повдигнатото му обвинение на убийство, които наистина са много, но те нямат
отношение към предмета на процесния спор. Следва да се има предвид, че по време
на наказателното производство по отношение на ищеца е взета най-леката мярка за
неотклонение "подписка". Окръжен съд съобразява и факта, че ищецът е бил
привлечен като обвиняем за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т.
7 НК, за което да се предвижда наказание лишаване от свобода повече от пет
години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.
Изложеното дава основание да бъде обоснована тезата, че претендираното
обезщетение в размер на 500 000 лв. за причинените на ищцата неимуществени
вреди е прекомерно завишен, защото не се установява лицето да е претърпяло
значителни или изключително тежки вредни последици, които да са извън
обичайните за подобни случаи. Безспорно изпитаните и следващите се емоционални
страдания и негативни чувства от факта на обвинението, преживените стрес и
притеснения, несигурността от изхода на делото и страха от евентуално осъждане
по повдигнатото обвинение следва да бъдат овъзмездени. Същото обаче трябва да
бъде преценено според общоприетия критерий за справедливост и на база анализа
на събраните доказателства. Въз основа на тях, съдът намира, че обезщетението
за причинените на ищеца Б. Н. неимуществени вреди следва да се определи на 6
000 лева, като искът до пълния предявен размер от 500 000 лева следва да се
отхвърли като неоснователен и недоказан. Доколкото се претендира и законна
лихва върху сумата, тя също следва да бъде присъдена, като началният й момент е
считано от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното
производство - 03.11.2017 г. /арг. от т. 4 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по ТД №
3/2004 г. на ОСГК на ВКС /.
По разноските: С оглед изхода на делото ответникът носи отговорност за
заплащане на следващите се разноски и държавна такса. Воденото производство не
е безплатно, като съгласно чл. 9а ЗОДОВ за делата по този закон се внася проста
държавна такса, в размер, определен по тарифата, приета от Министерския съвет.
Съгласно чл. 2а, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, дължимата държавна такса е в размер на 10,00 лв., която е
внесена от ищеца при образуване на делото. Същата следва да му бъде присъдена
пропорционално на уважената част от иска, а именно сумата от 12 стотинки. Направените
от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение, за което е представен списък по
чл. 80 ГПК, се дължат по съразмерност с оглед на уважената част от иска. Според
представения договор за правна защита и съдействие (стр. 6) заплатеният хонорар
възлиза на сумата от 1 000 лева, от която следва да се присъди сумата от 12.00
лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Прокуратурата на
Република България гр. София, да заплати на Б.А.Н., ЕГН: ********** *** сумите,
както следва:
- На основание чл. 2, ал. 1,
т. 3, предл. 2 ЗОДОВ сумата от 6 000 лева, ведно със законната лихва върху нея,
считано от 03.11.2017 г. до окончателното погасяване, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато
обвинение за престъпление по чл. 212, ал. 1 НК, което е било прекратено с
определение на районен съд гр. Враца № 591/03.11.17 г. постановено по н. ч. х.
д. № 113/17 г. по описа на същия съд за прекратяване на наказателното
производство по ДП № 127/98 г. по описа ОСлС гр. Враца по отношение на
обвиняемия Б.А.Н., което определение не подлежи на обжалване, като ОТХВЪРЛЯ
иска за присъждане на сумата за разликата над 6 000 лева до пълния предявен
размер от 500 000 лева като неоснователен и недоказан;
- На основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 12.12 лв., представляваща направени в производството разноски за
заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, изчислени по
съразмерност.
Решението подлежи на обжалване
пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен съдия ........