Р Е Ш Е Н И Е
№ 56 28. 06. 2019 година град Бургас
В И М Е Т О Н А НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На шести юни две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание при следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА КАЗЛАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ СЪБЕВА
ХРИСТИНА МАРЕВА
При участието на секретаря Пенка Шивачева
Изслуша докладваното от съдия НЕЛИ СЪБЕВА
Въззивно търговско дело № 84 / 2019 година по описа на БАС
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Д. Г. Ш. от гр. Я.,, като съдружник и управител на „К“ООД гр. Я., чрез пълномощника му адв. А. , против Решение № 3 от 20.02.2019 година, постановено по т.д. №10/2018 година по описа на Окръжен съд-Ямбол, с което е уважен предявеният от С. И. И. от гр. Я. иск против „К“ООД гр. Я. за прекратяване на дружеството на основание чл. 155 ал.1 т.1 от ТЗ.
Решението се обжалва като неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Изложени са съображения за това:
Според жалбоподателят, в решението си съдът не е коментирал възраженията му относно това дали влошените отношения между двамата съдружници, притежаващи равни дялове от капитала на дружеството и управители заедно и поотделно, представляват „важни причини“ по смисъла на закона за прекратяване на дружеството по иск на единия съдружник. В тази насока жалбоподателят е изразил становището си за липсата на важни причини , водещи до прекратяване на дружеството по този ред и несъобразяването от съда с интереса на дружеството.
Наред с това, в жалбата се твърди, че съдът е „отминал с мълчание възраженията“ на ответника-въззивник относно достоверността на показанията на разпитания по делото свидетел А. не е обсъдил представените по делото в последното съдебно заседание писмени доказателства. Така е допуснал нарушение на процесуалните правила поради липса на пълен анализ на доводите на ответната страна. Счита за неправилни изводите при обсъждане съдебно-икономическата експертиза, като не е отчетено, че въпреки отсъствието на взети решения относно дейността на дружеството, същото развива търговска дейност към настоящия момент
Настоява за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с отхвърляне на иска. Не се ангажират доказателства. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от С. И. И. от гр. Я., чрез пълномощника му адв. Пл. С. – ЯАК, с който се оспорва жалбата като неоснователна. Изложени са съображения за това:
Въззиваемият- ищец е направил пространствен преглед на историята на дружеството от негово учредяване до настоящия момент, като е посочил причините и момента, от който между съдружниците са възникнали непреодолими противоречия, а оттам- и невъзможността да взимат общи решения относно работата на дружеството. Въз основа на този преглед посочва, че за периода 2013-2016г., както и до 03.2018г. дружеството практически не осъществява дейност. Посочва, че след м. януари 2018г. са издадени няколко фактури, но това е обусловено от завеждане на производството по настоящия иск за прекратяване на дружеството и не може да мотивира извод за осъществявана дейност от работещо дружество. Изрично посочва, че дружеството е преустановило дейност за продължителен период от време и е невъзможно да осъществява такава занапред поради непреодолими противоречия и влошени отношения между съдружниците, както и развитието от съдружника Ш. на самостоятелна дейност с учреденото от него дружество още през 2011г.
Настоява се за потвърждаване на решението и присъждане на разноски. Не се ангажират доказателства.
С определение № 68 от 08.04.2019г. Апелативен съд-Бургас е приел жалбата за допустима и е насрочил разглеждането й в открито съдебно заседание. В заседанието пълномощниците на страните поддържат изразените в жалбата и отговора становища; пълномощникът на въззивника предстява 4 бр. новосъздадени писмени доказателства.
Решението е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно. При извършване на задължителната по чл. 269 ГПК служебна проверка не се установяват недостатъци, които да водят до нищожност на постановения съдебен акт.
Бургаският апелативен съд, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения, и на доказателствата по делото съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК, приема следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 155 ал.1 т.1 ТЗ. Дружеството „К“ООД към датата на исковата молба е с двама съдружници С. И. и Д. Ш. , представляващи дружеството заедно и поотделно. Ищецът С. е поискал от съда прекратяване на дружеството поради важни причини, като е посочил няколко основания за това: възникнали непреодолими противоречия между съдружниците от 2012 година, които довели до невъзможност да се общи решения относно работата на дружеството – стигнало се до прекъсване през 2012г. на ел.захранването поради неплатени сметки и от там-до спиране на производствената дейност; натрупани били публични задължения и образувани изпълнителни производства от НАП; не можело да се стигне до вземане на решения на ОС; развиване на конкурентна дейност от съдружника Ш. ; прекратяване на дейността на дружеството чрез спиране на производство и продажба на продукция, освобождаване на работниците.
Първоинстанционният съд е приел, че установените факти в спора следва да бъдат оценени като „важни причини“, обосноваващи прекратяване на дружеството с ограничена отговорност - отношенията между съдружниците са влошени от 2012 година, за което свидетелстват проведените няколко събрания, на които не са взети решения, а взетите са отменени от съда като незаконосъобразни; за периода 2014 - 2017г. ГФО не са приети от ОС на съдружниците и съответно не са обявени в ТР; през 2016-2017г. дейността на дружеството е преустановена и отчетите са с нулеви стойности; от СИЕ е установено, че въпреки наличие на дейност през 2018г., налице са белези на трайна липса на рентабилност и зависимост на дружеството от външни източници за погасяване на задълженията.
Искът по чл.155 ал.1 ТЗ е конситутивен и няма за цел защита на нарушено членствено или друго право на съдружник, а предоставя възможност на всеки съдружник да предизвика прекратяване на дружеството, но при точно визирано в закона основание – наличие на важни причини, които представляват пречка за осъществяване на предмета на дейност на дружеството. При всяко отделно дружество наличието на „важни причини“ следва да се преценява при различни обстоятелства, като целта на изводите е по определени общи параметри, имащи значение за прилагане на чл.155 ал.1 ТЗ. Основно на обсъждане в тези казуси на подложени влошените отношения между съдружниците, като категорична е съдебната практика, че тези влошени отношения трябва да са такива, че да създават непреодолима пречка за осъществяване предмета на дейност на дружеството или пък да е налице продължителен период от време, през което дружеството да не е осъществявало търговската дейност, за която е регистрирано. В преценката на влошените отношения между съдружниците следва да се изхожда от интересите на дружеството като цяло, а не на отделния съдружник / Решение №159 от 15.12.2009г. по т.д. №389/2009г. на ВКС, ТК І т.о./
Установената и подробно описана фактическа обстановка по делото, подкрепена от събраните писмени и гласни доказателства, както и обоснованото компетентно заключение на вещото лице, мотивират въззивната инстанция да приеме, че е налице обстойно изясняване на фактическите отношения между съдружниците, чиято съвместна дейност би следвало да води до пълноценни финансови резултати на дружеството, осъществяване на конкретната производствена работа и съблюдаване на изискванията за разчитане с фиска, както и за осигурено действие на органите на самото дружество и взимане на адекватни решения за развитие. Правните изводи на първоинстанционния съд за уважаване на иска са обосновани с „компилация между влошените отношения между съдружниците и продължителното време, в което дружеството не е осъществявало търговската дейност , за която е регистрирано“. Тези изводи се базират на събраните по делото писмени доказателства, свидетелски показания и изследване финансовото състояние на дружеството от вещо лице. Доказателствата са обсъдени от съда поотделно и в тяхната съвкупност, като постановеният акт е обоснован.
Настоящият състав счита, че в отношенията между съдружниците са налице „важни причини“ за прекратяване на дружеството по смисъла на закона и установената трайна съдебна практика. Такива причини могат да бъдат непоправимо разстроени отношения между съдружниците, които водят фактически до нефункциониране на органите за управление на дружеството и до невъзможност то да осъществява стопанската си дейност като търговски субект и от това да следват загуби, както и трайна липса на рентабилност. Това са причини, засягащи както възможността за осъществяване на регистрирания предмет на дейност, така и интересите на самото дружество като цяло, а не на негови отделни съдружници.
Безспорно е установено, че са налице влошени отношения между съдружниците – това е посочено както в исковата молба на ищеца, така и в отговора на ответното дружество, чрез управителя Д. Ш. Въззиваемият Ш. , като представляващ дружеството – ответник по делото, изрично посочва в отговора си, че изложените в исковата молба влошени отношения са личностни и от 2011 година, макар и по различни причини от тези, посочени от съдружника И. Безспорно е установено че от 2011 година всеки съдружник е регистрирал друго дружество, което е довело до по-голям интерес към работата на тези нови дружества. Безспорно е установено, че дружеството „Д“ООД, със съдружник и управител Д. Ш. “ е посочило за основна своя икономическа дейност в справките от 2011 до 2016г. за оповестяване на счетоводната си политика /приложени по делото/ „ търговия на едро с каучук и материали за производство на каучукови изделия“; от наименованието на дружеството на съдружника И. „К“ООД също може да се направи извод за пряка производствена дейност , близка до тази на ответното дружество. Така е налице конкурентна дейност чрез учредена от всеки управител и съдружник фирма, която дейност макар и да е предмет на отговорност по реда на чл. 142 ал.3 ТЗ, мотивира съдът да приеме, че всеки от съдружниците не проявява заинтересованост към дейността на общото им дружество с оглед обтегнатите отношения между тях.
По делото са приложени: протоколи от общи събрания, които не са взели решения и оттам не са съставени ГФО за 2012-2016 година; прокурорска преписа №2277/14.11.2016 година на РП-Ямбол с подписани листи като декларации от всеки съдружник още от 2012 година относно отказ да декларират „ колко пари има в касата на дружеството, т.к. смята, че парите са в съдружника му“, съдебни дела относно изключване на съдружника И. и атакуване на извършена от него сделка с недвижим имот в лична полза. В прокурорската преписка са приложени обяснения на всеки съдружник относно влошените отношения между тях. От всички събрани писмени доказателства може да се направи обоснован извод, че влошените отношения между съдружниците са още от 2011г., обхващат дълъг период и са такива и към настоящия момент, т. е налице е една трайна конфликтност както на личностна основа, така и с оглед съвместната им дейност, което настоящият състав обобщава като непоправими и обтегнати отношения между съдружниците с равни дялове, без воля във всеки от тях да бъдат преодолени и дружеството да функционира при съвместната им дейност и заинтересованост. За осъществяването на тази дейност следва общото събрание на дружеството, състоящо се от двама съдружници с равни дялове – всеки по 25 бр. и 1 дял в съсобственост, да може да гласува вземането на решения. Съгласно чл. 30 ал. 4 от дружествения договор, решенията от общото събрание се взимат с мнозинство повече от половината от капитала, а 4 групи решения – с единодушие. При така проявените отношения между съдружниците в дълъг период от време на практика не би могло да се стигне до вземане на валидни решения с изискваното мнозинство и това следва да се определи като непреодолима пречка за развитие дейността на дружеството. Всеки от съдружниците притежава по еднакъв брой дялове, заедно двамата притежават един дял, поради което не може да се постигне нито мнозинство, нито единодушие. Това не може да бъде преодоляно и с въведения ред по чл. 30 ал.3 на дружествения договор, който текст не дава право на глас на съдружник при „гласуване на решение, от което е лично заинтересован“ и са изброени четири групи такива решения. Освен това съпритежанието на един дял, който би осигурил мнозинство при гласуване, означава еднопосочно упражняване на правото на глас, за да се формира общият глас- в конкретните отношения между съдружниците, такова формиране на общ глас е невъзможно.
Въззивната инстанция счита, че са налице важни причини за прекратяване на дружеството и те се изразяват в създадени между отделните съдружници отношения на недоволство и нетърпимост един към друг за продължителен период от време, дало отражение и на производствената дейност на дружеството и оттам- на неговите финансови резултати и рентабилност. Без значение е в тези отношения кой от двамата има първоначален или преобладаващ принос, важен е крайният резултат, който съществува към настоящия момент и израз на който е и подадената искова молба, както и водените до момента съдебни спорове. В настоящия казус и двамата съдружници твърдят, че са налице влошени отношения, които съдът преценява, че са с такава продължителност и външно проявление, обтегнатост и липса на воля за преодоляване, че самото дружество няма възможност да развива производствената си дейност, да осъществява реализация на продукция и на приходи от печалби, а е в трайна нерентабилност и съществуването му като субект на търговския оборот е безпредметно. Не са аргументи в обратната насока нито липсата на външно финансиране от банки, нито липсата на кредити , обезпечавани с имуществото му.
Съдебно-икономическата експертиза съдържа подробно обсъждане на относно осъществяването на търговска дейност на дружеството от втората половина на 2011 година до момента на извършване на експертизата, като са изследвани данните от приложените ГФО и ОПР за този период. От тях са изведени коефициентите на рентабилност, финансова автономност и задлъжнялост на „К“ООД. Вещото лице категорично е заявило, че въз основа на изчислените показатели се наблюдават белези на трайна рентабилност от 2013 година, като коефициентите на задлъжнялост и платежоспособност през периода 2011-2017г. и към 30.09.2018г. са около граничната стойност са около граничната стойност -1. Това показва зависимостта на дружеството от външни източници за погасяване на задълженията. Макар минимално възобновена дейност на дружеството след 2017 година, не са налице показатели за произведена продукция и реализация на пазара, нито данни за осигуряване на работни места и трудова заетост на персонал – приходите от основната му дейност в периода 2011-2017г. и към 30.09.2018г. са 1 660 лв. Представените пред настоящата инстанция писмени документи - копия за продажби и фискални бонове към тях за 4 месеца от 2019 година, не установяват развитие на производствена дейност и реализация на продукция, произведена от дружеството-ответник. Тази продукция може да е била налична в складовете от предходни години,може да е произведена и от конкуриращото дружество на управителя Ш. Липсва доказване от дружеството, че то има назначен персонал и развитие на производствена дейност, с осигуряване на суровина и пазар за продажба на произведената продукция. Аргументът на защитата на дружеството, че след прекратена дейност и изчистени задължения за предходните години е трудно възстановяването на работещо предприятие, не се приема от настоящия състав. Това е инициатива и дейност на единия съдружник- управител, а не цялостна дейност на дружеството, в която за бъдеще се осигурява пълноценна работа на органите на дружеството за вземане на решения, за сключване на договори и осигуряване на развитието на производството. Конфликтността между двамата съдружници от дълги години и нейното външно проявление, вкл. и с прокурорски преписки, е пречка за осъществяване на всестранна дейност на едно работещо предприятие, повишаване на неговите резултати на продуктивност и участие на пазара , както и за пълноценно функциониране на органите на дружеството.
Първоинстанционният съд правилно е извел от събраните доказателства, вкл. и показанията на св. М. , аргументите си за необходимост от прекратяване на дружеството. Съдружниците от дълги години окончателно са прекратили възможността за обща партньорска и търговска дейност, което рефлектира и върху възможността дружеството да бъде управлявано нормално, да се взимат адекватни решения за осъществяване предмета му на дейност.
Ето защо въззивната инстанция счита, че обжалваното решение не страда от визираните в жалбата пороци, поради което следва да бъде потвърдено, със заплащане на въззиваемия - ищец направените пред настоящата инстанция разноски – адвокатско възнаграждение в размер на 1 000лв.
Мотивиран от изложените съображения, Апелативен съд- Бургас, Търговски състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3 от 20.02.2019 година, постановено по т.д. № 10/ 2018 година по описа на Окръжен съд- Ямбол.
ОСЪЖДА „К. К. ДС“ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. Я., ж.к.“И“, ул.“. № **, представлявано от управителя Д. Г. Ш. , да заплати на С. И. И., ЕГН **********, от гр. Я., ул.“Г. И. , №* вх. Б ап.42 сумата от 1 000лв./ хиляда лв./, представляващи разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: