№ 20743
гр. София, 16.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА
при участието на секретаря РАДКА Т. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20231110113692 по описа за 2023 година
Предявена е искова молба от адв. В. В. О. от Софийска адвокатска
колегия, със съдебен адрес: гр. София, ул. „И...” No ..... тел.: ...........,
пълномощник на Я. П. И., ЕГН: **********, адрес: с.Лозен, ул. „С...........” NQ
26 срещу ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Джеймс Ваучер NQ 87, представлявано заедно от
Изпълнителните директори Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров
Крумов, с която е предявен иск да се осъди ответника ЗД ‘Бул Инс“ АД в
качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”
относно лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Туран“ с рег.№ ....., да
заплати на ищеца Я. П. И. с ЕГН ********** сумата от 5 000 (пет хиляди)
лева, която сума ищецът счита за справедливо обезщетение, което съответства
доколкото е възможно на причинените на ищеца Я. П. И. неимуществени
вреди - претърпените от него болки и страдания от процесното ПТП, ведно
със законната лихва върху тази сума от 22.11.2022г. - датата на която е
уведомен ответника ЗД “Бул Инс“ АД за изплащане на обезщетение на ищеца,
до окончателното й изплащане, както и разноските за адвокат и дължимите
държавни такси.
Ищецът поддържа, че на 27.09.2022г., около 16:00 часа, по ул. „Лозен“,
която свързва село Лозен и в гр. София,, с посока на движение от с. Лозен към
Околовръстен път на гр. София , В. С. Ш. управлявал лек автомобил, марка
„Фолксваген“, модел „Туран“, с рег. № ............., като пътното платно на ул.
Лозен е предназначено за двупосочно движение с по една пътна лента във
всяка посока, отделени една от друга с единична прекъсната линия -
маркировка „МЗ“. По същото време в обратна посока на движението ищеца Я.
И. , с ЕГН: **********, управлявал лек автомобил марка „Ауди“, м. А-6, с рег.
1
№ ............ Водачът на лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Туран“, с
рег. № .............предприел маневра ,изпреварване“ на движещ се пред него
неустановен автомобил, като същият навлязъл в лентата за насрещно
движение, където настъпил челен удар между автомобила управляван от
ищеца и този от В. Ш..След ударът на място пристигнал екип на ЦСМП, който
оказал първа помощ на ищеца, като ищеца въпреки състоянието в което се
намирал отказал хоспитализация, тъй като нямал видими наранявания и се
надявал болката която чувствал в главата, таза и коленете да отшуми. Твърди
се, че водачът В. Ш. нарушил правата за движение по пътищата и станал
причина за настъпилото ПТП , при което по непредпазливост причинил на
ищеца , следните телесни увреждания : -Контузия на двете колена; Контузия
на лумбалния отдел на гръбначния стълб; Контузия на таза и черепномозъчна
травма с развил се в последствие церебрастенен синдром;
Твърди се от ищеца, тъй като изпитваните от него болки не отшумявали
на следващия ден потърсил медицинска помощ в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов”
ЕАД. В болничното заведение му били извършени множество прегледи и
образни изследвания- рентгенография на двете колена, рентгенография на
лумбални прешлени, рентгенография на таз, рентгенография на гръден кош и
бял дроб, ултразвуково изследване на коремните органи след което същият е
насочен за амбулаторно лечение, като му били дадени предписания.Посочва
се, че въпреки проведеното домашно лечение и стриктно спазване на
предписанията даден от лекарите в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов” ЕАД, силното
главоболие не отшумявало и това наложило на 02.11.2022г. да бъде извършена
компютърна томография на главата на ищеца, прегледан е от специалист по
нервни болести, и е предписано ново медикаментозно лечение. Видно от
медицинското направление издадено във връзка с проведения преглед,
лекуващият невролог е приел, че се касае за състояние след черепно- мозъчна
травма - Деребрастенен синдром. Твърди се, че след ПТП-то, ищецът бил в
тежко физическо и здравословно състояние, като причинените му наранявания
водели до силни и продължителни болки, изразяващи се в главоболие,
световъртеж, гадене, шум в ушите отпадналост и слабост, болки в областта на
двете колена, болки в областта на лумбалния отдел на гръб начния стълб и
таза, симптоми които не са се наблюдавали преди това при него. Отделно от
това били свързани с претърпяното продължително лечение и претърпените
болки вследствие причинените травматични увреждания в различни области.
При ищеца се наблюдават болезнени движения в увредените места, което води
от своя страна до бърза уморяемост и непълноценност.Твърди се, че процесът
на възстановяване е съпроводен от непрестанни болки в травмираните области
и нараняванията на ищеца довели до продължителни физически страдания и
други отрицателни изживявания - слабост, сънуване на кошмари свързани с
пътния инцидент, лесна раздразнителност, безпокойство и притеснение.
Претърпените от ищеца болки и страдания по време на ПТП и
ежедневните затруднения в бита, които понася от 27.09.2022г., и негативното
отражение, което тези травми дават в продължителния процес на оздравяване
2
водят до срив на самочувствието му и тежък психически шок. Ищецът
изключително трудно преодолявал стреса, предизвикан от ПТП, като се
страхувал да излиза навън, сънят му се разстроил след инцидента, станал
много чувствителен, изпаднал е в състояние на тревожност и потиснатост -
симптоми, които не са се наблюдавали преди това при него. Оздравителният
процес при него бил дълъг и възстановяването настъпвало много бавно.
Посочва се, че във връзка с процесното пътно-транспортно
произшествие срещу виновния водач Вененелин С. Ш. е образувано
административно наказателно производство, като на същия е съставен АУАН
№ 613949/27.09.2022г. за допуснато нарушение на разпоредбите на чл. 20, ал.
2 от ЗДвП, производството е приключило като е издадено НП № 22-4332-
021036/17.10.2022г., с което на Ш. е наложено административно наказание.
Видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица NQ 1531477 от
27.09.2022г. и направена справка в информационната система на Гаранционен
фонд, управляваният от В. С. Ш. лек автомобил марка “Фолксваген“, модел
“Туран“, с per. No ............. имал валиден договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ към датата на ПТП, сключен със ЗД “Бул Инс“ АД,
с полица NQ BG/02/122000722876 от 11.03.2022г., валидна до
11.03.2023г..Ищецът твърди , че с молба с вх. № NQ ОК-831533/22.11.2022 г.,
сезирал ответника за изплащане на обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди, като със същата представили и банкова сметка, по
която да бъде изплатено обезщетението, но към настоящия момент не е
изплатено такова.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор на
исковата молба, в който заявява, че не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите за процесния автомобил Фолксваген, с per. No: ..............
Оспорва се описаното ПТП да е настъпило по посочения от ищците
механизъм, да е причинено виновно от водача на лек автомобил Фолксваген, с
per. No: .... - В. С. Ш., като се оспорва представеният от ищеца Протокол за
ПТП № 1531477, досежно съдържанието му в частта „Обстоятелства и
причини за ПТП", като се възразява, че не е съставен Протокол за ПТП с
пострадали лица, което според ответника е една индиция, че няма увредени
лица и в тази връзка се иска събиране на гласни доказателства да се допусне,
като свидетел в режим на призоваване мл. автоконтрольор С. К. при СДВР -
гр. София.
Оспорва се, че настъпилите увреждания на Я. П. И. не са резултат
единствено на виновното поведение на водача на лек автомобил Фолксваген, с
per. No: .............. Твърдя, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия,
който е пътувал в л.а. без поставен предпазен колан, в противоречие с
императивните изисквания на ЗДвП, като степента на вина на пострадалия е в
значителен размер.Оспорва се иска и по размер, с аргумент, че претенциите на
ищеца са прекомерно завишени по размер и не отговарят на критерия за
справедливост по чл.52 от ЗЗД.Оспорват се твърдените от ищеца увреждания
3
да се намират в причинна връзка и да са следствие от процесното ПТП, като
няма данни и доказателства по делото ищецът да е претърпял твърдените от
него увреждания. Оспорва се твърдените, евентуални получени в следствие на
ПТП увреждания, да са довели до продължителни болки и страдания. Твърдя,
че заявените от същия увреждания и болки и страдания в следствие на тях се
дължат единствено на предходни заболявания и на хронично-дегенеративните
изменения, от които страда ищецът.Оспорва се оздравителния процес да е бил
продължителен, тъй като видно от представените от ищеца документи данни
такъв да е протичал като цяло липсват. В случай, че се установи някаква по-
голяма продължителност на оздравителния процес - твърди същото да е
следствие на поведението и неспазване на лекарските предписания от страна
на ищеца, като се оспорват и твърденията за изживян стрес и душевни
страдания на ищеца и в случай, че такива се установят, счита, че са резултат от
лабилната психика и предходна обремененост на ищеца. Претендира и
разноски.
Ответникът не спори, че към датата на ПТП е налице валидно
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ по отношение на лек автомобил марка марка „Фолксваген“,
модел „Туран“, с рег. № .... има валиден договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ към датата на ПТП, сключен със ЗД „Бул Инс“ АД,
с полица № BG/02/122000722876 от 11.03.2022 г., валидна до 11.03.2023 г.
Софийски районен съд като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, по реда на чл. 12 и чл. 235
от ГПК намира за установено от фактическа страна следното:
От представеното по делото Удостоверение на МВР, „СДВР“, Отдел
„Пътна полиция“, издадено на Я. П. И., чрез адвокат В. В. О. на основание
подадена молба с вх. № 433200-108547/27.10.2022 г. относно настъпило ПТП
на дата 27.09.2022 г., констатирано с Протокол за ПТП № 1531477/27.09.2022
г., се установява, че срещу лицето – В. С. Ш., водач на л.а. „Фолксваген
Туран“, с рег. № .... е съставен АУАН с бл. № 613949/27.09.2022 г. за нарушени
разпоредби по чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП и издадено НП № 22-4332-
021036/17.10.2022 г., с което му е наложено административно наказание глоба
в размер на 200,00 лева по чл. 179, ал. 2 от ЗДвП.
Видно от представеното Наказателно постановление № 22-4332-021036
се установява, че е състав АУАН № GA613949 от 27.09.2022 г. против В. С. Ш.,
които при изпреварване, навлиза в пътна лента, предназначена за насрещно
движение и реализира ПТП, с което виновно е нарушил разпоредбата на чл.
42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП и му е наложено наказание по чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179,
ал. 1, т. 5, предл. 5 от ЗДвП – глоба в размер на 200,00 лева и на основание
Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР му се отнемат общо 10 точки.
От представеното по делото изследване – „Компютърна томография на
глава“ от МДЛ „Спектър“ ООД се установява, че при пациента – Я. И. е
налице нормална нативна КТ находка на главен мозък. няма данни за
4
паталогични промени на костите от мозъчния череп, не се измерват
кръвноеквивалентни плътности интракраниално, с нормално широки
субарахноидни пространства и вентрикулната система е с нормални форма,
размери и местоположение. Установява се, че няма данни за огнищни промени
в.
Видно от представената като доказателство по делото застрахователна
претенция с вх. № 831533-271/22.11.2022 г. ищецът е предявил пред ответника
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от
него неимуществени и имуществени вреди по доброволен ред.
По делото е приложено писмо с изх. № 7835/06.12 относно претенцията
за изплащане на застрахователно обезщетение по повод претърпени от Я. П.
И. вреди, вследствие настъпило на дата 27.09.2022 г. ПТП, от което се
установява, че ответното дружество ЗД „Бул Инс“ АД посочва, че към
настоящия момент няма основание да удовлетвори претенцията, по която е
заведена щета № **********, тъй като не са ангажирани доказателства, че са
причинени увреждания следствие на ПТП, както и че твърдените увреждания
се намират в причинна връзка и са следствие от процесното ПТП, както и че
ответното дружество – ЗД „Бул Инс“ АД не е в риск „Гражданска
отговорност“ и няма основание да изплати претендираното застрахователно
обезщетение.
Представена е Справка от базата данни на Информационен център към
Гаранционен фонд, от която се установява, че към процесната дата –
27.09.2022 г., автомобилът, с рег. № ...., модел „Volkswagen Touran” е с валидна
полица № BG/02/122000722876.
От показанията на разпитания свидетел В. Ш., се установява, че се е
движел в посока от с. Лозен към околовръстен път с лек автомобил
„Фолксваген Туран“, като при маневра на изпреварване навлязъл в
насрещното платно и видял, че пред него има кола, а впоследствие видял, че
има още един автомобил с много слаби задни светлини и нямал време да се
прибере, затова избягал плътно в ляво на банкета и се закачил с автомобилът,
който се е движел срещу него. Споделя, че е валяло силен дъжд и за да избегне
челен удар, избягал в ляво и се ударил с дясната му част с дясната част на
другия автомобил. Твърди, че се е движел с около 80 км./ч., а автомобилът
срещу него се е движел с около 60 км./ч. при разрешена скорост от 90 км/ч.
Разказва, че са повикали органите на КАТ и му съставили акт, направили
снимки, съставили протокол за ПТП, пристигнала „Бърза помощ“. Споделя, че
е попитал момчето от другия автомобил дали му има нещо, а същия му
отговорил, че е добре. Твърди, че водачът на другия автомобил се казва Я., но
не го познава лично, а познава неговия баща – Петър, който е собственик на
автомобила. Споделя, че неговият автомобил след произшествието не го е
възстановявал, тъй като от автокъщата, откъдето я закупил му казали, че му
трябват около 2000 – 3000 лева, а щетите на автомобила му били преден
калник, броня, горен и долен носач, апаратите на колелото, а на другия
5
автомобил по същия начин, тъй като се ударът бил в десните калници на двата
автомобила. Свидетелят споделя, че за него ударът бил страничен, завъртял се
настрани, а гумата поела целия удар. Твърди, че е избягал в ляво за да избегне
челен удар. Сочи, че автомобилите след удара били на 2 метра един от друг.
Твърди, че спрямо него не е упражнявано насилие от водача на другия
автомобил или полицията. Споделя, че е подписал протокол за ПТП, което
описание отговаря на истината. Заявява, че е било счупено предното
панорамно стъкло, а предния капак не е компроментиран. Твърди, че схемата в
протокола не е отразена точно, ударът бил в страни и не е отразено точно в
схемата.
От разпита на свидетеля К., се установява, че на дата 27.09.2022 г. на ул.
„Лозен“ било настъпило ПТП между два автомобила, като единият автомобил
е извършвал маневра „изпреварване“. Споделя, че на място извършили оглед,
а едната кола била в канавката в ляво и не си спомня каква марка, а другият
автомобил марка „Ауди“ бил в дясно. Твърди, че не си спомня какви са били
щетите по автомобилите и предполага, че е идвал екип на „Бърза помощ“.
Заявява, че когато няма пострадали се попълва протокол за ПТП, а когато има
пострадали се попълват два протокола – протокол за ПТП и протокол за
наранявания, като се описва медицинската диагноза, която е дадена от
болницата. Споделя, че щом е имало линейка, значи е имало хора с
оплаквания, но и двамата водачи са били на място за да се разпишат и
линейката си е тръгнала. Твърди, че в дясно на канавката бил автомобил
„Ауди“, но не си спомня кой е бил виновният водач. Свидетелят предполага, че
ударът е бил челен или между челен и страничен. Твърди, че доколкото си
спомня на един от водачите му е бил издаден лист за преглед и явно е ходил в
болница. Споделя, че се попълва констативен протокол с пострадали лица,
който се завежда с отделен номер от дежурната на КАТ и от нея получават
точната диагноза на пострадалия. Свидетелят разказва, че в процесния случай
линейката е била на място, оказана е помощ с превързвания на наранения и
след това водачът остава на място и линейката си тръгва. Твърди, че е издаден
само протокол за ПТП. Споделя, че в процесния случай, след като не е
издаден констативен протокол, няма точна диагноза, а на този констативен
протокол се описва точната диагноза от болницата.
От показанията на свидетеля И. (баща на ищеца), които показания съдът
цени при условията на чл. 176 от ГПК с оглед на близката родствена връзка с
ищеца, се установява, че на дата 27.09.2022 г. неговият син (ищеца) е
претърпял ПТП. Споделя, че преди катастрофата карал пред колата на неговия
син, движели се от Околовръстния път в края на работния ден около 16:00 –
16:30 часа. Твърди, че изведнъж неговата кола е изчезнала, а преди това
срещнал 4 – 5 коли в колона срещу него, като след разминаването с колите,
видял, че са изчезнали фаровете на колата на неговия син (ищеца), след което
последния му позвънял и му казал да се върне, тъй като са го ударили и до 2 –
3 минути свидетелят се върнал обратно. Попитал как е ищеца, а същия му
отговорил, че е добре. Твърди, че е бил целия мокър, треперил е и казал:
6
„Нищо ми няма, нищо ми няма“, но имал неадекватни движения. Споделя, че
ищецът е стоял в колата на свидетеля, докато чакат да дойде полицията.
Установява се, че свидетелят е видял, че предното стъкло на автомобила е
счупено, а ищецът му казал, че го е счупил с главата. Споделя, че автомобилът
на неговия син бил ударен от дясно и бил на една страна в неговото платно, а
автомобилът на Венци (свидетеля Ш.) бил в канавката. Свидетелят твърди, че
от дясната страна колата на ищеца била на платното на една страна и била
цялата смазана от дясно до края на първата врата. Споделя, че въздушната
възглавница била отворена от дясно, а от ляво не е имало отворена въздушна
възглавница. Ищецът му споделил, че е бил с колан. Заявява, че са
пристигнали две патрулки и линейка. Разказва, че участниците в ПТП – то
били прегледани и предложи да ги закарат в болница, но ищецът отказал.
Твърди, че след като се прибрали в къщи с ищеца, последния споделил, че му е
лошо, влезнал в банята, започнал да повръща, имал силно главоболие, а
свидетелят му предложил да го закара в болница, но отново отказал, след
което легнал и заспал. Заявява, че на следващата сутрин ищецът заедно с
неговата майка отишли до „Пирогов“, където му направили изследвания.
Твърди, че неговия син е взел един месец неплатен отпуск, стоял е вкъщи, но
имал постоянно главоболие, не се е чувствал добре и започнал да взима
антидепресанти. Споделя, че ищецът е ходил на невролог заедно с неговата
майка, изписали му лекарства, направили му скенер, но не знае какво са му
казали. Сочи, че и към момента има оплаквания, че главата го боли и му се вие
свят. Заявява, че преди катастрофата не е имал оплаквания, а в момента
постоянно се оплаква от главоболие. Твърди, че синът му не е същия като
преди, тъй като в момента е неадекватен. Споделя, че синът му шофира и в
момента, но реакциите са му по различни. Заявява, че пред ден – два се
оплаква от главоболие и световъртеж. Твърди, че ищецът е работил като
шофьор в с. Герман, карал е малко километри и без да е много натоварен, се е
оплаквал от главоболие.
Съдът дава вяра на разпитаните по делото свидетели, тъй като
възприятията им са непротиворечиви, почиват на преки лични впечатления и
не се опровергават от останалия доказателствен материал, с изключение на
частта в която свидетеля И. (баща на ищеца) заявява, че ищецът след
инцидента е неадекватен, тъй като това се опровергава от приетата
медицинска част на комплексната автотехническа и медицинска експертиза, в
която вещото лице приема, че ищецът Я. И. се намира в добро състояние,
същия е адекватен, критичен и ориентиран.
За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди и
причинно – следствената им връзка с пътнотранспортното произшествие,
както и относно механизма на настъпване на ПТП е изготвена комплексна
автотехническа и медицинска експертиза, изготвена от компетентни вещи
лица, неоспорена от страните и чието заключение съдът кредитира като
обективно и компетентно дадено. От заключението се установява, че на дата
27.09.2022 г. около 16:15 часа, л.а. „Фолксваген Туран“, с рег. № ...., се движи
7
по ул. „Лозен“, с посока от с. Лозен към ул. „Околовръстен път“, и на около
800 метра преди ул. „Околовръстен път, водачът предприема маневра за
изпреварване, при която маневра реализира ПТП с движещия се срещу него
л.а. „Ауди А6“, с рег. № .... Вещото лице по автотехническата част на
експертизата обосновава извод, че мястото на удара се е осъществил по
дължина на пътното платно – на ул. „Лозен“, в посока от ул. „Околовръстен
път“ към с. Лозен, на около 800 метра след ул. „Околовръстен път“ и по
широчина на пътното платно – в лентата за движение на лек автомобил „Ауди
А6“, с рег. № .... Установява се, че платното за движение на ул. „Лозен“, в
района на процесното ПТП, се състои от две ленти за движение, по една за
всяка посока, разделени помежду си от единична прекъсната линия, а в района
на събитието не се наблюдават поставени пътни знаци.
Вещото лице посочва, че по делото няма никакви данни, на база на
които да се определи скоростта на движение на превозните средства, в
момента и преди настъпването на удара.
Сочи, че процесният лек автомобил „Ауди А6“ е оборудван фабрично с
два триточкови колани на предните седалки и два триточкови колани на
задните седалки.
Вещото лице по медицинската част обосновава извод, че вследствие на
процесното ПТП ищецът е получил контузия в дясната половина на главата,
придружено с главоболие, контузия на гръдния кош, както и на двете колена.
Заявява, че при извършените 20 часа по – късно медицински прегледи от
хирург, травматолог и неврохирург в УМБАЛСМ „Пирогов“ и извършени
лабораторни, образни и ехографски изследвания не са установени данни за
черепно – мозъчна травма /ЧМТ/, за травматични увреждания на вътрегръдни
и коремни органи, за фрактури на опорно – двигателния апарат /ОДА/.
Установява се, че гореописаните травми са лекостепенни, предизвикали са
болки и страдания и се отнасят към критериите на медико – биологичния
признак – болка и страдание по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК. Посочва, че
издаденото медицинско направление от д-р. Николай Марков, невролог от
дата 10.11.2022 г. е без записан амбулаторен или изходящ номер, без записани
анамнестични данни и клинични данни от извършения преглед и без
достатъчна медицинска обусловеност е поставена диагноза: Състояние след
ЧМТ, церебрастенен синдром, вестибулно вегатативен синдром, като
експертизата не приема категорично доказана връзка на тези болестни
състояния с преживяното ПТП.
Вещото лице заявява, че получените травматични увреждания е напълно
възможно да бъдат получени при ПТП, като водач на лек автомобил.
Сочи, че в медицинската документация от първоначалните прегледи на
екипа на ЦСМП и медицинските специалисти от „Пирогов“ не е отразено
назначено медикаментозно лечение или спазване на охранителен режим, но
това не изключва да е даден съвет за обезболяващо медикаментозно лечение и
съответен режим. Твърди, че след извършен неврологичен преглед на дата
8
10.11.2022 г. и поставена диагноза: Състояние след ЧМТ (ПТП),
Церебрастенен синдром, Вестибуло – вегетативен синдром, е назначено
медикаментнозно лечение с Афламил 2х1 т. дн., Милгама Х 2х1 т. дн,
Бетасерк 16 мг. 2х1 т. дн.
Вещото лице посочва, че перодът на възстановяване на първоначално
получените мекотъканни травми в областта на главата, гърдите и двете колена
е до 10 – 15 дни, като болките и страданията са били по – интензивни в
първите 7 – 10 дни. Установява се, че по анамнестични данни главоболието е
продължило около половин година, въпреки медикаментозното лечение, а
болките във врата и раменете продължават и към настоящия момент.
Сочи се още, че към момента ищецът се намира в добро общо състояние,
ясно съзнание, като същия е адекватен, критичен и ориентиран със запазена
двигателна, сетивна и рефлексна дейност. Твърди, че Координационни
нарушения не се установяват, а ВКФ е в норма.
От експертизата се установява, че не е представена медицинска
документация, указваща за невъзстановени увреди към момента, а
съобщените при личния преглед оплаквания от продължаващи болки във
врата и раменете бе са потвърдени от извършени медицински прегледи и
изследвания.
Твърди се, че перспективата за в бъдеще е благоприятна, но следва да се
извършват допълнителни изследвания във връзка с оплакванията от болки във
врата и раменете. Вещото лице изтъква, че ищецът продължава да търпи
болки и страдания с умерен интензитет.
Установява се още, че получените от ищеца травми са мекотъканни и
лекостепенни, локализирани в областта на главата, гърдите и двете колена,
като при конкретния механизъм на ПТП, травмите могат да възникнат както с
поставен, така и без поставен предпазен колан, а в представената по делото
документация не са описани категорични последици от въздействие на
поставен предпазен колан – т.н. „коланни травми.“
Вещото лице по изготвената медицинска част на комплексната
Автотехническа и Медицинска експертиза, констатира, че не са налице данни
за наличие на съпътстващи заболявания при пострадалия, които да повлияят
на лечението му и на възстановителния процес.
Констатира се още, че нормалния период на възстановяване на
първоначално диагностицираните мекотъканни травми в областта на главата,
гърдите и двете колена е до 10 – 15 дни. Твърди, че без достатъчна
медицинска обусловеност е поставената 40 дни след травмата диагноза:
Състояние след ЧМТ, Церебрастенен синдром и Вестибуло вегетативен
синдром, като експертизата не приема доказана категорично връзка на тези
болестни състояния с преживяното ПТП, а по анамнестични данни
главоболието е продължило около половин година, като въпреки
медикаментозното лечение, болките във врата и раменете продължават до
момента.
9
Вещото лице посочва още, че ако ищецът е бил с предпазен колан е
възможно да претърпи същите имуществени увреждания.
В открито съдебно заседание вещото лице по техническата част на
експертизата заявява, че зоната на съприкосновение е точно така, както е
изобразена на стр. 8 от експертизата, като единствената разлика е че съгласно
свидетелските показания, ударът е настъпил по – наляво, спрямо
ориентацията на и лек автомобил „Фолксваген Туран“, по – надясно спрямо
автомобил „Ауди“ по – към канавката или по – крайната част на пътното
платно. Твърди, че ударът е челен – кос, като са се ударили двете десни части
на МПС-тата. Сочи, че ударът е бил предоствратим, само ако водачът на
автомобил „Фолксваген Туран“ не е навлизал в лентата на насрещното
движение или е предприемал маневра така, че да предотврати удара с другото
МПС, т.е. не е могъл да избегне предприетата от него маневра в ляво, и не е
могъл да избегне удар с насрещно движещия се автомобил – „Ауди“, тъй като
няма място. Изтъква, че при скорост от 70-80 км/ч. е била необходима около
секунда за да може автомобилът да напусне пътното платно. Посочва, че
коланите захващат тялото към седалката в областта на коремната и гръдната
кост на пасажерите, а в настоящия случай е налице челен – кос удар, което
означава, че има изместване в настрани на тялото и коланът не предпазва от
странично изместване на тялото, само в тази хоризонтална компонента, но не
и напречно на автомобила.
В открито съдебно заседание вещото лице по техническата част на
експертизата допълва още, че при удар освен напред, тялото се вдига нагоре и
е възможно повдигане на тялото, ако седалката е по – напред към волана и да
се удари в горната част на предното стъкло, преди да сработи самия
механизъм на колана има отпускане от 4-7 сантиметра. Заявява, че при
отворени въздушни възглавници е малко вероятно главата да достигне
челното стъкло, тъй като въздушните възглавници се отварят по – бързо от
движението на тялото, но пак е възможно при самата ротация на тялото да
достигне поне тавана. Поддържа, че при този конкретен удар, тъй като
автомобилът се завърта и има ротация на самото тяло така, че тялото се
измества нагоре и надясно, като е възможно главата да се удари в дясната част
или в тавана в областта над челното стъкло, по – малко вероятно е главата да
достигне в челното стъкло, но е възможно, дори и с поставен колан и при
отворена възглавница. Сочи, че малко вероятно е да достигне челното стъкло,
но е възможно. Изтъква, че самия удар трае по – малко от секунда, в рамките
на която, тялото се придвижва напред, нагоре и на дясно и е субективно
усещането на пострадалото лице.
Вещото лице по медицинската част на изготвената експертиза в о.с.з.
заявява, че при странично изместване на тялото съществува възможност за
травма на главата в страничните части от интериора на превозното средство –
вратата, рамката на вратата, стъклото, като в настоящия случай не е чисто
10
челен удара, при който коланът би ограничил движението на главата и тялото
напред, а са налице ротаторни движения, колата е завъртяна след
първоначалния удар, така че тялото, респективно главата извършва хаотични
движения и е възможно да се удари главата в предното стъкло. Сочи, че е
много важно, как е разположена седалката на водача, Изтъква, че ударът в
главата е на водача на автомобил „Ауди“.
Вещото лице поддържа, че относно удара в главата, къде и как е ударен е
почти изцяло субективно. Твърди, че няма описани никакви обективни
увреждания, контузии, охлузвания, болка при натиск или обективни данни за
травма на главата. Заявява, че не са налице категорични данни затова, в коя
област на главата има травма, с оглед на което вещото лице достига до извода,
че тя е лекостепенна и няма видими външни увреждания. Изтъква, че относно
това дали е свързано с ПТП не може категорично да отговори, тъй като
оплакванията са от преди 2 години. Вещото лице заявява, че с оглед на
обстоятелството, че освен издаденото направление, което е описано след
проведена томография, друга документация за пострадалия няма и
твърденията на ищеца, че от около половин година го наболява главата, а
врата и раменете продължават да го болят и в момента не са потвърдени от
специализирани медицински прегледи и изследвания.
Софийски районен съд като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, по реда на чл. 12 и чл. 235
от ГПК намира за установено от правна страна следното:
По допустимостта: Предявения пряк иск с правно основание чл. 432, ал.
1 КЗ/ в сила от 01.01.2016 г./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е процесално допустим.
Съгласно нормата на чл. 498 КЗ /в сила от 01.01.2016 г./, установяваща
абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на прекия
иск на пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу
застраховател, увреденото лице, което желае да получи застрахователно
обезщетение, следва да отправи първо към застрахователя писмена
застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако застрахователят не е
платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако
увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното
обезщетение пострадалият може да предяви претенцията си пред съда.
Установи се по делото, че сочените предпоставки са налице – писмена
претенция на л. 47-53 и липса на възражения и ангажирани доказателства от
страна на ответника, които да изключват допустимостта на процеса. Не е
оспорена и материално – правната легитимация на ответника.
По същество:
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият
е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност”. Основателността на прекия иск
предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в
процеса на следните факти: 1/.настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2./
11
противоправното поведение на виновния водач, 3./ претърпените
неимуществени вреди и 4./ наличието на пряка причинна връзка между
вредите и настъпилото ПТП, 5./ ответникът да е застраховател на
гражданската отговорност на причинилия произшествието водач. Вината
съгласно установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова презумпция се
предполага.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните доказателства намира, че е
налице кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на
деликта.
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът
намира за доказано, че на посочените в исковата молба дата и място – на
27.09.2022 г., около 16:00 часа в гр. София между описаните в исковата молба
автомобили, е реализирано пътнотранспортно произшествие при описания по
– горе механизъм, установяващ се от приетата по делото от техническата част
на Комплексна Автотехническа и Медицинска експертиза, от която безспорно
се установи, че на процесната дата, л.а. „Фолксваген Туран“, с рег. № ...., се
движи по ул. „Лозен“, от посока от с. Лозен към ул. „Околовръстен път“, на
около 800 метра преди ул. „Околовръстен път“, водачът предприема маневра
за изпреварване, при която маневра реализира ПТП с движещия се срещу него
л.а. „Ауди А6“, с рег. № ..., като същото се установява и от показанията на
разпитаните по делото свидетели. От показанията на разпитания свидетел Ш.
се установи, че при изпреварването е виждал само един автомобил, но
впоследствие се оказало, че пред него има още един автомобил със слаби
светлини и за да избегне челен удар, избягал в ляво и се ударил с неговата
дясна част с дясната на другия автомобил. Отделно от това от заявеното в
открито съдебно заседание от вещото лице по техническата част на приетата
експертиза се установи, че според вещото лице ударът е бил предотвратим,
само ако водачът на л.а. „Фолксваген Туран“ не е навлизал в лентата на
насрещното движение. От издаденото Наказателно постановление № 22-4332-
021036 безспорно се установи, че на делинквента е наложена глоба в размер на
200,00 лева за извършено виновно нарушение на разпоредбата на чл. 42, ал. 2,
т. 2 от ЗДвП, която гласи, че водач, който изпреварва и навлиза в пътна лента,
предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или пречки за
превозните средства, движещи се по нея.
От приетата по делото медицинска документация и заключението на
вещото лице по медицинската част на приетата Комплексна Автотехническа и
Медицинска експертиза безспорно се установи, че вследствие на процесното
ПТП ищецът е получил контузия в дясната половина на главата, придружено с
главоболие. От същата експертиза се установи, че посочените травматични
увреждания е напълно възможно да се получат при ПТП, като водач на лек
автомобил, както и че периодът на възстановяване на първоначално
получените мекотъканни травми в областта на главата, гърдите и двете колена
е до 10 – 15 дни, като болките и страданията са били по интензивни в първите
7 – 10 дни. Установи се, че главоболието е продължило около половин година.
12
От заявеното в о.с.з. от вещото лице по медицинската част на допуснатата
експертиза се установява, че няма категорични данни за това, в коя област на
главата има травма, поради което вещото лице, приема, че тя е лекостепенна и
няма видими външни увреждания.
Предвид горното, съдът приема за безспорно установени в
производството елементите от фактическия състав за пораждане на
деликтната отговорност по смисъла на чл. 45 от ЗЗД на прекия причинител на
вредата.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за
неимуществени вреди се определя по справедливост. Тъй като
неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени,
предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се
определя по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. При определяне на това заместващо обезщетение
настоящият състав намира, че следва да бъдат съобразени: характера и вида
травматични увреждания, причинени при ПТП: контузия в дясната половина
на главата, придружено с главоболие, контузия на гръдния кош, контузия на
двете колена, главоболие, повръщане, възстановителния период от 10 до 15
дни след инцидента, липсата на последващи усложнения в процеса на
възстановяване, което е протекло нормално, както и липсата на
хоспитализация, съществуващите в страната обществено – икономически
условия към датата на непозволеното увреждане, индиция за която са както
нормативно определената минимална работна заплата / МРЗ в размер на 710
лева за 2022 г./, така и лимитите на застрахователно покритие, без те да имат
самостоятелно значение /в този смисъл решение № 83 от 06.07.2009г. по т.д.
№ 795/2008г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 1 от 26.03.2012г. по т.д. №
299/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 95 от 24.10.2012г. по т.д. №
916/2011г. на ВКС, ТК, I т.о. и решение № 57 от 01.08.2018г. по т.д. №
677/2017г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 28 от 09.04.2014г. по т.д. №
1948/2013г. на ВКС, ТК, II т.о./. Съдът съобрази и обстоятелствата, че
описаните травми са лекостепенни, предизвикали са болки и страдания,
обстоятелството, че ищецът продължава да търпи болки и страдания с умерен
интензитет, както и обстоятелството, че липсват данни по делото ищецът да
има невъзстановени увреди към момента, както и създаденият в съдебната
практика ориентир, относим към аналогични случаи, съдът приема, че
справедливото обезщетение, което ищецът има право да получи за
претърпените неимуществени вреди е в размер на 3 000 лв. Обезщетение в по-
висок размер би довело до нарушаване на критериите на чл. 52 ЗЗД за
справедливо възмездяване на вредите, с оглед техния вид, характер и
интензитет и неоснователно разместване на имуществени блага.
13
По отношение на направеното от ответника възражение за
съпричиняване, настоящият съдебен състав намира за неоснователно поради
следните съображения:
В константната си практика по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в
създадената по новия съдопроизводствен ред на чл. 290 ГПК практика
/решение № 45 от 15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. на ІІ т. о., решение №
159/24.11.2010 г. по т. д. № 1117/2009 г. на ІІ т. о., решение № 206 от 12.03.2010
г. по т. д. № 35/2009 г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011 г. по т. д. №
623/2011 г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011 г. по т. д. № 286/2010 г. на І
т. о., решение № 153/31.10.2011 г. по т. д. № 971/2010 г., решение №
169/28.02.2012 г. по т. д. № 762/2010 г. на ІІ т. о. и др. /, Върховният
касационен съд последователно е застъпвал становище, че намаляването на
обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено
от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и
произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2
ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал или бездействал виновно. Както е посочено в
решение № 169 /28.02.2012 г. по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., релевантен
за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи
конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало
/наред с неправомерното поведение на деликвента/ до увреждането като
неблагоприятен резултат. Правните последици от съпричиняването и
значението му за размера на обезщетението, което увреденият има право да
получи като паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди. Във
всички случаи, съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с
позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на
отговорността си към увреденото лице. С ТР № 1/2014 г. на ОСГК на ВКС по
т. д. № 1/2014 г. се прие, че "Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД обезщетението за вреди
от непозволено увреждане може да се намали, ако и самият пострадал е
допринесъл за тяхното настъпване. Съпричиняването на вредата изисква
наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на
увреденияобективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в
действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е
противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го
обуславя в някаква степен. В конкретния казус се установи, че водачът на л.а.
„Фолксваген Туран“, с рег. № .... предприема маневра за изпреварване, при
която реализира ПТП с движещия се срещу него лек автомобил „Ауди А6“, с
рег. № .... Ответникът твърди, че е налице съпричиняване от страна на
пострадалия, тъй като е пътувал без поставен предпазен колан, в
противоречие с императивните изисквания на ЗДвП. По делото безспорно се
установи от изготвената експертиза, че процесният автомобил е оборудван
фабрично с два триточкови колани на предните седалки, както и с два
14
триточкови колани на задните седалки. От експертизата се установи още, че
горепосочените травматични увреждания е напълно възможно да бъдат
получени при ПТП, като водач на лек автомобил, а от показанията на
разпитания свидетел И., който твърди, че ищецът му е споделил, че е носил
колан.
В случая не се установява противоправност в поведението на ищеца.
В настоящия случай деликвента е нарушил разпоредбата на чл. 42, ал. 2,
т. 2 от ЗДвП: Водач който е предприел изпреварване е длъжен при
изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното
движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства,
движещи се по нея. Установи се още от показанията на разпитания свидетел –
Ш., че е било лошо времето и е валяло силен дъжд, съответно съдът приема,
че последния е нарушил и разпоредбата на чл. 43, ал. 1, т. 1: Изпреварването
на моторни превозни средства, с изключение на мотопеди и мотоциклети без
кош, е забранено: когато разстоянието на видимост, ограничено поради
характера на пътя или намалено поради мъгла, снеговалеж и други подобни, е
по-малко от необходимото за изпреварването при избраната скорост на
движение.
В случая се установява единствено изключителна вина за настъпилото
ПТП на водача на лекият автомобил, като не е съобразил съответните
посочена в мотивите на настоящото решение разпоредба от ЗдВП.
По изложените по – горе съображения, искът по чл. 432, ал. 1 КЗ за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди следва да се уважи до
размера на сумата от 3000,00 лв., като за разликата до пълния предявен размер
от 5000,00 лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен.
По разноските:
Процесуалният представител на ищеца претендира разноски на
основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 ЗА. Ответната страна също
претендира разноски.
В отговора на исковата молба ответникът е навел възражение по чл. 78,
ал. 5 от ГПК. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради
което следва да бъде определен минимално предвиденият в Наредба № 1/2004
г. на ВАдС размер. Минимално дължимият размер на адвокатско
възнаграждение в случая възлиза в размер на 800,00 лева, съгласно чл. 7, ал. 2,
т. 2 от НМРАВ. От тях по съразмерност ответникът следва да бъде осъден на
15
основание чл. 78, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от НМРАВ да заплати на адвокат В.
В. О. сумата от 480,00 лева, с начислен ДДС в размер на 96,00 лева = 576, 00
лева адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ
съобразно предвидения минимален размер.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 120,00 лева, представляваща направени разноски
за държавна такса, 180,00 лева депозит за КСМАТЕ и 6,00 лева държавна
такса за издаване на 1 брой СУ, съобразно уважената част.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответното дружество сумата от 40,00 лева
юрисконсултско възнаграждение, 200,00 лева депозит за КСМАТЕ и 24,00
лева депозит за свидетел, съобразно отхвърлената част от иска.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от
изпълнителните директори – Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров
Крумов, да заплати на Я. П. И., ЕГН **********, адрес: с. Лозен, ул.
„С...........“ № 26 по иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата от 3000
лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от ПТП, настъпило
на 27.09.2022 г., в гр. София около 16:00 часа на ул. „Лозен“, ведно със
законната лихва, считано от 16.03.2023 г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 5000,00 лв.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от
изпълнителните директори – Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров
Крумов, да заплати на Я. П. И., ЕГН **********, адрес: с. Лозен, ул.
„С...........“ № 26 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 306,00 лева
разноски.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от
изпълнителните директори – Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров
Крумов, да заплати на адвокат В. В. О., БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр.
София, ул. „И...“ № ..... сумата от 576,00 лева с включено ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ на Я. П. И., ЕГН **********, адрес: с. Лозен, ул. „С...........“ № 26, на
16
основание чл. 38, ал. 1, т.3 от ЗА.
ОСЪЖДА Я. П. И., ЕГН **********, адрес: с. Лозен, ул. „С...........“ №
26 да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от
изпълнителните директори – Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров
Крумов на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 264,00 лева разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 –
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
17