№ 235
гр. Бургас , 21.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Йорданка Г. Майска
Членове:РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
Александър Д. Муртев
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно гражданско
дело № 20212100500920 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 273821/05.05.2021г. на БРС от А. А. С. с
ЕГН-********** от гр.Бургас, ул.В. № *, като баща и законен представител на малолетния
А. АН. С. с ЕГН-**********, заявена чрез пълномощника адв.Борислав Янев от АК-Бургас,
с адрес в гр.Бургас, ул.Генерал Гурко № 18, ет.2 против Решение № 260610/19.04.2021г. по
гр.д. № 6332/2020г. на РС-Бургас.
С обжалваното решение са отхвърлени изцяло предявените от въззивника искове
по чл. 45, ал. 1 във вр. с чл. 49, чл. 84, ал. 3 и чл. 86, ЗЗД за осъждане на Основно училище
„П.Р.Славейков“, БУЛСТАТ-*********, с адрес гр.Бургас, ул.Цар Симеон I“,
представлявано от Директора Силвия Георгиева, да му заплати сума в размер от 5000 лева,
представляваща обезщетение за причинени на малолетния ищец неимуществени вреди
(болки, физически страдания, психически и емоционален дискомфорт), последица от
настъпило на непозволено увреждане от 07.11.2019г. – падане на детето, оставено без
надзор от служител на ответника в двора на училището, вследствие от което са били
засегнати долната челюст и предните три долни млечни зъба на ищеца, ведно със законната
лихва върху главницата, начиная от датата на деликта – 07.11.2019 год., до окончателното й
изплащане, като в тежест на ищеца са възложени и сторените от насрещната страна
разноски.
Решението се обжалва като неправилно и необосновано. Твърди се, че съдът
неправилно и немотивирано е кредитирал едни свидетелски показания - на служители на
училището, които могат да се считат заинтересовани от изхода на делото и съответно не е
кредитирал като достоверни показанията на водения от въззивника – ищец свидетел. Счита,
че неправилно не е дадена вяра на показанията на разпитаната като свидетел майка на
пострадалото дете, която има обективни възприятия за състоянието на детето, поради което
1
е достигнал до несъответстващия с обективността извод, че травматичното увреждане не е
повлияло в ясно изразена негативна посока на живота на детето. За да се мотивира
изразеното несъгласие с изводите на съда в жалбата е направен обстоен анализ на събраните
доказателства по делото. Моли, за отмяна на обжалваното решение и постановяване на нова,
с което претенцията да бъде изцяло уважена. Не са отправени доказателствени искания и не
се сочат нови доказателства. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
В законния срок е постъпил писмен отговор от ОУ„П.Р. Славейков“ –Бургас,
заявена чрез пълномощника и съдебен адресат адв.М. Иванова от АК-Бургас, с който се
изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че ангажираните по делото
доказателства обуславят единствения възможен и правилен извод, който е и направен от
съда, а именно, че претенциите не са доказани при условията на главно и пълно доказване
от насрещната страна. Намира, че съдът правилно е ценил показанията на различните
свидетели, като с отговора също е направен анализ на събраните по делото доказателства,
включително и гласни такива и е обоснован извод за невярност на част от свидетелските
показания. Моли, обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Не сочи доказателства. Няма доказателствени искания. Не Претендира
разноски.
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в
законовия срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежно упълномощен представител легитимирано
лице, което има правен интерес от обжалване, и съдържа необходимите реквизити по чл.
260, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 7 ГПК и чл. 261, т. 1 и 4 ГПК, поради което е процесуално
допустима.
Бургаският окръжен съд, при служебна проверка на валидността и допустимостта на
обжалваното решение, извършена на основание чл. 269 ГПК не установи съществуването на
пороци, водещи до нищожност или недопустимост.
Обжалваното решение е валидно, процесуално допустимо и правилно, поради което
следва да бъде потвърдено, като въззивният съд изцяло препраща към мотивите на
първоинстанционния съд, като по този начин ги прави свои мотиви, без да е нужно да ги
преповтаря - съгласно процесуалната възможност за това, изрично установена с
разпоредбата на чл.272 ГПК във вр. с чл.235 от ГПК.
В допълнение към тях и в отговор на доводите на жалбоподателя, наведени във
въззивната жалба, въззивният съд намира за необходимо да изложи следното: Бургаски
районен съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.49 ЗЗД, вр.чл. 52 ЗЗД за осъждане на
ответното училище да заплати на ищеца сумата от 5000лв. представляващи обезщетение за
причинени на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание, настъпили
поради неупражнен надзор на учителите на 07.11.2019г. около 12,40ч. в училищния двор,
когато детето при падане е получило охлузване на брадичката и разклащане на три предни
долни млечни зъба, които са били извадени по-късно от зъболекар, като се претендира
законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането до окончателното
изплащане на сумата, ведно със съдебните разноски.
В законния срок ответникът оспорил претенцията, като е посочил, че действително
на 07.11.2019г. около 12,40ч. е установено от учителите, че първокласникът А. е получил
наранявания, но посочва, че детето се е отклонило от групата отишло е при спортните
лостове, катеренето по които съгласно правилника за вътрешния ред е забранено и именно
там, доколкото е установено е паднало. Посочва, че както родителите, така и децата са
запознати с правилника за вътрешния ред в училището, в който именно е вписана и тази
забрана. На место е оказана помощ на детето, раната е промита, кръвотечението от зъбите е
спряно от учителите, родителите са незабавно уведомени. Допълва, че детето е отсъствало от
училище само един ден/следващия деня на настъпване на инцидента/, след което е
2
продължило да посещава учебни занятия и няма регистрирано отсъствие, като е било
записано за храна в стола на училището.
Безспорно е установено по делото, малолетният ищец А. към 07.11.2019г. е бил
ученик в първи клас ответното училище, с класен ръководител Д.Т.. На посочената дата
около 12,40ч. ученикът нарушил правилата за безопасност в училището, като отишъл до
забранените за използване стоманени гимнастически уреди в училищния двор, към които
класният ръководител не е имала видимост. На това место е имало и други деца, като по
време на играта ищецът А. паднал и си ударил брадичката (долната челюст). От
представеното медицинско направление от 07.11.2019 год. на стоматолога д-р М.Томчева,
предните три долни млечни зъба на А. са били силно изместени, подвижни, болезнени и
кървящи, по преценка на стоматолога са били извадени.
По делото е изготвена съдебно медицинска експертиза, вещото лице по която
посочва, че именно в рамките на възрастта на пострадалото дете около *-* годишна възраст
млечните зъби на децата се подменят с постоянни, като първо се подменят предните зъби.
Вещото лице посочва също така, че трите постоянни зъба на мястото на извадените млечни
вече са пробили, като не се очакват неблагоприятни последици за здравето на
детето.
С обжалваното решение съдът е отхвърлил иска като неоснователен, тъй като не се
установяват всички кумулативни предпоставки за уважаването й, съответно за ангажиране
на гаранционно-обезпечителната претенция към ответника, тъй като ищецът не доказва при
условията на главно и пълно доказване неимуществена вреда, налагаща определяне на
парично обезщетение. По-конкретно е посочено от БРС, че несъмнено охлузването на
брадичката и болката при стоматологичната интервенция са свързани със страдания, не се
установява от доказателствата по делото те да са с твърдяния висок интензитет, а напротив
установява се, че последните представляват кратковременни неудобства, свързани с
естествена последица при падане на млечни зъби.
Правилно не са кредитирани изявленията на майката на детето, разпитана погрешно
като свидетел по делото. Нейните изявления могат да бъдат кредитирани евентуално по реда
на чл.176 ГПК, тъй като тя е законен представител на малолетното дете, толкова колкото и
бащата, посочен като такъв самостоятелно в исковата молба. В този смисъл като майка и
законен представител същата е пряко заинтересована от изхода на настоящото
производство. Нещо повече с оглед представените по делото доказателства-писмени и
гласни, нейните изявления явно противоречат на останалите събрани доказателства в
тяхната съвкупност и по-точно на твърденията й че детето не е посещавало училище в
продължение на една седмица и е приемало само течна храна в продължение на две
седмици. Макар подобни търдения да не са налични в обстоятелствената част на исковата
молба, а да се излагат за първи път от майката в с.з., те се явяват изолирани, неподкрепени
от нито едно друго доказателства, не съответстват на останалите доказателства по делото
поради което правилно е прието в обжалваното решение че не следва да бъдат кредитирани.
От събраните доказателства по делото се установява, действително, че детето е отсъствало
от учебни занятия само на следващия инцидента ден/инцидента е настъпил в четвъртък, а
детето е отсъствало от училище в петък/, след което няма регистрирано отсъствие от
училище, считано от следващия понеделник редовно е посещавало часове, като е било
записано и за храна в училищния стол.
В конкретния случай ищецът не е провел пълно и главно доказване на деянието и
наличието на причинна връзка с увреждането, които да обосноват извод за деликтна
отговорност на ответника. Ищецът е бил длъжен да установи при условията на главно и
пълно доказване механизма на настъпване на увредата, който е останал неизяснен напълно
по делото, така и настъпването на твърдените неимуществени вреди, което не е сторено.
3
Фактите по делото пораждат съответния извод, че причинените вреди са резултат
от случайно събитие, което въпреки осъщественото наблюдение не е могло да се предвиди и
предотврати.
Опровергани са и твърденията малолетните деца са оставени без надзор на учител,
респ. бездействие на учител, напротив на двора освен учителя на класа е имало и други
учители, които незабавно са участвали в оказването на помощ от най-различно естество, от
почистване на раната, тампониране на предните зъбки с оглед спиране на кръвотечението от
тях, до незабавно уведомяване на родителите.
В обобщение, не са доказани елементи на фактическия състав на непозволеното
увреждане в хипотезата на чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 45 от ЗЗД, при които може да се
ангажира отговорността на пасивно легитимираните страни в процеса. В обжалваното
решение правилно е прието, че не са налични доказателства, че охлузването на брадичката и
разклащането на трите долни млечни зъба на детето, в резултат от падане по време на игра в
междучасието на двора на училището, да са повлияли в негативна посока на живота на
детето
Ето защо и като взе предвид, че направените от страна на настоящата инстанция
фактически и правни изводи напълно съвпадат с тези, които е направил районния съд в
атакуваното първоинстанционно решение, Бургаският окръжен съд намира, че то следва да
бъде потвърдено.
При този изход на делото въззиваемата страна има право на разноски, но произнасяне
в тази насока не следва, тъй като искане за присъждане на такива не е направено.
На основание чл. 280 ГПК, предвид цената на иска, настоящето решение не подлежи
на касационно обжалване.
Така мотивиран, Бургаски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 270610/19.04.2021г., постановено по гр.д. №
6332/2020г. по описа на РС-Бургас.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4