РЕШЕНИЕ
№ 434
гр. Търговище, 18.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ, в публично заседание
на десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИРА ИВ. КОЛЕВА
при участието на секретаря Благовеста Д. Първанова
като разгледа докладваното от КРАСИМИРА ИВ. КОЛЕВА Гражданско дело
№ 20253530100239 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание по чл.108 ЗС.
Ищецът твърди в исковата си молба, че е собственик е на поземлен
имот № 187 в кв.21 по плана на село Кралево, община Търговище ведно с
построените в имота паянтова жилищна сграда и паянтова стопанска сграда,
за който имот има нотариален акт за собственост № 58, том II, дело № 479/83г
по описа на PC Търговище.
През лятото на 1989г., по време на така наречената “голяма екскурзия“
заедно със семейството си заминал за Р. Турция. Времената били такива, че
заминА. с лични вещи, с два куфара. Трябвало да напуснат България до 24
часа след получаване на задграничните паспорти. Така и станало - заминА..
При заминаването си оставил ключовете на къщата си на свой близък приятел
Й. А. З. /всички го знаят Й. М./, за да наглежда имота му докато го няма.
Оставили всичко, цялата покъщнина, мебели и лични вещи, всичко което са
придобили в съвместния им брачен живот ищеца и жена му. Дори оставили
домашното си куче в двора. След години Д. разказвал на ищеца, че кучето
дълго време не допускало чужди хора в имота. Не знаел къде отиват, дА. биха
се устроили в Турция. Просто всички заминавА., заминА. и те, такава била
политиката в България.
След като заминА. за Турция, ищецът лично периодично си идвал в
1
България, през няколко години, получава пенсия от България. Когато се
завърнал в родното си село Кралево, през 1996г. същият му приятел - Й. му
казал, че е предоставил къщата на зет си - ответника Л. С., който след развода
си с дъщерята на Д. е нямал къде да живее. Тогава ищецът не възразил зетят
на Д.-Л., да живее в къщата известно време докато се устрои някъде другаде,
тъй като в Турция ищецът и семейството му вече се били установили и към
него момент, нямА. да ползват къщата в Кралево за себе си. Ищецът разбрал,
че ответникът - Л. е довел в имота и майка си Д., заедно с двете му племеници
П. и Д., които са останА. сираци, тъй като синът на Д. - Г. /брат на Л. / е
починал през 1981 година.
На няколко пъти като идвал в Кралево ищецът търсил контакти с
ответника - Л., за да се разберат, кога ще му предаде имота, но от хората в
селото разбрал, че Л. е заминал да живее и работи в София. Майката на
ответника Л. - Дафина е живяла до смъртта си в тази къща – на ищеца, и след
нейната смърт, къщата е запустяла. В момента къщата е полусрутена, една
част от покрива е паднал в стаите на втория етаж, покривът на стопанската
сграда, представляваща сайвант е разрушен.
Ищецът не е предоставял имота си на Л., нито пък на майка му Д., те не
са от неговото село - Кралево. Те са се настанили в имота на ищеца, без да
имат неговото позволение. Ищецът е оставил имота си на Й., тъй като не
знаел какво ще се случи с него и семейството му в Турция, нямал и физическо
време да я продаде. Просто я оставил на Д. и тръгнА..
В момента въпросният имот на ищеца се държи от ответника Л. С.. При
справка в община Търговище, установи, че имотът му е деклариран от Д. К.
Н. и Л. П. С. при масовото деклариране на имоти през 1998 г., без да са
приложили към декларацията документ за собственост. След смъртта на Д. Н.,
през 2010 г. за имота е подадена коригираща декларация, като имот придобит
по наследство, като са вписани като данъчно задължени лица другите две
ответници - П. и Д. /племеници на Л. С.-дъщери на починА.ят му брат Г.,
съответно внучки на Д. Н. /.
От познати ищецът разбрал, че Л. от години живее в София и изобщо не
е идвал в селото. Къщата и дворното място са запустели, безстопанствени. В
края на миналата /2024/ година ищецът се свързал, чрез познати с Л. с искане
да му предаде имота, като в разговора му споменал, че иска да си вземе
обратно имота, казал му че той е собственикът на имота, за което има
нотариален акт. Но ответникът - Л. тръгна тогава да му обяснява, че ще се
снабдява с нотариален акт, че след това би му я продал на ищеца по пазарни
2
цени, а ищецът възразих на Л. за тези му намерения.
Ищецът вече е пенсионер в Турция, има нужда от този имот. Освен това
имотът му в с. Кралево има сантиментална стойност за него, тъй като му е
останал от дядо му. Там е израснал, в него имот се е задомил, там преминала
голяма част от неговия съзнателен живот. Постоянният му адрес в Република
България е на административния адрес на неговата къща - в с. Кралево, ул.
**********
Предвид изложеното ищецът счита, че за него е нА.це правен интерес от
завеждането на настоящия ревандикационеи иск, с който в качеството си на
единствен собственик, който е лишен от владението върху имота си да
потърси защита срещу лицата, които без основание го държат.
Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено
спрямо ответниците, правото му на собственост върху процесния недвижим
имот, находящ се в с. Кралево, община Търговище, а именно: ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с кадастрален № 187 в кв. 21 по плана на е. Кралево, община
Търговище, с площ от 1990 кв.м., за който са отредени УПИ IX-187 и УПИ
VIII-187 по плана на село Кралево, ведно с построената в него паянтова
жилищна сграда, и паянтова стопанска постройка, и да осъди ответниците да
му предадат владението на имота, което е без правно основание, на основание
чл.108 от ЗС. Моли да му бъдат присъдени разноските по делото.
Редовно призован в първото открито заседание ищецът се яви лично и
се представлява от упълномощен процесуален представител - адв. С. А. от
АК-Търговище, която поддържа иска. Представя писмени бележки.
Ответниците, в едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК
подадоха писмен отговор, съгласно който считат, че искът е неоснователен и
молят да бъде отхвърлен.
Според изложеното в писмения отговор, фактическата обстановка
описана в исковата молба не отговаря на истината:
През 1989 г. е било масовото изселване на български граждани в
Република Турция. Ищецът със семейството си също се изселили в
Република Турция.
При заминаването си ищецът продал процесният собствен имот на Д.
К. Н. с договор № 253 от 31.05.1989 г. Последната е продала собствения си
имот в с. Здравец, общ. Търговище и заедно с ответниците се преместили в с.
Кралево. Ответниците - П. Г. и Д. Г. тогава са били малки /на 15 г. и на 13 г./ и
баба им Д. ги отглежда, тъй като майка им и баща им са били починА..
3
Всички са живели в този имот в с. Кралево от 1989г. След като се омъжили
двете ответници - П. и Д., в имота останА. да живеят чичо им Л. и баба им Д..
С декларация № 30516/20.05.1998 г. имотът е деклариран от Д. Н. в
Община Търговище и като начин на придобиване е посочено - покупка, а вид
на документа за собственост - договор № 253/ 31.07.1989 г. Деклариран е
поземлен имот с площ от 1600 кв.м. и сгради построени в имота. Идеалните
части са посочени както следва: 1/2 ид. част за Д. К. и 1/2 ид.част за Л. П..
След смъртта на Д. К. /2010г./ имотът е деклариран на наследниците -
ответниците по настоящият иск, които си плащат данъците и до настоящия
момент.
От момента на закупуването на имота /1989г./ до смъртта на Д. К., поч.
27.01.2010 година, имотът се е владял и стопанисвал от нея, а след нейната
смърт се владее и стопанисва и до настоящият момент от наследниците -
ответниците по делото.
Никой до сега не е оспорвал собствеността на имота. Никой не е
предявявал претенции спрямо този имот.
Изложената версия в исковата молба касае съвсем друг имот в селото.
Не се отнася за имота предмет на настоящото дело - недвижим имот
представляващ ПИ с кадастрален план № 187 в кв. 21 по плана на село
Кралево с площ от 1990 кв.м., за който имот са отредени УПИ IX- 187 и VIII -
187 ведно с построените в този имот къща и стопански постройки. Описаният
в исковата молба имот се владее от наследодателката на ответниците от
1989 година и след смъртта и от тях до настоящият момент, поради което са
придобили собствеността на основание давностно владение.
Молят да бъде отхвърлен предявения ревандикационен иск и да им
бъдат присъдени разноските по делото.
Редовно призовани, от ответниците се явиха лично в първото открито
заседание последните две, като и тримата се представляват от упълномощен
процесуален представител – адв. Т. Д., която поддържа писмения отговор.
Представя писмени бележки.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
Съгласно удостоверение за идентичност на лице с различни имена, изд.
На 17.02.2025г. от Община Търговище, А. А. А. с ЕГН **********, и А.. А.
Ю. са имена на едно и също лице. Също от издаденото на 17.02.2025г. от
Община Търговище удостоверение за постоянен адрес, ищецът с името А. А.
4
А. има постоянен адрес в с. Кралево, ул. **********, заявен от 22.11.2004г.
Видно от представения нотариален акт за собственост на недвижим
имот, придобит по давност № 58, том II, дело № 479/1983г., съставен по
обстоятелствена проверка на 12.07.1983г., по описа на службата по
вписвания – Търговище, ищецът с името А. А. Х. от с. Кралево е признат за
собственик по давностно владение на следния недвижим имот: Дворно място
от около 1600 кв.м., със застроените в него паянтово жилище и стопански
постройки, за което е отреден парцел I-50 в кв.24 по плана на с. Кралево, при
граници: от две страни улици; А. А.. и А. Ю.. В разписния лист към плана на
с. Кралево, имотът е записан /л.66/ на А..А. Х.. Описаният в посочения
нотариален акт недвижим имот, е идентичен с част от Поземлен имот № 187
от кв.21 по ПУП на с. Кралево, съгласно удостоверение за идентичност на
имот, изд. на 18.05.2025г. Имотът е визуА.зиран на приложената скица, изд. на
14.02.2025г. от Община Търговище.
Ищецът и семейството му живели в къщата от процесния имот от 1983г.
когато е съставен нотариалния акт до 1989г. когато се изселили в Република
Турция. Времената тогава били такива по време на т.нар. „Голямата
екскурзия“, че след като получили паспортите си хората най-много до три
дни след това по най-бързия начин напускА. територията на България. Така
било и с ищеца и семейството му, бързА. много да отпътуват, защото
предстояло влизане в казармата и отбиване на военна служба на сина им в
България и тогава щяло да се наложи и те да останат. На 31.07.1989г. ищецът
и семейството му заедно с други семейства тръгнА. от с. Кралево, напуснА.
България и се изселили в Република Турция. Оставили ключовете за къщата на
голям приятел на ищеца – бай Д.-пощаджията в с. Кралево. Според
свидетелите на ищеца, имотът не е продаван, просто дА. ключовете за къщата
на бай Д. да я стопанисва, да се грижи, защото не се знаело дА. ще останат
или ще се върнат от Турция, никой не знаел какво ги чака. Зетят на бай Д. се
казва Л./Л.- първият ответник/, бил полицай /тогава – милиционер/ в гр.
Търговище. В началото на 1990г. официално се развели дъщерята на Д. и зет
му Л.. Тъст и зет били в добри отношения и понеже апартаментът в гр.
Търговище останал на дъщерята на Д., а Л. нямал къде да живее и тогава той
заедно с майка си – Д. /сватя на Д./ дошъл да живее в тази къща в с. Кралево.
Те дошли от с. Здравец. Св. Дж. живее в с. Кралево от 1980г., бил съсед на
бившия собственик на имота, неговия праводател А.. Помни баба Д. от 1989г.
Като дошли Л. и майка му Д. те започнА. да живеят там, да стопанисват
имота, да обработват дворното място. Не е ставало въпрос и не го
5
интересувало св. Дж. купили ли са къщата. Според него А.. и баба Д. са се
разбрА.. Баба Д. починала през 2010г., което е видно и от представеното от
ответниците удостоверение за наследници. Св. Д., който е от с. Кралево, не
познава ищеца А., който отдавна е излязъл от селото, познава само баща му,
но той си живеел в друг имот. Същият свидетел познава Д., тя дошла в селото
през 1989г. с Л. и се настанили в този, процесния имот. Л. имал и две
племеннички, едната е П., и те двете също били дошли и живели в къщата с
баба Д. /св. Н./. От удостоверението за наследници на Д. К. Н., починала на
27.01.2010г. , се установи безспорно, че освен синът и Л. П. С. /първият
ответник/ , нейни законни наследници по право на заместване са внучките и-
П. Г. М. и Д. Г. А. /втората и третата ответници/ , които са дъщери на синът и
Г. П. С., поч. 1981г. След смъртта на Д., св. Дж. е поканил Л.в София, за да
работи в едно от неговите фирми. От около десетина години към днешна дата
т.е от около 2015г. не са го виждА. в селото. В имота останал М.-съпругът на
П. и те обработват имота. Къщата се е съборила от около 2-3 години, но
мястото се стопанисва от М., той и до сега се грижи за имота. Това се
установи от показанията на св.Дж., св. Д., св.Х..
Видно от представеното с писмения отговор от ответниците писмено
доказателство – договор за покупко-продажба на недвижим имот от
28.07.1989г. с рег.№ 94-00-253/31.07.1989г. с нотариална заверка на
подписите от кмета на с. Кралево С. К. К., и сключен пред свидетел: Й.З.
/вероятно Й. З. т.е. бай Д., пощаджията/, в кметството на с. Кралево, А. А. А.
и съпругата му Фанка А.а А.а, двамата като продавачи, като за всеки един е
посочен адрес – с. Кралево, общ. Търговище; ЕГН, личен паспорт–серия, №,
дата на издаване от МВР-Търговище, и Д. К. Н., като купувач, от с. Здравец,
общ. Търговище, със съответно посочени ЕГН, личен паспорт-серия, № и дата
на издаване от МВР-Търговище, са сключили предварителен договор при
следните условия: продавачите продават собствения си недвижим имот, а
именно: дворно място от около 1600 св.м. ведно със застроените в него
паянтово жилище и стопански постройки, за който е отреден парцел I-50 в
кв.24 по плана на с. Кралево, Търговищка община за сумата от 3600 лв. и
купувачката купува описания имот за сумата от 3600 лв., която изплаща
напълно в брой при подписването на договора. Текстът на договора е изготвен
в писмена форма на печатна машина, а не ръкописно, с изчерпателно
посочени лични данни на всеки от договарящите – име, адрес, ЕГН, №, дата и
място на издаване на паспорт, което логично говори за предварително
съгласуване на волята на страните и подготовка за сключването му.
6
Доколкото св. А.а каза, че не са продавА. имота на Д., не е подписвала
документ с нея, не я е виждала никога и не я познава, и ищецът оспори
истинността на документа, по негово искане е назначена съдебно-почеркова
експертиза. От писменото заключение по СПЕ /л.108-114/ потвърдено в
открито заседание от вещото лице инж. Д. и допълнително дадените от него
разяснения, се установи несъмнено и категорично, че подписите в графа
продавачи: 1 А. А. и 2. Ф. А.а от Договор за покупко-продажба на недвижим
имот от 28.07.1989г., са положени точно от А. А. А. и Ф. А.а А.а, със
съответно посочените ЕГН, т.е.подписите за продавачи са на ищеца и
съпругата му. Оригиналът на въпросния договор и до момента се съхранява в
кметство с. Кралево, общ. Търговище и е бил предоставен за изследване на
вещото лице от настоящия кмет на селото-Х. М. А..
От заключението на СПЕ следва, че оспорването на истинността на
документа не е доказано.
Съобразявайки нА.чието на предварителния договор за покупко-
продажба, и доколкото в него не е посочена друга дата, и установеното
безспорно от гласните доказателства по-горе, следва, че от 28.07.1989г.,
когато е сключен или най-късно от 31.07.1989г., когато са отпътувА.
продавачите, праводателката на ответниците-купувач по предварителния
договор, е установила владение в имота. От гласните доказателства, обсъдени
по-горе, се установи, че владението на Д. и синът и Л. е било до смъртта и
през 2010г., като след това е продължил той да владее имота заедно с
племенниците си до преди десетина години и след това са продължили
племениците и най-вече П. и съпругът и М., което продължава реално и до
момента. Обстоятелството, че владението е било със съзнанието и волята за
владение на свой собствен имот се подкрепя и от писмените доказателства:
Декларация по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти
от Д. К. Н., подадена с вх.№ 30516/20.05.1998г., с посочена дата на
придобиване на имота 31.07.1989г. , с начин на придобиване – ПОК /покупка/,
вид на документа за собственост – ДОГ /договор/ № 253, км. Кралево, и
собственици – Д. К. и Л. П. С.; Фактура за плащане на ел.енергия в имота на
името на Д. Н. за периода от 25.11.2009г. до 19.12.2009г., с краен срок за
плащане -25.01.2010г.; Декларация по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък
върху недвижимите имоти от Л. П. С., подадена с вх.№
**********/11.12.2024г., с посочена дата на придобиване 27.01.2010г.
/смъртта на Д./, начин на придобиване - наследство, и собственици- Л. П. С.,
П. Г. М., Д. Г. А.; Приходни квитанции за плащани данъци и такси в периода
7
от 2019г. до 2025г. от П. Г. М..
От гласните доказателства се установи безспорно и несъмнено, че след
изселването през 1989г. на ищеца и семейството му, никой никога не е идвал
и не е търсил собствеността на имота, никой не е претендирал и не е имало
спор, нито след смъртта на купувачката по предварителния договор Д. Н.;
нито след смъртта на бай Д.. Св. Дж. казва: „Не знам, не съм видял и не съм
чул да е имало спор за този имот или някой да е дошъл и да казва „този имот е
мой, искам си имота“; св.Д. казва: „Откакто баба Д. дойде , никой не е идвал
да казва „този имот е моя“, да спори за имота, не съм чувал такова нещо.“
Обстоятелството, че ищецът, не е търсил имота като свой, не е
претендирал връщането му, след 1989г. когато се е завръщал в България на
всеки 5 години за смяна на паспортите, и дори и след смъртта на бай Д. /преди
около десетина години/, се установява и от показанията на разпитаните по
негово искане свидетели: св. Н.: „Бай А.. не съм го виждал, кога си е идвал в
България, само чух, че си е дошъл, но кои години е било, не мога да кажа.
Може би, когато бях на работа в чужбина 1996г.-1997г., тогава си е дошъл,
защото само чух, че си е дошъл, но не съм го виждал.“; св. А.а: „Ходили сме
да видим къщата, но вътре не сме влизА., защото беше заключена. Бутнахме
външната врата, но беше затворена и хора нямаше вътре. Когато отидохме да
видим къщата, бай Д. вече беше починал. Не сме си търсили ключовете за
къщата. Не сме говорили с никого, че имотът не е продаден. Ние повече не
сме влизА. в къщата, след като се изселихме.“.
Предвид установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
По допустимостта на иска с правно основание чл.108 ЗС:
Ищецът твърди, че е носител на правото на собственост върху описания
в исковата молба недвижим имот. Поради, което следва да установи, че е
носител на правото на собственост по отношение на спорния имот, как е
придобито и съответно към момента да не е прехвърлено/изгубено. Ищецът
твърди, че е носител на правото на собственост по силата на нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит по давност № 58, том II, дело №
479/1983г. от 12.07.1983г., като от гласните доказателства се изясни, че този
имот му е останал по наследство от дядо му Х. /Ю./ А.., който бил магазинер в
с. Кралево и имал друг имот в селото. Семейството на ищеца е живяло в
процесния имот от 1983г. до 1989г., това е било семейното жилище по
смисъла на §1 от ДР на СК, но нито се твърди, нито е безспорно доказано, че е
8
придобито в режим на съпружеска имуществена общност.
Но дори и процесния имот да съпружеска имуществена общност,
съпрузите не са задължителни другари при предявен иск по чл.108 ЗС и искът
е допустим за разглеждане, въпреки че е предявен само от един от съпрузите.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 29.06.2017 г. на ВКС по тълк. д.
№ 3/2016 г., ОСГК: „По предявен от или срещу съпрузите иск за собственост
на вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност,
съпрузите са необходими, но не са задължителни другари.“
Така в мотивите на посоченото ТР се казва следното:
В съдебната практика няма противоречие по въпроса, че по предявени
от или срещу съпрузи искове за собственост върху вещи и имоти, придобити в
режим на съпружеска имуществена общност, другарството на съпрузите е
необходимо по смисъла на чл. 216, ал. 2 ГПК, тъй като естеството на спорното
правоотношение налага решението на съда да бъде еднакво по отношение на
двамата. Противоречието е в това дА. другарството е задължително или
факултативно. То следва да се отстрани по тълкувателен път, като отговорът
не може да бъде различен според това дА. съпрузите са активна или пасивна
страна в процеса.
Със задължителното необходимо другарство се ограничава правото на
иск, защото при отказ на задължителния другар да се присъедини като ищец
към първоначалния ищец по делото, производството се прекратява. Затова то е
уредено като изключение само в изрично предвидените от закона случаи:
например при спорове за установяване на произход по чл. 68 и 69 СК, при
процесуална субституция по чл. 26, ал. 4 ГПК /например чл. 134, ал. 2 ЗЗД/ и
др., както и когато естеството на спора налага това, защото с решението се
постига правна промяна, която засяга правата на всички другари: например
при иск за изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС, при спорна съдебна администрация
по чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределяне ползването на съсобствен имот, при
съдебна делба, при която участието на всички съсобственици е условие за
действителност на делбата, и др.
Предвид ограничителния му характер, задължителното другарство не
може да се тълкува и прилага разширително по отношение на хипотези, в
които законът не го предвижда или естеството на спора не налага
задължително участие на определени лица.
При необходимото другарство на съпрузите по искове за собственост
законът не предвижда изрично тяхната съвместна процесуална легитимация -
9
липсва процесуалноправна норма, която да изисква задължителното им
участие по тези искове.
Естеството на спора също не налага задължителното участие на
съпрузите като предпоставка за допустимост на процеса по дела за
собственост. Разпоредбата на чл. 24, ал. 3 СК и аналогичните й чл. 22, ал. 2 СК
от 1985 г. (отм.) и чл. 13, ал. 3 СК от 1968 г. (отм.) повеляват разпореждането с
общо имущество на съпрузите да се извършва съвместно от двамата.
Разпореждане се осъществява чрез правни сделки по прехвърляне, изменение,
ограничаване или прекратяване на правата върху имуществото, или
обременяване на имота с вещни тежести. Има обаче и разпореждания, които
се извършват чрез процесуални действия, като например исковете, с които се
упражняват потестативни права.
Предявяването на искове за собственост, когато имат за предмет вещи
или имоти, притежавани в режим на съпружеска имуществена общност, не е
действие на разпореждане, а само на управление.
Възприемането на тезата, че другарството на съпрузите по делата за
собственост е задължително, би могло да доведе дотам, че при фактическа
раздяла, влошени отношения или несъгласие на единия съпруг за предявяване
на иск за собственост и др., правото на защита на другия съпруг не би могло
да се реА.зира предвид изискването за съвместна процесуална легитимация.
Така едно признато от Конституцията и закона право, каквото е правото на
иск, ще бъде отречено на основание, което законът не предвижда. По този
начин може се застраши самото притежание на правото на собственост върху
общата вещ, което, при процесуалното бездействие на съпрузите, може да
бъде придобито от друг правен субект на оригинерно основание.
Съобразявайки визираната съдебна практика на ВКС, съдът намира, че
така предявеният иск по чл.108 ЗС е допустим.
По основателността на иска:
За да е основателен искът за собственост по чл.108 от ЗС следва ищецът
да докаже нА.чие на три предпоставки за това: 1. спорният имот е
собственост на ищеца; 2. ответникът владее или държи същия имот и 3. това
владение или държане от ответната страна е без правно основание.
Ищецът твърди, че е носител на правото на собственост върху описания
в исковата молба недвижим имот по силата на нотариален акт за собственост
на недвижим имот, придобит по давност № 58, том II, дело № 479/1983г. от
12.07.1983г.
10
Със сключването в писмена форма на 28.07.1989г. на предварително
подготвен и с напечатан текст на пишеща машина договор за покупко-
продажба на недвижим имот, пред свидетел, и с нотариална заверка от
длъжностно лице – тогава е кмета на кметството в с. Кралево, за която е
внесена съответната д.такса и съответно е регистриран деловодно като
документ с рег.№ 94-00-253/31.07.1989г., който по съществото си е
предварителен договор по смисъла на чл.19 ЗЗД, се обещава продажбата на
имота и се предава владението. Предварителният договор отговаря на
изискването по чл.19 ал.1 ЗЗД – сключен в писмена форма, доколкото за
окончателния договор се изисква нотариална форма и по чл.19 ал.2 от ЗЗД,
доколкото съдържа съществените условия на договора за продажба, а именно
предмет на продажбата и цена. Оспорването на истинността на договора като
документ и в частност автентичността на подписите за продавачи, не е
доказано. Напротив, категорично се установи от заключението по съдебно-
почеркова експертиза, че подписите на продавачите са автентични и
принадлежат на ищеца и съпругата му. Няма спор, че на 31.07.1989г. ищецът
и семейството му отпътуват от с. Кралево и се изселват трайно от България.
Ключовете за имота са дадени от ищеца на неговия голям приятел, който е
сват на купувачката по предварителния договор и свидетел на сключването
му. От 1989г. до смъртта си през 2010г. Д. Н., праводателката на ответниците,
заедно с първия от тях – сина и Л. С. са владели имота в продължение на
около 21 години и въз основа на явно, спокойно и непрекъснато давностно
владение в продължение на 10 години, още през 1999г. са придобили
собствеността върху недвижимия имот. Намерението за владеене на имота
като свой собствен, своенето на имота, е доказано освен с гласните и с
писмените доказателства, посочени по-горе -данъчни декларации, фактури.
Никой никога не е оспорвал собствеността на имота на купувачката по
предварителния договор в посочения 10-годишен период, считано от 1989г.
до 1999г. След придобиване на собствеността върху имота през 1999г. и след
смъртта на Д. Н., от там нататък имотът е бил на разположение на Л. С. и по
наследство от баба им и давност – на неговите две племеннички - втората и
третата ответници. Преди около десетина години, което значи към 2015г. Л. е
заминал за София, където работи, но в имота останА. да го стопанисват, да се
грижат за него и най-вече да обработват дворното място втората ответница П.
и съпругът и М.. Имотът е деклариран на името на тримата ответници и се
плащат данъци за него. Никой никога не е оспорвал и не претендирал
собствеността на имота от ответниците, дори и след смъртта на купувачката
по предварителния договор т.е. след 2010г. до 2025г. когато е предявен
11
настоящия иск.
Ищецът не доказа в условията на пълно и главно доказване, че е
собственик на имота. Доказа се, че собственици на имота по давност и
наследство са ответниците, и че те владеят имота на правно основание. При
преценката на писмените и гласните доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност, изводът, който се налага, че предявеният ревандикационен иск с
правно основание по чл.108 от ЗС е недоказан, поради което следва да се
отхвърли като неоснователен.
Съгласно т.2А от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по
тълк. д. № 4/2014 г., ОСГК, съдът, сезиран с осъдителен иск по чл. 108 от
Закона за собствеността, следва да се произнесе с отделен установителен
диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума
на ищеца.
Така в мотивите към т.2А на посоченото ТР се казва следното:
Според едно от застъпваните в съдебната практика становища
ревандикационният иск съдържа две искания за защита- установяване, че
ищецът е собственик на процесния имот, и осъждане на ответника да му
предаде владението на същия, като на основание чл.2 ГПК съдът дължи
произнасяне по всяко от двете искания с отделен диспозитив: установителен
диспозитив относно правото на собственост на ищеца и осъдителен
диспозитив по претенцията за предаване владението на имота.
Ако в хода на делото бъде установено, че ищецът притежава правото на
собственост върху процесния имот и ответникът го владее без основание,
противопоставимо на собственика, съдът следва да уважи и двете искания: да
се произнесе с установителен диспозитив, признаващ правото на собственост
на ищеца и с осъдителен диспозитив, осъждащ ответника да му предаде
владението върху спорния имот. Ако в хода на делото по предявен иск по чл.
108 ЗС не бъде установено правото на собственост на ищеца върху процесния
имот, съдът ще отхвърли и двете искания за защита. Ако в хода на делото се
установи, че ищецът по ревандикационния иск е собственик на процесния
имот, но ответникът не владее този имот или го владее на правно основание,
противопоставимо на собственика, съдът следва да уважи първото искане за
правна защита като признае с установителен диспозитив, че ищецът е
собственик на имота, а с отделен диспозитив да отхвърли второто искане за
правна защита-за предаване на владението на имота. Така решението ще
формира сила на пресъдено нещо по въпроса относно собствеността върху
12
имота, който въпрос няма да може да бъде пререшаван в бъдещ процес между
същите страни. Независимо от диспозитива на съдебното решение, обаче,
силата на пресъдено нещо на това решение ще се формира относно предмета
на делото, който в случая с иска по чл. 108 е твърдяното от ищеца право на
собственост на заявеното от него основание.
Съобразявайки изложеното по-горе, съдът следва да постанови
решение, с което отхвърля предявения от ищеца иск за признаване за
установено спрямо ответниците на правото му на собственост върху
процесния имот и отхвърля предявения от ищеца иск за осъждане на
ответниците да му предадат владението върху същия имот.
С оглед изхода на спора ищецът следва да заплати на ответниците
направените по делото разноски в размер на 2000 лв.. – за заплатено
адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78 ал.1 ГПК.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА, ЧЕ ОСПОРВАНЕТО ИСТИННОСТА НА ДОКУМЕНТ -
Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 28.07.1989г. с рег.№ 94-
00-53/31.07.1989г. с нотариална заверка на подписите от кмета на с. Кралево
С. К. К., НЕ Е ДОКАЗАНО, на осн. чл.194 ал.3 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. А. А., ЕГН **********, с постоянен
адрес: с Кралево, общ. Търговище, ул. ********, чрез пълномощник адв. С.
А., съдебен адрес: гр. Търговище, ул. *********, против Л. П. С., ЕГН
**********, с постоянен адрес: с. Кралево, общ. Търговище, ул. *********;
П. Г. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Кралево, общ. Търговище, ул.
*********; Д. Г. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Лиляк, общ.
Търговище, ул.********, тримата чрез пълномощник – адв. Т. Д. от АК-
Търговище, съдебен адрес: гр. Търговище, ул. *********, ИСК ЗА
ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ Е СОБСТВЕНИК на недвижим имот,
находящ се в с. Кралево, общ.Търговище, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
кадастрален № 187 в кв. 21 по плана на е. Кралево, община Търговище, с площ
от 1990 кв.м., за който са отредени УПИ IX-187 и УПИ VIII-187 по плана на
село Кралево, ведно с построената в него паянтова жилищна сграда, и
паянтова стопанска постройка, И ЗА ОСЪЖДАНЕ НА Л. П. С., ЕГН
**********, с постоянен адрес: с. Кралево, общ. Търговище, ул. *********;
П. Г. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Кралево, общ. Търговище, ул.
13
*******; Д. Г. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Лиляк, общ.
Търговище, ул. *******, ЗА ПРЕДАВАНЕ ВЛАДЕНИЕТО на посочения по-
горе имот, с правно основание чл.108 от ЗС, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА А. А. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: с Кралево,
общ. Търговище, ул. ********, чрез пълномощник адв. С. А., съдебен адрес:
гр. Търговище, ул. „Лилия“ № 4, вх.Б, кантора 7 ДА ЗАПЛАТИ общо на Л.
П. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Кралево, общ. Търговище, ул.
***********; П. Г. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Кралево, общ.
Търговище, ул. ********; Д. Г. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.
Лиляк, общ. Търговище, ул. *********, сумата от 2000 лв. разноски по
делото, на осн. чл.78 ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
14