РЕШЕНИЕ
№ 1377
гр. Варна, 25.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Десислава Йорданова
при участието на секретаря Станислава Ст. С.ова
като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело №
20223110116610 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от Е. Т. И. срещу ***, осъдителен иск с
правно основание чл. 92 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
10800,00 лв. – представляваща останалата част от претенцията за неустойка след уважен
частичен иск за сумата от 990 лв. от общо дължима сума от 11790,00 лв., поради
незаконосъобразно оставяне без електрическа енергия за периода от 13.01.2020 г.-08.10.2020
г. по вина на ответника по отношение на обект на потребление представляващ вилна
постройка находяща се в поземлен имот в гр. Варна, с.о. „***“ с идентификатор **** по
КККР, одобрена със Заповед ТД-18-64/16.05.2008 г., за който имот е открита партида с
клиентски номер ***с аб. номер ***ведно със законната лихва от 19.12.2022 г.- датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане на главницата.
Ищецът твърди, че с решение 2032/23.06.2022 г. по гр.д. 17728/2021 г. по описа на
ВРС, 19 състав влязло в сила на 14.11.2022 г. е уважен частичен иск с правно основание
чл.92 ЗЗД вр чл.49, ал.1 от ОУ на ответника, предявен от ищцата срещу ответника за за
сумата от 990 лв. от общо дължима сума от 11790,00 лв., поради незаконосъобразно
оставяне без електрическа енергия за периода от 13.01.2020 г.-08.10.2020 г. по вина на
ответника по отношение на обект на потребление представляващ вилна постройка находяща
се в поземлен имот в гр. Варна, с.о. „***“ с идентификатор ****по КККР, одобрена със
Заповед ТД-18-64/16.05.2008 г., за който имот е открита партида с клиентски номер ***с аб.
номер ***. Ищецът намира, че със сила на пресъдено нещо е установено, че за ищцата
съществува основание да получи неустойка за незаконосъобразното прекъсване на
електричеството в посочения имот за посочения период, като е останала неприсъдена сума в
размер на 10800 лв. По отношение на фактическата обстановка сочи, че е клиент на
ответника, през ноември 2019 г. е установила, че ел. захранването в имота е прекъснато и
електромера липсва; служител на ответника обяснил, че електромера е преместен на 130 м
нагоре от имота и трябва със собствени средства да прекара кабел от имота си до новото
елекромерно табло, като след изпълнение на това действие захранването щяло да бъде
възстановено. Допълнително и било обяснено, че при посещение на адреса от служители на
ответника било установено, че обекта се захранвал от мрежа ниско напрежение, която не е
осбтвеност на компанията и която е в недобро техническо съС.ие, което наложило измества
на СТЕ до най-близкото табло, собственост на „***При тази фактическа обстановки било
образувано гр.д. 8112/2020 г. по описа на ВРС за осъждане на ответника да премести за своя
1
сметка СТИ на предишното му местоположение и да възстанови електричеството, като по
време на висящността на това дело ответника извършил изисканите действия и било
постановено решение при признание на иска. Излага се, че процесния имот бил без ел.
захранване изключително дълъг период от време, в който ищецът не е могъл да го ползва по
предназначение, с оглед на което имала право на неустойка от 11790 лв. за периода от
18.12.2019 г.-08.10.2020 г. на осн. чл.49, ал.1 от ОУ, като с решение 2032/23.06.2022 г. по
гр.д. 17728/2021 г. по описа на ВРС, 19 състав влязло в сила на 14.11.2022 г. е уважен
частичен иск за сумата от 990 лв. от тази претенция за периода от 18.12.2019 г.-12.01.2020 г.
Иска се уважаване на претенцията.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирала отговор на исковата молба, с
който признава същия. Поддържа, че не е станал повод за образуване на производството,
тъй като ищеца нито по гр.д. ***/2020 г. по описа на ВРС, нито в гр.д. ***/2021 г. по описа
на ВРС е предоставил банкова сметка или е посочил друг начин на плащане. По този начин
дружеството е възпрепятствано да плати доброволно частичната претенция. При
осъществяване на контакт с процесуалния представител на ищеца, той само информирал
дружеството, че е образувано изп.дело, като сумата от 990 лв. е платена в срока за
доброволно изпълнение. Иска се дружеството да не бъде осъждано да заплаща разноски в
настоящото производство.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона,
намира за установено следното:
Спазени са изискванията на чл. 237, ал. 3 ГПК за постановяване на решение при
признание на иска, тъй като ответникът е признал исковата претенция за основателна по
основание и размер, признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от
друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. Ето защо, съдът постановява
настоящото решение при признание на иска, като на основание чл. 237, ал. 2 ГПК не е
необходимо да излага мотиви за това.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски има ищецът.
Ответникът поддържа, че не е дал повод за производството, поради което не следва да
бъде ангажиран с разноски, което възражение съдът намира за неоснователно.
Предпоставките за недължимост на разноските по делото от ответника при
уважаването на иска са регламентирани в разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК и същите са две:
ответникът да не е дал повод за предявяване на иска и да го е признал. Тези предпоставки са
кумулативни и следва да се преценяват във връзка с предмета на конкретното дело.
Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не трябва да се натоварва с разноски когато
неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на
производството са оспорени правата на ищеца. В случая не са налице предпоставките на чл.
78, ал. 2 ГПК. Налице е признание на иска, но с извънсъдебното си поведение ответникът е
дал повод за завеждането на иска.
С решение 2032/23.06.2022 г по гр.д. 17728/2021 г. по описа на ВРС, ответникът е
бил осъден да заплати на ищеца 990лв., частичен иск от 11790лв.- обезщетение за
незаконосъобразно прекъсване на осигуряване на електрическа енерги за периода от
18.12.2019г.-12.01.2020 г.вкл. за обект на потребление представляващ вилна постройка
находяща се в поземлен имот в гр. В***“ с идентификатор ***по КККР, на осн. чл.92 ЗЗД.
Това решение е потвърдено с окончателно решение 1413/14.11.2022 г. по в.гр.д. 1717/2022 г.
по описа на ВОС. Настоящото производство е образувано на 20.12.2022г.
Ответникът излага, че не е могъл да плати процесната сума преди образуване на
настоящото производство, тъй като в предходното производство не е представена банкова
сметка от ищеца, а при воден извънсъдебен разговор с пълномощника на ищеца, ответникът
само е бил уведомен за образувано изпълнително делото за сумата от 990 лв. Така
изложената от ответника фактическа обстановка дори да се е осъществила, не го
освобождава от задължението да заплати разноски. Твърденията за водени извънсъдебни
разговори не са доказани, по делото не са представени писмени доказателства ответника да
е канил ищеца да му предостави банкова сметка или например да се яви на негова каса / с
оглед дейността извършвана от дружеството/ да получи дължимите суми, с оглед на което
не се установява ищеца да възпрепятствал ответника да плати или да не му е указал искано
съдействие.
2
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати сторените от ищеца разноски. Неоснователно е възражението на
ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищеца,
доколкото то е изключително близко до минималния размер по чл.7, ал.2, т.3 НАРЕДБА № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията в сила
от 08.11.2022 г. / 1380,00 лв./, поради което и не подлежи на намаляване.
В исково производство следва да се присъдят - държавна такса от 432,00 лв. и
адвокатско възнаграждение в размер на 1400,00 лв. – общо 1832,00 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „**** със седалище и адрес на управление: гр. **** да заплати на Е. Т. И.,
ЕИК:**********, адрес: ***сумата от 10800,00 лв. – представляваща останалата част от
претенцията за неустойка, след уважен частичен иск за сумата от 990 лв. с решение
2032/23.06.2022 г по гр.д. 17728/2021 г. по описа на ВРС от общо дължима сума от 11790,00
лв., поради незаконосъобразно оставяне без електрическа енергия за периода от 13.01.2020
г.-08.10.2020 г. по вина на ответника по отношение на обект на потребление представляващ
вилна постройка находяща се в поземлен имот в гр. Варна, с.о. „***“ с идентификатор
***по КККР, одобрена със Заповед ТД-18-64/16.05.2008 г., за който имот е открита партида с
клиентски номер ***с аб. номер ****, ведно със законната лихва от 19.12.2022 г.- датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане на главницата.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „*** със седалище и адрес на управление:
гр. *** да заплати на Е. Т. И., ЕИК:**********, адрес: гр.*** сумата от 1832,00 лв.-
разноски в исковото производство
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3