Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 18.10.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в
публично съдебно заседание на седми юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Силвана Г.
ЧЛЕНОВЕ: Красимир Мазгалов
Боряна
Воденичарова
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №6339
по описа за 2017
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №20216 от 05.12.2016год.,
постановено по гр.дело №58141/2015год. по описа на СРС, ГО, 34 с-в, е признато
за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД срещу Р.М.Г.
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 150 ЗЕ и с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответницата дължи на ищеца сумите: 212,85 лева–
главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.11.2012
год. до 30.04.2014 год. (с включена сума от 1,02 лева за разпределение на
топлинна енергия) ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
гр.дело №36203/2015год. по описа на СРС, ГО, 34 с-в– 25.06.2015год. до
окончателното изплащане, като искът е отхвърлен за сумата над 212,85 лева до
пълния предявен размер от 235,91 лева като неоснователен; 29,11 лева- обезщетение
за забава в размер на законната лихва за периода от 10.08.2012год. до 03.06.2015год.,
като искът е отхвърлен за горницата над 29,11 лева до пълния предявен размер
37,48 лева като неоснователен. Ответникът е осъден да заплати на ищеца на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото в размер на 721,30
лева и 143,82 лева разноски в заповедното производство. Ищецът е осъден да
заплати на ищеца разноски в размер на 45,99 лева- съразмерно на отхвърлената
част от исковете. С определение №47246 от 24,02,2017г. е оставена без уважение молбата
на ответника за изменение на решението в частта за разноските.
Горепосоченото решение е постановено
при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.С.“ЕООД.
Срещу решението в частта с която
предявените искове са уважени, е подадена в законоустановения срок по чл. 259,
ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника Р.М.Г.. Жалбоподателката поддържа, че първоинстанционният
съд допуснал както нарушение на материалния закон, така и съществени нарушения
на съдопроизводствените правила. Мотивите били непълни и неправилни, а правните
изводи на съда- изградени въз основа на неправилно възприемане и интерпретиране
на установените факти и обстоятелства по делото. Между страните не било
възникнало договорно правоотношение за доставка на топлинна енергия, тъй като
приетият по делото и оспорен от ответника договор №94/01.11.2007г. между „Т.С.“ЕАД
и „Т.С.“ЕООД бил прекратен поради изтичане на срока му на 01.11.2010г, преди
процесния период. Неправилно били кредитирани заключенията на СТЕ и ССЕ по
делото, тъй като не било доказано че дяловото разпределение за имота на
ответника през процесния период е извършено правилно и законосъобразно-
представените от ищеца писмени доказателства в тази връзка (счетоводни
документи, месечни отчети на общия топломер, отчети на топлинния счетоводител)
били оспорени от ответника и „незаконни“. Ето защо моли обжалваното решение да
бъде отменено като неправилно, а предявените искове– отхвърлени изцяло.
Претендира направените разноски по делото за двете съдебни инстанции.
Ответникът по жалбата „Т.С.” ЕАД не е
подал в срок отговор на въззивната жалба и не е взел становище по нея. Третото
лице-помагач също не изразява становище по въззивната жалба.
Ответникът в първоинстанционното
производство е подал в срок и частна жалба срещу постановеното по делото определение
№47246 от 24,02,2017г., с което е отхвърлена молбата му за изменение на
решението в частта за разноските. Изложените в частната жалба съображения
изцяло се припокриват с мотивите на молбата с правно основание чл.248 ГПК, по
която се е произнесъл парвоинстанционният съд с обжалваното определение. Отговор
на частната жалба от ищеца и третото лице- помагач не е постъпил.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната и частната жалба
пороци на атакуваните съдебни актове,
приема следното:
Предявени са за разглеждане по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл.150 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269
ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и
нарушение на императивни материални норми.
Решението на СРС е правилно, като на
основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към подробните мотиви,
изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с
доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
Не се спори между страните, а и от
представените по делото писмени доказателства се установява, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата– етажна собственост, в която се намира
процесния имот, е
била присъединена към топлопреносната мрежа. Между
страните не се спори също така относно факта,
че ответникът е собственик на ½
идеална част от процесния апартамент (което е видно и от представения
нотариален акт №156/1994г.), след влизане в сила на 30.09.2008г. на решението,
с което е прекратен бракът между ответницата и бившия и съпруг С.И.Г.. По
делото е представена искова молба за делба на имота, но липсват данни такава да
е извършена към момента на постановяване на настоящото решение. Обстоятелството,
че постоянният и настоящ адрес на ответницата не съвпадат с процесния имот, са ирелевантни
за настоящото производство. Ответницата Р.М.Г. се явява потребител на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на закона- §1, т. 42 от ДР на ЗЕ /приложима
редакция, Изм. - ДВ, бр. 74 от 2006 год./, респ. има качеството на битов
клиент по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /нова – ДВ, бр. 54 от 2012 год., в
сила от 17.07.2012 год./.
Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР, като писмена
форма на договора за доставка на топлинна енергия не е предвидена. Тези общи
условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите,
съгласно чл.150, ал.2 от ЗЕ. Липсата на подадена от потребителя молба за
откриване на партида не означава, че няма облигационни отношения между
страните, тъй като тези отношения се презумират от закона (в този смисъл
Решение № 35 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр.дело № 3184/2013 г., ІІІ г.о., ГК,
постановено по реда на чл. 290 ГПК и съставляващо задължителна съдебна практика).
В случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила,
доколкото са били публикувани, като по делото не са релевирани нито твърдения,
нито има данни, че ответницата е упражнила правото си на възражение срещу
Общите условия в срока по чл.150, ал.3 ЗЕ. Поради изложеното, настоящият
съдебен състав приема, че през исковия период между страните по делото са били
налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия
на ищеца. Тук следва да се отбележи, че съдът не споделя заключенията на
жалбоподателя за липса на облигационно правотношение между страните поради
прекратяване на договора между ищеца и топлинния счетоводител (третото лице-
помагач). Правилни са изводите на първоинстанционния съд в тази насока, че
договорът между ищеца и ТЛП е продължил своето действие, тъй като не е изрично
прекратен от никоя от страните и липсва разпоредба, ограничаваща продължаването
на срока до еднократно за период от една година.
Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1
ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в действалата към
процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн.
ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./.
Установено е въз основа на писмените
доказателства по делото, както и на заключението
на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство
съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК с
оглед останалите данни по делото следва да бъде кредитирано, че делът
на ответника
за сградна инсталация, отопление на имота и битово горещо водоснабдяване са били
изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна
уредба т.е., доказана е по несъмнен и категоричен начин по делото потребената
от ответника топлоенергия в определено количество за исковия период.
При разглеждането и произнасянето по
иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД първоинстанционният съд правилно е
кредитирал неоспореното от страните заключение на вещото лице по ССЕ.
Настоящият състав изцяло споделя и подробните
мотиви на обжалваното определение №47246 от 24,02,2017г., с което е оставена
без уважение молбата на ответника за изменение на решението в частта за
разноските, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Доколкото
изложеното в частната жалба е идентично по съдържание с молбата по чл.248 ГПК и
тези доводи са обсъдени от СРС, не се налага да бъдат формулирани допълнителни
мотиви в настоящото решение.
Ето защо както въззивната жалба, така
и частната жалба срещу определение №47246 от 24.02.2017г. следва да бъдат
оставени без уважение, а актовете на СРС – потвърдени като правилни.
При този изход на спора жалбоподателят
няма право на разноски. Ответникът по жалбата не претендира разноски за
настоящата инстанция.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК
настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение №20216 от 05.12.2016год., постановено по
гр.дело №58141/2015год. по описа на СРС, ГО, 34 с-в и определение №47246 от 24.02.2017г. по
реда на чл.248 ГПК по същото дело.
Решението е постановено при участието
на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.С.“ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1/
2/