Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр.
София, 29.11.2017 г.
В И М Е ТО
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в публичното съдебно заседание на пети юли две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при секретаря Д. Такова, като разгледа т.д. № 5801/2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 ТЗ и чл. 79, ал. 1, пр. 2
вр. чл. 82 ЗЗД.
Ищецът СД-С. Д. ООД твърди, че по силата на договорни отношения с ответника К. ЕООД му доставял алуминиево фолио с термозалепващо покритие, върху което по възлагане и по задание на ответника полагал цветно изображение. Поддържа, че в периода 23.04.2014 г. – 11.06.2014 г. е издал фактури за доставено фолио, което отговаряло на договореното качество както по отношение на лаковото покритие, така и по отношение на изработения принт. Въпреки това ответникът не заплатил в цялост дължимото възнаграждение /извършено е частично плащане само по фактура № 1124/23.04.2014 г./ и поради това ищецът претендира непогасената част в размер на 34 187,52 лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска до погасяването. Оспорва предявения срещу него насрещен иск с твърдение, че доставената стока е отговаряла на изискванията за качество /а некачествената е била своевременно заменена или платеното за нея е било възстановено/; проявените недостатъци се дължат не на качеството на изработеното, а на неположена грижа от страна на ответника /неспазване на изискването за температура, време и натиск при опаковане с процесното фолио; неточно дозиране, довело до намокряне на повърхността на подовото покритие, както и използване на компрометирано подово фолио/; не е налице надлежно уведомяване за твърдените от ответника недостатъци, както и не е спазен шестмесечният срок за съдебно предявяване на претенцията за обезщетение за сочените недостатъци. Същите твърдения излага и по отношение на вземанията, заявени със съдебно прихващане. С оглед на изложеното моли съда да уважи изцяло предявения от него иск и да отхвърли насрещно предявените вземания. В условията на евентуалност – при уважаване на насрещния иск – предявява обратни искове срещу помагачите Е.Г. ЕАД и К.-***ООД съответно за сумата от 86 865,30 лв. и 9 094,13 лв. /молба от 23.12.2006 г., л. 781, т. ІІ/. Претендира разноски.
Ответникът К. ЕООД оспорва иска при твърдението, че част от доставената по процесните фактури стока е с недостатъци /недостатъчно лаково покритие и „разтеглени“ репери/, поради което цената следва да бъде намалена със стойността на некачествената стока /по фактури № № 1124, 1134, 1158, 1168, 1172 и 1203/, а именно – със сумата от 2348,08 лв. Освен това заявява съдебно прихващане със сумата от 15 395,59 лв., представляваща платената цена за доставено в периода август 2013 г. – април 2014 г. фолио, което е с недостатъци /от която сума 4329,90 лв. представлява цената, платена за фолио с „разтеглени“ репери, и 13 415,77 лв. – цената, платена за фолио с некачествено термопокритие/. Наред с това предявява насрещен иск за сумата от 95 959,43 лв., представляваща обезщетение за вредите от доставянето на некачествена стока, извършено в периода 08.05.2013 г. – 06.12.2013 г., а именно – стойността на бракуваната поради некачественото опаковане стока. Претендира разноски.
Помагачът на страната на ищеца Е.Г. ЕАД оспорва исковете при твърдението, че недоброто залепване на фолиото не се дължи на термолаковото покритие.
Помагачът на страната на ищеца К.-***ООД оспорва исковете при твърдението, че доставяното от него на ищеца фолио отговаря на изискванията за качество на термолаковото покритие. Претендира разноски.
В хода на процеса на основание чл. 226, ал. 2 ГПК поради прехвърляне на предприятието на ответника като помагач е конституиран приобретателят К.ЕАД, който оспорва предявения срещу ответника иск и счита за основателни възражението за съдебно прихващане и насрещния иск по съображенията, изложени от подпомаганата страна.
Съдът, като съобрази събраните
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
По правната квалификация:
Предмет на главния и на насрещния иск, както и на активното вземане по възражението за прихващане са вземания, произтичащи от договори, чиято характерна престация включва елементи и на продажбата, и на изработката – налице е прехвърляне на собственост върху вещ с родова спецификация /термозалепващо фолио/, върху която обаче ищецът изработва по задание на ответника цветен принт с индивидуална характеристика. Ето защо спрямо този договор следва да се приложат правилата и на двата облигационни института, които обаче в областта на отговорността за недостатъци /спорният предмет/ са идентично уредени.
По основателността:
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1
вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД:
Предявеният иск е за заплащане на дължимо възнаграждение за доставка на фолио съгласно фактури № № 1124/23.04.2014 г., 1134/07.05.2014 г., 1149/13.05.2014 г., 1158//19.05.2014 г., 1166/22.05.2014 г., 1168/23.05.2014 г., 1172/26.05.2014 г., 1195/09.06.2014 г. и 1203/11.06.2014 г.
Безспорни между страните са сключването и предметът на процесния договор, както и доставянето на процесното фолио и размерът на уговореното за него възнаграждение /34 187,52 лв./.
Според въведените от ответника твърдения доставеното фолио е имало два недостатъка – некачествено термозалепващо покритие за част от партидите и неправилно позициониране на реперите /“разтеглени“/ за друга част от фолиото. Първият недостатък води до невъзможност за залепване или до разхерметизиране на опаковката, а вторият – до неправилно позициониране на принтираната част от фолиото спрямо подовото фолио.
При така наведените твърдения спорен между страните се явява въпросът, налице ли основание за намаляване на претенцията съгласно чл. 265, ал. 1, пр. 3 ЗЗД/чл. 195, ал. 1, пр. 2 ЗЗД със стойността на възнаграждението по фактури № № 1124, 1134, 1158, 1168, 1172 и 1203 /т. 3.1-3.6 от отговора/, а именно – със сумата от 2 348,08 лв., и в частност: 1/ налице ли са недостатъци на доставената вещ, 2/ ако да – налице ли е надлежно уведомяване за тях и 3/ ако да – спазен ли е срокът за съдебно предявяване на претенцията.
За установяване на спорните факти са изслушани заключения на съдебно-техническа експертиза, както и са събрани гласни доказателствени средства. От тях и от събраните писмени доказателства се установява, че търговските отношения на страните датират отпреди процесния период. Изпълнението на заявките е било извършвано от ищеца чрез закупуване на фолио с термозалепващо покритие от поддоставчик и полагане върху фолиото на индивидуален за възложителя принт. В хода на изпълнение на различните заявки страните са установявали недостатъци по някои от доставените партиди, в резултат на което ответникът е отправял рекламация, а ищецът при приемане на рекламацията за основателна е заменял дефектната стока или е издавал кредитни известия за стойността й.
От показанията на свидетеля В. /л. 820/ се установява, че при опаковане с доставеното в края на 2013 г. и през 2014 г. фолио при ответника са се проявявали два дефекта – разхерметизиране на опаковките и невъзможност за точно позициониране на принта спрямо подовото фолио поради различни разстояния между реперите. Първият дефект се установява и от съставените с участието на трети за процеса лица протоколи за рекламации на опакованата стока поради нарушена цялост на опаковката, а съществуването на втория дефект се потвърждава от допълнителното заключение на СТЕ, извършено след замерване на предоставените от ответника образци /л. 806/.
Следва да се даде отговор на втория въпрос - дали така установените недостатъци се дължат на причина, която може да се вмени във вина на ищеца. Този въпрос следва да бъде разгледан отделно за всеки от установените недостатъци поради различните специфики на неговото проявление.
Относно разхерметизиране на
опаковката:
Според основното и допълнителното заключение на СТЕ принципно възможните причини за разхерметизиране на опаковката са няколко: качество на фолиото; неправилни настройки на опаковъчната машина относно температура /по-ниска или по-висока от необходимата/, време и сила на натиск; компрометиране на подовото фолио /кофичката/ поради недобро качество на повърхността му /“грапавост, получена при термоформоването на корпуса“/ или поради попадане на течност по повърхността му /“поради по-висока от проектната скорост на изтичане на продукта през дозаторите или поради променена консистенция на продукта по технологични причини“/; биохимични процеси в опакования продукт; последващо въздействие върху продукта в хода на складиране и транспортиране.
В представените от ответника протоколи за несъответствие като причина за разхерметизирането е описано качеството на лаковото покритие. Тези протоколи обаче са непротивопоставими на ищеца като едностранно създадени, а и удостовереното в тях не се подкрепя от заключението на СТЕ. Вещото лице сочи, че няма доказателства в подкрепа на описаната в протоколите за несъответствие теза, че причината за разхерметизирането е плътността на положения слой лаково покритие. Напротив, според вещото лице водеща е не толкова плътността на покритието, отколкото качеството на лака. Действително, ищецът е приел рекламации на ответника, свързани с качеството на термозалепващото покритие, но тези рекламации не касаят процесните доставки – в писмо-потвърждение от 10.01.2014 г. ищецът е заявил, че признава за некачествени доставки от 15.11.2013 г. и от 02.12.2013 г., но не и последващите, вкл. процесните, които са извършени с фолио на поддоставчика К. ЕООД. Нещо повече – именно с фолио от този поддоставчик ответникът се е снабдявал сам /вж. показанията на свидетеля В., л. 821, стр. 2/ и с така доставеното фолио не е бил установяван проблем относно лаковото покритие. Наред с това свидетелят Д.сочи, че проблемни доставки във връзка с фолиото са били извършени „през есента на 2013 г. и около Нова година“, а процесните са през пролетта на 2014 г.
Друго основание да се изключи като възможна причина за разхерметизиране лаковото покритие върху доставяното от ищеца фолио е обстоятелството, че според вещото лице такъв недостатък на фолиото би довел до разхеметизиране на 90 % от продукцията /вж. разпит на вещото лице К., л. 852/, докато в настоящия случай то е спорадично. Нещо повече – свидетелятБ. сочи, че част от фолиото, рекламирано на същото основание /недостатъчно лаково покритие/, е било вторично реализирано от ищеца чрез доставянето му на друг търговец, който го е използвал без да установи недостатък в него /л. 815/.
От друга страна, вещото лице не изключва възможността за неправилна
работа на опаковъчната машина, вкл. от гледна точка на нейната година на
производство /1980 г./ и година на последна рехабилитация /1999 г./, както и
възможността за неправилна настройка на необходимата температура. В тази насока
съдът отчита и показанията на свидетеляБ., който сочи, че въпреки отправените
препоръки механикът на ответника не е увеличил температурата на опаковъчната
машина. Същевременно в основното заключение вещото лице сочи, че налягането на
залепване е задавано ръчно и е контролирано чрез измервателен прибор от
оператора, като въз основа на изложеното заключава, че е възможно „рекламациите
за некачествена продукция да се дължат на пропуски в текущия контрол на
качеството“; че е „възможно при изградените от ответника системи за контрол на
качеството да се допусне нарушение в установената технология при опаковането“
/л. 774/, а също и че е „възможно недобре
залепеното алуминиево фолио да е резултат от неправилно използване на машините,
които извършват слепването“. При разпита в о.с.з. на 05.07.2017 г. вещото
лице потвърждава, че „дебелината на лака не е причина за разхеметизирането на
опаковката, тъй като това би довело до разхеметизиране на всички опаковки …“
/л. 851/.
Поради изложеното съдът приема, че разхерметизирането на опаковката не се дължи на недостатъци на доставеното в периода април – юни 2014 г. фолио.
Относно „разтеглените репери“:
За установяване на причината за съществуване на разлика в разстоянията между реперите съдът ползва заключението на СТЕ. Същото изключва възможността разтеглянето на фолиото да се дължи на липсата на преодоляващ опъна механизъм в опаковъчната машина /при наблюдение на опаковъчния агрегат в работен процес вещото лице е установило, че „агрегатът има механизъм за равномерно опъване на фолиото при поставянето му върху корпусите на опаковките“ – основна СТЕ, л. 769/. Вероятната причина е в опъна, който се осъществява в принтиращата машина в участъка между последния принтиращ вал и вала, на който се намира шпулата за навиване на отпечатаното фолио /л. 808-809, т. 7 от допълнителната СТЕ/ - възможно е да се получи дефект поради механично разтягане на фолиото след зоната за печатане на линията за флексопечат, ако фолиото не е с необходимите якостни характеристики; при разпита в о.с.з. на 05.07.2017 г. вещото лице потвърждава, че „когато разликата в реперите се получава в края на ролката, технологичната причина за това не може да е в неправилно регулирания опън на фолиото в опаковъчната машина; причината би била в машината за производство, а не в опаковъчната“. Свидетелят Генов сочи, че проблемът с разтеглените репери се дължи на липсата на контрол на опъна в опаковъчната машина, но този извод се разколебава от становището на вещото лице, което сочи, че ако има неправилна настройка на „лапите“ на опаковъчната машина, “грешката би била постоянна, а не с натрупване както е процесната. Не е необходимо да има механизъм за регулиране на опъна в опаковъчната машина, тъй като тя работи със сили, които не биха могли да въздействат до степен на разтягане на репера“.
Съдът приема изводите на вещото лице, тъй като те съвпадат с установеното от свидетеля В. място на получаване на дефекта – „в края на ролката“, който край съставлява начало при ищеца. Ищецът също не отрича, че технологично в началото се получава различно разстояние между реперите, което е технологичен брак и се изрязва. Т.е. ищецът потвърждава, че разлика в реперите може да се дължи и на негови действия, но поддържа, че този технологичен брак се отстранява преди предаване на стоката на ответника. Последното обаче се опровергава от свидетелските показания, сочещи, че в някои от доставените ролки е имало „разтеглени репери“, както и от дадените от вещото лице сведения относно извършените конкретни замервания на предоставените от ответника образци.
Щом е налице недостатък, проявяването на който е във вина на ищеца, следва да се отговори на следващия въпрос, обуславящ правото да се иска намаление на цената – налице ли е своевременно уведомяване. За отговор на този въпрос съдът съобрази следното:
Видно от справката по чл. 366 ГПК /л. 142-143, т. І/, ответникът твърди наличие на недостатък „разтеглени репери“ в следните процесни фактури: 1124/23.04.2014 г., 1134/07.05.2014 г., 1158/19.05.2014 г., 1172/26.05.2014 г. и 1203/11.06.2014 г. Дефектът в реперите е скрит – би могъл да се установи след влагане на фолиото в производството /позиционирането на репера е видимо, но неправилното му позициониране може да е в тази част от ролката, която не може да бъде прегледана без развиването й, т.е. при приемане/. Ето защо, за да е изпълнено изискването на чл. 264, ал. 2 ЗЗД/чл. 194, ал. 1 ЗЗД, е необходимо купувачът да е уведомил за недостатъка незабавно след установяването му, а не при приемане на стоката. От показанията на свидетеля Д.се установява, че обичайно фолиото се влага в производството до 2-3 месеца след закупуването му, поради което уведомяване, извършено едва с отговора /подаден в средата на м. октомври 2014 г./, би било несвоевременно за фолио, употребено най-късно към м. септември 2014 г. За доказване предхождащо уведомяване ответникът е представил множество писмени доказателства за разменена електронна кореспонденция. От тях се установява, че на 10.07.2014 г. ищецът е уведомен за бракувано 19 кг. фолио GrandDessert поради „разтегната ролка“ на партида, доставена с фактура от 26.05.2014 г. /л. 131/. Останалите уведомления касаят фактури извън процесните /напр. уведомление от 28.05.2014 г. относно фактури от 24.02.2014 г. и 09.04.2014 г., л. 133, уведомление от 02.04.2014 г. относно фактура от 24.02.2014 г., л. 134-135, уведомление от 01.10.2013 г., л. 587, уведомление от 30.09.2013 г., л. 587, уведомление от 14.03.2014 г., л. 623, уведомление от 13.02.2014 г./ или са с твърде общо съдържание /не индивидуализират конкретна доставка или конкретен недостатък – напр. уведомление от 03.07.2014 г., л. 602/, или напротив – касаят друг недостатък /напр. уведомление от 30.01.2014 г., л. 592/, поради което не могат да докажат пълно изпълнението на изискването за своевременно уведомяване. Това важи и за свидетелските показания, събрани за установяване на този факт. Нещо повече – безспорно се установява, че в хода на търговските взаимоотношения между страните ищецът няколкократно е признавал заявени от ответника рекламации и не може да се установи, дали отправените уведомления не касаят вече удовлетворени претенции /вж. напр. писмо от 04.12.2013 г., л. 588, писмо от 30.01.2014 г., л. 591/.
Ето защо ответникът може да упражни надлежно правото на намаление на цената единствено за доставката по фактура № 1172/26.05.2014 г., по която стойността на бракуваното фолио поради разтеглени репери възлиза на 304 лв. /при посочената в справката на л. 143 единична цена и посоченото в уведомлението и неоспорено от ответника негодно количество/.
Следователно в полза на ищеца съществува вземане по процесните фактури в размер на 33 883,52 лв.
По насрещния иск и по възражението
за прихващане:
Вземанията, заявени с възражението за прихващане и с насрещния иск, имат за свой източник некачественото изпълнение по процесния договор. Поради това за съществуването им освен обсъдените по-горе въпроси /наличие на недостатък в причинна връзка с поведението на доставчика и надлежно уведомяване/ следва да се установи и спазването на предвидения в закона срок за съдебно предявяване на претенцията.
Направеното от ищеца възражение за неспазване на шестмесечния срок,
установен в чл. 197, ал. 1 ЗЗД, е основателно. Действително, както сочи
ответникът в отговора, когато възражението за недостатъци се използва
единствено като защитно средство – само с цел да се отблъсне предявена срещу
него претенция за заплащане на цената на
стоката с недостатък /на същата
стока/, то по аналогия следва да се приложи чл. 32, ал. 3 ЗЗД - тъй като
целта на разпоредбата е да не възлага в тежест на купувача задължение да инициира
исков процес за установяване недължимост на цена /поради правото тя да бъде
намалена/, когато от него не се претендира заплащането й /т.е. правно нелогично е да се изисква от купувача да инициира
процес, за да спази давностния срок, щом от него не се търси плащане/. Когато
обаче се релевира право на намаление на цената не по фактурите, по които се търси плащане, а по други фактури, то това не съставлява защитно
средство /вкл. когато е предявено чрез възражение за прихващане/ и изключението
на чл. 32, ал. 3 ЗЗД не може да се приложи. В настоящия случай както с
възражението за прихващане, така и с насрещния иск ответникът заявява вземания, произтичащи от отношения,
различни от процесните, т.е. възражението няма характер на чисто защитно
/чиято цел е да се постигне неплащане/, а цели
възстановяване в патримониума на ответника на вече платена цена /вкл. чрез
прихващането й/. Поради това за съдебното предявяване на тези вземания,
вкл. чрез възражение за прихващане, следва да бъде спазен предвиденият в закона
шестмесечен срок.
Разбира се, срокът по чл. 197, ал. 1 ЗЗД, приет от теорията и практиката за давностен, би могъл да бъде прекъснат на всяко от основанията, посочени в чл. 116 ЗЗД, вкл. чрез признаване на вземането. С писмо от 04.07.2014 г. /л. 605, т. ІІ/ ищецът е уведомил ответника, че признава за негодни доставките по тези партиди, които са оцветени в червено в приложената към писмото таблица, и заявява готовност при плащане на процесните вземания да погаси своето задължение за връщане на цената по негодните доставки в размер на 7 002 лв. Това съставлява признание на дълга, но видно от таблицата, която индивидуализира признатия дълг /л. 603-604/, оцветените в червено доставки не съвпадат /като номер на фактура/на протокол за несъотевтствие/ с процесните нито по възражението за прихващане /съгласно индивиуализацията му в отговора/, нито по насрещния иск /съгласно индивидуализацията, извършена с уточнителна молба от 26.09.2016 г., л. 735 и сл./.
Писмото-потвърждение от 10.01.2014 г. също прекъсва давността за
признатите в него задължения за възстановяване на цената за доставките от
15.11.2013 г. и 02.12.2013 г., но след
признаването тече нова давност и същата е изтекла към 13.10.2014 г.
Подаденият по пощата на 13.10.2014 г. отговор прекъсва давността за неизтеклата към този момент претенция за доставката по фактурата от 14.04.2014 г., но за нея не се установява конкретно уведомяване за скрития недостатък по изложените по-горе съображения.
Ето защо за процесните доставки по насрещния иск и по възражението за прихващане /извършени според твърденията на ответника в периода 08.05.2013 г. – 06.12.2013 г. за насрещния иск и 19.08.2013 г. – 14.04.2014 г. за възражението за прихващане/ срокът по чл. 197, ал. 1 ЗЗД не е спазен и това е самостоятелно основание за отхвърлянето им.
По обратните искове:
С оглед отхвърлянето на насрещния иск не се е сбъднало вътрешно-процесуалното условие за произнасяне по обратните искове.
По разноските:
Съобразно изхода от делото ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на 8867,94 лв. /ответникът дължи възстановяване само на държавната такса по главния, но не и по обратните искове/.
На помагачите не се дължат разноски.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА К.ЕАД, ЕИК *******, за когото като процесуален субституент след прехвърляне на спорното право хода на процеса участва ответникът К. ЕООД, ЕИК *********, да заплати на СД-С. Д. ООД, ЕИК *********, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата от 33 883,52 лв., представляваща дължимото по фактури № № 1124/23.04.2014 г., 1134/07.05.2014 г., 1149/13.05.2014 г., 1158//19.05.2014 г., 1166/22.05.2014 г., 1168/23.05.2014 г., 1172/26.05.2014 г., 1195/09.06.2014 г. и 1203/11.06.2014 г. възнаграждение след приспадане на частично плащане по фактура № 1124 и след намаление на цената за част от фолиото, доставено съгласно фактура № 1172, ведно със законната лихва от 09.09.2014 г. до погасяването, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 8867,94 лв. разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 34 187,52 лв.
ОТХВЪРЛЯ направеното от К. ЕООД, ЕИК *********, възражение за прихващане със сумата от 15395,59 лв., представляваща платено възнаграждение за доставено в периода август 2013 г. – април 2014 г. фолио с недостатъци.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. ЕООД, ЕИК *********, срещу СД-С. Д. ООД, ЕИК *********, насрещен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 вр. чл. 258 ЗЗД за заплащане на сумата от 95 959,43 лв., представляваща обезщетение за вредите от доставяне на некачествено фолио в периода 08.05.2013 г. – 06.12.2013 г., изразяващи се в стойността на бракувана продукция.
Решението е постановено при участието на К.-***ООД и Е.Г. ЕАД като помагачи на ищеца и К.ЕАД като помагач на ответника, конституиран на основание чл. 226 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: