№ 11274
гр. София, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20251110111432 по описа за 2025 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1
ГПК.
Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба с вх.№
77761/05.03.2025 г. от Д. А. М. против „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, с която е
предявен отрицателен установителен иск за признаване за установено по отношение на
ответника, че ищецът не му дължи сумата от 2 685,00 лева, представляваща вземане по
кредит № 5412330132625494 съгласно справки за кредитна задлъжнялост, издадени на
основание Наредба № 22 на БНБ, поради погасяване по давност на вземането.
В исковата молба ищецът твърди, че по подадено заявление от 20.10.2023 г. му
била издадена справка за кредитна задлъжнялост от ЦКР при БНБ, в която по
информация, подадена от ответното дружество, било отразено задължение по кредит
№ 5412330132625494 в размер на 2685 лева. Поддържа още, че за горепосочената сума
срещу него нямало образувани изпълнителни дела. На 04.01.2024 г. отново му била
издадена справка от ЦКР, в която процесното вземане продължавало да фигурира.
Според ищеца горепосочената сума е недължима поради изтекла погасителна давност
и тъй като от страна на ответника, въпреки признанието в тази насока, не са
предприети действия за заличаване на задължението, обуславя правния си интерес от
предявения иск. Моли за неговото уважаване и претендира разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК отговор ответникът признава иска за
допустим и основателен, поради което претендира разноски съобразно чл.78, ал.2
ГПК. Поддържа, че в становище на БНБ е посочено, че погасяването по давност не
представлява основание за преустановяване подаването на информация за него в
1
регистъра.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Разпоредбата на чл.237, ал.1 ГПК предвижда, че когато ответникът признае
иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с
решение съобразно признанието.
Настоящият състав счита, че в случая са налице всички предпоставки за
произнасяне с решение по реда на чл.237, ал.1 ГПК - ответникът е признал иска, а
ищецът е поискал съдът да постанови решение съобразно признанието. Спазени са и
изискванията, установени в чл.237, ал.3 ГПК, а именно признатото право не
противоречи на закона или добрите нрави, а от друга страна, е такова, с което страната
може да се разпорежда.
С оглед гореизложеното, исковете следва да бъдат уважени изцяло, като на
основание чл.237, ал.2 ГПК, не е необходмо съдът да излага мотиви за това, съобразно
направеното от страната признание.
По разноските:
Съгласно чл.78 ал.1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от
ответника съразмерно с уважената част от иска. Изключение от правилото е ал. 2 на
същата разпоредба. За да се приложи хипотезата на чл.78 ал.2 ГПК е необходимо
наличието на две кумулативни предпоставки: ответникът да не е дал с поведението си
повод за завеждане на делото и да е налице признание на иска. В процесния случай е
безспорно е налице втората предпоставка - признание на иска в хода на
производството по делото, но липсват данни, от които може да се направи извод, че
ответната страна не е дала повод за завеждане на делото. Видно от приложената по
делото справка от ЦКР при БНБ от 20.02.2025 г. е, че ответното дружество е
продължило да подава информация относно процесното вземане, т.е. с
извънпроцесуалното поведение на представляващите го лица, ответникът е довел до
необходимост от предявяването на настоящия иск от ищеца. С оглед предходното
съдът намира, че в тежест на ответника следва да бъдат възложени направените от
ищеца разноски за държавна такса в размер на 107,60 лева.
Видно от договора за правна защита и съдействие, сключен между ищеца и
процесуалния му представител е, че същите са се договорили, че процесуалното
представителство е безплатно – чл.38, ал.1, т.2 ЗА. С оглед предходното и на
основание чл.38, ал.2 ЗА съдът определя възнаграждение на процесуалния
представител на ищеца в минимален размер от 400,00 лева, тъй като делото не се
отличава с фактическа и правна сложност и е приключило в едно открито съдебно
заседание, на което процесуалния представител не се е явил.
2
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Д. А. М., ЕГН **********
срещу „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Възраждане, бул.“Тодор Александров“ № 109-115, бизнес
сграда „ТАО“, ет.6 отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1
ГПК, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 2 685,00 лева,
представляваща вземане по кредит № 5412330132625494 съгласно справки за кредитна
задлъжнялост, издадени на основание Наредба № 22 на БНБ, поради погасяване по
давност на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Възраждане,
бул.“Тодор Александров“ № 109-115, бизнес сграда „ТАО“, ет.6 да заплати на Д. А. М.,
ЕГН ********** сумата от 107,60 лева, представляваща направени разноски по
производството пред първоинстанционния съд.
ОСЪЖДА „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, район Възраждане, бул.“Тодор Александров“ № 109-
115, бизнес сграда „ТАО“, ет.6 да заплати на адвокат Л. И. А., вписана в САК, личен
номер **************, с адрес на кантората **************, на основание чл.38,
ал.2, вр.ал.1, т.2 ЗА, сумата в размер на 400,00 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение по производството за оказана безплатно адвокатска помощ и
съдействие на ищцата.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3