Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 25.11.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно
заседание на шестнадесети септември две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
АЛЕКСИЕВА
при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от
съдия Анастасова гр. дело № 234 по описа за 2021 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.
258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 172583 от
10.08.2020 г. по гр.д. № 43912/2018 г. по описа на СРС, 85 с-в, е отхвърлен
предявения от „А.2.“ ООД, ЕИК ******срещу Ц.Х.П., ЕГН ********** иск по чл.41
ЗС вр. чл.30, ал.3 ЗС за осъждане на ответницата да заплати сумата от 8 485.15
лева главница, представляваща направени разходи от ищеца за изграждане на шахта
и за реконструкция на покрив, които са извършени на сграда, находяща се в гр.
София, р-н Витоша, бул. „******, както и 694.97 лева – лихва за забава за
периода 05.07.2019г. до 02.07.2018г. Със същото решение е отхвърлен предявения
от „А.2.“ ООД срещу Г.К.Х., ЕГН ********** иск по чл.41 ЗС вр. чл.30, ал.3 ЗС за
осъждане на ответницата да заплати сумата 4 242,57 лева главница -
направени разходи от ищеца за изграждане на шахта и за реконструкция на покрив,
които са извършени на сграда, находяща се в гр. София, р-н Витоша, бул. „******,
както и 347,48 лева – лихва за забава за периода 05.07.2019г. до 02.07.2018г.
Със същото решение е отхвърлен предявения от „А.2.“ ООД срещу Б.Й.Р., ЕГН **********
/правоприемник на първоначалния ответник Й.Б.Р., починал в хода на процеса/ иск
по чл.41 ЗС вр. чл.30, ал.3 ЗС за осъждане на ответника да заплати сумата
4 242,57 лева главница - направени разходи от ищеца за изграждане на шахта
и за реконструкция на покрив, които са извършени на сграда, находяща се в гр.
София, р-н Витоша, бул. „******, както и 347,48 лева – лихва за забава за
периода 05.07.2019г. до 02.07.2018г.
Срещу решението в
частта, в която исковете са отхвърлени исковете е подадена въззивна жалба от
ищеца „А.2.“ ООД с доводи, че същото е неправилно, като постановено при
допуснато нарушение на материалния закон; необосновано. Посочва, че правилната
правна квалификация на исковете е по чл. 48, ал. 6 и ал. 7 ЗУЕС. В
производството било установено, че ответниците са собственици на имот в
процесната триетажна сграда, при идеални части от общите части на сградата-ЕС
35,64%. От представения в производството Контролен лист № 2/21.10.2013 г. е
установено, че „Софийска вода“ АД е задължила етажните собственици да изградят
входна шахта, което изграждане е извършено от ищеца и е на стойност 900.00 лв. На
следващо място посочва, че ремонтът на покрива на сградата е бил необходим,
което твърдение не се оспорва от ответниците в отговора на исковата молба. Също
така ответниците, като етажни собственици не се били противопоставили на
извършения ремонт. Всички собственици били длъжни да заплащат разходите по необходимите
ремонти на сградата, пропорционално на техни дялове.
В срока по чл. 263, ал. 3 ГПК не е депозиран писмен отговор на въззивната жалба
от ответниците Ц.Х.П., Г.К.Х. и Б.Й.Р.. В проведеното с.з. оспорват жалбата, като
неоснователна. Заявяват, че постановеното от първата инстанция решение е
правилно и законосъобразно. Именно при съобразяване установените по делото
факти правилно съдът е отхвърлил претенциите на ищеца, тъй като от една страна
същия не е доказал, че е била налице необходимост от извършване на неотложен
реомнт на покрива, сторените разноски за което да следва да се понесат от
съсобствениците. От друга, поради установяване, че е била извършена
реконструкция на покрива, за което не е било прието решение от етажните
съсобственици, за което и ответниците не са дали съгласие, напротив извършено е
в противоречие с правилата на материалния закон и при неспезване процедурата за
това. Съответно, представените в производството доказателства не сочат за
прието решение от ОС на ЕС, напротив решението е било взето и изпълнено изцяло
от ищеца, а не и от ответниците като съсобственици. На следващо място сочат, че
извършеното преустройство обслужва само и единствено ищеца като собственик на
самостоятелен обект в сградата, който е приобщил към своя обект таванското
помещение, което е обща част по своето естество и предназначение, по начин
препятстващ останалите съсобственици да ползват същото. Молят за потвърждаване
на решението на СРС.
Софийски градски съд,
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно
разпоредбите на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 269 ГПК,
намира за установено следното:
Въззивната жалба е
допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока
по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Съгласно нормата
на чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му –
в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в
жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по
тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият състав
намира, че постановеното решение е валидно, допустимо и неправилно в една
част. С оглед доводите в жалбата за неправилност на решението, съдът намира
следното:
Производството е
образувано по подадена до Софийски районен съд исковата молба, с която са
изложени твърдения, че страните са собственици на самостоятелни обекти в сграда
ЕС, като ищеца притежава 28% ид.части от общите части на сградата, а
ответниците 35.64 %. Ищецът А.2. ООД е изложил твърдения, че в края на 2013 г.
по предписание на Софийска вода АД в съсобствения имот – дворно място с
административен адрес гр. София, р-н Витоша, бул. „******, в което е построена
сградата – етажна собственост е извършил СМР по изграждане на входна контролна
шахта в близост до външната граница на имота, за които поддържа, че е заплатил
разходи в размер на 900.00 лв., част от които следва да бъдат възстановени
/заплатени от ответниците/ като съсобственици според притежаваните от тях
дялове в съсобствеността. Освен това поддържа, че през лятото на 2017 г. е
извършил ремонт на покрива на сградата, който ремонт бил неотложен и сторените
разноски за заплатения труд и материали по извършените СМР били необходими.
Поддържа, че за този ремонт е било взето решение на ОС на ЕС през 2013 г.,
както и че същият възлиза на сумата 46503.76 лв. заплатени от него на фирмата
изпълнител – П.ММ ООД по сключен договор на 03.07.2017 г. Заявява, че
ответниците следва да заплатят разделно част от сумата по ремонта в размер на
16649.53 лв. съобразно притежавания от тях дял в общите части и съобразно
участието им в съсобствеността върху притежавания от тях самостоятелен обект
-1/2 за ответницата Ц.П. и по ¼ за всеки от ответниците Г.Х. и Б.Р..
За да постанови
обжалваното решение районният съд е приел, че ищецът е собственик на самостоятелен
обект - апартамент находящ се на втори надпартерен етаж в сградата-ЕС, ведно с
избено помещение и таван, както и на 28% идеални части от общите части на
сградата. Приел е, че ответниците са собственици на самостоятелен обект в
сградата – апартамент, находящ се на партерния етаж в сградата –ЕС, сутеренно
помещение на партера под стълбището, както и на 35.64 % общо за всички
ответници идеални части от общите части на сградата, при квоти в
съсобствеността, както следва: Б.Й.Р. – 1/4 ид.ч.; Ц.Х.П. – 1/2 ид.ч. и Г.К.Х.
– 1/4 ид.ч.
Съдът е приел, че въз
основа на приетата съдебно техническа експертиза е установено, че ищеца е
извършил в съсобствения имот следните строително монтажни работи: изкопаване на
шахта с размери 1, 00/1,00/1,00 м.; изграждане на външни стени на шахтата от
бетонни блокове;изграждане на бетонно дъно на шахтата, включващо изработване на
кофраж; монтаж на водомер на дъното на шахтата; монтиране на метален капак за
шахтата, като стойността им възлиза на исковата сума 900.00 лева. Приел е за
установено, чрез констатациите на СТЕ, че през 2017 г. е извършен ремонт и
реконструкция на покрива на сградата при който покривната конструкция на
сградата – ЕС е била променена, като стойността на ремонтните дейности е била
заплатена от ищеца.
За да отхвърли като
неоснователни исковете по чл.41 ЗС, съдът е приел, че не е установено в
производството ремонтните дейности в съсобствения имот-сграда ЕС да са били
извършени с решение на ОС на ЕС, каквито твърдения е изложил ищеца. Приел е, че
представения по делото протокол от проведено ОС на ЕС не изразява волята на
етажните собственици, а единствено волята на съдружниците в дружеството – ищец,
който е етажен собственик. С оглед обстоятелството, че последния не притежава
мнозинство в съсобствеността, то и взетото от него решение не обвързва
ответниците – етажни собственици. Съответно поради липса на дадено от тях
съгласие за извършените ремонти, то, разходите за променената покривна
конструкция, която обслужва изцяло ищеца следва да останат за негова сметка.
За обосноваване изводите си, първоинстанционния съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 41, ал. 1
ЗС, за да се поеме от
лице, собственик в сграда в режима на етажна собственост, припадащата се част
от необходимите и полезни разноски следва да има решение на ОС на етажните собственици.
По основателността
на въззивната жалба.
Обжалваното първоинстанционно решение е неправилно в една част. Съображения:
Предявени са искове по
чл.41 ЗС вр. чл.30, ал.3 ЗС.
Според разпоредбата на чл.30, ал.3 ЗС всеки
съсобственик участва в ползите и тежестите от общата вещ съобразно с частта си.
Под "тежести" се разбират тези грижи и разноски, които са необходими
за запазване на вещта. Съсобственикът няма право на изменения в общата вещ без
съгласието на останалите съсобственици. Когато извърши подобрения в съсобствен
имот без знанието и съгласието на останалите съсобственици, той има вземане за
изравняване за неоснователното обогатяване, възникнало в резултат на действията
му, но не и на пълната част от разноските, направени за подобренията. При това
като подобрения на вещта се считат тези нововъведения в нея, които увеличават
полезните й качества, но не и тези, които нямат практически смисъл. Последните
не подлежат на обезщетяване и остават за сметка на този, който ги е извършил.
Отношенията на
собствениците в етажната собственост относно поддържането, възстановяването и
подобряването, както и по повод ползването на общите части на сградата се
уреждат от правилото на чл.41 ЗС. Всеки собственик, съразмерно на дела си в
общите части, е длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането или
възстановяването на общите части, а в полезните разноски, за извършването на
които е взето решение на общото събрание. Разбирането на правната доктрина и
практика относно необходими и полезни разноски е еднопосочно в смисъл, че
необходимите разноски са свързаните с неотложни/ аварийни/ ремонтни дейности за
поддържането и /или възстановяването на общите части, предизвикани от
непредвидено, неочаквано събитие/ наводнение, пожар и др./ или се свързват с
необходимостта от текущи или основни ремонтни дейности, наложени от износване и
овехтяване на сградата, като чрез тях се цели привеждане на общите части в
състояние годно за тяхното предназначение. Полезните разноски са тези, които
увеличават стойността на сградата и имат характера на подобрения.
За да бъдат
извършени т.н. полезни разноски, законодателят приема, че решението за тях се
взема от общото събрание на собствениците. Отговорът дали извършени от единия
от собствениците в етажната собственост ремонтни дейности като изграждане на
входна контролна ВиК шахта, ремонт и/или
реконструкция на покрив, поставяне на ел. инсталация, В и К и др. инсталационни
системи, метална врата съставляват необходими или полезни разходи, свързани с
общите части на сградата, зависи от фактическия проблем на конкретното състояние
на подменените инсталации и елементи на общите части преди подмяната им, както
и от причината, наложила тази подмяна. Както необходимите, така и полезните
разноски са за сметка на собствениците на имота/сградата/. Принципът е участието на всеки собственик на обект в
етажната собственост относно разноски да е съобразно с дела му в общите части.
Ролята на решението на общото събрание за необходимостта да се извършат полезни
разноски, не засяга задължението на всеки собственик на обект в етажната собственост
да поеме съответната на дела му част от задължението, но това решение на общото
събрание има значение на правно основание на базата на което следва да бъде
определен размера на възникналото парично задължение. Претенция за
разпределение на разходите между отделните собственици на обекти в етажната
собственост, касае хипотезата на управител на чуждата работа / гестор/,
действал не само в полза на чужд интерес, но и в полза на свой интерес. Ако е
налице одобрение от лицето, в чиито интерес е предприетата работа/
предварително по решение на общото събрание или последващо/, отношенията следва
да се уредят съгласно чл. 62 ЗЗД. Ако подобренията са извършени без да е взето
решение от общото събрание, съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 2 ЗЗД гесторът
може да претендира от останалите собственици на обекти в етажната собственост
само съответната част от направените разноски, до размера на обогатяването и то
само ако работата/ извършените СМР/ е предприета уместно. Ако общите части са
подобрени против волята на останалите съсобственици, отговорността на
последните може да бъде търсена само по правилата на чл. 59 ЗЗД, който съвпадат
с тези по чл. 61, ал. 2 ЗЗД. Общото събрание на
етажните собственици може да задължи всички да участват в разходите по
подобряването на общите части, но това не изключва възможността някой от тях да
извърши подобренията и без решение на общото събрание, при което той ще има
правата по чл. 61, ал. 2 ЗС. В това положение са поставени етажните
собственици, както в случая, когато съгласно чл. 3 ЗУЕС те нямат общо събрание.
Сградата – етажна
собственост с административен адрес гр. София, р-н Витоша, бул. „******, в
която ищецът и ответниците притежават самостоятелни обекти се състои от един
партерен, два надпартерни етажа и общо таванско помещение /подпокривно
пространство/ без самостоятелно обособени отделни помещения за всеки от
етажните собственици, според приетата пред първата инстанция СТЕ и приетите в
производството документи легитимиращи правото на собственост на страните.
С оглед на горното и
предвид представените пред първата инстанция актове за собственост, съдът
намира че е налице хипотезата на чл. 37 от ЗС, при която части етажи и части от
етажи, заедно с прилежащите към тях избени и тавански помещения принадлежат на
различни собственици. Поради това намиращата се на посочения административен
адрес сграда представлява етажна собственост, по смисъла на закона.
Според правилата на чл.
3 ЗУЕС, за управлението на общите части на сгради в режим на етажна
собственост, в които самостоятелните обекти са до три и принадлежат на повече
от един собственик, се прилагат разпоредбите на чл. 30, ал. 3, чл. 31, ал. 1 и
чл. 32 от Закона за собствеността. Установено е, че ищецът притежава апартамент
на втори надпартерен етаж, избено помещение и таванска стая, както и 28%
идеални части от общите части на сградата. От своя страна ответниците са собственици
на апартамент, съставляващ партерния етаж, сутеренно помещение на партера под
стълбището, както и 35.64 % общо за всички ответници идеални части от общите
части на сградата, каквито несъмнено са избеното помещение и таванското
помещение в сградата.
Таванското помещение на
сградата е обща част, притежавана при равни права между собствениците на
отделни обекти и до нея следва всеки собственик на етаж от сградата да има
свободен достъп. Съобразно указанията на чл.38 ЗС, при сгради, в които етажи
или части от етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички
собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът, основите, външните
стени, вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи
стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките,
покривите, стените между таванските и избените помещения на отделните
собственици, комините, външните входни врати на сградата и вратите към общи
тавански и избени помещения, главните линии на всички видове инсталации и
централните им уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището на портиера и
всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо
ползуване.
В производството е
установено обаче, че по инициатива на ищеца без дадено съгласие от страна на
ответниците в предвидената от закона форма е предприет и извършен ремонт и
реконструкция на покрива на сградата в периода м.07.2017 г. до м.09.2017 г.
въз основа на инвестиционен проект одобрен на 17.12.2012 г. и по разрешително
за строеж издадено от главен архитект на Район Витоша, гр.София в полза на
ищеца на 17.12.2012 г. /№ 394/, т.е. след срока на действие. Ремонтът и
реконструкцията на покрива на сградата в случая се установява, че е извършен в
отклонение от строителните правила и норми /чл.153 ЗУТ /ред., ДВ бр.82 от 26 октомври
2012г./ сочещ срок на валидно действие на разрешението за строеж/, чл.183 ЗУТ сочещ
при какви условия се извършва надстрояване и пристрояване на съсобствена
сграда, чл.148, чл.150 и чл.151 ЗУТ предвиждащи реда, правомощията и
документите необходими за извършване на строителни дейности представляващи
настрояване и пристрояване на съществуваща сграда в имот.
Установява се от
представените писмени документи, строителна документация и констатациите на
експерта по приетата пред първата инстанция СТЕ, че извършените от ищеца СМР не
се изчерпват с посочените в разрешението за строеж от 2012 г. дейности по ремонт
и реконструкция на покрива на сградата, а представляват извършване на надстрояване
и пристрояване на сградата в частта на подпокривното пространство, в което
преди това /преди 2017 г./ е имало едно общо таванско помещение за цялата
сграда, до което всички етажни собственици са имали достъп. В резултат, над втория
партерен етаж в сградата е бил обособен тавански етаж, до който достъп има само
и единствено ищеца посредством еднораменна стълба от собствения си апартамент.
Съответно, поради така въведените съществени изменения в съществуващото
положение на сградата е била увеличена и площта на покрива от вероятните
/според експерта/ 130 кв.м. на съществуващите 190 кв.м., както и неговата
височина – с около 1.20 метра. Покривната конструкция на сградата била изцяло
подменена, изградени били нови капандури и табакери /покривни прозорци/, на
мястото на старите керемиди на покрива били поставени битумни керемиди, била
променен наклона на покрива, била поставена термо и хидроизолация, била
изградена нова дървена покривна конструкция, били подменени увредените улуци,
бил извършена обшивка от ламарина с подробно посочени от експерта профили и
характеристики.
В производството е
установено, че ремонтът и преустройството на покрива, пристрояването и
надстрояването на сградата е извършено изцяло със средства на ищеца, чиято обща
стойност – демонтаж и извозване на строителни отпадъци, строителни материали,
труд и дейности по строителство и монтаж на различните материали възлиза на
сумата 46503.76 лв. Общо според твърденията на ищеца и констатациите на
експерта по приетата пред първата инстанция експертиза СМР представляват
доставка на материали за покрив, извършени СМР и тенекеджийски работи с
ламарина. Отделно от това се установява и заплащане от ищеца на сумата 3000.00
лв. за други дейности и материали.
Неправилно при така
установената фактическа обстановка, съдът е приел, че при липса на решение на
ОС на ЕС етажният собственик не следва
да заплати /т.е. да не участва никак в поемане на разходите за "необходимите
разноски"/. По отношение на това дали в
случая се касае за извършени необходими, полезни и/или луксозни разноски, вложени от
ищеца в общите части на сградата – ЕС, съдът не е изложил мотиви, не е
разграничил същите и не е обсъждал дали последните са били извършени със
съгласие или при противопоставяне на ответниците като етажни собственици.
Както бе посочено по-горе
необходимите разноски са свързаните с неотложни (аварийни) ремонтни дейности за
поддържането и/или възстановяването на общите части, предизвикани от непредвидено,
неочаквано събитие (наводнение, пожар и други) или се свързват с необходимостта
от текущи или основни ремонтни дейности, наложени от износване и овехтяване на
сградата, като чрез тях се цели привеждане на общите части в състояние годно за
тяхното предназначение. От своя страна полезните разноски са тези, които
увеличават стойността на сградата и имат характера на подобрения. Дали
извършени от единия от собствениците в етажната собственост ремонтни дейности
като поставяне на ел. инсталация, ВиК и други инсталационни системи, метална
врата съставляват необходими или полезни разходи, свързани с общите части на
сградата, зависи от фактическия проблем на конкретното състояние на подменените
инсталации и елементи на общите части преди подмяната им, както и от причината,
наложила тази подмяна.
В производството действително
не е установено, че етажните собственици са взели решение за ремонт и
реконструкция на покрива на сградата с административен адрес гр. София, р-н
Витоша, бул. „******. Представените в първата инстанция протоколи, за които е
посочено, че са съставени на проведени общи събрания на етажните собственици в
сградата касаят взето решение от съдружниците в дружеството – ищец, а не и
решения на етажните собственици. Доводите на въззивника в обратен смисъл съдът
намира за неоснователни.
Въпреки
това обаче съдът намира за установено, чрез показанията на разпитания пред
първата инстанция свидетел Д.Т.И.и чрез констатациите на експерта по СТЕ,
приета пред първата инстанция, която настоящия състав кредитира по реда на
чл.202 ГПК, че в производството е установено извършване от страна на ищеца на
разноски, част от които са били необходими за запазване на съсобствената вещ. В
останалата част, съдът намира за установено, че са били извършени полезни и
луксозни разноски без съгласие на останалите съсобственици.
Така чрез показанията на
свидетеля Д.Т.И.се установява, че тавана на сградата е имал течове, улуците са
били изгнили. След извършване на ремонт, реконструкция и преустройство
покривната конструкция и таванското помещение са били изцяло променени и
разширени. В последното помещение е бил изграден мезонет от страна на ищеца,
който е и собственик на апартамента на втория партерен етаж.
Не могат да бъдат споделени
доводите на ответниците, че не носят никаква отговорност за разходите за общите
части на сградата, при положение, че няма решение на общото събрание на
етажните собственици за начина на поддържането и ремонтът им. Както съдът
отбеляза, когато такова решение липсва (било защото не може да се образува
мнозинство, било по други причини), то се прилагат по аналогия правилата за
съсобствеността. Така че и при липса на решение за ремонта на общите части,
когато това е било необходимо, етажните собственици дължат всички необходими
разноски. В случая, съдът при съобразяване представените документи и
констатациите на експерта по СТЕ намира, че от ищеца са били сторени необходими
разноски за СМР за ремонт на съществуващия увреден покрив на сградата възлизащи
на сумата 22000.00 лв. /според констатации на СТЕ/. При съобразяване, че
ответниците притежават 35.64% от в общите части на сградата, то същите следва
да поемат отговорност за заплащане на сумата 7840.80 лв. С оглед съсобствените
им квоти, ответникът Ц.Х.П. /1/2 идч.ч./ следва да заплати сума в размер на
3920.00 лв., ответникът Б.Й.Р. /1/4 ид.ч./ следва да заплати сумата 1960.00 лв.
и ответникът Г.К.Х. /1/4 ид.ч./ следва да заплати сумата 1960.00 лв.
В
останалата част за горницата над посочените размери до предявените претенции,
както следва: към ответника Ц.Х.П. над сумата 3920.00 лв. до сумата 8485.15 лв., към ответника Б.Й.Р. над сумата 1960.00 лв. до сумата 4242.57 лв. и към
ответника Г.К.Х. над сумата 1960.00 лв.
до сумата 4242.57 лв. правилно и законосъобразно са били отхвърлени като
неоснователни исковете по чл.41 ЗС. Този извод съдът формира с оглед
установените по делото обстоятелства, че са извършени полезни и луксозни
разноски от страна на етажния собственик не в обща част по своето естество и
предназначение, а в част от сградата, която е приобщена и присъединена към
самостоятелния обект на ищеца, находящ
се на втория надпартерен етаж /подпокривен тавански етаж/. Според констатациите
на СТЕ, които настоящия състав обсъди по-горе таванското помещение е било
преустроено и е конструктивно свързано със самостоятелния обект на ищеца. При
приложение на правилата на чл.97 и чл.98 ЗС присъединеното през 2017 г. към
главната вещ таванско помещение, следва статута на главната вещ – собственост
на ищеца. Събраните доказателства
сочат, че процесното таванско помещение няма качеството на самостоятелен обект
на правото на собственост, а на принадлежност към обект в етажната собственост.
Основателни са доводите
на ответниците, че не дължат плащане на разноските за изграждане на входна водомерна ВиК шахта. В проведеното
производство, настоящия състав намира, че не е установено даване на предписание
от Софийска вода АД към етажните собственици в сградата за изграждане на входна
водомерна ВиК шахта. Както е посочено в съставения на 21.10.2013г. контролен
лист от Софийска вода АД в случая е дадено предписание към
ищеца, като титуляр на клиентски номер 3129979 на адрес гр. София, р-н Витоша,
бул. „****** да изгради канализационна
шахта отговаряща на посочените технически характеристики във
връзка с неговата партида. Последното, както се установява от приетата пред
първата инстанция СТЕ е извършено от ищеца. С оглед това съдът намира, че
извършените СМР за изграждане на тази канализационна шахта касае самостоятелния
обект на ищеца и ползва последния, а не съсобствения имот или сградата – ЕС, в
която ответниците имат самостоятелен обект. Поддържаните от ищеца в обратен
смисъл твърдения, като недоказани в производството, съдът намира за
неоснователни. По отношение размера на извършените разходи за тези СМР, съдът
намира за установено, чрез дадените от съдружника и управител на дружеството –
ищец Николай Божков обяснения пред орган
на държавна власт обяснения /л.167 по делото пред СРС/, че стойността им
възлиза на сумата 300.00 лв., а не на сумата 900.00 лв. каквито твърдения е
изложил ищеца.
С оглед на
горното и съобразно идеалните части на ответниците те следва да бъдат да
осъдени да заплатят сума в общ размер на 7840.80
лв., съобразно общите им части в сградата – 35,68 %. С оглед дяловете им
ответницата Ц.Х.П. следва да заплати сума в размер на 3920.00 лв., ответникът Б.Й.Р. следва да заплати сума в размер на 1960.00 лв. и ответницата Г.К.Х. следва
да заплати сума в размер на 1960.00 лв.
По иска за заплащане на
лихва за забава върху разноските по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Тъй като става въпрос за
вземане, което не е свързано с конкретен срок за изпълнение, длъжниците ще
изпаднат в забава от момента на поканата отправена от ищеца - при условията на
чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не е установено отправяне на покана от ищеца до
ответниците за заплащане на дължими суми за сторени необходими разноски за
запазване на вещта. С оглед това, правилно и законосъобразно исковете за
заплащане на мораторна лихва са били отхвърлени като неоснователни. В
посочената част постановеното решение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
По
разноските:
С оглед изхода на спора
въпросът за разноските в първоинстанционното производство следва да бъде
преразгледан.
На ответницата Ц.П.
следва да бъдат присъдени разноски единствено в размер на 100,42 лв. На ответницата Г.К.Х. следва да бъдат присъдени разноски
единствено в размер на 173,94 лв. На
ответника Б.Р. следва да бъдат присъдени разноски единствено в размер на 115,96 лв. Също така на тримата
ответници за заплатеното възнаграждение за вещо лице следва да бъде присъдена
сума в размер на 144,95 лв.
На ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в общ размер на 1 008,58 лв., като ответницата Ц.П. следва
да бъде осъдена да заплати сума в размер на 504,29 лв., ответникът Б.Р. и ответницата Г.К., следва да заплатят
/всеки от тях/ сума в размер на 252,15 лв.
Във въззинвото
производство въззиваемите не претендират разноски.
С оглед изхода на спора на
въззивника следва да се присъдят разноски в общ размер на 705,29 лв., сторени във въззивното производство, като ответницата Ц.П.
следва да бъде осъдена да заплати сума в размер на 337,61лв., ответникът Б.Р. и ответницата Г.К. следва да заплатят
/всеки от тях/ сума в размер на 168,80
лв.
Водим от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№ 172583 от 10.08.2020 г. по гр.д. № 43912/2018 г. по описа на СРС, 85 с-в, В
ЧАСТТА с която са отхвърлени като неоснователни предявените от „А.2.“ ООД, ЕИК ******искове
по чл.41 ЗС, както следва:
срещу Ц.Х.П., ЕГН ********** за заплащане на
сумата 3920.00 лв., представляваща направени необходими разноски за ремонт на
покрив на съсобствена сграда, находяща се в гр. София, р-н Витоша, бул. „******,
която сума е съответна на притежаваната от ответницата квота в съсобствеността /1/2
идч.ч./ и правата й върху общите части на сградата /35,68 %/ съобразно тази
квота;
срещу Б.Й.Р., ЕГН ********** за заплащане на
сумата 1960.00 лв., представляваща направени необходими разноски за ремонт на
покрив на съсобствена сграда, находяща се в гр. София, р-н Витоша, бул. „******,
която сума е съответна на притежаваната от ответницата квота в съсобствеността /1/4
идч.ч./ и правата му върху общите части на сградата /35,68 %/ съобразно тази
квота;
срещу Г.К.Х., ЕГН ********** за заплащане на
сумата 1960.00 лв., представляваща направени необходими разноски за ремонт на
покрив на съсобствена сграда, находяща се в гр. София, р-н Витоша, бул. „******,
която сума е съответна на притежаваната от ответницата квота в съсобствеността /1/4
идч.ч./ и правата й върху общите части на сградата /35,68 %/ съобразно тази
квота, както и в частта за разноските: с която „А.2.“ ООД е осъден да заплати
на Ц.Х.П., ЕГН ********** сумата за горницата над 100,42 лв. до сумата 200.00 лв.; на Г.К.Х., ЕГН **********
сумата за горницата над 173,94 лв. до
сумата 300.00 лв.; на Б.Й.Р., ЕГН ********** сумата за горницата над 115,96 лв. до сумата 200.00 лв. и в частта, с която „А.2.“
ООД е осъден да заплати на Ц.Х.П., Г.К.Х., ЕГН ********** и на Б.Й.Р., ЕГН ********** разноски за горницата над 144,95 лв. до сумата 250.00 лв.-заплатен депозит за
възнаграждение на ВЛ пред първата инстанция, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Ц.Х.П.,
ЕГН ********** да заплати на А.2.“ ООД, ЕИК ******на основание чл.41 ЗС сумата
от 3920.00 лева- главница - представляваща
направени необходими разноски за ремонт на покрив на съсобствена сграда,
находяща се в гр. София, р-н Витоша, бул. „******, която сума е съответна на
притежаваната от ответницата квота в съсобствеността /1/2 идч.ч./ и правата й
върху общите части на сградата /35,68 %/ съобразно тази квота.
ОСЪЖДА Б.Й.Р.,
ЕГН ********** да заплати на А.2.“ ООД, ЕИК ******на основание чл.41 ЗС сумата
от 1960.00 лева главница - представляваща
направени необходими разноски за ремонт на покрив на съсобствена сграда,
находяща се в гр. София, р-н Витоша, бул. „******, която сума е съответна на
притежаваната от ответника квота в съсобствеността /1/4 идч.ч./ и правата й
върху общите части на сградата /35,68 %/ съобразно тази квота.
ОСЪЖДА Г.К.Х.,
ЕГН ********** да заплати на А.2.“ ООД, ЕИК ******на основание чл.41 ЗС сумата
от 1960.00 лева главница - представляваща направени
необходими разноски за ремонт на покрив на съсобствена сграда, находяща се в
гр. София, р-н Витоша, бул. „******, която сума е съответна на притежаваната от
ответника квота в съсобствеността /1/4 идч.ч./ и правата й върху общите части
на сградата /35,68 %/ съобразно тази квота.
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 172583 от 10.08.2020 г. по гр.д. № 43912/2018 г. по описа на СРС, 85 с-в, В
ЧАСТТА с която са отхвърлени като неоснователни предявените от „А.2.“ ООД, ЕИК ******искове
по чл.41 ЗС и чл.86, ал.1 ЗЗД, както следва:
срещу Ц.Х.П., ЕГН **********
за заплащане на сумата от 4565.15 лв. /разлика между сумата 8 485.15 лева и
сумата 3920.00 лв./ главница, представляваща направени разходи от ищеца за ремонт
на покрив на съсобствена сграда, находяща се в гр. София, р-н Витоша, бул. „******,
както и сумата 694.97 лева – лихва за забава за периода 05.07.2019г. до
02.07.2018г.
срещу Г.К.Х., ЕГН **********
за заплащане на сумата 2282.57 лева / разлика между сумата 4 242,57 лева и
сумата 1960 лв./ главница - представляваща направени разходи от ищеца за ремонт
на покрив на съсобствена сграда, находяща се в гр. София, р-н Витоша, бул. „******,
както и сумата 347,48 лева – лихва за забава за периода 05.07.2019г. до 02.07.2018г.
срещу Б.Й.Р., ЕГН **********
/правоприемник на първоначалния ответник Й.Б.Р., починал в хода на процеса/ за
сумата 2282.57 лева / разлика между сумата 4 242,57 лева и сумата 1960 лв./
главница - представляваща направени разходи от ищеца за ремонт на покрив на
съсобствена сграда, находяща се в гр. София, р-н Витоша, бул. „******, както и
347,48 лева – лихва за забава за периода 05.07.2019г. до 02.07.2018г., както и в частта за разноските: с която
А.2.“ ООД, ЕИК ******е осъден да заплати на Ц.Х.П., ЕГН ********** сумата 100,42 лв.; на Г.К.Х., ЕГН ********** сумата 173,94 лв.; на Б.Й.Р., ЕГН **********
сумата 115,96 лв. и в частта, с която
А.2.“ ООД, ЕИК ******е осъден да заплати на Ц.Х.П., Г.К.Х., ЕГН ********** и на Б.Й.Р., ЕГН ********** разноски 144,95
лв. -заплатен депозит за възнаграждение на ВЛ пред първата инстанция.
ОСЪЖДА Ц.Х.П.,
ЕГН ********** да заплати А.2.“ ООД, ЕИК
******сумата от 504,29 лева - разноски
пред СРС и сумата от 337,61 лв. лева
разноски пред СГС.
ОСЪЖДА Б.Й.Р.,
ЕГН ********** да заплати А.2.“ ООД, ЕИК ******сумата от 252,15 лева разноски пред
СРС и сумата от 168,80 лв. лева
разноски пред СГС.
ОСЪЖДА Г.К.Х.,
ЕГН ********** да заплати А.2.“ ООД, ЕИК ******сумата от 252,15 лева разноски пред
СРС и сумата от 168,80 лв. лева
разноски пред СГС.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280 ГПК в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.