Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260337 / 08.07.2021 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На четиринадесети юни през две хиляди двадесет и първа
година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Велислава Ангелова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 3118 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.1 от ГПК,
вр. чл.9 от Закона за потребителския кредит ЗПК/, вр. чл.79 ал.1 и чл.86 ал.1
от ЗЗД; от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж - Франция, с рег. №
*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” КЧТ, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. „Младост 4”,
Бизнес Парк София сгр.14, представляван от заместник управителя Д.Т.Д.; против С.Р.И.
с ЕГН ********** ***.
При условията на евентуалност, в случай на отхвърляне на установителния
иск, е предявен осъдителен иск с правно основание чл.79 ал.1 и чл.86 ал.1 от ЗЗД, вр. чл.9 от ЗПК.
Ищецът твърди, че със съобщение по ч.гр.дело № 2163/2020 г. на ХРС му
била предоставена възможност за
предявяване на иск за установяване дължимостта на вземането, обективирано в
издадената по това ч.гр.дело заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК. Ето защо и предвид чл.415 от ГПК за него налице бил правен
интерес от предявяването на настоящия иск за установяване съществуването на
изискуемо вземане по договор за потребителски револвиращ кредит № CARD-15993148
в общ размер на 181,50 лева, от които 158,85 лева главница по договора за
кредит, 7,68 лева възнаградителна лихва за периода от 01.05.2019 г. до
05.09.2019 г., 14,97 лева мораторна лихва, начислена върху главницата за
периода от 05.09.2019 г. до 24.09.2020 г., ведно със законната лихва, считано
от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането. Вземането на
ищеца се основавало на сключен на 22.05.2018 г. между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" като кредитор и ответника като кредитополучател договор за
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта № CARD-15993148. Съгласно договора за усвояване на револвиращия кредит,
кредиторът издавал на кредитополучателя кредитна карта Мастъркард. Кредитната
карта била електронен платежен инструмент и представлявала персонализирана
пластмасова карта, върху която била записана електронна информация.
Персонализацията на платежната карта представлявала изписването на необходимите
данни, свързани с оправомощения ползвател на платежната карта, съгласно §1 т.5
от ДР на Наредба № 3 на БНБ. Чрез картата се извършвала идентификация на
кредитополучателя и се осъществявал отдалечен достъп до отпуснатия на
кредитополучателя револвиращ кредитен лимит. Минимална месечна погасителна
вноска представлявала минималната месечна сума, която картодържателят следвало
да направи до падежа, за да започне да възстановява кредитния лимит. Кредитополучателят
бил длъжен да я внася всеки месец, за да не изпада в просрочие и кредиторът да
не блокира картата. Револвиращата функционалност предоставяла възможност на
картодържателите да заемат многократно средства от определения им кредитен
лимит посредством предоставената им карта, като изплатените суми по усвоения
кредит били отново на разположение след погасяването им. Картодържателят
разполагал с възможността да погасява усвоения кредитен лимит посредством
минимална месечна вноска, а не изцяло. Кредитният лимит представлявал
одобрената от издателя сума, с която се захранвала картата и до която клиентът
имал достъп. Максималният лимит за всеки клиент се определял индивидуално,
съобразно предварително зададени рискови правила, като в настоящия случай бил в
размер на 1 000 лева. Използваният кредитен лимит била сумата, която
кредитополучателят е използвал за покупки и/или теглене на пари в брой.
Разполагаемият кредитен лимит представлявал сумата, която оставала на
разположение по револвиращия кредит, след като картодържателят е усвоявал суми
по кредита. Картата позволявала чрез нея да бъде извършвано теглене в брой от
банкомати (ATM), плащания чрез терминални устройства и други услуги в страната
и чужбина (чл.2). Съгласно договора за използването на револвиращия кредит,
кредитополучателят дължал лихва, начислявана върху усвоения размер на кредитния
лимит за времето на ползването му. В същия била предвидена възможността,
кредитополучателят да се възползва съответно от услугата „Превод на пари по
сметка" и „Покупка на изплащане в мрежата от търговски партньори на
кредитора" (чл.3 и чл. 4). Кредиторът издавал месечно извлечение за
осъществени трансакции до 15-то число на месеца, след което настъпвал периодът,
в който картодържателят бил длъжен да направи погашение по кредита, като при
кредитните карти от револвиращ тип налице били две възможности за изпълнение на
задължението: посредство пълно погасяване на усвоения кредит, което настъпвало,
когато картодържателят погаси цялата използвана сума; и частично погасяване на
задълженията при внасяне на сума в размер на минималната месечна вноска или
по-голям, но не е погасена пълната сума по задължението. Извлечението се
изпращало на адреса на електронната поща на кредитополучателя, а при изрично
негово искане или при липса на електронен адрес в хартиена форма на посочения
от него адрес, като неполучаването на извлечението не било основание за
неплащане на погасителна вноска (чл.12). Месечни погасителни вноски се правели
до 1-во число на месеца, следващ издаването на извлечението. За използването на
револвиращия кредит кредитополучателят дължал лихва, начислявана върху усвоения
размер на кредитния лимит за времето на ползването му (чл.14). ГПР бил изчислен
при допускането, че общият размер на кредита е усвоен незабавно и изцяло за
срок от една година и се погасява на равни месечни вноски, с неизменни до края
на срока разходи, съгласно условията на договора за кредит. За използването на
кредитната карта кредитополучателят заплащал и таксите, предвидени в тарифата.
В чл.16 от договора било предвидено, че кредиторът има право да блокира
кредитната карта по собствено решение, по искане на кредитополучателя, при
изтичането на валидността на картата и/или при неплащане на една или повече
месечни погасителни вноски. Чрез функционалността „Покупка на изплащане в
мрежата от търговски партньори на кредитора" кредитополучателят изплащал
избраната от него стока или услуга посредством усвояване от кредитния лимит на
револвиращия кредит чрез предоставената му кредитна карта, без да чака за одобрение,
когато има разполагаем лимит по кредитната карта. На 22.05.2018 г. ответникът
се възползвал от предвидената в чл.4 от договора възможност и било извършено
усвояване чрез функционалността покупка на изплащане по револвиращ кредит с код
на усвояването CREX-15993088 за закупуването на стоки и услуги на изплащане на
стойност в общ размер, посочен на стр.1 от договора в параграф „Параметри и
услуги“ за срок от 3 месеца, обхващащ периода от сключване на договора до
01.09.2018 г., съгласно погасителен план, включващ падежните дати на месечните
погасителни вноски. Договорено било кредитът за стоки и услуги да бъде изплатен
на 3 броя равни месечни вноски, всяка в размер на 109,16 лева. За ползването на
услугата по чл.4 от договора бил договорен ГЛП и ГПР в размер, посочен на
страница 1 от процесния договор в поле „Параметри и условия", като била
посочена и общата стойност на плащанията. Падежът по кредита бил на всяко 1-во
число от месеца и тогава се дължала фиксираната месечна вноска, определена по него.
В случай, че кредитополучателят не направи плащане на тази вноска на съответния
падеж, тя щяла да бъде удържана от лимита на кредитната карта и олихвена.
Лихвата се начислявала от деня на падежа, когато вноската по стоковия кредит се
трансферирала от разполагаемия лимит - трансакцията се олихвявала от деня на
извършването й с годишен лихвен процент, както тегленето на суми на банкомат.
След усвояването на суми по кредитната карта за кредитополучателя възниквало
задължение за заплащане на месечна погасителна вноска, представляваща
променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на
задължението. Ответникът преустановил редовното обслужване на револвиращия
потребителски кредит на 01.05.2019 г., когато било последното плащане по заема.
При забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят
дължал обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода
на забавата; както и от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането
на кредитора ставало предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички
определени по договора надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава.
Затова на 09.09.2019 г. на длъжника била изпратена покана за доброволно
изпълнение, с която кредитът бил обявен за изискуем. Към момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за парично задължение по чл.410 ГПК,
непогасеното задължение по револвиращия кредит, отпуснат на ответника било в
общ размер на 181,50 лева, като на 01.05.2019 кредитополучателят преустановил
обслужването на заема, поради което кредитната карта била блокирана и от страна
на кредитора било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК в Районен съд -Хасково за следните дължими
суми по договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта № CARD-15993148, както следва:
- 158,85 лева главница;
- 7,68 лева възнаградителна
лихва за периода 01.05.2019 г. - 05.09.2019 г.;
- 14,97 лева мораторна лихва
за периода 05.09.2019 г. – 24.09.2020 г.;
- законната лихва за забава от
датата на завеждане на заявлението до окончателното изплащане на вземането.
Законната лихва за забава била равна на ОЛП, обявен от БНБ, в сила от 1
януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10%. Лихвените проценти в
сила от 1 януари на текущата година били приложими за първото полугодие на
съответната година, а лихвените проценти в сила от 1 юли - за второто
полугодие. Законната лихва за забава се изчислявала на дневна база като
дневният й размер за просрочени задължения бил равен на 1/360 част от годишния
размер, определен в предходното изречение.
Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да
приеме за установено, че ответникът му дължи гореописаните суми; като му
присъди направените разноски по заповедното и по настоящото производства. При
условията на евентуалност, в случай че предявеният установителен иск бъде
отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по
кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение;
се иска да се приеме за предявен осъдителен иск с характер на волеизявление за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, чрез връчване на препис от същия
на ответната страна. В допълнителна писмена молба по делото и по повод отговора
на ответника, ищецът на основание чл.175 от ГПК признава, че с плащане от
18.02.2021 г. в размер на 487,71 лв. ответникът погасил изцяло претендираното
вземане по процесния договор за кредит, ведно с направените по делото разноски.
В открито съдебно заседание ищецът не изпраща свой процесуален представител.
Ответникът представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в
законоустановения едномесечен срок, като счита предявените искове за допустими.
Същите обаче следвало да се отхвърлят, предвид изплащането на всички
претендирани суми в хода на настоящото производство. На 18.02.2021 г.
ответникът заплатил по банковата сметка на ищеца сумата в общ размер на 487,81
лв., включваща: 158,85 лева главница; 7,68 лева възнаградителна лихва за периода
01.05.2019 г. - 05.09.2019 г.; 14,97 лева мораторна лихва за периода 05.09.2019
г. – 24.09.2020 г.; 6,31 лв. законната лихва за забава върху главницата за
периода 29.09.2020 г. – 18.02.2021 г.; разноските в заповедното производство от
25 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение; както и
разноските в настоящото производство от 125 лв. за държавна такса и 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение. В открито съдебно заседание ответникът не се
явява и не се представлява.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Между ищцовото дружество, като кредитор, и ответника, като
кредитополучател, е сключен договор за отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-15993148 от 22.05.2018 г.,
при подробно описани условия. Предмет на договора е отпускането на револвиращ
кредит в размер на 1 000 лв., при годишна лихва и такси за ползването му,
посочени в договора /чл.1/. Уговорено е, че за целите на този кредит кредиторът издава на кредитополучателя
кредитна карта MasterCard /чл.2/. Кредитополучателят може да използва услугите
превод на пари по сметка до размер на револвиращия кредит в рамките на
съответните наличности, което ще се отразява като трансакция в месечното му
извлечение /чл.3/. Той може да ползва и услугата покупка на изплащане в мрежата
от търговски партньори на кредитора, за което ще се подписва приложение към
договора, съдържащо конкретните параметри на трансакцията, а неплатените вноски
ще се удържат от размер на разполагаемия кредитен лимит /чл.4/. Идентификацията
се извършва чрез въвеждане на ПИН, уникален за всеки клиент /чл.5/.
Кредитополучателят е длъжен, да използва картата единствено лично, като пази в
тайна съответния ПИН /чл.7/. Кредиторът издава месечно извлечение за
осъществените трансакции до 15-то число на месеца, което се изпраща на ел.поща
на кредитополучателя, като неполучаването му не е причина за неплащане на
погасителна вноска /чл.12/. Месечни погасителни вноски се правят до 1-во число
на месеца, следващ издаването на извлечението, най-малко в минималния размер на
тарифата по договора /чл.13/ - при усвоен кредитен лимит до 1 000 лв., вкл. –
минимална погасителна вноска от 60 лв. Според чл.14, за ползването на кредита,
кредитополучателят дължи годишна лихва, посочена в договора, която се начислява
върху усвоения размер на кредитния лимит за времето на ползването му – 35%;
както и таксите по тарифата – за теглене на пари в брой от банкомат в страната
и чужбина – 2 лв.+2% от изтеглената сума; за справка за разполагаем лимит на
банкомат в страната – 0,40 лв.; месечна такса за обслужване, която се начислява
при трансакции и/или задължения в отчетния период – 4 лв. При забава на една
или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка
забавена погасителна вноска; като в такъв случай, считано от падежната дата на
втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в
целия му размер, с всички надбавки и обезщетението за забава, без да е
необходимо изпращане на съобщение за
това /чл.17/. ГПР от 44,90% е изчислен при допускането, че общият размер на
кредита е усвоен незабавно и изцяло за срок от една година и ще се погасява на
равни месечни вноски, с неизменни до края на срока разходи, съгласно условията
на договора /чл.20/. С подписването на договора, кредитополучателят е
потвърдил, че е запознат, разбира и приема условията му /чл.26/. Договорът е
подписан от представител на ищеца, както и от ответника в настоящото
производство, изписал саморъчно и трите си имена. Такива подписи и имена носи и
представеното приложение към договора, наименувано: Кредит: CARD-15993148 от 22.05.2018
г., оторизационен код а06а8003, усвояване CREX–15993088. То касае усвояване
чрез функционалността покупка на изплащане по револвиращ кредит с посочения
номер, при следните параметри и условия: обща цена на стоките – 383,99 лв.,
първоначална вноска – 90 лв., размер на кредита – 307,22 лв., месечна
погасителна вноска със средномесечно отклонение до 1 стотинка – 109,16 лв.,
брой погасителни вноски, без вноски, платени в търговския обект – 3 броя, обща
стойност на плащанията с първоначалната вноска – 417,48 лв., ГПР – 39,73%,
лихвен % - 33,92%. Посочени са финансираните стоки и услуги, а именно – 6 броя
закупени стоки и услуга „Сигурност на плащанията“ по застрахователна декларация
CREX – 15993088 и групова полица № 5/2008 с премия от 13,23 лв. Приложението
съдържа погасителен план с падежни дати на ежемесечните 3 броя погасителни
вноски в периода 01.07.2018 г. – 01.09.2018 г., всяка от по 109,16 лв. По
делото се представи в нечетлив вид фискален/ служебен бон, подписан от
ответника, саморъчно изписал и две от имената си; като ищецът не изпълни
указанието на съда, да представи документа в четливо копие. Ищецът е издал на
ответника месечно извлечение по кредитна карта относно CARD-15993148
за периода 16.07.-15.08.2019 г. за обща дължима сума от 166,53 лв., дължима до
01.09.2019 г. Ищецът е адресирал до ответника последна покана с изх. № CARD-15993148/09.09.2019
г., че е преустановил плащането на вноските по договора на 01.05.2019 г., като
му е указано дължимото до момента в размер на 166,75 лв. и е поканен да заплати
в срок от 7 дни от получаването на поканата, а в противен случай кредиторът щял
да пристъпи към съдебно събиране на сумата.
За процесното си вземане против ответника, ищецът в настоящото производство
е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК ,
изпратено по куриер на 28.09.2020 г., постъпило в съда на следващия ден, въз
основа на което е образувано ч.гр.дело № 2163/2020 г. на ХРС. По това дело със
заповед № 260111/ 30.09.2020 г. е разпоредено длъжникът – ответник в настоящото
производство да заплати на кредитора – ищецът в настоящото производство сумите както следва: 158,85 лв. главница, 7,68 лв. възнаградителна лихва от
01.05.2019 г. до 05.09.2019 г. и 14,97 лв. мораторна лихва от 05.09.2019 г. до
24.09.2020 г.; дължими по сключен помежду им на 22.05.2018 г. договор за
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта № CARD-15993148 с първоначален кредитен лимит от 1 000 лв.; ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на постъпване на заявлението
в съда 29.09.2020 г. до окончателното изплащане; както и направените по делото
разноски от 25 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
В законоустановения срок е постъпило възражение по чл.414 от ГПК от длъжника от
19.11.2020 г., че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за
изпълнение. На 07.12.2020 г. заявителят е получил указания, да предяви иск за
установяване на вземането си, което той е сторил в срок с настоящата искова
молба от 31.12.2020 г., изпратена по куриер предходния ден.
В подкрепа на възраженията си по делото, ответникът ангажира писмени
доказателства. Той представи кредитен превод за онлайн банкиране, видно от
което на 18.02.2021 г. пълномощникът му – адвокат в настоящото производство от
негово име е превел на ищеца сумата от 487,81 лв., касаеща настоящото
производство. Ищецът не оспори ответното твърдение, че тази обща платена сума
включвала, както следва: 158,85 лева главница; 7,68 лева възнаградителна лихва
за периода 01.05.2019 г. - 05.09.2019 г.; 14,97 лева мораторна лихва за периода
05.09.2019 г. – 24.09.2020 г.; 6,31 лв. законната лихва за забава върху
главницата за периода 29.09.2020 г. – 18.02.2021 г.; разноските в заповедното
производство от 25 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение; както и разноските в настоящото производство от 125 лв. за
държавна такса и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Ищецът призна, че с
това плащане изцяло е било погасено процесното му вземане към ответника, в т.ч.
и направените по делото разноски.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи по основателността на предявените искове:
Преди всичко, съдът счита предявения установителен иск за допустим, като
подаден в законоустановения за това в чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 от ГПК, срок
и от надлежна активно легитимирана за това страна. Разгледан по същество,
същият се явява неоснователен, поради извършеното в хода на съдебния процес плащане
на дължимите суми от страна на ответника. Установи се по делото, че между
ищцовото дружество като кредитор и ответника като кредитополучател е сключен
договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта CARD-15993148 от 22.05.2018 г. Предмет на договора е отпускането
на револвиращ кредит в размер на 1 000 лв., при годишна лихва и такси за
ползването му, посочени в договора; посредством издадена от кредитора на
кредитополучателя кредитна карта MasterCard. В договора е предвидена възможност
за ответника, да ползва услугата покупка на изплащане в мрежата от търговски
партньори на кредитора, за което ще се подписва приложение към договора,
съдържащо конкретните параметри на трансакцията, а неплатените вноски ще се
удържат от размера на разполагаемия кредитен лимит. Именно от тази си
възможност се е възползвал ответникът, закупувайки на датата на сключване на
договора за кредит – 6 броя стоки и една услуга, с обща цена на стоките 383,99
лв., от които 90 лв. първоначална вноска, размер на кредита – 307,22 лв.,
месечна погасителна вноска – 109,16 лв., брой погасителни вноски, без вноски,
платени в търговския обект – 3 броя, ежемесечни падежи в периода 01.07.2018 г.
– 01.09.2018 г., обща стойност на плащанията с първоначалната вноска – 417,48
лв., ГПР – 39,73%, лихвен % - 33,92%. Според искането по подаденото на 28.09.2020
г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, с
издадената от съда заповед за изпълнение на парично задължение е разпоредено,
длъжникът – ответник в настоящото производство, да заплати на кредитора –
ищецът в настоящото производство по договора сумите както следва – 158,85 лв.
главница, 7,68 лв. възнаградителна лихва от 01.05.2019 г. до 05.09.2019 г. и
14,97 лв. мораторна лихва от 05.09.2019 г. до 24.09.2020 г.; дължими по сключен
помежду им на 22.05.2018 г. договор за отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-15993148 с първоначален
кредитен лимит от 1 000 лв.; ведно със законната лихва върху главницата считано
от датата на постъпване на заявлението в съда 29.09.2020 г. до окончателното
изплащане; както и направените по делото разноски от 25 лв. за държавна такса и
50 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Макар в законоустановения срок да е постъпило
възражение по чл.414 от ГПК от длъжника от 19.11.2020 г., че не дължи
изпълнение на това вземане, в рамките на настоящото производство и след
получаване на исковата молба и приложенията й, на 18.02.2021 г., той заплаща на
ищеца сумата от 487,81 лв. за процесното си задължение, включваща, както
следва: 158,85 лева главница; 7,68 лева възнаградителна лихва за периода
01.05.2019 г. - 05.09.2019 г.; 14,97 лева мораторна лихва за периода 05.09.2019
г. – 24.09.2020 г.; 6,31 лв. законната лихва за забава върху главницата за
периода 29.09.2020 г. – 18.02.2021 г.; разноските в заповедното производство от
25 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение; както и
разноските в настоящото производство от 125 лв. за държавна такса и 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение. Ищецът призна, че с това плащане изцяло е било
погасено процесното му вземане към ответника, в т.ч. и направените по делото
разноски.
Предвид изложените съображения, следва да се приеме, че след предявяване на
настоящия иск и към датата на даване ход на устните състезания по делото и
обявяването им за приключени – ответникът вече е изплатил изцяло на ищеца
претендираните от него в настоящото производство суми, в т.ч. и дължимите
разноски. Това плащане, макар и факт, настъпил след предявяване на иска, е от
значение за спорното право и следва да бъде отчетен от съда, на основание
чл.235 ал.3 от ГПК, вр. ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д. № 4/ 2013 г. на
ОСГТК на ВКС. Ето защо, предявеният установителен иск следва да се отхвърли
изцяло. На същото основание следва да се отхвърли и предявеният при условията
на евентуалност осъдителен иск за същите суми, изплатени в хода на настоящото
производство.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж - Франция, с
рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” КЧТ, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. „Младост
4”, Бизнес Парк София сгр.14, представляван от заместник управителя Д.Т.Д.;
против С.Р.И. с ЕГН ********** *** – да
се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва:
158,85 лв. главница, 7,68 лв. възнаградителна лихва от 01.05.2019
г. до 05.09.2019 г. и 14,97 лв. мораторна лихва от 05.09.2019 г. до
24.09.2020 г.; дължими по сключен помежду им на 22.05.2018 г. договор за
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта № CARD-15993148, с приложение към него, наименувано: Кредит: CARD-15993148 от 22.05.2018 г.,
оторизационен код а06а8003, усвояване CREX – 15993088; ведно със законната
лихва върху главницата считано от датата на постъпване на заявлението в съда до
окончателното изплащане; за които суми е била издадена заповед № 260111 за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК от 30.09.2020 г. по ч.гр.дело № 2163/ 2020 г. на Районен съд –
Хасково.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., Париж - Франция, с рег. № *********, чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България” КЧТ, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София сгр.14,
представляван от заместник управителя Д.Т.Д.; против С.Р.И. с ЕГН ********** ***
- ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сумите, както следва: 158,85 лв. главница, 7,68 лв.
възнаградителна лихва от 01.05.2019 г. до 05.09.2019 г. и 14,97 лв.
мораторна лихва от 05.09.2019 г. до 24.09.2020 г.; дължими по сключен помежду
им на 22.05.2018 г. договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта № CARD-15993148, с приложение към него, наименувано:
Кредит: CARD- 15993148 от 22.05.2018 г., оторизационен код а06а8003, усвояване
CREX – 15993088; ведно със законната лихва върху главницата считано от датата
на постъпване на заявлението в съда до окончателното изплащане и направените по
делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването
му на страните – на електронните
адреси от л.49 и 50, като се изиска незабавно потвърждение на получаването,
а при липса на такова – делото да се докладва.
СЪДИЯ: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.А.