Р Е Ш Е Н И Е № 260033
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. ПЛОВДИВ 15.10.2020
г .
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито
заседание от
втори октомври през две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА
ЧОЛАКОВА
при участието на секретаря Катя
Митева, като разгледа докладваното от съдия Радка Чолакова, възз.търг.дело № 350 описа на
ПАС за 2020 г.,
намери следното:
Производство по чл. 258 от ГПК.
Образувано е по повод подадена
въззивна жалба от Г.Л. ЕООД, ЕИК, представлявано дружество от управителя М. М.
Г., действащ чрез процесуалния представител адвокат М.Т., против постановеното
решение №162 от 20.03.2020 г. по търг.дело №575/2019 по описа на Окръжен съд
Пловдив в уважителната му част.
С посоченото решение е признато за установено
по реда на чл.422 от ГПК, че Г.Л. ЕООД дължи на Н.
М Т. ЕООД следните суми:
- 22 922 лв., ведно със законна лихва от датата на заявлението по
чл.410 ГПК – 04.04.2019 г. до окончателното плащане, представляваща неплатено
възнаграждение за извършени услуги със строителна техника, за които са издадени
фактури, както следва: №131/29.12.2015 г.,
№138/01.12.2016 г., №169/01.02.2016 г., №77/25.08.2015 г. и №82/31.08.2015 г., за
което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№5272/2019 г. на РС Пловдив,
- 17 364 лв., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК –
04.04.2019 г. до окончателното плащане, представляваща неплатено възнаграждение
за извършени услуги със строителна техника, за която
е издадена фактура №116/30.11.2015 г., за което вземане е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№5271/2019 г. на РС Пловдив,
като е
отхвърлен иска за разликата над размер 17 364 лв. до пълния предявен
такъв от 19 536 лв., или за вземанията по фактури №195/27.04.2016 г. и
№212/31.05.2016 г. в общ размер 2 172 лв., като неоснователен.
Жалбоподателят счита, че решението в уважителната му част е неправилно и
необосновано, постановено при допускане
на съществени нарушения на процесуалните правила, при явно необосновани изводи
и при непълнота на доказателствата.
Съображенията
му за това са в две насоки. Първо, неправилно е приложен материалният закон,
като в тази връзка не е съгласен с изводите на окръжния съд, че работата е
изпълнена, както и че е настъпила изискуемостта на вземанията по всяка една
фактура. На следващо място се позовава на процесуални нарушения, а именно, че са
приети доказателства след двойната размяна на книжа и към момент, в който е
била настъпила преклузия.
Моли да се отмени изцяло решението в
обжалваната уважителна част, след което се постанови решение по съществото на
спора и се отхвърли исковата претенция. Претендира направените по делото разноски за двете инстанции.
Ответникът Н. М Т. ЕООД, ЕИК ., чрез процесуалния си представител адвокат Г.Г., е представил
отговор на въззивната жалба, с който я оспорва. Не е съгласен с оплакванията,
като счита същите за неоснователни и излага аргументите си срещу тях.
Моли да
се остави без уважение, като се потвърди постановеното решение в обжалваната му
част. Претендира разноски за въззивното
производство.
Съдът, след
като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
Обжалваното решение е връчено на жалбоподателя
на 14.05.2020 г., а въззивната жалба е подадена на 26.05.2020 г. в предвидения двуседмичен
срок в закона за обжалване. Жалбоподателят е надлежна страна,
жалбата му е срещу подлежащ на въззивно
обжалване съдебен акт. Ето защо, следва
да се пристъпи към преценяването и по същество.
Предявеният установителен иск се основава на разпоредбата на чл. 422 от ГПК, като с него се цели установяване
със сила на пресъдено нещо съществуването на вземане, за което е
образувано заповедно производство.
Ищецът посочва, че са образувани
две заповедни производства по реда на чл.410 от ГПК, издадени са съответно
заповеди за изпълнение за вземанията му, произтичащи
от извършване на товаро-разтоварни
услуги, услуги с багери в полза на ответника Г.Л. ЕООД. Твърди, че услугите били
извършени с негов транспорт до обектите на ответника – изграждане на велоалейна
мрежа в гр.П., както и че ответникът приел работата без забележки, като за
всяка отделна услуга е съставяна отделна фактура. Всички фактура са вследствие
на сключен договор между страните за услуга със строителна техника от
14.08.2015 г.
Били
издадени следните фактури: №131/29.12.2015 г. със стойност
13 404 лв.,
№138/01.12.2016 г. -
11 208 лв.,
№169/01.02.2016 г. -
1 800 лв., №77/25.08.2015
г. - 6 000 лв. и №82/31.08.2015 г. - 2 580 лв./първа група/, както и фактура №116/30.11.2015 г./втора група/.
Първата група фактури били на обща стойност 34 992 лв. с ДДС. Ответникът е извършил
частично плащане по фактура №131/29.12.2015
г. в размер на 10 000 лв. на 14.04.2016 г., по фактура №77/25.08.2015 г. – 2000 лв. на 27.08.2015 г.
Останал неплатен остатък 22 922 лв., която част е предмет на издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№5272/2019 г. на РС Пловдив
Втората група се отнася до
фактура №116 от 30.11.2015 г. на стойност 25 764 лв. Ответникът извършил
частични плащания по нея в размер на
8 400 лв./5 000 лв. на 16.12.2015 г., 2 200 лв. на 14.12.2017 г. и
1 200 лв. на 13.03.2018 г./. Останал неплатен остатък 17 364 лв.,
която сума е част от издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№5271/2019 г. на РС Пловдив /останалите вземания по фактури са отхвърлени и в тази
част решението е в сила като необжалвано/.
Ответникът
оспорва исковата молба. Признава сключването на посочения от ищеца договор.
Възразява, че дължи процесните суми. Счита, че е изпълнил задълженията си към
ищеца по договора. В тази връзка изразява становище, че за реално извършените
от ищеца услуги са съставяни товарителници, като след завършване на съответния
обект е следвало плащане по всяка издадена товарителница. За периода 17.08.2015
г. – 13.02.2016 г. са издадени товарителници на обща стойност 16 440 лв., които
са заплатени по банков път. На следващо място, счита, че изискуемостта за
плащане възниква при завършване на всички обекти в договора на основание
чл.3,т.2 от него. В тази връзка не са доказани
кога са завършени обектите, както и приета ли е работата по тях, за да
стане вземането на ищеца изискуемо. Счита и, че процесните фактури са фиктивни.
В подкрепа на твърденията си и
разпределената им доказателствена тежест страните са ангажирали доказателства.
Ищецът е представил договор за услуга със строителна техника от 14.08.2015 г.,
сключен между него и ответника, извлечения от сметка 411-Клиенти, банкови
извлечения за постъпили плащания от ответника. За първото с.з. е представил
дневни актове и товарителници за периода м.август 2015 г. – м.декември 2015 г.,
които са приети като доказателства. Изготвена и прието по делото е и
съдебно-счетоводна експертиза по негово искане.
Ответникът също е представил
договора, както и товарителници и списък
към тях.
Приложени са двете заповедни
производства, ведно със съдържащите се в тях документи,а именно процесните
фактури и извлечения от счетоводни
сметки.
Видно от приложения договор е, че
между страните е налице договорно правоотношение, по силата на което ищецът е
предоставил на ответника услуги със строителна техника, а именно с багер, с малък багер бобкат с прикачен
инвентар, със самосвал К. и самосвал М., при уговорени цени и плащания.
Съгласно чл.4 от договора, ищецът следвало да получава стойността на услугата,
формирала се в края на всеки отделен обект, приспадайки авансовото плащане, а
съгласно чл.5 – ответникът се задължил да разплати стойността на услугата,
формирала се в края на всеки отделен обект, приспадайки авансовото плащане. Договорът
бил сключен за неопределено време, като услугите ще се осъществяват на обекти
на ответника.
Установява се, че ищецът е издател на процесните фактури, а ответникът - техен
получател. Предметът им е свързан с уговореното в договора. В периода от м.август 2015 до м.декември 2015 г.
ищецът е издал множество товарителници, приложени в оригинал по делото, за
извършени в полза на ответното дружество машиносмени с горепосочената техника.
Прието е заключение на
съдебно-счетоводна експертиза, чиито констатации съдът кредитира като компетентни и изготвени на база
счетоводните записвания при страните. Видно от заключението фактурите от първата група, както и фактура №116/30.11.2015 г. от втората група, са отразени счетоводно при ответника като
задължение към ищеца с посочените в тях стойности, включени са в справките-декларации по ЗДДС и в дневник на
покупките на ответника, ползван е данъчен кредит по тях. В счетоводните регистри и на двете страни са отразени
частични плащания, както следва: 2 000 лв. – по фактура
№77/25.08.2015 г., 10 000 лв. – по фактура
№138/01.12.2016 г., и общо 8 400 лв. – по фактура
№116/30.11.2015 г. За последните плащания по делото са приети
извлечения от сметка на ищеца.
Въз основа на така събраните доказателства
се установява, а и не се спори, че между страните е възникнало правоотношение
по силата на договор за извършване на строителни услуги. За този договор са приложими разпоредбите на ЗЗД относно
договора за изработка, а тъй като страните са търговци – и правилата на ТЗ. Съгласно
договора, ищецът се е задължил да извърши договорените строителни услуги, а
ответникът – да заплати възнаграждение за извършеното. Съгласно чл.266 от ЗЗД,
поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа, а съгласно
чл.264 е длъжен да приеме извършената
съгласно договора работа. Ето защо и при направените възражения от ответника следва
да се отговори извършена ли е работата по процесните фактури, приета ли е от
поръчващия и настъпила ли е изискуемостта на вземанията по всяка една фактура.
Няма спор, че ищецът е изпълнявал
възложените му от ответника строителни услуги на обекти на ответника, свързани
с изграждането на велоалеите в гр.П., през периода м.август 2015 г. –
м.декември 2015 г. За извършената работа били издавани дневни актове с
посочване на видовете извършена работа, подписани от двете страни по
правоотношението, както и товарителници. Били съставени фактури , както за авансово плащане, така и
за извършените работи, които са описани по вид, мярка, количество, единична
стойност. Процесните фактурите са отразени счетоводно от ответника и по същите той
е ползвал данъчен кредит. При така установената фактическа обстановка следва да
се приеме, че е извършена от ищеца работата, описана по вид, количество и
единична цена в процесните фактури, като ответникът е приел тази работа с факта
на осчетоводяване на фактурите в
неговото счетоводство и ползването на данъчен кредит по тях. В закона не е
предвидена строго определена форма за установяване на приемането на извършените строителни работи. Приемането
може да стане и мълчаливо чрез конклудентни действия. В договора страните са се
съгласили ответникът да разплати стойността на услугата, формирала се в края на всеки отделен
обект. Ето защо, обстоятелствата, че фактурите са
издадени в определен период, счетоводното им отразяване от ответника в неговото
счетоводство, чиято цел е обективно показване на стопанските операции, и ползването на данъчен кредит, недвусмислено водят до извод за
приемане на извършеното. Не се установява възражението, че фактурите са
фиктивни, тъй като са спазени изискванията и нормите за счетоводно отразяване
на документооборота и отчетността, съгласно изводите на вещото лице относно
редовността на счетоводствата.
По отношение на изискуемостта на
вземанията по всяка една процесна фактура следва да се посочи, че във всяка
една от тях е посочена дата на плащане, съвпадаща с датата на издаване на
фактурата. Фактурите не са двустранно подписани. За тях е отразен и използван
данъчен кредит в месеците на издаването им. Фигурират в дневниците към
справките-декларации по ЗДДС за всеки
период. В същото време в договора е прието окончателно плащане в края на всеки
отделен обект след приспадане на авансовото плащане. Преценявайки тези
обстоятелства, следва да се приеме, че
във фактурите се съдържат сборни количества услуги, които се отнасят до
отделни обекти по смисъла на договора. Страните не са обвързали плащането с
издаване на актове, обр.19. Няма и определен падеж в договора. Ето защо и съгласно
чл.303а, ал.2 от ТЗ задължението за плащане следва да възникне в 14-дневен срок от получаването на
всяка една фактури. В случая този срок започва да тече от датата на
осчетоводяването. С оглед гореизложеното към датата на образуване на двете
заповедни производства – 04.04.2019 г. вземанията по процесните фактури са били
изискуеми.
До този
извод е достигнал и окръжният съд, поради което неговото решение следва да бъде
потвърдено. Неоснователни се явяват
оплакванията във въззивната жалба за неправилни и необосновани изводи в
обжалваното решение относно изпълнението на възложената работа и
изискуемостта на вземанията по всяка
една фактура. Що се касае до становището, че е допуснато съществено процесуално
нарушение, изразяващо се в приемане на доказателства - дневни актове и
товарителници, представени от ищеца след двойната размяна на книжа, следва да
се посочи, че тези доказателства са представени след изготвяне на
проекто-доклад при подготовката по делото за разглеждането му в открито съдебно
заседание и след извършеното в него
разпределение на доказателствена тежест за страните. Приети са в първото
съдебно заседание след окончателния доклад на съда. Съгласно чл.375 от ГПК, в
откритото съдебно заседание и след устния доклад по делото, съдът дава указания
и предоставя възможност на страните да изразят становище и да предприемат
желаните от тях процесуални действия, след които събира допуснатите
доказателства. Няма забрана за събиране на доказателства. Във връзка с доклада
и разпределената им доказателствена тежест страните могат да представят
доказателства, което е сторено от ищеца. Не е преклудирано правото му да сочи
доказателства в установения момент, поради което и не е налице твърдяното
съществено процесуално нарушение. Доводите на жалбоподателя следва да се
оставят без уважение, като решението в обжалваната му установителна част следва да се потвърди.
По
разноските - ответникът е претендирал разноските за въззивното производство, но
тъй като няма данни такива да са сторени, не следва да се присъждат.
Ето защо, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРДЖАВА постановеното решение №162 от 20.03.2020 г. по търг.дело
№575/2019 по описа на Окръжен съд Пловдив в частта му, с която е признато за
установено по реда на чл.422 от ГПК, че Г.Л. ЕООД дължи на Н. М Т. ЕООД следните суми:
- 22 922 лв., ведно
със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 04.04.2019 г. до
окончателното плащане, представляваща неплатено възнаграждение за извършени
услуги със строителна техника, за които са издадени фактури, както следва:
№131/29.12.2015 г., №138/01.12.2016 г., №169/01.02.2016 г.,
№77/25.08.2015 г. и №82/31.08.2015 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д.№5272/2019 г. на РС Пловдив,
- 17 364 лв., ведно със законна лихва от датата на
заявлението по чл.410 ГПК – 04.04.2019 г. до окончателното плащане, представляваща
неплатено възнаграждение за извършени услуги със строителна техника, за която е издадена фактура №116/30.11.2015 г., за което
вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№5271/2019 г.
на РС Пловдив.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.