Р Е Ш Е Н И Е

№...                                                      02.01.2020г.                                        Гр.Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ   РАЙОНЕН  СЪД                                              ХI Граждански състав

На 04.12.2019г.

В публично заседание  в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА

 

Секретар Емилия Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско дело №6173 по описа за 2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание чл.108 ЗС, за връщане на движима вещ от владелец на собственик, иск с правно основание чл.55, предл. второ ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползване на автомобила на невъзникнало основание за сумата от 1500,00лв. и иск с правно чл.55, предл. второ ЗЗД за заплащане на данък за автомобила на невъзникнало основание за сумата от 645,67лв.

Исковете са предявени от Ива Р.Р. срещу Д.И.М.. Ищецът твърди, че на 05.05.2015г. като собственик на лек автомобил сключил предварителен договор за покупко-продажба на лек автомобил „...“ с Д.И.М., като на същата дата му предал автомобила, заедно с малкия и големия талон и получил от него сумата от 1200,00лв. На 31.12.2015г. ищецът потърсил ответника, за да му прехвърли автомобила, но същият се укривал от него. Оттогава последвали многократни опити за връзка. Тъй като до сключване на окончателен договор не се стигнало, ищецът все още бил собственик, но ответникът упражнявал владението върху вещта. Вследствие на това ищецът трябвало да заплати дължимия за автомобила данък в размер на 645,67лв. за периода от 2015г. до 2018г. Освен това ищецът счита, че като ползвал процесния автомобил, ответникът лишил действителния собственик да се ползва от своята вещ, поради което дължал наем за същата, за периода от 31.12.2015г. до 05.12.2018г.

Моли съда да се произнесе с решение, с което да осъди ответника да му предаде владението върху автомобила, да осъди ответника да му заплати стойността на данъка на автомобила за периода от 2015г. до 2018г. и да му заплати наем за периода от 31.12.2015г. до 05.12.2018г. за ползването на автомобила. Претендира разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника по делото Д.И.М.. Взема становище за неоснователност на исковете. Признава факта на сключения предварителен договор и на заплащането на сумата от 1200,00лв. Оспорва твърдението на ищеца, че на 31.12.2015г. същият го бил търсил, за да му прехвърли собствеността върху автомобила. Твърди, че след сключване на предварителния договор се установило, че ищецът не можел да прехвърли собствеността върху автомобила, тъй като върху него имало наложен запор. Ищецът често пътувал извън страната, като отказвал да уреди отношенията си с кредиторите, за да бъде сключен окончателен договор. В началото на 2016г., автомобилът отказал да работи и със съгласието на ищеца, ответникът го предал за скрап. Оттогава ищецът не го бил търсил и не повдигал въпроса за договора. Оспорва дължимостта на данъка за автомобила.

Моли съда да отхвърли исковете като неоснователни. Претендира разноски.

 

Съдът, след като прецени събраните по делото, доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като взе предвид становищата на страните, намери за установена следната фактическа и правна обстановка:

По делото е представено и прието като писмено доказателство копие на: Предварителен договор от 05.05.2015г., от което се установява, че страните са сключили предварителен договор за продажба на лек автомобил – марка „...“ с рег.№ ……., рама …….., двигател ……, за сумата от 1200,00лв. В деня на сключването на предварителния договор ищецът като собственик на автомобила и продавач по предварителния договор, предал владението на ответника, а ответникът като купувач по предварителния договор заплатил на ищеца сумата от 1200,00лв. Тези обстоятелства не са спорни между страните.

Страните не спорят и, че не са сключили окончателен договор, като никоя от страните не е направила изявление за разваляне на предварителния договор.

За изясняване на възраженията на ответника бе представено и прието като писмено доказателство Удостоверение рег.№122800-14453/04.06.2019г. на Сектор ПП при ОД на МВР-Стара Загора, от което се установява, че описаният по-горе лек автомобил е собственост на ищеца и върху него има наложен запор на 14.01.2016г. по изп.дело №20167660400209 по описа на ЧСИ Кръстьо Ангелов.

По делото бе допуснато събирането на гласни доказателства, като ищецът въпреки указанията на съда за разпределяне на доказателствената тежест, не посочи свидетели за установяване на твърдяните от него факти. От показанията на свидетеля В.Динев И. – син на ответника, се установява, че още в края на 2015г., през зимата, автомобилът, който баща му е закупил от ищеца, се е развалил. Ремонтът е щял да бъде много скъп, заради което ответникът е предал автомобила за скрап.

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля след преценка по реда на чл.172 ГПК, тъй като свидетелят излага свои непосредствени впечатления и показанията му не се опровергават от другите събрани по делото доказателства.

Съдът е назначил съдебно-автотехническа експертиза, заключението на която не бе оспорено от страните и бе прието от съда. Съгласно заключението на вещото лице, за автомобил от категорията на процесния се дължи месечен наем в размер на 48,00лв.

За установяване на размера на дължимия местен данък за процесния автомобил по делото е приета като писмено доказателство справка от данъчни задължения – местни данъци и такси, от която се установява, че ищецът дължи данък за процесния автомобил в размер на 136,95лв. за всяка от годините – 2015г., 2016г., 2017г. и 2018г., както и лихва върху незаплатеното данъчно задължение, като общата стойност на задължението за четирите години и лихвата за забава възлиза на 645,67лв.

По отношение на предявения иск с правно основание чл.108 ЗС, следва да се докаже наличието на елементите от фактическия състав на чл.108 от ЗС при условията на кумулативна даденост, а именно - ищецът да е собственик на вещта, предмет на ревандикация, ответникът да го владее или държи и без правно основание. Тези фактически обстоятелства следва да бъдат доказани от ищеца при условията на главно и пълно доказване. В настоящия случай безспорно се доказа правото на собственост на ищеца върху процесната вещ – лекия автомобил предмет на предварителния договор. Ищецът обаче не представи категорични доказателства относно владението на ответника върху вещта. Нещо повече – ищецът не оспори и не опроверга представените от ответника доказателства, че последният е предал автомобила за скрап още в края на 2015г. или в началото на 2016г., вследствие на което спорната вещ е престанала да съществува. Независимо дали ответникът е имал право да предаде автомобила за скрап или не, то безспорно се установи, че автомобилът не съществува към настоящия момент и съответно неговото владение не може да бъде предадено. Предвид изложеното предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По иска за присъждане на обезщетение за ползване на автомобила за сумата от 1500,00лв., съдът намира от една страна, че ищецът не доказа ползване от страна на ответника на процесния автомобил за периода от време, за който се претендира обезщетението. От друга страна владението и съответно ползването на автомобила е било предадено на ответника на валидно правно основание, за което той е заплатил и цялата продажна цена. Въпреки това продажба не се е осъществила, като не бе установено по безспорен начин коя от страните носи вината за това, но се доказа твърдението на ответника, че върху автомобила има наложен запор. Несъстоятелно е възражението на процесуалния представител на ищеца, че запорът е наложен едва през 2016г., когато автомобилът е бил предаден за ползване от ответника, тъй като налагането на запор обезпечава задължение на собственика на вещта, какъвто е именно ищецът. След като се установи, че ответникът не ползва вещта от 2016г., тъй като същата е погинала – предадена за скрап, а за времето, през което я е ползвал, това е ставало на валидно правно основание, то той не дължи обезщетение за ползването на автомобила на собственика му. Предявеният иск за сумата от 1500,00лв. се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По иска за заплащане на местен данък за автомобила за сумата от 645,67лв., съдът намира за безспорно обстоятелството, че никоя от страните не е заплатила този данък за целия период от 2015г. до 2018г. включително. Това обстоятелство се установи от представената от ищеца справка за данъчни задължения. Съгласно разпоредбата на чл.53 от Закона за местните данъци и такси: „Данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства.“ Това означава, че данъчно задълженото лице за данъка върху процесния лек автомобил е ищецът. Ответникът не е придобил собственост върху лекия автомобил, макар същият да му е бил предаден още през 2015г. Придобиването на правото на собственост върху МПС става с писмен договор с нотариална заверка на подписите, какъвто страните не са сключили. Освен това ищецът не е заплатил данъка, за да претендира ответникът да му възстанови недължимо платена сума. Сумата е дължима на Община Стара Загора, а не на ищеца. Поради тази причина предявеният иск за сумата от 645,67лв. се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

При този изход на делото на основание чл.78, ал.3 от ГПК съдът следва да осъди ищеца да заплати на ответника разноските по делото. Ответникът е представил договор за правна защита и съдействие, в който е договорено възнаграждение в размер на 456,00лв. В самия договор няма отбелязване на платена сума. Допълнително е представена касова бележка, издадена на същата дата, на която е сключен и договора – 28.05.2019г. за сумата от 200,00лв. Поради тази причина съдът следва да присъди разноски в полза на ответника в размер на 200,00лв., съобразно представения списък с разноски и доказателствата за тяхното извършване.

   Воден от горните съображения, съдът

 

Р    Е    Ш   И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от И.Р.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Д.И.М., ЕГН **********, с адрес: ***, иск за предаване на владението върху лек автомобил марка „...“ с рег.№ …., рама …, двигател …, иск за заплащане на сумата от 1500,00лв. /хиляда и петстотин лева/, представляваща обезщетение за ползване на същия автомобил за периода от 31.12.2015г. до завеждане на исковата молба – 05.12.2018г., както и иск за заплащане стойността на местния данък за автомобила за периода от 2015г. до 2018г. в размер на общо 645,67лв. /шестстотин четиридесет и пет лева и 67 стотинки/, като неоснователни.

 

ОСЪЖДА И.Р.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Д.И.М., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 200,00лв. /двеста лева/, представляваща направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: