ПРОТОКОЛ
№ 765
гр. Варна, 21.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Златина Ив. Кавърджикова
Членове:Константин Д. Иванов
Николай Св. Стоянов
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20253100500277 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 15:15 часа се явиха:
Въззивникът Ю. М. Х., редовно уведомена от предходно съдебно заседание,
явява се лично, представлява се от адв. Д. П., редовно упълномощена и приета от съда
отпреди.
Въззиваемата Р. С. И., редовно уведомена от предходно съдебно заседание,
явява се лично, представлява се от адв. И. Д., редовно упълномощена и приета от съда
отпреди.
Въззиваемият Е. Л. У., редовно уведомен при условията на чл.56, ал.2 от ГПК,
не се явява.
Контролиращата страна ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“-
Варна, редовно уведомена при условията на чл.56, ал.2 от ГПК, не изпращат
представител.
АДВ. П.: Моля да дадете ход на делото.
АДВ. Д.: Няма процесуални пречки. Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
АДВ.П.: Съгласно дадените ми от съда указания от предходно съдебно
заседание да представя доказателства за неявяването ми представям и моля да
приемете акт за раждане на сина ми, който към този момент е пълнолетен, но учащ все
още и трябваше да има придружител. Спешно трябваше да го придружа до
Хирургично отделение, за което представям и епикриза. Ако трябва ще водя и
свидетел.
АДВ. Д.: Не възразявам.
Съдът, намира че следва да приложи към материалите по делото представените в
днешно съдебно заседание от адв.П. доказателства за неявяването си като процесуален
представител на въззивницита в предходно съдебно заседание на 17.03.2025г., поради
което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към материалите по делото представените в днешно
съдебно заседание от адв.П. копия от епикриза издадена на лицето М.М.П. от МБАЛ
„С.А. - Варна“ АД за периода от 17.03.2025 г. до 19.03.2025 г. и копие от удостоверение
за раждане от ******** на М.М.П..
И ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНОТО ПРОИЗВОДСТВО
съгласно Определение № 991/21.02.2025 г.
АДВ. П.: Поддържам въззивната жалба в цялост. Оспорвам твърденията в
отговора и възраженията, като неоснователни. Поддържам доказателствените искания.
Искам да представя и допълнителни нови такива ако съдът позволи. Само ще заявя
някой нови факти и обстоятелства. Някой от тях за са известни на съда, че единият от
ответниците, който е син на доверителката ми - Е. Л. вече е с окончателна присъда.
Това, което съдът не знае, е че той не осъществява в момента никакъв контакт с
детето. Всъщност такъв контакт не осъществява нито доверителката ми, нито бащата
от 16.06.2024 г.. Доверителката ми е осъществявала контакт с детето преди това, само
2
във времето на режима на личен контакт на бащата с детето. След юни месец се
получи отново някакъв конфликт между майката и бащата. Той имаше нова
ограничителна заповед. След това беше отново задържан. Понастоящем се намира в
затвора с дълга присъда от 11 години. Тази присъда е влязла в сила.
По делото за родителски права, което се води между майката и бащата има
постановено решение, има режим за бащата, но той все още не е влязъл в сила, все
още не е окончателен т.к. е обжалвано решението. В момента там са в сила едни
привременни мерки, които са в полза на бащата, но обективно не могат да се
изпълняват, т.к. са през уикенд с приспиване бащата да взема детето в дома си, но на
практика това не може да се случи в момента. Съответно и доверителката ми за
момента там не може да съдейства. Съответно поради влошените отношения между
майката и целия бащин род на детето, контакт не се осъществява, разговори няма.
Дори доверителката се страхува по телефона да се обади, защото поведението на
майката е такова, че който и от роднините да се обади последват някакви жалби
постоянно към някакви институции, за щяло и нещяло и те дори се страхуват да се
обаждат вече. Единственият шанс детето да се вижда с баба си е ако има постановен
режим. Затова и бабата продължава да поддържа този иск. Затова и продължава да
поддържа искането си да има по – разширен режим от тези два часа, определен й от
съда с обжалваното решение, като по същество ще изложа по - подробни
съображения.
Моля да приемете копие от трудов договор, който е от този месец на
доверителката ми. Всъщност тя всяка година работи сезонно. С исковата молба мисля,
че е представен такъв за предния летен сезон. Това е актуалният договор за това лято и
за напред. Работи, трайно се е установила в страната. Няма намерения да се връща в Т..
Иска да осъществява контакти с детето, съответно графикът й на работа ще го
позволява в уикендите и по празниците, така както го е посочила.
Другата молба на доверителката ми по нейно настояване е да представя на съда
в един екземпляр електронни изображения от срещите й с детето, когато е имала
такива и на детето с неговите роднини по бащина линия, братовчедите й. Пред залата
ми ги дадоха, в един екземпляр, дори не знаех, че ще ги представяме. Нямам други
екземпляри от тези снимки дори и за мен. На тези снимки са изобразени доверителката
ми, нейната дъщеря В. със сина си П., който е на 9 години и е в много близки
отношения, показал е емоционална връзка с детето Е.. Те са първи братовчеди. На
някои от снимките е свидетелката Т., която е разпитана в първа инстанция, където
съдът е поставил под съмнение приятелството на свидетелката със семейството. На
тези снимки се вижда двете как готвят, как се забавляват. Детето Е. е усмихната,
общува с цялото си семейство с удоволствие, което моята доверителка – въззивницата
желае да се запази като отношение макар, че към днешна дата вече има индикации за
3
отчуждаване в лицето на детето от баба му и от другите му роднини.
Водя и допуснатия ни свидетел.
АДВ. Д.: Оспорвам изцяло жалбата. Поддържам отговора по въззивната жалба,
в която твърдя, че всички факти и обстоятелства, които съм визирала в тях са доказани
с писмени и устни доказателства.
По отношение на доклада изрязвам следното становище: Правя възражение
спрямо допускането на трети свидетел, който ще доказва факти и обстоятелства, за
които бяха допуснати по двама свидетели на двете страни, като твърдя, че това е
нарушение на чл.9 от ГПК, а именно равнопоставеност между страните. Твърдя, че
събирането на свидетелски показания няма да е в интерес на детето, т.к. сега видях, че
свидетел по това производство ще бъде зетят на госпожа Ю., което няма да докаже
нови обстоятелства и факти, които не са били известни пред първа инстанция и за
които не са разпитани свидетели.
По отношение на фактологията, която изрази колежката, че тук седящата Ю. Х.
не осъществява контакт с детето Е. е поради обстоятелството, че от 03.10.2024г. до
настоящия момент нас никой не ни е потърсил. Нито някой се е заинтересовал от това
дете, включително на всичките предходни заседания, в които г-жа Ю. се засича с Р. и
то в мое присъствие. По другите съдебни заседания, по които продължаваме да водим
всякакъв вид съдебни битки, нито един тя не е питала за детето до настоящия момент,
било тя или чрез нейния процесуален представител, не са ни задавали въпроса „Как е
детето, има ли нужда от нещо и от какво има нужда?“. Налице е пълна
незаинтересованост, което се случи именно от повторното задържане от 03.10.2024г., а
не защото майката по някакъв начин би възпрепятствала, включително и обаждане от
тяхна страна. Не отговаря на истината, че моята доверителка е подавала жалби срещу
г-жа Х. или срещу лелята В.. Всичко това, което беше изразено току що, не отговаря на
истината. Това са оправдания за пореден път защото именно аз в отговора по
въззивната жалба съм го написала точно и ясно, че от този момент нататък никой не
търси детето. Това производство продължава да бъде с цел не защото бабата иска да
осъществява контакт с детето, а поради обстоятелството, че детето трябва да се води в
Затвора независимо, че е налице строг режим на излежаване на присъдата. В тази
връзка аз възразявам спрямо допускането на трети свидетел, т.к. не са налице нови
факти и обстоятелства, които трябва да бъдат доказвани. Това дали съдът ще приеме
показанията на Т. Г., това е с оглед на другия събран доказателствен материал. В тази
връзка аз възразявам спрямо разпита на трети свидетел.
АДВ. П.: По отношение на това дали доверителката ми търси детето и нейните
роднини искам да кажа, че майката включително не отговаря на обажданията. Тя
4
отдавна е спряла да вдига телефона, когато някой й звъни. Дъщерята на моята
доверителка й праща запис по Viber, в който се чува как се обаждат на майката на
детето и тя затваря телефона, без да чуе кой се обажда.
АДВ.Д.: Това кога е било колега?
СЪДЪТ прекъсва страните.
СЪДЪТ дава възможност на въззиваемата страна да изрази становище по
представените в днешно съдебно заседание от адв.П. доказателства.
АДВ. Д.: Да се приеме договора. Възразявам да се приемат снимките, това са
стари снимки, когато Е. е много малка.
ВЪЗЗИВНИЦАТА Х.: Снимките са от миналата година.
АДВ.Д.: Е. е достатъчно голяма и тя няма как да смуче биберон.
АДВ. П.: Биберон! Бебето не е Е.. Вие не го познавате ли?
АДВ.Д.: Напротив познавам го и има снимка, на която Е.. е с биберон.
АДВ.П.: Това е племенничката, братовчедката на Е.. Това са снимки от 2024г., от
миналата година, в периода януари – юни месец, когато Е. през уикендите е
посещавала дома на баба си и баща си. От тогава са тези снимки.
Предвид това, че съдът се е произнесъл по доказателствените искания на
въззивната страна и с оглед направеното в днешно съдебно заседание възражение
намира, че не следва преразглеждане на извършеното до момента произнасяне и
допускането на един свидетел с показанията, на който въззивната страна установява
какви са отношенията между детето Е. и неговата баба по бащина линия, как протичат
срещите между тях, на които лицето, което се иска да бъде разпитано е присъствало.
Преклузия не настъпва, когато производството касае интереса на дете. С връчването на
препис от определението, с което е докладвана въззивната жалба, респективно
писмения отговор въззиваемата страна е могла да направи съответно
доказателствените си искания за разпит на свидетел, при условията на реципрочност.
Такива въззиваемата страна не е направила, не прави и към момента. Неоснователно е
възражението за нарушение на чл.9 от ГПК за равнопоставеността между страните. По
тези съображения Съдът намира, че не следва отмяна на определението, с което е
допуснат до разпит свидетел на въззивната страна.
5
Преставеният в днешно съдебно заседание трудов договор, сключен от
въззивницата Ю. М. Х., чрез адв.П., съдът намира за допустимо и относимо
доказателство по спора и следва да бъде приложено към материалите по делото.
По така представените в днешно съдебно заседание снимки от адв.П. Съдът
намира, че същите не следва да бъдат приети и приложени по делото, доколкото те са
създадени с оглед осигуряване на благоприятен за въззивната страна изхода на спора-
за установяване отношенията между бабата и детето, което е предмет на настоящото
производство, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. Д. за отмяна на Определение
№991/21.02.2025 г. в частта, в която е допуснат до разпит един свидетел на въззивната
страна за установяване на посочените обстоятелства.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото представения в днешно
съдебно заседание от адв.П. копие на трудов договор №17 от ******г. сключен Ю. М.
Х. и „П.п.и“ ЕООД – Варна.
ОСТАВА БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв.П. за приемане и прилагане към
доказателствения материал по делото на 12 бр. снимки представени в днешно съдебно
заседание и находящи се на 6 броя листи, и прилага същите към корица на делото.
С оглед изисканата справка от Варненски районен съд за движението на гр. дело
№ 12330 по описа 2023 г. Съдът докладва писмо с вх.№6000 от 28.02.2025г., с което е
изпратен заверен препис от протокол №421/26.01.2024г. по цитираното гр.дело №
12230/2023г. по описа на ВРС, 34-ти състав, съдържащ произнасяне на съда относно
определените привременни мерки.
СЪДЪТ съобщава на осн. чл. 155 от ГПК, че е направил служебна справка и е
извлякъл от деловодната система на Окръжен съд – Варна решение рег. №
4655/23.12.2024г. по гр.дело №12230/2023г. по описа на ВРС. Служебно му е известно,
че срещу първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба и е образувано
в.гр.дело №674/2025г. по описа на ВОС, което е насрочено за 23.06.2025г.
6
СЪДЪТ съобщава на страните, на осн. чл. 155 от ГПК, че е направил служебна
справка в деловодната система на Окръжен съд – Варна и се е запознал с решение рег.
№ 987/20.03.2025 г. по гр.дело №7795/2024г. по описа на Районен съд – Варна. Това е
делото образувано по молба за защита срещу домашно насилие. Същата е уважена и са
наложени мерки за защита. Служебно известно е на съда, че е постъпилата въззивна
жалба срещу цитираното решение и е образувано в.гр дело №940/2025г. по описа на
ВОС, което е насрочено за 20.05.2025 г.
СЪДЪТ,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към материалите по делото писмо с вх.№6000 от
28.02.2025г. от Районен съд – Варна, ведно с приложения към него заверен препис от
протокол №421 от 26.01.2024 г. постановено по гр.дело №12230/2023 г. по описа на
Районен съд – Варна, копие от Решение №4655 от 23.12.2024 г. по гр.дело
№12230/2023 г. по описа на ВРС и решение №987/20.03.2025 г. постановено по гр.дело
№7795/2024 г. по описа на Районен съд - Варна
АДВ. П.: Нямаме други искания към този момент.
АДВ. Д.: Засега нямаме други искания. След разпита на свидетеля ще преценим.
СЪДЪТ дава възможност на страните да изразят лично становище.
ВЪЗЗИВНИЦАТА Х.: Това, че искам внучката си. Искам, което ми се полага на
мен. Искам във ваканциите, през седмицата да се вижда с моите други внуци. Това
искам от делото. Искам да се виждат внуците ми. Месечно искам да се видя два пъти,
от събота до неделя вечерта с преспиване, два пъти в месеца с внучката си.
Живея в гр. Варна на ул.„Д.“, №2. Аз съм на квартира, имам четири стаи, има
достатъчно и детска стая има, специално за внучката направих. Живея само със сина
ми Е. Л. заедно. През лятото, през ваканциите идва дъщеря ми В.. Става въпрос за
ученическите ваканции. През седмицата, когато е нужно идват. В месеца, когато са
свободни идват. Живеех от доста време в Т..
Всичко живо оставих в Т. и дойдох заради внучката си, за да се нарадвам. В
България дойдох през 2022г., през август – септември. Когато чух, че се разделиха и аз
7
дойдох. Всичко живо оставих в Т..
Знам кога е родена внучката ми, тя е родена през 2018г. Аз и преди това идвах,
често идвах тук. Внучката ми е родена на *********г., знам кога е родена. Само две
години не дойдох понеже бях в Германия, там отидох да работа и в Холандия бях.
Само две години не съм я виждала обаче по телефона сме се виждали.
През 2022г., когато дойдох в България поначало на един час бяхме. Един година
на един час се виждахме с психоложката. С психоложката една година така идваше за
един час. Забравих колко пъти месечно, станаха две години. Дали на един месец или на
две седмици сега забравих. Мисля, че на две седмици се виждахме. После обжалвахме
делото и после превърнаха през седмицата, с една вечер преспиване и така до юни
месец 2024 г. От юни месец не съм виждала детето до сега. Искам пак да се виждаме с
преспиване на края на седмицата. Аз понеже работя и така се разбрахме събота и
неделя да съм вкъщи. С работодателя се уговорихме да не ходя на работа събота и
неделя за да мога да се виждам с детето събота и неделя. Няма да ходя събота и
неделя на работа. Това е.
ВЪЗЗИВАЕМАТА И.: Единственото нещо, което бих казала на съда, е че от
както Е. е родена няма абсолютно никакъв интерес от тяхна страна. Докато Е. беше в
ареста първите осем месеца, когато беше задържан, веднъж сестра му не ми се е
обадила да попита нещо. Осъществих среща с В. в Морската градина. В. е сестра на Е..
От там нататък абсолютно никой не е искал среща. Това беше лятото на 2023г. Той
беше все още в ареста. В. се беше свързала с Д.П., която е директор на Социално
подпомагане. Всъщност с нея се свърза, а не с мен. Не знам защо звъннаха на тях и
Д.П. ми предаде нейното обаждане и аз й казах „и винаги … “. В смисъл, че аз нямам
нищо против те да се виждат с Е.. Имам предвид В., Ю.. Не съм възразявала детето да
се среща с баба си. Нямам нищо против тя да се вижда с баба си, но като цяло тя
наистина не познава баба си. Тя всъщност даже беше мъничка, когато ходихме в Т.. Аз
бях тази, която искаше среща с баба й в Т.. Тя не е изявявала желание. Мисълта ми е
такава, че те обвиняват мен, че аз никога не съм искала. Не аз не съм възразявала
никога да се среща, не съм имала против тя да се среща с баба си или с леля си.
Детето първо трябва да се свикне с баба си. При срещите, когато баща й я
вземаше всъщност баба й е участвала в тези срещи, но Е. не я приема. Всъщност тя
казва, че я дразнят плюнчестите й целувки, дразни я викането. Много неща я дразнят в
баба й понеже тя първо не е свикнала с нея и другото, което самото й държание е
такова. Е. трябва да свикне по някакъв начин с баба си. За нея Ю. е един непознат
човек. Всъщност като всяко едно дете ако се заиграеш с него, тя ти обръща внимание,
но това не означава, че …
Аз не съм присъствала на техни срещи, нямала съм тази възможност, но съм
8
чувала отзивите на дъщеря си: „Мамо, тая баба постоянно ме дърпа, тя ми вика,
целува ме с плюнчести целувки. Не я искам“. Всъщност това са нейните думи. На този
етап тя не я приема близо до себе си. Наистина не знам как да ви отговаря, как да се
осъществяват срещите между дъщеря ми и баба й. Тези, които са по определени с
решението в началото да, докато свикне тя с баба си някак си са ми по- приемливи.
Това нещо зависи от детето, не зависи от мен. Аз бих направила всичко възможно
детето ми да е щастлИ.. Ако то е щастлИ. там, аз няма да имам нищо против, но аз не
зная дали след шест месеца тя ще бъде щастлива да остава там. Тя на този етап не иска
въобще по никакъв повод даже и среща с баба си.
Всички от тяхна страна знаят моя телефонен номер. Аз нейния телефонен номер
не го знам. Всъщност няма как аз да й звънна някъде, където аз не знам къде да се
обадя. Единственият номер, на който звънях беше на Е., но сега няма как да му се
обадя.
ВЪЗЗИВНИЦАТА Х.: Искам да добавя, че детето много добре ме познава и
през деня, когато съм я вземала, когато я взимах през 2024г. Като идва се тегли детето
от мен. И аз викам: „Бабо защо се теглиш от мен“ и то казва: „Защото майка ми ми
забрани с теб да говоря“. Питам: „Защо“?. То отговаря: „Защото си ненормална, луда и
проста“. Това беше през януари 2024 г., когато го вземах за преспиване. Поначало
исках да науча детето на турски език и тя ми каза „недей да ми говориш цигански
език“. „Защо викам бабо тъй говориш?“ – „Ами защото мама ми каза да не говоря с
теб, че ти си циганка“. Така викала на Е..
Телефонният ми номер е **********.
АДВ. Д.: Искам на основание чл.176 от ГПК да зададем въпроси на г-жа Х.
„Може ли да пише и чете на български език?“. Задавам този въпрос с оглед на нейния
родителски капацитет, т.к. тук беше направено изявление, че тя иска детето да остава
при нея. Детето Е. от тази година тръгва на училище и това е необходимо с оглед на
неговото възпитание. Дали може да го подпомага. Щом като иска такъв режим и
евентуално, с оглед на решението на съда аз считам, че е необходимо да бъде изяснено
дали същата да може да чете и пише на български език.
Съдебният състав намира, че следва да бъдат зададени въпроси на въззиницата
по реда на чл.176 от ГПК. В тази връзка е нужно да й се укаже, че следва да дава
кратък отговор, по възможност с „да“ или „не“. Следва да бъде предупредена, че ако
откаже да даде отговор на някой от поставените въпроси това може да бъде взето от
съда предвид при решаване на делото.
9
Водим от горното
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА въззивницата Ю. Х. да отговори на поставения от въззиваемата
страна в днешно съдебно заседание въпрос по чл.176 от ГПК: „„Можете ли да пише и
чете на български език?“..
ВЪЗЗИВНИЦАТА Х.: Да, знам.
АДВ. Д.: Друг въпрос нямам.
АДВ. П.: Ще обясня защо водим днес друг свидетел, който присъства в
семейството. Познава свидетелката Т.. Може да потвърди, че тя е приятел на
семейството. Свидетелят, който водим е зетя на доверителката ми. Това е съпругът на
дъщеря й В.. Този човек живее със съпругата си в И. и квартирата, която са наели, са я
наели заедно тук и когато идва със семейството си отсядат в този дом. Присъствали са
на срещите на Е. с баба й и с баща й, когато са били в България. Аз съм питала
свидетеля колко, често е присъствал на тези срещи за да знам изобщо дали има
впечатления човекът, т.к. той има някакъв общ бизнес със сина й Е., поне два пъти в
месеца ми е казал, че пътува до България. Бабата живее тук от края на 2022г. От 2023г.,
цялата 2024г., когато със сигурност още повече са се засилили посещенията
семейството са наели този апартамент с бабата Ю. заедно, съвместно. Винаги, когато
се е засичал режимът за лични отношение на Е. с баща й и свидетелят, когато е бил в
България те са били в един дом на практика. Със сигурност всеки месец е виждал
детето, дали един или два пъти е успявал да се засекат в този режим, не знам, той ще
каже, но всеки месец особено през 2024г., от както детето е посещавало през
уикендите дома, този свидетел е бил в дома заедно със съпругата си и детето си П.,
който е на 9 години и когато не е бил на училище. Идвали са дори само за уикендите,
идвали са и за по цяла седмица.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на допуснатия свидетел на въззивната страна.
СЪДЪТ призовава в залата И.И.Й..
Ведно със свидетеля в залата влиза Г.Я.А. - преводач от и на турски език.
10
Преводачът Г.Я.А. представя на съда сертификат за успешно положен писмен
изпит по турски език, ниво С2.
СЪДЪТ,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото представения от
преводачът Г.Я.А. копие от сертификат рег.№89381/22.03.2022 г. издаден от „СКАЙ –
Лърнинг енд Ентъртейнмънт“ ЕООД.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля след снемане на самоличността му:
И.И.Й., ЕГН **********, 56 г., женен, неосъждан. Аз съм свако на Е. У. и съм
зет на Ю. Х.. Без дела със страните по делото, с разяснени права и задължения по
чл.166-167 от ГПК. Предупреден за наказателната отговорност по чл.290 от НК.
СВ.Й.: Обещавам да говоря истината.
СЪДЪТ отправя въпрос към свидетеля: Колко често пребивавате на
територията на България и съответно по каква причина?
СВ.Й.: Идвам по работа в България веднъж на три седмици, а същевременно
имам и роднини тук и по семейни причини идвам в България.
СЪДЪТ отправя въпрос към свидетеля: Къде отсядате, когато пристигнете в
България?
СВ.Й.: Отсядам при семейството си, при Ю. Х., при дамата. Не знам адреса й,
но домът й е срещу автогарата.
СЪДЪТ отправя въпрос към свидетеля: Присъствал ли сте на срещи между
Ю. и детето Е.?
СВ.Й.: Да, присъствал съм.
СЪДЪТ отправя въпрос към свидетеля: Кога и колко пъти в периода от 2023
г. до средата на 2024г.?
СВ.Й.: Винаги, когато съм бил тук и когато евентуално съм присъствал на този
11
момент, в който детето е било при баба си винаги съм бил там.
Може би пет - шест пъти съм виждал Е..
В събота съм я виждал.
СЪДЪТ отправя въпрос към свидетеля: Колко продължават срещите между
бабата и детето, на които сте присъствал?
СВ.Й.: Оставаше по цял ден. Взимахме я в събота и я връщахме в неделя. Да, с
преспиване. Оставаше там с баща си в събота вечерта.
СЪДЪТ отправя въпрос към свидетеля: Кой се грижи за детето по време на
срещите ?
СВ.Й.: Бабата и бащата се грижат за детето по време на тези срещи.
СЪДЪТ отправя въпрос към свидетеля: Случвало ли се е среща между
детето и бабата без присъствието на бащата?
СВ.Й.: Да, разбира се когато таткото е на работа детето оставаше с бабата.
СЪДЪТ отправя въпрос към свидетеля: Как се справя бабата с отглеждането
детето?
СВ.Й.: Тъй като то не е дете, което се нуждае от много грижи, бабата си готви и
й слага. Тя е дете, което може само да се храни и всъщност в това се състоеше грижата
на бабата към детето.
СЪДЪТ отправя въпрос към свидетеля: Какво правеха по време на срещите
след като са били в продължение на целия ден?
СВ.Й.: Всичко това включва обикаляне по магазини, пазаруване, ходене по
паркове, играеха си. Всъщност всичко това включва времето, когато Е. е била с бабата.
СЪДЪТ отправя въпрос към свидетеля: Имало ли е занимания у дома ако е
лошо времето, например?.
СВ.Й.: В стаята на детето си играеха на игри. Бабата си играеше с детето.
СЪДЪТ отправя въпрос към свидетеля: На какъв език се разбираха бабата и
детето?
12
СВ.Й.: Детето не говори турски, не се е научило да говори турски език
следователно си говореха на български език с бабата, понеже бабата владее български
език. Тъй като се възпрепятства научаването на турски език от детето, твърдят че ние
сме цигани, а ние не сме и те са си говорили на български език. Детето не говори
турски език.
СЪДЪТ отправя въпрос към свидетеля: Бабата опитва ли се да го учи на
турски език?
СВ.Й.: Опитваше се, да. Заедно с лелята се опитваха да я научат на турски език.
Аз в момента се опитвам да науча моите деца на български език и според мен
няма никаква причина да не се учат езици.
СЪДЪТ отправя въпрос към свидетеля: Вие разговаряли ли сте с детето и на
какъв език?
СВ.Й.: Естествено, аз съм й свако.
Опитвах да говоря на турски език и се опитвах с жестове да си говоря с детето
понеже то не ме разбира.
СЪДЪТ отправя въпрос към свидетеля: Детето как се чувстваше по време на
срещите с бабата в дома й, когато сте бил там?
СВ.Й.: Беше много щастлИ..
АДВ. П.: Виждал ли сте Е. да показва някаква топлина и близост към баба си?
Как изразяваше това щастие спрямо баба си, как го е показвала?
СВ.Й.: Прегръща я, нахвърляше се на врата й. Постоянно се нахвърляше върху
нея и си играеха по този начин.
АДВ. П.: Имате ли впечатления за това дали Е. във времето е показвала
различно отношение към баба си, към баща си, въобще към семейството на баща си?
Какво е било първоначалното отношение на детето към баба й при първите им срещи и
променило ли се е то в последствие и как?
СВ.Й.: Когато първоначално срещите се осъществяваха чрез социалните, тогава
детето се държеше малко по – дръпнато, но след като започнахме да се виждаме с
детето в къщи тогава вече станаха по – топли отношенията и тя се държи по – топло с
нас.
13
СЪДЪТ отправя въпрос към свидетеля: Присъствал ли сте на срещи със
социалните?
СВ.Й.: Когато бяха срещите при социалните постоянно съм присъствал на тези
срещи. В повечето случаи съпругата ми държеше да присъстваме и идвахме, да.
АДВ. П.: Освен Вашето семейство – съпругата Ви и Вие има ли и други хора,
които да са приятели на Ю. и които да познават и детето Е.?
АДВ. Д.: Това в каква връзка е?
СЪДЪТ отправя въпрос към свидетеля: Други хора присъствали ли са на
срещите?
СВ.Й.: Да, има семейни приятели. Т., но не знам каква е фамилията й, М.,
съпругата на Ю., който беше бивш служител на Е., но не им знам фамилиите
поименно.
АДВ. П.: Казахте Т. и М., те двете какви са?
СВ.Й.: Те са семейни приятели и Е. ни запозна с тях. Тя е приятелка на Е..
АДВ. П.: Колко пъти сте виждали Т. в дома на Ю., когато и Е. е била в дома на
баба си?
СВ.Й.: Аз бях свидетел на това нещо два - три пъти, а за предишни не знам.
АДВ. П.: Това в кой период е, кой месец?
СВ.Й.: Това беше непосредствено преди да бъде задържан Е., когато детето
посещаваше нашия дом.
АДВ.П.: Нямам други въпроси към свидетеля.
АДВ. Д.: Т. Г. интимна приятелка ли беше на Е.?
СЪДЪТ отклонява въпроса на адв.Д. отправен към свидетеля.
АДВ. Д.: Аз считам, че въпросът е относим именно с оглед на нейните
14
свидетелски показания и за нейното присъствие.
СЪДЪТ отклонява въпроса на адв.Д., като неотносим.
АДВ.Д.: На колко срещи казахте, че сте присъствали? От кой месец започна Е.
да посещава дома на Е.?
СВ.Й.: По принцип успявах да я виждам при всяко нейно посещение след като
те се нанесоха на квартира след раздялата с майката и ние се опитвахме да я виждаме
при всяко нейно посещение при бащата. Детето се разболяваше. Майката правеше
всичко възможно да не ни показва детето и казваше, че е болна. Вземаше извинителна
бележка от лекар, че детето е болно и се опитваше да възпрепятства нашите срещи с
детето.
СЪДЪТ отправя въпрос към свидетеля: Кога за първи път видяхте детето в
дома на баща й?
СВ.Й.: През 2023 г., когато за първи път беше в социалните грижи в А..
Аз не мога да се сетя за точни дати. Годината беше 2023 г., но като месец не
мога да се сетя.
АДВ. Д.: И нямате спомени за 2024 година, така ли?
СВ.Й.: През 2024г. детето вече идваше в къщи и се виждахме съвсем спокойно.
АДВ. Д.: Кога последно видяхте детето в дома на бащата?
СВ.Й.: Последно преди четири месеца я видях и то беше в МОЛ –а, а не беше в
дома. То беше случайно в МОЛ-а. Срещата беше чиста случайност. Майката като ни
видя всичките там, хвана детето за ръката да не я виждаме и от там нататък не сме
виждали детето.
АДВ. Д.: Аз Ви питам в дома на бащата и на бабата кога последно видяхте
детето или идвахте само в качеството Ви на свидетел по делата?
СЪДЪТ допуска въпроса на адв.Д. само в първата му част.
СВ.Й.: Последно беше миналото лято, бяхме тук и тогава видях детето. Беше
2024г.
15
АДВ. Д.: Когато Е. е при бабата казвате, че те си говорят на български език, а те
какви игри играят, знаете ли?
СВ.Й.: Книжки за оцветяване, а същевременно играеха и с кукли, на игри, на
които си играят момиченцата. Момичетата например не си играят на футбол, а играят
на кукли.
АДВ. Д.: Виждали ли сте да четат, да пишат буквички, да разказват по
картинка, приказки?
СВ.Й.: Лелята й носеше от Т. книжки за оцветяване, които бяха на турски език
и по този начин се опитахме да я научим на турски думички посредством тези
картинки, които са в книжките за оцветяване.
АДВ. Д.: Попитах на български език.
СВ.Й.: Тъй като детето говори български нямаше нужда да я учим на
български. Те само си говореха на български език и всъщност ние посредством тези
книжки се опитвахме да я учим на турски. Понеже детето казваше, че майка й не й
дава да учи турски език и ни казваше да не казваме на майка й, че правим опити да я
учим на турски език.
АДВ. Д.: Бабата четеше ли й приказки на български език?
СВ.Й.: Не съм бил свидетел на това тя да й чете приказки на български език, но
съм ставал свидетел също на книжки за оцветяване на български език, които
оцветяваха заедно.
Аз мога да докажа с документи, че идвам на три седмици.
АДВ. Д.: Бихте ли ми казали, имате ли спомени кога се осъществяваха срещите,
в смисъл в коя седмица – първа, втора, трета, четвърта или пета?
СВ.Й.: Принципно това беше след 15-то число. Аз съм държавен служител и
получавам заплата след 15- то число и след заплатата си идвам тук. Идвам и оставам
тук за 3 - 4 -5 дена, след 15- то число.
АДВ. Д.: Казахте, че имате дете. То ученик ли е?
СВ.Й.: Да, ученик е детето ми.
СЪДЪТ отправя въпрос към свидетеля: Детето Ви присъства ли с вас на
16
срещите, пътува ли всеки път с Вас?
СВ.Й.: Няма как дете, което ходи на училище да дойде с нас. Ние идваме.
СЪДЪТ отправя въпрос към свидетеля: Колко често се е срещало вашето
дете с Е.?
СВ.Й.: Лятото, когато имат лятна ваканция са тук за три месеца, и когато дойде
сега от юли месец до септември месец ще си остане тук пак за три месеца.
Децата се виждаха ако позволят, ако доведат детето и се виждаха в този период.
АДВ. Д.: Аз нямам повече въпроси.
СЪДЪТ освобождава свидетеля от залата И.И.Й..
АДВ. П.: Нямам други искания.
АДВ. Д.: Аз имам искания по доказателствата. С оглед направените изявления в
съдебна зала от току що разпитания свидетел Ви моля да ми издадете съдебно
удостоверение, по силата на което да се снабдя с друго такова от ОД на МВР по
отношение на лицето, което беше разпитано в качеството на свидетел, както и по
отношение на В. Л. Й. за периода 2023г. до настоящия момент какви влизания са
регистрирани. Твърденията, ни са че същите не са посещавали толкова често България,
че същите са посещавали единствено и само с оглед на водените процеси, т.к. всичките
бяха разпитвани постоянно в качеството им на свидетели по водените дела и твърдя,
че същите не посещават България всеки месец след 15-то число. Същите не са могли
да осъществят срещи с детето Е., такива за които се твърди. Това са нашите доводи за
исканото от нас съдебно удостоверение.
АДВ. П.: Първо намирам, че искането се прави само с цел да се бави процеса.
Второ, в кориците на делото съществуват протоколи от социалните в Центъра за
обществена подкрепа, където е изписано кои лица присъстват. Там са изписани
имената на съпругата и сина на свидетеля, защото свидетелят е чакал отвън.
Естествено не могат да влязат вътре всички. Освен това, дори само ако вземем пътите,
в които са били свидетели са не малко. В действителност делата са много, които се
водят между страните и за да са свидетели да, те действително са присъствали. Освен
това свидетелят сам каза, че може с документи да докаже влизане и излизане от
страната. Така, че аз бих могла да улесня процеса и в кратък срок да помоля свидетеля
да ми представи такива документи, които да покажа на съда. В случай, че са на турски
17
език ще ми е необходимо време да ги представя в превод. Не знам в какъв вид ще ми
ги представи. В случай, че изобщо съдът приеме, че е необходимо да бъдат
представени такива доказателства. Свидетелят, доколкото виждам е с двойно
гражданство и при влизане и излизане от Т. мисля, че имат по – строг контрол и затова
вероятно казва, че има документи.
Предвид направеното доказателствено искане от въззиваемата страна с оглед
изслушаните свидетелски показания на разпитания в днешно съдебно заседание
свидетел Съдът намира същото за допустимо и относимо. Следва да бъде издадено
исканото съдебно удостоверение, което да послужи пред ОД на МВР, Сектор
„Граничен контрол“ за издаване на друго такова, което съдържа информация за
пътуванията – влизане и излизане от територията на Р България в периода от началото
на 2023г. до средата на 2024г. от страна на И.И.Й., ЕГН ********** и на В. Л. Й.,
родена на ********г., бълг. гражданин, родена в гр.Д..
В тази връзка следва да бъде уважено искането на адв.П. като й бъде дадена
възможност да представи доказателства за влизанията и излизанията от територията на
Р България на свидетеля И.И.Й..
Водим от горното Съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебно удостоверение на адв.Д., процесуален представител на
въззиваемата, по силата на което да се снабди от ОД на МВР, Сектор „Граничен
контрол“ с информация за пътуванията – влизане и излизане от територията на Р
България в периода от началото на 2023г. до средата на 2024г. за И.И.Й., ЕГН
********** и на В. Л. Й., родена на ********г., български гражданин, родена в гр. Д..
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на адв. П., процесуален представител на въззивницата
да представи доказателства за влизанията и излизанията на И.И.Й., ЕГН **********
на/от територията на Р България.
ОТЛАГА И НАСРОЧВА производството по делото за 07.07.2025 г. от 14.00
часа, за която дата и час явилите се страни са уведомени чрез процесуалните си
представители, а въззвиемият и контролиращата страна са уведомени по реда на чл.56,
ал.2 от ГПК.
18
СЪДЪТ ОБЯВЯВА на страните следващото съдебно заседание за последно по
събиране на доказателства.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 16:31часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
19