Решение по дело №336/2023 на Административен съд - Ямбол

Производството е образувано по жалба с вх.№2103-28-12/10.11.23г. в ТП на НОИ-Ямбол, постъпила в съда с вх.№2615/20.11.2023г., от Д. Д. К. от [населено място], ***, [улица], със съдебен адрес [населено място], [улица], ***, чрез адв.М. Й.-Г. от *, против Решение №2153-28-40/30.10.2023г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол, с което е оставена без уважение жалба с вх.№1012-28-78/09.10.2023г. против Разпореждане №281-00-471-3/12.09.2023г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ-Ямбол, с което е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от Кодекса за социално осигуряване КСО).Твърди се материална незаконосъобразност на постановеното решение и потвърденото с него разпореждане като се обосновава неправилен извод на органите на ТП на НОИ-Ямбол, че държавата на пребиваване на жалбоподателя е Германия.Представят се писмени доказателства за доказване твърденията на жалбоподателя, че същият е с държава на пребиваване Република България, поискано е да бъдат допуснати до разпит трима поименно посочени свидетели при режим на довеждане.Иска се да бъде отменено Решение №2153-28-40/30.10.2023г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол, потвърденото с него Разпореждане №281-00-471-3/12.09.2023г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ-Ямбол и преписката да бъде върната на компетентния орган за ново произнасяне с дадени задължителни указания от съда по тълкуването и прилагането на закона.Претендират се и направените разноски по производството.

В съдебно заседание жалбоподателят Д. Д. К., редовно призован, се явява лично и с адв. М. Й.-Г. от *. Жалбата се поддържа с искане за отмяна на решението на Директора на ТП на НОИ-Ямбол и за присъждане на разноски по представен списък. В определения от съда срок са постъпили писмени бележки.

Ответната страна Директорът на ТП на НОИ-Ямбол, редовно призован, не изпраща представител.Депозирал е писмено становище за неоснователност на жалбата чрез юрисконсулт с вх.№2888/20.12.2023г., с приложено към същото решение на СЕС по дело С-30/22, на което се позовава. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в 14-дневен срок от връчване на решението, срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт съгласно изричната разпоредба на чл.118, ал.1 от КСО, от неблагоприятно засегнато лице, чрез пълномощник-адвокат с приложено пълномощно. Поради това съдът приема жалбата за допустима.

По съществото на спора съдът взе предвид следното:

Д. Д. К. е подал до Директора на ТП на НОИ-Ямбол заявление вх. № 281-00-471 / 18.04.2023 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица(ПОБ) по реда на Кодекса за социално осигуряване(КСО), придружено с документи за завършен период на заетост в Германия от 06.04.2017г. до 17.04.2023г. – заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава-членка на ЕС, декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл.65(2) от Регламент(ЕО) №883/2004 с вписани данни за заетост в Германия от 06.04.17г. до 17.04.23г. като наето лице от работодател в Германия и вписани данни относно пребиваването на членовете на семейството му в държавата по последната заетост, трудов договор с работодателя, удостоверение за банкова сметка в България.

С разпореждане № 281-00-471-1 от 28.04.2023 г. на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Ямбол на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО е спряно производството по отпускане на ПОБ по заявлението от 18.04.2023 г. с мотиви: Производството по отпускане на паричното обезщетение за безработица се спира до получаване на структурирани електронни документи (СЕД) Н006, относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл.65 т.2 от Регламент 883/2004г. (СЕД) U017 за удостоверяване на осигурителна заетост и (СЕД) U004 за удостоверяване на осигурителния доход от осигурителната институция на Германия,изпратени на 28.04.2023г. чрез Електронен обмен на социално осигурителна информация между България и EC (EESSI). Данните са необходими за преценка правото, размера и периода за отпускане на парично обезщетение за безработица.

 

Чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и ЕС сме изпратили U003 - искане за информация за заплатата, U001CB - искане за осигурително досие - трансграничен работник за удостоверяване на периода на заетост и причината за прекратяване на трудовия договор и Структуриран електронен документ 14005 - относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл.65 т.2 от Регламент 883/2004г.

След получаване на информацията за заплатата, за осигурителното досие и за пребиваване на лицето с Разпореждане № 281-00-471-2 от 12.09.2023 г. на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Ямбол, на основание чл. 55 от АПК производството по отпускане на паричното обезщетение за безработица е възобновено. С последващо Разпореждане № 281-00-471-3 от 12.09.2023 г. на същото длъжностно лице, на основание чл. 54 ж, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и във връзка с чл. 11, §3, буква „а“ и чл. 65, §2 от Регламент (ЕО) 883/2004 е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица (ПОБ) по чл. 52а от КСО с мотиви: В подаденото заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица(ПОБ), г-н К. декларира последна трудова заетост Германия. Направено е искане до Компетентната институция на Германия, относно определяне на пребиваването и удостоверяване на осигурителните периоди. Със структуриран електронен документ (СЕД) Н006 е получен отговор, че „Държава на пребиваване “ е Германия. Съгласно чл. 65, пар.2, във връзка с чл.65 пар.5 от Регламент (ЕО) № 883/2004, напълно безработно лице, което по време на последната си дейност като заето или като самостоятелно заето лице е пребивавало в държава-членка, различна от компетентната държава-членка, получава ПОБ в съответствие със законодателството на държавата-членка по пребиваване. Българската институция не е компетентна по отпускане на ПОБ, тъй като лицето не е осъществявало дейност при прилагане на българското законодателство и не е пребивавало на територията на Република България по смисъла на регламента в областта на социалната сигурност.

Срещу Разпореждане № 281-00-471-3 от 12.09.2023 г. Д. Д. К. е подал жалба до Директора на ТП на НОИ-Ямбол с искане за отмяна на акта на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Ямбол, по съображения за неправилна преценка за правото на обезщетение и немотивираност.

По жалбата е постановено Решение №2153-28-40/30.10.2023г. от Директора на ТП на НОИ-Ямбол, като същата е преценена за неоснователна, съотв. е оставена без уважение.Решението е мотивирано от фактическа страна с получените структурирани електронни документи от Германия, изложени са съображения от правна страна по приложението на чл. 65, пар.2 във връзка с чл.65 пар.5 от Регламент (ЕО) № 883/2004, обсъдена е хипотезата на различия в становищата на институциите на две или повече държави-членки относно пребиваването на лице, при която с взаимно съгласие се установява центъра на интересите на лицето.По същество са потвърдени изводите на ръководителя по пенсионно осигуряване, че Република България не е компетентна държава-членка да постанови акт за отпускане на обезщетение, в конкретния случай това е Германия – която е държавата по последната заетост и пребиваване на заявителя, според получената информация от електронния обмен.

Решението на Директора на ТП на НОИ-Ямбол е издадено от компетентен орган съгласно разпоредбата на чл.117, ал.3 КСО и в предвидената от закона писмена форма. Мотивирано е в достатъчна степен с излагане на фактическите и правните основания за издаването му и при съобразяване на относимите факти от значение за правилното решаване на въпроса за отпускане на ПОБ.

Спорът между страните се свежда до това дали българският Национален осигурителен институт е компетентната институция да отпусне поисканото от жалбоподателя обезщетение за безработица.

Съдът приема, че решението е съответстващо на съдържащите се в преписката писмени доказателства и на приложението на закона.

По делото не спори, че Д. Д. К. е гражданин на Република България с последна заетост в Германия. Съобразно това и за двете държави като държави-членки на ЕС са приложими европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите членки на Съюза-тези, които се съдържат в Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност, както и в Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 г.

Съгласно чл. 65, § 2, във връзка с чл.65, § 5 от Регламент (ЕО) № 883/2004, напълно безработно лице, което по време на последната си дейност като заето или като самостоятелно заето лице е пребивавало в държава-членка, различна от компетентната държава-членка, получава ПОБ в съответствие със законодателството на държавата членка по пребиваване. По делото не е спорно, че Д. Д. К. е пребивавал в Германия от 06.04.17г. до 17.04.23г., както е декларирал. Жалбоподателят е посочил това обстоятелство и за членовете на семейството си(съпруга и дете) в подадената декларация от 25.04.2023г.(л.69 от делото), декларирал е намерение да се установи трайно в Република България. Разпитаните по делото свидетели П. Д. Ч., Ж. С. Д. потвърждават, че преди да се завърне в България, Д. Д. К. е живял и работил за продължителен период в Германия, има семейство – съпруга и дете, от м.април 2023г. живеят в [населено място], в родната му къща. Съпругата му М. Г. Л.-К. също дава показания, че от 17.01.2020 г. са сключили граждански брак, по това време живеели в Германия. В Германия Д. работел и тя била с него там, като семейство. След като сключили граждански брак се връщали в България покрай Гергьовден за около три седмици и когато били в отпуск. Двамата работели в Германия и с доходите, които имали, се издържали там. Върнала се в края на месец март 2023 г., а Д. две седмици след нея. От брака си имат роден син на 2 години и 7 месеца, който живее с тях в [населено място], детето ходи на ясла.

Жалбоподателят твърди, че считано от 18.04.2023г. е реализирал намерението си да пребивава единствено и само в България.Съдът приема това за доказано от свидетелските показания, от приложените към жалбата му Служебна бележка изх.№29/07.11.2023г. от Детска градина“В.“-Ямбол в уверение на това, че детето Д. Д. К. посещава яслена група за учебната 2023/2024г., и прекратен договор за наем на апартамент в Германия, от 15.04.2023г.(л.13 от делото). Тези обстоятелства обаче, не променят извода за това дали жалбоподателят има право на обезщетение за безработица, което претендира от осигурителния орган в Република България.

Обстоятелството, че от 18.04.2023 г. жалбоподателят заедно със семейството си се е преместил в Република България, където се е установил да живее за постоянно, е ирелевантно за приложението на чл. 65, § 2 и §5 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г..За правото на парично обезщетение е от значение къде е било обичайното му пребиваване през периода на неговата последна заетост от 06.04.2017г. до 17.04.2023г. и това е в друга държава-членка – Германия. Щом до 17.04.2023 г. жалбоподателят е бил с място на обичайно пребиваване Германия, а след това в България, не може да се приеме, че жалбоподателят попада в обхвата на чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, според който отговорността за изплащане на обезщетение за безработица се прехвърля от държавата по заетостта (компетентна по правилата на чл. 11, § 3, б. „а“ от същия регламент) върху държавата по пребиваване. За да е налице такава хипотеза, е необходимо напълно безработното лице, по време на последната си дейност като заето лице да е пребивавало в държава-членка, различна от компетентната държава-членка, да продължава да пребивава в тази различна държава-членка или да се е завърнало в нея. Завръщайки се в България жалбоподателят всъщност е променил пребиваването си след приключване на заетостта, като се е завърнал в държавата си по произход. С оглед на това обосновано е прието от ответника, че в случая приложение не намира разпоредбата на чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, приложим е чл. 64 от същия регламент - като безработно лице, което отива в друга държава-членка като се постави на разположение на службите по заетостта на тази друга държава-членка, жалбоподателят запазва правото си на обезщетение от компетентната държава-членка, ако е изпълнил условията по чл.64, §1 от регламента.

Съдът счита за относимо и позоваването на ответника на Определение по дело С - 30/22, с което СЕС приема, че чл. 65, § 2 от Регламент № 883/2004 трябва да се тълкува, че не се прилага към положение, в което дадено лице подава заявление за получаване на обезщетения за безработица до компетентния орган на държава- членка, в която не е завършило периода на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост и на територията на която се връща след завършен период на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост в друга държава - членка, в която то е пребивавало по смисъла на тази разпоредба през целия този период. По аргумент от чл. 61, § 2 от Регламент № 883/2004 и тъй като жалбоподателят е лице, което не е придобило „последно“ осигурителен период според българското законодателство, то право на обезщетение за безработица може да възникне само „ако положението му съответства на визираното в чл. 65 §5, б. „а“ от този регламент във връзка с чл. 65, § 2 от него. С оглед тълкуването на СЕС за приложението на чл. 65, § 2 от регламента, положението на жалбоподателя е несъответно, тъй като е налице завръщане в държавата му на произход след прекратяване на трудовата му дейност в Германия, където е пребивавал във връзка с дейността си.

Предвид изложеното като неоснователна следва да се отхвърли жалбата на Д. Д. К. от [населено място], ***, [улица], против Решение №2153-28-40/30.10.2023г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол, с което по същество е потвърдено Разпореждане №281-00-471-3/12.09.2023г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ-Ямбол, с което е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от Кодекса за социално осигуряване по подаденото от него заявление вх. № 281-00-471 / 18.04.2023 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица. Изходът на спора обуславя присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100лв. по чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, тъй като ответната страна по делото е защитавана от юрисконсулт, представил писмена защита.

Водим от горното и на осн. чл. 118, ал. 2 от КСО, във вр. с чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. Д. К. от [населено място], ***, [улица], със съдебен адрес [населено място], [улица], ***, чрез адв.М. Й.-Г. от *, против Решение №2153-28-40/30.10.2023г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол.

 

ОСЪЖДА Д. Д. К., [ЕГН], от [населено място], ***, [улица], да заплати на Териториално поделение на НОИ-Ямбол, [населено място], [улица], разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100(сто)лева.

 

Решението е окончателно.