Решение по дело №368/2022 на Административен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№

 

..........................., гр.Варна

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, IX касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ДАСКАЛОВА

          СТАНИСЛАВА СТОЕВА

 

При участието на секретаря Пенка Михайлова и прокурора Силвиян Иванов, разгледа докладваното от съдия Станислава Стоева КАНД №368/2022г. на АдмС-Варна, като за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Регионална Дирекция „Автомобилна администрация“/РД АА/ – гр. Варна, срещу Решение № 1036/08.12.2021 г. по АНД № 4185/2021 г. на Районен съд-Варна, с което е отменено наказателно постановление /НП/ № 23-0001196/12.07.2021 г., издадено от Директора на Регионална дирекция „АА“, с което за нарушение на чл. 91в т.2 предл. 1от Закона за автомобилните превози /ЗАвтПр/,  на основание чл. 104, ал. 7 от ЗАвтПр на „БУЛФЕРИ“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв.

Жалбоподателят твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно, постановено при неправилно възприета фактическа обстановка и при допуснато нарушение на материалния закон. В чл. чл. 91в, т. 2, пр. 2 от ЗАвП, законодателят е уредил случаите, при които превозвачите носят отговорност във връзка с предоставяне на изискана от съответните органи информация. Санкционната разпоредба на чл. 104, ал. 7 от ЗАвП предвижда ангажиране на отговорност на превозвач, който не съхранява извлечените данни от дигитален тахограф или отказва да ги представи. Липсва законодателно предвиждане, че двете изпълнителни деяния по чл. 104, ал. 7 от ЗАвП са в преюдициална връзка помежду си, а са предвидени алтернативно и извършването на което и да е от тях е основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност по този текст. Описаното в АУАН и НП деяние е непредоставяне на поискана информация, което недвусмислено сочи, че е налице отказ за предоставяне на информация. Информацията е изискана с покана от 11.01.2021 г., в последствие при самата проверка са изискани същите документи. Документите не са представени до приключване на проверката. След като АНО е изискал документи, като последните не са предоставени, следва да се приеме, че е налице отказ. Дружеството е санкционирано за извършено нарушение на 10.05.2021 г., това е датата на предаване на документите, респективно датата на установяване липсата на изисканите с поканата документи, това е и датата на която за дружеството настъпва задължение да предостави исканите документи. По изложените дати поддържа, че датата и мястото на нарушението са правилно посочени. Отправено е искане за отмяна на оспореното решение и потвърждаване на НП. Претендира присъждане на възнаграждение за процесуално представителство.

Ответната страна – "Булфери" ЕООД, чрез адв. М. оспорва касационната жалба. Счита, че решението на ВРС е правилно и законосъобразно. Моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на сторени разноски в производството.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура счита жалбата за неоснователна и моли съда да остави в сила оспореното решение.

След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по делото и с оглед проверката по чл. 218 от АПК, Административен съд – гр. Варна намира следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, поради което производството по нея е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Районният съд е приел следното: на 10.05.2021 г. в гр. Варна, "Булфери" ООД, притежаващо лиценз на Общността за превоз на товари № 7358, не е предоставило на служителите от Регионална дирекция "Автомобилна администрация" за проверка, изисканата с покана с изх. № 81-00-51-63/11.01.2021 г. информация, с данните за дейностите на водачите, извлечена от паметта на дигитален тахограф марка "Continental", тип 1381 № 3877556, монтиран във влекач марка "Рено" от кат. N3, с per. № *****, с който са извършени обществени превози на товари, попадащи в обхвата на Регламент (ЕО) 561/2006, видно от информацията извлечена от паметта на дигитална карта на водача Б.П.А.с № *********, 6 бр. пътни листи, 14 бр. товарителници и други документи, за периода 01.07.2020г. до 30.09.2020г. За констатираното нарушение на дружеството е съставен АУАН на 13.05.2021 г. АНО възприел изцяло фактическите и правни констатации дадени от актосъставителя и издал НП, с което за нарушение на чл. 91в, т. 2 от ЗАвП на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.

Съдът, с оглед така установената фактическа обстановка е приел от правна страна следното:

НП е издадено от компетентен орган и в преклузивния срок. АУАН и НП не съдържат изискуемите по чл. 42 и 57 ЗАНН реквизити. Фактическите обстоятелства в АУАН и НП сочат на неяснота на предявеното обвинение. Не са описани обстоятелствата, касаещи съставомерните елементи на нарушението и последното не е достатъчно индивидуализирано. Наказанието по чл. 104, ал. 7 от ЗАвтП са налага както в случаите на отказ, така и в случаите на несъхранение. В АУАН и НП няма изложени факти и обстоятелства, както и надлежно обвинение. Налице е неяснота в какво се състои съставомерното бездействие на превозвача. Направен е извод, че е допуснато съществено процесуално нарушение, което е основание за незаконосъобразност на издаденото НП.

Оспореното решение е правилно и законосъобразно.

Съгласно чл. 91в, т. 2 от ЗАвтП - превозвачите, ръководителите на предприятия и лицата, извършващи превози за собствена сметка, са длъжни да съхраняват най-малко една година след тяхното приключване и да предоставят за проверка от контролните органи: информацията, извлечена от паметта на дигиталния тахограф и от картата на водача. На основание чл. 104, ал. 7 от ЗАвтП - на превозвач или на лице по чл. 12б, ал. 1, извършващо превози за собствена сметка, които не съхраняват тахографските листа, разпечатките и извлечените данни от дигиталния тахограф или картата на водача за период 365 дни или отказват да ги предоставят за проверка от контролните органи, се налага имуществена санкция 2000 лв.

В НП изпълнителното деяние е посочено "не е предоставило" информация с данните за дейността на водачите, извлечена от паметта на дигитален тахограф. Следва, че отговорността е ангажирана за непредставена информацията, извлечена от паметта на дигиталния тахограф. АНО не е отчел представената декларация на 10.05.2021 от управителя на наказаното дружество, в която е заявено, че поради технически проблем със сървъра на доставчика не могат да представят информация от дигиталните записи за периода 01.07.2020 г. до 30.09.2020 г. С оглед представената декларация, АНО е следвало да се извърши преценка за формата на изпълнителното деяние.

Отделно от изложеното, настоящия съдебен състав намира, че неправилно е посочена и датата на нарушението. Поканата е връчена на 15.01.2021 г., срокът за изпълнение е 7 – дневен, т. е. до 22.01.2021 г. Нарушение от вида – несъхраняване или отказ за представяне на документи е осъществено на 23.01.2021 г., а не както е посочил АНО на 10.05.2021 г. Посочване точната дата на нарушението е от значение, както за гарантиране правото на защита на наказаното лице, така и за преценка изтичане на давностните срокове за административнонаказателно преследване. Допуснатото нарушение е самостоятелно основание за отмяна на процесното НП. Неоснователен е доводът на касатора, че след като част от документите са представени на 10.05.2021 г. и тогава АНО е установил, че дружеството не представя информацията, извлечена от паметта на дигиталния тахограф на тази дата е извършено нарушението.

По тези съображения, касационният състав намира, че не са налице твърдените касационни основания и жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода от спора на ответника следва да бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 300 /триста/ лева, представляващи адвокатско възнаграждение. Възражението на касатора за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е неоснователно, предвид съответствието с разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 

На основание чл. 221, ал.2 от АПК, Административен съд гр. Варна, девети тричленен състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1036/08.12.2021 г. по АНД № 4185/2021 г. на Районен съд-Варна.

 

ОСЪЖДА „Автомобилна администрация” Варна да заплати на „БУЛФЕРИ“ ООД, ЕИК *****   разноски в размер на 300 /триста/ лева.

 

            Решението е окончателно.                                                  

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                       

ЧЛЕНОВЕ:                                                                   

 

 

 

ЗАКОН за автомобилните превози

Чл. 78. (Изм. - ДВ, бр. 11 от 2002 г., бр. 80 от 2007 г.)  (1) (Доп. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 7.07.2020 г.) При извършване на превози на пътници с автобуси и превози на товари с автомобили, които самостоятелно или в състав от пътни превозни средства имат допустима максимална маса над 3,5 тона, лицата, осъществяващи превози за собствена сметка, лицата по чл. 24е, превозвачите и водачите спазват изискванията на:

1. (доп. - ДВ, бр. 99 от 2012 г.) Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета, наричан по-нататък "Регламент 561/2006" и на Европейската спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози, съставена в Женева на 1 юли 1970 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 28 от 1995 г.) (обн., ДВ, бр. 99 от 1995 г.; изм., бр. 27 от 2012 г.), наричана по-нататък "AETR";

2. (доп. - ДВ, бр. 99 от 2012 г., изм., бр. 9 от 2017 г.) Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г. относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт (OB, L 60/1 от 28 февруари 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 165/2014", или AETR.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 17 от 2011 г.)  Не е задължително оборудването с тахографи на превозните средства, посочени в чл. 13, параграф 1, букви "б", "в", "г", изречение първо, букви "з", "й", "м" и "о" от Регламент 561/2006, при извършване на превози на територията на Република България.

(3) При извършване на превози с превозните средства по ал. 2 водачите спазват изискванията за времето за управление, прекъсване и почивка по чл. 5 - 9 от Регламент 561/2006.

(4) Изискванията за времето за управление, прекъсване и почивка при извършване на превози с превозни средства по чл. 3, буква "а" от Регламент 561/2006 се определят от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията с наредбата по чл. 89, ал. 1.

Анотирана съдебна практика